През юни 2022 г. бях избрана за църковен водач. Като си помислех за цялата работа, която ще поема, разнообразния опит, който ще придобия, и как това ще е полезно за израстването ми в живота, се вълнувах. Бях и благодарна на Бог за този шанс да практикувам. Но нямах опит като водач, затова не знаех много принципи. Вместо да търся принципите, когато се натрупваха проблеми, аз отмятах задачи на сляпо и правех, каквото намеря за добре. Така подхождах и към подбора на кадри. Малко след това един надзорник, когото бях избрала, работеше нехайно и бавеше работата. Един висшестоящ водач ме упрекна: „Защо в нещо толкова важно като назначаването на хора ти пренебрегваш принципите и решаваш сама, без да обсъждаш с колегите си? Колко арогантно и самоуверено от твоя страна!“. Почувствах се ужасно, като я чух да казва това. Признах, че съм била арогантна, но същевременно много се разтревожих. След като проблемът ми беше разобличен, водачът и другите братя и сестри щяха да видят истинското ми лице. Ако същият проблем се появеше отново, щеше ли водачът да ме уволни? За моя изненада малко след това част от работата ми трябваше да се преработи в рамките на друг проект, защото я бях свършила по моя си начин. Това забави работата и отново ме скастриха. Водачът ми каза: „Като водач ти не се занимаваш с личните си дела, а вършиш работа, която засяга цялата църква. Водачите трябва да търсят принципите на истината и да обсъждат всичко с колегите си. Защо все си правиш, каквото си искаш? Ти си твърде арогантна“. Тези нейни думи сякаш ме прободоха с нож в сърцето и не можах да сдържа сълзите си. Беше права — тя вече беше посочила точно този проблем. Защо правех същата грешка? Ако продължавах да върша нещата по своя начин и да се провалям, със сигурност рано или късно щяха да ме уволнят. Тогава забелязах, че и някои други около мен не търсят истините принципи в дълга си, а вършат нещата по своя начин. Това доведе до прекъсване на работата и им навлече кастрене, а някои бяха уволнени. Като видях това, още повече се разтревожих и уплаших. Струваше ми се, че вече трябва много да внимавам и никога да не греша, иначе щях да съм следващата уволнена. Ако наистина загубех дълга си, щях ли да имам добър изход и назначение? След това станах много плаха в работата си. Дори в редовните работни дискусии, когато трябваше да изкажем мнение, аз не смеех да си отворя устата от страх да не кажа нещо грешно и да разкрия проблема си. Когато давах предложения по проблемите, които виждах, се съмнявах в себе си и си мислех: „Това наистина ли е проблем? Ако греша, водачът ще ме скастри ли? Както и да е, по-добре да не повдигам въпроса. Така поне няма да сгреша и да бъда скастрена“. При тази мисъл просто отхвърлях нещата, за които не бях сигурна. Това обаче ме караше да се чувствам малко виновна, защото си давах сметка, че е проява на безотговорност към работата. Мислех, че трябва да питам колегите си и след това да подходя според мнението им. Така водачът нямаше да каже, че съм арогантна и своеволна. Веднъж църквата трябваше да избере водач на екип за евангелското дело. Един брат имаше дарба да споделя евангелието, но други казаха, че няма добра човешка природа и че е избухлив и отмъстителен. Не бях сигурна, че е достоен кандидат, затова обсъдих въпроса с колегите си. Всички казаха да пробваме. Бях неспокойна, но после си помислих, че след като всички казват да пробва, това не би трябвало да е голям проблем. И така, не споделих опасенията си и дори се утешавах: вече съм поискала мнението на всички, така че, ако нещо се обърка, няма само аз да нося отговорност. Много скоро висшестоящият водач прегледа работата ни и установи, че той няма добра човешка природа. Не приемал предложенията на другите, дори избухвал и бил отмъстителен. Водачът каза: „Ако не го уволним веднага, работата ще пострада“. Много се разстроих от думите ѝ, защото знаех за този проблем отпреди, но мислех, че моето мнение е неадекватно и че ще ме скастрят, ако има проблем, затова не казах нищо. Добре че водачът забеляза проблема и го уволни, иначе работата със сигурност щеше да пострада. Чувствах се много виновна. Като имах ясното чувство, че има проблем, защо нямах смелост да повдигна въпроса? Защо не можах да защитя църковното дело? Защо толкова се страхувах от кастрене? Помолих се на Бог да ме напътства да разбера проблема си.

