През октомври миналата година двама надзорници на видео работата бяха освободени. Стана така, защото водачът многократно беше изтъквал значението на тази работа, но те никога не действаха с неотложност. Грижеха се само за общите дела и не разрешаваха никакви проблеми, нито участваха реално във видеопродукциите, което бавеше работата. Водачът беше много ядосан и каза, че хора като тях са хитри и безотговорни, необвързани с работата си и не са подходящи за надзорници, затова ги освободи. Бях шокирана да чуя това. Мислех си, че те изпълняват нормално дълга си. Дори да бяха малко неефективни, пасивни и да не носеха бреме, това не беше чак такъв проблем. Всеки е такъв до известна степен. Наистина ли заслужаваха да бъдат освободени заради това? По-късно водачът ни попита как изпълняваме обикновено дълга си: полагаме ли усилия, раздаваме ли се, наистина ли работим здраво? Опитваме ли се да бъдем възможно най-продуктивни и ефективни? От тези въпроси се така се притесних, че не смеех да вдигна глава. Знаех, че дори не се доближавам до подобни стандарти, а като чух водачът да казва, че надзорниците са „необвързани“, че „не действат с неотложност“ и „не носят бреме“, се притесних още повече. Осъзнах, че и аз съм изпълнявала дълга си така. Водачът ми беше възложил да следя видеопродукциите и отначало аз търсех принципите, усвоявах съответните умения и мислех как да свърша работата бързо. Но след няколко дни започнах да мисля: „Видеопродукцията е много сложна. Тъкмо започнах и все още не съм запозната с доста неща, проблемите са неизбежни. Просто ще правя каквото мога. Така или иначе водачът ще го провери. Дори и да има проблеми, той ще разбере“. И така, просто правех рутинно нещата всеки ден. Казвах, че си давам сметка за спешността на работата, но когато водачът не ни притискаше, напредъкът ни се забавяше, без да забележа. Работа, която можеше да се свърши за седмица, ни отнемаше двойно повече, а и спрях да следя работата по поенето, за която отговарях. Понякога се чувствах виновна, но тъй като работата не се бавеше твърде много, не се тревожех за това. По-късно водачът ми възложи друга работа и аз запазих същото отношение. Макар че външно изглеждах заета, не действах с усещане за неотложност и не решавах много реални проблеми. Понякога се чудех: „Отговорна съм за повече работа и програмата ми трябва да е по-запълнена, би трябвало да имам повече неща, за които да се тревожа, и трябва да се чувствам по-напрегната. Защо не се чувствам така? В края на деня съм доста отпусната“. Мислех да планирам времето си по-мъдро. С по-запълнена програма щях да съм по-ефективна и да върша повече работа. Но после помислих: „Достатъчно съм заета. Защо да искам толкова много от себе си?“. Затова изоставих идеята. Не чувствах никаква неотложност в дълга си, докато онези двама надзорници не бяха освободени. Водачът беше поставил два стандарта за дълга ни: трябваше да полагаме усилия и да даваме всичко от себе си и да бъдем възможно най-ефективни и продуктивни. Аз не постигах нито един от двата. В дълга си бях основно хитра и нехайна. Нямах преданост, да не говорим за богобоязливо сърце. Почувствах се обзета от неописуем страх. Ако водачът откриеше моето отношение, щях ли да съм следващата освободена или прехвърлена? Ако не променях поведението си, можех да бъда изобличена всяка секунда. Изправих се пред Бог в молитва: „Боже, напоследък съм толкова хитра в дълга си. Страхувам се, че един ден ще бъда изобличена и пропъдена. Но точно сега само се страхувам и се тревожа, нямам истинско познание или омраза към покварения си нрав. Моля Те, води ме, за да позная себе си и да поправя неправилното си състояние“.

