През 2022 г. църковният водач ми организира да поя няколко новоповярвали, които имаха доста добри заложби. Вътрешно бях поласкана от това, тъй като чувствах, че ако водачите имат толкова високо мнение за мен, че пред всички останали напоители са избрали мен да изпълнявам този дълг, това трябва да означава, че се справям доста добре. Два месеца по-късно към екипа ни се присъедини нова сестра на име Чън Дан. Тя имаше доста добри заложби, имаше способността да разбира и напредваше бързо. Когато поеше новоповярвалите, тя водеше общение върху истините доста ясно и задълбочено, а освен това имаше способността да се изразява добре с думи и водеше общение по ясен и структуриран начин. Веднага изпитах усещане за криза и си помислих: „Чън Дан има добри заложби и напредва толкова бързо. Ако това продължи, няма ли да ме надмине? Ако стане така, това ще означава, че не съм толкова добра, колкото е тя, и тогава какво достойнство ще ми остане?“. Като разсъждавах така, тайно реших да работя усилено, за да се въоръжа с истините и да подобря способността си за изразяване, решена да не ѝ позволя да ме надмине, каквото ще да става. Но колкото и да се стараех, напредъкът ми беше минимален. Когато решавах проблеми, колкото повече исках да се изразя добре, толкова по-непоследователна ставах — дори не можех да използвам уменията за изразяване, които вече имах. Като виждах как Чън Дан е способна да води общение върху истините, за да решава проблеми, много се обезсърчих. Малко по-късно Чън Дан беше избрана за водач на екипа. Бях изпълнена със завист и чувствах, че гордостта ми е напълно срината. Ненавиждах я от дъното на душата си, тъй като усещах, че именно нейното присъствие ме смущаваше толкова много. След това всеки ден бях мрачна, липсваше ми ентусиазъм в дълга ми и дори се оплаквах на Бог, че не ми е дал добри заложби като нейните. Понякога, когато Чън Дан ми възлагаше определени задачи, аз не сътрудничех и ѝ правех физиономии. Когато тя ми посочваше проблемите в работата ми по поенето, аз чувствах съпротива и казвах някои доста груби думи. По-късно към екипа ни се присъединиха още две сестри. Когато видях, че търсят помощ от Чън Дан вместо от мен, сякаш ми удариха шамар. Много се разстроих от това и я обвинявах, че ме е засенчила, така че ревността ми към нея стана още по-силна. Като водач на екипа Чън Дан отговаряше за изпълнението на всички различни задачи. Когато се претовари, тя ме помоли да помогна за обучението на новоповярвалите. Помислих си: „Ако обучавам добре новоповярвалите, няма ли цялата заслуга да отиде при теб?“. Отказах ѝ с думите: „Ти си водач на екипа, така че обучението на новоповярвалите е твоя работа“. По време на едно събрание Чън Дан сподели, че да бъдеш водач на екип е предизвикателство и че обмисля да се оттегли от този дълг. Като чух това, вместо да се самоанализирам, аз изпитах удоволствие от нейните трудности и вътрешно ѝ се присмивах, като си мислех: „Не се ли предполага, че си по-добра от мен във всяко отношение? Тогава ти трябва да се справяш с всичко“. Дори многократно предлагах да напусна. В крайна сметка бях освободена от позицията ми, защото ревността ми към нейните способности оказваше лошо влияние върху екипа.

