През 2021 г. отговарях за напояването в църквата. Тогава водачът ни често питаше как напредваме, за да надзирава работата ни и да е в крак с нея. Водачът също така ме питаше дали има проблеми в работата. Отначало отговарях активно, но след време започнах да ставам нетърпелива. Мислех си: „Толкова е досадно постоянно да уведомявам водача за напредъка ни. Много време се губи. Резултатите от работата ми няма ли да пострадат от това? Ако имам лоши резултати, водачът няма ли да ме уволни?“. Като осъзнах това, започнах силно да се съпротивлявам на това, че водачът надзираваше работата.

Веднъж водачът ми изпрати писмо, в което питаше как върви работата. Искаше да знае колко хора са приели евангелието този месец, колко членове не идват редовно на събрания и защо, какви религиозни представи хранят и как сме ги преодолели чрез общение. Изправена пред всички тези въпроси, се почувствах малко притеснена. Имаше толкова много теми, които трябваше да обсъдя подробно с всички напояващи. Това щеше твърде много да забави работата ни и аз усетих съпротива: „Много подробно разпитваш — колко ще ни забави това? Ако не постигнем резултати в напояването, ще кажеш ли, че не върша реална работа и не съм компетентна?“. Като забелязах, че партньорките ми също имаха опасения, си помислих: „Ако и те мислят, че това ще доведе до забавяне, може да направим предложение заедно. Така водачът няма да разпитва толкова подробно, когато проследява работата. Така пропуските в работата ми няма да бъдат разобличени толкова“. И така, полу на шега, казах: „Водачът сигурно много се тревожи за нас, щом разпитва толкова подробно“. Щом казах това, една сестра се съгласи с мен с думите: „Все едно сме на кръстосан разпит!“. Като чух, че тя е съгласна с мен, отвърнах със смях: „Достатъчно сме заети и без това. Да отговаряш на толкова подробни въпроси е голяма досада. Това няма ли да се отрази на резултатите ни от напояването?“. Останалите сестри кимнаха в съгласие. Тайничко се зарадвах: „Явно не само аз съм против това. Можем заедно да представим на водача предложенията си. Така ще спре постоянно да разпитва как напредва работата“. След като ги подстреках, партньорките ми започнаха да се цупят всеки път, когато водачът питаше за работата, а дори и да отговаряха, го правеха повърхностно. Не даваха подробни отчети за проблемите в работата ни и в резултат на това водачът не можеше да проследи проблемите ни, и напояването не се подобряваше.

Веднъж водачът забеляза, че не сме съсредоточени в обучението на напояващите и ни прати писмо, в което разговаряше за значимостта на този аспект на работата и ни посочваше няколко пътя за практикуване. Посочи също, че не си носим отговорност за този проект, мотаем се и сме неефективни. В резултат на това новодошлите не били обучавани, а това се отразявало пряко върху напояването. Помоли ни да започнем да обръщаме внимание на този въпрос и веднага да обучим няколко новодошли за напояващи. Като видях писмото, усетих лека съпротива: „Той иска твърде много. Тези новодошли тъкмо са започнали да изпълняват дълга си — не е лесно да ги обучим! Ти имаш много опит в обучаването на хора, не можеш да искаш да работим по твоя стандарт!“. После обаче си помислих: „Ако се оплача директно, няма ли да си помисли, че съм некомпетентен работник? Тази работа няма да стане! Трябва да му покажа, че целият ни екип е неспособен да изпълни тези изисквания. Така няма да има друг избор, освен да отстъпи, и няма да държи отговорна само мен“. И така, намръщих се и казах загрижено: „Изискванията на водача са малко завишени. Ние нямаме толкова опит, колкото той има“. Другите сестри веднага започнаха да кимат и да се съгласяват. Една от тях каза: „Водачът е много способен и ефективен в работата си — как можем да се мерим с него?“. Друга каза: „Водачът иска твърде много от нас. Как се очаква да свършим тази работа?“. Много се зарадвах, като видях, че всички мислят като мен. Водачът нямаше да има друг избор, освен да отстъпи. В крайна сметка не можеше да уволни целия екип! На следващия ден отговорих на писмото му и описах проблемите в работата ни, за да му обясня какво е текущото ни положение. Накрая добавих следното изречение: „Това са нашите оптимални работни резултати за момента. Трудно бихме могли да постигнем повече от това“ и нарочно подчертах думата „нашите“ в писмото, за да разбере водачът, че това е общото ни мнение. Така нямаше да ни поставя толкова високи стандарти. За моя изненада обаче на следващото събрание водачът се разправи с мен и ме разобличи, като каза, че не нося бреме в дълга си, не съм мотивирана да се подобря, разпространявам негативни идеи сред братята и сестрите, сформирам групи и провокирам другите да се противят на водача заедно с мен. Каза също, че се бавя с обучението на новодошлите, прекъсвам църковното дело и не допринасям с нищо за работата на екипа. В крайна сметка бях отстранена.

