Бях човек със силно желание за почести и статус. От дете се стремях да изпъкна и да съм по-висшестояща. Както гласи поговорката: „Чиновниците са по-висшестоящи от обикновените хора“, дори най-дребният чиновник се смята за по-добър от обикновения човек. Вярвах, че ако съм на чиновническа позиция, ще имам власт, ще бъда уважавана и почитана, където и да отида. Когато бях млада, работех всякаква мръсна и уморителна работа в селото само за да получа чиновнически пост. Работех дори на полето късно през нощта, като незнаен герой. Но заради ниското ми образование, без значение колко упорито се опитвах, успях да стана само председател на женската федерация в селото.

През 1999 г. приех Божието дело от последните дни и изпълнявах дълга си да проповядвам евангелието в църквата. Като виждах ръководните водачи по време на сбирките, обградени от братята и сестрите, които ги питат различни неща, изпитвах силна завист. Да си водач беше хубаво; всички ги заобикаляха, където и да отидеха, колко славно! След като Божието дело бъде завършено в бъдеще, тези водачи щяха със сигурност да бъдат спасени от Бог. Трябваше да се стремя искрено; ако можех да стана водач в Божия дом, не само щях да бъда високо почитана от братята и сестрите, но също щях да имам повече възможности за спасение и усъвършенстване. Докато се стремях усърдно и изпълнявах добре дълга си, определено щях да имам възможност да стана водач. По това време евангелието тъкмо беше разпространено в нашата област и повечето от хората, които го приемаха, бяха братя и сестри от старата ни църква. Веднага щом те се смутяха от пасторите или станеха негативни, или се сблъскаха с трудности, аз бързах да ги подкрепя. Всички братя и сестри ми се възхищаваха, идваха при мен с всички трудности, които срещнеха. Макар че по това време не бяхме основали църква и нямаше църковно водачество, това, което вършех, беше водаческа работа. Братята и сестрите, които бяха приели Божието дело от последните дни заедно с мен, също казваха: „Ако в бъдеще друг не бъде избран за водачество, Ли Джин със сигурност ще бъде“. Чувствах се доволна, като чувах това, мислех си: „Сред братята и сестрите, които приеха Бог с мен, никой не е по-добър от мен и никой не отдава всичко от себе си повече от мен. Братята и сестрите също ме подкрепят, така че, когато дойде време да се избере водач, всички със сигурност ще изберат мен“. През втората половина на 1999 г. ръководните водачи се събраха в нашата област, като казаха, че искат да основат църква и да изберат църковен водач. Бях много щастлива, мислейки си, че е сигурно, че аз ще бъда избрана за църковен водач. По време на сбирката уверено изчаках обявяването на изборните резултати от висшите водачи. Но неочаквано за водач беше избрана сестра Лиу Цин, а аз бях избрана за евангелски дякон. В мига, в който чух резултата, сякаш бях залята със студена вода, неочаквано се смразих напълно, лицето ми посърна и си помислих: „По цял ден съм заета да проповядвам евангелието, поя новите вярващи и приемам братята и сестрите, не се спирам, а дори не съм избрана за водач, не е ли цялата тази работа напразно? След като не са ме избрали за водач, братята и сестрите със сигурност ще си кажат, че не съм толкова добра като Лиу Цин, как ще се появя пред тях?“. След като сбирката приключи и аз се върнах у дома, колкото повече мислех за това, толкова по-огорчена се чувствах и несъзнателно се разплаках. В сърцето си завиждах на Лиу Цин: „Преди това в нашето вероизповедание ти дори не беше толкова усърдна като мен, какво те прави способна да си водач?“. Веднъж Лиу Цин дойде да ме попита за поенето на новите вярващи и аз си помислих разгневена: „Tи не разбираш нищо и все пак си водач? Ако не можеш да се справяш, защо не го каза по-рано?“. Отвърнах ѝ нетърпеливо: „Не си ли ти водачът? Разбери го сама“. Лиу Цин каза безпомощно: „Зададох ти тези въпроси, защото не разбирам“. Като чух това, усетих лек упрек в сърцето си, затова смекчих тона си и ѝ казах какво да прави. Тъй като не бях избрана за водач, винаги изпитвах усещане за загуба в сърцето си и не можех да събера ентусиазъм за дълга си. Преди, когато проследявах евангелската работа, активно търсех братята и сестрите, за да разбера ситуацията на възможните приемници на евангелието, и си партнирах с тях, за да разпространяваме евангелието, но сега, дори когато нямаше възможни приемници на евангелието, аз не ги търсех активно. Понякога, когато бях сама у дома, си мислех: „Проявявам гостоприемство и разпространявам евангелието и накрая дори не съм избрана за водач. Каква надежда за спасение има в бъдеще?“. Колкото повече мислех за това, толкова по-негативно се чувствах и се помолих на Бог за състоянието си: „Боже, не станах водач и нямам никаква мотивация да изпълнявам дълга си; сърцето ми е неутешимо. Но не знам как да променя това състояние. Моля Те, води ме да разбера Твоето намерение“.

