Един ден през юли 2023 г. чух, че Уан Хао, брат от нашата църква, е претърпял инцидент и е пострадал сериозно. Беше приет в болницата в кома. Когато чух това, сърцето ми прескочи. Този брат се беше отрекъл от всичко и следваше Бог от много години. Когато страдаше от тежка левкемия, докато изпълняваше дълга си, той не обвини Бог, а премина терапия, докато изпълняваше дълга си възможно най-добре. Как можеше да му се случи подобно нещо? Защо Бог не го защити? Ако загубеше живота си в този инцидент, нямаше ли това да означава, че за него няма да има добра крайна цел? След това този въпрос все ме занимаваше. Често се сещах за него, дори докато изпълнявах дълга си. Надявах се, че Бог ще защити този брат и ще му помогне да избегне смъртта, така че да видя, че Бог дава специална благодат и благословии на онези, които са се отказали от всичко и са Го последвали. Няколко дни по-късно чух, че състоянието на Уан Хао още е критично. Беше в кома и дори бълнуваше в делириум. Когато чух тези новини, настроението ми незабавно се помрачи. Ако този брат починеше, нямаше ли това да означава, че добрата крайна цел е недостъпна за него? И нямаше ли това, че се е отрекъл от всичко и е отдавал всичко от себе си през всички тези години да е било напразно? Изглежда, че отричането от всичко и изпълнението на дълга не гарантира добра крайна цел. Като мислех за това, в сърцето ми се появяваше необяснима болка. Не можех да не се тревожа за бъдещия си изход и крайна цел, като мислех: „Аз също се отрекох от семейството си, отказах се от кариерата си и изпълнявах дълга си много години. Ако в бъдеще ме сполети нещастие и почина, никакви благословии ли няма да получа?“. Като стигнах дотук в мислите си, започнах да се чувствам сякаш в сърцето ми е заседнала огромна скала; беше изключително тежко. Дни наред не можех да събера никаква енергия, докато изпълнявах дълга си. Бях планирала да проуча съответните принципи, за да се заема с недостатъците в работата си, но вече не исках да го направя. Оставих настрана и работата си да обучавам разпространяващи евангелието и не ми се занимаваше с нея. Тъй като не промених веднага някои отклонения, евангелската работа пострада.

През онези дни все въздишах и се чувствах много обезкуражена. Развих представи относно Бог и мислех, че дори да работя усилено и се отдавам, няма непременно да получа добър изход и крайна цел. Макар че привидно изпълнявах дълга си, в сърцето ми имаше стена между Бог и мен. Когато се молех, не ми хрумваше нищо, което да Му кажа. Не след дълго чух, че Уан Хао се е възстановил много бързо и скоро ще може да изпълнява дълга си. Като научих тези новини, се зарадвах неимоверно. Голямата скала, заседнала в сърцето ми, най-сетне падна на земята и унинието ми изчезна за миг. Като видях как Бог бе защитил този брат, вярата ми в Него се върна. Помислих си: „Бог все още дава благодат и благославя онези, които искрено Му отдават всичко от себе си. Този факт се вижда от случая с Уан Хао“. Възстанових надеждата си за добра бъдеща крайна цел и се отпуснах и развеселих, и имах енергия, когато изпълнявах дълга си.