По време на духовната си практика прочетох един откъс от Божието слово: „Публичното потискане на хората, отхвърлянето им, нападките срещу хората и разобличаването на техните проблеми от страна на антихристите са все целенасочени. Без съмнение те използват подобни средства, за да се прицелят в онези, които се стремят към истината и които могат да ги разпознаят. Като пречупват тези хора, те постигат целта да укрепят собствената си позиция. По своята природа нападането и отхвърлянето на хора по този начин е злонамерено. В езика и начина им на говорене има агресия: разобличаване, заклеймяване, клевети и злословия. Те дори изопачават фактите, като говорят за положителните неща, сякаш са негативни, и за негативните неща, сякаш са положителни. Като представят бялото за черно и бъркат правилното с погрешното по този начин, антихристите постигат целта си да провалят хората и да съсипят името им. От каква нагласа се поражда това нападение и отхвърляне на инакомислещите? В повечето случаи то идва от завистлива нагласа. При порочен нрав завистта носи със себе си силна омраза, a в резултат на завистта си антихристите нападат и отхвърлят хора. В подобна ситуация, ако антихристите бъдат разобличени, докладвани, изгубят статуса си и претърпят нападение в съзнанието си, те няма да се покорят, нито ще са доволни от това и ще им бъде още по-лесно да си създадат силна нагласа за отмъщение. Отмъщението е вид нагласа, а също така и вид покварен нрав. Когато антихристите видят, че това, което някой е направил, им е навредило, че други хора са по-способни от тях или че нечии твърдения и предложения са по-добри или по-мъдри от техните и всички са съгласни с твърденията и предложенията на този човек, антихристите считат, че позицията им е застрашена, в сърцата им се пораждат завист и омраза и те нападат и си отмъщават. Когато си отмъщават, антихристите обикновено нанасят изпреварващ удар по целта си. Те действат инициативно, когато нападат и пречупват хората, докато другата страна не се покори. Едва тогава считат, че са изпуснали парата. Какви други проявления на нападане и отхвърляне на хората съществуват? (Омаловажаване на другите.) Омаловажаването на другите е един от начините на проявление. Независимо колко добре си вършиш работата, антихристите пак ще те омаловажат или заклеймят, докато не станеш негативен и слаб и не можеш да търпиш повече. Тогава те ще бъдат щастливи и ще са постигнали целта си“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Втора точка: те нападат и отхвърлят инакомислещите). Бог разобличи това, че антихристите имат порочен нрав, ревниво сърце и силно желание за статус. Щом някой в обкръжението им се окаже по-добър от тях и застраши статуса им, антихристите стават ревниви и развиват нагласа за отмъщение. С цел да подсигурят статуса си, те могат да използват различни тактики, за да потискат и изключват инакомислещите. Спомних си как, когато Чън Дан току-що беше пристигнала, като видях, че тя има добри заложби и ме превъзхожда във всяко отношение, както и това, че новите членове на екипа също се въртят около нея и се отнасят с голямо уважение към нея, се почувствах ужасно, тъй като вярвах, че именно Чън Дан ме смущава толкова много, така че ревността и неприязънта, които таях към нея, избухнаха неконтролируемо. По-късно, когато Чън Дан ми беше възложила някои задачи, аз не ѝ съдействах, погледнах я кисело и ѝ заговорих раздразнено, което също се отрази на състоянието ѝ. Понякога, когато обсъждахме проблеми, знаех, че казаното от Чън Дан бе съгласно принципите, но умишлено се придържах към собствените си възгледи и не исках да се избавя от тях; дори подстрекавах другите да застанат на моя страна срещу нея, което водеше до забавяне на работата. Знаех, че има много работа и че Чън Дан, която беше нова в ролята на водач на екип, със сигурност беше изправена пред много предизвикателства, но от ревност умишлено пречех, като не исках да изпълнявам дълга си, понеже исках да я затрудня и да я съкруша. Докато размишлявах върху това поведение, осъзнах, че съм точно като антихрист, с твърде силно желание за статус, и осъзнах, че когато някой застрашаваше позицията ми, аз чувствах ревност и желание за отмъщение и пренебрегнах напълно църковното дело; признах, че моят нрав беше порочен и лишен от човешка природа. Спомних си, че когато за пръв път бях започнала да се обучавам в този дълг, водачите специално организираха някой да ни напътства и да ни помага, за да можем бързо да схванем принципите и да изпълняваме добре дълга си. По този начин църквата ме беше насърчавала и обучавала, но аз не следвах правилния път, а търсех слава и печалба, като по всякакъв начин се опитвах да изключа инакомислещия и да смущавам църковното дело. Наистина бях гаднярка!

