Как трябва да възприемаме горчивите истини

3 юли 2024

Всичко започна през ноември 2017 г., когато бях избрана за църковен водач. В началото бях способна да споделям възгледите си на събранията и обсъжданията с братята и сестрите, а в общението ми имаше светлина. Братята и сестрите имаха високо мнение за мен и ми говореха с уважение. Усещах, че ме ценят, и бях много доволна от себе си. След известно време забелязах, че партньорката ми, сестра Уенди, ми говори доста откровено. Понякога посочваше проблемите ми директно, щом ги забележеше. Например, когато не отчитах общите дела на църквата, тя повдигна въпроса и ми каза да обърна внимание на това. Аз обаче се почувствах леко унижена и казах, че ще обръщам внимание на това занапред, да не би хората да останат с лошо впечатление от мен, но тъй като имах доста недостатъци в тази област, не можех да разсъждавам за определени неща, а дори и да знаех, не знаех как да ги върша. После, след като Уенди повдигна въпроса още няколко пъти, аз твърдях, че ще обръщам внимание на това занапред, но всъщност си мислех: „Всички винаги са казвали, че нося бреме в дълга си, а Уенди ме критикува. Какво ли ще си помислят другите за мен сега?“. Струваше ми се, че Уенди следи изкъсо проблемите ми, че ме подценява, и ми се искаше да я отбягвам. Понякога, когато обсъждахме работата и аз давах някаква идея, Уенди директно ми казваше, че не я намира за подходяща. Понякога тонът ѝ беше неуместен и ме поставяше в неудобно положение. Усещах, че е твърде агресивна и не зачита достойнството ми. Струваше ми се, че има лоша човешка природа и е несговорчива. Няколко пъти се опитах да говоря с Уенди или да я поканя на обяд, докато беше на телефона, но тя не отговаряше веднага, което още повече ме убеди, че има лоша човешка природа и е твърде студена. От това желанието ми да общувам с нея още повече намаля. Партньорството ми с другите две сестри вървеше много по-леко. Усещах, че те имат високо мнение за мен, когато обсъждахме работата и текущите си състояния, и ми говореха уважително. Когато имаха трудности, често се обръщаха към мен за съвет и рядко ми посочваха проблемите ми. Чувствах се много спокойна, когато си говорех с тях или обсъждахме работата. Колкото повече общувах с тях, толкова по-несговорчива ми се виждаше Уенди, затова все повече гледах да стоя далеч от нея. Всъщност ми се струваше, че Уенди искаше да работи с мен. Търсеше ме да обсъждаме нещата, но аз отговарях небрежно и не бях много склонна да се сближавам с нея, защото мислех, че има лоша човешка природа. Понякога ми хрумваха порочни мисли като: „Щеше да е по-добре Уенди да не е в нашата група, така нямаше да има кой да ми търси кусури“. Помня как веднъж по време на годишните избори за църковни водачи проследих внимателно изборните резултати на Уенди. Помислих си: „Няма начин да я изберат с нейната лоша човешка природа“. За моя изненада обаче всички казаха, че тя носи бреме в дълга си и е много отговорна. Никой не изтъкна никакви явни проблеми с човешката ѝ природа. Висшестоящото ръководство също каза, че Уенди е правилният човек. Бях много объркана и си мислех: „Значи никой не е прозрял каква е Уенди? Тя е толкова арогантна и обича да излага на показ слабостите на другите. Това са ясни признаци на лоша човешка природа“. Никак не исках отново да сме партньори, но резултатите показаха, че и двете сме избрани за водачи. Мисълта, че трябва да продължа партньорството си с Уенди, много ме натовари. След това рядко я търсех, за да обсъждаме работата. Най-често тя идваше при мен, а аз все гледах да отложа срещите. Говорех с нея само когато вече нямаше как да го отложа и не бях склонна да се разкривам пред нея и да казвам какво ми е на сърцето.

