На 4 юли 2018 г. Дин Дзие, водачката, с която си партнирах, беше проследена и арестувана. Когато чух новината, много се разтревожих. Методите на полицията за измъчване на хората бяха толкова жестоки; дали тя щеше да може да го понесе? А и аз често общувах с нея, така че дали нямаше вече да съм под наблюдение? Като си помислих това, малко се уплаших. Няколко дни по-късно получих писмо от родния си град. В него се казваше, че полицията е дошла в дома ми, за да ме арестува и също така казала на селяните да се оглеждат за мен. Сестра Ли Цин от моето село беше арестувана и полицията все още издирваше двете ѝ дъщери. Тази новина беше като шамар по лицето. Полицията арестуваше братя и сестри навсякъде, а аз се бях превърнала в човек без дом. Като виждах до каква степен полицията се мобилизира, за да арестува вярващите в Бог, почувствах силно негодувание. В същото време се притеснявах, че ако вече съм под полицейско наблюдение, повече няма да е безопасно за мен тук. Ако полицията ме арестуваше, нямаше ли след това да бъда измъчвана? Дали щях да мога да го понеса? Колкото повече мислех, толкова повече се страхувах. Прекарах следващите няколко дни в състояние на страх.

Не след дълго чух, че Дин Дзие не е могла да понесе мъченията и е продала много братя и сестри, както и две семейства, които пазели книги с Божието слово. Тогава книгите били прехвърлени предварително, но сестрата от семейството, което ги пазело, била арестувана и полицията взела 300 000 юана спестявания от дома на друга сестра. Дин Дзие дори напътствала полицията при арестуването на братята и сестрите. Повече от 10 водачи и дякони бяха арестувани последователно. В домовете на някои братя и сестри бяха извършени обиски и много братя и сестри напуснаха домовете си и се укриха. Не след дълго беше арестувана още една водачка — Ся Ю. Тъй като не могла да издържи на заплахите и сплашването на полицаите и на техните изтезания и се страхувала, че ще бъде осъдена на затвор, в крайна сметка тя продала братята и сестрите и парите на църквата. Когато чух тази новина, бях изумена и не смеех да повярвам, че това е истина. Преди това тези водачи наистина се стремяха към истината; как можеха да се превърнат в продажници? Дин Дзие и Ся Ю бяха вярвали в Бог в продължение на много години. Те изоставиха семействата си, отказаха се от кариерата си и вложиха цялото си време в изпълнението на дълга си. Колкото и да ги преследваха семействата им, колкото и да им пречеха, те продължаваха да вярват в Бог и съумяваха да понесат страдания и да платят цена, когато изпълняваха дълга си. Как можеха изведнъж да се превърнат в Юда? Наистина не го разбирах. Те бяха водачи и общението им с братята и сестрите обикновено беше доста добро. Би трябвало да са разбирали повече истини и да са имали по-голям ръст от братята и сестрите, но дори някои обикновени братя и сестри можеха да останат непоколебими в свидетелството си. Как е възможно като водачи да са имали дори по-малък духовен ръст от обикновените братя и сестри? Как са могли просто да предадат Бог? Насочих мислите си към себе си. Когато ставаше дума за себеотрицание и отдаденост, не бях направила повече от тях. Те бяха изоставили работата си, родителите си и децата си и бяха избрали да изпълняват дълга си, а когато аз изпълнявах дълга си, все още често бях възпирана от обич. Те дори не можеха да останат непоколебими. Ако мен ме арестуваха и полицията беше на път да ме вкара в затвора, щях ли да мога да остана непоколебима в свидетелството си? Ако предадях Бог като тях, защото плътта ми не може да издържи на болката, и се страхувах, че ще бъда хвърлена в затвора, нямаше ли тогава да имам лош изход и крайна цел? Дали годините, през които вярвах в Бог, нямаше да са напразни? Не можех да не се притеснявам за себе си. Не разбирах защо църквата е била подложена на такова голямо преследване и защо толкова много братя и сестри са били арестувани. Всички велики воини в съзнанието ми се бяха сринали. По това време бях много потисната. Всеки ден безпокойството се изписваше на лицето ми и въздишах от отчаяние. Когато четях Божиите слова, не ги приемах присърце и нямах никаква енергия, когато се събирах или изпълнявах дълга си.

