През ноември 2021 г. бях избрана за църковен водач. Понеже бях активна в дълга си и работата ми беше постигнала известни резултати, братята и сестрите гледаха на мен с голямо уважение. По-висшестоящите водачи също имаха добро мнение за мен и често питаха за моето състояние. Други църкви имаха потенциални приемници на евангелието, на които да се проповядва, и евангелският надзорник предложи аз да разпространявам евангелието. Сестрата, с която си сътрудничех, също ме беше похвалила, че имам такива заложби на такава млада възраст. Бях толкова щастлива и си мислех: „Дори да не съм водач от дълго време, братята, сестрите и висшите водачи ми се възхищават и онези от други църкви също знаят, че съм способна в работата. Изглежда, че съм доста добра в това, което правя, и сигурно всички ме смятат за рядък талант“. Тези мисли ме караха да се чувствам истински щастлива и винаги се чувствах изпълнена с енергия.

През май 2022 г. Лиу Юн беше прехвърлена в нашата църква, за да работи като водач. Когато Лиу Юн пристигна в нашата църква, тя започна да се опознава със служителите и да следи напредъка на различни задачи. Откри, че един от домовете, в които се съхраняваха книги, не беше безопасен и че там имаше някои проблеми, свързани с нарушаването на принципите. Също откри човек, който бил направил някои невярващи коментари по време на събирания, смущавал е църковния живот, и който не се е поправил въпреки многобройните общения. Лиу Юн ни напомни, че трябва да се научим на проницателност и да изолираме този човек според принципите. Лиу Юн продължи активно да подкрепя онези от новодошлите, които бяха негативни и слаби и не присъстваха редовно на събирания, и постепенно състоянието на новодошлите започна да се подобрява. Също така успя да приобщи към вярата няколко човека. Като виждах тези неща, чувствах, че Лиу Юн е наистина способен работник, който може да открива и да разрешава проблеми, но също изпитвах в себе си и чувство на горчивина: „И двете сме църковни водачи, но някои от проблемите, които тя разреши, аз дори не забелязвах. Сигурно всички ни сравняват и мислят, че Лиу Юн е по-добра от мен. Няма ли моят статус да пострада в очите на другите?“. По-нататък на една среща на работниците, Лиу Юн спомена как напоследък е подкрепяла новодошлите. По-висшите водачи кимаха с одобрение, докато слушаха, и съдействащите братя и сестри също слушаха съсредоточено и внимателно. Видях, че всички ѝ отделят все повече внимание и се почувствах неудобно и малко пренебрегната, като си мислех: „Преди на събиранията говорех много за придобитото си знание чрез преживявания и водачите също ме ценяха доста. Сега вниманието на всички е съсредоточено върху Лиу Юн. Ако нещата продължават така, кой ще ми обърне внимание или ще ми се възхити? Не, трябва да накарам всички да видят какво ѝ липсва. Това ще отнеме от нейната увереност и ще я обезкуражи, като в същото време ще възпре другите от това да ѝ се възхищават. Ще привлече вниманието на всички обратно към мен и аз ще мога да възстановя ореола си“.

След това, докато си сътрудничех с Лиу Юн, преднамерено се съсредоточавах върху недостатъците и слабостите ѝ. Откривах, че понякога се самоизтъква и исках да разговарям за този неин проблем. Но истината беше, че другите вече бяха посочили този недостатък и тя донякъде се беше поправила. Но за да се възползвам от тази възможност да обезкуража Лиу Юн, вътрешно си съставях списък с нещата, за които се беше похвалила и си ги отбелязвах мислено, за да мога, когато ѝ давам „насоки и помощ“, да разполагам с неоспорими основания и да я накарам да види, че нейният покварен нрав в този аспект все още е значителен, и че все пак почти не се е променила. По този начин ще наведе глава малко повече и аз ще мога да изпъкна. По-късно открих някои безмилостни Божии слова на разобличение и правосъдие, които да приложа спрямо нея. Като видях тези безмилостни Божии слова, си помислих: „Лиу Юн разкрива само малко от покварата и се опитва да се промени. Ако приложа тези Божии слова спрямо нея, дали ще успее да се справи?“. Но после си помислих: „Тя вярва в Бог от години, нищо няма да ѝ стане. Освен това, тя наистина има този проблем и ако стане негативна и слаба, а работата ѝ започне да ѝ се изплъзва, защото не може да го приеме, това само ще ми позволи да изпъкна“. После просто намерих някои Божии слова за практикуването, в които тя да навлезе, като си мислех, че по този начин никой няма да заподозре моите скрити подбуди. На следващия ден по време на срещата на работниците, я слушах как повдига въпрос за своето състояние и казва, че е била заета с външни проблеми и не се е съсредоточавала върху навлизането в живота, и че дори да не искала да върви по стъпките на Павел, не е могла да се сдържи… Дори не беше приключила с речта си, но аз не можех да се спра. Помислих си: „След като иска да се съсредоточи върху навлизането в живота, мога да използвам този момент като възможност да посоча проблемите ѝ и да я накарам да види недостатъците си. По-важното е, че висшите водачи, братята и сестрите са всички тук, така че ако отворя дума, всички ще разберат за нейните недостатъци и ще спрат да ѝ се възхищават толкова. И когато всички видят как умея да я напътствам и да помагам, те ще погледнат на мен като на човек, който носи бреме. Ще уцеля два заека с един куршум!