Мога правилно да преценя заложбите си

20 юни 2024

През април 2023 г. бях избрана за водач на групата на напоителите. Тъй като новодошлите ставаха все повече, трябваше да проверявам и цялостната работа на групата. Дните ми се струваха твърде кратки. Понякога, когато проверявах работата на братята и сестрите, отделях по-малко време за напояване на новодошлите, а друг път, когато давах приоритет на напояването на новодошлите, не проверявах достатъчно внимателно работата на групата. Никога не успявах да балансирам между всички задачи. Тази ситуация ме караше да се тревожа и се страхувах водачът да не каже, че уменията ми за работа не са добри и способностите ми са слаби. Особено се опасявах, че дългът ми на водач на група ще бъде прехвърлен на друг и че в бъдеще вече няма да имам възможност да изпълнявам подобен дълг. Сред братята и сестрите, с които се познавах в миналото, имаше някои, които бяха станали водачи, а други — надзорници. В същото време аз бях само водач на група и имаше опасност да ме преместят. Чувствах някакво негодувание. Наистина ли щях да бъда толкова посредствена през целия си живот? Наистина ли нямах заложби на водач или надзорник? Спомних си, че братята и сестрите бяха говорили за това как разумното планиране на времето може да подобри ефективността при изпълнението на дълга и в сърцето ми се появи лъч надежда. Не можех ли и аз да използвам този метод, за да подобря работоспособността си? Нещо повече, щом понасях страдания и плащах цена в дълга си, Бог нямаше ли да ме покровителства и да подобри заложбите и работните ми умения? Като си помислих за това, побързах да предприема действия. Пишех графика си за всеки ден, като записвах коя работа ще върша всеки час, и правех всичко възможно да използвам времето си максимално. След като известно време работих усилено, не забелязах особено подобрение в резултатите от дълга си. Тогава доста се разстроих. Защо не можех да се подобря? Защо Бог покровителстваше други братя и сестри, даваше им добри заложби и ги правеше достойни за длъжности като водачи и надзорници? А аз бях работила усилено толкова дълго време, а дори само това да бъда водач на група беше толкова натоварващо. Наистина ли Бог не беше благосклонен към мен? Особено когато се появяваха проблеми или резултатите от изпълнението на дълга ми бяха слаби, се чувствах още по-потисната и негативно настроена. Предполагах, че скоро ще бъда отстранена. Веднъж моят надзорник научи за състоянието ми и ми каза: „Товарът, който ти тежи на сърцето, е твърде голям. Заложбите и уменията ти за работа не могат да се сравняват с тези на братята и сестрите с по-добри заложби, но ти имаш своите силни страни, като например това, че когато се сблъскаш с проблеми и трудности при изпълнението на дълга си, можеш чистосърдечно да се отвориш и да търсиш. Можеш също така да помогнеш на всеки с навлизането в живота. Трябва просто да дадеш воля на силните си страни и да изпълняваш дълга си добре“. Да, чувствах, че животът ми е твърде изтощителен и че упражнявам върху себе си много ненужен натиск.