Една сестра видя, че съм доста унила и ми напомни: „Не можеш да продължаваш да бъдеш така негативна. Трябва да се учиш от братята и сестрите, които остават непоколебими в свидетелството си, да четеш повече Божието слово и да си вземаш повече поуки“. Благодарение на напомнянето на тази сестра осъзнах колко бях слаба. Моите братя и сестри бяха преживели преследването на полицията и бяха понесли толкова много страдания, и все пак можеха да се уповават на Бог и да си вземат поуки. Защо аз не знаех как да търся Божието намерение? Докато търсех, прочетох един откъс от Божието слово: „И така, как може да бъде извървяна последната отсечка от пътя? В дните, в които преживяваш изпитания, ти трябва да понасяш всички трудности и да имаш волята да страдаш; само така можеш да преминеш добре тази отсечка от пътя. Смяташ ли, че е толкова лесно да поемеш тази отсечка от пътя? Ти трябва да знаеш каква функция трябва да изпълняваш; трябва да повишите заложбите си и да се въоръжите с адекватна истина. Това не е дело за един или два дни и не е толкова просто, колкото си мислиш! Изминаването на последната отсечка от пътя зависи от това каква вяра и воля наистина имаш. Може би не можеш да видиш Светия Дух да работи в теб или може би не си в състояние да откриеш делото на Светия Дух в църквата, затова си песимистично настроен, разочарован и изпълнен с отчаяние за предстоящия път. По-специално, всички велики воини от миналото са паднали — не е ли всичко това удар за теб? Как трябва да гледаш на тези неща? Имаш ли вяра или не? Разбираш ли напълно днешното дело или не? Тези неща могат да определят дали ще можеш да извървиш успешно последната отсечка от пътя“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как трябва да извървиш последната отсечка от пътя). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че преследванията и несгодите, които понасяхме в настоящето, са урок, който Бог е подготвил за всеки от нас. Последният участък от този път не беше лесен за следване, затова трябваше да имаме огромна вяра и да се въоръжим с повече истини. Видях, че много братя и сестри бяха арестувани, великите воини до мен се бяха сринали и много братя и сестри се бяха разбягали надлъж и нашир, така че ме обзе песимизъм и разочарование и загубих вярата си. Дали не бях точно в центъра на лукавия план на Сатана? Независимо какво прави Бог, във всичко се съдържа Неговата загриженост, но аз не търсех Божието намерение и живеех вътре в собствените си представи и фантазии по отношение на това, което се случваше с негативността. Това не беше в съответствие с Божието намерение! Помолих се на Бог: „Боже, не разбирам защо църквата е изправена пред такива сериозни обстоятелства и защо Си позволил да страдаме от безумните арести и преследвания на комунистическата партия. Боже, моля Те, напътствай ме да разбера Твоето намерение и ме изведи от това състояние на неразбиране и униние“.

След като прочетох Божиите слова, разбрах. Всемогъщият Бог казва: „Всичко, което Бог прави, е необходимо и има изключително значение, тъй като всичко, което Бог прави в човека, се отнася до Неговото управление и спасението на човечеството. Естествено, работата, която Бог е извършил в Йов, не е изключение въпреки факта, че Йов е бил съвършен и почтен в очите на Бог. С други думи, независимо какво прави Бог или по какъв начин го прави, независимо от цената, независимо от Неговата задача, целта на Неговите действия не се променя. Целта му е да вложи у човека Божиите слова, както и Божиите изисквания и намерения за човека. С други думи, да вложи в човека всичко, което Бог смята за положително според Своите стъпки, като му позволи да разбере сърцето и същността на Бог, да се покори на Божието върховенство и подредби и по този начин да позволи на човека да стане богобоязлив и да отбягва злото. Всичко това е единият аспект на Божията цел във всичко, което Той прави. Вторият аспект е, че, тъй като Сатана е контрастиращ предмет и обслужващо средство в Божието дело, човек често му е отдаден. Това е един от начините, които Бог използва, за да позволи на хората да видят изкушенията и