Отговарях за графичния дизайн в църквата и освен че аз самият се занимавах с графичен дизайн, трябваше също ежедневно да проследявам работата на екипа и да разрешавам проблемите на братята и сестрите. Въпреки че бях зает всеки ден, когато братята и сестрите имаха проблеми и идваха да ме питат, като, в общи линии, приемаха всички съвети, които им давах, се чувствах щастлив и се радвах на усещането, че всички ми се възхищават.

По-късно към екипа се присъединиха няколко нови братя и сестри. Те не бяха много добри в графичния дизайн и имаха нужда от моята помощ и напътствия. Изведнъж почувствах голямо напрежение. Всеки ден аз самият трябваше да се занимавам с графичен дизайн, а също така трябваше да ръководя тези братя и сестри и да проследявам работата на другите. Вече бях затрупан с работа, но щях да се справя, ако имаше някой, който да ми партнира. Помислих си за Шайен. Тя владееше технологиите, беше отговорна при изпълнението на дълга си и в общи линии можеше да свърши сериозно цялата работа, която ѝ възлагах. Исках да препоръчам Шайен на надзорника и да я повиша в ръководител на екип, за да може да ми партнира. Ако двамата си разпределяхме работното натоварване, работата ни щеше да стане по-ефективна, а когато възникнеха проблеми, можехме да ги обсъждаме заедно. Но когато се канех да кажа на надзорника, изведнъж си помислих: „Ако Шайен наистина стане ръководител на екипа, дали някога ще настъпи момент, в който тя ще ми открадне славата? Ако това се случи, когато братята и сестрите имат трудности, те няма да се консултират с мен и статусът ми в техните сърца няма да е толкова висок. Това, че съм ръководител на екип, е резултат от моята непрекъсната работа и стремеж: учех всички на техниката на графичния дизайн и разрешавах техните проблеми и трудности. Сега, ако препоръчах Шайен, щях да разделя статуса и властта си наполовина и да ги споделя с нея — нямаше ли в крайна сметка да загубя?“. Когато се замислих за това, преглътнах препоръката си за Шайен. Помислих си: „Просто ще изчакам малко. Ще вложа още малко мисъл, ще платя малко по-висока цена, може би наистина мога да поема работата. Накрая цялата заслуга ще бъде моя“. След известно време църквата ми разпореди да поема и друга задача, така че нямах достатъчно време да проследя работата и обучението на братята и сестрите. Започнах да се притеснявам, че ако нещата продължат по този начин, работата по развиването на хората със сигурност ще се забави. Собственото ми време и енергия бяха твърде ограничени. Така че отново пожелах да препоръчам Шайен на надзорника, но тъкмо когато щях да говоря, отново се поколебах: „Аз съм човекът, който взема окончателното решение за цялата работа в екипа и ако има двама ръководители на екипа, аз ще загубя тази власт. Ще трябва да общувам и да обсъждам всеки въпрос с другия човек и моята дума вече няма да има същата тежест“. Така че си помислих: „Защо просто не го понеса сам засега? Ако има някаква работа, за която не мога да намеря време да надзиравам, ще я проследявам малко по малко. Освен това развиването на хората не става за един или два дни, а и не е като да прекъсвам или смущавам нарочно — Бог вероятно няма да ме заклейми“. По-късно работата по развиването напредваше бавно. Всеки път, когато си мислех за това, се чувствах виновен, затова се молех на Бог с думите: „О, Боже, Като се има предвид ситуацията със служителите и работното натоварване в момента, би било от полза за работата двама ръководители на екипа да си партнират. Искам да препоръчам Шайен, но не мога да го кажа гласно. Защо ми е толкова трудно да препоръчвам други? Моля Те, просветли ме и ме напътствай да опозная собствените си проблеми“.