Един ден четох Божието слово. „Мислиш си, че колкото си по-способен да надскочиш себе си, надхвърляйки обхвата на собствените си заложби и способности, с това се доказва, че тези неща са по-скоро дело на Бог; че ако твоята искреност и желание за сътрудничество стават все по-големи, това означава, че Бог върши делото Си в теб все повече и твоите заложби и способности нарастват все повече. Вярваш, че твоята искреност е правопропорционална на твоите заложби и способности — не са ли това представи и фантазии, които се пораждат у хората? (Да.) Особено склонни ли сте да мислите така? (Да.) Какъв е резултатът от това, че мислите по този начин? Не е ли винаги провал? Някои хора дори са негативно настроени и казват: „Отдадох на Бог най-голямата си искреност, защо Той не ми дава по-добри заложби? Защо не ми дава трансцендентни способности? Защо все още винаги съм слаб? Моите заложби не са се подобрили, не мога да видя нищо ясно и се обърквам, когато се сблъсквам със сложни въпроси. Преди беше така, но защо и сега е така? Освен това, що се отнася до способността ми да извършвам работа и до умението ми да свърша нещо, защо никога не мога да надскоча плътта си? Разбирам някои доктрини, но въпреки това не мога да виждам нещата ясно, а когато става дума за разрешаване на въпроси, оставам нерешителен. Все още не съм толкова добър, колкото тези с големите заложби. Способността ми да върша работа също е малка, а изпълнението на дълга ми е неефективно. Заложбите ми изобщо не са се подобрили! Какво се случва? Възможно ли е да не съм достатъчно искрен към Бог? Или Бог не ме харесва достатъчно? Какво ми липсва?“. Някои хора търсят различни причини и опитват много начини да се променят, но крайният резултат пак е разочароващ. Техните заложби и способности за работа си остават както преди, без никакво подобрение, дори след като са вярвали в Бог в продължение на три до пет години(Словото, Т.6, – За стремежа към истината II. Как да се стремите към истината (2)). „Ако винаги вярваш, че целта на Божието дело и говорене за предоставяне на истината на хората е да промени всички тези присъщи на хората качества — и че само тогава човек може да се счита за истински прероден и напълно нов човек, както казва Бог — тогава дълбоко грешиш. Това са човешки представи и фантазии. След като разберете това, трябва да се откажете от тези представи, фантазии, догадки или чувства. Тоест в процеса на стремежа към истината не бива винаги да се уповаваш на чувства или догадки, за да обобщаваш тези неща: „Подобрили ли са се моите заложби? Променили ли са се присъщите ми качества? Личността ми все така ли е лоша, както преди? Променили ли са се навиците ми на живот?“. Не разсъждавайте върху тях. Това размишление е безполезно, защото това не са аспектите, които Бог възнамерява да промени, нито са целта на Божието дело. Целта му никога не е била да промени заложбите ти, присъщите ти качества, личността ти и т.н., нито Бог е говорил с цел да промени тези аспекти у хората. С други думи, Божието дело предоставя истината на хората въз основа на техните първоначални условия. Целта е хората да разберат истината и след това да я приемат и да ѝ се покорят. Независимо от това какви са заложбите ти, присъщите ти качества или личността ти, това, което Бог иска да направи, е да вработи истината в теб, да промени старите ти представи и предишния ти нрав, а не да променя първоначалните ти заложби, способности и личността ти. Какво цели да промени Божието дело? (Старите представи и предишния нрав у хората.) Сега, когато разбирате тази истина, трябва да се откажете от тези свръхестествени, нереалистични представи и фантазии и да не ги използвате, за да се оценявате или да си поставяте изисквания. Вместо това трябва да търсиш и приемаш истината въз основа на различните първоначално дадени ти от Бог условия. Каква е крайната цел на това? Тя е, че въз основа на първоначалните си условия разбираш истините принципи, разбираш всяка една истина принцип, която трябва да се практикува в различните ситуации, с които се сблъскваш, и можеш да възприемаш хората и нещата — и да се държиш и да се справяш с нещата — в съответствие с тези истини принципи. Това отговаря на Божиите изисквания(Словото, Т.6, – За стремежа към истината II. Как да се стремите към истината (2)). След като прочетох Божиите слова, изведнъж ми просветна, че живеех според моите представи и въображение. Мислех си, че, ако някой искрено вярва в Бог, изпълнява внимателно дълга си, понася страдания и плаща цена, Бог ще го покровителства, като помогне за това заложбите и уменията му за работа да се подобрят и даде възможност резултатите от изпълнението на дълга му да надминат първоначалните му заложби и умения за работа. Въпреки че заложбите на такъв човек не са добри, той все пак може да изпълнява ръководни и надзорни функции в църквата и да се превърне в един от нейните стълбове. Така че, макар и да вършех нещата бавно и да имах слаби работни умения, мислех, че стига да изпълнявам дълга си внимателно, да понасям страдания и да плащам цена, Бог ще ме покровителства. Затова исках да използвам писането на дневен график, планирането на времето си, понасянето на страдания и плащането на цена като начин да подобря заложбите и уменията си за работа. Въпреки това, след като работих усилено известно време, заложбите и уменията ми за работа не се подобриха, както си представях, и аз станах негативна и потисната. Мислех, че Бог не е благосклонен към мен и не работи върху мен. След като прочетох Божиите слова, разбрах, че Божието дело не е трансцендентно, а практическо. Моите заложби са резултат от Божието предопределение. Бог работи, за да помогне на хората да навлязат в истината, да се отърсят от покварения си нрав и да изживеят истинско човешко подобие. Той не работи, за да промени заложбите и работните умения на хората. Когато хората изпълняват дълга си искрено и търсят истината, те могат да получат просветлението и напътствието на Светия дух и да преодолеят някои от пречките при изпълнението на дълга си. Всичко това обаче зависи от заложбите, които са дадени на хората, и е нещо, с което те могат да се справят, ако просто работят усилено. Няма човек с лоши заложби, който да е придобил заложбите на водач, защото е спечелил делото на Светия дух. Това бяха само мои представи и фантазии. Осъзнах, че ако вярващите в Бог не търсят истината, а се стремят към нея според своите представи и фантазии, те не само няма да могат да разберат истината и да изпълняват добре дълга си, но и ще се противопоставят на Божиите изисквания.