нападките на Сатана, грозотата, порочността и низостта му и по този начин да насърчи хората да мразят Сатана и да се научат да разпознават и разбират негативните неща. Този процес им позволява постепенно да се освободят от властта на Сатана, от неговите обвинения, намеси и нападки, докато, благодарение на Божиите слова, на своето познание за Бог, на своето покорство към Бог, на своята вяра в Бог и на богобоязливостта, те триумфират над нападките на Сатана и неговите обвинения. Едва тогава те ще бъдат напълно избавени от властта на Сатана. Избавлението на човека означава, че Сатана е победен, то означава, че хората вече са твърде голям залък за него и вместо да ги погълне, Сатана се е отказал от тях. Причината е, че подобни хора са почтени, защото притежават вяра, покорство и богобоязливост и защото напълно са се отказали от Сатана. Те го посрамват, превръщат го в страхливец и го побеждават напълно. Убедеността им в следването на Бог, тяхното покорство и богобоязливост побеждават Сатана и го принуждават да се откаже напълно от тях. Само такива хора са наистина спечелени от Бог и това е най-висшата Божия цел в спасението на човека. Ако искат да бъдат спасени и искат да бъдат напълно спечелени от Бог, всички, които следват Бог, трябва да се изправят както срещу големите, така и срещу малките изкушения и нападки на Сатана. Онези, които преодолеят тези изкушения и нападки и са в състояние окончателно да победят Сатана, са хора, спасени от Бог“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II). Божиите слова са много ясни. Фактът, че църквата е подложена на преследване, и арестуването на много братя и сестри са позволени от Бог. От една страна Той разобличава всякакви хора, а от друга, усъвършенства онези, които наистина вярват в Него. Той използва тази обстановка, за да вложи Своите слова в хората и да ги накара да придобият истината и да навлязат в реалността. Божието дело е да спасява хората от греха и влиянието на Сатана и накрая да ги въведе в Своето царство. Сатана и царете на дявола не са доволни от това и трескаво арестуват и преследват Божиите избраници, като се съревновават с Бог във всяко отношение и изчерпват всички средства, за да попречат на Божието дело. Те обвиняват и нападат всеки човек, който следва Бог, опитват се да накарат хората да се отрекат от Бог, да Го предадат и да бъдат наказани в ада заедно с тях. Насред най-различни изкушения и атаки от страна на Сатана, онези от Божиите избраници, които са способни да се уповават на Бог, да остават непоколебими в свидетелство си и да унижават Сатана, са тези, които могат да бъдат спасени. В същото време онези, които предават Бог, правят компромиси със Сатана и му се предават, губят Божието спасение и биват разобличени и отстранени. Когато разбрах този аспект на истината, сърцето ми изведнъж се разведри и проясни. Претърпяването на арест и преследване от политическата власт на Сатана беше необходим процес за постигане на спасение. Да се страхувам и да мисля как да избягам от такава среда, беше безполезно. Това, което трябваше да направя, беше да се въоръжа с повече истини и да оставам непоколебима в свидетелството си за Бог.

След това прочетох още Божии слова: „Върших неразгадаема за човешките същества част от делото Си в страната на големия червен змей, карайки ги да се олюляват под напорите на вятъра, след което мнозина безмълвно се оставят да бъдат отнесени от него. Това е „харманът“, който се каня да изчистя, за това копнея и такъв е планът Ми. Защото много зли хора се прокрадват, докато работя, но Аз не бързам да ги изгоня. Но ще ги разпръсна в точния момент. Едва тогава ще се превърна в извора на живот, позволявайки на искрено обичащите Ме да получат от Мен плодовете на смокиновото дърво и уханието на лилията. В земята, в която пребивава Сатана, земята на прахта, няма чисто злато, а само пясък, и затова, изправен пред тези обстоятелства, Аз върша този етап от делото Си. Трябва да знаете, че добивам чисто, пречистено злато, а не пясък. Как да позволя злите хора да останат в Моя дом? Как да оставя лисиците да са паразити в рая Ми? Прилагам всякакви