От Чън Уън, Китай

През 2022 г. отговарях за поенето на новодошлите в църквата. В началото на август научих, че всички наши областни водачи са били арестувани от ККП. Щом чух новината, бях шокирана. „Как така са били арестувани всички тези водачи? Какво ще стане с делото на църквата?“. Тогава си спомних, че в деня на ареста им сутринта двама от областните водачи бяха дошли у дома и заедно бяхме отишли да поим новодошлите. Често бях в контакт с тях. Дали и мен нямаше да ме наблюдават от ККП? Не след дълго чух, че са арестувани още братя и сестри. Почти всички арестувани бяха идвали в дома ми. Ако не останат непоколебими в свидетелството си и ме предадат, тогава щях да се окажа в много опасно положение. Освен това, когато за пръв път повярвах в Бог, бях докладвана, така че през последните няколко години полицията постоянно ме търсеше. Ако ме арестуват, със сигурност нямаше да ме пуснат лесно. Преди това имах рак и претърпях операция, затова здравето ми беше крехко. Как можех да издържа на изтезания? Скоро след това получих писмо. В него се казваше, че един наскоро освободен арестуван водач е предупредил, че полицията наблюдава района, в който живея, и поискаха от мен да напусна дома си и да се укрия възможно най-бързо. От този постоянен поток от новини живеех в страх. Набързо събрах нещата си и смених къщата. Помислих си: „По-добре да си стоя вкъщи и повече да не си показвам носа навън“. Но тогава осъзнах, че съм ръководителка на екипа по поенето. Сега, след като хората бяха арестувани и преследвани, новодошлите се нуждаеха от поене и подкрепа. В този момент най-неотложната задача беше да подкрепя добре тези новодошли. Но дали полицията щеше да ме проследи, когато отида да поя новодошлите? Наблюдението на ККП обхваща всяко кътче. Ако ме арестуват и не остана непоколебима в свидетелството си, а вместо това се превърна в Юда, тогава нямаше ли вярата ми през всичките тези години да е била напразна? Как тогава щях да постигна добра крайна цел? За да избегна арест, помолих сестра Сяолъ, която тъкмо беше започнала да се обучава в дълга по поенето, да се събира с новодошлите.

Веднъж Сяолъ се върна след събиране и каза, че един от новодошлите вече не смее да вярва в Бог от страх да не го арестуват. Също така друг от новодошлите се притеснявал, че арестът ще се отрази на бъдещето на детето му и затова вече не смеел да вярва. Като чух това, много се разтревожих. Знаех, че Сяолъ вярва в Бог отскоро и никога преди не беше поѝла новодошли. Тя не можеше да разреши напълно някои от проблемите и състоянията на новодошлите. Проблемите на тези новодошли трябваше да бъдат разрешени бързо чрез общение за истината. В противен случай имаше риск да се оттеглят от църквата. Ако обаче изляза да поя новодошлите, можеше да ме арестуват по всяко време. Бях прекарала тежко заболяване. Как можех да издържа на полицейските изтезания? Замислих се за сцените, в които братята и сестрите ми бяха изтезавани: полицаите ги връзвали и ги биели, заливали ги с вряла вода, пускали им ток и така нататък. Нямаше достоен за презрение метод, до който да не прибегнат. Много братя и сестри бяха изтезавани след ареста. Някои останаха с увреждания, а някои дори бяха пребити до смърт. Ако ме арестуваха и изтезаваха до смърт, щях да загубя шанса си за спасение. Колкото повече мислех, толкова по-уплашена ставах. Помислих си: „Може би все пак е по-добре да изпратя Сяолъ да подкрепя новодошлите. Не я познават толкова добре като вярваща в Бог“. Но когато си мислех така, се чувствах малко неспокойна: „Сяолъ тъкмо е започнала да се обучава да пои новодошли. Тя не може да разговаря много ясно за проблемите на новодошлите. Ако те не разберат истината, има опасност да се оттеглят и животът им ще понесе згуба. Освен това тези новодошли винаги са били моя отговорност. Другите хора не разбират тяхното положение. Най-подходящо е аз да отида и да ги подкрепя. Ако ги занемаря и не им обърна внимание заради личната си безопасност, това не е ли безотговорност към дълга ми?