След като ме отстраниха, се почувствах много виновна и разстроена. Знаех, че бях създала проблеми, бях извършила зло и обидила Бог. Не бях потърсила истината, когато възникнаха проблеми, и дори бях разпространявала представи, от което всички заживяха в състояние на негативност и пасивност. Наистина бях възпрепятствала църковното дело. После, докато разсъждавах, попаднах на този откъс от Божиите слова: „Тъй като в сърцата си антихристите винаги се съмняват в божествената същност на Христос и винаги имат непокорен нрав, когато Христос поиска от тях да направят нещо, те винаги го проучват внимателно и го обсъждат, както и искат от хората да определят дали е правилно, или не. Това сериозен проблем ли е? (Да.) Те не подхождат към тези неща, за да се покорят на истината, а с цел да се противопоставят на Бог. Такъв е нравът на антихристите. Когато чуят заповедите и правилата за работа на Христос, те не ги приемат и не им се покоряват, а започват да обсъждат. И какво обсъждат? Обсъждат ли как да практикуват покорство? (Не.) Обсъждат дали словата и заповедите на Христос са правилни, или не, и изследват дали трябва да бъдат изпълнени. Дали имат нагласата действително да изпълнят тези неща? Не — те искат да насърчат повече хора да бъдат като тях, да не вършат тези неща. А дали практикуват истината за покорството, като не ги вършат? Очевидно не. Какво правят те тогава? (Противопоставят се.) Не само че самите те се противопоставят на Бог, но търсят и колективно противопоставяне. Това е естеството на техните действия, нали? Колективно противопоставяне: да накарат всички да са като тях, всички да мислят като тях, да казват и да решават като тях, колективно да се противопоставят на Христовото решение и на Неговите заповеди. Това е начинът на действие на антихристите. Те са убедени, че: „не е престъпление, ако всички го правят“, и затова призовават другите да се противопоставят на Бог заедно с тях, като смятат, че в този случай Божият дом няма да може да им направи нищо. Това не е ли глупаво? Способността на самите антихристи да се противопоставят на Бог е крайно ограничена, те са съвсем сами. Затова се опитват да вербуват хора, за да се противопоставят колективно на Бог, като мислят в сърцето си: „Ще заблудя група хора и ще ги накарам да мислят и действат по същия начин като мен. Заедно ще отхвърлим Христовите слова, ще възпрепятстваме Божиите слова и ще им попречим да се осъществят. А когато някой дойде да провери работата ми, ще кажа, че всички са решили да го направят по този начин — тогава ще видим как ще се справиш с това. Няма да го направя за Теб, няма да го изпълня — да видим какво ще ми направиш тогава!“. […] Тези неща, които се проявяват в антихристите, не са ли омразни? (Изключително омразни са.) А какво ги прави омразни? Тези антихристи искат да завземат властта в Божия дом. Словата на Христос не могат да бъдат осъществени от тях, те няма да ги изпълнят. Разбира се, може да става въпрос и за друг вид ситуация, в която хората не са способни да се подчинят на Христовите слова: някои хора имат малки заложби, не могат да разберат Божиите слова, когато ги чуят, и не знаят как да ги изпълняват. Дори да ги учиш как да го правят, те пак няма да могат. Това е друг въпрос. Темата, по която общуваме в момента, е същността на антихристите, която не е свързана с това дали хората са способни да вършат нещо, или какви са техните заложби. Тя се отнася до нрава и същността