Един ден прочетох откъс от Божиите слова. „В действията си някои хора следват собствената си воля. Те нарушават принципите и след като ги скастрят, само на думи признават, че са надменни и че са допуснали грешка, просто защото не притежават истината. В сърцата си обаче се оплакват: „Никой освен мен не стъпва бос в огъня и накрая, когато нещо се обърка, прехвърлят цялата отговорност върху мен. Не е ли глупаво от моя страна? Следващия път не мога пак така да рискувам. Смелите падат първи!“. Какво мислите за такова отношение? Това отношение на покаяние ли е? (Не.) Що за отношение е това? Не са ли станали хитри и измамни тези хора? Наум си казват: „Извадих късмет, че този път нямаше толкова тежки последици. Парен каша духа, така да се каже. В бъдеще трябва да внимавам повече“. Те не търсят истината, а използват дребнавите си хитрости и лукави кроежи, за да се погрижат за проблема и да се справят с него. Могат ли да придобият истината по този начин? Не могат, защото не са се покаяли. Първото нещо, което трябва да направите, когато се покайвате, е да признаете къде сте сбъркали: да видите къде е била грешката ви, каква е била същността на проблема и какъв покварен нрав сте разкрили. Трябва да размишлявате над тези неща и да приемете истината, след което да практикувате според нея. Само това е отношение на покаяние. От друга страна, ако изчерпателно обмисляш хитри начини, ставаш по-притворен отпреди, използваш по-изкусни и по-прикрити похвати и имаш повече методи за справяне с нещата, тогава проблемът не е толкова прост, колкото ако само си измамен. Използваш подмолни средства и имаш тайни, които не можеш да разкриеш. Това е нечестивост. Не само че не си се покаял, но и си станал още по-притворен и измамен. Бог вижда, че си прекалено непримирим и злонамерен, че привидно признаваш, че си сгрешил, и приемаш да те кастрят, но в действителност изобщо не се разкайваш. Защо казвам това? Защото, докато това събитие се случваше или по-късно, ти изобщо не потърси истината, не размишляваше, не се опита да опознаеш себе си и не практикуваше според истината. Отношението ти е такова, че използваш философиите, логиката и средствата на Сатана, за да разрешиш проблема. Всъщност го заобикаляш и го увиваш в чиста опаковка, така че другите да не виждат и следа от него, и не допускаш да се изплъзне каквото и да е. В крайна сметка считаш, че си доста умен. Бог вижда това, вместо да те види наистина да размишляваш, да се изповядваш и да се покайваш за греха си, изправен пред проблема, който те е сполетял, и след това да продължиш да търсиш истината и да практикуваш според нея. Отношението ти не е в посока на търсене или практикуване на истината, нито на покорство пред Божието върховенство и Неговите подредби, а на използване на похватите и средствата на Сатана, за да разрешиш проблема си. Създаваш у другите погрешно впечатление и се противопоставяш на това да бъдеш разкрит от Бог, а по отношение на обстоятелствата, които Бог е устроил за теб, се отбраняваш и съпротивляваш. Сърцето ти е по-затворено от преди и отделено от Бог. В такъв случай това може ли да доведе до някакъв добър резултат? Можеш ли все пак да живееш в светлината и да се наслаждаваш на мир и радост? Не можеш. Ако отбягваш истината и Бог, със сигурност ще паднеш в мрака, ще плачеш и ще скърцаш със зъби“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез търсене на истината човек може да се справи със своите представи и погрешно разбиране за Бог). Бог разкрива, че сред хората, които нарушават принципите в дълга си и прекъсват делото, има такива, които обичат истината и я приемат, и ако бъдат скастрени, те могат да потърсят истината в това, да се самоанализират и да разберат къде са сгрешили, какъв покварен нрав са проявили и как трябва да се справят с него. След това могат да изпълняват дълга си според принципите. Това е наистина да приемеш кастренето и да покажеш искрено покаяние. Когато обаче онези, които не приемат истината, бъдат скастрени, те може на думи да признаят, че са сгрешили, но не търсят истината и не се самоанализират, за да се опознаят, а използват хитри и измамни методи, за да се покрият, за да не видят другите проблемите им и да се защитят. Такъв човек не е просто измамен, той е и нечестив. Съпоставих се с това, което разкриват Божиите слова. В началото, когато станах водач, не знаех много принципи и не ги изследвах, а просто правех нещата по своя начин. Това прекъсваше