През март 2021 г. служех като водач в една църква. Когато се срещнах с надзорника по напояването, открих, че някои водачи на групи само командват хората и ги карат да изпълняват дълга си, а те само си клатеха краката. Те не разбираха реалните проблеми пред групите, затова само празнословеха и налагаха правилата, без да споделят практически път. Ние обсъдихме с тях, че да ръководиш не е да казваш на хората какво да правят, че трябва и да осигуряват практическо напояване на новодошлите, и да работят в сътрудничество с останалите. Но няколко дни по-късно те все още не бяха предприели нищо. Проучих нещата и открих, че водачът на екипа Кинсли сее хаос. Тя не вършеше практическа работа и подбуждаше другите водачи на екипи, като говореше, че надзорникът и аз ги караме да напояват новодошлите и не им оставяме време да следят работата на екипите си, което сигурно означава, че вече не е нужно да правят това. Тогава каква беше тяхната отговорност? Тя казваше също, че надзорникът е аматьорка, така че как би могла да свърши работата добре? В общи линии тя казваше, че тъй като надзорникът няма опит в напояването, тя не може да им даде практически насоки, така че не трябва да я слушат. Когато надзорникът откри някакви проблеми в работата им, тя се изказа доста остро, и после Кинсли сметна, че надзорникът им се кара надменно, и разпространи това сред братята и сестрите. Без никакво разбиране тя отсъди и че висшият водач е избрал несъответстващ на принципа човек. Но всъщност висшият водач сестра Джулиет беше повишила надзорника според принципа. Тя нямаше много опит с напояването на новодошлите, но имаше добри качества, беше способна и носеше товара на дълга си и можеше да бъде обучена. Умееше и да открива проблемите и да ръководи работата на екипа и беше постигнала известен напредък в поливането на новодошлите. Но Кинсли продължаваше да твърди, че не е квалифицирана, нападаше я и настояваше, че не е подходяща за позицията. Разпространяваше и слухове, че висшият водач назначава хора не според принципа, което пораждаше предубеждения у останалите и те отказваха да работят. Това доведе до нарушения в задълженията на тези водачи и в делото на църквата. На сбирките Кинсли общуваше неискрено, отправяше тънки обиди и нападаше висшия водач и надзорника. Например, каза, че е забелязала, че те двете не са организирали добре определена задача. Тя повдигнала въпроса, но те двете не разбирали работата и не приели идеята ѝ. Тя не искала да настоява, по-късно забелязала, че наистина има проблем. Но всъщност не се случи точно това. Тя умишлено беше неясна в общението си, за да изглежда, че ръководството не разбира нейната работа и я възпира, като отказва да приеме съвета ѝ, и че я тъпчат, защото защитава интересите на църквата, така че всички да ѝ съчувстват и да са на нейна страна.

Кинсли винаги гледаше отвисоко и съдеше водачите и надзорниците, за което другите бяха разговаряли с нея много пъти, но тя никога не се разкая за това. Това не е въпрос на малко поквара, това е проблем на природата. Сетих се за Божиите думи за изобличаването на такъв човек. Всемогъщият Бог казва: „Съперничеството за статус не е необичаен проблем и често възниква в църковния живот. Кои състояния, постъпки и проявления принадлежат на практиката на съперничество за статус? Какви негови проявления могат да се посочат като част от проблема с прекъсването и смущението на Божието дело и на нормалния ред в църквите? За която и точка или категория да разговаряме, тя трябва да има връзка с казаното в точка дванадесета, за „различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквите“. Трябва да достигне степента на прекъсване и смущение и трябва да е от това естество, за да си струва да се обсъжда и анализира. Кои проявления на съперничеството за статус по природа са свързани с прекъсването и смущаването на делото на Божия дом? Най-често това е съревноваването с църковните водачи за техния статус, което се проявява най-вече в използването на недостатъците и грешките им, за да бъдат очернени и заклеймени, и в целенасоченото разкриване на покварата, слабостите и недостатъците в тяхната човешка природа и в качествата им, особено що се отнася до отклонения и грешки, които са допуснали в работата си или в справянето с хората. Това е