След това разкрих състоянието си пред водача и той ми изпрати някои от Божиите слова. Бог казва: „Като църковен водач трябва не само да се научиш да използваш истината, за да решаваш проблемите, но и да се научиш как да откриваш и развиваш талантливи хора, на които в никакъв случай не бива да завиждаш, и които не бива да потискаш. Практикуването по този начин е полезно за делото на църквата. Ако успееш да обучиш няколко последователи на истината, които ти съдействат и вършат добре работата си, а накрая всички имате свидетелства от опит, това значи, че си компетентен водач или работник. Ако си в състояние да се справяш с всичко в съответствие с принципите, значи, че отдаваш предаността си. Някои хора все се опасяват, че другите са по-добри от тях или са над тях, че другите ще бъдат признати, а те ще бъдат пренебрегнати, и това ги кара да нападат и изолират останалите. Нима това не е пример на завист към хората с талант? Нима това не е егоистично и низко? Що за нрав е това? Това е злонамереност! Онези, които мислят само за собствените си интереси, които единствено задоволяват егоистичните си желания, без да мислят за другите и без да се съобразяват с интересите на Божия дом, имат лош нрав и не са обичани от Бог. Ако наистина си способен да се съобразяваш с Божията воля, ще можеш да се отнасяш справедливо към другите хора. Нима твоята работа няма да се улесни, ако препоръчаш добър човек като по този начин присъединиш един талантлив човек към Божия дом, и по този начин присъединиш талантлив човек към Божия дом? Нима така няма да покажеш, че си се посветил на дълга си? Това е добро дело пред Бог; това е минимумът съвест и разум, които трябва да притежават онези, които служат като водачи“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). Когато прочетох Божиите слова, разбрах, че водачите и работниците трябва да се научат как да откриват и развиват таланти, че това е полезно за работата на църквата и че това са съвестта и смисълът, които хората трябва да притежават. Ако някой има опасения, че като препоръчва хора, това ще се отрази на статуса му, и потиска тези таланти, това е израз на завист към способните, проява на егоизъм и низост. Затова се самоанализирах. Някои братя и сестри току-що бяха дошли да практикуват графичен дизайн. Трябваше да бъдат развивани и да се подобри професионалната им техника. Това наистина беше твърде много работа, за да я върша сам, и ясно разбрах, че само с партньор мога да се справя с нея, че Шайен би била подходящ ръководител на екипа и че препоръката за нея би била от полза за работата. Въпреки това се притеснявах, че ако тя върши работата по-добре от мен, братята и сестрите ще ѝ се възхищават и ще ме игнорират, а аз ще загубя статуса си. Вярвах, че ще претърпя загуби, затова не препоръчах Шайен. Мислех си също, че ако мога да понеса много страдания и да платя огромна цена, за да поема на плещите си тази работа, накрая заслугата ще е само моя. Затова стиснах зъби и свърших работата сам, в резултат на което работата по развиването на другите напредваше бавно. Всъщност Бог ме издигаше, като ми позволяваше да изпълнявам дълга на ръководител на екип, но аз не вземах под внимание Божиите намерения. Не само че не развивах таланти, но дори завиждах на Шайен и се притеснявах, че тя може да изпълнява добре дълга си и да ме надмине. Гледах как работата се забавя и все пак не желаех да я препоръчам. Като изпълнявах дълга си, аз защитавах само собствената си слава, придобивки и статус и не отчитах напредъка или резултатите от работата. Това наистина беше твърде егоистично и не показваше ни най-малко преданост към дълга ми!