работата. Водачът ми посочи проблема, за да ми помогне. Аз обаче, въпреки че си признах грешката, не се самоанализирах след това, нито положих усилия да разбера принципите. Само налучквах и се пазех, защото мислех, че щом водачът вече ме е прозрял, може да ме уволни, ако пак сгреша, а тогава нямаше да имам добър изход. Преструвах се на всяка крачка, за да се защитя, и не показвах проблемите и недостатъците си. Бях много предпазлива в думите и действията си. Преди да посоча проблем или да изкажа мнение, внимателно преценявах аргументите „за и против“, да не би да ме скастрят, ако мнението ми е грешно и доведе до последици. Казвах нещо само ако бях сто процента сигурна, че всичко ще е наред. Но не изричах и дума за нищо, в което не бях уверена, без въобще да мисля как ще пострада работата, ако проблемът бъде пренебрегнат. А за да избегна отговорността, когато трябваше да избера някого, исках мнението на колегите си, но само за пред другите. Макар да не бях убедена в предложението им, не изследвах повече, което доведе до избора на грешния човек. Това навреди както на братята и сестрите, така и на работата. Разбрах, че не съм показала никакво покаяние, когато ме скастриха. Само станах още по-лукава и измамна и постоянно мислех за това как да не сбъркам и да не ме скастрят, и все се предпазвах от Бог и водачите. Като изпълнявах дълга си така, отвращавах Бог и Му ставах омразна. Така никога нямаше да получа делото и напътствията на Светия Дух. Знаех, че ако не се покая, в крайна сметка ще бъда отритната и пропъдена от Бог.

Веднъж по време на духовната ми практика прочетох откъс от Божиите слова за това как се отнасят антихристите към кастренето. Той ми помогна да разбера собствения си проблем. Всемогъщият Бог казва: „Някои антихристи, които работят в Божия дом, мълчаливо решават да действат внимателно, за да не допускат грешки, да не бъдат кастрени и да не разгневят Горното или да не бъдат хванати от своите водачи да вършат нещо лошо, както и да се погрижат да имат публика, когато вършат добри дела. И все пак, колкото и да са внимателни, поради факта, че мотивите им и пътят, по който вървят, са неправилни, и тъй като говорят и действат само заради славата, придобивките и статуса си и никога не търсят истината, те често погазват принципите, нарушават и прекъсват работата на църквата, действат като лакеи на Сатана и дори често извършват множество прегрешения. Много честа проява и много типична за такива хора е да погазват принципите и извършват прегрешения. Така че, разбира се, за тях е много трудно да избегнат кастренето. Те са видели, че някои антихристи са били разкрити и отстранени, защото са били кастрени строго. Видели са го със собствените си очи. Защо антихристите действат толкова предпазливо? Една от причините със сигурност е, че те се опасяват да не бъдат разкрити и отстранени. Те си мислят: „Трябва да бъда внимателен — в края на краищата, „Предпазливостта е майка на безопасността“ и „Добрите хора живеят спокойно“. Трябва да следвам тези принципи и да си напомням във всеки един момент да избягвам да допускам грешки и да се забърквам в неприятности, и трябва да потискам покварата и намеренията си. Не бива да допускам да разбират за тях. Стига да не правя грешки и да мога да издържа до самия край, ще получа благословии, ще избегна бедствията и ще имам успех във вярата си в Бог!“. Те често се подтикват, мотивират и насърчават по този начин. Дълбоко в себе си те вярват, че ако допускат грешки, ще намалят значително шансовете си да получат благословии. Нима това не е пресметливостта и вярата, които обитават дълбините на техните сърца? Като оставим настрана дали тази пресметливост или тази вяра на антихристите е правилна, или погрешна, въз основа на това, за какво ще се притесняват най-много, когато ги кастрят? (За техните перспективи и съдба.) Те свързват кастренето с перспективите и съдбата си — това е свързано с тяхната нечестива природа. Те си мислят: „Нима ме кастрят така, защото ще бъда отстранен? Дали това се случва, защото не съм желан? Дали Божият дом ще ми попречи да изпълнявам този дълг? Дали не изглеждам неблагонадежден? Дали ще бъда заменен с някой по-добър? Ако бъда отстранен, мога ли все пак да бъда благословен? Мога ли все още да вляза в небесното царство? Изглежда, че не съм се представил много задоволително, така че трябва да съм по-внимателен в бъдеще и да се науча да бъда покорен и възпитан, и да не създавам проблеми. Трябва