Веднъж двама братя докладваха проблем с Уенди. Казаха, че рядко разговаря за навлизането в живота и изглежда обръща повече внимание на работата. Осъзнах, че откакто бяхме партньори с Уенди, тя рядко говореше за навлизането в живота и не споделяше активно на събрания. Без да си направя труда да разбера реалното ѝ положение и да разговарям с нея, аз веднага посочих проблема на двама дякони. Уж просто обсъждах проблема ѝ, но всъщност казвах следното: „Уенди е църковен водач. Ако се съсредоточава само в работата и не обръща внимание на общението за истината, за да разрешава проблеми, значи не е подходяща за ролята си“. Тогава говорех в служба на личните си намерения. Дяконите се съгласиха с мен, че Уенди не цени навлизането в живота и не е подходяща за църковен водач. Аз също така им казах: „Уенди е доста надменна и не зачита чувствата на другите, когато говори, което понякога е ограничаващо“. Щом казах това, една друга сестра добави, че Уенди наскоро е посочила недостатъците ѝ и тя се е почувствала доста неудобно. Това още повече ме убеди, че Уенди има проблем с човешката си природа. Тогава казах: „Уенди има лоша човешка природа и е доста студена“. Приведох и няколко примера. Макар че се чувствах леко виновна, докато говорех, като се сетех как Уенди ме ограничаваше, бях сигурна, че тя има проблем. След като ме изслушаха, двамата дякони също се съгласиха, че Уенди има лоша човешка природа. Те също критикуваха Уенди тайно, както и аз, а на онлайн събранията си пишехме съобщения, докато Уенди разговаряше, с които обсъждахме колко зле са навлизането ѝ в живота и общението ѝ. Веднъж един дякон и една сестра дойдоха да си говорим за текущото ми състояние. Попитаха ме как върви партньорството ми с Уенди и аз казах: „Много е надменна, тонът ѝ е неуместен и понякога не ме слуша, като ѝ говоря. Изглежда доста студена и се чувствам ограничена от нея“. Тогава тези две сестри не прозираха каква съм и казаха, че ще се допитат до висшестоящия водач. В крайна сметка Уенди беше църковен водач и всички нейни проблеми влияеха на църковното дело. Като чух това, си помислих: „Ако висшестоящият водач я замени, няма да се налага повече да си партнирам с нея“. На следващия ден имахме среща с висшестоящия водач и аз посочих много от проблемите на Уенди. Споменах недостатъчното ѝ навлизане в живота, лошата ѝ човешка природа и това, че се чувствам ограничена от нея. Другите две сестри също добавиха по нещо. Висшестоящият водач се изненада малко от думите ни. Каза, че познава Уенди, но не си е давала сметка, че е такава. Обеща да проучи въпроса.

Само няколко дни по-късно висшестоящият водач ме информира, че въз основа на това как съм подходила към Уенди, как съм настроила другите срещу нея, тайно съм опитала да я саботирам, съдила съм я и не съм изиграла положителна роля, е станало ясно, че човешката ми природа била лоша, не си заслужавало да ме обучават и според принципа трябвало да ме заменят. Бях в шок — не бях допускала, че нещата ще се развият така. „Настройваш другите“, „тайно я саботираш“, „съдиш я“, „лоша човешка природа“, „недостойна за обучение“ — сякаш върху главата ми се сипеше тухла след тухла. Не можех да повярвам, камо ли да го приема. Просто не разбирах. Откакто бях дете, другите винаги са имали добро мнение за мен. Как е възможно сега тя да казва, че имам лоша човешка природа? Да не би да съм чула погрешно? Като ме изложиха така на показ и ме анализираха, всичко ми се струваше като лош сън и чувствах ужасна болка.