По-късно прочетох още от Божиите слова: „Какво ще кажете, трудно ли е да си сътрудничите с други хора? Всъщност не е. Дори може да се каже, че е лесно. Защо обаче хората все още смятат, че е трудно? Защото имат покварен нрав. За хората, които притежават човешка природа, съвест и разум, сътрудничеството с останалите е сравнително лесно и те могат да почувстват, че е нещо радостно. Това е така, защото за никого не е лесно да постигне нещо сам и в каквато и сфера да работят хората или каквото и да правят, винаги е добре да има човек, който да им посочи нещата и да им предложи помощ — много по-лесно е, отколкото да се справят сами. Освен това хората са ограничени от заложбите си; ограничено е и това, което самите те могат да изживеят. Никой не може да е специалист по всичко: не е възможно един човек да знае всичко, да е способен на всичко, да постигне всичко — това е невъзможно и всеки трябва да притежава такъв разум. Каквото и да правиш, било то важно или не, винаги трябва да има някой, който да ти помага, да ти дава насоки и съвети, или да ти съдейства. Само така можеш да си сигурен, че ще постъпваш по-правилно, ще допускаш по-малко грешки и ще си по-малко податлив на заблуди, а това е добре. В частност да служиш на Бог, е важен въпрос и ако не се справиш с покварения си нрав, може да се изложиш на опасност! Когато хората имат сатанински нрав, те могат винаги и навсякъде да се разбунтуват срещу Бог и да Му се противопоставят. Хората, които живеят според сатанински нрав, винаги могат да отрекат Бог, да Му се противопоставят и да Го предадат. Антихристите са много глупави и не го осъзнават, а си мислят: „Достатъчно трудно се добрах до властта, защо да я споделям с друг? Да я дам на друг означава аз да я загубя, нали? Как мога да покажа талантите и способностите си, ако нямам власт?“. Антихристите не осъзнават, че Бог поверява на хората дълг, а не власт или статус. Те приемат само властта и статуса, а загърбват дълга си и не вършат действителна работа. Вместо това се стремят само към слава, изгода и статус, искат само да обсебят властта, да контролират Божиите избраници и да се отдадат на предимствата, които им осигурява статусът. Много е опасно да се постъпва така. Това е противопоставяне на Бог!“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се подчиняват само на тях, а не на истината или на Бог (Първа част)). Бог казва, че никой не е майстор във всичко, всички ние се нуждаем от други хора, които да ни партнират и да ни помагат, за да компенсираме недостатъците си, като се учим един от друг. По този начин можем да намалим грешките и отклоненията в работата си и да изпълняваме дълга си заедно, за да удовлетворим Бог. Но антихристите нямат това чувство и гледат на своя дълг като на средство за придобиване на статус, постоянно желаят да монополизират властта и да имат последната дума, и никога не искат да си сътрудничат с други хора или да им позволят да участват в работата им. Самоанализирах се. Бях твърде зает, за да изпълнявам сам дълга на ръководител на екип, и имаше много задачи, които не можех своевременно да организирам и изпълня, но когато исках да препоръчам Шайен, имах опасения, че собствената ми власт ще се размие. Вярвах, че да препоръчам Шайен за мой партньор, би било равносилно на това да отстъпя властта си като ръководител на екипа. Тогава повече не бих могъл да имам последната дума, да вземам всички решения или да се показвам пред братята и сестрите. Затова не исках да препоръчам Шайен. Разбрах причината, поради която не можех да препоръчам други хора или да бъда техен партньор. Така беше, защото не можех да пусна властта и статуса, които притежавах. Прекалено много наблягах на властта.

По-късно потърсих отговора на въпроса защо съм наблягал толкова много на властта и статуса. Прочетох един откъс от Божието слово и придобих известно познание за себе си. Всемогъщият Бог казва: „Статусът и репутацията са животът за антихристите. Всичко се върти около добрата репутация и високия статус, както и да живеят, в каквато и среда да живеят, каквато и работа да вършат, към каквото и да се стремят, каквито и да са целите им и каквато и да е посоката в живота им. И тази цел не се променя. Те никога не могат да загърбят тези неща. Това е истинското лице на антихристите, тяхната същност. Дори и да се намират в девствена гора високо в планината, пак няма да загърбят стремежа си към статус и репутация. Сред която и група хора да се намират, пак не могат да мислят за друго освен за статус и репутация. Макар антихристите също да вярват в Бог, те смятат, че стремежът към статус и репутация е равностоен на вярата в Бог и му придават същата тежест. Тоест докато вървят по пътя на вярата в Бог, те се стремят и към собствените си статус и репутация. Може да се каже, че антихристите са дълбоко убедени, че вярата в Бог и стремежът към истината са стремеж към статус и репутация, а стремежът към статус и репутация е и стремеж към истината, и че да придобият статус и репутация означава да придобият истината и живота. Ако почувстват, че не притежават репутация или статус, че никой не им се възхищава, не ги почита и не ги следва, те много се разстройват и смятат, че вярата в Бог няма нито смисъл, нито стойност, и си казват: „Такава вяра в Бог провал ли е? Безнадеждна ли е?