“. Но се страхувах да не бъда арестувана, ако изляза. Изпаднала в това раздвоение, се помолих на Бог, като Го молех да ме напътства, за да мога да опазя делото на църквата в тази среда. След като се помолих, си припомних един откъс от Божиите слова: „Независимо колко „невъобразимо могъщ“ е Сатана, колко е дързък и амбициозен, колко голяма е разрушителната му способност, колко широкообхватни са способностите му да покварява и примамва човека, колко хитри са номерата и машинациите, с които го сплашва, или колко разнообразни са формите на съществуването му, той никога не е бил способен нито да създаде едно-единствено живо същество, нито да установи закони или правила за съществуването на всички неща, нито да управлява който и да е обект, одушевен или неодушевен, и да господства над него. В целия космос и на небесния свод няма нито един човек или нещо, създадени от него или съществуващи заради него, нито има човек или нещо, което да е под неговото върховенство или управление. Напротив, той не само трябва да съществува под господството на Бог, но трябва и да се подчинява на всички Божии заповеди и нареждания. Без Божието позволение Сатана не може свободно да докосне дори капка вода или песъчинка на земята. Без Божието позволение той не може да докосне дори мравките по земята, камо ли човечеството, създадено от Бог. В Божиите очи Сатана е по-низш от лилиите в планината, от птиците, летящи във въздуха, от рибите в морето и от червеите на земята. Неговата роля сред всички неща е да служи на всички неща, да служи на човечеството и да служи на Божието дело и на Неговия план за управление. Независимо колко злобна е природата му и колко нечестива е същността му, единственото, което може да направи, е покорно да изпълнява функцията си: да служи на Бог, като изпълнява добре ролята на контрастиращ предмет. Такива са същината и изначалната позиция на Сатана. Неговата същност няма нищо общо нито с живота, нито с могъществото, нито с властта. Той е просто играчка в Божиите ръце, просто машина, която Бог използва за служба!“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият I). От Божиите слова видях, че колкото и необуздан да е Сатана, той винаги е в Божиите ръце. Той трябва да се вслушва в Божиите наставления и заповеди. Без Божието позволение той не смее да докосне дори капка вода или песъчинка на земята. Божиите слова ми дадоха вяра, че всички неща и събития са под Божия контрол. Дали щях да бъда арестувана, или не, зависеше от Бог. Сега проблемите на тези новодошли изискваха спешно разрешаване. Не можех да мисля само за собствената си безопасност. Разрешаването на проблемите на новодошлите беше жизненоважно. Следващия път, когато имаше събиране на новодошли, трябваше да отида. Ако наистина бъда арестувана, значи Бог го е позволил. Без Божието позволение, колкото и да вилнее Сатана, аз щях да съм в безопасност. В деня на събирането излязох рано и обиколих няколко пъти, преди да отида на мястото на събирането. Чрез четене на Божиите слова и провеждане на общение относно разбирането за преживяванията на събирането, новодошлите разбраха Божието намерение и вече не бяха толкова плахи и уплашени. На лицата им се появиха усмивки и състоянието им се подобри. Почувствах се щастлива и спокойна в сърцето си.