уместни средства, за да премахна тези неща. Преди да разкрия намеренията Си, никой не подозира какво възнамерявам да направя. Използвам възможността да изпъдя злите хора и те са принудени да се отдалечат от Мен. Така постъпвам със злите, но ще настъпи денят, в който и те ще Ми служат“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Екотът на седемте гръма — предсказващи, че Евангелието на царството ще се разпространи из цялата вселена). От Божиите слова разбрах това: Големият червен змей е средство за обслужване в Божието дело. Бог използва арестите и преследванията на големия червен змей като служба за усъвършенстване на Своите избраници, като същевременно разобличава злите хора и неверниците и разпределя хората според вида им. Божието дело е толкова всемогъщо и мъдро! Той използва трескавите преследвания и арести на големия червен змей, за да усъвършенства хората, да ги разобличи и да ги отстрани. Пшеницата, плевелите, истинските вярващи и лъжевярващите — Той ги разобличава всички един по един сред тази неблагоприятна обстановка. За тези, които наистина вярват в Бог и обичат истината, дори да претърпят страдания и дори да умрат, те все пак ще следват Бог докрай и ще остават непоколебими в свидетелството си за Него. Хората, които не вярват истински в Бог и нямат никаква човешка природа, ще се спогодят със Сатана и ще му се предадат при всякакви обстоятелства. Такива хора са именно плевелите, които Бог разобличава в делото Си от последните дни; те са тези, които биват отстранени. Помислих си за един млад брат сред онези, които бяха арестувани. Полицаите горили тялото му с огънчето на цигара и плискали върху него чаша след чаша с вряла вода. Било е невъобразимо ужасяващо, но през всички тези мъчения той не предал Бог. Изправил се срещу промиването на мозъци от страна на полицията и използвал истината, за да ги обори. По-скоро би отишъл в затвора, отколкото да изрече и една фраза на отричане или предателство към Бог. Имаше и една сестра, чиито дрехи били съблечени, и полицаите я измъчвали с електрошокови палки в тъмна стая. За нея би било по-малко болезнено просто да умре. Тя по-скоро би умряла, отколкото да предаде Бог. След като бяха арестувани, много братя и сестри по-скоро биха умрели, отколкото да предадат Бог. Те дадоха гръмко свидетелство за Бог и унижиха Сатана. Въпреки че бяха арестувани и подложени на преследване и плътта им понесе известно страдание, след като видяха Божиите дела, вярата им бе усъвършенствана. Те видяха, че Божията мъдрост се прилага въз основа на лукавия план на Сатана. Големият червен змей използваше всякакви методи, за да преследва вярващите в Бог, в напразен опит да накара хората да Го предадат и да се отрекат от Него, а Бог използва такава обстановка, за да усъвършенства група хора, които да бъдат победители, да бъдат добрите войници на царството, като същевременно разобличи и отстрани онези неверници и зли хора, които търсят хляб, за да задоволят глада си. Мислех си, че преди Дин Дзие и Ся Ю да бъдат арестувани, те съумяваха да се отрекат от себе си и да отдават всичко на Бог, като казваха отново и отново, че човек трябва да остане непоколебим в свидетелството си за Бог. На пръв поглед те изглеждаха като хора, които искрено вярват в Бог, но щом се сблъскаха с ареста и изтезанията, те защитиха собствения си живот и предадоха Бог, продадоха братята и сестрите си и дори станаха лакеи на комунистическата партия. Те са точно този вид зли хора, които Бог разобличава. Преди това, ако някой беше казал, че те са зли хора и ще предадат Бог, нямаше да повярвам. Но когато фактите бяха разобличени, видях ясно тяхната природа същност. Това, което те обикновено говореха, бяха само думи и доктрини, само празни теории. Отново се замислих над себе си. В миналото бях взела решение пред Бог, независимо от неблагоприятните обстоятелства, винаги упорито да изпълнявам дълга си и да Го удовлетворявам, и си мислех, че имам голям духовен ръст. Но когато се сблъсках с опасности и страдания, живеех в състояние на ужас и страх и изгубих вярата си. Накрая осъзнах, че духовният ми ръст е жалко малък.