По-късно се зачудих: „Защо освобождаването на тези надзорници ме накара да се страхувам и пазя от Бог?“. Осъзнах, че това е отчасти защото не съм проумявала същността на техните проблеми. Мислех, че проблемите им не са толкова сериозни, затова не бях в състояние да приема истински какво се случи с тях. Открих подходящи Божии слова за този проблем. Божието слово казва: „Сега всички Божии избраници практикуват изпълнение на дълга си, а Бог се възползва от това, че хората изпълняват дълга си, за да усъвършенства една група от хора и да отстрани друга. Ето защо именно изпълнението на дълг е това, което разкрива всеки тип човек, и всеки тип измамен човек, неверник и зъл човек е разобличен и отстранен докато изпълнява дълга си. Хората, които изпълняват дълга си предано, са честни хора; тези, които постоянно са нехайни, са измамни, лукави хора, те са неверници; а онези, които причиняват прекъсвания и смущения в изпълнението на дълга си, са зли хора и антихристи. В момента при много от хората, които изпълняват дълга си, все още съществува широк кръг от проблеми. Някои хора винаги са много пасивни в изпълнението на дълга си, винаги седят и чакат, и разчитат на другите. Каква нагласа е това? Това е безотговорност. Божият дом ти е определил да изпълняваш даден дълг, но ти размишляваш над него с дни, без да свършиш никаква конкретна работа. Никъде те няма на работното място и хората не могат да те намерят, когато имат проблеми, които трябва да разрешат. Не поемаш бреме за тази работа. Ако някой водач те попита за нея, какво ще му кажеш? В момента не вършиш никаква работа. Добре осъзнаваш, че тази работа е твоя отговорност, но не я вършиш. Какво изобщо си мислиш? Не го ли правиш, защото не си способен за нея? Или просто си жаден за комфорт? Какво отношение имаш към своя дълг? Говориш само за думи и доктрини и казваш само приятно звучащи неща, но не вършиш никаква практическа работа. Ако не желаеш да изпълняваш дълга си, трябва да подадеш оставка. Не заемай позицията, без да правиш нищо. Не нанася ли това вреда на Божиите избраници и не компрометира ли работата на църквата? По начина, по който говориш, изглежда, че разбираш от всякакви доктрини, но когато от теб се поиска да изпълниш дълг, ти си нехаен и изобщо не си добросъвестен. Това искрено отдаване на всичко на Бог ли е? Не си искрен, когато става въпрос за Бог, но се преструваш на такъв. Способен ли си да Го измамиш? По начина, по който обикновено говориш, изглежда, че имаш толкова голяма вяра. Иска ти се да си стожер на църквата и нейна опора. Когато обаче изпълняваш дълг, си по-безполезен от кибритена клечка. Не е ли това мамене на Бог с широко отворени очи? Знаеш ли какво ще последва от това, че се опитваш да измамиш Бог? Той ще те отритне и ще те отстрани! В изпълнението на дълга си всички хора биват разкрити — само дай на човека дълг, и много скоро ще се разкрие дали той е честен или измамен човек, и дали обича истината, или не“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само честен човек може да изживее истинско човешко подобие). Божието слово изясни всичко: онези, които винаги са нехайни, хитри и се задоволяват само да просят от църквата с малкото, което правят, имат лоша човешка природа, хитри и измамни са по природа и не отдават истински всичко на Бог. Накрая всички те биват пропъдени от Бог. Бог е праведен. Той решава съдбата на всеки човек въз основа на неговото отношение към дълга му. Помислих си за освободените надзорници. Те отговаряха за толкова важна работа, а поемаха само поста „надзорник“, но не и бремето, и изпълняваха рутинно дълга си всеки ден, без да проверяват защо работата им е толкова неефективна, какви проблеми имат другите в техния дълг или как трябва да ръководят или да проследяват работата. Другите все им напомняха да са по-инициативни, да планират работата си мъдро и да увеличат ефективността си. Те обещаваха да го направят, но после не променяха нищо. Бяха пасивни и трябваше да ги подтикват, за да работят. Една от тях конкретно беше красноречива, надарена и имаше способности, но след повече от месец като надзорник все още не познаваше основите на работата или как да я разпределя. Беше много нехайна и безотговорна. Помислих си колко е ясно общението в Божието слово за отговорностите на водачите и как нашите водачи често са говорили за значението на дълга. Те знаеха всичко това и все пак бяха нехайни. Не бяха хора, които обичат или търсят истината и изобщо нямаха богобоязливо сърце. Спомних си, че Бог казва: „Ако не приемаш Божиите поръчения сериозно, тогава Го предаваш по най-ужасен начин. В това отношение ти си по-окаян от Юда и трябва да бъдеш прокълнат“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа). Преди мислех, че само онези, които отказват да изпълняват дълга си, предават Бог, но от Божието слово видях, че когато църквата ти дава важна задача, а ти си муден, невнимателен, отношението ти винаги е нехайно и нанасяш вреда на работата, това е небрежност и предателство. Водачите не постъпиха сурово, като освободиха тези надзорници. Това беше в съответствие с Божието слово и принципите. Аз не можех да го приема, защото не виждах нещата според Божието слово, което ме направи резервирана спрямо Бог. Бях наистина невежа. Осъзнах, че поведението ми е като тяхното, затова трябваше бързо да размишлявам върху проблемите в моя дълг.

