Ли Чън беше църковен водач, който отговаряше най-вече за премахването и отлъчването на хора и който надзираваше моите задачи. След като общувах с него повече от година, забелязах, че има добри заложби, показва чувство за бреме в дълга си и може да установи проблемите в работата, и да прозре състоянията на хората. Особено когато организираше материалите за премахване и прогонване, той успяваше да схване ключовите събития и да намери подходящи Божии слова, за да определи премахнатите и отлъчените въз основа на поведението им — неща, с които аз не можех да се справям сама. Всеки път, когато се събирахме и разговаряхме за разпознаването на различните типове хора, все се надявах, че Ли Чън ще е там. Ако не се появеше, усещах разочарование, сякаш нямах опора. През последната година всички църкви, за които отговаряше Ли Чън, изчистиха някои зли хора и неверници, което значително пречисти църквите. Твърдо вярвах, че Ли Чън е човек, който се стреми към истината и я разбира, и дори мислех, че само човек като него може да бъде водач. Дълбоко му се възхищавах и за мен той беше модел за подражание в пътешествието ми във вярата.

Един ден през май 2023 г. получих писмо от висшестоящия водач, в което пишеше, че Ли Чън е бил освободен. Бях изумена и не можех да повярвам. Мислех си: „Ли Чън има добри заложби, надарен е и постига резултати в дълга си. Как може човек като него да бъде освободен? Водачите не са ли твърде претенциозни? Като ги видя, трябва да ги питам защо Ли Чън е освободен“. Тогава, без да искам, започнах да се сравнявам с Ли Чън. Той не само можеше да прозира състоянията на хората и да намира подходящи Божии слова, за да разреши трудностите им, но и постигаше резултати в работата си. Аз, от своя страна, нямах неговите дарби, не можех да страдам и да плащам цена колкото него, често ми беше трудно да разрешавам състоянията на хората и търсех помощта му. След като дори човек като Ли Чън беше освободен, усещах, че съм на косъм и аз да бъда освободена. От тази мисъл се сринах духом и през следващите няколко дни нямах енергия в дълга си и виждах пред себе си само мрак. Осъзнах, че състоянието ми е погрешно, и исках да потърся истината, за да реша проблемите си. Знаех, че решенията на църквата за освобождаването на хора се основават на принципите и че освобождаването на Ли Чън със сигурност се дължи на това, че е нарушавал принципите в дълга си. Спомних си един откъс от Божиите слова и го потърсих, за да го прочета. Бог казва: „Във всеки период и на всеки етап в църквата се случват някои конкретни неща, които противоречат на представите на хората. Например, едни хора се разболяват, водачи и работници се сменят, други биват разобличени и отстранени, трети са изправени пред изпитанието на живота и смъртта, в някои църкви дори има зли хора и антихристи, които причиняват смущения, и т.н. Тези неща се случват от време на време, но изобщо не са случайни. Всички те са в резултат на Божието върховенство и Неговите подредби. Един много спокоен период може внезапно да бъде прекъснат от няколко случки или необичайни събития, които се случват било то около вас, или лично на вас, и настъпването им нарушава обичайния ред и нормалността в живота на хората. На външен вид тези неща не съответстват на представите и фантазиите на хората и са неща, които хората не искат да им се случват или да виждат. Дали тогава настъпването им е от полза за хората? Как хората трябва да се справят с тях, да ги преживяват и да ги разбират? Мислил ли е някой от вас за това? (Трябва да разберем, че това е резултат от Божието върховенство.) Достатъчно ли е просто да разберете, че това е резултат от Божието върховенство? Научихте ли някакви уроци от това? […] Първоначално хората изобщо нямат разбиране за Бог и когато се сблъскат с някои неща, които противоречат на представите им, те не търсят истината или хора, с които да разговарят, а се отнасят към тях само въз основа на представите и фантазиите си, преди накрая да стигнат до заключението, че „все още не е сигурно дали тези неща са от Бог или не“, и започват да изпитват опасения за Него и дори да се съмняват в словата Му. В резултат на това техните съмнения, догадки и предпазливост по отношение на Бог се задълбочават и губят мотивация да изпълняват дълга си. Не искат да страдат и да правят жертви, отпускат се и дните им се изнизват безцелно. След като са преживели няколко конкретни случки, и малкото