След като ме замениха, не исках да се изправя лице в лице със случилото се. Не можех да приема критиките за човешката ми природа, не смятах, че съм такъв човек, и въобще не си направих труда да се самоанализирам. Когато все пак обсъждах замяната си, замазвах тежката ситуация, като казвах, че хората винаги са смятали човешката ми природа за добра, а мен — за мила и сговорчива. Казвах, че това е просто малшанс и не отразява истинската ми природа. След това водачът ми няколко пъти обмисляше да ми възложи важен дълг, но в крайна сметка се отказа заради лошата ми човешка природа. Това ме накара да се почувствам наистина ужасно и аз със сълзи на очи се помолих на Бог: „О, Боже, наистина ли съм неспасяема? Толкова ли е лоша човешката ми природа? Моля Те, води ме към себепознание. Готова съм да разсъждавам“. След като се помолих, попаднах на този откъс от Божиите слова. „По кои въпроси от ежедневието си имате богобоязливо сърце? А по кои въпроси нямате? Способен ли си да мразиш някого, когато те обижда или накърнява интересите ти? А когато мразиш някого, способен ли си да го накажеш и да му отмъстиш? (Да.) Тогава си доста страховит! Ако нямаш богобоязливо сърце и си способен да вършиш злодеяния, тогава твоят порочен нрав е твърде жесток! Любовта и омразата са неща, които нормалната човешка природа трябва да притежава, но трябва ясно да разграничаваш това, което обичаш, от това, което мразиш. В сърцето си трябва да обичаш Бог, истината, положителните неща и братята и сестрите си, а трябва да мразиш Сатана и дяволите, отрицателните неща, антихристите и злите хора. Ако си способен от омраза да потискаш братята и сестрите си и да им отмъщаваш, това би било много страшно и представлява нрав на зъл човек. Някои хора просто имат омразни мисли и идеи — зли идеи, но никога не биха извършили злодеяние. Те не са зли хора, защото когато се случи нещо, те са способни да потърсят истината и обръщат внимание на принципите в поведението си и начина, по който се справят с нещата. Когато общуват с други хора, те не искат от тях повече, отколкото трябва, и ако се разбират добре с човека, ще продължат да общуват с него, а ако не се разбират, няма да продължат. Това почти не се отразява на изпълнението на дълга им или на навлизането им в живота. Бог е в сърцата им и те имат богобоязливи сърца. Не искат да оскърбят Бог и се страхуват да го правят. Макар и да таят някои погрешни мисли и идеи, те са способни да им се опълчат и да се откажат от тях. Те са сдържани в действията си и не изричат нито дума, която прекрачва границите или оскърбява Бог. Човек, който говори и постъпва така, има принципи и практикува истината. Макар характерите ви с даден човек да са несъвместими и той да не ти харесва, когато работите заедно, оставаш безпристрастен и не изливаш неудовлетворението си при изпълнението на дълга си, нито си го изкарваш на интересите на Божието семейство, а можеш да се справяш с делата според принципите. На какво е проявление това? То е проявление на това, че притежаваш основно богобоязливо сърце. Ако притежаваш малко повече от това, когато видиш, че някой има определени недостатъци или слабости, дори и да те е обидил или да е предубеден към теб, пак ще можеш да се отнесеш към него правилно и да му помогнеш с любов. Това означава, че в теб има любов, че притежаваш човешка природа, че си мил човек, който може да практикува истината, че си честен човек, който притежава истините реалности, и че имаш богобоязливо сърце. Ако духовният ти ръст е още малък, но имаш воля и искаш да се стремиш към истината и да се стараеш да вършиш всичко принципно, както и ако си способен да се справяш с нещата и да постъпваш с останалите принципно, това също се счита, че имаш донякъде богобоязливо сърце, а това е най-основното. В голяма опасност си и си доста страховит, ако дори това не можеш да постигнеш и не можеш да се въздържаш. Ако ти дадат позиция, би могъл да наказваш хората