“. С тази мисъл нададох малко по-силен глас от обикновено и казах на Лиу Юн с леко прекалено ентусиазиран тон: „Все повтаряш, че искаш да се съсредоточиш върху навлизането в живота, но нямаш определен път на практикуване. Можеш да започнеш да се самоанализираш чрез дребни неща. Написала съм някои от проблемите ти, които съм видяла. Може да поразмишляваш върху тях малко“. Докато говорех, започнах да разгъвам писмото, което бях написала, в което изброявах всичките начини, по които се е самоизтъкнала. После ѝ заговорих със сериозен тон за отношението, което Бог има, към онези, които обичат да парадират, и разнищих пътя, на който се намираха тези хора, както и последствията от това да вървят по него. После предложих няколко пътя на практикуване. След като направих тези неща, на Лиу Юн изглежда ѝ стана неудобно и се засрами, после каза: „Приемам какво каза и ми е нужно малко време за да го премисля“. Почувствах се малко виновна, когато тя каза това, и се изплаших, че всички ще прозрат, че имам скрити подбуди. Но после си помислих: „Казах истината и освен това открих няколко пътя на практикуване, затова станалото не е голяма работа“. По-висшите водачи, братя и сестри не ме опровергаха, така че изглежда бяха съгласни с мен. Тази мисъл ми донесе малко повече облекчение.

Една вечер няколко дни по-късно, докато Лиу Юн и аз дискутирахме работата заедно, аз почувствах леко неудобство за „помощта“, която ѝ бях оказала, и я попитах за нейното състояние. Каза, че не е много добро. Смяташе, че да е вярваща от толкова години, но да не успее да промени този аспект от нейния покварен нрав, я определя като неспособна на промяна, и се чувстваше доста негативно. Като чух това ми стана неловко и си помислих: „Може ли това, че изтъкнах проблема ѝ да я е наранило до степен, която да я накара да се чувства негативно?“. Тогава си послужих с Божиите слова, за да разговарям внимателно за пътя, по който да разреши този аспект на нейния покварен нрав, после ѝ казах, че трябва да се изправи срещу проблема правилно и да поправи състоянието си. Видях, че придобива известно разбиране, което донякъде ме успокои. По-късно се самоанализирах по този въпрос и се помолих на Бог, помолих Го да ми даде насоки да разпозная собствения си покварен нрав. Прочетох тези откъси от Божиите слова: „Някои хора все се опасяват, че другите са по-добри от тях или са над тях, че другите ще бъдат признати, а те ще бъдат пренебрегнати, и това ги кара да нападат и отхвърлят останалите. Нима това не е пример на завист към хората с талант? Нима това не е егоистично и достойно за презрение? Що за нрав е това? Това е злонамереност! Онези, които мислят само за собствените си интереси, които единствено задоволяват егоистичните си желания, без да мислят за другите и без да се съобразяват с интересите на Божия дом, имат лош нрав и не са обичани от Бог“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). „Третата техника, която антихристите използват, за да контролират хората: те отхвърлят и нападат онези, които се стремят към истината. Някои хора обичат положителните неща, справедливостта и светлината, и обичат да разговарят за истината. Те често намират братя и сестри, които се стремят към истината и които я търсят, за да общуват с тях. Антихристът избухва, когато види нещо подобно. За него всеки, който се стреми към истината, е треска в окото, трън в петата. Той би направил така, че всички, които се стремят към истината, да станат обект на неговите нападки, отхвърляне и атаки. Разбира се, антихристът няма да атакува тези хора само с брутални, варварски тактики, които са достатъчно очевидни, за да бъдат прозрени от хората. Той ще възприеме общението за истината като начин и с няколко думи и доктрини ще съди хората и ще ги атакува. Това кара хората да си мислят, че това, което прави, е правилно и разумно, че се опитва да помогне — че няма нищо лошо в това, което прави. Какви са тези негови „правилни и разумни“ методи? (Той цитира Божиите слова, за да съди хората и да ги атакува.) Правилно — той цитира Божиите слова, за да разобличава хората и да ги съди. Това е най-често използваният от антихриста метод. На пръв поглед