След това прочетох друг откъс от Божието слово: „Ако човек твърди, че обича истината и че се стреми към нея, но в същността си цели да се отличи, да се изтъкне, да накара хората да имат високо мнение за него, да удовлетвори собствените си интереси, и ако изпълнява дълга си не за да се покори на Бог или да го удовлетвори, а за да постигне слава, придобивки и статус, тогава стремежът му е грешен. При това положение действията му пречат ли на делото на църквата, или помагат за развитието му? Очевидно пречат, а не помагат да се развива. Някои хора тръбят, че вършат работата на църквата, но се стремят към лична слава, придобивки и статус, занимават се с лични дела, създават своя собствена малка група, свое собствено малко царство. Такива хора изпълняват ли дълга си? Цялата работа, която вършат, съществено прекъсва, смущава и руши делото на църквата. Какви последствия има стремежът им към слава, придобивки и статус? Първо, засяга начина, по който Божиите избраници ядат и пият нормално Божието слово и разбират истината, възпрепятства навлизането им в живота, пречи на поемането им по правилния път на вярата в Бог и ги води по грешния път, а това вреди на избраниците и ги води към гибел. И как в крайна сметка се отразява това на делото на църквата? Смущава го, уврежда го и го руши. Това е следствието от стремежа на хората към слава, придобивки и статус. Когато изпълняват дълга си така, дали не може да се определи като следване на пътя на антихриста? Когато Бог иска хората да загърбят славата, придобивките и статуса си, Той не го прави, за да ги лиши от правото на избор, а по-скоро защото, докато се стремят към слава, придобивки и статус, те прекъсват и смущават делото на църквата и навлизането в живота на Божиите избраници и дори могат да повлияят на това как още хора ядат и пият Божиите слова и как разбират истината, и следователно на постигането им на Божието спасение. Това е неоспорим факт. Когато хората се стремят към собствена слава, придобивки и статус, те определено няма да се стремят към истината и няма да изпълняват дълга си предано. Те ще говорят и действат само в името на славата, придобивките и статуса си. Цялата работа, която вършат, без никакво изключение, е заради тези неща. Подобно поведение и такива постъпки несъмнено означават, че тези хора следват пътя на антихристи. Това прекъсва и смущава Божието дело, а всевъзможните последствия от него възпрепятстват разпространяването на евангелието на царството и извършването на Божията воля в църквата. Затова определено може да се каже, че пътят, който следват хората, които се стремят към слава, придобивки и статус, е пътят на противопоставяне на Бог. Те умишлено Му се противопоставят и Го отричат, а така съдействат на Сатана да се съпротивлява и противопоставя на Бог. Това е естеството на стремежа на хората към слава, придобивки и статус. Грешката при хората, които се стремят към собствените си интереси, е, че целите, които преследват, са целите на Сатана, а те са нечестиви и несправедливи цели. Когато хората се стремят към лични интереси като например слава, придобивки и статус, те несъзнателно се превръщат в инструмент, проводник и дори във въплъщение на Сатана. Те играят негативна роля в църквата. Смущават и рушат делото на църквата, нормалния църковен живот и нормалния стремеж на Божиите избраници и им оказват неблагоприятно и негативно влияние“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Първа част)). Преди си мислех, че търсенето на репутация и статус е просто личен провал в стремежа към истината и че това ще доведе само до загуби в собствения живот на човека, без да засяга другите. Винаги съм го смятала за незначително разкритие на поквара, като си мислех, че всеки има такъв вид поквара и че това не може да се промени за един ден, а трябва да се прави постепенно. Не бях разбрала защо Бог толкова мрази стремежа към репутация и статус. След като прочетох този откъс от Божието слово, осъзнах, че стремежът към репутация и статус не само вреди на собствения живот на човека, но и пречи на църковното дело. Чън Дан беше водач на екипа и аз трябваше да я подкрепям и да ѝ сътруднича в работата. Но от ревност аз умишлено не ѝ съдействах за организацията на работата и я затруднявах, което се отрази на работата по поенето. Когато обсъждахме проблеми, въпреки че знаех, че общението ѝ е правилно, се страхувах, че ако я слушам, ще изглеждам по-нисша и ще загубя имиджа си. Затова упорито се придържах към собствените си възгледи, което доведе до забавяне на работата. Дори умишлено бях създавала пречки и отказвах да работя и да направя дори нещата, които можех да направя, и така прехвърлях работата върху Чън Дан, за да ѝ окажа натиск. На пръв поглед изглеждаше, сякаш се състезавах с другите за слава и печалба, но всъщност се противопоставях на Бог. Удовлетворявах суетата си с цената на забавяне на църковното дело. Едва сега разбрах, че много антихристи биват отлъчени не защото се стремят към репутация и статус или имат покварен нрав, а защото, докато се стремят към слава и статус, са готови на всичко, за да потискат другите и да им създават трудности, като по този начин смущават работата на Божия дом и извършват много зли дела. В същността си моите действия бяха същите като тези на антихристите. Ако не се покаех, накрая щях да бъда отлъчена от църквата заради многобройните си зли дела. Докато размишлявах върху това, се уплаших. По това време се чувствах някак унила и се чудех дали все още има надежда да бъда спасена, след като съм извършила толкова много злини, и дали Бог не използва тази ситуация, за да ме разкрие и отстрани.