По-късно намерих Божии слова, които да практикувам и в които да навляза във връзка с моето състояние и отношението ми към моя дълг. Божието слово казва: „Ако не сте усърдни в четенето на Божиите слова и не разбирате истината, тогава не можете да се самоанализирате. Ще се задоволите само със символични усилия и няма да извършите никакви злини или прегрешения, и ще използвате това като капитал. Ще прекарвате всеки ден в обърканост, ще живеете в състояние на обърканост, ще правите нещата само по график, никога няма да използвате сърцето си, за да се изследвате, или да полагате усилия, за да се опознаете, винаги ще бъдете нехайни. Така никога няма да изпълнявате дълга си на приемливо ниво. За да вложите всичките си усилия в нещо, първо трябва да вложите цялото си сърце в него. Само когато първо вложите цялото си сърце в нещо, можете да вложите всичките си усилия в него и да дадете всичко от себе си. Днес има хора, които са започнали усърдно да изпълняват дълга си, започнали са да мислят как правилно да изпълняват дълга си на сътворено същество, за да удовлетворят Божието сърце. Те не са негативни и мързеливи, не чакат пасивно Горното да издава заповеди, а проявяват известна инициатива. Ако се съди по изпълнението на дълга ви, вие сте малко по-ефективни от преди, и въпреки че все още сте под нивото, има малко израстване — което е добре. Но не бива да се задоволявате със съществуващото положение, трябва да продължавате да търсите, да израствате — само тогава ще изпълнявате дълга си по-добре и ще достигнете приемливо ниво. Когато обаче някои хора изпълняват дълга си, те никога не правят всичко по силите си и не дават всичко от себе си, дават само 50-60 процента от усилията си и просто се справят, докато свършат това, което правят. Те никога не могат да поддържат нормално състояние: когато никой не ги наблюдава или не им предлага подкрепа, те се отпускат и губят кураж. Когато някой разговаря с тях за истината, те се ободряват, но ако известно време не разговарят с тях за истината, стават безразлични. Какъв е проблемът, когато винаги вървят напред-назад по този начин? Такива са хората, които не са придобили истината, всички те живеят от страст, която се поддържа невероятно трудно: Някой трябва да им проповядва и да разговаря с тях всеки ден; когато няма кой да ги пои, да им предоставя ресурс и да ги подкрепя, сърцата им отново изстиват и отново се отпускат. А когато сърцата им се отпуснат, те стават по-малко ефективни в дълга си. Ако работят по-усърдно, ефективността се увеличава, техните резултати от изпълнението на дълга им са по-добри и те придобиват повече“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Във вярата в Бог най-важното е да се практикуват и да се изживяват Неговите слова). От Божието слово научих, че трябва да поемаме инициатива, за да изпълняваме дълга си адекватно. Трябва да сме готови да работим усилено, да страдаме и да плащаме цена. Също така трябва да правим най-доброто във всичко, да влагаме цялото си сърце в него, да изпълняваме задълженията си и да постигаме резултати, а не просто да вършим нещата нехайно. Това означава да изпълняваме дълга си адекватно. Когато водачът ми възложи ръководството на видеопродукциите, първоначално исках да стана по-добра в проследяването на работата и наистина изучавах уменията и принципите, но след