този начин на говорене изглежда справедлив, разумен и съвсем правилен, но вътрешно намерението му не е да помага на другите в тяхна полза, а да ги разобличава, да ги съди, да ги заклеймява и омаловажава. Точно това е целта, която иска да постигне. Така че проблемът е в отправната им точка“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Трета точка: те отхвърлят и нападат онези, които се стремят към истината). „Публичното потискане на хората, отхвърлянето им, нападките срещу хората и разобличаването на техните проблеми от страна на антихристите са все целенасочени. Без съмнение те използват подобни средства, за да се прицелят в онези, които се стремят към истината и които могат да ги разпознаят. Като пречупват тези хора, те постигат целта да укрепят собствената си позиция. По своята природа нападането и отхвърлянето на хора по този начин е злонамерено. В езика и начина им на говорене има агресия: разобличаване, заклеймяване, клевети и злословия. Те дори изопачават фактите, като говорят за положителните неща, сякаш са негативни, и за негативните неща, сякаш са положителни. Като представят бялото за черно и бъркат правилното с погрешното по този начин, антихристите постигат целта си да провалят хората и да съсипят името им. От каква нагласа се поражда това нападение и отхвърляне на инакомислещите? В повечето случаи то идва от завистлива нагласа. При порочен нрав завистта носи със себе си силна омраза, a в резултат на завистта си антихристите нападат и отхвърлят хора. В подобна ситуация, ако антихристите бъдат разобличени, докладвани, изгубят статуса си и претърпят нападение в съзнанието си, те няма да се покорят, нито ще са доволни от това и ще им бъде още по-лесно да си създадат силна нагласа за отмъщение. Отмъщението е вид нагласа, а също така и вид покварен нрав. Когато антихристите видят, че това, което някой е направил, им е навредило, че други хора са по-способни от тях или че нечии твърдения и предложения са по-добри или по-мъдри от техните и всички са съгласни с твърденията и предложенията на този човек, антихристите считат, че позицията им е застрашена, в сърцата им се пораждат завист и омраза и те нападат и си отмъщават. Когато си отмъщават, антихристите обикновено нанасят изпреварващ удар по целта си. Те действат инициативно, когато нападат и пречупват хората, докато другата страна не се покори. Едва тогава считат, че са изпуснали парата. Какви други проявления на нападане и отхвърляне на хората съществуват? (Омаловажаване на другите.) Омаловажаването на другите е един от начините на проявление. Независимо колко добре си вършиш работата, антихристите пак ще те омаловажат или заклеймят, докато не станеш негативен и слаб и не можеш да търпиш повече. Тогава те ще бъдат щастливи и ще са постигнали целта си“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Втора точка: те нападат и отхвърлят инакомислещите). Като прочетох Божиите слова, аз осъзнах, че ме е било страх, че другите ги е грижа само за Лиу Юн и не ме уважават, заради което аз я нападнах и я отхвърлих, и че това е било злонамерен нрав. Лиу Юн беше дошла да подкрепи нашата църква и не само беше свършила истинска работа, но и ми беше помогнала с моя дълг. Но аз не мислех как да си сътруднича хармонично с нея при изпълнението на дълга или защитаването на църковната работа, само гледах на нея като на заплаха за моя статус и се страхувах, че ако нещата продължават по онзи начин, никой няма да ме уважава, така че нарочно търсех недостатъците ѝ, а след това ги използвах, като прилагах „насоки и помощ“ като начин да я нападам. Въпреки че изглеждаше, че ѝ помагам да разбере себе си, всъщност аз просто ѝ завиждах, че е по-добра от мен във всяко отношение. Искаше ми се тя да се ограничи и да се почувства обезверена след като прочете Божиите слова на разобличаване и правосъдие, за да не се откроява повече. Видях, че моята „помощ“ за Лиу Юн всъщност беше само претекст да я нападам. Бях ѝ завидяла и бях поискала да я уязвя, да я накарам да се чувства негативно и да я държа по-долу от мен. Действията ми бяха точно като на антихрист, който напада и отхвърля онези, които се стремят към истината, като използва привидно справедливи и разумни методи да потиска хората и по този начин затвърждава статуса им в очите на техните братя и сестри. Това разкри покварен нрав! Подтекстът на Божиите слова ме накара да чувствам, че Бог таи отвращение и омраза към нрава на антихристите и бях обзета от чувство на скръб и страх. Мислех, че Бог със сигурност ме ненавижда. Затова се молех на Бог: „О, Всемогъщи Боже, искам да се покая. Не искам отново да нападам или да отхвърлям братята и сестрите си. Моля те, имай милост към мен и ми позволи да придобия истинско себепознание чрез това“.