През 2023 г. започнах да изпълнявам дълга на водачка в църквата. Следобеда на 6 юли сестра Гао Ли, с която работех, беше на събиране с трима новодошли, които бяха водачи и дякони, когато я арестуваха. Като чух тази новина, сърцето ми подскочи в гърлото. „Ходя в дома на Гао Ли почти всеки ден и често се срещам с тези трима новодошли. Те не вярват в Бог от дълго време и имат само повърхностно разбиране за истината. Ще могат ли да издържат на полицейското преследване и да останат непоколебими в свидетелството си? Ами ако не издържат на изтезанията, ако се превърнат в юди и ме предадат? Аз поначало съм болна и ако ме арестуват, как изобщо ще мога да издържа на полицейските изтезания?!“. През тези дни често получавах писма, в които ми съобщаваха, че брат еди-кой си или сестра еди-коя си, с които съм била в контакт, са били арестувани. Чувствах се така, сякаш можеха да ме арестуват по всяко време, и не можех да успокоя сърцето си. Всеки ден прекарвах обзета от напрежение. Просто исках да намеря място, където да се укрия и повече да не се показвам. Но тогава си помислих, че съм водачка в църквата и че справянето с последствията е моя отговорност. По-специално Гао Ли беше много добре запозната с къщите, в които се пазеха книгите с Божиите слова. Книгите трябваше да се преместят възможно най-бързо. Но средата по това време беше много неблагоприятна и навсякъде имаше наблюдение. Ако полицията ме откриеше да пренасям всички тези книги, последствията щяха да бъдат твърде ужасни, за да си ги представя! Да не говорим, че бях водачка в църквата. Щом полицията разбере, че съм водачка, със сигурност щеше да ме изтезава до смърт. Щом си помислех за сцените, в които братята и сестрите бяха изтезавани от полицията, потръпвах от ужас. Ако бъда пребита до смърт от полицията, щях да загубя шанса си за спасение завинаги и през всичките тези години щях да съм вярвала в Бог напразно. Но ако Гао Ли не можеше да издържи на изтезанията и се превърнеше в Юда, а книгите с Божиите слова не бъдат преместени навреме, тогава те можеха да попаднат в ръцете на полицията. Тогава щях да съм занемарила дълга си. Това щеше да е сериозно прегрешение! Преместването на книгите с Божиите слова не можеше да се отлага нито миг. Тази нощ се молих на Бог многократно. Изследвах себе си и видях, че живея в страх, боях се да си покажа носа, което не беше в съответствие с Божиите намерения, и че плахостта и страхът бяха хитрост на Сатана. Спомних си един откъс от Божиите слова, който често четях: „Това, което желая, е твоята преданост и покорство сега, твоята любов и свидетелство сега. Дори и да не знаеш в този момент какво е свидетелство или какво е любов, трябва да Ми донесеш всичко свое и да Ми предадеш единствените съкровища, които имаш: твоята преданост и покорство. Трябва да знаеш, че свидетелството за Моята победа над Сатана лежи в рамките на предаността и покорство на човека, както и свидетелството за Моето пълно завоюване на човека. Дългът на твоята вяра в Мен е да свидетелстваш за Мен, да бъдеш предан на Мен и на никой друг, и да бъдеш покорен докрай. Преди да започна следващата стъпка от делото Си, как ще свидетелстваш за Мен? Как ще Ми бъдеш предан и покорен? Посвещаваш ли цялата си преданост на функцията си или просто ще се откажеш? Би ли се покорил на всяка Моя подредба (дори да е смърт или унищожение), или ще избягаш посред пътя, за да избегнеш наказанието Ми?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво разбираш за вярата?). След като прочетох Божиите слова, разбрах Божието намерение. Бог ме проучваше внимателно в този момент, за да види дали мога да свидетелствам в лицето на Сатана и дали съм предана и покорна на Бог. Сега средата беше опасна и книгите с Божиите слова спешно трябваше да бъдат преместени. Като водачка в църквата трябваше без колебание да изпълня тази задача. Помислих си колко нечестива, достойна за презрение и коварна е ККП. Не знаех дали арестуваните братя и сестри ще могат да останат непоколебими пред заплахите и подстрекаванията на полицията. Трябваше да се справя с последствията възможно най-бързо. Преместването на книгите не можеше да се забави нито миг. Не можех повече да отлагам. Спешно обсъдих с проповедника как да преместим книгите и се помолих на Бог, като Му поверих въпроса. Под Божията закрила безпроблемно преместихме всички книги с Божиите слова на безопасно място. Едва тогава си поех дъх.

