През февруари 2019 г. бях освободена от водаческия си дълг, защото се стремях към репутация и статус вместо да върша истинска работа. На следващия ден съпругът на сестрата от семейството, което ме бе приютило, пострада в инцидент и тя трябваше да се върне у дома, за да се погрижи за него. Надзорникът уреди аз временно да приема нейния дълг на домакин. Помислих си: „Ако братята и сестрите открият, че след освобождаването ми сега изпълнявам само дълг на домакин, готвя, изпълнявам поръчки и предавам съобщения, какво ще си помислят за мен? Със сигурност ще ме гледат отвисоко. Как ще запазя авторитета си?“. Но тъй като смятах, че този дълг е само временен, се съгласих да го изпълнявам за момента. Но когато след няколко седмици не се намери подходящ човек да ме замени, надзорникът разговаря с мен и ме помоли да продължа да изпълнявам дълг на домакин. Щом чух това, си помислих с разтуптяно сърце: „Защо подреждаш нещата така? Ако братята и сестрите, които ме познават, открият, че ще изпълнявам дълг на домакин дългосрочно, те определено ще ме гледат отвисоко. Няма ли да кажат, че не съм човек, който се стреми към истината и че не ставам за друго, освен за ръчен труд и дълг на домакин? Как ще мога да запазя авторитета си? Нещо повече, преди да бъда освободена, си сътрудничех с няколко сестри в изпълнението на дълга ни. А ето ме сега, просто готвя. Каква разлика! Това е крайно унизително!“. Мисълта за това ме изпълни с нежелание да изпълнявам дълг на домакин. Надзорникът видя, че бях в лошо състояние, и разговаря с мен, че също е преживяла освобождаване. Осъзнах, че всеки дълг произлиза от Божието върховенство и подредби, затова се покорих. Но същата нощ, докато се мятах и въртях в леглото, неспособна да заспя, си помислих: „Откакто открих Бог, съм изпълнявала предимно дълг на водач или работник. Не съм си и помисляла, че ще свърша с изпълнение на дреболии и готвене. Какво ще си помислят за мен братята и сестрите, които ме познават, ако разберат? Това ще е крайно унизително!“. Видях сестрите да обсъждат работа заедно и си припомних, че когато аз бях водач, работех с тях по такива обсъждания. А ето ме сега, прекарвам дните си в миене на чинии, готвене и дори чистене. Каква разлика! Живеех в грешно състояние и колкото повече мислех за това, толкова по-болезнено ставаше. След това, всеки път когато изпълнявах тази мръсна работа, се страхувах, че сестрите ще ме гледат отвисоко, затова се захващах с тях, когато те не бяха наблизо. Усещах, че да върша такава мръсна работа е унизително. Сърцето ми се изпълваше с болка и страдание, и по лицето ми неволно потичаха сълзи.