По-нататък четох още Божии слова, които ми дадоха известно разбиране на проблема ми. Всемогъщият Бог казва: „Що за нрав е това, когато човек вижда, че някой е по-добър от него, но се опитва да го потисне, като разпространява слухове за него или прибягва до отвратителни средства, за да го очерни и да подкопае репутацията му, или дори да го стъпче, за да защити мястото си в съзнанието на хората? Това не е просто надменност и самонадеяност. Това е нравът на Сатана. Това е злонамерен нрав. Това, че този човек може да напада и да отчуждава хората, които са по-добри и по-силни от него, е коварно и нечестиво. А това, че не се спира пред нищо, за да унижи хората, показва, че в него има много дяволска природа! Той е склонен да омаловажава хората, да ги набеждава безпричинно, да им създава трудности, понеже живее според нрава на Сатана. Това не е ли злодеяние? Макар да живее така, пак си мисли, че е добре и че е добър човек. Когато обаче види някой по-добър от себе си, е склонен да му създава проблеми и да го тъпче. Какъв е проблемът тук? Не са ли безскрупулни и своенравни хората, които са способни да извършат такива злодеяния? Такива хора мислят само за собствените си интереси, съобразяват се само с личните си чувства и единствено искат да осъществят своите желания, амбиции и цели. Не ги вълнува колко щети нанасят на делото на църквата, а за да защитят статуса си в съзнанието на хората и собствената си репутация, биха пожертвали интересите на Божия дом. Подобни хора не са ли надменни, самоправедни, егоистични и подли? Такива хора са не само надменни и самоправедни, но са и крайно егоистични и подли. Те изобщо не проявяват внимание към Божиите намерения. Дали такива хора имат богобоязливи сърца? Изобщо нямат богобоязливи сърца. Затова действат безразсъдно и правят каквото си поискат, без да изпитват каквато и да е вина, без изобщо да се притесняват, да се страхуват или тревожат и без да се замислят за последствията. Често постъпват така и винаги са се държали по този начин. От какво естество е подобно поведение? Меко казано, такива хора са твърде завистливи и имат твърде силно желание за лична репутация и статус. Те са прекалено измамни и подмолни. По-точно казано, същността на проблема се състои в това, че тези хора изобщо нямат богобоязливи сърца. Те не се боят от Бог, вярват, че те самите са от първостепенно значение, и смятат, че превъзхождат Бог и истината във всяко отношение. Бог е незначителен и не заслужава да се споменава в сърцата им, там Той няма никакъв статус. Могат ли да практикуват истината хора, които нямат богобоязливи сърца, нито място за Бог в тях? Категорично не. И така, какво вършат, когато обикновено са доволно заети и изразходват доста енергия? Такива хора дори твърдят, че са загърбили всичко, за да се отдадат изцяло на Бог, и че са изстрадали много. Всъщност обаче мотивът, принципът и целта, които стоят зад всички техни действия, са в името на собствения им статус и престиж, както и на защитата на всичките им интереси. Смятате ли, че такива хора са ужасни, или напротив? Що за хора вярват в Бог от много години, но изобщо нямат богобоязливи сърца? Те не са ли надменни? Не са ли сатани? А на кои създания най-много им липсва богобоязливо сърце? Освен при зверовете, то липсва при злите и антихристите, дяволите и подобните на Сатана. Те изобщо не приемат истината и изобщо нямат богобоязливи сърца. Способни са на всякакви злодеяния и са врагове на Бог и на Божиите избраници“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Петте условия, които трябва да изпълниш, за да поемеш по правилния път на вяра в Бог). Като прочетох Божиите слова и ги съпоставих с моето собствено поведение, разбрах, че отхвърлянето или потискането на другите се корени в абсолютната ми липса на богобоязливо сърце. Моите идеи, мисли и действия бяха единствено в името на репутацията и статуса ми. Преди Лиу Юн да дойде, аз изпъквах по всякакъв начин, но след като видях как тя ме превъзхождаше във всяко отношение, станах завистлива и неспособна да приемам нейното превъзходство, и не исках да ѝ позволя да ме надмине. Затова се възползвах от покварата, която тя разкри, и използвах „помощта“, която ѝ оказвах, като привидно