По време на една сутрешна духовна практика прочетох тези Божии слова. „Аз обичам всички, които искрено Ме желаят. Ако се фокусирате върху любовта си към Мен, Аз със сигурност ще ви благословя изключително много. Разбирате ли Моите намерения? В Моя дом няма разграничаване по висок или нисък статут. Всеки е Мой син, а Аз съм вашият Отец, вашият Бог. Аз съм върховен и единствен. Аз контролирам вселената и всички неща!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 31). „Трябва „да Ми служиш със смирение и скрито“ в дома Ми. Нека тази фраза бъде твой девиз. Не бъди лист на дърво, а бъди коренът на дървото и се вкоренявай дълбоко в живота. Навлез в истинско преживяване на живота, живей според словата Ми, търси Ме повече по всеки въпрос и се приближавай към Мен и общувай с Мен. Не обръщай внимание на никакви външни неща и никой човек, събитие или предмет не бива да те възпира, но общувай само с духовни хора за това какво представлявам Аз. Разбирай Моите намерения, позволявай на Моя живот да тече между вас и преживявай Моите слова, изпълнявай Моите изисквания“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 31). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че в Божия дом няма разграничение между висок и нисък статус. Божието намерение е да се стремим към истината, тихо да изпълняваме дълга си, за да Го удовлетворим. Бог не иска от нас да се стремим към статус, а вместо това иска да се стремим към истината и да придобием живот. Придобиването на статус е вид външна слава, но тя е безсмислена и куха. Точно както листата падат наесен, макар и красиви, цветята, макар и красиви и почитани от хората, без да дадат плод, нямат живот. Винаги исках да съм водач, хората да ме подкрепят, да ми се възхищават, да ме слушат и да ме поддържат, да имам положение в сърцата им, но какъв е истинският смисъл от стремежа към такива неща? Божието дело от последните дни беше да съди и да пречисти хората, да ги снабди с истината. Ако не се стремях към истината, ако поквареният ми нрав останеше непроменен и не придобиех истината, тогава не бях ли вярвала напразно? Ценях статуса толкова високо, без него се чувствах негативно и загубих ентусиазъм да разпространявам евангелието. Осъзнах, че това, към което се стремя, не е истината, а репутация и статус, не беше ли това отклоняване от Божиите намерения? Помолих се на Бог: „Боже, желанието ми за статус е твърде голямо. Когато виждам как другите стават водачи, а аз не съм избрана, ставам негативна. В света се стремях да бъда чиновник и кадър. Сега, когато съм в Божия дом, все още се стремя към същите неща. Как се различава това от времето, когато бях част от света? Боже, вече не искам да се стремя към статус. Искам да изпълнявам дълга си на сътворено същество според Твоите изисквания, за да Те удовлетворя“. След това състоянието ми се промени и аз се ентусиазирах за разпространението на евангелието. Когато Лиу Цин срещаше трудности и идваше да ме пита, провеждах общение с нея, доколкото разбирах, и усещах, че всичко това е част от църковното дело, че когато сестрата среща трудности, моя отговорност е да ѝ помогна, и че това е също дълг, който трябва да изпълня. Два месеца по-късно Лиу Цин беше освободена, защото не можеше да върши истинска работа, и братята и сестрите избраха мен за църковен водач. В сърцето си се почувствах много щастлива, мислейки, че това е Божия услуга и трябва да работя усилено. След това аз избирах водачи за всяка група и провеждах общение с братята и сестрите за значението на разпространението на евангелието, и ефективността на неговото разпространение се подобри. Разпространявах евангелието през деня и поях новите вярващи през нощта, и ако някой от братята и сестрите беше негативен или слаб, го посещавах, за да му предложа подкрепа. Всички ме посрещаха топло и ако имаха въпроси, идваха при мен. Като виждах как братята и сестрите се събират около мен и ме уважават много, се наслаждавах силно на това чувство и мислех: „Да съм водач, е добре. Ако върша цялата църковна работа добре, ще имам възможности и за бъдещ напредък. Ако мога да стана по-висш водач, ще спечеля още повече уважение“.