да се науча да бъда търпелив и да оцелявам, като държа главата си наведена. Всеки ден, когато правя нещо, трябва да си представям, че вървя по тънък лед. Не мога да свалям гарда си. Въпреки че този път се издадох по невнимание и бях скастрен, тонът им не звучеше много строго. Изглежда, че проблемът не е много сериозен, че все още имам шанс — все още мога да избегна бедствията и да бъда благословен, така че трябва просто смирено да приема това. Като че ли няма да бъда отпратен, камо ли отстранен или отлъчен, така че мога да приема да бъда скастрен по този начин“. Дали това е нагласа на приемане на кастренето? Дали е истинско познаване на покварения им нрав? Дали е истинско желание да се покаят и да започнат на чисто? Истинска решимост да действат в съответствие с принципите ли е това? Не, не е. Тогава защо действат по този начин? Заради онзи проблясък на надежда, че могат да избегнат бедствията и да бъдат благословени. Докато тази искрица надежда все още съществува, те не могат да се издадат, не могат да разкрият истинската си същност, не могат да кажат на другите какво се крие в дълбините на сърцата им и не могат да им позволят да разберат за обидата, която таят в себе си — трябва да скрият тези неща. Трябва да подвият опашка и да не позволят на другите да ги видят такива, каквито са в действителност. Затова изобщо не се променят, след като са били кастрени, и продължават да вършат нещата така, както са ги вършили преди. И така, какъв е принципът, на който се основават техните действия? Просто да защитават собствените си интереси във всичко — независимо от грешките, които допускат, те не позволяват на другите да разберат. Трябва да накарат всички наоколо да мислят, че са съвършени, че нямат недостатъци или дефекти, и че никога не допускат грешки. Ето как се прикриват. След като поддържат прикритието си дълго време, те се чувстват уверени, че общо взето със сигурност ще избегнат бедствията, ще бъдат благословени и ще влязат в небесното царство“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Осма част)). От Божиите слова видях, че когато антихристите бъдат скастрени, защото нарушават принципите и извършват зло, те се тревожат най-вече за това да не бъдат пропъдени, защото няма да могат да получават благословии. Затова стават особено предпазливи в делата си и се пазят и от Бог, и от хората. Мислят, че щом не правят нищо грешно и не разкриват недостатъците си пред другите, могат да запазят позицията си и благословиите ще са им гарантирани. Видях, че антихристите са ужасно себични, злостни, измамни и нечестиви. Те вярват в Бог само заради благословиите. Когато ги скастрят, те мислят само за собственото си бъдеще и интереси. Може да се държат добре и да се съобразяват известно време, но това е само роля, за да могат да се окопаят в църквата и да избегнат бедствията. Видях, че отношението ми към кастренето е точно като на антихристите, които свързват кастренето с получаването на благословии. Когато ме скастриха, се опитвах да разбера дали водачът ще ме уволни и се тревожех дали ще имам добро бъдеще и назначение. След това ходех на пръсти в дълга си. Мислех и премислях предложенията си и проблемите, които посочвах, и много се страхувах да не сбъркам и да не проявя неадекватност. Тогава водачът щеше да разбере колко струвам и да ме уволни. Станах още по-предпазлива към Бог, като виждах как уволняват други братя и сестри, и се страхувах, че ако пак сбъркам, ще ме скастрят отново или ще ме уволнят. Осъзнах, че още отпреди не приемах кастренето истински, не се самоанализирах и не виждах грешките си. Просто сляпо се пазех от Бог и използвах още по-измамни тактики, за да се прикривам. Смятах, че докато успявам да се прикривам и не допускам повече грешки, и не ме кастрят, няма да бъда уволнена и ще мога да остана в църквата, и в крайна сметка да имам добър изход и назначение. Винаги съм била предпазлива с Бог и съм си блъскала главата да пресмятам личните си печалби и загуби. Виждах проблеми, но нито ги изследвах, нито ги докладвах. Интересуваше ме само да си пазя гърба и ни най-малко не зачитах църковното дело. Бях толкова себична и измамна. Като се преструвах така, успявах да заблудя водача за известно време и да не бъда уволнена веднага, но ако не се самоанализирах, покаех и променях, рано или късно щях да бъда разобличена и пропъдена от Бог. Като осъзнах това, казах молитва, готова да се покая и да потърся истината, за да реша проблема си.