ентусиазъм, решителност и желание, които са имали преди, ги напускат и изчезват, и им остават единствено мислите за това как да кроят свои собствени планове за бъдещето и как да търсят изход. Подобни хора не са малцинство. Понеже не обичат истината и не я търсят, винаги когато нещо ги сполети, те го гледат през собствените си очи, без изобщо да се научат да го приемат от Бог. Нито търсят истината в Божиите слова, за да намерят отговорите, нито търсят хора, които разбират истината, за да разговарят с тях и да разрешат тези въпроси. Вместо това винаги използват собствените си знания и опит за справяне със света, за да анализират и съдят това, което ги сполетява. И какъв е крайният резултат? Попадат в капана на объркано състояние, от което няма изход — такова е следствието от това, че не търсят истината“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Какво означава човек да се стреми към истината (11)). От Божиите слова разбрах, че когато в църквата се случат неща, които не са в съответствие с представите на хората, тези, които не се стремят към истината, не приемат нещата от Бог, а се оплакват на Бог и Го разбират погрешно въз основа на собствените си представи и фантазии, и състоянието им се влошава, което се отразява на дълга им. Аз се бях държала точно по този начин. Винаги съм имала високо мнение за Ли Чън и му се възхищавах. Като виждах, че има добри заложби и че е надарен, че е зает с дълга си всеки ден и винаги намира правилните Божии слова, за да разреши състоянията на братята и сестрите, си мислех, че е човек, който се стреми към истината. Сега той беше освободен, а това изобщо не беше в съответствие с представите ми. Вместо да търся истината по този въпрос, аз се чувствах онеправдана от името на Ли Чън и дори смятах, че водачите са били несправедливи към него. Не се ли отнасях повърхностно към този въпрос? Божието намерение за мен беше да науча уроци и да разбера някои аспекти на истината от такива ситуации, които не са в съответствие с човешките представи. Но като чух, че Ли Чън е бил освободен, първата ми реакция беше да се оплача, че водачите са постъпили несправедливо в този случай, защото мислех, че изискванията им са твърде високи, и дори исках да ги разпитам защо са се отнесли така с Ли Чън. Също така смятах, че съм по-низша от Ли Чън и че и мен може да ме сполети освобождаване, което ме доведе до живот в негативност и неразбиране, а това се отрази на дълга ми. От Божиите слова видях колко е опасно да не търся истината, когато ми се случи нещо. Като разбрах това, съпротивата ми намаля и бях готова да търся истината по този въпрос.

По-късно, когато водачът проведе общение и разобличи поведението на Ли Чън, научих, че Ли Чън е бил наистина надменен и самоправеден и е действал своеволно в дълга си, като е взимал всички решения, без да обсъжда нещата със съработниците си. Въпреки многократно общение той не се е променил, което е причинило смущения в църковното дело. Едва тогава е бил уволнен и принуден да размишлява. Водачът също така даде конкретни примери за поведението на Ли Чън. Наскоро един църковен водач изостанал с дълга си поради семейни ангажименти, а Ли Чън, без да търси принципите, да разгледа контекста или да се консултира със съработниците си, изготвил материалите за премахването на този човек от църквата. За щастие висшестоящият водач се намесил, за да го предотврати. В друг случай Ли Чън назначил един надзорник по своя воля, без да се допита до никого. Този надзорник бил с лоши заложби и не можел да организира работата, което се отразило на делото на църквата. Когато водачът скастрил Ли Чън за своеволната му постъпка, той отказал да го приеме. По-късно други сестри също говориха за някои от проявленията на произволни действия в дълга на Ли Чън. Като чух тези факти, бях шокирана и не исках да повярвам, че Ли Чън е толкова надменен човек. Тогава водачът ми показа откъс от Божиите слова: „Антихристите не са способни да си сътрудничат с никого. Те винаги искат да установят самостоятелно управление. Характеристиката на това проявление е „самостоятелно“. Защо използваме думата „самостоятелно“, за да го опишем? Защото преди да предприемат действия, те не идват пред Бог в молитва, нито търсят истините принципи, още по-малко намират някого, с когото да общуват и да му кажат: „Това ли е подходящият начин? Какво предвиждат работните порядки? Как трябва да се постъпва с подобни неща?