Малко по-късно, поради работни изисквания, моят водач организира отиването ми в друга църква, за да напоявам новодошлите. Сестрата, с която си партнирах преди, беше станала църковен водач, а аз още бях работник по напояването. Изведнъж почувствах, че между мен и нея има голяма дистанция. Макар и да знаех, че заложбите на хората не се променят в Божието дело, аз не исках да го приема и бях недоволна от моите. Мислех, че хората с добри заложби са тези, които църквата ще подкрепя и обучава и че те също така са стълбовете на църквата. Само такива хора имат светло бъдеще и другите ги уважават. В същото време тези със слаби заложби, които могат да вършат само малко странична работа, се приемат с пренебрежение от хората, а Бог не ги харесва. Не исках да ми поставят етикета „човек със слаби заложби“. Мислех си, че поставят ли ми такъв етикет веднъж, това е равносилно на признанието, че съм безполезна измет. Нямаше да имам никакви перспективи! Това изобщо не ме устройваше. Трябваше да продължа да опитвам. Дори и да не успеех да подобря много заложбите си, щеше да е добре, ако чрез страдание и плащане на цена в дълга си успеех да подобря заложбите си приблизително до нивото на другите. Затова веднага се хвърлих в работата си и сътрудничех активно. Когато постигах нещо, бях много щастлива и нетърпеливо разказвах за това на братята и сестрите, с надеждата да получа тяхното одобрение. По-късно обаче се сблъсках с някои неразрешими трудности при напояването на новодошлите, а имаше и задачи, които пренебрегвах. Бях обезсърчена и тъжна. Изглежда заложбите ми наистина не бяха добри. По онова време вече работех много усърдно, но все още не се справях добре със задачите си. Забрави, мислех си, колкото и усилено да работя, това няма да се промени. Слабите способности са неизлечима болест. Без да забелязвам, отново станах негативна и пасивна в изпълнението на дълга си и не исках да влагам мисъл в разрешаването на проблемите в работата ми. Дори исках да избегна отговорността си, като мислех, че изпълнявам дълга си зле поради ограничените си способности и че не мога да направя нищо. През този период от време се чувствах малко замаяна и не можех да се успокоя, когато четях Божието слово. Когато се молех, не знаех какво да кажа на Бог. Постоянно се чувствах потисната.