като го правих известно време, открих, че видеопродукциите са много трудни. Тъкмо бях започнала, все още не знаех толкова много и трябваше да страдам и да плащам цена, затова започнах да се отпускам и не запълвах графика си. Макар че изглеждах заета всеки ден, не работех ефективно и не свършвах достатъчно истинска работа. Дори имах време да мисля какво ще ям или пия, а когато имаше време, почивах, отивах на разходка или се забавлявах. Носех длъжността надзорник, но бях по-ленива в дълга си от другите. Когато се сблъсквах с трудности в работата, не ми хрумваше да търся принципите или да намеря някого, който разбира, за помощ, стремях се към „прилично“ и „горе-долу“, а после оставях на водача да проверява. Тъй като бях нехайна и не търсех истински резултати в дълга си, водачът винаги намираше проблеми в работата ми и трябваше да я връща за преработване, което забавяше напредъка ни. Не влагах всички усилия в дълга си, да не говорим за цялото си сърце. Вършех го по нехаен, подправен начин и не плащах цена истински. Дори ако полагах известни усилия, не постигах реални резултати. Какво изпълнение на дълг беше това? Ясно беше, че заблуждавам и мамя Бог! Почувствах се толкова виновна, когато осъзнах това. Църквата ме обучаваше за надзорник с надеждата, че ще съм отговорна и ще помогна за правилното изпълнение на църковната работа, но аз само се мотаех. Бях наистина безсърдечна. Отнасях се към дълга си като неверник, работещ за началник, който предлага нискокачествена услуга. Припомних си един откъс от Божието слово: „Критерият, който Бог изисква за изпълнението на вашия дълг, е то да бъде „адекватно“. Какво означава да бъде „адекватно“? Означава да отговаря на Божиите изисквания и да Го удовлетворява. Бог трябва да каже, че е адекватно, и да получи Неговото одобрение. Само тогава изпълнението на вашия дълг ще бъде адекватно. Ако Бог каже, че не е адекватно, независимо колко дълго си изпълнявал дълга си или колко висока цена си платил, то не е адекватно. Тогава какъв ще бъде резултатът? Всичко това ще бъде класифицирано като полагане на труд. Само малка част от полагащите труд имат предани сърца и ще бъдат пощадени. Ако не са предани в полагането на труд, тогава няма надежда да бъдат пощадени. Нека го кажа направо, те ще бъдат унищожени при бедствие“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво представлява адекватното изпълнение на дълга). Божието слово ме накара да осъзная, че не постигам дори най-базовия стандарт за съвест в дълга си. Тази нагласа беше омразна за Бог и ме правеше недостойна за спасение. Отстраняването на двамата ръководители беше предупреждение за мен. Видях, че онези, които са нехайни и невнимателни в дълга си, не остават много в църквата. В крайна сметка биват изобличени и пропъдени. Макар че изпълнявах дълга си в църквата, това не означаваше, че го правя адекватно. Ако не поправех състоянието си при първа възможност, дори и църквата да не ме пропъдеше, Бог щеше да го направи. Това се определя от праведния нрав на Бог. Като осъзнах това, се помолих на Бог: „Боже, не плащам истинска цена в дълга си, толкова съм нехайна и изпитвам толкова много съжаления. Сега осъзнавам колко е опасно състоянието ми и че не мога да продължавам с това отношение към дълга си. Искам да се покая подобаващо и да изпълнявам дълга си по най-добрия начин“.