и да им създаваш неприятности, а в такъв случай по всяко време има опасност да станеш антихрист(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Петте условия, които трябва да изпълниш, за да поемеш по правилния път на вяра в Бог). От Божиите слова научих, че хората с богобоязливо сърце не говорят и не действат фриволно. Дори и другите да застрашават интересите им, те не ги нападат или отхвърлят от страх да не обидят Бог. Бог няма място в сърцата на тези, които не се боят от Него, затова те говорят и правят каквото си искат. Наказват и отмъщават на всеки, който застрашава интересите им. Бог казва, че това е нрав на зъл човек. Изразът „нрав на зъл човек“ попадна право в целта и в ума ми започнаха да изплуват сцени от общуването ми с Уенди. Тя говореше относително прямо и често ми даваше съвети и посочваше недостатъците в дълга ми, от което ми се струваше, че репутацията ми страда. Затова я смятах за несговорчив човек с лоша човешка природа. Понякога, когато Уенди не ми отговаряше веднага, аз се убеждавах още повече, че човешката ѝ природа е лоша, и ми ставаше още по-неприятна. Когато чух да казват, че тя не обръща внимание на навлизането в живота, не разгледах контекста и не взех предвид системното ѝ поведение, а само се възползвах от възможността да кажа това на партньорите си. Казах им, че Уенди гледа само работата, а не навлизането в живота, и затова не е подходяща за водач. Исках да ги привлека на своя страна, за да изолирам Уенди. Като си помисля за това сега, Уенди беше под голямо напрежение като надзорник на евангелското дело на църквата. Трябваше да следи много работни процеси и понякога се изнервяше, когато имаше проблеми в работата и резултатите не бяха добри. Това, че говореше само за работа и не се съсредоточаваше върху общенията за истините принципи, беше отклонение в дълга ѝ. То не значеше, че не е подходяща. Аз обаче съдех Уенди с намерението тя да бъде заменена, за да не се налага повече да си партнирам с нея. Нима не се опитвах да я накажа? Освен това всеки понякога изпада в лошо настроение. Кой може да е весел и щастлив постоянно? В крайна сметка Уенди имаше много работа и беше нормално и разбираемо да няма време да ми обръща внимание. Аз обаче преувеличих пренебрежението ѝ към мен и заключих, че има лоша човешка природа и е твърде студена. Това не отговаряше на действителността. Аз сляпо ѝ лепях неоправдани етикети и я заклеймявах. Също така разпространявах тези идеи сред другите сестри, от което те още повече се предубедиха към Уенди. Последваха ме в това да я съдим зад гърба ѝ и спряха да се съсредоточават в дълга си. Нравът ми ще да е бил доста порочен, за да правя такива неща. Когато действията и думите на Уенди застрашаваха интересите и репутацията ми, аз я заклеймявах, нападах я и ѝ отмъщавах. Видях, че в сърцето ми няма и капка страх от Бог. Като църковен водач не само не можах да се сработя с братята и сестрите и да изпълнявам дълга си според принципа, но и повлякох другите в злодеянията си и в прекъсването на църковното дело. Наистина не бях достойна да изпълнявам такъв важен дълг. Мислех, че имам много добра човешка природа, че съм мила и разбрана, но това беше само защото другите не застрашаваха интересите ми. Щом това се случи, порочната ми природа беше разобличена и аз започнах да съдя и нападам хората и да им отмъщавам. Едва след като осъзнах това, разбрах, че имам лоша човешка природа. Бях заменена с Божията праведност. Заслужавах тази съдба. Открих се пред братята и сестрите, анализирах намеренията в действията си и споделих разсъжденията и познанията си за себе си. Всички братя и сестри ме окуражиха. Казаха: „Хубаво е, че можеш да добиеш себепознание от това, че са те заменили!