След това се самоанализирах и си помислих: „Защо състоянието ми се колебаеше толкова много през това време?“. По-късно се сетих за Божиите слова, които бях прочела преди това. Всемогъщият Бог казва: „Някои хора, като видят, че някой среща трудности, веднага започват да мислят за себе си, като се поставят на мястото на този човек. Когато видят, че някой е сполетян от терзание, болест, нещастие или бедствие, те веднага започват да мислят за себе си и се чудят: „Какво бих направил, ако това се случи на мен? Излиза, че и вярващите могат да бъдат сполетени от такива неща и да понасят такива страдания. Е, тогава какъв точно Бог е Той? Ако Бог е толкова безразличен към чувствата на този човек, дали няма да се отнесе по същия начин и с мен? Това показва, че на Бог не може да се разчита. Той устройва неочаквана обстановка за хората по всяко време и навсякъде и може във всеки момент да ги постави в неудобно положение и във всякакви обстоятелства“. Те се страхуват, че ако не вярват, няма да получат благословия, но ако продължат да вярват, ще се сблъскат с бедствия. Така, когато се молят на Бог, те просто казват: „Боже, моля Те да ме благословиш“ и не смеят да кажат: „Боже, искам да ме изпиташ и да ме дисциплинираш. Направи, каквото намериш за добре — готов съм да го приема“ — те не смеят да се молят така. След като преживеят няколко несгоди и провали, решителността и куражът на хората отслабват и те имат различно „разбиране“ за Божия праведен нрав, Неговия съд и наказание, както и за Неговото върховенство, и развиват чувство на предпазливост към Бог. Така се създава стена и възниква отчуждение между хората и Бог. Добре ли е хората да се намират в тези състояния? (Не.) Е, склонни ли сте да развивате такива състояния вътре в себе си? Случва ли ви се да живеете в тези състояния? (Да.) Как би трябвало да се решават такива проблеми? Добре ли е да не търсите истината? Ако не разбирате истината и нямате вяра, ще ви е трудно да следвате Бог до края и ще паднете, щом се сблъскате с бедствия и катастрофи, били те природни или породени от човека“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Какво означава човек да се стреми към истината (11)). „Всеки, който започне да вярва в Бог, е готов да приеме само Божията благодат, благословия и обещания и е склонен да приеме само Неговата благосклонност и съчувствие. Никой обаче не очаква и не се подготвя да приеме Божия съд и наказание, Неговите изпитания, облагородяване или лишения, и нито един човек не се подготвя за това да приеме Божия съд и наказание, лишенията или проклятията Му. Тези отношения между Бог и човека нормални ли са, или ненормални? (Ненормални.) Защо казвате, че са ненормални? Какво не им достига? Не им достига това, че хората не притежават истината. Това е така, защото хората имат твърде много представи и фантазии, постоянно разбират Бог погрешно и не поправят тези неща с търсене на истината, а така най-вероятно ще се появят проблеми. По-специално, хората вярват в Бог в името на това да бъдат благословени. Те искат само да сключат сделка с Бог и искат разни неща от Него, но не се стремят към истината. Това е много опасно. Щом се натъкнат на нещо, което не съвпада с техните представи, те веднага започват да имат представи, да се оплакват и да имат погрешни разбирания по отношение на Бог, а могат и дори да стигнат дотам да Го предадат. Сериозни ли са последиците от това? По какъв път вървят повечето хора във вярата си в Бог? Макар и да сте слушали толкова много проповеди и да чувствате, че сте разбрали доста истини, в действителност все още вървите по пътя на вярата в Бог само за да ядете от хлябовете до насита. Ако умът ти вече е подготвен да приеме съда и наказанието, изпитанията и облагородяването, и ти вече си се подготвил умствено да претърпиш бедствие, и ако, независимо колко много отдаваш на Бог и колко жертви правиш в изпълнението на дълга си, наистина си се сблъскал с изпитанията на Йов и Бог те е лишил от всичкото ти имущество, дори до степен, че едва не си загубил живота си, какво би направил тогава? Как трябва да подходиш към Божието върховенство и уредба? Как трябва да подходиш към дълга си? Как трябва да подходиш към това, което Бог ти е поверил? Имаш ли правилното разбиране и правилното отношение? Лесно ли е да се отговори на тези въпроси или не? Това е голямо препятствие пред вас“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Какво