на антихристите. Те се противопоставят напълно на Христос, на правилата за работа в Божия дом и на истините принципи. В тях няма покорство, а само противопоставяне. Това е антихристът“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Десета точка: те презират истината, нагло се подиграват с принципите и пренебрегват реда на Божия дом (Четвърта част)). След като прочетох Божиите слова, осъзнах, че бях извършила много сериозно нарушение. Бях силно поразена от Божието разобличаване, че антихристите имат бунтовнически нрав, никак не приемат и не са готови да се подчинят на Божиите изисквания и на подредбата в Божия дом, изпълнени са със съпротива и протест и дори подлъгват другите да се противят заедно с тях. Като се замислих за случилото се, и аз бях проявила такова поведение. Когато водачът искаше да проследи подробно напредъка в работата ни, аз се раздразних и се разтревожих, че това ще ме забави в дълга ми и ще повлияе на резултатите ми, затова просто не можех да го приема и разпространявах предразсъдъци срещу водача, и настроих другите сестри да се вдигнат и да му се възпротивят заедно с мен. Когато водачът посочи, че напредъкът ни е твърде бавен и не постигаме резултати, и ни каза как да подобрим ефективността на работата си, аз се възпротивих, спорех и не се подчинявах. Мислех, че водачът ни поставя твърде високи стандарти и не разбира реалните ни проблеми. Когато водачът разговаряше как да подобрим ефективността си, аз не слушах. За да го накарам да отстъпи и да занижи стандартите си спрямо нас, а и за да му покажа ясно, че лошите резултати в работата ни не се дължат само на мен, разпространих сред другите идеята, че изискванията на водача са твърде високи, за да ги накарам да мислят, че той прекалява, и да ги насърча да се противят заедно с мен, за да не нося отговорността сама. Заговорничех и говорех със задни мисли и сатанинска подлост. Мислех само за това как да използвам другите, за да постигна собствените си цели. Водачът попита за подробностите в работата ни, за да установи и поправи проблемите ни навреме, да ни помогне да повишим ефективността на работата си и да обучим новодошли в дълга им по най-бързия начин. Той просто работеше според Божиите изисквания и реда в църквата, но аз не се подчинявах и се противях. Това не беше несъгласие с водача, а съпротива срещу църковното дело и Божиите изисквания. Действията ми напълно се противопоставяха на Бог. Подлъгвах и подстрекавах всички да застанат на моя страна, за да имаме еднакви убеждения и аргументи в съпротивата си срещу реда в църквата. Бях проявила антихристки нрав и се държах като лакей на Сатана. Говорех негативно, за да подмамя братята и сестрите, от което те загубиха мотивация да се подобряват, примиряваха се с настоящото положение и си вършеха работата през пръсти. В резултат на това напояването системно не даваше резултати. Възпрепятстването и смущението на обучението на новодошлите беше злодеяние! Като осъзнах това, малко се уплаших. Ако продължавах така, щях само да върша още зло и в крайна сметка щях да стана антихрист, да бъда разобличена и пропъдена. Това, че църквата ме отстрани, беше признак на Божията праведност и закрила. Застанах пред Бог в молитва: „Мили Боже, уволнението ми беше признак на Твоята праведност. От това, че бях разобличена и осъдена от Твоите слова, осъзнах антихристкия си нрав. Ти си ме защитил и спасил чрез това уволнение и аз съм Ти благодарна!“.