“. Добих известно себепознание от това преживяване и вече не се чувствах толкова потисната. Също така бях способна да приема да ме разобличават до известна степен. Помолих се на Бог: „О, Боже, наистина извърших зло. Занапред съм готова да се покая“. След това, когато разкривах покварения си нрав в общуването си с другите, се молех на Бог, самоанализирах се и се съсредоточавах върху хармоничното партньорство с другите. Започнах и да търся по-сериозно в дълга си и дните ми станаха пълноценни и плодотворни. Само след няколко дни висшестоящият водач дойде при мен и каза, че преди съм била твърде арогантна, не съм приемала съветите на другите и не съм се отнасяла с хората според принципа, но след като са ме заменили, съм се научила да се самоанализирам и самоопознавам, така че всички са се съгласили да се върна на позицията на водач. Бях много изненадана, когато чух това. Изобщо не очаквах да получа втори шанс да служа като водач. Не можех да опиша колко трогната и благодарна на Бог бях. Същевременно много съжалявах за стореното в миналото. Молех се на Бог в сърцето си и реших да се покая, да не повтарям грешките си, да работя добре с партньорите си и да влагам сърцето си в дълга си. После отново се самоанализирах: „Защо преди не можех да се отърва от предубежденията си към Уенди и дори я съдех зад гърба ѝ и я саботирах?“. Веднъж по време на духовната си практика попаднах на един откъс от Божиите слова, който гласи: „На първо място, що се отнася до антихристите, те не са способни да приемат, когато ги кастрят. И за неспособността им да го приемат си има причини, като основната е, че когато ги кастрят, те чувстват, че са посрамени, че са изгубили репутацията, статуса и достойнството си, че са останали без способността да надигнат глава в групата. Тези неща оказват влияние върху сърцата им: те не искат да приемат да ги кастрят и смятат, че всеки, който ги кастри, им има зъб и е техен враг. Такова е отношението на антихристите, когато ги кастрят. Можете да сте сигурни в това. Всъщност именно при кастренето най-ясно се разкрива дали даден човек може да приеме истината и дали наистина е покорен. Фактът, че антихристите толкова силно се противопоставят на кастренето, е достатъчен, за да покаже, че те изпитват неприязън към истината и че изобщо не я приемат. Следователно именно това е същината на проблема. Не гордостта им е същината на проблема, а неприемането на истината. Когато ги кастрят, антихристите настояват това да се прави с любезен тон и добро отношение. Ако тонът на този, който го прави, е сериозен и отношението му е строго, антихристът ще се съпротивлява, ще се противопоставя и ще се ядосва. Изобщо не го интересува дали това, което се разобличава у него, е вярно или дали е истина, и не се замисля къде е сгрешил или дали трябва да приеме истината. Мисли само за това дали суетата и гордостта му са накърнени. Антихристите са напълно неспособни да признаят, че кастренето помага на хората, че е изпълнено с любов и носи спасение, че е от полза за хората. Дори не могат да го видят. Дали това не е малко непроницателно и неразумно от тяхна страна? И така, какъв нрав проявява антихристът, когато е изправен пред кастрене? Без никакво съмнение, това е нрав на неприязън към истината, както и надменен и непримирим нрав. Това разкрива, че природата същност на антихристите се състои в това, че изпитват неприязън към истината и я мразят(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Осма част)). Бог разкрива, че антихристите са твърде загрижени за това да опазят статуса и репутацията си, а когато ги скастрят, вместо да се самоанализират и да се опознаят, те се противят, отричат и мислят, че хората си го изкарват на тях. Дори нападат другите и им отмъщават. Всички тези постъпки са прояви на нрава им, който е изпълнен с неприязън към истината и омраза към нея. Като приложих разкритието на Божиите слова към моето положение, видях как това, че осъждах, саботирах, нападах Уенди и ѝ отмъщавах, са все прояви на антихристкия ми нрав. Докато бяхме партньорки, често ми даваше съвети и ми сочеше недостатъци, но не ме кастреше. Аз не разсъждавах дали думите ѝ са верни, какво