означава човек да се стреми към истината (11)). Божиите слова се отнасяха точно за моето състояние. Уан Хао се беше отрекъл от всичко и отдаваше всичко от себе си на Бог от много години, а имаше и чувство за бреме в дълга си, но когато претърпя толкова голямо нещастие и беше на прага на смъртта, аз незабавно помислих за себе си. Аз също се бях отрекла от себе си и отдавах всичко от себе си от години и ако ме сполетеше същата съдба като Уан Хао за вярата ми в Бог, да претърпя нещастие вместо да получа благословия, какво щях да правя? В сърцето си се оплаквах от Бог и мислех: „Защо Бог не възнаграждава хората, които изоставят всичко и отдават всичко от себе си за Него, а вместо това безсърдечно им носи нещастия?“. Страстта, с която бях отдавала всичко от себе си за Бог преди, изчезна за миг. Не исках да търся истината, за да разреша отклоненията и недостатъците в дълга си, и не исках да се занимавам с работата си да обучавам хора. Противопоставях се и бях враждебна към Бог в сърцето си. Оплаквах се от Бог, когато Уан Хао претърпя беда, защото откакто започнах да вярвам в Бог, го правех, за да получа благословии и благодат. Сега, след като видях, че Уан Хао претърпя бедствие, вместо да получи тези неща, след като се беше отрекъл от всичко и беше отдал всичко от себе си, аз веднага спрях да искам да изпълнявам дълга си. Отбягвах Бог и се пазех от Него, противопоставях Му се се отнасях враждебно към Него. Вярата ми в Бог беше същата като на религиозните хора; служеше ми да си изкарвам прехраната и да задоволя глада си, не да търся истината, да изпълнявам дълга си на сътворено същество или да удовлетворявам Бог. Аз също нямах истинска вяра в Бог или покорство пред Него и не можех да оставя с готовност всичко, което имах, в ръцете на Бог и да Му позволя да устройва и подрежда. Сблъсъкът на Уан Хао с тези обстоятелства разкри моите намерения да спечеля благословии и сбърканите възгледи в стремежа ми. Ако не разрешах тези проблеми, ако един ден претърпях бедствие и се сблъсках със смъртта, щях да се оплаквам и да правя неща, които се противопоставят на Бог и Го обиждат. Ако направех това до непростима степен, щях да бъда наказана. Като мислех за това, изпитвах малко страх. Исках да търся истината и да разреша проблемите си възможно най-бързо.

По-късно прочетох Божиите слова: „Вярваш, че си различен, че Бог ти отдава специално предимство и че ако Бог отстрани или изостави някого, то това няма да си ти. Правилни ли са тези мисли? (Не.) Защо не са правилни? (Не е обективно да се разсъждава по този начин.) Тези думи равняват ли се на истинско познание за Бог, или са проява на прекомерна субективност и спекулативност? Хората, които имат такива мисли, стремят ли се към истината? (Не.) Е, могат ли те истински да се покорят на Бог? (Не.) Готови ли са да приемат Божия съд, наказание, изпитания и облагородяване, та дори и проклятията Му? (Не.) Какво ще направят, когато Божият съд, наказание, изпитания и облагородяване наистина ги сполетят? Ще развият ли представи, ще се оплакват ли от Бог? Могат ли да приемат тези неща от Бог и истински да Му се покорят? (Не.) Това, меко казано, би било трудно за постигане. Така е, защото вярват в Бог само за да търсят благодат или да ядат от хлябовете до насита. Те не знаят, че Бог също така има гняв и величие и че Божият нрав не може да бъде накърнен. Бог се отнася справедливо с всички и по отношение на всяко сътворено същество нравът Му е съчувствие и любов, но и величие и гняв. В отношенията на Бог с всеки човек съчувствието, любовта, величието и гневът в праведния Му нрав не подлежат на промяна. Бог никога няма да прояви съчувствие и любов само към едни хора, а величие и гняв — към други. Бог никога няма да направи това, защото Той е праведен Бог и е справедлив към всички. Съчувствието, любовта, величието и гневът на Бог съществуват за всеки човек. Той може да дава благодат и благословия на хората и може да им дава закрила. Същевременно Бог може и да ги съди, наказва, проклина и да им отнема всичко, което им е дал. Бог може да дава на хората, но може и да им отнема всичко. Това е Божият нрав и това е, което Той трябва да прави с всеки човек. Затова, ако си мислиш: „Аз съм ценен в Божиите очи, като зеницата на окото Му. Той в никакъв случай не може да понесе да ме накаже и да ме съди и в никакъв случай няма да Му даде сърце да ми отнеме всичко, което ми е