По-късно си помислих как Дин Дзие и Ся Ю се бяха провалили. Трябваше да си взема поука от техния провал. Защо си мислех, че превръщането им в Юда и предаването на Бог е толкова изненадващо и трудно за приемане? Като се замислих по-дълбоко, видях, че в мен има погрешен възглед. Мислех, че тъй като бяха водачи, бяха изоставили семействата и кариерата си, за да изпълняват дълга си и общенията им обикновено бяха много добри, те трябва да разбират истината и да притежават реалността, че техният духовен ръст е по-голям от този на братята и сестрите и че не биха предали Бог толкова лесно. Видях, че критериите, по които ги преценявах, бяха погрешни. Прочетох един откъс от Божието слово: „Когато някой е избран за водач от братята и сестрите или е повишен от Божия дом, за да върши определена работа или да изпълнява определен дълг, това не означава, че той има специален статус или идентичност, или че истините, които разбира, са по-дълбоки и по-многобройни от тези на другите хора — а още по-малко, че този човек е способен да се покорява на Бог и че няма да Го предаде. Естествено, това не означава и че той познава Бог и че е някой, който се бои от Него. В действителност той не е постигнал нищо от това. Повишението и усъвършенстването са просто повишение и усъвършенстване в най-прекия смисъл и това не означава, че той е бил предопределен и утвърден от Бог. Неговото повишение и усъвършенстване означава просто, че е бил повишен и очаква усъвършенстване. А крайният резултат от това усъвършенстване зависи от това дали този човек се стреми към истината и дали е способен да избере пътя на стремежа към истината. Така че, когато църквата насърчава и възпитава даден човек за водач, той просто е насърчаван и възпитаван в прекия смисъл на думата. Това не означава, че той вече е подготвен или компетентен водач, че вече е способен да се заеме с работата на водач и че може да върши истинска работа — това не е така“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (5)). От Божиите слова разбрах следното: когато някой е избран за водач, това е само възможност за обучение. То съвсем не означава, че той разбира истината и притежава реалността. Нещо повече, това дали накрая ще остане непоколебим, се определя от неговата природа същност и от пътя, по който върви. То няма нищо общо с това дали е водач или не. Колкото и висок да е статусът на човека, колкото и да изглежда, че се отрича и отдава всичко, колкото и да е ентусиазиран и способен да понася страдания, ако, когато го сполети нещо, защитава само личните си интереси, няма място за Бог в сърцето си и може да Го предаде по всяко време и на всяко място, тогава той не притежава истината реалност. В миналото вярвах, че като знаят как да разговарят с другите, водачите и работниците показват, че разбират Божиите намерения и Неговите изисквания, че техният духовен ръст е по-голям от този на братята и сестрите и че могат да останат непоколебими, когато са изправени пред изпитания. Всичко това бяха мои представи и фантазии. Сега разбрах, че това дали някой притежава истината реалност, зависи най-вече от това дали знанието, за което разговаря, е това, което той действително изживява. Колкото и хубави да са думите, които излизат от устата му, ако не може да ги изживее, тогава това, което споделя, са само доктрини; то е непрактично и той не разбира действително истината. Да имаш статус не е равносилно на това да притежаваш истината реалност, а това, че някой е водач и има статус, не означава, че може да познае и да се покори на Бог, още по-малко, че обича Бог и има човешка природа. Когато преценяваме даден човек, не трябва да гледаме колко висок или нисък е неговият статус, а какво всъщност изживява. Ако този човек може да се покори, да бъде верен на Бог и истински да познава Бог, когато го сполетяват трудности и може да се откаже от живота си и да удовлетвори Бог в критичния момент, това означава, че той притежава истината реалност. На пръв поглед Дин Дзие и Ся Ю изглеждаха способни да се отрекат и да отдадат всичко, но когато бяха изправени пред опасност, те мислеха само за собствените си интереси, вземаха под внимание само собствената си безопасност и не можаха да бъдат верни на Бог и да защитят интересите на Божия дом. Те изобщо не бяха хора, които искрено се стремяха към истината. Това, че можеха да се отрекат и да отдадат всичко, да понесат страдание и да платят цена, се дължеше на това, че бяха контролирани от намеренията си да получат благословения. Те искаха да получат облаги от Бог. Щом се сблъскаха с обстоятелства, които засягат личните им интереси, те бяха в състояние да изоставят Бог без ни най-малко колебание. Те съвсем не бяха хора, които наистина вярват в Бог. Отричането и отдадеността имне са били искрени; по-скоро са сключвали сделка с Бог. Освен това имаше и друга причина, поради която предадоха Бог, а именно това, че ценяха твърде много плътта си, не искаха да понесат страданията на затвора и се страхуваха от смъртта. Така те се превърнаха в Юда. Като се замислих за причината, поради която те се провалиха, си помислих, че и аз бях страхлива и също се опасявах, че един ден, ако ме арестуват и не мога да понеса мъченията, и предам Бог, тогава какво щях да направя? Мълчаливо се помолих на Бог: „Боже, моля Те, напътствай ме към истините, с които трябва да се въоръжа, за да не Те предам“.