Един ден надзорникът ме помоли да изнеса боклука, когато излизам. Когато чух това, почувствах силна съпротива и си помислих: „За какво ме взимаш? Преди си сътрудничехме, но сега се разпореждаш с мен по този начин“. Колкото повече мислех за това, толкова по-зле се чувствах. Бях много разстроена вътрешно. Дойдох пред Бог и се помолих да ме просветли и да ме води да позная себе си и да разбера намеренията Му. По-късно прочетох следните Божиите слова: „Какво е отношението, което трябва да имате към дълга си и което да може да се нарече правилно и съгласно Божиите намерения? Първо, не можеш да анализираш от кого е подреден дългът, от кое ниво на ръководство е възложен — трябва да го приемеш от Бог. Не можеш да анализираш това, а трябва да го приемеш от Бог. Това е условие. Освен това, какъвто и да е дългът ти, не прави разлика между високо и ниско ниво. Да предположим, че кажеш: „Макар че тази задача е поръчение от Бог и че е дело на Божия дом, ако я изпълня, хората може да ме гледат отвисоко. Другите получават възможност да вършат работа, която им позволява да изпъкнат. На мен ми е дадена тази задача, която не ми позволява да изпъкна, а ме кара да полагам големи усилия зад кулисите, което е несправедливо! Няма да изпълнявам този дълг. Моят дълг трябва да бъде такъв, че да ми дава възможност да изпъкна пред другите и да ми позволява да си създам име — но дори да не си създам име или да не изпъкна, все пак трябва да имам изгода от него и да се чувствам спокоен физически“. Приемливо ли е това отношение? Да бъдеш придирчив, означава да не приемаш неща от Бог. Означава да правиш избор според собствените си предпочитания. Означава да не приемаш своя дълг. Означава отказ от дълга ти, проявление на твоето непокорство спрямо Бог. Подобна придирчивост е примесена с твоите лични предпочитания и желания. Когато се съобразяваш със собствената си изгода, с репутацията си и т.н., отношението ти към дълга ти не е отношение на покорство. Какво отношение трябва да имате към своя дълг? Първо, не бива да го анализирате, като се опитвате да установите кой ви го е възложил. Вместо това трябва да го приемете от Бог, като дълг, поверен ви от Бог, и трябва да се подчините на устроеното и подреденото от Бог и да приемете дълга си от Бог. Второ, не правете разлика между високото и ниското ниво и не се интересувайте от естеството му, от това дали ви позволява да изпъкнете, или не, дали се извършва пред очите на обществото, или зад кулисите. Не се замисляйте върху тези неща. Съществува и друго отношение: на покорство и на активно сътрудничество“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво представлява адекватното изпълнение на дълга). „Да си способен да понесеш трудности при изпълнението на своя дълг не е лесна работа. Не е и лесно да изпълняваш определен вид работа добре. Сигурно е, че истината в Божиите слова работи в хората, които могат да направят тези неща. Това не означава, че те са родени без страх от трудности и изтощение. Къде може да се намери такъв човек? Всички тези хора имат някаква мотивация, а за основа им служи част от истината в Божиите слова. Когато приемат дълга си, техните възгледи и позиции се променят — изпълнението на дълга им става по-лесно и понасянето на някои плътски трудности и изтощението на плътта започва да им се струва незначително. Онези, които не разбират истината, и чиито възгледи за нещата не са се променили, живеят според човешките идеи, представи, себични желания и лични предпочитания, затова не са склонни и не желаят да изпълняват дълга си. Например, когато стане въпрос за вършене на мръсна и изтощителна работа, някои хора казват: „Ще се подчиня на подредбата на Божия дом. Какъвто и дълг да ми възложи църквата, ще го изпълня, без значение дали е мръсен или уморителен, дали е впечатляващ или незначителен. Нямам изисквания и ще го приема като свой дълг. Това е поръчение, което Бог ми е поверил, и малко мръсотия и умора са трудности, които трябва да изтърпя“. В резултат на това, когато те се заемат с работата си, нямат усещането, че изобщо търпят трудности. Макар че другите може да я сметнат за мръсна или изтощителна, те я намират за лесна, защото сърцата им са спокойни и несмутени. Те я вършат за