дал, за да не се разстроя и да страдам“, грешно ли е това мислене? Това не е ли представа за Бог? (Да.) И така, преди да разбереш тези истини, не мислиш ли само за това да се наслаждаваш на Божията благодат, съчувствие и любов? В резултат на това постоянно забравяш, че Бог има и величие и гняв. Макар и устата ти да казва, че Бог е праведен, и да си способен да благодариш на Бог и да Го възхваляваш, когато проявява съчувствие и любов към теб, ти много се разстройваш, когато Той прояви величие и гняв, като те наказва и съди. „Де да не съществуваше такъв Бог“, мислиш си. „Де това да не беше сторено от Бог, де Бог да не ме беше набелязал, де това да не беше Божието намерение, де тези неща да бяха сполетели други хора. Понеже аз съм човек с добро сърце и не съм направил нищо лошо, и съм платил висока цена за дългогодишната си вяра в Бог, Бог не бива да е толкова безмилостен. Би трябвало да имам право да се радвам на Божието съчувствие и любов, както и на изобилната Му благодат и благословия, и да съм достоен за тях. Бог няма да ме съди и наказва, а и сърце не Му дава да го направи“. Това не е ли пожелателно и погрешно мислене? (Да.) По какъв начин е грешно? Това, което е грешно в него, е, че не гледаш на себе си като на сътворено същество, като на член на сътвореното човечество. Ти погрешно се разграничаваш от сътвореното човечество и мислиш, че принадлежиш към специална група или вид сътворени същества, като си придаваш специален статус. Нима това не е арогантно и самоправедно? Нима не е неразумно? Това човек, който истински се покорява на Бог, ли е? (Не.) Категорично не“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Какво означава човек да се стреми към истината (11)). Самоанализирах се. Представата ми беше, че Бог трябва да показва милост и да обича онези, които вярват истински в Него и охотно се отричат и отдават всичко от себе си за Него, че Той трябва да награди тези хора с благодат и благословии. Що се отнася обаче за онези зли хора и антихристи, както и за неверниците и дяволите, които Му се противяха и богохулстваха срещу Него, Бог трябваше да ги осъди строго и да ги прокълне, и да ги накаже сурово. Затова, когато чух, че Уан Хао е пострадал и оцеляването му е несигурно, сърцето ми разви представи и повярвах, че Бог е неправеден, като мислех: „Уан Хао се е отрекъл и е отдал всичко от себе си на Бог от много години, той винаги изпълнява важен дълг в църквата и има усещане за бреме; Бог не би трябвало да позволи такъв човек да пострада от беда“. Бях толкова арогантна и без разум! Помислих си за Йов, който беше съвършен в Божиите очи. Бог позволи на Сатана да го измъчва и той загуби всичко, цялото му тяло беше покрито с циреи. Но насред тази беда и болка Йов продължаваше да държи на вярата и покорството си пред Бог. Беше твърд във вярата си, че всичко, което принадлежи на човека, идва от Бог. Бог може да награди човек и също да го лиши; трябва да славим Божието име. Макар че станалото с Йов беше беда в очите на хората, Бог използва това нещастие, за да усъвършенства вярата и покорството на Йов, разкривайки Своята праведност и мъдрост. Бедата, която претърпя Уан Хао, беше също изпитание за него и семейството му. Когато беше в животозастрашаващо състояние, родителите му вярваха, че това нещастие е разрешено от Бог и бяха в състояние да се покорят на Неговото върховенство и подредба, без да се оплакват. По-късно, когато беше в безсъзнание повече от 20 дни след инцидента, той се събуди чудодейно. Видях, че праведният нрав на Бог не е какъвто съм си го представяла, непрестанно защитаващ хората, които искрено вярват в Него, без да им им позволява да претърпят никакво нещастие или болка. Бог използва бедите и изпитанията, за да доведе човешката вяра и покорство пред Него до съвършенство. Той използва тези неща също и да накара хората да преживеят и разберат Неговата власт и върховенство. Това е специална благодат и благословия, която Бог дарява на хората. Аз обаче бях сляпа и не разбирах Божието дело. Дори изисквах от Бог да не позволява на Уан Хао да претърпи беда, иначе щях да се оплаквам, че Той е неправеден. Бях наистина твърде арогантна и невежа. На базата на този вид разбиране, ако аз претърпях беда, щях да се оплаквам от Бог, да Го съдя, да му се противопоставям и да обидя нрава Му. Осъзнах, че проблемът ми е доста сериозен и че имам остра нужда да търся истината, за да го разреша.