мога да науча от тях и дали не съм сгрешила, а само я гледах и мислех, че си го изкарва на мен и ме подценява. Дори заключих, че човешката ѝ природа е лоша. Изобщо не разпознах собствените си проблеми. Тогава служех като църковен водач и също отделях от времето си, за да надзиравам общи дела, но тъй като не бях много добра в тях, не си правех труда да се справя с тази работа или да я проуча, нито се обърнах за помощ към някой по-опитен в тази област. Не успявах да върша практическа работа — Уенди беше права да повдигне този въпрос! Когато Уенди посочи отклоненията в работата ми и направи някои предложения, тя ми помагаше да се подобря. Аз обаче мислех само за репутацията и статуса си и смятах, че тя се съмнява в способностите ми. Дори приех лично напомнянията и помощта ѝ и исках да ѝ го върна, като привлека другите на моя страна и ги убедя да съдят и изолират Уенди с мен. Всичко това вредеше на Уенди, а и създаваше атмосфера на неразбирателство, която пречеше на всички да се съсредоточат в дълга си и прекъсваше църковното дело. Нима не играех ролята на Сатана? Наистина заслужавах да бъда прокълната и наказана! Помислих за онези злодеи и антихристи, които бяха премахнати от църквата. Изпитваха неприязън и омраза към истината, не приемаха създадените от Бог ситуации и имаха зъб на хората, които застрашават интересите им, мислеха, че тези хора си го изкарват на тях, анализираха твърде много действията им и не можеха да се анализират и опознават, когато другите им напомняха и помагаха, или ги кастреха. Освен това те мразеха всеки, който се опитваше да ги поправи, нападаха го и го изолираха, смущаваха околните, прекъсваха църковното дело и в крайна сметка извършиха толкова много зло, че бяха прочистени. Това са последици от неприемането на истината и неприязънта към нея. Всички те си получиха заслуженото! Предвид тези характерни черти не постъпвах ли и аз като злодей и антихрист? Осъзнах, че съм била наистина покварена и съм имала лоша човешка природа. Много се страхувах, бях в ужасно опасна ситуация и ако не се покаех, Бог щеше да ме презре и пропъди. Трябваше да се възползвам от шанса да се покая и да положа всички усилия да се стремя към истината, да подхождам към ситуациите с богобоязливо сърце, да търся истината, да се самоанализирам и опознавам, да говоря благоразумно и да общувам с другите добронамерено. Застанах пред Бог в молитва и казах, че повече няма да постъпвам така и че съм готова да приема внимателната Божия проверка и искрено да се покая.

После попаднах на друг откъс от Божиите слова, който ми помогна да разбера как да преценявам човешката природа и как да се отнасям с хората, които говорят откровено и ми дават съвети. Бог казва: „Трябва да се сближаваш с хора, които могат да говорят с теб правдиво. Да имаш такива хора до себе си е от голяма полза за теб. По-специално, ако имаш до себе си такива добри хора, с достатъчно смелост да те укорят и да те разобличат, когато забележат проблем при теб, това може да те предпази да не се отклониш от пътя. Тях не ги интересува статусът ти и веднага щом открият, че по някакъв начин си престъпил истините принципи, ще те укорят и ще те разобличат, ако е необходимо. Само такива хора са почтени и имат чувство за справедливост, и както и да те разобличават и укоряват, само ти помагат, наглеждат те и те насърчават да напредваш. Трябва да се сближиш с такива хора. Ако до теб има такива хора, които ти помагат, ставаш относително по-защитен — ето какво е да имаш Божията закрила. Всеки ден да имаш до себе си хора, които разбират истината и отстояват принципите, и които те наглеждат — това много ти помага да изпълняваш добре дълга и работата си. […] Когато сториш нещо, което противоречи на принципите, те ще те разобличат, ще изкажат мнение по твоите проблеми и открито и честно ще посочат твоите проблеми и грешки; няма да се опитват да ти помагат да спасиш репутацията си и дори няма да ти дадат