По-късно висшите водачи дойдоха да се съберат с нас, като казаха, че искат да изберат проповедник от неколцина църковни водачи. Помислих си: „Нашата църква се справя по-добре, както в ефективността на разпространение на евангелието, така и с навлизането в живота на братята и сестрите, и заедно с моя скорошен арест от Комунистическата партия и непоколебимостта ми в свидетелството в сравнение с тях имам предимство във всеки аспект. Сигурна съм, че този път ще бъда избрана за проповедник“. Неочаквано беше избрана сестра Уан Сюе. Смразих се напълно в сърцето си и помислих: „Защо тя беше избрана, а не аз? Цялата ни църковна работа има най-добри резултати, в какво не съм по-добра от нея? След като не бях избрана за проповедник, как ще гледат на мен братята и сестрите? Кой ще ме уважава в бъдеще?“. По време на следващите събирания не казах нищо, усещах, че без значение колко силно се опитвам или колко съм заета, или уморена, няма смисъл. Срамувах се да разкрия състоянието си и да търся решение, да не се опозоря, затова го запазих за себе си.

По-късно Уан Сюе свика събиране на няколко църковни водачи и всички слушаха внимателно, но аз го приех доста тежко. Мислех си, че да си проповедник, е нещо съвсем различно, получаваш престиж и уважение, където и да идеш, и хората те слушат. Ако аз бях проповедник, братята и сестрите със сигурност щяха да се въртят и около мен, но сега аз трябваше да слушам нея и това ме караше да се чувствам неуравновесена. По време на събирането, когато тя изпълни работата, изпитах неохота да сътруднича и си мислех: „Преди бяхме равни, а ти не си по-добра от мен, сега ти организираш работата за нас. Ако следвам инструкциите ти, няма ли това да ме направи да изглеждам по-низша от теб?“. Уан Сюе ме попита за проблемите в нашата църковна работа и аз отвърнах нехайно, с безизразно лице: „Нашата църква няма много проблеми. Разрешили сме ги самостоятелно“. Тогава тя попита за напредването на евангелската ни работа и аз не исках да отговарям повече, затова отвърнах с безизразно лице: „Ефективността на нашата евангелска работа се подразбира, другите църкви дори не се доближават наполовина до нашите месечни резултати“. Когато тя попита за ситуацията с новодошлите, станах нетърпелива и отвърнах: „Новодошлите се поят от няколко от нас, водачите и работниците, и се справят добре. Ако не вярваш, можеш да идеш и да разбереш сама“. Уан Сюе се почувства възпряна от отношението ми и атмосферата на събирането стана неловка. Непрестанно живеех в състояние на завист и неудовлетворение и душата ми беше тъмна. Изгубих интерес да изпълнявам дълга си, станах нехайна. Когато имаше потенциални приемници на евангелието, повече не исках да го разпространявам сред тях. Ефективността на разпространението на евангелието започна да намалява. Когато водачите потърсиха общение с мен, за да ми помогнат, не бях в състояние да слушам. В крайна сметка бях освободена.