По-късно по време на моята духовна практика прочетох Божиите слова: „Антихристите не се отнасят към Божиите слова с нагласата за приемане и покорство, затова, разбира се, те не могат да се отнасят към изискването в Неговите слова човечеството да изпълнява дълга си като сътворено същество с нагласата за приемане на истината. […] Тогава как изпълняват своя дълг? За това трябва да има запис в сърцето на всеки човек и вътре в него трябва да има някои конкретни истории. И така, как изглежда този запис в сърцето на антихриста? Той прави много тънки, много точни, много прецизни и много усърдни изчисления, така че да не му се обърка сметката. Когато реши да изпълнява дълга си, първо пресмята: „Ако сега ще изпълнявам дълга си, ще трябва да се откажа от радостта да бъда заедно със семейството си, ще трябва да се откажа от работата и от светските си перспективи. Ако оставя тези неща, за да изпълня дълга си, какво мога да придобия? Божиите слова казват, че в този последен етап онези, които могат да се срещнат с Бог, да изпълнят дълга си в Божия дом и да останат накрая, са хората, които могат да придобият големи благословии. Щом Божиите слова казват това, предполагам, че Бог може да го направи и да го осъществи според тях. Освен това Бог дава много обещания на хората, които могат да изпълняват дълга си и да Му отдават всичко!“. Чрез изучаване на Божиите слова антихристите разпознават много обещания, дадени от Бог в последната епоха на хората, които изпълняват дълга си, и това, наред с личните им фантазии и всички представи, създадени от собствения им анализ и изучаване на тези слова, създава дълбок интерес и стимул да изпълняват дълга си. Тогава те отиват пред Бог да се молят, като дават тържествени обещания и клетви и решават, че са готови да изоставят и отдадат всичко на Бог, да посветят този живот на Него и да се откажат от всички плътски удоволствия и перспективи. Въпреки че се молят по този начин и всичките им думи изглеждат правилни, това, което мислят дълбоко в себе си, е известно само на тях самите и на Бог. Молитвите и решението им изглеждат чисти и сякаш те правят това само за да изпълнят Божието поръчение и своя дълг и да удовлетворят Божията воля, но дълбоко в сърцата си те пресмятат как да получат благословии и да получат нещата, които искат, като изпълняват дълга си, и какво могат да направят, за да може Бог да види всичко, което са платили, и да Го впечатли дълбоко това, което са платили и направили, така че Той да си спомни за това, което са направили, и накрая да ги дари с всички желани от тях перспективи и благословии. […] С какво намерение изпълняват дълга си антихристите? То е да сключат сделка, да направят размяна. Може да се каже, че това са условията, които те поставят, за да изпълняват дълга си: „Ако изпълня дълга си, трябва да получа благословии и да имам добра крайна цел. Трябва да получа всички благословии и блага, които Бог е казал, че са подготвени за човечеството. Ако не мога да ги получа, няма да изпълнявам този дълг“. С такива намерения, амбиции и желания идват в Божия дом, за да изпълняват дълга си. Изглеждат така, сякаш притежават известна искреност и, разбира се, за новоповярвалите, които тепърва започват да изпълняват дълг, това може да се нарече и ентусиазъм. В това обаче няма никаква истинска вяра или преданост; има само такава степен на ентусиазъм. Това не може да се нарече искреност. Съдейки по това отношение на антихристите към изпълняването на дълга им, то е съвсем пресметливо и е изпълнено с техните желания за облаги, като това да получат благословии, венец и награди и да влязат в небесното царство“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Седма част)). Каквото и