най-често срещаното и най-явното проявление на съревноваването за статуса на църковните водачи. Освен това съперникът не се интересува от това, колко добре вършат работата си църковните водачи, дали постъпват според принципите и дали има проблеми с човешката им природа. Той просто не се подчинява на църковните водачи. Защо не им се подчинява? Защото и той иска да бъде църковен водач, това е неговата амбиция и неговото желание. Затова отказва да се подчинява. Както и да работи и както и да се справя с проблемите църковният водач, такива хора винаги се хващат за недостатъците му, съдят го и го заклеймяват, и дори стигат дотам, че преувеличават и изопачават фактите и правят от мухата слон. Те не използват критериите на Божия дом за водачите и работниците, за да преценят дали това, което водачът прави, е според принципите, дали той е правилният човек, дали се стреми към истината и дали има съвест и разум. Те не преценяват в съответствие с тези принципи. Вместо това те са придирчиви и дребнави, както подобава на собствените им намерения и цели, като все намират в какво да обвинят водача или работника, зад гърба му разпространяват информация за несъответствията с истината на това, което прави, или натякват за недостатъците му. Биха могли например да говорят така: „Еди кой си водач веднъж допусна тази грешка и Горното се разправи с него, за което никой от вас не знае. Ето колко добре умее да се преструва“. Те пренебрегват и не обръщат внимание на това дали този водач или работник се обучава от Божия дом или е компетентен водач или работник, а просто продължават да го съдят, да изопачават фактите и да плетат интриги срещу него зад гърба му. И каква е целта зад тези действия? Понеже се съревновават за статус, нали? Всичко, което казват и правят, е с определена цел. Не мислят за делото на църквата и не оценяват водачите и работниците въз основа на Божиите слова или на истината, камо ли на правилата за работа в Божия дом или на принципите, които Бог изисква от хората, а се водят от собствените си намерения и цели“ („Словото“, Т.5, „Отговорностите на водачите и работниците“, „Отговорностите на водачите и работниците (14)“). Научих от Божиите слова, че ако не следим дали водачите са подходящи за работата, дали следват принципите на Божия дом за възпитанието на хората, просто сляпо търсим недостатъци и се заяждаме, ако ги съдим зад гърба им и подстрекаваме другите да им се противопоставят и да ги свалят, това пречи на делото на църквата. Тези хора трябва да бъдат разобличени и обуздани, и, в сериозни случаи, премахнати от църквата. Ако сравним това с Кинсли, тя не се интересуваше дали надзорникът постига резултати в изпълнението на дълга си, дали работата ѝ беше в полза на църквата, или дали си струва да бъде обучавана. Кинсли видя само, че тя няма нейния опит, и я нарече аматьорка, която се опитва да командва. Тя изопачи фактите и пося раздор и настрои другите срещу надзорника, за да откажат да следват инструкциите. Това попречи на напредъка ни в евангелската работа. Кинсли не проявяваше моментна поквара, тя винаги е била такава. Тя вече беше разстроила сериозно църковния живот и не беше годна за никакъв дълг. Според принципа трябваше да я отстраня веднага. После, ако не се покаеше, щеше да бъде отстранена от църквата. Но аз се поколебах, като си мислех, че тя дълго време беше водач на екип и беше добра актриса. Братята и сестрите нямаха много проницателност и някои ѝ се възхищаваха. Струваше им се, че тя има чувство за справедливост, бреме и любов към дълга си. Ако я изгонех веднага след идването ми в църквата, братята и сестрите нямаше ли да помислят, че съм безсърдечна и жестока, и склонна към наказания? Щяха ли да одобрят водачеството ми след това? Но Кинсли беше наистина зла, умело наливаше масло в огъня и сееше раздор зад кулисите. Ако я обидех и тя хвърлеше вината върху мен, осъдеше ме пред другите и развалеше отношенията ми с тях, щеше да ми бъде много по-трудно да си върша работата. Реших, че не трябва да бързам да я отстранявам, а първо да я скастря и да се разправя с нея, да разоблича и покажа същината и последиците от действията ѝ. Ако го приемеше и се променеше, все още щеше да има шанс. Ако не го направеше и продължеше да съди водачите и работниците, можеше да бъде отстранена.