След това намерих други два откъса от Божиите слова, които разкриваха този вид покварен нрав: „Антихристите често разгръщат набор от теории, за да заблудят хората, и независимо коя работна задача изпълняват, имат последната дума, като напълно нарушават истините принципи. Ако погледнем на това през призмата на проявленията на антихристите, какъв точно е техният нрав? Дали са хора, които обичат положителните неща и истината? Имат ли истинско покорство към Бог? (Не.) В същността си те изпитват неприязън към истината и я мразят. Нещо повече, те са толкова надменни, че губят всякаква рационалност, липсват им дори елементарна съвест и разум, които се изискват от хората. Те не са достойни да бъдат наричани хора. За тях може да се каже само, че са от рода на Сатана. Те са дяволи. Всеки, който изобщо не приема истината, е дявол — това е извън всякакво съмнение“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Десета точка: те презират истината, нагло се подиграват с принципите и пренебрегват реда на Божия дом (Четвърта част)). „Какво е отношението към практикуването на истината и покорството пред Христос в сърцата на антихристите? Една дума: противопоставяне. Те продължават да се противопоставят. И какъв е нравът, който се съдържа в това противопоставяне? Какво го поражда? Непокорството е това, което го поражда. Що се отнася до нрава, това е неприязън към истината, в сърцата им има непокорство, те не искат да се покорят. И така, какво мислят антихристите в сърцата си, когато Божият дом иска от водачите и работниците да се научат да работят заедно в хармония, вместо един човек да командва всичко, да се научат да обсъждат с другите? „Прекалено е трудно да се обсъжда всичко с хората! Мога сам да вземам решения за тези неща. Да работиш с другите, да обсъждаш с тях, да правиш нещата според принципа — колко неефективно, колко неудобно!“. Антихристите си мислят, че разбират истината, че всичко им е ясно, че имат свои собствени прозрения и начини на действие, и затова са неспособни да си сътрудничат с другите, не обсъждат нищо с хората, правят всичко по свой начин и не отстъпват пред никого! Въпреки че на думи заявяват, че са готови да се покорят и че са готови да си сътрудничат с другите, колкото и добри да изглеждат отговорите им външно, колкото и хубаво да звучат думите им, те не са способни да променят непокорното си състояние и сатанинския си нрав. Вътре в себе си обаче те яростно се противопоставят. До каква степен? Ако го обясним на езика на познанието, това е явление, което възниква, когато две неща с различна природа се съберат заедно: отблъскване, което можем да тълкуваме като „противопоставяне“. Точно такъв е нравът на антихристите: противопоставяне на Горното. Те обичат да се противопоставят на Горното и да не се подчиняват на никого“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Десета точка: те презират истината, нагло се подиграват с принципите и пренебрегват реда на Божия дом (Четвърта част)). Бог казва, че природата същност на антихристите е да мразят истината и да се противят на Бог. Осъзнах, че моят нрав е точно като този на антихристите. Дразнех се от надзора на водача и му се противях, защото мислех, че заради този надзор работата ми ще се забави, и смятах, че водачът иска твърде много от нас, като настоява да подобрим резултатите си, затова не се подчиних, а постоянно вдигах врява и протестирах. Всъщност трябваше да възприемам какво ми казва водачът, като посочва проблемите в работата ни, и отговорно да помисля защо резултатите ни са лоши — дали защото сме твърде небрежни в дълга си, или ни липсва прозрение и сме неспособни да използваме истината, за да решаваме проблемите на братята и сестрите. След като бях установила проблема, трябваше да действам бързо, да го реша и да се подобря. Аз обаче не приемах истината и изобщо не разсъждавах, нито чувствах вина или угризения за това, че не изпълнявам дълга си добре. За да избегна уволнението, положих много усилия да настроя другите да се противят на водача заедно с мен. Това, че водачът следеше и надзираваше работата, беше положително и беше Божие изискване, но аз се противях и протестирах. Отстрани изглеждаше, че си преплитам рогата с водача, но всъщност ми беше писнало от истината и мразех положителните неща. Бях прекъснала и смутила делото на църквата. Като видях как ми беше писнало от истината и дори се опълчвах на Бог, се ужасих от сатанинския си нрав. Сетих се за някои антихристи, които бяха отлъчени от църквата. Когато хората ги критикуваха, помагаха им, кастреха ги и се разправяха с тях, те никога не приемаха истината и не се самоанализираха. Ако другите надзираваха работата им или ги съветваха, те се разгневяваха от срам и възприемаха тези хора като врагове. Протестираха упорито и гласно и се съпротивляваха докрай. Дори когато вършеха злодеяния, които причиняваха сериозна вреда на църковното дело, те пак не се разкайваха и в крайна сметка бяха отлъчени от църквата. Всичко се дължеше на антихристкия им нрав на отегчение и омраза към истината. Нима нравът, който аз проявявах, не беше същият като този на антихристите? Ако не се разкаех, накрая щях да бъда разобличена и пропъдена.