След това се самоанализирах. Защо чувствах неудобство и неудовлетворение, когато Уан Сюе стана проповедник? Затова се помолих на Бог да ме просветли и да ме води, за да позная и да разреша собствените си проблеми. По-късно прочетох тези Божии слова: „В търсенето си имате твърде много индивидуални представи, надежди и перспективи. Настоящото дело е с цел да кастри вашето желание за статус и с екстравагантните ви желания. Надеждите, статусът и представите — всички те са класически прояви на сатанинския нрав. […] В продължение на много години мислите, на които хората са разчитали за оцеляването си, са разяждали сърцата им до такава степен, че те са станали коварни, страхливи и достойни за презрение. Не само че им липсва воля и решителност, но и са станали алчни, арогантни и своенравни. На тях им липсва каквато и да е решителност да надхвърлят собственото си „аз“, а още повече — нямат и капка смелост да се отърсят от ограниченията на тези тъмни влияния. Мислите и животът на хората са толкова прогнили, че гледната им точка за вярата в Бог е все още непоносимо отвратителна и дори когато хората говорят за гледната си точка за вярата в Бог, е просто непоносимо да се слуша. Всички хора са страхливи, неспособни, достойни за презрение и крехки. Те не изпитват отвращение към силите на мрака и не изпитват любов към светлината и истината; вместо това те правят всичко възможно да ги пропъдят. […] Въпреки че днес сте стигнали до този етап, вие все още не сте се отказали от статуса и постоянно се напрягате да се интересувате от него и да го наблюдавате ежедневно, с дълбок страх, че един ден ще загубите статуса си и името ви ще бъде погубено. Хората никога не са оставяли настрана желанието си за лекота“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Защо не искаш да служиш като контрастиращ предмет?). От Божиите слова разбрах, че днешната ситуация е била предназначена да разкрие желанието ми за статус и моята поквара, както и да ми помогне да променя погрешните си възгледи за стремежа. Винаги се бях стремила към репутация и статус, а след като станах църковен водач, дори исках да бъда проповедник и по-висш водач, желаех да заемам високи позиции и да се наслаждавам на предимствата на статуса. Преди избирането на проповедника ставах рано и работех до късно за разпространяването на евангелието и поенето на новите вярващи, бях заета по цял ден, но когато не станах проповедник, станах негативна и небрежна в дълга си, дори вече не исках да разпространявам евангелието, когато имаше потенциални негови приемници. Очевидно това, което търсех, беше статутът на водач. По-късно поразсъждавах: защо бях толкова обсебена от статуса? Беше, защото живеех според отровите на Сатана, като: „Човекът се бори нагоре, водата тече надолу“ и „Чиновниците са по-висшестоящи от обикновените хора“, мислейки, че в живота човек трябва да се стреми да бъде по-високо от останалите и че само тогава може да бъде почитан и уважаван от другите, да живее ценен и значим живот. Под контрола на тези мисли не желаех да бъда най-малката в тълпата, а да стана кадър в селището, на шестнайсет или седемнайсет вършех всякаква трудна и уморителна работа, работех като незнаен герой на полето ден и нощ. На деветнайсет станах председател на женската федерация в селището ни. След като приех Божието дело от последните дни, когато висшите водачи ни събраха заедно, а братята и сестрите ги обградиха в търсене на отговори, в сърцето си им завидях. За да бъда избрана за водач, аз се отрекох и отдадох всичко от себе си, работих усърдно от зори до здрач, готова да изтърпя всяка трудност. След като станах църковен водач, дори исках да стана проповедник в желанието си да заема по-висока позиция. Когато не бях избрана за проповедник, не можех да приема, че нямам статус, и отхвърлих новоизбрания проповедник. Не желаех да слушам нейното общение и изпълняване на работата и когато тя разпитваше за нашата църковна работа, бях равнодушна, проявих презрение и неуважение към нея, заради което тя се почувства възпряна от мен. Фактът, че можех да изключвам и да принизявам другите, когато не придобивах статус, показваше, че съм наистина злобна! В себе си разкрих нрав на антихрист. Бог е Създателят. Само Бог е достоен за почитание и преклонение. Аз бях само сътворено същество, покварена личност. Какъв опит имах, че да карам другите да ми се възхищават? Наистина ми липсваше разум и срам! Бог ми даде възможността да практикувам дълга си на водач с надеждата, че ще се стремя към истината, ще си сътруднича с братята и сестрите хармонично, ще се допълваме едни други и ще изпълняваме заедно дълга си, но аз не се стремях към истината, винаги се стремях към статус, за да накарам другите да ми се възхищават. В името на репутацията и статуса можех дори да съм ревнива и завистлива, да възпирам и да изключвам другите, да вредя на братята и сестрите и да прекъсвам църковната работа. Осъзнах, че стремежът към статус е път към противопоставяне на Бог и ако не се покая, накрая ще получа Божието наказание. Помолих се на Бог: „О, Боже, аз, тази покварена личност, винаги се стремя към това другите да ми се възхищават, действията и делата ми са толкова омразни за Теб. Готова съм да се върна при Теб, без повече да се стремя към репутация или статус. Моля Те, води ме по пътя на стремежа към истината“.