Един ден по време на духовната ми практика прочетох два откъса от Божието слово. „Не се предизвиквайте, нито се стремете да надскочите себе си. Бог знае колко си способен и колко големи са твоите заложби. Заложбите и способностите, които Бог ти е дал, отдавна са предопределени от Него. Това, че винаги искаш да ги надскочиш, означава че си надменен и се надценяваш, което води до неприятности и неминуемо ще завърши с провал. Не пренебрегват ли такива хора истинските си задачи? (Така е.) Те не се държат благовъзпитано, не се придържат към правилните си позиции, за да изпълнят дълга си на сътворено същество, не следват тези принципи в действията си, а винаги се опитват да се перчат. Има една поговорка в две части: „Старата дама си слага червило, за да има какво да гледаш“. С каква цел „старата дама“ би направила това? (За да важничи.) Старата дама иска да привлече вниманието на хората, сякаш казва: „Като стара дама аз не съм обикновена — ще ви покажа нещо специално“. Тя не иска да я гледат отвисоко, а да ѝ се възхищават и да я почитат, иска да се предизвика и да надмине себе си. Това не е ли надменна природа? (Да.) Ако имаш надменна природа, значи не си добре възпитан, не искаш да се държиш по начин, който съответства на положението ти. Винаги искаш да надминеш себе си. Искаш да правиш всичко, каквото могат другите. Когато те се отличават, постигат резултати или имат принос и всички ги хвалят, ти се чувстваш неудобно, завиждаш и си недоволен. След това искаш да изоставиш текущите си задачи, за да се заемеш с работа, която ти дава възможност да блеснеш, и желаеш да те ценят високо. Но ти не си способен да изпълняваш такива забележителни задачи. Не е ли тогава загуба на време? Не пренебрегвате ли така истинските си задачи? (Така е.) Не пренебрегвай истинските задачи, защото това не дава добри резултати в крайна сметка. Не само че губиш време, като караш другите да те гледат отвисоко, но си навличаш Божието отвращение, и накрая само ставаш доста негативен(Словото, Т.6, – За стремежа към истината II. Как да се стремите към истината (3)). „Бог наблюдава дали се държиш по начин, който съответства на положението ти, дали си човек, който изпълнява добре дълга си на сътворено същество, дали влагаш цялото си сърце и всички усилия в условията, които Бог ти е дал, и дали действаш според принципи, за да постигнеш резултатите, които Бог желае. Ако можеш да правиш всички тези неща, Бог ще ти даде пълна оценка. Ако не вършиш нещата в съответствие с Божиите изисквания, тогава въпреки че може да полагаш усилия и да влагаш труд, ако всичко, което правиш, е за да парадираш и да се изтъкваш, и не изпълняваш дълга си с цялото си сърце и с всички усилия, за да удовлетвориш Бог, нито го правиш според истините принципи, тогава твоите проявления и откровения, както и твоето поведение са отвратителни за Бог. Защо Бог се отвращава от тях? Той казва, че не се съсредоточаваш върху истинските задачи, не си вложил цялото си сърце, всички усилия или целия си ум и не следваш правилния път. Заложбите, дарбите и талантите, които Бог ти е дал, вече са достатъчни. Но именно ти не си удовлетворен, не си предан на дълга си, никога не знаеш мястото си, винаги искаш да изказваш високопарни идеи и да се изтъкваш, като в крайна сметка объркваш дълга си. Заложбите, дарбите и талантите, дадени ти от Бог, не са били използвани пълноценно, не са били положени всички усилия и не са били постигнати резултати. Въпреки че може да си доста зает, Бог казва, че приличаш на подскачащ клоун, а не на човек, който е доволен и съсредоточен върху истинските си задачи. Бог не харесва такива хора(Словото, Т.6, – За стремежа към истината II. Как да се стремите към истината (3)). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че в желанието си винаги да променям способностите си съм била контролирана от надменен нрав. Нравът ми беше много арогантен и никога не исках да изоставам от другите. Исках да спечеля уважението и одобрението на другите и да изпъкна сред тълпата. Вярвах, че това ще придаде стойност на живота ми, затова исках да използвам подобряването на способностите си, за да постигна тази цел. Докато растях, винаги бях отлична ученичка в училище. Ако някой изкараше по-висок резултат от мен на тест, не признавах поражението си, а бях твърдо решена следващия път да възвърна предимството си. Майка ми често казваше, че твърде много се съревновавам. Тъй като оценките ми в училище бяха добри, получавах похвалите на родителите и учителите си, а учителите дори изискваха от съучениците ми да се учат от мен. Много се радвах на това отличие и смятах, че човек трябва да превъзхожда конкурентите си. Сега изпълнявах дълга си със същия стремеж, като все исках да бъда водач или надзорник. Мислех, че тези хора са стълбовете на църквата, че всички им се възхищават и ги одобряват и че тези, които са с по-слаби способности, могат да изпълняват само обикновен дълг, да работят зад кулисите и да живеят като нищожества. Затова, когато видях, че сестрата, с която си партнирах преди, е станала църковен водач, а аз бях само обикновен напоител, не можех да го приема. Не исках вечно да бъда толкова посредствена. Отказвах да го приема или да призная провала си и не желаех да изпълнявам дълга си, здраво стъпила на земята. Все исках да подобря способностите си и да изпълнявам водещи или надзорни функции. Въпреки че Божиите слова ясно бяха заявили, че Божията работа не променя способностите на хората, аз пак отказвах да го приема. Все исках да продължавам да се опитвам и да давам всичко от себе си, да подобря способностите си чрез упорита работа и чрез цената, която плащах. Наистина бях толкова непокорна, толкова арогантна! Бог казва: „Заложбите, дарбите и талантите, които Бог ти е дал, вече са достатъчни. Но именно ти не си удовлетворен, не си предан на дълга си, никога не знаеш мястото си, винаги искаш да изказваш високопарни идеи и да се изтъкваш, като в крайна сметка объркваш дълга си“. Моите умения за работа и способностите ми не бяха много добри; не бях подходяща за водач. Въпреки това имах свои области, в които бях умела. Например, можех да говоря чужд език и обичах да размишлявам върху Божието слово. По време на общение относно моето познание за истината мисленето ми също беше сравнително ясно. Всъщност задължението за напояване, което изпълнявах тогава, беше идеално за мен. Въпреки това не можех да се придържам към длъжността си, все исках да подобря положението си и да изпълнявам надзорни функции. Оказа се, че усилията ми да се усъвършенствам не променяха способностите ми, напротив, направиха състоянието ми ужасно и дори не можех да върша добре собствената си работа. Признавайки това, се почувствах виновна и задължена.