После разсъждавах и върху това защо бях подтикнала другите да се противят на водача. Къде се коренеше причината за това? Докато търсих, попаднах на този откъс от Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Докато хората не изпитат Божието дело и не разберат истината, природата на Сатана ги овладява и контролира отвътре. И какво точно влече след себе си тази природа? Например, защо си себичен? Защо защитаваш собствената си позиция? Защо изпитваш толкова силни чувства? Защо се наслаждаваш на онези неправедни неща? Защо харесваш онези злини? Каква е основата за твоето влечение към такива неща? Откъде идват тези неща? Защо си толкова щастлив да ги приемеш? Досега всички вие сте разбрали, че основната причина за всички тези неща е, че отровата на Сатана е вътре в човека. И така, какво представлява отровата на Сатана? Как може да бъде изразена? Например, ако питаш: „Как трябва да живеят хората? За какво трябва да живеят хората?“, те ще отговорят: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Тази една фраза изразява самия корен на проблема. Философията и логиката на Сатана са се превърнали в живота на хората. Без значение към какво се стремят хората, те го правят за себе си — и така те живеят само за себе си. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ — това е житейската философия на човека, а също така представлява и човешката природа. Тези думи вече са станали природата на поквареното човечество и те са истинският портрет на сатанинската природа на поквареното човечество. Тази сатанинска природа вече е станала основа за съществуването на поквареното човечество. В продължение на няколко хиляди години поквареното човечество живее според тази отрова на Сатана, чак до наши дни. Всичко, което Сатана прави, е в името на собствените си желания, амбиции и цели. Той иска да надмине Бог, да се освободи от Бог и да поеме контрола над всичко, създадено от Бог. Днес степента, в която хората са станали покварени от Сатана, е следната: всички те имат сатанинска природа, всички се опитват да отричат и да се противопоставят на Бог и искат да контролират собствените си съдби, и се опитват да се противопоставят на ръководството и подредбите на Бог. Техните амбиции и желания са точно същите като тези на Сатана. Следователно човешката природа е сатанинска природа“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър). След като прочетох Божиите слова, осъзнах как това, че бях способна толкова сериозно да се противопоставя на Бог, не беше просто проява на покварения ми нрав, а се дължеше на сатанинската ми природа и сатанинския ми нрав. Заради тях можех да се противопоставя на Бог във всеки момент. Видях, че съм дълбоко покварена от Сатана. Живеех според сатанинската философия „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ и бях станала невероятно себична и измамна. Всичко, което правех и говорех, беше, за да защитя себе си и да опазя интересите си. Когато водачът откри проблеми в работата ми, докато я надзираваше, аз, от страх, че водачът ще ме обяви за некомпетентна и ще ме уволни, заговорничех и плетях интриги, сеех недоволство към него и привличах и подстрекавах другите да се обединим в опозиция, за да протестираме срещу надзора на водача и да му дам да разбере, че не само аз не работя ефективно, а че проблемът ни е общ. За да запазя статуса си, скроих сложен план, за да се противопоставя на водача и да защитя себе си. Това нанесе сериозна вреда на църковното дело. Колкото повече мислех, толкова по-добре виждах колко себична, долна и безсрамна съм била. Явно съм била напълно лишена от човешка природа, щом съм била способна на нещо толкова зловещо! Почувствах дълбоки угризения и се помолих на Бог: „Мили Боже! Извърших зло и смутих църковното дело. Готова съм напълно да се покая, да приема надзора и напътствията на водача си и да изпълнявам дълга си сериозно като сътворено същество“.