Бог, затова не усещат, че е трудна. Някои хора смятат, че мръсната, уморителна или незначителна работа обижда техния статус и роля. Те я възприемат така сякаш другите не ги уважават, тормозят ги или ги гледат отвисоко. В резултат на това, дори когато имат същите задачи или работна натовареност, те ги възприемат като изнурителни. Каквото и да правят, в сърцата им има негодувание и усещат, че нещата не са, каквито те ги искат или че са незадоволителни. Вътрешно те са пълни с негативност и противопоставяне. Защо са негативни и се противят? Какъв е коренът на това? Най-често причината е, защото изпълняването на дълга им не им носи заплащане; сякаш работят безплатно. Ако имаше награди, това можеше и да е приемливо за тях, но те не знаят дали ще получат награди или не. Затова хората усещат, че изпълнението на дълга не си заслужава, приравняват го към напразна работа и често стават негативни и се противопоставят, когато трябва да се изпълнява дълг. Не е ли точно така? Откровено казано, тези хора не желаят да изпълняват дълг“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Бог разобличава, че когато някои хора получат някакъв дълг, те не могат да го приемат от Бог и вместо това избират дълга си въз основа на своите собствени предпочитания. Те приемат дълг, който им позволява да се отличат, но се противопоставят и отхвърлят онзи дълг, който не им носи признание. Нямат отношение на покорство в дълга си. Това, което Бог разобличи, беше точно моето състояние. Вярвах, че да си водач идва с правото да се изказваш и че където и да идех, моите братя и сестри щяха да ми се възхищават, затова исках да сътруднича в този дълг. Но усещах, че дългът ми на домакин е сред най-нисшите и че се състои само от ръчен труд, затова не можех да се насиля да му се покоря. Усещах, че този дълг ме унижава и се чувствах онеправдана. Когато надзорникът ме помоли да почистя двора и да изнеса боклука, открих, че ми е трудно да го приема. Усещах, че да се разпорежда с мен е неуважително и това ме разстрои. Използвах нивата на статуса като мярка за човешко достойнство. Мислех си, че изпълнението на водачески дълг е като да си началник или мениджър в компания и това идва със статус и позиция, и че на тези хора се възхищаваха, където и да отидат, и им завиждах. Когато чух за дълга на домакин, ми се стори, че това е само домакинска работа и готвене, подобно на черната работа, и чувствах, че хората, които изпълняват този дълг, са незначителни, и където и да идат, ги гледат отвисоко. Сметнах този дълг за унизителен. Бях вярвала в Бог толкова много години и все пак още имах същите възгледи като невярващите. Тези мои възгледи бяха наистина абсурдни! В Божия дом всички са равни в дълга си. Дългът не се разделя на нисш или висш, благороден или слугински, голям или малък. Независимо дали е водачески дълг или дълг на домакин, той е все от Бог. Просто изпълнява различни функции и като сътворени същества, ние трябва да го приемаме и да му се покоряваме. Но в моя дълг аз проявявах внимание само към собствените си интереси и гордост. Изобщо не се отнасях към дълга си като към Божие поръчение. Тъй като дългът на домакин не ми позволяваше да се отлича, му се противопоставях. Нямах чувство на отговорност към дълга си и просто правех нещата нехайно. Видях, че бях наистина егоистична и достойна за презрение и че нямах никаква съвест или разум!

По-късно прочетох още Божии слова: „Роден в земя, пълна с нечистотии, човекът е заразен от обществото в значителна степен, повлиян е от феодалната етика и е обучаван в „институти за висше образование“. Изостаналото мислене, поквареният морал, долнопробни възгледи за живота, презряната философия за светските отношения, напълно безполезното съществуване, извратеният начин на живот и обичаи — всички тези неща са нахлули сериозно в сърцето на човека и сериозно са подкопали и атакували неговата съвест. В резултат на това човекът все повече се отдалечава от Бог и все повече Му се противопоставя. С всеки изминал ден човешкият нрав става все по-порочен и няма нито един човек, който доброволно да се откаже от нещо заради Бог, нито един, който доброволно да се покори на Бог, нито пък някой, който доброволно да търси явяването на Бог. Вместо това, под властта на Сатана, човекът не прави нищо друго, освен да се стреми към удоволствия, като се отдава на покварата на плътта в калната земя. Дори когато чуят истината, онези, които живеят в тъмнина, не се замислят как да я приложат на практика, нито са склонни да търсят Бог, дори и да са видели Неговото явяване. Как може едно толкова извратено човечество да има възможност за спасение? Как може едно толкова упадъчно човечество да живее в светлината?