Докато търсех, прочетох някои Божии слова за това как да се отнасяме правилно към кастренето. „В действителност Божият дом кастри хората единствено защото те действат своеволно и напосоки при изпълнение на дълга си, като по този начин прекъсват и смущават работата на Божия дом, и не се замислят или разкайват — само тогава ги кастри Божият дом. В тази ситуация кастренето им означава ли, че са отстранени? (Не, не означава.) Категорично не, хората трябва да приемат това по положителен начин. В този контекст всяко кастрене, независимо дали е от Бог или от човек, независимо дали идва от водачи и работници, или от братя и сестри, не е злонамерено и е от полза за работата на църквата. Способността да се кастри човек, когато е действал своеволно и напосоки и е смутил работата на Божия дом, е нещо справедливо и положително. Това е нещо, което трябва да правят почтените хора и тези, които обичат истината“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Осма част)). „Какво е най-малкото, което хората трябва да знаят, когато става въпрос за кастрене? Да бъдеш подложен на кастрене е нещо, което трябва да се изживее, за да изпълняваш дълга си задоволително — това е задължително. Това е нещо, с което хората трябва да се сблъскват ежедневно и което трябва да преживяват често, за да постигнат спасение в своята вяра в Бог. Никой не може да остане настрана от кастренето. Дали нечие кастрене е нещо, което засяга перспективите и съдбата му? (Не.) И така, за какво се кастри човек? Дали е, за да се осъждат хората? (Не, това се прави, за да помогне на хората да разберат истината и да изпълняват дълга си в съответствие с принципите.) Точно така. Това е най-правилното разбиране за тези две неща. Кастренето на някого е вид дисциплиниране, вид укор, и естествено е също така и начин да се помогне на хората и да бъдат излекувани. Кастренето ти позволява навреме да промениш неправилния си стремеж. То ти позволява бързо да разпознаеш проблемите, които имаш в момента, и навреме да разпознаеш покварения нрав, който разкриваш. Независимо от всичко, кастренето ти помага да признаеш грешките си и да изпълняваш дълга си според принципите, спасява те от това да причиниш отклонения и да се заблудиш с времето и те предпазва от предизвикване на катастрофи. Нима това не е най-голямата помощ за хората, най-голямото им лекарство? Тези, които имат съвест и разум, трябва да могат да се отнасят правилно към кастренето“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Осма част)). От словата Му научих, че това е начин за пречистване и усъвършенстване на хората. В процеса на израстване в живота трябва да се изправим лице в лице с това и да го преминем. Кастренето понякога може да е тежко и остро, но те са насочени към покварения ни нрав и пряко изобличават и анализират покварата и непокорството ни. В тях не се съдържа никаква злонамереност към нас и целта не е да бъдем заклеймени и пропъдени. Те нямат нищо общо с бъдещето и съдбата ни. Аз обаче погрешно вярвах, че да ме скастрят значи да ме заклеймят и че ще бъда уволнена и пропъдена. Да разбирам Бог погрешно по този начин беше да отричам Неговата праведност и да богохулствам срещу Него! Това, че водачът ме скастри беше най-вече заради арогантността и своеволието ми, което прекъсваше църковното дело и беше наистина вбесяващо. Водачът искаше да направя промени по най-бързия начин, за да защити църковното дело. Това, че тонът му беше строг, беше напълно в реда на нещата и не значеше, че ме уволнява. Думите, с които ме скастри, попаднаха право в центъра на проблемите и покварата ми и ми дадоха възможност да видя колко е сериозен въпросът. Сърцето ми беше толкова сковано и кораво, че без това щях напълно да пренебрегна милите съвети и да продължа да допускам същата грешка. Така никога нямаше да напредна в дълга си. Щях да продължа да върша зло и да прекъсвам църковното дело. Всеки път, когато ме скастреха, това веднага поправяше отклоненията и грешките ми и спираше злото навреме. Това наистина най-много ми помага. Като се замислих за най-големите си печалби в истината, те идват от моментите, в които съм се спъвала и съм падала, и са ме кастрили. Наистина усетих, че да бъдем подложени на кастрене, е най-добрият и най-ефективният метод на Бог да ни съди и пречиства. Да преживея това е Божия благодат и благословия и специалната Му благосклонност към мен. Аз обаче не търсех истината и не се самоанализирах, а продължавах да живея с погрешните си разбирания за Бог и да се тревожа за бъдещето и съдбата си. Бях толкова неразумна и не знаех какво е добро за мен.