“ Те никога не обсъждат нещата и не се стремят да постигнат консенсус с колегите и партньорите си — те просто обмислят нещата и кроят схеми сами, като правят свои собствени планове и уговорки. Само с бегъл прочит на работните порядки в Божия дом те смятат, че са ги разбрали, и след това организират работата на сляпо — и докато другите разберат за това, работата вече е организирана. Невъзможно е някой да чуе предварително техните възгледи или настроения от собствените им уста, тъй като те никога не съобщават на никого мислите и възгледите, които таят. Някой може да попита: „Нима всички водачи и работници нямат партньори?“. На думи те може да имат някого за партньор, но когато дойде време за работа, вече нямат такъв — политат сами. Макар че водачите и работниците имат партньори и всеки, който изпълнява дълг, има партньор, антихристите вярват, че имат добри заложби и са по-добри от обикновените хора, така че обикновените хора не са достойни да бъдат техни партньори и всички те са по-нискостоящи от тях. Ето защо антихристите обичат да раздават команди и не обичат да обсъждат нещата с никого другиго. Те смятат, че това ги прави да изглеждат като некомпетентни некадърници. Що за гледна точка е това? Какъв вид нрав е това? Това надменен нрав ли е? Те смятат, че е недостойно и унизително, че е обидно за самоуважението им да си сътрудничат и да обсъждат нещата с другите, да се допитват до тях и да търсят от тях. И така, за да защитят самоуважението си, те не допускат да има прозрачност в нещата, които правят, нито казват на другите за тях, още по-малко ги обсъждат с тях. Те смятат, че да обсъждат с другите, означава да се покажат като некомпетентни, че да търсиш винаги чуждото мнение означава, че си глупав и неспособен да мислиш самостоятелно, че работата с другите при изпълнението на дадена задача или разрешаването на някакъв проблем ги прави да изглеждат безполезни. Не е ли това тяхната надменна и абсурдна нагласа? Не е ли това техният покварен нрав? Надменността и самоправедността у тях са твърде очевидни. Те са загубили всякакъв нормален човешки разум и не са съвсем наред с главата си. Винаги си мислят, че имат способности, че могат да свършат нещата сами и че нямат нужда да си сътрудничат с другите. Тъй като имат такъв покварен нрав, те не са способни да постигнат хармонично сътрудничество. Те вярват, че да си сътрудничат с другите, означава да размият и да раздробят властта си, че когато работата е споделена с другите, собствената им власт намалява и те не могат да решават всичко сами, което означава, че им липсва реална власт, а за тях това е огромна загуба. И така, независимо какво им се случва, ако вярват, че разбират и че знаят подходящия начин да се справят с него, те няма да го обсъждат с никого другиго и ще раздават команди. Те ще предпочетат да допускат грешки, вместо да кажат на други хора, ще предпочетат да грешат, вместо да споделят властта с някой друг, и ще предпочетат уволнение, вместо да позволят на други хора да се намесват в работата им. Това е антихристът“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Първа част)). Божиите слова разобличават, че антихристите постъпват своеволно, като взимат всички решения сами, за да поддържат властта си. Те нито търсят истините принципи, нито обсъждат с другите, когато им се случи нещо, а природата им е надменна и неразумна. Като се сравни това с поведението на Ли Чън, се вижда, че той е действал своеволно като църковен водач и в дълга си е пазил властта само за себе си, а когато братята и сестрите са му посочвали проблемите му, той не само не се е самоанализирал, но и вярвал, че разбира ситуацията и може да взима решения сам. Не е търсил принципите, изолирал е съработниците си и самостоятелно е изготвял материалите за премахване на хора, като същевременно е назначил неподходящ надзорник, с което е прекъсвал и смущавал църковното дело и е пренебрегвал мнението на другите. Това поведение на Ли Чън не съответства ли на Божието разобличаване на начина, по който антихристите правят всичко „солово“? Той е монополизирал властта, за да контролира църквата, и е прекъснал църковното дело, което е точно поведението на антихристите, което Бог е разобличил. Той вече е бил поел по пътя на антихриста. Водачите и работниците са му посочили проблемите му няколко пъти, но той никога не ги е приемал сериозно. Това, че висшестоящият водач го е освободил въз основа на принципите, е било напълно уместно!