След това прочетох няколко откъса с Божиите слова, които ми показаха правилното отношение към надзора и напътствията на водача. Всемогъщият Бог казва: „Макар че днес много хора изпълняват дълг, малцина са тези, които се стремят към истината. Много малко хора се стремят към истината и навлизат в реалността, докато изпълняват дълга си. За повечето от тях все още няма принципи в начина, по който вършат нещата, те все още не са хора, които истински се покоряват на Бог. Само на думи казват, че обичат истината, че са готови да я търсят и да се стремят към нея, но все още не се знае колко дълго ще трае решимостта им. Хората, които не се стремят към истината, е вероятно да разкрият покварения си нрав по всяко време и на всяко място. Те нямат никакво чувство за отговорност към дълга си, често са нехайни, действат според желанията си и дори не са способни да приемат кастрене. Щом станат негативни и слаби, има опасност да се предадат — това се случва често, няма нищо по-често срещано от това. По този начин се държат всички, които не се стремят към истината. И така, когато хората все още не са придобили истината, те са ненадеждни и не заслужават доверие. Какво означава, че са ненадеждни? Това означава, че когато се сблъскат с трудности или неуспехи, са склонни да се обезкуражат и да станат негативни и слаби. Дали човек, който често е негативен и слаб, заслужава доверие? Определено не. Но хората, които разбират истината, са различни. Тези, които наистина я разбират, са длъжни да имат богобоязливо и богопокорно сърце, и само хората с богобоязливо сърце заслужават доверие. Тези, които нямат богобоязливо сърце, не са надеждни. Как трябва да се подхожда към хората, които нямат богобоязливо сърце? Разбира се, трябва да им се оказва любяща помощ и подкрепа. Трябва да бъдат проверявани повече, докато изпълняват дълга си и да получават повече помощ и напътствия. Само тогава може да се гарантира, че ще изпълняват дълга си ефективно. И каква е целта на това? Главната цел е да се поддържа работата на Божия дом. Второстепенната цел е да се установят своевременно проблемите, да се предостави на хората своевременен ресурс, да бъдат подкрепени или кастрени, като се коригират отклоненията им и се компенсират недостатъците и пропуските им. Това е от полза за тях. В него няма нищо злонамерено. Надзорът над хората, наблюдението им и осведомяването за тях — всичко това е с цел да им се помогне да поемат по правилния път на вярата в Бог, да им се даде възможност да изпълняват дълга си, както Бог желае и според принципа, да им се попречи да предизвикват смущения или прекъсвания и да губят време. Целта е изцяло да се прояви отговорност към тях и към работата на Божия дом. В това няма никаква злонамереност“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (7)). „Божият дом надзирава, наблюдава и се осведомява за тези, които изпълняват определен дълг. Способни ли сте да приемете този принцип на Божия дом? (Да.) Чудесно е, ако можеш да приемеш, че Божият дом те надзирава и наблюдава и се осведомява за теб. Това ти помага при изпълнението на твоя дълг, за това да го изпълниш задоволително и да удовлетвориш Божиите намерения. То ти носи ползи и ти помага, без да има някакви недостатъци. След като някой е разбрал принципите в това отношение, тогава не следва ли вече да не чувства никаква съпротива или желание за защита срещу надзора на водачите, работниците и Божиите избраници? Възможно е понякога да се осведомяват за теб и да те наблюдават, а работата ти да бъде контролирана, но това не е нещо, което трябва да приемаш лично. Защо е така? Защото задачите, които сега са твои, дългът, който изпълняваш, и всяка работа, която вършиш, не са частни дела или лична работа на някой човек. Те засягат работата на Божия дом и са свързани с една част от Божието дело. Следователно, когато някой отдели малко от времето си, за да те наблюдава или надзирава, или подробно да се осведомява за теб, като се опитва да