Един ден прочетох още от Божиите слова: „Хората никога не са Ме обичали искрено. Когато го възхваля, човекът се чувства недостоен, но това не го кара да се постарае да Ме удовлетвори. Просто държи в ръце „позицията“, отредена му от Мен, и я разглежда; безчувствен за обаянието Ми, той лакомо поглъща облагите, произтичащи от положението му. Нима това не е израз на човешкото несъвършенство? Когато планините се раздвижат, дали ще те заобиколят, за да не те поместят от мястото ти? Когато водите се стекат, дали ще спрат пред твоята позиция? Дали тя притежава силата да размени местата на небето и земята?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Думите на Бог към цялата вселена, Глава 22). „Аз решавам крайната цел на всеки човек не според възрастта му или старшинството му, нито според изтърпените от него страдания и най-малко според това доколко предизвиква жалост, а според това дали притежава истината. Друг избор няма. Трябва да осъзнаете, че всички онези, които не следват Божията воля, също ще бъдат наказани. Това е неотменим факт. Следователно, Бог въздава наказания заради Своята праведност и като възмездие за многобройните зли дела на хората“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Подгответе си достатъчно много добри дела за вашата крайна цел). След като прочетох Божиите слова, разбрах че статусът не може да спаси хората и че когато дойде бедата, статусът не ти осигурява оцеляване. Бог определя крайната цел и изхода на хората, въз основа на това дали притежават истината. Без значение от статуса им, докато те се стремят към истината и нравът им претърпява промяна, могат да придобият Божието спасение. Преди мислех, че колкото по-висок е статусът ми, толкова по-голям е шансът да бъда спасена и усъвършенствана, затова неуморно се стремях към статус, готова да изоставя всичко и да изтърпя всякакви трудности на всяка цена, за да го придобия. Придобиването на статус стана цел на моя стремеж и посока на живота ми. Когато не бях избрана за проповедник, станах негативна и загубих ентусиазъм да изпълнявам дълга си. Животът с този погрешен възглед ми донесе много болка, навреди на братята и сестрите ми и на църковната работа. Помислих си как Павел е имал висок статус в религиозните кръгове, разпространявал е евангелието, придобил е много хора и е основал много църкви, но не се е стремил към истината, животът му нрав не се е променил и накрая е срещнал Божието наказание. Делото на Петър може и да не е било толкова обширно като това на Павел, но Петър се е стремил към истината, стремил се е да обича Бог и да изпълни дълга си на сътворено същество. Накрая Петър е бил доведен до съвършенство от Бог и е получил Божието одобрение. Аз живеех според погрешен възглед, вървях по същия път като Павел. Ако продължах по този път, със сигурност щеше да ме сполети същата съдба като Павел.

По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова, който направи пътя на практикуването по-ясен. Всемогъщият Бог казва: „Хората са сътворени същества, които нямат нищо, с което да се похвалят. Тъй като сте сътворени същества, вие трябва да изпълнявате дълга на сътворени същества. Няма други изисквания към вас. Ето как трябва да се молите: „О, Боже! Независимо дали имам статус, или не, сега разбирам себе си. Ако статусът ми е висок, това е защото е издигнат от Теб, а ако е нисък, е заради това, което Ти си отредил. Всичко е в Твоите ръце. Нямам нито избор, нито оплаквания. Ти си повелил да се родя в тази страна и сред този народ и всичко, което трябва да направя, е да бъда напълно покорен под Твоята власт, защото всичко е както Ти си повелил. Не се замислям за статуса; в края на краищата, аз съм само едно сътворено същество. Ако Ти ме поставиш в бездната, в езерото от огън и жупел, аз съм само едно сътворено същество. Ако Ти служа, аз съм сътворено същество. Ако Ти ме доведеш до съвършенство, аз все още съм сътворено същество. Ако Ти не ме доведеш до съвършенство, аз все още ще Те обичам, защото не съм нищо повече от сътворено същество. Аз не съм нищо повече от едно миниатюрно сътворено същество, създадено от Господа на творението, само един от всички сътворени хора. Ти си Този, Който ме е създал, а сега Ти ме постави в Своите ръце, за да постъпиш с мен, както пожелаеш. Аз съм готов да бъда Твой инструмент и да служа като контрастиращ предмет на Теб, защото всичко е такова, каквото Ти си повелил. Никой не може да го промени. Всички