През ноември 2015 г. водачът ми възложи да отговарям за общите дела в църквата. Помагах активно за разрешаването на всички проблеми, които имаха служителите, отговарящи за общите дела, и всички ме одобряваха, което ме накара да се чувствам като незаменим член на църквата. През октомври 2017 г. беше организирано аз и сестра Тиен Ю да си сътрудничим в надзора на работата по общите дела. Отначало си сътрудничехме доста добре. Тя ми помагаше в навлизането ми в живота и аз бях доста щастлива да си сътруднича с нея. Но след известно време установих, че Тиен Ю има добри заложби и бърз ум и че е по-добра от мен в това да води общение върху истината и в решаването на проблеми. Веднъж по време на едно събрание една сестра спомена за някои трудности в работата си. Аз не бях разбрала проблема все още, а Тиен Ю използва собствените си преживявания, за да проведе общение със сестрата, и също така прочете някои подходящи откъси от Божието слово. След като проведе общението си, сестрата кимна няколко пъти, за да покаже съгласието си. Рационално погледнато, беше добре, че проблемът на сестрата се разреши, но аз не можех да се зарадвам на това. Помислих си: „Тиен Ю има добри заложби и винаги може да проведе общение за решаване на проблемите. Как ли ще изглеждам в очите на братята и сестрите в сравнение с нея? Дали ще си помислят, че моите заложби не са толкова добри, колкото тези на Тиен Ю? Как ще продължа да присъствам на събранията с братята и сестрите в бъдеще?“. По-късно видях също, че Тиен Ю имаше някои компютърни умения, и когато братята и сестрите имаха проблеми с компютрите или видеоплейърите си, те винаги отиваха при нея. Виждах, че Тиен Ю е по-добра от мен във всяко отношение, и бях изпълнена с ревност и завист. Дори се чувствах потисната. Вътрешно се оплаквах: „И двете сме надзорнички, но защо разликата между нас е толкова голяма? Как ще гледат на мен водачът, братята и сестрите в бъдеще?“. Спомних си за времето, когато единствено аз носех отговорност, как изпълнението на дълга ми беше дало някакви резултати и как всички братя и сестри се възхищаваха и на мен. Но когато дойде Тиен Ю, тя беше по-добра от мен във всяко отношение и аз нямаше как да се изявя, така че почувствах, че Тиен Ю бе откраднала моя блясък. Започнах да изпитвам неприязън към Тиен Ю и си помислих: „Изглежда си добра във всичко, но нека видим дали има нещо, което не можеш да направиш“.

Не след дълго водачът организира аз и Тиен Ю да вземем няколко братя и сестри. Аз не бях там, затова Тиен Ю уреди някой друг да отиде. Но тя не организира нещата добре — братята и сестрите не бяха взети и бяха оставени да чакат разтревожени. Възползвах се от тази възможност, за да омаловажа Тиен Ю пред една сестра, защото исках тя да види, че Тиен Ю не може да се справи дори с такава дреболия. Заради това, което разпространих, сестрата си изгради негативно мнение за Тиен Ю и се оплака, че Тиен Ю не може да организира нещата добре. Друг път научих, че една сестра, Син Жу, за която отговаряше Тиен Ю, само външно изглеждаше ентусиазирана, но постоянно не се стремеше към истината и не ядеше и не пиеше много от Божието слово. Тя се стремеше само към светски тенденции, ядене, пиене и забавления. След общението нямаше никаква промяна и тя трябваше да бъде освободена. Помислих си: „Тиен Ю е отговорна за работата на Син Жу, а не я познава много добре; изглежда, че Тиен Ю не е толкова добра в разпознаването като мен“. Изпитах чувство на превъзходство, тъй като почувствах, че най-накрая има нещо, в което съм по-добра от Тиен Ю. Помислих си: „Ти също имаш недостатъци и пропуски. Тъй като водачът е тук, ще повдигна въпроса за поведението на Син Жу и ще покажа на водача, че не си толкова добра като мен в разпознаването. Това ще те свали едно-две стъпала надолу“. Но Тиен Ю не спомена за липсата си на проницателност и като видях, че се стъмва и че водачът си тръгва, започнах да губя търпение и да се ядосвам, и казах на Тиен Ю с поучителен тон: „Говориш само за силните си страни, но не и за недостатъците си; Виждам, че ти и себе си не познаваш!“. След като казах това, атмосферата в стаята мигом се вледени и никой не каза нищо. Водачът забеляза, че нещо не е наред с моето състояние, и попита какво се случва, затова разкрих истинското си състояние — че исках да изложа Тиен Ю и да я накарам да види, че има области, в които не е толкова добра като мен. Тиен Ю избухна в сълзи, а на мен наистина ми стана неловко и се почувствах виновна, затова ѝ се извиних. В онзи момент разбирах само, че ценях имиджа си и имах силно желание за статус, но поквареният ми нрав все още не беше разрешен.