да правят антихристите, Бог е разобличил, че то винаги е свързано с придобиване на благословии и с техните изгледи и съдба. Това беше и моето състояние. След като започнах да вярвам в Бог, бях способна да изоставя всичко и да му се отдам до известна степен, защото виждах от Божиите слова, че в последните дни Бог ще спаси хората и ще ги отведе към добра крайна цел. Мислех, че не бих могла да пропусна този шанс, затова активно изпълнявах дълга си и подготвях добри дела, за да спечеля бъдещи благословии. По-късно съпругът ми ме тормозеше и пречеше на вярата ми в Бог. Когато избирах между Бог и брака и семейството си, обмислих следното: „Ако избера семейството, макар че ще мога да се наслаждавам на удобен живот, плътските удоволствия са временни. Докато хората, които искрено дават всичко от себе си на Бог, могат да спечелят още по-големи благословии от Него. Тези благословии са вечни и ако пропусна този шанс, няма да ги получа“. След като обмислих това, в крайна сметка категорично избрах да последвам Бог и да изпълнявам дълга си. Особено по време на епидемията от коронавирус през последните няколко години бедствието погуби много хора. Онези, които не вярваха в Бог и Му се противопоставяха, можеха да бъдат унищожени от огромното бедствие по всяко време. Междувременно аз изпълнявах активно дълга си всеки ден и въпреки широкото разпространение на коронавируса не се заразих. Като видях как ме защитава Бог, станах по-енергична в изпълнението на дълга си и колкото и изтощена да беше плътта ми, аз упорствах. Мислех си, че като правя толкова много, съм предана на Бог и че със сигурност ще получа благословиите Му в бъдеще. Но инцидентът с Уан Хао не съответстваше на моите представи и изобличи намеренията ми. Вярвах, че понеже Уан Хао изостави всичко и отдаваше всичко от себе си на Бог, Бог не трябваше да му позволява да търпи беди. И дори и да страдаше, Бог трябваше да гледа да го запази жив и здрав, за да видят всички, че Той би защитил и благословил онези, които искрено отдават всичко от себе си за Него. По този начин аз гарантирано щях да получа благословии, ако се откажех от всичко и отдавах всичко от себе си много години. Но след като изминаха много дни и чух, че Уан Хао е все още в кома, започнах да се разочаровам от Бог. Освен че обвинявах Бог, в сърцето си също се оплаквах, че това не е честно спрямо Уан Хао. Дори съжалявах, че съм изоставила всичко и съм отдала всичко от себе си и не исках да изпълнявам дълга си. С отричането и отдаването си аз не изпълнявах отговорностите и задълженията си на сътворено същество, а правех размяна с Бог, за да спечеля благодатта и благословиите му. Помислих си как Павел се е отрекъл и е отдал всичко от себе си, за да спечели награди и венец. Така той в крайна сметка естествено казва: „Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата“ (2 Тимотей 4:7-8). Сега видях, че възгледите ми в моя стремеж, като вярвам в Бог, са същите като на Павел. Не вярвах, за да търся истината, да изпълнявам дълга си или да удовлетворявам Бог. Вместо това използвах факта, че съм се отрекла и съм отдала всичко от себе си, за да изисквам добри благословии от Бог. Всичко беше в името на интереса и сделката. Този начин на отдаване не беше искрен и предан към Бог, а по-скоро начин да Го подлъжа и използвам. Бях наистина твърде измамна, твърде нечестива! Сега бедата ставаше все по-голяма. Ако не се стремях правилно към истината, ако не променях грешните си стремежи и не разрешах покварения си нрав, щях да се противопоставя на Бог и да Го предам, щом се сблъсках с нещо, които не съответстваше на представите ми в бъдеще, и в крайна сметка щях само да се изгубя сред голямата беда и да бъда наказана.