След това се зачудих: „Понякога знам колко важни са задълженията ми, но често не мога да не се отпусна и да не искам да платя цена в дълга си. Каква е причината за това?“. Прочетох Божието слово. „Какви проявления и характеристики имат хората, които са прекалено мързеливи? На първо място, каквото и да правят, те действат нехайно, бавят се, действат с лежерно темпо, почиват си и отлагат, когато е възможно. На второ място, не обръщат внимание на църковната работа. За тях всеки, който обича да полага усилия, може да го прави. Те обаче няма да го правят. Когато полагат усилия в нещо, то е заради собствената им слава и придобивките и статуса им — за тях е важно само да могат да се наслаждават на ползите от статуса. На трето място, те избягват трудностите в работата си. Не могат да приемат тя да стане дори малко по-уморителна, а ако това се случи, те се възмущават силно и не са способни да понесат трудностите или да платят цената. На четвърто място, не са способни да упорстват в работата си, винаги се отказват по средата и не могат да доведат нещата докрай. Вършенето на нещо ново за момент може да е приемливо за тях като забавление, но ако нещо изисква дългосрочен ангажимент и ги държи заети, ако изисква много мислене и уморява плътта им, с течение на времето ще започнат да роптаят. Например някои водачи, които отговарят за църковната работа, отначало я намират за нова и интересна. Те са много мотивирани в своето общение за истината и когато братята и сестрите имат проблеми, те са способни да помогнат за разрешаването им. Но след като упорстват известно време, започват да намират ръководната работа за твърде изтощителна и стават негативни, като искат да преминат на по-лесна работа. Не са готови да понасят трудности и им липсва постоянство. На пето място, друга характеристика, която отличава мързеливите хора, е нежеланието им да вършат реална работа. Веднага щом плътта им започне да страда, те измислят оправдания, за да се измъкнат и да избегнат работата си или да я прехвърлят на някой друг. А когато този човек свърши работата, те безсрамно си приписват заслугите. Това са петте основни характеристики на мързеливите хора. Трябва да проверите дали сред водачите и работниците в църквите има такива мързеливци. Ако откриете такива хора, незабавно ги уволнете. Могат ли мързеливите хора да вършат добре работата си като водачи? Без значение какви заложби притежават и дали човешката им природа е добра или лоша, ако са мързеливи, те няма да са способни да вършат добре работата си. Ще забавят изпълнението на работата и важните въпроси. Работата на църквата е многостранна. Всеки аспект от нея включва много подробни задачи и изисква общение за истината, за да се разрешат проблемите и работата да бъде свършена добре. Затова водачите и работниците трябва да бъдат усърдни — трябва да говорят много и да вършат много работа всеки ден, за да осигурят ефективността ѝ. Ако говорят твърде малко или вършат твърде малко работа, няма да има резултати. Така че, ако един водач или работник е мързелив човек, той със сигурност е лъжеводач и не е способен да върши реална работа. Мързеливите хора не вършат реална работа, а още по-малко отиват сами на работните места, и не желаят да разрешават проблеми или да се ангажират в конкретна дейност. Те нямат ни най-малко разбиране или схващане на проблемите в която и да е работа. Те просто отбиват номер, като слушат какво казват другите, имат само повърхностни, общи познания за това, което се случва, и проповядват малко доктрина. Способни ли сте да различите този тип водачи? Способни ли сте да разпознаете, че те са лъжеводачи? (До известна степен.) Мързеливите хора са нехайни в изпълнението на какъвто и да е дълг. Независимо какъв е той, в тях няма постоянство, работят на приливи и отливи и се оплакват дни наред, когато се сблъскат с някакво страдание. Нахвърлят се върху всеки, който ги критикува или кастри, подобно на врещяща по улиците скандалджийка, винаги искат да излеят гнева си и да не изпълнят дълга си. Какво показва това, че не искат да изпълняват дълга си? Показва, че не понасят бреме, не желаят да поемат отговорност и са мързеливи хора. Не искат да понасят трудности или да плащат цена. Това се отнася най-вече за водачите и работниците: ако не понасят бреме, могат ли да изпълняват отговорностите на водач или работник? Категорично не“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (4)). Като разсъждавах върху Божието слово, осъзнах защо ми липсваше постоянство в дълга и защо след кратък изблик на усърдие вече не исках да плащам цена за него. Беше основно защото бях толкова мързелива и твърде много жадувах за плътски удобства. Не се стремях към ефективност в работата си. Ако никой не ме подтикваше или кастреше, не чувствах неотложност. Изпитвах неохота да изразходвам умствена енергия по работни задачи, винаги си угаждах с извинението, че тъкмо съм започнала, и отнасях проблемите към водача. Мислех си: „Трябва да се забавляваме, докато сме още живи. Без значение колко е спешна работата, не трябва да се измъчваме и преработваме. Следователно, докато не ме пропъдят, е достатъчно просто да полагам малко усилия и да върша малко работа“. Никога не се стремях да напредна, поради което развивах много бавно. Мислех за братята и сестрите си: някои от тях влагаха толкова много време и енергия, за да завършат задачите си, винаги съсредоточени в дълга си. Дори когато приключеха работата си, продължаваха да мислят дали в нея няма отклонения и как могат да я свършат по-добре. Мислеха само как да изпълнят дълга си добре. Вършеха добра работа, имаха човешка природа и бяха отдадени на дълга си. Лесно спечелваха напътствията на Светия Дух в работата си и с времето се развиваха и напредваха. На мен църквата ми беше възложила видеопродукциите, но аз нямах съвест, възгледите и стремежите ми бяха като на животните. Когато имах време, мислех за плътските си желания и изобщо не мислех за дълга си. Имах позиция, но не вършех истинска работа, което не само ни пречеше да постигнем добри резултати, но и забавяше работата. Бях толкова себелюбива и достойна за презрение! Ако продължавах така, нямаше да мога да поемам никаква работа, нямаше да постигна нищо и щях да съм обречена да бъда пропъдена от Бог. Изправих се пред Бог в молитва: „Боже, моята нечиста природа е твърде сериозна. Аз съм безотговорна и хитра в толкова важна работа и нямам и следа от богобоязливо сърце. Преди знаех, че нечистотата ми е сериозна, но не я мразех истински. Сега знам това. Боже, искам да се променя. Искам да поправя отношението си към дълга си и да го върша добре. Моля Те, води ме, за да се справя с покварената си природа и да изживея човешко подобие“.