По-късно получих друго писмо, в което се казваше, че сестра Ли Дзие също е била арестувана, че друга сестра е била пребита до смърт три дни след ареста си и че братя и сестри в църквата постоянно са били следени и арестувани от полицията. Като чух тези новини, отново започнах да се притеснявам. Ами ако ме арестуват, изтезават и пребият до смърт? Неволно сърцето ми стана малко плахо и уплашено. Помислих си, че повече не мога да излизам и трябва да се скрия вкъщи. Осъзнах, че е неправилно да разкривам тези идеи и започнах да се самоанализирам. Защо живеех в плахост и страх и исках да избягам, щом възникнеше опасна ситуация? Помолих се на Бог за състоянието си. След като се помолих, прочетох Божиите слова: „Освен че се грижат за собствената си безопасност, за какво още мислят някои антихристи? […] Щом чуят за водач, за когото е подаден сигнал в полицията, защото мястото, на което е живеел, не е било безопасно, или за водач, който е бил набелязан от шпионите на големия червен змей, защото твърде често е излизал да изпълнява дълга си и е общувал с твърде много хора, и за това как тези хора в крайна сметка са били арестувани и осъдени, те веднага се плашат. Мислят си: „О, не, аз ли ще съм следващият арестуван? Трябва да се поуча от това. Не бива да бъда прекалено активен. Ако мога да избегна вършенето на някаква църковна работа, няма да я върша. Ако мога да избегна показването на лицето си, няма да го показвам. Доколкото е възможно, ще сведа работата си до минимум, ще избягвам да излизам, ще избягвам да общувам с когото и да било и ще се погрижа никой да не знае, че съм водач. В днешно време кой може да си позволи да се интересува от другиго? Самото оцеляване си е предизвикателство!“. Щом поемат ролята на водач, освен да носят чанта и да се крият, те не вършат никаква работа. Живеят в напрегнато очакване, в постоянен страх, че ще бъдат заловени и осъдени. Да предположим, че чуят някого да казва: „Ако те хванат, ще те убият! Ако не беше водач, ако беше просто обикновен вярващ, можеше и да те пуснат, след като просто платиш малка глоба, но щом си водач, е трудно да се каже. Това е твърде опасно! Някои водачи или работници, които бяха хванати, предпочетоха да умрат, вместо да предадат каквато и да било информация и бяха пребити до смърт от полицията“. Щом чуят за това, че някой е бил пребит до смърт, страхът им се усилва и още повече ги дострашава да работят. Всеки ден мислят единствено за това как да не ги хванат, как да не показват лицата си, как да не бъдат наблюдавани и как да избегнат контакт с братята и сестрите си. Блъскат си главите да мислят за тези неща и напълно забравят за дълга си. Предани ли са тези хора? Могат ли такива хора да се справят с каквато и да било работа? (Не, не могат.) Такива хора са просто плахи и само въз основа на това проявление не можем категорично да ги окачествим като антихристи. Какво обаче е естеството на това проявление? Същността на това проявление е тази на неверника. Те не вярват, че Бог може да опази безопасността на хората, и със сигурност не вярват, че да се посветят на това да отдадат всичко на Бог е да се посветят на истината и че това е нещо, което Бог одобрява. В сърцата си те не се боят от Бог. Страхуват се само от Сатана и от нечестивите политически партии. Те не вярват в съществуването на Бог, не вярват, че всичко е в Божиите ръце, и със сигурност не вярват, че Бог ще одобри човек, който отдава всичко заради Него и в името на това да следва Неговия път и да довърши Неговото поръчение. Те не могат да видят нищо от това. В какво вярват те? Вярват, че ако попаднат в ръцете на големия червен змей, ще ги сполети лош край, че може да бъдат осъдени или че дори рискуват да изгубят живота си. В сърцата си те мислят само за собствената си безопасност, а не за работата на църквата. Не са ли неверници? (Да, такива са.) Какво казва Библията? „Който изгуби живота си заради Мене, ще го намери“ (Матей 10:39). Вярват ли те на тези думи? (Не, не вярват.) Ако от тях се иска да поемат риск, докато изпълняват дълга си, те ще искат да се скрият и да не позволят на никого да ги види — ще искат да бъдат невидими. До такава степен се страхуват. Те не вярват, че Бог е опора за човека, че всичко е в Божиите ръце, че ако нещо наистина се обърка или действително ги хванат, това е позволено от Бог и че хората трябва да имат покорни сърца. Тези хора не притежават такива сърца, това разбиране или тази подготовка. Наистина ли вярват в Бог? (Не, не вярват.) Същността на това проявление не е ли тази на неверник? (Да, така е.)“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (втора част)). Това, което Бог разобличи, беше точно моето състояние. Откакто чух, че сестрата, с която работех, е била арестувана, живеех в напрежение и ужас. Знаех, че съм водачка в църквата и че когато попаднем в опасна среда, мой първи приоритет трябва да е да защитя Божиите приношения и книгите с Божиите слова. Но тогава се замислих колко опасна е настоящата среда и че навсякъде има наблюдение. Ако пренасях толкова много книги в такава среда, то щом ме арестуваше полицията, нямаше да ме пусне лесно. Ако ме пребиеха до инвалидност или дори до смърт, тогава напълно щях да загубя шанса си за спасение. Като си помислих за тези ужасяващи последствия, не посмях да преместя книгите. Исках да прехвърля задачата на проповедника. В този ключов момент мислех само за личната си безопасност. Главата ми беше пълна със собствените ми интереси и просто изобщо не мислех за интересите на църквата. Бях твърде егоистична и достойна за презрение, и лишена от човешка природа! Преди да попаднем в тази среда, често разговарях с братята и сестрите си за това, че големият червен змей е само средство, което служи на Божието дело, и че Бог използва преследването от големия червен змей, за да разкрива и усъвършенства хората. Но когато опасността ме сполетя, това ме разобличи. Живеех цял ден в плахост и страх. Страхувах се да не бъда изтезавана до смърт от полицията. Нямах истинска вяра в Бог. Видях, че обикновено всичко, за което общувах, бяха само думи и доктрини. Нямах ни най-малка вяра в Бог. Аз бях неверничка, която Бог разобличи!