На едно събрание прочетох този откъс от Божиите слова, който ми въздейства силно. Всемогъщият Бог казва: „Ако някой винаги планира собствените си интереси и перспективи, когато изпълнява дълга си, и не се замисля за работата на църквата или за интересите на Божия дом, тогава това не е изпълнение на дълга. Това е опортюнизъм, вършене на нещо за собствена изгода и получаване на благословии за себе си. По този начин се променя същността на изпълнението на дълга. Става въпрос просто за сключване на сделка с Бог и желанието да се използва изпълнението на дълга за постигане на собствените цели. Много вероятно е този начин на действие да прекъсне работата на Божия дом. Ако причинява само незначителни загуби на работата на църквата, тогава все още има място за изкупление и на този човек все още може да му се даде възможност да изпълнява дълга си, вместо да бъде премахнат. Но ако причинява големи загуби в работата на църквата и предизвиква гнева както на Бог, така и на хората, тогава ще бъде разкрит и отстранен и повече няма да има възможност да изпълнява дълга си. Някои хора са освободени и отстранени по този начин. Защо са отстранени? Открихте ли първопричината? Основната причина е, че винаги се съобразяват със собствените си придобивки и загуби, увличат се от собствените си интереси, не са способни да се опълчат срещу плътта и изобщо нямат покорно отношение към Бог, затова са склонни да се държат безразсъдно. Те вярват в Бог само за да получат печалба, благодат и благословии, но съвсем не и за да придобият истината, затова се провалят във вярата си в Бог. Това е коренът на проблема. Смятате ли, че е несправедливо да бъдат разкрити и отстранени? Изобщо не е несправедливо, то е изцяло породено от тяхната природа. Всеки, който не обича истината или не се стреми към нея, в крайна сметка ще бъде разкрит и отстранен“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само като търси принципите на истината, човек може да изпълнява дълга си добре). Бог казва, че ако винаги мислиш и кроиш планове за своите интереси и бъдеще в дълга си, природата на това, което правиш, се променя и ти вече не изпълняваш дълг. В резултат на това можеш само да вършиш зло и да прекъсваш църковното дело, след което да бъдеш уволнен и пропъден. Аз бях водач отскоро и не познавах принципите. Правех най-вече каквото си искам. След като ме скастряха, не се покайвах, а продължавах да мисля за собствената си съдба и се страхувах да не ме преместят. Ясно виждах проблеми, но за да не допусна грешка, предпочитах да възпрепятствам работата, отколкото да ги посоча. Това не беше изпълнение на дълг, а компрометиране на църковното дело и злодеяние. Някои от хората, които уволниха и пропъдиха пред очите ми, все защитаваха собствените си интереси в дълга си. След като се натрупваха проблеми и ги скастреха, те не се стараеха много в истините принципи, а само се преструваха и ставаха предпазливи към Бог и водачите. Постоянно се тревожеха да не ги уволнят и пропъдят и все живееха в този порочен кръг. Връзката им с Бог не беше нормална и никога не постигаха резултати в дълга си. Някои дори вършеха зло и прекъсваха църковното дело и в крайна сметка бяха разобличени и пропъдени. От техните провали виждах, че най-важното е каква мотивация и каква изходна точка имат хората във вярата си, в дълга си, както и какъв път избират. Това влияе пряко на изхода и назначението им. Състоянието, поведението и пътят ми бяха точно същите като на тези хора. Все се страхувах да не допусна грешки и да не ме скастрят, бях плаха и предпазлива към Бог, упорито се придържах към собствените си интереси и бъдеще, но рядко търсех истините принципи, за да реша проблемите ми, които водачът ми посочи. Ако бях продължила така, не само нямаше да напредна в дълга си, но и щях да ощетя делото и да извърша прегрешение, а природата и последиците от това са сериозни. Не че Бог щеше да ме разобличи и пропъди, а аз сама щях да съсипя собственото си бъдеще. Тогава си дадох сметка, че не трябваше да се тревожа, че ще ме уволнят и пропъдят, а истински да се замисля по въпросите, които водачът повдигна, да се постарая да потърся и обмисля истините принципи и да се стремя да следвам принципите. Ако пак не се справях добре, въпреки че давах всичко от себе си, и ме уволняха, тогава трябваше да се подчиня на Божията подредба.