справедлив начин да я унижа, да накарам всички да видят недостатъците ѝ и отново да спечеля възхищението на хората. Докато правех всичко това, използвах Божието слово като оръжие да я нападам, исках да я накарам да се чувства негативно и без желание да изпълнява дълга си, което щеше да ми позволи да изпъкна и щеше да възпре другите да видят моето достойно за презрение намерение. Бях толкова коварна и злонамерена! Бях живяла със сатанински отрови, като мислех, че в църквата няма място за двете ни. Не можех да понеса някой да ме превъзхожда или да ме надмине в църквата. Исках да продължавам да се наслаждавам на възхищението на другите и да заемам място в сърцата им просто защото постигам някои резултати в работата си. Лиу Юн беше способна работничка, беше ефективна в дълга си и беше способна да придвижва различни църковни задачи, но аз не мислех как да си сътруднича хармонично с нея при изпълнението на дълга или защитата на църковната работа. Мислех само за това да бъда тази, която блести най-ярко, до степен да нападам Лиу Юн, за да я накарам да се чувства негативно, а себе си да възвеличая. Изобщо не се интересувах дали това ще се отрази на църковната работа и разбрах, че изобщо не бях имала богобоязливо сърце. Бог изисква братята и сестрите да си сътрудничат в службата и да изпълняват дълга си със сърце и разум като едно цяло. Когато обаче видях човек в църквата, който е способен на истинска работа и разрешаване на проблеми, само мислех как тя може да ме лиши от възхищението на другите, така че я отхвърлях и потисках. Отнасях се към църквата като към място, където да покажа способностите си, и това, което правех, създаваше прекъсвания и смущения, а Бог наистина ненавижда подобни неща! Отправих безмълвна молитва към Бог: „О, Боже, Твоите слова на правосъдие, разобличение, напътствие и ресурс ми позволиха постепенно да придобия известно разбиране за себе си и аз виждам, че да гоня репутация и статус може единствено да ме постави в позиция на съпротива спрямо Теб. Повече не искам да стоя срещу Теб. Искам да практикувам според Твоите слова. Моля Те, напътствай ме!“.

След това прочетох още Божии слова: „Като член на сътвореното човечество човек трябва да стои на мястото си и да се държи подобаващо. Пази предано онова, което ти е поверено от Създателя. Не се дръж по неуместен начин и не прави неща, които са извън способностите ти или са противни на Бог. Не се опитвай да бъдеш велик човек или свръхчовек, или голяма личност, и недей да се стремиш да станеш Бог. Това са неща, които хората не трябва да жадуват. Стремежът да станеш велик или свръхчовек е абсурден. Стремежът да станеш Бог е още по-позорен — той е отвратителен и жалък. Онова, което е ценно и което сътворените същества трябва най-силно да отстояват, е да станат истински сътворени същества. Това е единствената цел, към която трябва да се стремят всички хора“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият I). „Най-лесният начин за практикуване на навлизането в истината реалност за всички, които изпълняват дълг, независимо колко дълбоко или плитко е разбирането им за истината, е да мислят за интересите на Божия дом във всичко и да загърбят егоистичните си желания, личните си намерения, мотиви, гордост и статус. Най-малкото, което човек трябва да направи, е да постави интересите на Божия дом на първо място. Ако някой, който изпълнява дълг, не може дори и само това да направи, как може да се каже за него, че изпълнява дълга си? Това не е изпълнение на дълг. Преди всичко трябва да мислиш за интересите на Божия дом, да проявяваш внимание към Божиите намерения и да вземаш предвид работата на църквата. Постави тези неща на първо място; едва след това можеш да мислиш за стабилността на статуса си или за това как те възприемат другите. Не смятате ли, че това става по-лесно, като го разделите на две стъпки и направите някои компромиси? Ако практикуваш така известно време, ще започнеш да усещаш, че не е чак толкова трудно да удовлетвориш Бог. Освен това трябва да можеш да изпълняваш отговорностите си, задълженията си и дълга си и да загърбиш егоистичните си желания, намерения и мотиви; трябва да проявяваш внимание към Божиите намерения и да поставяш на първо