По-късно нашият висш водач Джулиет и аз разговаряхме с Кинсли и другите, замесени в случая, и обсъдихме с тях принципите за подбор в Божия дом и предисторията на повишението на надзорника. Обясних и неотдавнашното поведение на Кинсли и някои други водачи на екипи, които практически бяха формирали клика, атакуваха водачи и работници и като ги принизяваха, пречеха на делото на църквата. Ако не се променяха и продължаха по този начин, тогава щяха да бъдат отстранени. Няколко водачи на екипи признаха грешките си и казаха, че искат да си сътрудничат с надзорника и да постигнат целта заедно. Само Кинсли не направи ясно изявление. Няколко дни по-късно Кинсли започна да разпространява слухове пред друга сестра, като каза, че надзорикът е неквалифицирана, че водачът е сгрешила в избора си. Тази сестра не се подлъга, а вместо това разговаря с нея по някои принципи. Като видя, че сестрата не се подлъгва, Кинсли спря до там. След няколко дни Кинсли писа на други водачи на екипи, за да ги подведе, като им каза: „Опитах се да се защитя след обсъждането онзи ден, страхувах се, че ще ме отстранят. Вие чувствате ли се така? Сега не смея да кажа и дума. Сякаш не можем дори да правим предложения, не можем да имаме различно мнение и ако се изкажем, ще ни уволнят и изритат от църквата. Кой би посмял да прави предложения?“. Добави и че лошия напредък на църквата се дължи на водачите, че те не назначават хора според принципите. След това тя отиде при един брат, който отговаряше за работата, и под предлог, че търси тези принципи, започна да злослови срещу надзорника. Този брат знаеше доста за повишението на надзорника и поговори с нея относно принципите за подбор на хора в Божия дом. След това я попита дали е разбрала. Тя потвърди и каза, че вече не е предубедена към надзорника. Той я попита дали може да подкрепи надзорника и да работи в хармония с нея, и тя се закле, че може. Но впоследствие, тайно говорила с една сестра, като се преструвала, че търси и споделя, но вместо това просто се оплаквала и изопачавала истината с думите: „Нашият водач Джулиет уреди нещата предварително с другите братя и сестри. Те заговорничат. Джулиет има доста власт и всички се страхуват от нея. Тревожа се, че ако продължа да соча проблемите на надзорника, тя може да започне да ме третира като антихрист“. Това което твърди е, че цялата църква е под контрола на Джулиет, тя прикрива докладите за проблеми. Видях колко ловка и хитра беше Кинсли, тя само се преструваше, че се подчинява. Толкова много хора бяха общували с нея относно принципите, но тя отказваше да го приеме. Не се покая за това, че осъждаше водачите и работниците, вместо това ставаше все по-коварна и безпричинно ги атакуваше. Тя подклаждаше разногласия между водачите и другите, непрекъснато спъваше църковното дело. Тя беше демон, слуга на Сатана. В този момент съжалих, че не я бях отстранила, и, докато се колебаех, ѝ бях дала още възможности да заблуждава хората. Знаех, че Кинсли винаги е гледала отвисоко на водачите и ги е съдила и пречила на работата им, така че трябваше да я отстраня. Но се страхувах какво ще си помислят другите за мен, така че не исках да бързам, а първо да споделя истината и да я порицая, след това да я отстраня, ако все така не се покае. Така щях да бъда убедителна за братята и сестрите и те нямаше да имат лошо мнение за мен. За да защитя името и статуса си, не успях да контролирам Кинсли. Дадох ѝ свобода да пречи на делото на църквата. Не бях ли и аз съучастник в нейното зло? Беше ми наистина трудно да разсъждавам върху постъпката си. Не бях изпълнила дълга си на водач, нито бях защитила интересите на църквата. Бог мразеше това. Затова се помолих, поисках от Бог да ме напътства в размисъла и самопознанието.