По-късно си припомних друг откъс от Божието слово, който бях прочела. „Трябва поне съвестта ти да е чиста, когато изпълняваш дълга си, и поне да чувстваш, че заслужаваш трите си хранения на ден, а не ги получаваш без нищо. Това се нарича чувство за отговорност. Независимо дали имаш големи или малки заложби и дали разбираш истината, отношението ти трябва да е такова: „Тъй като ми беше възложено да свърша тази работа, трябва да се отнасям сериозно към нея, трябва да я превърна в своя грижа и да я свърша добре, като вложа цялото си сърце и всички свои сили. Що се отнася до това дали ще мога да я свърша отлично, не се осмелявам да дам гаранция, но нагласата ми е, че ще направя всичко по силите си, за да я видя добре свършена, и определено няма да съм нехаен в това отношение. Ако в процеса на работа възникне някакъв проблем, трябва да поема отговорност и да направя така, че да си извлека поука от това и да изпълня добре дълга си“. Това е правилното отношение. Имате ли такова отношение? Някои хора казват: „Не е задължително да се справям добре с работата, която ми е възложена. Просто ще направя каквото мога, и крайният продукт ще бъде такъв, какъвто се получи. Не е необходимо да се изморявам толкова много или да ме обзема тревога, ако направя нещо погрешно, не е необходимо да поемам толкова много стрес. Какъв е смисълът да се изморявам толкова много? В края на краищата винаги работя и не паразитирам“. Подобно отношение към дълга е безотговорно. „Ако ми се работи, ще свърша някаква работа. Ще направя каквото мога и крайният продукт ще бъде такъв, какъвто се получи. Няма нужда да приемам нещата толкова на сериозно“. Такива хора нямат отговорно отношение към дълга си и им липсва чувство за отговорност. Какви хора сте вие? Ако сте от първия тип, тогава сте човек с разум и човешка природа. Ако сте от втория тип, тогава не се различавате от типа на лъжеводачите, които току-що анализирах. Вие просто се носите по течението: „Ще избягвам умората и трудностите и просто ще се наслаждавам малко повече. Дори ако един ден ме уволнят, няма да съм загубил нищо. Поне за няколко дни ще съм се насладил на предимствата на статуса и няма да е загуба за мен. Ако ме изберат за водач, така ще постъпя“. Що за манталитет имат такива хора? Те са неверници, които ни най-малко не се стремят към истината. Ако си истински отговорен, това показва, че имаш съвест и разум. Без значение колко голяма или малка е задачата и кой ти я възлага, дали Божият дом ти я поверява, дали църковен водач или работник ти я възлага, отношението ти трябва да бъде следното: „Тъй като този дълг ми е възложен, значи Бог ме издига и ми дава благодат. Трябва да се погрижа той да бъде изпълнен добре според истините принципи. Въпреки че имам само средно големи заложби, готов съм да поема тази отговорност и да дам всичко от себе си, за да я изпълня добре. Ако свърша лошо работата си, трябва да поема отговорност за това, а ако я свърша добре, това не е моя заслуга. Това е нещо, което трябва да направя“. Защо казвам, че начинът, по който човек се отнася към дълга си, е принципен въпрос? Ако наистина имаш чувство за отговорност и си отговорен човек, тогава ще си способен да се заемеш с работата на църквата и да изпълниш дълга, който се очаква от теб. Ако имаш небрежно отношение към дълга си, тогава твоят възглед за вярата в Бог е неправилен, а отношението ти към Бог и към твоя дълг е проблемно“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (8)). От Божието слово разбрах, че отговорните хора вършат нещата усърдно. Без значение дали харесват работата