възможност да си спестиш неудобството пред много хора. Как трябва да се отнасяш към такива хора? Дали трябва да ги накажеш или да се сближиш с тях? (Да се сближа с тях.) Точно така. Трябва да разкриеш сърцето си и да споделиш с тях, като им кажеш: „Правилно беше, че ми посочи проблема, който имам. Тогава бях изпълнен със суета и мисли за статус. Почувствах, че съм бил водач в продължение на толкова много години и въпреки това ти не само че не се опита да ми помогнеш да спася репутацията си, а и изтъкна проблемите ми пред толкова много хора, и затова не можах да го приема. Сега обаче виждам, че това, което направих, наистина беше в разрез с принципите и с истината, и че не биваше да го правя. Какво като заемам позицията на водач? Нали това е просто мой дълг? Всички изпълняваме дълга си и по статус всички сме равни. Единствената разлика е, че аз нося малко повече отговорност, това е всичко. Ако в бъдеще забележиш някакъв проблем, казвай каквото трябва да кажеш, и между нас няма да има лични обиди. Ако имаме различно разбиране за истината, тогава можем заедно да го обсъдим. В Божия дом и пред Бог и истината ще бъдем обединени, а не отчуждени“. Това е отношение на практикуване на истината и любов към нея. Какво трябва да направиш, ако искаш да избегнеш пътя на антихрист? Трябва да поемеш инициативата да се сближиш с хора, които обичат истината, хора, които са почтени, да се сближиш с хора, които могат да ти посочат проблемите, които могат да говорят с теб откровено и да те укорят, когато открият проблемите ти, и особено с хора, които могат да те кастрят, когато открият проблема ти — това са хората, от които имаш най-голяма полза, и трябва да ги цениш. Ако изолираш такива добри хора и страниш от тях, тогава ще загубиш Божията закрила и постепенно ще те сполети бедствие. Ако се сближиш с добри хора и хора, които разбират истината, ще имаш мир и радост и ще можеш да държиш бедствието на разстояние, а ако се сближиш с подлеци, безсрамници и ласкатели, ще си в опасност. Не само че лесно ще те мамят и лъжат, но и всеки момент може да те сполети бедствие. Трябва да знаеш какъв вид хора могат да са ти най-полезни — т.е. хора, които могат да те предупредят, когато направиш нещо нередно или когато се превъзнасяш и свидетелстваш за себе си и подвеждаш останалите. От това можеш да имаш най-голяма полза. Сближаването с такива хора е правилният път, по който трябва да поемеш(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърта точка: те се превъзнасят и свидетелстват за себе си). От Божиите слова осъзнах, че хората с чувство за справедливост, които поддържат истината принцип, могат да посочват на братята и сестрите си проблемите и недостатъците им и да ги кастрят, разнищват и разобличават, ако постъпките им са против принципите, както и че такива хора имат добра човешка природа и трябва да се сближавам с тях. Ако някой наглед е любящ, сговорчив, не обижда никого и другите го харесват, но когато забележи, че нещо не съответства на принципа или вреди на интересите на църквата, той реши да запази отношенията си и да не повдига въпроса, да не разобличава проблема и да не го решава, то той е себичен и измамен и не защитава интересите на Божия дом. Спомних си как винаги съм съдила човешката природа на другите според това дали са любезни и дали говорят така, че да пазят достойнството на другите, но тази преценка не е била в съответствие с истината. Осъзнах, че Уенди има чувство за справедливост, като често посочва проблемите и недостатъците ми. Въпреки че Уенди говореше много прямо, тя казваше истината и можеше да посочи проблемите ми, а това щеше да ми помогне да изпълнявам дълга си и да подобря навлизането си в живота. Трябваше да прекарвам повече време с нея и да се вслушвам в предложенията ѝ. След това се извиних на Уенди. Знаех, че вредата, която ѝ бях нанесла, е необратима, но ако получех втори шанс да бъда неин партньор, щях много да го оценя.