На следващия ден, по време на духовната ми практика, видях откъс от Божието слово, разкриващ антихристите, който ми помогна да разбера по-добре себе си. Божиите слова гласят: „Антихристите сериозно обмислят как да се отнасят към истините принципи, Божиите поръчения и делото на Божия дом или как да се справят с нещата, пред които са изправени. Те не се замислят как да изпълнят Божията воля, как да не навредят на интересите на Божия дом, как да удовлетворят Бог или как да облагодетелстват братята и сестрите — това не са нещата, които обмислят. Какво обмислят антихристите? Дали ще бъдат засегнати собствените им статус и репутация и дали авторитетът им ще бъде понижен. Ако нещо, което вършат в съответствие с истините принципи, е от полза за работата на църквата и за братята и сестрите, но би довело до това, че собствената им репутация ще пострада и много хора ще разберат истинския им духовен ръст и ще разберат каква е тяхната природа същност, тогава те определено няма да действат в съответствие с истините принципи. Ако извършването на практическа работа ще накара повече хора да ги ценят, да ги уважават и да им се възхищават, ще им позволи да придобият още по-голям авторитет или ще даде възможност на думите им да имат тежест и да накарат повече хора да им се подчиняват, тогава те ще изберат да я вършат; в противен случай никога няма да изберат да пренебрегнат собствените си интереси заради интересите на Божия дом или на братята и сестрите. Това е природата същност на антихристите. Това не е ли егоистично и подло?“ („Словото“, Т.4, „Разобличаване на антихристите“, „Девета точка: те изпълняват дълга си само за да се отличат и да задоволят собствените си интереси и амбиции; никога не се съобразяват с интересите на Божия дом и дори продават тези интереси в замяна на лична слава (Трета част)“). Бог разкрива, че антихристите наистина ценят репутацията и статуса, и всичко, което правят, е с тази цел. Те правят само неща, които са полезни за техния статус, но ако техните интереси са застрашени, тогава те си затварят очите за проблемите. По-скоро ще накърнят интересите на Божия дом, отколкото техните собствени. Поведението ми беше точно като казаното от Бог за антихристите. Знаех добре, че прочистването на църквата е това, от което Божият дом се нуждае, и Бог е казвал многократно, че когато зъл човек вреди на църквата, водачите и работниците трябва да се справят с него, като го разобличат, ограничат или премахнат. Поведението на Кинсли вече беше станало вредно за делото на църквата, така че трябваше да съм се разправила с нея. Но се притеснявах, че другите ще си развалят мнението за мен и нямаше да ме подкрепят като водач. За да защитя собственото си име и статус, просто пообщувах с нея малко и знаех, че тя не го беше приела, но не я ограничих или отстраних, и така тя имаше възможност да продължи да сее раздор и да пречи на делото на църквата. Бях готова да пожертвам интересите на църквата, за да защитя себе си. Бях толкова лукава, егоистична и презряна! Не бях отстранила Кинсли според принципа, нито помогнах на другите да разберат истината и да развият проницателност. В резултат на това мнозина се подведоха и взеха нейна страна, което спъваше работата на църквата. Чувствах се толкова виновна и бях изпълнена с разкаяние. Имах чувството, че изобщо не заслужавам да бъда водач. Помолих се: „О, Боже, разрушителен злодей се появи в църквата. Защитавах собственото си име и статут, вместо интересите на църквата. Такава егоистка съм. Не искам да продължавам да живея по този отвратителен начин. Искам наистина да се покая пред Теб“.

Потърсих други, които познаваха ситуацията, за да науча повече за поведението на Кинсли. Докато проучвах това, видях, че някои от тях не можеха да я прозрат, те смятаха, че тя праведно защитава църквата. Някои знаеха, че греши, но мислеха, че тя просто не разбира принципите на истината. Разговарях с тях за това какво е праведност и арогантност и за разликата между моментното прегрешение и нечия природа. Това им помогна да придобият повече проницателност и те бяха готови да се изправят и да я разобличат. Но за моя изненада, когато споменах за нея на брат Брандън, той отговори: „Защо се интересуваш от нея? Тя просто направи малко предложение. Защо сте я взели на мушка? Как така вие, водачите, потискате всеки с идея, и го тормозите? Кой би посмял да дава идеи? Това ваше разследване ме кара да се страхувам да имам собствено мнение. Вие много приличате на антихристи, те не позволяват различни мнения“. Сепнах се като чух всичко това. Не съм си представяла, че той ще реагира така и ще твърди, че сме несправедливи към нея. Започнах търпеливо да общувам с него. Той не искаше да слуша и продължи да вярва на Кинсли, смятайки, че проблемът е в нас. Тогава наистина исках да се откажа. Чувствах, че разбирането ми за истината е повърхностно и ми липсва опит. Ако продължавах да се занимавам с това, другите щяха да си развалят мнението за мен. Тогава осъзнах, че отново започвам да се съобразявам със собствените си интереси, затова тихо се помолих на Бог и Го помолих за вяра и сила. Спомних си този откъс: „Недей да вършиш нещата