и дали са добри в нея и независимо от способностите им, те подхождат с почтеност и добросъвестно дават най-доброто от себе си, за да я изпълняват добре. Тези хора държат на думата си, благонадеждни са и могат да спечелят Божието одобрение. И обратно, ако човек се съгласи да поеме дълг, но после прави само колкото да поддържа имиджа си и не върши нищо практично, ако не търси резултати или ефективност, той е просто като безделниците и лентяите в светския живот. Те са неблагонадеждни и на тях не може да се разчита. Аз изпълнявах дълга си по този начин. Винаги се грижех за плътта и рядко практикувах истината. Живеех с все по-малко и по-малко човешко подобие. Трябваше да поправя отношението си към своя дълг. Независимо от работните ми умения църквата ми беше поверила тази задача, затова трябваше да се опитвам с всички сили да я свърша добре и да вложа цялата си енергия в нея. Нещо повече, сега е критичен момент да изпълняваме дълга си. Ако продължавах да не давам най-доброто от себе си и чаках Божието дело да свърши, за да започна да влагам повече усилия, щеше да е твърде късно да се покая. След тази мисъл преработих програмата си, за да върша колкото може повече работа. Когато ми се мързелуваше, се молех на Бог и мислех върху думите Му, които ме правеха бдителна и способна да се опълча на плътта. Молех Му се преди всяка задача, като Го призовавах да бди над мен, като се опитвах да свърша добра работа, а не просто да действам нехайно. Като практикувах по този начин, съм по-спокойна.

Макар че искам да изпълнявам дълга си добре, понякога не успявам. Например един ден проверявах работата по поенето: един от новодошлите все още имаше много религиозни идеи, с чието разрешаване напояващият ме помоли да помогна. Първоначално, докато мислех за трудностите, с които се сблъсква напояващият, поисках да се опитам да помогна с всички сили, без значение колко мога да постигна. Но когато действително говорих с новодошлия, имах само откъслечно знание за някои от проблемите и не можех да общувам ясно. Не можех да не си помисля: „Разбирането ми на истината е повърхностно; това е всичко, което мога да постигна. Водачът ще проследи това така или иначе, ще му оставя да разреши тези проблеми“. Но водачът беше зает и не можеше да дойде, така че от нас зависеше да ги разрешим. Знаех, че зад тази ситуация стои Божията воля. Бях свикнала да избирам лесни и праволинейни задачи в дълга си, а не да се напрягам или да му се посвещавам изцяло. Този път не можех да угаждам на плътта или да потърся удобството. Трябваше да направя всичко, което можех, без значение какво съм в състояние да постигна. След като обмислих това, партньорът ми и аз открихме напояващия, с когото да общуваме, намерихме Божие слово и евангелски видеа, свързани с религиозните представи, и след известно обсъждане всички си изяснихме този аспект от истината и накрая проблемите на новодошлия бяха разрешени. Това преживяване ме накара да видя, че някои неща може да изглеждат отвъд духовния ми ръст, но ако се уповавам на Бог и наистина плащам цена, мога да постигна резултати. Ако работя усилено и въпреки това не успявам, тогава съвестта ми ще е чиста.

Като виждах провалите на тези около мен, научих някои уроци, размишлявах върху отношението, което имах към дълга си, и видях колко далеч съм от това да го изпълнявам адекватно. И видях колко дълбоко вкоренена беше нечистата ми природа. Макар че сега съм се разкаяла, все още не изпълнявам всички Божи изисквания. Трябва да приема Божията внимателна проверка и да се опитам да изпълнявам дълга си адекватно!