По-късно се самоанализирах. Защо винаги исках да прехвърля дълга си на други, щом възникнеше опасна среда за мен? От каква природа същност беше породено това? Докато търсех, прочетох Божиите слова: „Антихристите са крайно егоистични и долни. Не изпитват истинска вяра в Бог, камо ли преданост към Него. Когато са изправени пред проблем, само себе си защитават и пазят. Нищо не е по-важно за тях от собствената им безопасност. Не ги интересува колко вреди са нанесени на делото на църквата. Значение има единствено това да оцелеят и да не ги арестуват. […] Антихристите изоставят делото на църквата и Божиите приношения и не назначават хора да се справят с последствията. Все едно да позволят на големия червен змей да заграби Божиите приношения и Божиите избраници. Дали това не е тайно предателство спрямо Божиите приношения и Божиите избраници? Когато хората, които са предани на Бог, ясно осъзнават, че дадена среда е опасна, те пак поемат риска да свършат работата по справяне с последствията и свеждат до минимум загубите за Божия дом, преди самите те да се оттеглят. Те не отдават първостепенно значение на собствената си безопасност. Какво ще кажете, кой може да гарантира, че е безопасно да вярваш в Бог и да изпълняваш даден дълг в тази нечестива страна на големия червен змей? Какъвто и дълг да поеме човек, той е свързан с известен риск — но изпълнението на дълга е Божие поръчение и докато следва Бог, човек трябва да поема риска да изпълнява дълга си. Човек трябва да проявява мъдрост и е необходимо да вземе мерки, за да осигури безопасността си, но не бива да поставя личната си безопасност на първо място. Трябва да проявява внимание към Божиите намерения, като поставя на първо място работата в Божия дом и разпространяването на евангелието. Най-важно за него е да изпълни Божието поръчение и то е на първо място. Антихристите отдават първостепенно значение на личната си безопасност. Те смятат, че нищо друго не ги засяга. Не ги интересува, когато нещо се случи на когото и да било друг. Стига да не се случи нищо лошо на самите антихристи, те се чувстват спокойни. Те нямат никаква преданост, а това се определя от природата същност на антихристите“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (втора част)). Бог е разобличил това, че антихристите мислят само за собствената си безопасност, когато са в опасност. Те не се замислят дали интересите на Божия дом са накърнени и не се интересуват от безопасността на братята и сестрите си. Те са толкова егоистични и достойни за презрение! Когато сравних нрава, който разкрих, с този на антихриста, видях, че са идентични. Живеех според отровата „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. В опасни среди първо мислех за собствените си интереси. Преди година в нашата църква се появи такава среда. Притеснявах се, че ще бъда арестувана и изтезавана, и затова не смеех да излизам да поя новодошли. Това означаваше, че проблемите на новодошлите не можеха да бъдат разрешени своевременно. Когато сестрата, с която си партнирах, и няколко водачи и дякони бяха арестувани, трябваше спешно да се справя с последствията. Но все още се страхувах, че ще бъда арестувана и изтезавана, и се боях да не бъда пребита до смърт, затова исках да прехвърля дълга си на друг. Като водачка в църквата имах отговорността да защитавам интересите на църквата и безопасността на моите братя и сестри. Но когато ме сполетя опасна среда, постоянно исках да избягам от бойното поле, като мислех само как да спася собствената си кожа и да прехвърля дълга си на друг. Като се страхувах малодушно от смъртта, неистово се вкопчвах в живота на всяка цена. Грижех се само за плътта си. Бях твърде егоистична и достойна за презрение. Изобщо нямах никаква преданост към Бог. Спомних си как Бог рискува живота Си, за да влезе лично в леговището на тигъра, за да спаси напълно човечеството от властта на Сатана. Бог е бил подложен на безмилостно преследване от управляващата партия в Китай, но никога не е изоставял нашето спасение, а е продължавал да