Не можех да не размишлявам по следния начин: „След като съм общувала с Ли Чън толкова дълго, как така не съм го прозряла и дори съм си мислила, че притежава истината реалност, и съм му се възхищавала?“. Докато търсех, прочетох този откъс от Божиите слова: „Някои хора често биват подвеждани от онези, които външно изглеждат духовни, благородни, възвишени и велики. Що се отнася до хората, които могат да говорят красноречиво за думи и доктрини и чиято реч и действия изглеждат достойни за възхищение, онези, които са заблудени от тях, никога не са се вглеждали в същността на действията им, в принципите, които стоят зад делата им, и в техните цели. Освен това те никога не са обръщали внимание на това дали тези хора наистина се подчиняват на Бог, нито пък са установявали дали тези хора наистина се боят от Бог и отбягват злото. Те никога не са успели да разпознаят човешката същност на тези хора. Напротив — още от началото на запознанството си с тях те малко по малко са започнали да им се възхищават и да ги почитат и накрая тези хора са се превърнали в техни идоли. Освен това в съзнанието на някои хора идолите, на които се покланят — и за които вярват, че могат да изоставят семействата и работата си, и които външно изглеждат способни да платят цената — са тези, които наистина удовлетворяват Бог и които наистина могат да постигнат добри резултати и добри крайни цели. В тяхното съзнание тези идоли са хората, които Бог хвали“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне). От Божиите слова осъзнах, че моята почит към Ли Чън се дължеше най-вече на резултатите, които той постигаше, докато надзираваше работата по премахването, и на добрите му работни способности. Той имаше и известна интелигентност и дарби и умееше да намира подходящи Божии слова за общение, които бяха насочени към състоянията на хората, затова мислех, че той разбира истината и притежава реалност. Фактите обаче показваха, че Ли Чън изобщо не е наясно със сериозния антихристки нрав, който разкрива. Той не беше склонен да приеме кастрене от водачите и беше ясно, че не приема истината и обикновено просто се въоръжава с доктрини. Занимаваше се с дълга си, за да постигне резултати и да накара хората да имат високо мнение за него, като изобщо не се стремеше към истината, за да разреши собствения си покварен нрав, а аз го почитах като идол и дори следвах примера му. Колко невежа съм била! Помислих си как Бог е одобрявал Петър, защото той се е съсредоточавал върху търсенето на истината и удовлетворяването на Божиите намерения, както в ежедневието, така и в дълга си. По всеки дребен въпрос той се е старал да промени стария си нрав. Аз, за разлика от него, съдех хората въз основа на тяхната интелигентност и дарби, работата, която вършат, и страданието, което понасят наглед. Видях, че гледната ми точка, според която съдех хората, беше в нарушение на Божиите изисквания. Ако не беше освобождаването на Ли Чън, нямаше да размишлявам по този въпроси и щях да продължа да следвам примера му. В този момент искрено благодарих на Бог за това, че уреди такива хора, събития и неща. Това беше Божието спасение за мен. Като видях, че някои братя и сестри в църквата още не бяха прозрели Ли Чън, разговарях с тях за това какво означава да постъпваш своеволно и за това, че човек не трябва да съди за хората само въз основа на външния им вид, а въз основа на това дали действат според Божиите слова и дали могат да практикуват истината, за да поддържат делото на църквата. След като ме изслушаха, братята и сестрите успяха донякъде да прозрат какъв е Ли Чън.