След това често си мислех: „Как да практикувам така, че да изпълнявам дълга си като сътворено същество?“. Един ден видях откъс в Божиите слова, който ме окуражи. Бог казва: „Какъвто и дълг да изпълнява човек, това е най-правилното нещо, което би могъл да направи, най-красивото и най-справедливото нещо сред хората. Като сътворени същества хората трябва да изпълняват дълга си, тъй като само така могат да получат одобрението на Създателя. Сътворените същества живеят под властта на Създателя и приемат всичко, което е осигурено от Бог, и всичко, което идва от Него, така че трябва да изпълняват своите отговорности и задължения. Това е напълно естествено и оправдано и е постановено от Бог. Оттук се вижда, че за хората изпълнението на дълга на сътворено същество е по-справедливо, по-красиво и по-благородно от всичко останало, което правят, докато живеят на земята; нищо сред човечеството не е по-смислено или по-достойно и нищо не придава по-голям смисъл и стойност на живота на един сътворен човек от изпълнението на дълга му на сътворено същество. На земята само групата хора, които истински и искрено изпълняват дълга си на сътворени същества, са онези, които се покоряват на Създателя. Хората в тази група не следват светските тенденции; те се покоряват на водачеството и напътствията на Бог, слушат само словата на Създателя, приемат истините, изречени от Него, и живеят според словата Му. Това е най-истинското, най-убедителното и най-доброто свидетелство за вяра в Бог. Това, че едно сътворено същество е способно да изпълни дълга си на сътворено същество, да удовлетвори Създателя, е най-хубавото нещо сред човечеството и трябва да се разпространява като приказка, която да бъде възхвалявана от всички хора. Всичко, което Създателят поверява на сътворените същества, трябва да се приема от тях безусловно; за човечеството това е въпрос на щастие и чест, а за всички, които са способни да изпълняват дълга на сътворени същества, няма нищо по-хубаво и по-достойно за възпоменание — то е нещо положително. […] Като сътворено същество, когато човек дойде пред Създателя, той трябва да изпълни своя дълг. Така е много правилно да се постъпи и хората трябва да изпълнят тази отговорност. Въз основа на това, че сътворените същества изпълняват своя дълг, Създателят извърши още по-голямо дело сред човечеството и изпълни още един етап от делото си върху хората. А какво е това дело? Той предоставя истината на хората, като им позволява да я получат от Него, докато изпълняват дълга си, и така да се отърсят от покварения си нрав и да се пречистят. Така те удовлетворяват Божиите намерения и тръгват по правилния път в живота, а накрая са способни да се боят от Бог и да отбягват злото, да постигнат пълно спасение и повече да не бъдат подлагани на страдания от Сатана. Това е крайният резултат, който Бог би искал човечеството да постигне, изпълнявайки своя дълг“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Седма част)). Като размислих върху Божиите слова, придобих известно разбиране за дълга и отговорността на сътвореното същество. В една епоха, когато цялото човечество търси наслада в преследването на светските моди, това, че имам шанс да чуя Божия глас, да приема напояването и притока на Неговото слово и да разбера много истини, които преди не разбирах, е Божия благодат и изрична благосклонност към мен. Напълно естествено и оправдано е да изпълнявам дълга си пред Създателя, точно както за едно дете е естествено да изпълнява отговорностите си пред своите родители. Това, че мога да изпълнявам отговорността си според Божиите изисквания, е нещо, което Бог одобрява и е най-смисленото нещо. Точно както Ной построи ковчега според Божиите изисквания, за да зачете Божията воля, да изпълни Неговото поръчение и да осигури гладкото протичане на Неговото дело. Аз обаче бях твърде егоистична и достойна за презрение. Позволих на желанието ми за благословии да се настани в главата ми, исках да направя сделка с