проведе сърдечен разговор с теб и да установи в какво състояние си през този период, и дори когато отношението му понякога е малко по-строго и малко те кастри, дисциплинира те, и те упреква, всичко това е, защото този човек има съвестно и отговорно отношение към делото на Божия дом. Не бива да храниш негативни мисли или чувства към това. Какво означава да можеш да приемеш това, че другите те надзирават и наблюдават и че се осведомяват за теб? Означава, че в сърцето си можеш да приемеш Божията внимателна проверка. Ако не приемаш това, че другите те надзирават и наблюдават и че се осведомяват за теб, ако се съпротивляваш срещу това, можеш ли да приемеш внимателната проверка на Бог? Божията внимателна проверка е по-подробна, задълбочена и точна от въпросите на хората; това, което Бог иска, е по-конкретно, по-взискателно и по-задълбочено от тях. Ако не можеш да приемеш да бъдеш надзираван от Божиите избраници, не са ли празни приказки твърденията ти, че можеш да приемеш Божията внимателна проверка? За да можеш да приемеш внимателната проверка и проучването на Бог, трябва първо да приемеш надзора на Божия дом, на водачите и работниците и на братята и сестрите“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (7)). От Божиите слова осъзнах, че заради сатанинския покварен нрав вътре в нас често действаме своеволно в работата си. Още повече, че заради сприхавата си и ленива природа често изпълняваме дълга си през пръсти и не се стремим да постигнем добри резултати. Също така всячески вървим срещу принципите, затова имаме нужда водачите и работниците да надзирават и следят работата ни, за да е сигурно, че църковното дело върви гладко. Това изисква Бог от водачите и работниците и то е важен аспект от тяхната работа. Затова трябва да приема надзора и напътствията на водачите и работниците и да им се подчинявам. На всичко отгоре хранех неправилна представа, като мислех, че надзорът и проверките на водача ще ме забавят в дълга ми и ще се отразят на резултатите от работата ми. Всъщност водачите се вглеждат в детайлите на работата ни, за да открият проблемите и да ни помогнат да ги решим и поправим. Това в действителност не забавя напредъка ни, а подобрява резултатите от работата ни. Например веднъж, когато водачът проверяваше работата ни, забеляза, че не напояваме новодошлите с любов и търпение и имаме твърде високи изисквания към тях. Това доведе дотам, че някои новодошли станаха негативни и не изпълняваха дълга си. Успяхме да разпознаем проблемите в работата си единствено благодарение на общението на водача ни. След това разговаряхме с новодошлите с помощта на Божиите слова, за да се справим с проблемите им, информирахме ги за смисъла на изпълнението на дълга им и им възложихме работа въз основа на действителния им духовен ръст. След това състоянието им се подобри и те можеха да изпълняват дълга си нормално. Видях, че надзорът и напътствията на водача не само не се отразяваха отрицателно на работата ни, но и ми помагаха да схвана принципите в дълга си по-добре. Всичко това бяха ползи от приемането на надзора и напътствията на водача в работата ни. Разбрах, че да приемаш надзора на водача, е отговорно отношение към църковното дело и е практически принцип, по който човек трябва да се води в дълга си.

След известно време водачът ми възложи да продължа да напоявам новодошлите и аз се почувствах невероятно благодарна на Бог. След това, когато водачът проверяваше и ни водеше в работата, аз вече не чувствах такава съпротива и съумявах да отчета проблемите, които той откриваше, и активно да обсъждам и обобщавам с партньорите си проблемите в дълга ни. Когато проблемите в работата ни постепенно се изясниха, резултатите ни малко по малко започнаха да се променят. Искрено усещах, че само като приемаме надзора и напътствията на водачите в дълга си, като сме настроени да приемаме истината и вършим работата според истините принципи, можем да постигнем добри резултати в дълга си. Слава Богу!