място интересите на Божия дом, делото на църквата и дълга, който ти е възложен. След като живееш така известно време, ще усетиш, че това е добър начин да се държиш. То е да живееш просто и честно и да не си низък, долен човек; то е да живееш справедливо и достойно, а не да бъдеш презрян, подъл и негоден за нищо. Ще усетиш, че това е начинът, по който човек трябва да действа, и това е образът, който трябва да изживее. Постепенно желанието ти да удовлетворяваш собствените си интереси ще отслабне“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). Четенето на Божиите слова ме накара да разбера, че Бог изисква от нас да се държим добросъвестно, да изпълняваме дълга си правилно, да правим всичко пред Него и да приемаме неговата внимателна проверка. Когато виждаме, че другите ни превъзхождат, трябва да имаме богобоязливо сърце, да се молим повече на Бог, да оставим настрани преследването на възхищение, репутация и статус и да започнем с това да проявяваме внимание към интересите на Божия дом, как да изпълняваме добре дълга си, как да се държим по начин, който е богоугоден, и след това трябва да си сътрудничим хармонично с останалите, за да изпълним дълга си и да удовлетворим Бог, както и да правим неща, които ще облагодетелстват живота на нашите братя и сестри. Като се държим така и правим нещата по този начин, ние можем да живеем открито и да постигнем одобрението на Бог. Щом разбрах тези неща, поех инициативата да споделя с Лиу Юн и останалите за покварата, която бях разкрила. Бях много притеснена, докато го правех, затова отправих безмълвна молитва към Бог да ми даде кураж. Братята и сестрите ми не се отнесоха с пренебрежение към мен след моето признание и Лиу Юн каза, че благодарение на моето напътствие и кастрене, тя е успяла по-добре да осъзнае своя покварен нрав. Като видях, че Лиу Юн е успяла да се изправи срещу нещата правилно и да постигне някакво навлизане, благодарих на Бог от дъното на душата си и също му благодарих, че ми е дал възможност да опозная себе си, да се разкая и да се променя.

След време Лиу Юн дискутираше работата с нас и разговаряше за някои от своите възгледи по отношение на работата. Помислих си: „Говориш толкова добре и толкова много, как се очаква да изпъкна аз? Истината е, че има някои аспекти, в които не си проследила работата, от които има още какво да се желае. Трябва да изтъкна тези недостатъци в работата ти по проследяване, за да могат другите работници да видят отклоненията в дълга ти напоследък“. В този момент осъзнах, че отново исках да търся възхищението на другите и да надмина Лиу Юн. Мислех какво беше казал Бог, че онези, които преследват репутация и статус, изобщо нямат богобоязливо сърце и че само злите хора и антихристите правят такива неща. Започнах да мразя себе си малко и не исках да продължавам така. Тогава си припомних един химн от Божиите слова: „Да приемете внимателната проверка на Бог е единственият начин да живеете пред Него“. В него се казва: „Всичките ти дела, всяко действие, всяко намерение и всяка реакция трябва да бъдат представени пред Бог. Дори ежедневният ти духовен живот — молитвите ти, близостта ти до Бог, начинът, по който ядеш и пиеш Божиите слова, общението с твоите братя и сестри, животът ти в църквата — и служението ти в сътрудничество могат да бъдат представени за Божията внимателна проверка. Точно такова практикуване ще ти помогне да постигнеш растеж в живота“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог прави съвършени онези, които са в съгласие с намеренията Му). Оправих безмълвна молитва към Бог: „О, Всемогъщи Боже, Искам да поправя моето желание да търся репутация и статус и да спра да се съревновавам с Лиу Юн. Моля те, бди над сърцето ми и го закриляй. Готова съм да приема Твоята внимателна проверка“. След като се помолих по този начин, се почувствах много по-спокойна. После дискутирахме как да продължим с нашия дълг. Разговаряхме с взаимност в сътрудничеството и постигнахме някои цели и направления. След като практикувах по този начин, сърцето ми беше по-спокойно и чисто и аз осъзнах, че когато практикувам според Божиите слова, взаимодействието с останалите става лесно и хармонично. Да благодарим на Всемогъщия Бог!