После попаднах на други Божии слова, които да практикувам и в които да навляза. Божиите слова гласят: „Назначението и съдбата ви са много важни за вас — те предизвикват сериозна загриженост. Вярвате, че ако не правите нещата с голямо внимание, това означава, че губите назначението си, че сте унищожили собствената си съдба. Хрумвало ли ви е някога обаче, че хората, които полагат усилия единствено в името на назначението си, се трудят напразно? Такива усилия не са истински — те са фалшиви и измамни. Ако това е така, тогава тези, които работят единствено за назначението си, са на прага на окончателното си поражение, тъй като провалът във вярата в Бог се дължи на измама. Посочвал съм и преди, че не обичам да бъда ласкан и да Ми се подмазват, нито да се отнасят към Мен с ентусиазъм. Обичам честните хора да се изправят пред Моята истина и Моите очаквания. Нещо повече, харесва Ми, когато хората са в състояние да покажат най-голяма грижа и внимание към сърцето Ми и когато дори са способни да се откажат от всичко заради Мен. Само по този начин сърцето Ми може да бъде утешено“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За назначението). „Хората трябва да подхождат към дълга си и към Бог с честни сърца. Ако го правят, ще бъдат богобоязливи хора. Какво отношение към Бог имат хората с честни сърца? Най-малкото за всяко нещо имат богобоязливо, богопокорно сърце, не отправят молби за благословии или при нещастия, не говорят за условия, оставят се на устроеното от Бог — това са хората с честни сърца“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само като търси принципите на истината, човек може да изпълнява дълга си добре). Бог казва, че хората, които винаги мислят за собственото си бъдеще и назначение в дълга си и зачитат само своите интереси, не са искрени с Бог, а Го използват и мамят. Те отвращават Бог и Той ги мрази. Бог харесва честните хора, които не се интересуват от благословии и проклятия, не поставят условия и са искрени в дълга си. Само такъв човек получава Божието одобрение. Щом разбрах Божието намерение, намерих път за практикуване. В дълга си трябваше да се съсредоточа в това да бъда честен човек, да открия сърцето си пред Бог и да се откажа от личните си печалби и загуби. Когато ме скастрят, каквото и отношение да прояви водачът и независимо дали ще ме уволни или не, трябва да търся принципите, за да изпълнявам добре дълга си — това е най-важното. По онова време водачът ме кастреше най-вече за това, че бях арогантна, самоуверена и правех нещата, както си искам. Ако този проблем не се решеше, вероятно щях да продължа по същия начин. И така, обобщих проблемите, които се бяха натрупали, и ги съпоставих един по един с принципите. Ако нещо не ми беше ясно, разговарях с другите. След това, когато се натъкнех на нещо, за което не бях сигурна, вече не се доверявах само на себе си и не действах според собствените си капризи. Молех се на Бог и тихо се стремях към принципите. Обсъждах и с колегите си, докато постигнем съгласие. След като постъпвах така известно време, грешките намаляха. Когато се сблъсквах с предизвикателство, с което не можех да се справя, търсех помощ от висшестоящите водачи. Веднъж, когато правех проучване, усещах известна несигурност, след като един висшестоящ водач завърши общението си. Имах някои въпроси и исках да ги поставя, но се страхувах, че ако не бяха подходящи, водачът може да каже, че съм некомпетентна и непроницателна. Както се колебаех, осъзнах, че отново се тревожа за собствените си печалби и загуби. Започнах да се моля на Бог отново и отново, готова да практикувам истината и да бъда честен човек. Независимо дали виждах проблема точно, бях готова да поправя мотивите си и да добия яснота по този аспект на истината. В крайна сметка събрах смелост да задам въпросите си. След като ме изслуша, водачът каза, че това наистина са проблеми. Той сподели: „Ако има още нещо, което не е ясно и не е обсъдено изцяло, трябва веднага да го посочите. Това ще помогне на църковното дело“. Като чух думите на водача, изпитах дълбока благодарност към Бог и усетих вътрешния мир, който идва от това да загърбиш личните си интереси и да бъдеш честен човек.

От тези преживявания научих, че да ни кастрят е полезно за нас. За момента кастренето може да е неприятно, но вече имам правилно отношение към нея и мога да се подчиня, да търся истините принципи и да реша проблема си. Така съм много по-спокойна.