говори и да изрича слова, за да ни напътства. Божията любов към хората е толкова огромна! Хората, които са истински предани на Бог, ще дадат приоритет на интересите на Божия дом. Дори да трябва да поемат риск, те ще се справят добре с последствията. Наслаждавах се на притока и на пастирството на Божиите слова, но не знаех да проявявам внимание към Божиите намерения и не мислех да се отплатя за Божията любов. Наистина ми липсваха съвест и разум! Не се различавах от антихриста: егоистична и достойна за презрение, без капка човешка природа. Ако не се покаех, щях да си навлека Божията ненавист и да бъда отстранена. Като осъзнах това, бързо коленичих да се помоля: „Мили Боже, всеки път, когато се сблъскам с опасна среда, мисля само за собствената си безопасност. Не се замислям за интересите на църквата или за безопасността на моите братя и сестри. Аз съм просто твърде егоистична и достойна за презрение! Поведението ми е толкова ненавистно за Теб! Мили Боже, не желая да живея в моя покварен нрав. Готова съм да се уповавам на Теб, за да изпълнявам добре дълга си“.

По-късно потърсих откъси от Божиите слова, свързани със състоянието ми на постоянен страх да не бъда арестувана и пребита до смърт. Прочетох Божиите слова: „В каква степен изпълниха своя дълг онези, които бяха убити като мъченици за разгласяване на евангелието на Господ Исус? Дали беше във възможно най-голяма степен? Как се прояви възможно най-голямата степен? (Те отдадоха живота си.) Точно така, те платиха с цената на живота си. Семейството, богатството и материалните неща в този живот са външни неща; единственото нещо, свързано с аз-а, е животът. За всеки жив човек животът е това, което е най-достойно да бъде ценено, най-скъпоценното нещо, и точно тези хора са били способни да отдадат най-ценното си притежание като потвърждение и свидетелство за Божията любов към човечеството. През цялото време до смъртта си те не отрекоха Божието име, нито Божието дело и използваха последните мигове от живота си, за да свидетелстват за съществуването на този факт — нима това не е най-висшата форма на свидетелство? Това е най-добрият начин за изпълнение на дълга; това е да изпълниш своята отговорност. Когато Сатана ги заплашваше и тероризираше, а накрая дори когато ги накара да платят с цената на живота си, те не изоставиха отговорността си. Ето какво означава да изпълниш дълга си във възможно най-голяма степен. Какво имам предвид под това? Искам ли да ви накарам да използвате същия метод, за да свидетелствате за Бог и да разгласявате евангелието Му? Не е задължително да го правиш, но трябва да разбереш, че това е твоя отговорност и че ако Бог има нужда да го направиш, трябва да го приемеш като неотменим дълг, който си длъжен да изпълниш. Хората днес изпитват страх и притеснения в себе си, но каква е ползата от тези чувства? Ако Бог не се нуждае да го правиш, какъв е смисълът да се тревожиш за това? Ако Бог има нужда да го направиш, не бива да бягаш от тази отговорност, нито да я отхвърляш. Трябва да сътрудничиш активно и да я приемеш без притеснения. Както и да умре човек, той не трябва да умира пред Сатана и не трябва да умира в ръцете на Сатана. Ако някой ще умира, трябва да умре в ръцете на Бог. Хората идват от Бог и се връщат при Бог — такъв разум и нагласа трябва да притежава едно сътворено същество“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Проповядването на евангелието е дълг, който вярващите са длъжни да изпълнят добре). От Божиите слова разбрах Божиите намерения и изисквания. Ако човек плати с живота си, за да свидетелства за Бог, това е най-висшата форма на свидетелство. То е одобрено от Бог. Когато някой даде живота си за справедливата кауза, макар плътта да умира, духът и душата се връщат при Бог. Точно както казва Библията: „Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си заради Мене, ще го намери“ (Матей 10:39). Петър бил разпънат на кръст с главата надолу заради Бог и загубил плътския си живот, но свидетелствал за Бог и придобил вечен живот. Също така братята