Бог, след като се бях отрекла и отдала малко и да получа добра крайна цел и награда от небето в замяна на това, което бях направила. Този начин на отдаване беше изпълнен с интерес и сделки и Бог го ненавиждаше и осъждаше. Ако вярвах така до края, нямаше начин да получа Божието одобрение и благословии. Като осъзнах това, изпитах угризения и се упреквах. Мразех и ненавиждах себе си заради това, че имах такива стремежи. Бях само сътворено същество и да отдам всичко от себе си беше нещо, което съм длъжна да направя. То беше моя отговорност. По какъв начин бях годна да изисквам благословии и награди от Бог? Оттогава развих готовност да търся правилно истината и да се съсредоточа върху стремежа към нравствена промяна в изпълнението на дълга си. Без значение дали получавах благословии, или претърпявах нещастие, щях да оставя всичко в Божиите ръце, да се доверя на Неговото устройство и подредба и да изпълнявам дълга си според Неговите изисквания. Това е основата и стойността на живота. След като разбрах това, вече не бях тревожна или неспокойна за бъдещия си изход и крайна цел. Сърцето ми беше много по-леко и освободено.

Преди все се страхувах да не ме сполетят нещастие и изпитания, и скърби. Мислех, че това е нещо лошо. Сега разбирам, че ако човек има истинска вяра и покорство пред Бог, когато го сполети злополука, и ако може да се придържа здраво към предаността си и да свидетелства пред Бог, това ще го усъвършенства и ще му даде благословии чрез злополуката. Точно както Йов насред изпитанията и бедите държеше на вярата и покорството си към Бог и по този начин получи Божието одобрение и благословии. Не само че всичко материално се увеличи двойно, но и Бог се разкри на Йов, като му даде късмета да Го види. На повърхността изглеждаше, че тогава Йов претърпя беда, безмилостно лишение, но всъщност така Бог го благослови. Жената на Йов обаче беше различна. Когато Йов пострада от бедата и изпитанията, тя му каза да се отрече от Бог и да Го отхвърли и стана символ на унижение. От това виждаме, че когато се сблъскат с беди, хората, които искрено вярват в Бог и се стремят към истината, биват усъвършенствани, докато тези, които не се стремят към истината и само искат да придобият благословии, са разкривани, осъждани и пропъждани. Някои хора са контролирани от намеренията да получат благословии; те могат да се отрекат привидно и да се отдадат малко, и да поемат важни задачи в Божия дом, но когато са арестувани и преследвани от Комунистическата партия, а животът и интересите им са заплашени, те се отричат и предават Бог, и се превръщат в Юда, с което напълно губят шанса си да бъдат спасени. Докато други братя и сестри също страдат от арестите и мъченията на Комунистическата партия, но се придържат към вярата си и покорството пред Бог. Те са обещали да дадат живота си, но да не се превърнат в Юда и да Го предадат. Такива хора имат свидетелство и получават благословии чрез бедите. След като разбрах това, всеки път щом изпълнението на дълга ми беше свързано с моите перспективи и крайна цел, бях в състояние съзнателно да се откажа от намерението си да придобия благословии и исках само да изпълня дълга си като сътворено същество и да се покоря на Божието устройство и подредба. Бедата, която Уан Хао претърпя, ме разкри, но също така ме спаси и ме защити. Даде ми възможност да се въоръжа с този аспект от истината предварително, така че да не е вероятно да падна и да се проваля, когато се сблъскам с изпитания. Видях, че Божието спасение на човека е толкова практично. Сега имам известно разбиране за намеренията и нечистотиите в изпълнението на дълга си през на тези години. Също така разбирам, че преследването и придобиването на истината има по-голяма стойност от всяко количество благодат. Сега за мен е най-важно да се съсредоточа върху търсенето на истината и да променя покварения си нрав в изпълнението на дълга си. Колкото до това дали мога да спечеля благословии накрая, Бог ще определи това.