“. Съкровените им мисли често се въртят около тези неща. Обмислят как да си извоюват място в Божия дом, как да придобият висока репутация в църквата, за да ги слушат хората, когато говорят, да ги подкрепят, когато действат, и да ги следват, където и да отидат, за да се чува гласът им в църквата и да имат престиж, облаги и статус. В сърцата си те действително се съсредоточават върху подобни неща. Към това се стремят такива хора. Защо винаги мислят за такива неща? След като са чели Божиите слова, след като са слушали проповеди, наистина ли не разбират всичко това, наистина ли не са способни да го различат? Наистина ли Божиите слова и истината не са способни да променят представите, идеите и мненията им? Съвсем не е така. Проблемът започва от тях, той е свързан изцяло с това, че те не обичат истината, защото в сърцата си изпитват неприязън към нея, в резултат на което са напълно невъзприемчиви към нея — което се предопределя от тяхната природа същност“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Трета част)). Независимо къде живеят или каква работа вършат, антихристите никога няма да се откажат от стремежа си към статус. Вярват, че стига да могат да придобият статус и власт, те могат да спечелят похвалата и възхищението на хората и да притежават престиж, правото да говорят и правото да решават. Вярват, че такъв живот има стойност и смисъл и ако нямат статус, това би ги лишило от живот. Когато бях малък, бях силно повлиян от сатанински отрови като „Изпъкни над останалите и донеси чест на предците си“ и „Може да има само един алфа мъжкар“. От малък очаквах с нетърпение да си създам име, когато порасна, и винаги исках да имам последната дума, където и да отида. Спомням си, че когато за първи път започнах да уча в колеж, споделях задълженията на отговорник на класа с друг ученик. След известно време почувствах, че ако сме двама, няма да мога да блесна, затова предложих да бъде избран един от нас за отговорник на класа. Очаквах с нетърпение да бъда избран, за да мога от този момент нататък да бъда в центъра на всички — най-високопоставеният в целия клас. Но в крайна сметка загубих. Тъй като не станах отговорник на класа, наведнъж отказах други позиции в класа и не ги изпълнявах. Когато дойдох в църквата, все още приемах придобиването на статус като цел на стремежа си. Вярвах, че като единствен ръководител на екипа ще мога да имам последната дума и всички ще ми се възхищават. Когато се стигна до това да препоръчам Шайен, вярвах, че по този начин тя ще сподели моя статус и власт и когато един ден тя се справи с работата по-добре от мен, аз ще загубя правото си на глас и никога повече няма да се наслаждавам на чувството за превъзходство, свързано с това, че всички ме издигат на пиедестал и слушат какво казвам. Поради тази причина предпочетох да отложа работата, вместо да препоръчам Шайен. Станах роб на статуса. Тогава, поради това че бях алчен за предимствата на статуса и не вършех истинска работа, извърших прегрешение и бях освободен. Тогава най-накрая видях, че като живеех според философията и законите на Сатана, това можеше само да ме накара да вървя по грешен път и да се противопоставям на Бог против волята ми.

По-късно прочетох друг откъс от Божието слово: „Всеки, който се стреми към слава, изгода и статус, вместо да изпълнява правилно дълга си, си играе с огъня и с живота си. Хората, които си играят с огъня и живота си, по всяко време могат да се обрекат на гибел. Днес, като водач или работник, ти служиш на Бог, което не е нещо обикновено. Не работиш за някой човек, камо ли за да си плащаш сметките и да слагаш храна на масата, а изпълняваш дълга си в църквата. И какво означава изпълнението на дълга, особено като се има предвид, че той идва от Божието поръчение? Означава, че за това дали изпълняваш дълга си добре, или не, отговаряш пред Бог. Накрая трябва да дадеш отчет пред Бог и трябва да има резултат. Приел си Божие поръчение, поел си свещена отговорност, затова колкото