После продължих да размишлявам: защо реагирах така остро на освобождаването на Ли Чън и веднага се почувствах унила? Изследвах се и установих, че поддържах схващането, че ако някой като Ли Чън, който е по-добър от мен във всяко отношение, може да бъде освободен, значи и аз съм близо до освобождаването. След това прочетох откъс от Божиите слова: „В хода на изпълнение на дълга си антихристите постоянно пресмятат собствените си перспективи и съдба: колко години вече изпълняват дълга си, колко трудности са понесли, както и колко са изоставили заради Бог, каква цена са платили, колко от енергията си са вложили, от колко години от младостта си са се отказали и дали сега имат правото да получат награди и венец, дали са натрупали достатъчно капитал през тези няколко години, когато са изпълнявали дълга си, дали са облагодетелствани хора в Божиите очи пред Него и дали са хора, които могат да получат награди и венец в Божиите очи. […] Те се придържат твърдо към собствените си амбиции и желания, като ги смятат за истината, за единствените цели в живота и за най-справедливото начинание. Те не знаят истината, че ако нравът на човека не се промени, то той завинаги ще бъде враг на Бог, както и не знаят, че това какви благословии Бог дава на човека и как Бог се отнася към него, не се основава на неговите заложби, дарби, таланти или капитал, а на това колко истина практикува и колко истина придобива и дали е човек, който се бои от Бог и отбягва злото. Това са истини, които антихристите никога няма да разберат. Антихристите никога няма да видят това и именно тук те се проявяват като най-глупави. От началото до края какво е отношението на антихристите към техния дълг? Те вярват, че изпълнението на дълга е сделка, че който отдава всичко за изпълнението на дълга си, който прави най-голям принос за Божия дом и който издържи най-много години в Божия дом, ще има по-голям шанс да бъде благословен и да получи венец накрая. Това е логиката на антихристите“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Шеста част)). От Божиите слова видях, че антихристите гледат на дълга си като на сделка, като използват това, че работят повече, и резултатите в дълга си, като разменна монета, за да получат благословии от Бог. Такава е логиката на антихристите. И аз поддържах този възглед. Когато видях, че някой, който ме превъзхожда във всяко отношение, беше освободен, си помислих, че рано или късно и аз ще бъда освободена. Усетих, че перспективите ми за бъдещето са несигурни, което ме доведе до негативност. Всъщност стандартите, по които Бог съди хората, не се основават на това колко надарени са те или колко наглед страдат или работят, а на това колко истина практикуват и придобиват в дълга си. А аз съдех за хората не според Божиите слова, а според собствените си представи и фантазии, като мислех, че хората с дарби, които работят усилено, трябва да са в съответствие с Божието намерение и ще придобият одобрението Му. Затова, като чух, че Ли Чън е бил освободен, не можах да го приема и дори исках да разпитам водачите защо е освободен и да потърся справедливост за него. Всъщност това, че се притекох на помощ на Ли Чън, всъщност беше само претекст да споря. Тревожех се, че ще съм следващата освободена, и се боях, че няма да имам добро бъдеще. Зад желанието ми да разпитвам водачите стоеше по същество желание да разпитвам Бог, да се оплача, че Бог е несправедлив и изисква твърде много от хората. Не бях застанала на позицията на сътворено същество и не се бях покорила на Божието дело, а бях спорила с Бог и протестирах срещу Бог. Едва тогава осъзнах колко сериозна беше природата на това, което разкривах. Сетих се за Павел, който е използвал работата, която е вършил, като капитал, за да протестира срещу Бог и да иска от Него венец на праведността. В крайна сметка е бил наказан и прокълнат от Бог. Ако продължавах да не се покайвам, Бог нямаше да ме одобрява, колкото и да страдах в дълга си, и щях в крайна сметка да бъда наказана точно като Павел! Освобождаването на Ли Чън беше предупреждение за мен, от което осъзнах, че макар и да вярвам в Бог, почитах хора и вървях по грешния път. Усетих от дъното на сърцето си, че това бяха Божията любов и спасение за мен.

След като Ли Чън беше освободен, той размишлява известно време, придоби известно разбиране за покварения си нрав и църквата отново му възложи дълг. Сега отново изпълнявам дълга си с Ли Чън, но вече не го почитам, както преди, а се старая да разпознавам дали това, което казва, се основава на Божиите слова. Ако имам друго мнение, го излагам, търся истините принципи за нещата, които не разбирам, и докладвам проблемите, които не мога да прозра, на водачите. Като практикувам по този начин, съм способна да разбера някои принципи и да намеря път напред. От това преживяване осъзнах колко е важно да търсим истината и започнах да се старая да размишлявам върху нещата, с които нарушавам принципите, когато изпълнявам дълга си. Също така поведох братята и сестрите да търсят истините принципи в дълга им, за да може всички да спрат да се съсредоточават върху външни действия, а да обръщат внимание на стремежа към истината и изпълнението на дълга си според истините принципи. Това преживяване поправи погрешните ми възгледи за нещата и съм благодарна за Божието спасение!