По-късно прочетох един откъс от Божието слово: „Днес вие не просто можете да виждате Бог, но, което е по-важно, вие сте получили наказание и съд, получили сте това най-дълбоко спасение, което означава, че сте получили най-голямата Божия любов. Във всичко, което прави, Бог наистина ви обича. Той няма лоши намерения. Именно заради вашите грехове Той ви съди, така че да се самоанализирате и да получите това огромно спасение. Всичко това се прави с цел човекът да стане пълноценен. От началото до края Бог прави всичко възможно, за да спаси човека, и не желае да унищожи напълно хората, които е създал със собствените Си ръце. Днес Той е дошъл сред вас, за да работи: не е ли това още по-голямо спасение? Ако Той ви мразеше, пак ли щеше да върши дело от такъв мащаб, за да ви води лично? Защо Той трябва да страда така? Бог не ви мрази и няма лоши намерения към вас. Трябва да знаете, че Божията любов е най-истинската любов. Само защото хората са непокорни, Той трябва да ги спаси чрез съд; без този съд спасяването им щеше да бъде невъзможно“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Вътрешната истина за делото на завоюването (4)). След като прочетох Божиите слова, се почувствах дълбоко трогната и осъзнах колко неразумна съм била. Освобождаването ми от длъжност днес беше, защото търсех слава и печалба и защото не вървях по правилния път, а вършех зло и смущавах църковното дело. Затова трябваше да приема да бъда дисциплинирана и укорявана, а не да разбирам погрешно Божието намерение. Размишлявах също и върху това защо бях способна да извърша такива зли дела. Освен че имах силно желание за репутация и статус, напълно ми липсваше богобоязливо сърце. Винаги, когато се случеше нещо, което застрашаваше репутацията и статуса ми, бях склонна да действам преднамерено, да върша зло и да се противопоставям на Бог. Прочетох и друг откъс от Божието слово: „А как ще се държи човек, ако има богобоязливо сърце? (Няма да постъпва безразсъдно или умишлено.) Тези две думи са много подходящи. И така, как да практикувате избягването на безразсъдни и умишлени действия? (Сърцата ни трябва да търсят.) Когато се изправят пред проблем, някои търсят отговор от други хора, но когато другият човек говори в съответствие с истината, те не го приемат, не са способни да се подчинят и в сърцата си мислят: „Обикновено съм по-добър от него. Няма ли да изглежда, че ме превъзхожда, ако сега послушам предложението му? Не, не мога да го послушам по този въпрос. Просто ще го направя по моя си начин“. След това си намират причина и оправдание, за да отхвърлят мнението на другия. Що за нрав е това, когато човек вижда, че някой е по-добър от него, но се опитва да го потисне, като разпространява слухове за него или прибягва до отвратителни средства, за да го очерни и да подкопае репутацията му, или дори да го стъпче, за да защити мястото си в съзнанието на хората? Това не е просто надменност и самонадеяност. Това е нравът на Сатана. Това е злонамерен нрав. Това, че този човек може да напада и да отчуждава хората, които са по-добри и по-силни от него, е коварно и нечестиво. А това, че не се спира пред нищо, за да унижи хората, показва, че в него има много дяволска природа! Той е склонен да омаловажава хората, да ги набеждава безпричинно, да им създава трудности, понеже живее според нрава на Сатана. Това не е ли злодеяние? Макар да живее така, пак си мисли, че е добре и че е добър човек. Когато обаче види някой по-добър от себе си, е склонен да му създава проблеми и да го тъпче. Какъв е проблемът тук? Не са ли безскрупулни и своенравни хората, които са способни да извършат такива злодеяния? Такива хора мислят само за собствените си интереси, съобразяват се само с личните си чувства и единствено искат да осъществят своите желания, амбиции и цели. Не ги вълнува колко щети нанасят на делото на църквата, а за да защитят статуса си в съзнанието на хората и собствената си репутация, биха пожертвали интересите на