Докато търсех, прочетох този откъс от Божието слово: „Случва се нещо, което изисква от теб да понесеш изпитание, и тогава трябва да разбереш какви са Божиите намерения и как трябва да проявиш внимание към Неговите намерения. Не трябва да удовлетворяваш себе си. Първо остави себе си настрана. Нищо не е по-жалко от плътта. Трябва да се стремиш да удовлетвориш Бог и да изпълниш дълга си. С такива мисли Бог ще ти донесе особено просветление по този въпрос и сърцето ти ще намери утеха. Независимо дали е голямо или малко, когато ти се случи нещо, първо трябва да оставиш себе си настрана и да гледаш на плътта като на най-незначителното нещо от всичко. Колкото повече задоволяваш плътта, толкова повече свобода отнема тя; ако я задоволиш този път, следващия път тя ще поиска повече. Докато това продължава, хората ще обичат плътта все повече. Плътта винаги има екстравагантни желания; тя винаги иска да я задоволиш и да ѝ угодиш вътрешно, независимо дали става дума за нещата, които ядеш или носиш, или за това да загубиш самообладание, или да се поддадеш на собствените си слабости и мързел… Колкото повече задоволяваш плътта, толкова по-големи стават нейните желания и толкова по-покварена става плътта, докато се стигне дотам, че плътта на хората да таи още по-дълбоки прищевки, да се бунтува срещу Бог, да се превъзнася и да се съмнява в Божието дело. Колкото повече задоволяваш плътта, толкова по-големи са нейните слабости; винаги ще си мислиш, че никой не съчувства на слабостите ти, винаги ще вярваш, че Бог е отишъл твърде далеч и ще казваш: „Как може Бог да е толкова суров? Защо не дава мира на хората?“. Когато хората задоволяват плътта и я ценят твърде много, тогава те се погубват“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог). От Божиите слова разбрах. че плътта принадлежи на Сатана. Ние сме твърде дълбоко покварени от Сатана и всички живеем според сатанинската отрова „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Като живее по този начин, човек се съобразява само със себе си и във всичко, което прави, мисли само за собствените си интереси. За да не търпи страдание плътта му, той може да прави неща, които нарушават собствената му съвест и противоречат на човешката природа. Точно както когато хората са били арестувани от комунистическата партия и са били изправени пред всякакви видове мъчения и затвор, ако винаги са мислели за това, как плътта им да понесе по-малко страдания или да не бъдат бити и да не влязат в затвора, те са могли да продадат своите братя и сестри и да предадат Бог. В крайна сметка плътските им интереси са били удовлетворени, но животът им е бил съсипан, завинаги са загубили Божието спасение и са паднали в ада със Сатана, за да бъдат наказани. Когато се самоанализирах, осъзнах, че твърде много ценях плътта си, винаги исках да вярвам в Бог удобно и не исках плътта ми да понася каквито и да било страдания. Когато обстановката беше удобна, все още можех да изпълнявам дълга си, но когато се сблъсках с арести и преследване, станах страхлива и уплашена, боях се, че ще бъда арестувана и измъчвана и че ще попадна в затвора. Живеех в ужас всеки ден. Сатана използваше привързаността ми към плътта и нежеланието ми да понасям страдания, за да ме накара да предам Бог. Помислих си за Господ Исус, който се яви и работи по време на въплъщението Си. Когато знаеше, че ще бъде разпънат на кръст, въпреки че по това време изпитваше болка и беше слаб, Той все пак съумя да се покори на Божията воля, да понесе всякакви унижения, болка, присмех и клевети, да бъде бичуван, да носи трънен венец, да върви стъпка по стъпка към мястото, където щеше да бъде разпънат и накрая да бъде прикован на кръста. Вторият път, когато Бог стана плът, Той бе посрещнат от комунистическата партия с всички възможни видове преследвания и гонения и в такава среда Той все пак изрази истината и извърши делото по спасяването на човечеството. За да спаси човечеството, Бог понесе всички тези страдания, без да се оплаче нито веднъж. Божията любов към човечеството е твърде голяма! В същото време, аз вярвах в Бог, за да мога да бъда спасена, и когато понасях малко страдание, обвинявах Бог и Го разбирах погрешно. Наистина бях твърде егоистична, жалка и лишена от човешка природа!