неща и всички събития са в Твоите ръце“. Когато настъпи моментът, в който вече няма да мислиш за статуса, тогава ще се освободиш от него. Едва тогава ще можеш уверено и смело да търсиш и само тогава твоето сърце ще може да се освободи от всякакви ограничения. Щом хората се отърват от тези неща, те няма да имат повече притеснения“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Защо не искаш да служиш като контрастиращ предмет?). От Божиите слова разбрах, че независимо от това дали хората имат или нямат статус, те всички са сътворени същества и в Божиите очи са еднакви. Независимо дали някой има или няма статус, всичко е предопределено от Бог. Кой какъв дълг ще изпълнява и какви заложби и дарби ще има, всичко е предопределено от Бог. Като сътворени същества, хората трябва да се покорят на Божията подредба и върховенство. Преди винаги имах амбиции да стана водач. След като станах църковен водач, дори желаех да стана проповедник. Но на базата на моите заложби и духовен ръст аз изначално бях неподходяща да бъда проповедник. Когато църквата беше новооснована, ролята ми като църковен водач включваше основно разпространението на евангелието и поенето на новите вярващи, а аз бях добра в разпространението на евангелието и постигнах някои резултати. Но ролята на проповедник включваше ръководството на много църкви, необходима бе добра работна компетентност и способност за общение относно истината и за разрешаване на проблеми. Моето навлизане в живота беше лошо и не бях дорасла за работата на проповедник. Трябваше да се покоря на Божията подредба. Сега ми беше възложено да разпространявам евангелието и трябва да изпълня дълга си да го разпространявам. Като осъзнах това, се помолих на Бог: „О, Боже, преследвах статус и не се покорявах на Твоето върховенство и подредба, което навреди на църковната работа. Сега съм готова да се покая и да се стремя да съм сътворено същество, обект на Твоето устройство“.

През 2015 г. църквата проведе нов избор за водачи и чух, че много братя и сестри искат да ме изберат. В този момент се почувствах едновременно щастлива и изненадана. Изглеждаше, че братята и сестрите ме ценяха високо, което доказваше, че имах някаква истина реалност. Помислих си: „Ако съм избрана, ще бъда уважавана, където и да ида сред братята и сестрите“. Но когато тази мисъл ми хрумна, знаех, че желанието ми за статус отново се надига. Като размишлявах за това как стремежът ми към статус ми причини много страдание и навреди на църковната работа в миналото, реших, че повече не искам да се стремя към статус. Вместо това трябваше да се подчиня на Божията уредба и да изпълнявам дълга си добре. Мълчаливо се помолих на Бог в сърцето си, готова да се откажа от желанието си за статус и всякакви грешни стремежи. Повече не исках да се стремя към слава или статус. Бях готова да се покоря на всеки възложен ми дълг. Преди гласуването старшите водачи помолиха всеки от нас да сподели мислите си. Аз се разкрих и казах: „Макар че вярвам в Бог от над десет години, навлизането ми в живота е повърхностно. Природата ми е надменна и изпитвам силно желание за статус, така че като водач за мен ще бъде лесно да се наслаждавам на облагите на статуса и да възпирам другите. Не мисля, че съм подходяща за ролята на водач. Споделям с всички вас истинската си ситуация. Можете да ме оцените въз основа на принципите“. След като приключих, се почувствах в голям покой. В крайна сметка братята и сестрите избраха две други сестри за църковни водачи, а аз бях избрана за евангелски дякон. Почувствах голяма благодарност към Бог и бях готова да изпълнявам дълга си всеотдайно. След това се съсредоточих върху евангелската ми работа. Двамата църковни водачи тъкмо бяха започнали да практикуват и когато забелязвах, че определени страни от тяхната работа не са подходящи, ги споменавах и провеждах с тях общение, за да ги променя. Чувствах, че този подход е добър.

В миналото, когато виждах някой с позиция на водач, ставах неспокойна, понеже се отнасях към водачеството като към цел на стремежа ми. Сега разбирам, че само като се стреми към истината, човек може да постигне спасение. Стремежът към статус е безсмислен. Също така се научих да се отказвам от желанието си за статус с цялото си сърце. Без значение кой става водач, мога да се отнасям с него правилно. Искам само да се стремя към истината непоколебимо, да изпълнявам добре дълга си и да утешавам Божието сърце.