По-късно отново си помислих: „Защо винаги си мисля, че да имаш слаби способности е нещо лошо? Защо позволявам на това да влияе върху изпълнението на дълга ми?“. Когато прочетох Божиите слова, които имаха отношение към този аспект, състоянието ми се преобърна. Всемогъщият Бог казва: „Тъй като заложбите и способностите ти са ограничени, резултатът от изпълнението на дълга ти винаги е посредствен, никога не достига считаното от теб идеално ниво или критерий. Затова непреднамерено непрекъснато осъзнаваш, че не си някакъв изключителен, превъзходен или необикновен човек. Постепенно разбираш, че заложбите ти не са толкова добри, колкото си ги представял, а са по-скоро твърде обикновени. В дългосрочен план този процес много ти помага да опознаеш себе си — преживяваш някои неуспехи и провали по практичен начин и, след като размислиш вътрешно, ставаш по-точен в оценката за нивото, способностите и заложбите си. Все повече осъзнаваш, че не си човек с големи заложби, че макар да имаш някои силни страни и дарби, известна преценка или някакви идеи или планове, понякога все още не отговаряш на истините принципи, далеч си от Бог и от изискванията на истината и си още по-далеч от критериите за притежаване на истината реалност — несъзнателно имаш тези преценки и оценки за себе си. В процеса на себепреценяване и себеоценяване твоят покварен нрав и разкриваща се поквара постепенно ще намаляват, ще стават по-сдържани и контролирани. Разбира се, целта не е да се контролира поквареният нрав. Каква е целта? Целта е постепенно да се научите да търсите истината в процеса на контролиране и да се държите възпитано, без да се опитвате винаги да бълвате високопарни идеи или да се изтъквате, без да се стремите да се съревновавате да сте най-добрият или най-силният и без да се опитвате винаги да се доказвате. Докато това осъзнаване непрекъснато се запечатва дълбоко в сърцето ти, ще се замислиш: „Трябва да търся какви са истините принципи и какво казва Бог по този въпрос“. Това осъзнаване постепенно ще се утвърди дълбоко в сърцето ти и степента на търсене, признаване и приемане на Божието слово и на истината все повече ще се повишава, което за теб означава надежда за спасение. Колкото повече можеш да приемаш истината, толкова по-малко ще се проявява твоят покварен нрав. Още по-добър резултат е това, че ще имаш повече възможности да използваш Божието слово като критерий за практикуване. Не е ли това постепенно поемане по пътя към спасението? Не е ли това нещо добро? (Така е.) Но ако всички твои способности са превъзходни, съвършени и изключителни в сравнение с тези на хората, можеш ли все още да търсиш истината, докато се справяш с проблеми и изпълняваш дълга си? Трудно е да се каже. За човек с изключителни способности във всички области да се обърне към Бог с успокоено сърце или смирено отношение, за да разбере себе си, да познае недостатъците си и да опознае покварения си нрав, и да достигне момента, в който да търси истината, да я приеме и след това да я практикува — това е доста трудно, нали? (Да.)“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината II. Как да се стремите към истината (7)). „Повечето от тези, които Бог спасява, не са хора, заемащи високи позиции в света или в обществото. Тъй като заложбите и способностите им са средни или дори малки, те се борят да намерят популярност или успех в света, като често чувстват, че животът е мрачен и несправедлив. Това води до потребността от вяра и в крайна сметка тези хора идват пред Бог и влизат в Божия дом. Това е основното условие, което Бог поставя на хората, когато ги избира: само с тази потребност човек може да има желание да приеме Божието спасение. Ако твоите условия във всички аспекти са добри и подходящи за това да имаш стремеж в света, и винаги искаш да си създадеш