и да е важна или незначителна тази отговорност, тя е сериозна. Колко сериозна е тя? В по-тесен смисъл тя включва въпроса дали можеш да придобиеш истината в този живот и как Бог гледа на теб. В по-общ смисъл тя е пряко свързана с перспективите и съдбата ти, с твоя изход. Ако извършиш зло и се противопоставиш на Бог, ще бъдеш заклеймен и наказан. Бог си записва всичко, което правиш, когато изпълняваш дълга си, и има Свои собствени принципи и критерии за това, как да оценява и преценява. Бог определя изхода ти въз основа на всичко, което се проявява в теб, докато изпълняваш дълга си. Това сериозен въпрос ли е? Наистина е сериозен! И така, ако ти е възложена задача, сам ли трябва да се справиш с нея? (Не.) Тази работа не е нещо, което можеш да свършиш сам, но тя наистина изисква да поемеш отговорност за нея. Отговорността е твоя. Ти трябва да завършиш това поръчение. Какво включва то? Включва сътрудничеството, как да сътрудничиш в служенето, как да сътрудничиш, за да изпълниш дълга си, как да сътрудничиш, за да изпълниш поръчението си, как да сътрудничиш така, че да следваш Божията воля. То включва всички тези неща“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се подчиняват само на тях, а не на истината или на Бог (Първа част)). Когато приключих с четенето на Божиите слова, малко се уплаших, особено като прочетох тези: „Всеки, който се стреми към слава, изгода и статус, вместо да изпълнява правилно дълга си, си играе с огъня и с живота си. Хората, които си играят с огъня и живота си, по всяко време могат да се обрекат на гибел“. Разбрах, че ако човек се стреми към слава, печалба и статус, той все едно си играе с огъня и с живота си, без да го смята за важен. Дългът на човек е поръчение от Бог, много сериозен въпрос. Но аз приех дълга си като инструмент за придобиване на власт и статус. Макар и да знаех, че не мога да се справя сам с тази работа, не препоръчах Шайен за мой партньор, без ни най-малко да се замисля дали това ще се отрази на работата на църквата. По този начин аз се противопоставях на Бог и извършвах грях спрямо Него. Не си ли играех с огъня? Като ръководител на екипа не само че не изпълнявах собствения си дълг, но и работата, за която отговарях, се забави. Това не можеше да бъде оправдано пред Бог! Стремях се единствено към слава, придобивки и статус, и към това да накарам хората да ми се възхищават, а пътят, по който поех, беше пътят на антихристите. Ако не се бях покаял, щях да загубя изхода и крайната си цел. Когато разпознах това, тогава разбрах, че гледната точка, в която вярвах преди: „Въпреки че не препоръчвам другите, стига да не прекъсвам и да не смущавам работата пред очите на всички, Бог няма да ме заклейми“, не беше в съответствие с истината. Макар и външно да изглеждаше, че съм зает с изпълнението на дълга си, че страдам и плащам цената, че не върша нищо, което беше очевидно зло, всъщност за да запазя собствената си власт и статус, предпочитах да забавя работата, отколкото да препоръчам Шайен. Всичко, за което мислех, беше как да защитя собствената си слава, придобивки и статус — всичко, което мислех, беше зло и заклеймено от Бог. Бог проучва внимателно сърцата и умовете на хората. Ако не напуснех пътя на злото и продължавах да се стремя към репутация и статус, накрая можех само да бъда заклеймен и наказан от Бог.

По-късно прочетох още два откъса от Божието слово и открих пътя за практикуване. Всемогъщият Бог казва: „Най-лесният начин за практикуване на навлизането в истината реалност за всички, които изпълняват дълг, независимо колко дълбоко или плитко е разбирането им за истината, е да мислят за интересите на Божия дом във всичко и да загърбят егоистичните си желания, личните си намерения, мотиви, гордост и статус. Най-малкото, което човек трябва да направи, е да постави интересите на Божия дом на първо място. Ако някой, който изпълнява дълг, не може дори и само това да направи, как може да се каже за него, че изпълнява дълга си? Това не е изпълнение на дълг. Преди всичко трябва да мислиш за интересите на Божия дом, да зачиташ Божията воля и да вземаш предвид работата на църквата. Постави тези неща на първо място; едва след това можеш да мислиш за стабилността на статуса си или за това как те възприемат другите. Не смятате ли, че това става по-лесно, като го разделите на две стъпки и направите някои компромиси? Ако практикуваш така известно време, ще започнеш да усещаш, че не е чак толкова трудно да удовлетвориш Бог. Освен това трябва да можеш да изпълняваш отговорностите си, задълженията си и дълга си и да загърбиш егоистичните си желания, намерения и мотиви; трябва да зачиташ Божията