винаги заради себе си и не се съобразявай постоянно със собствените си интереси; не се съобразявай с интересите на хората и не мисли за собствената си гордост, слава и статут. Първо трябва да помислиш за интересите на Божия дом и да ги превърнеш в свой приоритет. Трябва да се съобразяваш с Божията воля и да започваш с размисъл върху това дали има нечистотии в изпълнението на твоя дълг, дали си бил отдаден, дали си изпълнил задълженията си, дали си дал всичко от себе си, както и дали си мислил с цялото си сърце за дълга си и за делото на църквата. Трябва да вземаш предвид тези неща. Ако често мислиш за тях и ги разбираш, ще ти бъде по-лесно да изпълняваш дълга си добре. Ако нямаш качества, ако опитът ти е повърхностен или ако не си вещ в професионалната си дейност, в работата ти може и да има някои грешки или недостатъци, и може да не постигнеш добри резултати, но ще си направил всичко възможно. Ти не задоволяваш собствените си егоистични желания или предпочитания. Вместо това постоянно се грижиш за делото на църквата и за интересите на Божия дом. Въпреки че може да не постигнеш добри резултати в задълженията си, сърцето ти ще бъде на прав път; ако освен това успееш да потърсиш истината, за да отстраниш проблемите в задълженията си, ще изпълняваш дълга си добре и същевременно ще можеш да навлезеш в истината реалност. Ето какво означава да притежаваш свидетелство“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав“). Видях от Божието слово, че когато изпълняваме дълга си, не можем да мислим за лична изгода. Трябва да поставим интересите на църквата на първо място, да приемем Божия надзор и да отдадем цялото си сърце. Само така нашият дълг получава одобрението на Бог. Иначе вършим зло и се противим на Бог. Не мога да спра да практикувам истината от страх да не обидя другите или заради техните пристрастия. Не бях се занимавала с такъв въпрос преди, но трябваше поне да остана вярна на дълга си и да направя всичко възможно да общувам с другите. Знаех, че Кинсли е подвела и объркала Брандън, затова той се застъпи за нея. Тя беше представила лъжите за истина и каза, че критиките на водачите към нея са заглушаване на предложения или различни мнения. Лъжи, наподобяващи истина, могат да са много подвеждащи. Кинсли каза, че водачите са избрали хора, без да следват принципите, но грешеше. Беше ѝ казано за принципите за подбор на хора, но тя отказа да ги приеме или да размишлява върху себе си. Продължи да изкривява нещата, като казваше, че водачите потискат нея и всички различни мнения. Това не е ли изопачаване на фактите и натопяване на други? Тя каза, че ако това означава да те изгонят от църквата, кой би посмял да изрази различно мнение? Честно казано тези думи изглежда идваха от сърцето, но тази псевдо-честност криеше нейните зловещи намерения и хитростите на Сатана. Тя искаше да примами другите на своя страна, да говорят в нейна защита и да се изправят срещу водачите. Това е измама и спъване на делото на църквата. На Брандън му липсваше проницателност и беше подлъган от Кинсли. Той имаше нужда от любящо общение. Чрез общение той по-късно успя да добие проницателност. Осъзна, че не е търсил истината и че му е липсвала проницателност, затова бе защитил Кинсли и бе взел страната на злото. Той видя и колко жалък е бил без разбиране на истината и колко податлив е бил на злодеяния. Много се зарадвах да видя тази промяна.

По-късно аз и някои колеги разговаряхме с другите за разпознаването на зли хора и обсъдихме цялото поведение на Кинсли. Всички придобиха проницателност за нея, и ние гласувахме, почти единодушно, да я отстраним от църквата. По време на гласуването те отбелязаха част от наученото. Казаха неща като, „Кинсли изфабрикува лъжи и разпространяваше пристрастията си навсякъде, като при това демонстративно защитаваше църквата. Това породи огромен хаост в църковното дело. Както и да я разобличаваха и да се разправяха с нея водачите, тя изобщо не съжаляваше за това, нито се разкайваше. Тя има зла същина“. Други казаха: „Кинсли изглеждаше много мила, но думите ѝ бяха подвеждащи, зловещи и зли. Ако не беше този разговор и анализ, все още щеше да ми липсва проницателност. Видях колко е важно да разбираш истината и да имаш проницателност“. Някои казаха, че са били подведени от нея и преди и мислели, че защитава делото на църквата, без да знаят, че тайно върши толкова много зло, затова я подкрепяли, като казвали неща, които не отговарят на истината. Те трябваше да размишляват и да се покаят. Те също така видяха Божия праведен нрав, който не търпи оскърбления. Когато злосторници пречат на делото на църквата, те рано или късно ще бъдат премахнати.

Това преживяване ме научи, че като водач, когато зъл човек в църквата пречи на църковното дело, ако не се справя в съответствие с принципите и истината, а защитавам личните си интереси, все едно оставям Сатана да саботира делото на църквата, ставам негов слуга, върша зло и се изправям срещу Бог. Трябва незабавно да прочистя злодеите от църквата, и да помогна братята и сестрите да научат истината и да придобият проницателност. Това е защита на църквата и постъпка на водач. Благодаря на Бог!