Божия дом. Подобни хора не са ли надменни, самоправедни, егоистични и подли? Такива хора са не само надменни и самоправедни, но са и крайно егоистични и подли. Те изобщо не проявяват внимание към Божиите намерения. Дали такива хора имат богобоязливи сърца? Изобщо нямат богобоязливи сърца. Затова действат безразсъдно и правят каквото си поискат, без да изпитват каквато и да е вина, без изобщо да се притесняват, да се страхуват или тревожат и без да се замислят за последствията. Често постъпват така и винаги са се държали по този начин. От какво естество е подобно поведение? Меко казано, такива хора са твърде завистливи и имат твърде силно желание за лична репутация и статус. Те са прекалено измамни и подмолни. По-точно казано, същността на проблема се състои в това, че тези хора изобщо нямат богобоязливи сърца. Те не се боят от Бог, вярват, че те самите са от първостепенно значение, и смятат, че превъзхождат Бог и истината във всяко отношение. Бог е незначителен и не заслужава да се споменава в сърцата им, там Той няма никакъв статус. Могат ли да практикуват истината хора, които нямат богобоязливи сърца, нито място за Бог в тях? Категорично не. И така, какво вършат, когато обикновено са доволно заети и изразходват доста енергия? Такива хора дори твърдят, че са загърбили всичко, за да се отдадат изцяло на Бог, и че са изстрадали много. Всъщност обаче мотивът, принципът и целта, които стоят зад всички техни действия, са в името на собствения им статус и престиж, както и на защитата на всичките им интереси. Смятате ли, че такива хора са ужасни, или напротив? Що за хора вярват в Бог от много години, но изобщо нямат богобоязливи сърца? Те не са ли надменни? Не са ли сатани? А на кои създания най-много им липсва богобоязливо сърце? Освен при зверовете, то липсва при злите и антихристите, дяволите и подобните на Сатана“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Петте условия, които трябва да изпълниш, за да поемеш по правилния път на вяра в Бог). Докато четях Божиите слова, почувствах дълбока болка в сърцето си и видях, че съм точно като човека, когото Той бе разобличил — човек без богобоязливо сърце. Бог казва, че само зверовете, злите хора, антихристите, дяволите и Сатана изобщо нямат богобоязливо сърце, и можех да усетя Божията омраза и ненавист към тези хора. Като се замисля, въпреки че вярвах в Бог, в сърцето ми нямаше място за Него; винаги бях давала предимство на собствената си репутация и статус и дори стигах дотам, че по всякакъв начин потисках и изключвах другите. Като видях, че Чън Дан има по-добри заложби от мен, започнах да ревнувам и да се сравнявам с нея във всичко. След като Чън Дан стана водачка на екипа, почувствах, че това тя да организира задачите вместо мен накърнява гордостта ми, тъй като аз се бях занимавала с поене по-дълго от нея. Така че умишлено отказвах да ѝ сътруднича и усложнявах положението ѝ. Дори по време на дискусиите винаги пазех имиджа си, като отказвах да приема подходящите ѝ предложения, защото се страхувах, че ако се вслушам в тях, ще изглеждам по-нисша от нея. В крайна сметка, като видях, че тя ме превъзхожда във всяко отношение и не мога да я засенча, почувствах, че няма изгледи да изпъкна в екипа, затова започнах умишлено да преча и да се противопоставям на изпълнението на дълга си. Това разкри, че в сърцето ми нямаше страх от Бог и ми липсваше човешка природа. Ако имах дори най-малък страх от Бог в сърцето си, нямаше да извърша такива злодеяния, нито пък щях да се осмеля да си изкарвам раздразнението върху работата на църквата. Не само че не изпълнявах дълга си искрено, но и бях попречила на другите да изпълняват своя и бях смутила работата на църквата. Как да не предизвика това Божията омраза? Това освобождаване от длъжност беше резултат от Божия праведен нрав, който се стовари върху мен — аз си го бях изпросила. Изпитах дълбоко съжаление и самообвинение и мълчаливо се молех на Бог, изповядвах се и се разкайвах.