воля и да поставяш на първо място интересите на Божия дом, делото на църквата и дълга, който ти е възложен. След като живееш така известно време, ще усетиш, че това е добър начин да се държиш. То е да живееш просто и честно и да не си низък, долен човек; то е да живееш справедливо и достойно, а не да бъдеш презрян, подъл и негоден за нищо. Ще усетиш, че това е начинът, по който човек трябва да действа, и това е образът, който трябва да изживее. Постепенно желанието ти да удовлетворяваш собствените си интереси ще отслабне“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). „Има проблем, ако си водач или работник и все се мислиш за по-висш от останалите и се наслаждаваш на дълга си като някакъв държавен чиновник, все се отдаваш на атрибутите на поста си, все кроиш собствени планове, все се съобразяваш със собствената си слава и със статуса си и им се наслаждаваш, все се занимаваш с лични дела и непрестанно се стремиш да придобиеш по-висок статус, да управляваш и контролираш повече хора и да разшириш обхвата на властта си. Опасно е да се отнасяш към важен дълг като към възможност да се радваш на положението си, сякаш си държавен служител. Ти си антихрист, ако все така постъпваш, ако не искаш да работиш с други хора, да отслабиш властта си и да я споделиш с друг, защото не искаш някой друг да вземе надмощие и да стане център на вниманието, и ако единствено искаш да се радваш на властта сам. Ако обаче често търсиш истината, загърбваш плътта, изоставяш собствените си мотиви и планове, и ако си способен да се наемеш да работиш с другите, да разкриеш сърцето си, за да се съветваш и да търсиш с останалите, да слушаш внимателно идеите и предложенията им и да приемаш правилните съвети, които съответстват на истината, който и да ги дава, тогава практикуваш мъдро и правилно и си способен да избегнеш поемането по погрешен път. Това ще те предпази“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се подчиняват само на тях, а не на истината или на Бог (Първа част)). Като вярващ в Бог, след като съм ял и пил толкова много от Божието слово, не бях в състояние да защитя интересите на църквата при изпълнението на дълга си, а навсякъде говорех и действах в името на собствените си егоистични желания, репутация и статус — наистина ми липсваха съвест и разум и бях недостоен да изпълнявам дълга си в църквата. В Божия дом властва истината, властва праведността. Ако някой притежава заложби и способности и носи бремето на църковната работа, този човек трябва да бъде препоръчан и да бъде помолен да поеме подходящата работа в църквата. Като препоръчваме други хора, има още един човек, който да върши работата на църквата, което е от полза за напредъка на работата, както и този на братята и сестрите. Ако човек винаги възприема дълга си си като някакъв статус, постоянно желае да монополизира властта, да бъде над останалите и да има последната дума, като не желае да си партнира с другите, този човек е тръгнал по пътя на антихриста. Но ако има партньор и в работата могат да обсъждат, да се учат един от друг и да се проверяват взаимно, тогава може да се избегне монополизирането на властта от един човек и тръгването му по пътя на антихристите. Това се превръща в нещо като невидим щит над самия него. Като се замислих върху това, открих, че препоръчването на таланти не само ще бъде от полза за работата на църквата, но и ще помогне и на мен. След това изпратих съобщение на водача и препоръчах Шайен, а той се съгласи аз и Шайен да станем партньори. Това донесе огромно избавление на сърцето ми и ми стана много леко. От този момент нататък обсъждах работата с Шайен, след което си разпределяхме отговорностите и малко по малко резултатите от работата по развиването на хората също се подобриха. Чрез този опит започнах бавно да разбирам какво е казано в Божието слово: „Нима твоята работа няма да се улесни, ако препоръчаш добър човек като по този начин присъединиш един талантлив човек към Божия дом, и по този начин присъединиш талантлив човек към Божия дом? Нима така няма да покажеш, че си се посветил на дълга си? Това е добро дело пред Бог; това е минимумът съвест и разум, които трябва да притежават онези, които служат като водачи“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). От Божието слово разбрах, че ако човек препоръчва хора, това не вреди на собствените му интереси, а е практикуване на истината. Независимо кой може да поеме работата, ако той е полезен за работата на Божия дом, тогава трябва да го препоръчаме. Това са съвестта и разумът, които едно сътворено същество трябва да притежава. Чувствах, че наистина е добре да се държа по този начин.