име, тогава ти не би имал желание да приемеш Божието спасение, нито дори възможност да го получиш. Макар заложбите ти да са на средно ниво или дори слаби, все пак си много по-благословен от невярващите поради това, че имаш възможността да бъдеш спасен от Бог. Следователно наличието на посредствени заложби не е твой недостатък, нито е пречка за отхвърляне на покварения нрав и постигане на спасение. В крайна сметка това е, което Бог ти е дал. Имаш толкова, колкото Бог ти е дал. Ако Бог ти е дал добри заложби, тогава имаш добри заложби. Ако Бог ти е дал средни заложби, тогава твоите заложби са средни. Ако Бог ти е дал малки заложби, тогава те са малки. Щом разбереш това, трябва да го приемеш от Бог и да си способен да се покориш на Божието върховенство и това, което той е подредил. Коя истина е в основата на покорството? Истината, че това, което Бог е подредил, съдържа Божията добра воля. Бог има ревностни намерения и хората не бива да се оплакват или да разбират погрешно Божието сърце. Той няма да те цени заради добрите ти заложби, нито ще те презира или мрази, ако са малки. Какво е това, което Бог ненавижда? Бог мрази хората, които нито обичат истината, нито я приемат, хората, които разбират истината, но не умеят да я практикуват, хората, които не правят това, на което са способни, хората, които не са в състояние да дадат всичко от себе си за своя дълг, но винаги имат прекомерни желания, винаги искат статус, съревновават се за позиция и винаги искат нещо от Него. Това е нещо, което Бог намира за отвратително и противно(Словото, Т.6, – За стремежа към истината II. Как да се стремите към истината (7)). След като прочетох Божиите слова, бях доста развълнувана. Разбрах, че моите слаби способности са предопределени от Бог и в тях се съдържа Божията добра воля — това беше нещо добро. Всъщност моят нрав винаги е бил много надменен. В миналото, тъй като имах този нрав и не изпълнявах дълга си според принципите, причиних загуби в работата си и извърших прегрешение. Ако имах добри способности и постигах резултати при изпълнението на дълга си, нравът ми щеше да е още по-надменен и щеше да ми е още по-трудно да се вслушвам в мненията на братята и сестрите. Не бих била способна да се смиря и да търся истините принципи. По този начин би било лесно да върша зло и да прекъсвам и смущавам работата на църквата. Точно защото способностите ми не бяха много добри и не можех да се справя с голямото натоварване, можех да бъда по-стабилна и по-предпазлива в дълга си, отколкото преди. Понякога, когато мнението ми се различаваше малко от това на другите, не бях толкова упорита. Това беше несъзнателна форма на самозащита, която намаляваше вероятността да извърша зло. Помислих си за една сестра, която бях срещала преди и за която всички казваха, че има добри способности, което ме накара да ѝ завиждам. По-късно тя беше избрана за водач и обхватът на работата, която наблюдаваше, ставаше все по-широк. Тя обаче не се стремеше към истината и не обръщаше внимание на това да яде и пие Божието слово, нито търсеше истината, за да се справи с покварения си нрав. В крайна сметка, когато беше изправена пред изпитания, тя предаде Бог и изостави дълга си. Това ми показа, че колкото и добри да са нечии способности и умения за работа, най-важното е дали той може да търси истината и да се справи с покварения си нрав. Способностите на човек не са свързани с това дали може да бъде спасен или не. Да имаш добри способности, не е непременно нещо добро, както и това да имаш слаби, не е непременно нещо лошо. Най-важното е дали някой може да се покори на Божието върховенство и ред и правилно да оценява своите способности, да се стреми към истината, здраво стъпил на земята, и да изпълнява добре дълга си като сътворено същество. Това е най-важното.