След това се опитах да измисля как да реша проблема си с ревността към талантливите и способните хора и как да се справя с амбицията си да се стремя към репутация и статус. Един ден прочетох Божиите слова: „Дарбите и способностите, с които хората се раждат, са дадени от Бог. Той много отдавна ги предопредели. Ако Бог те е направил глупав, в твоята глупост има замисъл; ако те е направил интелигентен, в твоята интелигентност има замисъл. Всичко има предназначение за Бог, каквито и дарби да ти е дал, каквито и да са силните ти страни, колкото и висок да е коефициентът ти на интелигентност. Всичко това е по Божията повеля. Бог отдавна е повелил твоята роля в живота и дълга, който изпълняваш. Някои хора негодуват, че другите притежават силни страни, които те самите нямат. Те искат да се променят, като научат повече, видят повече и като се стараят повече. Това, което старанието им може да постигне обаче, е ограничено и те не могат да надминат онези, които притежават дарби и компетентност. Безполезно е, колкото и да се бориш. Бог е отредил какъв ще бъдеш и никой не може да направи нищо, за да го промени. Трябва да насочиш усилията си към това, в което си добър. Трябва да изпълняваш този дълг, за който си подходящ. Не се опитвай да се налагаш в области, за които нямаш умения, и не завиждай на останалите. Всеки си има предназначение. Не си мисли, че можеш да правиш всичко добре или че си по-съвършен или по-добър от останалите. Не бива все да искаш да замениш другите и да се покажеш. Това е покварен нрав. […] С такъв нрав все се опитваш да надделееш над останалите и да ги изпревариш, все се състезаваш и се опитваш да отнемеш от хората. Ти си особено завистлив, не отстъпваш пред никого и все се стараеш да изпъкнеш. Това вещае проблеми. Така постъпва Сатана. Ако наистина искаш да бъдеш приемливо сътворено същество, недей да се стремиш към собствените си мечти. Лошо е да се опитваш да си по-добър и по-способен, отколкото си в действителност, за да постигнеш целите си. Трябва да се научиш да се подчиняваш на устроеното от Бог и на Неговите подредби и трябва да застанеш стабилно на мястото, което трява да заема човешкото същество. Само това е проява на разум“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Принципите, които трябва да ръководят човешкото поведение). След като прочетох Божиите слова, сърцето ми се развълнува. Осъзнах, че винаги, когато срещах хора с добри заложби, бях склонна да ревнувам и да се сравнявам с тях, като неконтролируемо се стремях към репутация и статус. Това поведение се коренеше в собствения ми надменен нрав и желанието да надмина другите във всичко. Но дарбите и заложбите, които имам, са предопределени от Бог и в това има добро Божие намерение. Надменният ми нрав ме караше винаги да се стремя към репутация и статус и ако наистина имах такива големи заложби, кой знае колко надменна щях да бъда. Можеше накрая да бъда отлъчена от църквата заради това, че съм извършила толкова много зло и съм следвала пътя на антихриста. Божието предопределение за моите средни заложби е начин да бъда закриляна. Освен това Бог не изисква от нас да бъдем супергерои или велики хора и да превъзхождаме другите във всичко. Това, което Бог цени, е, в зависимост от нашия духовен ръст и заложби, да направим в максимална степен това, на което сме способни, и да се съсредоточим върху доброто изпълнение на дълга си с искрено сърце. Чън Дан имаше по-добри заложби и нейният дълг беше да помага за цялостната работа като водач на екипа. Трябваше да я подкрепям и да ѝ сътруднича, да се уча от нейните силни страни и да работя хармонично с нея, за да мога да изпълнявам дълга си по-добре. Независимо от това дали заложбите ни са добри, или слаби, общата цел на всички е да изпълняваме добре дълга си и това е най-важното. Постоянното ми сравняване и съревнование с другите всъщност означаваше, че се противопоставях на Бог и не се покорявах на Божието върховенство и подредби, и само ме караше да страдам от мъченията на Сатана. Докато размишлявах за това как не ценях възможността да изпълнявам дълга си, а вместо това се съсредоточих върху борбата и съревнованието с другите, почувствах известно съжаление.