После мой партньор стана брат Ленард. Ленард беше много способен и отговорен в дълга си. Ако забележеше, че се отклонявам в дълга си, ми го посочваше пред другите. Първоначално, макар и малко да се смущавах, успявах да приема критиките му като урок от Бог. С времето обаче това се повтаряше и на мен взе да ми писва. Понякога Ленард беше малко презрителен в критиките си и намираше кусури на работата ми. Чувствах се много неудобно, сякаш ме е прозрял, и не исках повече да работя с него. Мислех, че е твърде арогантен и че тонът му е неприемлив. Докато обсъждах партньорството си с други хора, няколко пъти исках да охуля Ленард, но щом си отворех устата, осъзнавах, че греша. Несъмнено критиката му съдържаше много неща, в които можех да навляза. И така, помолих се на Бог, поправих намеренията си и помислих как да работя с Ленард по начин, съответстващ на Божията воля. Не можех да го съдя със зли намерения. После попаднах на един откъс от Божието слово, който много ми помогна. „Когато установиш, че правиш нещо погрешно или разкриваш покварен нрав, ако си способен да проявиш откровеност и да разговаряш с хората, това ще помогне на околните да те наглеждат. Без съмнение е необходимо да приемаш надзор, но най-важното е да се молиш на Бог и да се осланяш на Него, като постоянно се подлагаш на изследване. Особено когато си тръгнал по кривия път или си направил нещо лошо, или когато възнамеряваш да направиш или решиш нещо на своя глава и някой наоколо ти го спомене и те предупреди, трябва да го приемеш и веднага да размислиш върху себе си, да признаеш грешката си и да я поправиш. Така можеш да се предпазиш от това да тръгнеш по пътя на антихристите. Ако някой ти помага и те предупреждава по този начин, не получаваш ли защита, без да осъзнаваш? Да, получаваш — това е твоята защита(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Правилното изпълнение на дълга изисква хармонично сътрудничество). Божиите слова ми напомниха, че ако до мен е някой с чувство за справедливост, който има увереността да говори прямо и незабавно да посочва недостатъците ми, това е вид защита, проява на Божията любов, която ще ме пази да не кривна. Правилното е да приема ситуацията. В този период ми стигаше само да върша незначителна работа, но не успявах да плащам цена, като върша същественото дело по напояването на новодошлите. Честите напомняния на Ленард ме направиха малко по-прагматична в дълга ми. Освен това научих много от пътищата за практикуване, за които той ми разказа. Осъзнах, че помощта и съветите му са наистина ценни. Предвид че не притежавах истината, все още имах тежко покварен нрав и можех да сгреша във всеки момент, това, че Ленард ме наглеждаше, много ме мотивираше и ме пазеше от много злодеяния. Като осъзнах това, се почувствах готова да се справя с отклоненията в дълга си и започнах да се отнасям по-добре към съветите на Ленард. Изпратих му следното съобщение: „Моля те занапред да ми казваш, ако забележиш някакъв проблем у мен. Може да се почувствам малко неудобно, но ще ми е от полза“. Като погледна назад, Бог ми е пратил толкова много такива хора през изминалите години, но аз все съм искала да ги избягвам, мислейки, че са несговорчиви. Всъщност проблемът е бил, че преценката ми за хората е била лоша, не съм знаела как да оценявам хората и как да се отнасям с тях, затова съм пропуснала възможности да се уча от партньорите си, без да си давам сметка за това. Когато Бог отново организира тази ситуация, най-сетне разбрах волята Му, научих се да се отнасям към другите принципно и се почувствах толкова освободена! Благодарих на Бог в сърцето си!

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свързано съдържание

Вредата от самоизтъкването

Преди няколко години поях новодошлите братя и сестри на сходна възраст. Те бяха толкова ентусиазирани и отговорни. Често получаваха похвала...

Leave a Reply

Свържете се с нас в Messenger