След това прочетох един откъс от Божието слово и намерих път за практикуване. Всемогъщият Бог казва: „Не се опитвайте по всякакъв начин да промените заложбите си или да подобрите способностите си във всички аспекти, а по-скоро разпознайте точно и подходете правилно към първоначалните си заложби и способности. Ако откриете къде имате пропуски, бързо проучете онези области, в които можете да постигнете напредък за кратко време, така че да ги компенсирате. За онези области, които не можете да достигнете, не се насилвайте. Приспособявайте действията си към собствените си заложби и способности. Решаващият принцип е да изпълнявате дълга си в съответствие с Божието слово, с Божиите изисквания към хората и с истините принципи. Независимо какво е нивото на твоите заложби, можеш да постигнеш различни степени на действие и изпълнение на дълга си в съответствие с истините принципи. Можеш да постигнеш Божиите критерии или да отговаряш на тях. Тези истини принципи изобщо не са празни приказки. Те в никакъв случай не превъзхождат човешката природа. Всички те са пътища за практикуване, пригодени за покварения нрав, присъщите качества и различните способности и заложби на сътвореното човечество. Затова каквито и да са заложбите ти, независимо дали твоите способности са недостатъчни или несъвършени, това не е проблем. Ако наистина разбираш истината и желаеш да я практикуваш, ще имаш път напред. Недостатъците на човека в някои аспекти на заложбите и способностите му в никакъв случай не пречат на практикуването на истината. Ако твоята преценка или някоя друга способност е недостатъчна, можеш да потърсиш повече общение, както и напътствия и съвети от онези, които имат разбиране. Когато разбереш и схванеш принципите и пътищата на практикуване, трябва да ги приложиш на практика в зависимост от настоящата си ситуация и духовния си ръст. Да приемаш и да практикуваш — ето какво трябва да правиш(Словото, Т.6, – За стремежа към истината II. Как да се стремите към истината (7)). От Божието слово разбрах, че човек не трябва да прави всичко възможно, за да промени способностите си, а по-скоро, доколкото може с дадените му способности, да вложи сърцето, енергията и ума си в изпълнението на дълга си. Той трябва усърдно да учи и задълбочено да изследва професионалните знания, които трябва да усвои, и да използва пълния потенциал на дадените му способности. Що се отнася до способностите и умението за работа, той може да ги подобри малко, ако е възможно, но ако не се справя със задачата, не е необходимо да се насилва. Когато разбрах това, сърцето ми се проясни.

От този момент нататък мислех как да влагам сърцето и енергията си в изпълнението на дълга си в границите на дадените ми способности. Осъзнах, че не съм добра в това да обучавам новодошлите в изпълнението на дълга им и затова се опитах да потърся и обмисля принципите, свързани с това. Също така слушах внимателно това, което братята и сестрите споделяха и говореха. Понякога, когато се натъквах на проблеми и не знаех как да ги разреша, не се опитвах да ги избегна или да обвинявам Бог, че ми е дал слаби способности, а се молех на Бог и разчитах на него, като същевременно търсех помощ от братята и сестрите и общувах с тях. В този процес на практикуване несъзнателно измислях планове за разрешаване на някои въпроси. Сега способностите ми са същите като преди. Не са се променили. Вече обаче разбирам как правилно да се отнасям към себе си и сърцето ми е свободно и волно. Слава богу!

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свързано съдържание

Църковният водач не е офицер

Казвам се Матю и приех делото на Всемогъщия Бог от последните дни преди три години. Станах църковен водач през октомври 2020 година....

Leave a Reply

Свържете се с нас в Messenger