Няколко месеца по-късно водачите организираха да работя с Чън Дан и други. Първоначално бях малко притеснена, тъй като се опасявах, че отново мога да разкрия покварен нрав. Знаех също обаче, че тази ситуация е подредена от Бог и е възможност да се покая. Не исках да разочаровам Бог, затова трябваше да се изправя пред нея. Съзнателно се молех повече на Бог, като исках закрилата Му, за да мога да живея в Неговото присъствие, и постоянно си напомнях да не търся слава и печалба, нито да се сравнявам с другите. Спомних си, че веднъж забелязах една сестра да постига значителен напредък, и веднага се почувствах малко изгубена и притеснена, тъй като се страхувах, че сестрата ще ме надмине и че ще стана най-слабият член на екипа и ще загубя имиджа си. Бързо осъзнах, че отново се сравнявам с другите и съзнателно се помолих на Бог в сърцето си. Помислих си за Божиите слова, които бях чела преди: „Ако наистина искаш да изпълняваш дълга си добре, първо трябва да намериш подходящата за теб позиция, а след това да направиш каквото можеш с цялото си сърце и душа, като вложиш всички сили и дадеш най-доброто от себе си. Това отговаря на критериите и такова изпълнение на дълга има известна степен на чистота. Така трябва да постъпва едно истинско сътворено същество. Първо трябва да разбереш какво е истинско сътворено същество. То не е свръхчовек, а човек, който живее порядъчно и практично на земята. То изобщо не е необикновено и не е никак изключително, а по нищо не се различава от обикновения човек. Ако все искаш да превъзхождаш останалите, да те поставят над тях, това се дължи на надменния ти сатанински нрав и е заблуда, предизвикана от амбицията ти. Всъщност не можеш и не е възможно да го постигнеш. Бог не ти даде такъв талант или умение, нито ти даде такава същина. Не забравяй, че си обикновен член на човечеството, който по нищо не се различава от останалите, дори и външният ти вид, семейството и възпитанието ти, както и талантите и дарбите ти, да са донякъде различни. Все пак не забравяй следното: колкото и да си уникален, това се отнася само до тези малки аспекти, а нравът ти е покварен точно като на останалите. Твоето отношение и принципите, към които трябва да се придържаш при изпълнението на дълга си, са точно като при всички останали. Хората се различават единствено по своите силни страни и дарби“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Принципите, които трябва да ръководят човешкото поведение). Божиите слова ми помогнаха да разбера, че съм обикновено сътворено същество, нормален човек. Нормално е да има неща, които не знам, или области, в които не съм толкова добра, колкото са другите. Това, че по-рано започнах да практикувам поене на новоповярвалите, не означаваше, че трябва да съм по-добра от другите във всяко отношение. Да се мисли по този начин беше надменно и неразумно. Бог изисква от мен да бъда нормален човек, да правя всичко по силите си съвестно и да използвам напълно способностите си в съответствие с моя духовен ръст и заложби. Освен това Бог е дал на всеки човек различни заложби и силни страни. Когато работим заедно, ние можем да допълваме силните и слабите си страни, като си сътрудничим хармонично, което е от полза за изпълнението на дълга. Ако сестрата има способности, които аз нямам, трябва да се уча от нея, а това е и Божият начин да компенсира моите недостатъци. Когато осъзнах Божието намерение, това ми донесе чувство на облекчение и постепенно започнах да се съсредоточавам върху дълга си. Когато отново се изправих пред Чън Дан, успях да подкрепя работата ѝ и да си сътруднича с нея хармонично. Когато се сблъсквах с неща, които не разбирах, бях готова да загърбя гордостта си и да потърся съвет от нея. Този начин на практикуване ме накара да се чувствам спокойна и облекчена, а и постигнах известен напредък в изпълнението на дълга си. Благодаря на Бог за това!