и сестрите, които предпочели да умрат, вместо да станат юди при изтезанията на големия червен змей, умрели, за да свидетелстват за Бог. Този вид смърт се помни от Бог. Постоянно се притеснявах, че ще бъда арестувана от полицията и пребита до смърт, докато изпълнявам дълга си: това беше липса на разбиране за значението на живота и смъртта. Животът ми е в Божиите ръце и Бог господства над него; самият дъх в дробовете ми ми е даден от Бог. Трябва да поверя живота и смъртта си на Бог и да се покоря на устройването и подредбата на Бог. Дори да бъда арестувана и изтезавана до смърт от полицията, това би било ценно и значимо, ако мога да остана непоколебима в свидетелството си за Бог. Господ Исус е казал: „Не се бойте от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро се бойте от Онзи, който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла“ (Матей 10:28). Сатана може да навреди само на плътта на човека. Дори да бъдем изтезавани от ККП, защото вярваме в Бог, и да страдаме в плътта или дори да бъдем убити мъченически, с това ще сме останали непоколебими в свидетелството си пред Бог. Това е одобрено от Бог. В този живот имах късмета да приема Божието евангелие от последните дни и получих толкова много приток и напътствия от Божиите слова. Разбрах тайните и значението на живота и бях пощадена от вредата и хитростите на Сатана. Можех да живея под грижата и закрилата на Създателя. Тези неща бяха най-голямата благословия. Сега дори да умра, това би си струвало: този живот няма да е живян напразно. След като разбрах това, вече не бях възпирана от смъртта по начина, по който бях преди. Бях готова да се моля на Бог, да се уповавам на Бог и да използвам мъдростта си, за да се справя с последствията.

По-късно една сестра ми каза, че полицията е разбрала истинското ми име. Като чух тази новина, си помислих, че в бъдеще трябва да бъда още по-предпазлива. Но скоро след това дойде писмо от висшестоящите водачи, в което се казваше, че някаква работа трябва да се осъществи спешно и че аз съм единственият човек, който може да намери някой, който знае за нея. Замислих се как полицията е разбрала за действителното ми положение и как всяко кътче е осеяно с наблюдение. Ако изляза и бъда арестувана, и пребита до смърт, какво ще се случи? В този момент осъзнах, че състоянието ми отново е неправилно. Спомних си Божиите слова: „Без Божието позволение Сатана не може свободно да докосне дори капка вода или песъчинка на земята. Без Божието позволение той не може да докосне дори мравките по земята, камо ли човечеството, създадено от Бог“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият I). Дали щях да бъда арестувана, или не, зависеше от Бог. Дори да ме арестуваха, това щеше да е моето време да остана непоколебима в свидетелството си. Дори полицията да ме пребиеше до смърт, щях доброволно да приема и да се покоря. Никога нямаше да стана Юда и да предам Бог. С Божиите слова, които ме напътстваха и водеха, нервното ми сърце се успокои и вече не бях плаха или уплашена. Затова се дегизирах и излязох, и уредих нещата безпроблемно. В този момент сърцето ми се почувства спокойно и умиротворено. След това, въпреки че средата все още беше много опасна, с Божиите слова, които ме водеха, вече не се чувствах плаха или уплашена. Вместо това се уповавах на Бог и използвах мъдростта си, за да си свърша работата си, и животът на църквата постепенно се върна към нормалното.

След като преживях тази поредица от среди, видях Божията мъдрост и всемогъщество и лично преживях Божието върховенство. Също така придобих известно разбиране за собствената си егоистична и достойна за презрение сатанинска природа. Научих се как да се моля на Бог и да се уповавам на Бог, и почувствах, че връзката ми с Бог е станала по-близка. Сега големият червен змей все още неистово арестува братя и сестри, но аз вече не живея в състояние на страх да не бъда арестувана. Желая да се покоря на цялото устройване и подредба на Бог и да изпълнявам добре дълга си сред мъките. Благодаря на Бог!