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Да имаш непроменен нрав означава да си във вражда с Бог). Божиите слова разобличиха първопричината за това, защо не можех да Му се покоря. Още от малка бях повлияна от сатанински отрови, като „Хората се нуждаят от гордостта си, както дървото се нуждае от кора“ и „Човек се стреми нагоре, а водата тече надолу“, и те бяха станали критерият за моето държание и поведение. Вярвах, че хората трябва да живеят заради гордостта си, и че начинът човек да живее с достойнство, e да му се възхищават навсякъде, където иде. Също така исках да върша работа, която ми позволява да се отлича и другите да ми се възхищават, и мислех, че животът по този начин е достоен и ценен. Но като вършех мръсна или непризната работа, се чувствах незначителна и подценена, затова не желаех да я приема. Преди да открия Бог, живеех според тези възгледи и винаги исках да живея по-добре от другите. Гледах отвисоко фермерите и работниците, които печелеха пари с тежък труд и смятах, че да имам бизнес с дрехи е по-достойно от физическия труд и ще ми позволи да стоя с високо вдигната глава пред другите и дори ще накара приятелите и роднините ми да ме видят в нова светлина. След като открих Бог, все още живеех според същите сатанински отрови, докато изпълнявах дълга си в църквата. Изпълняването на водачески дълг задоволяваше суетата и гордостта ми и ми даваше възхищението на братята и сестрите, и това ме правеше щастлива. Дори бях готова да изтърпя малко трудности и изтощение заради това. Но след изпълнението на водаческия дълг продължавах да търся възхищение от другите, винаги се опитвах да защитя гордостта и статуса си. Не вършех никаква истинска работа и така бях освободена. Когато отново ми дадоха дълг, не знаех как да го ценя. Не само че не размишлявах върху причината за провала си, но и продължавах да мисля за гордостта и статуса си. Мислех, че да изпълнявам дълг на домакин е срамно, и макар че го приех неохотно, го изпълнявах нехайно и със съпротива. Нямах изобщо никаква съвест или разум. Поставях гордостта и статуса си над всичко и макар да знаех, че никой друг не може да поеме дълга на домакин, все още исках да го откажа и да се измъкна. Изобщо не взимах под внимание църковните интереси, нито мислех за дълга и отговорностите си. Бях напълно егоистична! Ако не се покаех, накрая Бог щеше да ме презре и отстрани. Осъзнах вредните последствия от това да се стремя към гордост и статус и пожелах да се покая пред Бог, да се откажа от гордостта и статуса си и да се покоря на Божието върховенство и подредби, като изпълнявам добре този дълг на домакин.

След това вече не чувствах такава съпротива, когато изпълнявах дълга на домакин. Понякога дори бях способна да се разкрия и да разговарям със сестрите, и се чувствах много по-свободна и по-освободена. Виждах, че сестрите ми не ме гледат отвисоко, защото изпълнявам дълг на домакин и наистина осъзнах, че в Божия дом не се прави разлика между висш и нисш дълг. Просто функциите са различни. По-късно прочетох още Божии слова: „В Божия дом винаги, когато нещо е подредено да бъде свършено от теб, било то трудност или уморителна работа, и независимо дали ти харесва, или не, това е твой дълг. Ако можеш да го считаш за поръчение и отговорност, които Бог ти е дал, то тогава ти си от значение за Неговото дело за спасяването на човека. И ако това, което правиш, и дългът, който изпълняваш, са от значение за Божието дело за спасяването на човека, и ти можеш сериозно и искрено да приемеш поръчението, което Бог ти е дал, как ще се отнася Той към теб? Той ще се отнася към теб като към член на Своето семейство. Това благословия или проклятие е? (Благословия.) Това е голяма благословия“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво представлява адекватното изпълнение на дълга). „Каква е функцията ви като сътворени същества? Това е свързано с практиката и дълга на човека. Ти си сътворено същество и ако Бог ти е дал дар да пееш, а подредбите на Божия дом са такива, че да пееш, тогава ти трябва да пееш добре. Ако ти е даден дара да проповядваш евангелието, а подредбите на Божия дом са такива, че да проповядваш евангелието, тогава трябва да го правиш добре. Когато Божиите избраници те изберат за водач, трябва да поемеш поръчението на водачеството и да водиш Божиите избраници, които да ядат и пият Божиите слова, да разговарят за истината и да навлязат в реалността. Като правиш така, ще си изпълнил добре дълга си. Поръчението, което Бог дава на човека, е изключително важно и значимо! Така че как трябва да приемеш това поръчение и да изпълниш функцията си? Това е един от най-големите въпроси, пред които си изправен, и трябва да направиш избор. Може да се каже, че това е решаващ момент, който определя дали можеш да придобиеш истината и да бъдеш усъвършенстван от Бог“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човек може да опознае Божиите дела едва след като разбере истината). От Божиите слова открих път за практикуване и разбрах позицията, която едно сътворено същество трябва да заеме пред Бог, както и подходящият разум, който трябва да притежаваме. Независимо от това какъв дълг нарежда църквата, дали на домакин или какъвто и да е друг дълг, трябва да се покоряваме безусловно на Бог. Това е правилният разум, който трябва да имаме. Независимо от размера на дълга, ако можем да се покорим и да се отнасяме към него като към отговорност, дадена от Бог, да се уповаваме на Бог и да правим всичко по силите си да сътрудничим, ще имаме придобивки. Например някои братя и сестри може да вършат по-малко видим дълг, но те не се опитват да се отличат. Те се съсредоточават върху търсенето на истината и изпълняването на дълга си според принципите, и все пак напредват. Ако някой не се стреми към истината или не се покорява, докато изпълнява дълга си, тогава независимо колко впечатляващ може да изглежда дългът му, ако не придобива истината или не нито преживява промяна в нрава си, той все още се противопоставя на Бог и в крайна сметка ще бъде отстранен от Бог. Всеки дълг в Божия дом е важен и необходим. Точно както една машина не може да работи, ако дори един-единствен винт липсва. Дългът на домакин може да изглежда незначителен, но без някой да го изпълнява, братята и сестрите няма да имат спокойно обкръжение, в което да се събират и да изпълняват техния дълг. Като осъзнах това, започнах да ценя дълга си на домакин от все сърце и станах готова да сътруднича правилно.

От тогава нататък, когато и да имах неправилни намерения в дълга си, съзнателно се молех на Бог, за да се опълча срещу себе си. Всеки ден, след като завършех дълга си, притихвах, четях Божиите слова и си водех бележки по духовната ми практика. Имах повече време да съм близо до Бог. Постепенно състоянието ми се подобри и започнах да чувствам, че този дълг е доста добър. Наистина преживях Божиите усърдни намерения, защото каквито и устройства и подредби да прави Бог, те целят да ни пречистват и преобразяват. Бог не показва пристрастия и независимо какъв дълг изпълнява човек, стига да го приема от Бог и да иска да се покори и се стреми към истината, той ще има придобивки.

Като размишлявах върху това преживяване, мълчаливо благодарих на Бог в сърцето си. Бог подреди тази среда за мен, за да върша дълг на домакин, кастри ме заради моето желание за гордост и статус и поправи погрешните ми възгледи за това как да подхождам към дълга си. Това беше нещо, от което животът ми се нуждаеше, и беше Божията любов. Започнах също да разбирам, че дългът не се класифицира според значимост или стойност и независимо какъв вид дълг изпълняваме, той е функцията, която трябва да изпълняват сътворените същества. Не бива да изпълняваме дълга си въз основа на личните си предпочитания, нито да избираме. Трябва да се покоряваме на Божието върховенство и подредби, понеже точно това означава да имаме човешка природа и разум. Разбирането и промяната, която придобих в това, е все резултат от напътствията на Божиите слова.