По-късно намерих път за практикуване в Божието слово. Всемогъщият Бог казва: „Когато се сблъскваш със страдание, трябва да можеш да оставиш настрана грижата за плътта и да не се оплакваш от Бог. Когато Бог се скрие от теб, ти трябва да намериш вярата да Го следваш, да запазиш любовта, която си имал преди, без да позволяваш тя да се поколебае или да изчезне. Независимо какво прави Бог, ти трябва да се покориш на Неговия замисъл и да си готов да прокълнеш собствената си плът, вместо да се оплакваш от Него. Когато си изправен пред изпитания, трябва да удовлетвориш Бог, въпреки че може да плачеш горчиво или да не желаеш да се разделиш с нещо, което обичаш. Само това е истинска любов и вяра. Независимо какъв е реалният ти ръст, първо трябва да притежаваш воля да понасяш трудностите и истинска вяра, а също така трябва да имаш волята да се опълчиш на плътта. Трябва да си готов да понасяш трудности, с които се сблъскваш лично, да понасяш загуби, свързани с личните ти интереси, за да удовлетвориш Божиите намерения. Също така трябва да можеш да изпитваш съжаление за себе си в сърцето си: в миналото не си успял да удовлетвориш Бог и сега можеш да съжаляваш за себе си. Не трябва да ти липсва нито едно от тези неща — именно чрез тях Бог ще те усъвършенства. Ако не успееш даизпълниш тези критерии, тогава ти не можеш да бъдеш усъвършенстван“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които трябва да бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване). Като размислих върху Божиите слова, разбрах следното: това, което Бог върши в последните дни, е дело на съд и пречистване на човека. Той използва най-различни злочести условия, за да се опита да ни облагороди, за да ни накара да опознаем покварения си нрав и погрешните си намерения, така че накрая да можем да се опълчим на плътта си, да се освободим от прекомерните желания в нас, да се покорим на Бог, независимо от това какво прави Той, и да сме готови да понесем плътските трудности и да изберем да удовлетворим Бог. Само такива хора могат да бъдат усъвършенствани от Него. Бог използва всякакви злочести условия, за да облагороди волята на човека да понася страдания и да усъвършенства вярата, любовта и истинското покорство на човека към Бог. Хората не могат да придобият такива истини реалности в комфортна среда. Точно така преживяването на обстановката с арестите и преследванията на комунистическата партия този път ме накара да видя ясно истинския си духовен ръст. Видях, че не съм имала вяра в Бог и също така придобих известно познание за моя егоистичен и презрян покварен нрав. Разбрах, че Бог е използвал трескавите арести и преследвания на комунистическата партия, за да усъвършенства група хора, които да станат победители, и също така го е използвал, за да разобличи и отстрани неверниците и злите хора. Видях, че Божията мъдрост е била упражнена въз основа на лукавата схема на Сатана. Това са истини, които не бих придобила в удобна среда. Видях по-ясно нечестивата природа на противопоставянето на комунистическата партия срещу Бог. В сърцето ми се появи омраза към нея и бях още по-решена да следвам Бог. Бях готова и да изпълня добре дълга си, за да унижа Сатана. Помислих си за текста на песента „Свидетелство за живота“: „Някой ден може да бъда заловен и преследван за това, че свидетелствам за Бог. Това страдание е в името на праведността, която познавам в сърцето си. Ако животът ми си отиде като искра в един миг, аз пак ще се чувствам горд, че мога да следвам Христос и да свидетелствам за Него в този живот. Ако не мога да видя великото събитие на разпространението на евангелието на царството, все пак ще отправям най-красивите пожелания. Ако не мога да видя деня, в който Царството ще бъде осъществено, но мога да посрамя Сатана днес, тогава сърцето ми ще бъде изпълнено с радост и мир“ (Следвайте Агнеца и пейте нови песни). Тихо пеех тази песен и плачех с прочувствени сълзи и това укрепи решимостта ми да следвам Бог докрай.