По-късно, тъй като резултатите от работата ми не бяха толкова добри, колкото тези на Тиен Ю, почувствах, че не мога да изпъкна или да се покажа, затова изпаднах в още по-голямо униние, а когато дойдеше време за събрание, не исках да присъствам. Не обръщах внимание на трудностите, с които се сблъскваха братята и сестрите при навлизането си в живота и изпълнението на дълга си, и по-голямата част от работата се вършеше само от Тиен Ю. Малко по-късно почувствах стягане в гърдите, задух и кашлица и след преглед ми поставиха диагноза интерстициална пневмония. Лекарят каза, че това заболяване прогресира бързо и се нуждае от незабавно лечение. След като се разболях, пак не се самонализирах много и продължавах да правя грешки в изпълнението на дълга си, затова водачът ме освободи. Тогава потънах в болка и вярвах, че съм била разкрита и отстранена от Бог, от което се почувствах още по-унила. Веднъж чух четене на Божиите слова: „Недостойни са да чуят пътя на истината и да свидетелстват за нея хората, които не я практикуват. Истината просто не е предназначена за техните уши; тя е насочена към тези, които я практикуват“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предупреждение към онези, които не практикуват истината). Този откъс от Божиите слова прониза сърцето ми. Спомних си, че когато ме освободиха, водачът беше разобличил как винаги се бях стремила към слава, придобивки и статус, че не се бях променила въпреки многобройните общения и че изобщо не приемах истината. Помислих си и за това как бях сътрудничила на Тиен Ю в продължение на почти три години и макар да знаех, че да ревнувам от Тиен Ю и да се съревновавам с нея е погрешно, не потърсих истината, за да разреша проблемите си. Не бях ли точно като онзи, когото Бог описва — човек който не практикува истината? Тогава не разбирах Божиите намерения; бях негативно настроена и произнасях присъда над себе си. През този период нямах никакъв апетит, не придобих просветление от яденето и пиенето на Божието слово и не можех да събера сили да направя каквото и да било. По-късно осъзнах, че състоянието ми не е правилно, затова се помолих на Бог и Го потърсих. След това прочетох „Принципите за справяне с неуспехите и паденията“. Бог казва: „Ако вярваш в Божието върховенство, то трябва да вярваш, че ежедневните събития, били те добри или лоши, не се случват произволно. Не че някой умишлено е строг с теб или те е взел на прицел — всичко е организирано и устроено от Бог. Защо Бог устройва всички тези неща? Не за да те разобличи или да те разкрие и да те отстрани. Да те разкрие не е крайната цел. Целта е да те усъвършенства и спаси. Как те усъвършенства Бог? И как те спасява? Отначало те кара да осъзнаеш собствения си покварен нрав и да разбереш своята природа същност, недостатъците си и това, което ти липсва. Само като си наясно с тези неща и имаш ясно разбиране за тях, можеш да се стремиш към истината и постепенно да се отървеш от покварения си нрав. Така Бог ти дава шанс. Това е Божията милост“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да придобие истината, човек трябва да се учи от хората, събитията и нещата около себе си). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че освобождаването ми не означаваше, че Бог ме отстранява; така Той по-скоро ме дисциплинираше и наказваше. Това беше, защото се съревновавах за слава и придобивки със сестрата, с което забавях работата на църквата. И вместо да се самоанализирам, аз дори нападнах и изключих сестрата, с което накърних Божия нрав. При тези обстоятелства Божието намерение беше да потърся истината, да се самоанализирам и да опозная себе си. Като разбрах Божието намерение, състоянието ми донякъде се подобри и бях готова да се уповавам на Бог, за да се самоанализирам задълбочено и да се покая пред Него.

По-късно се сетих за един откъс от Божието слово, който ми показа водачът: „Антихристите се домогват до репутация и статус, така че със сигурност говорят и работят, за да поддържат репутацията и статуса си. Те ценят репутацията и статуса си повече от всичко останало. Ако някой около тях има добри заложби и се стреми към истината, и този човек придобие известен престиж сред братята и сестрите, и бъде избран за водач на екип, а братята и сестрите наистина се възхищават на този човек и го одобряват, как ще реагират антихристите? Със сигурност няма да са щастливи от това и в тях ще се породи завист. Кажете Ми, ако антихристите таят завист, могат ли да се държат прилично? Няма ли да им се наложи да направят нещо по въпроса? (Да, така е.) Какво ще направят, ако наистина завиждат на този човек? В ума си със сигурност ще направят такова изчисление: „Този човек има доста добри заложби, притежава известно разбиране за тази професия и е по-силен от мен. Това е от полза за работата в божия дом, но не и за мен! Дали той ще заеме моята позиция? Ако наистина ме замести един ден, това няма ли да доведе до неприятности? Трябва да действам изпреварващо. Ако един ден е способен да се изправи на собствените си крака, няма да ми е толкова лесно да се оправя с него. За мен е по-добре е да ударя пръв. Ако се забавя и му позволя да ме разобличи, кой знае какви ще са последствията. И така, как мога да му нанеса удар? Трябва да намеря извинение, да намеря възможност“. Кажете Ми, ако хората искат да накажат някого, не е ли лесно за тях да намерят извинение и възможност да го направят? Коя е една от тактиките на дявола? („Който е намислил да бие кучето си, лесно ще намери тоягата си.“) Точно така: „Който е намислил да бие кучето си, лесно ще намери тоягата си“. В света на Сатана съществува подобна логика и се случват такива неща. При Бог това изобщо не съществува. Антихристите са от Сатана и те са най-умели във вършенето на такива неща. Те ще разсъждават върху това: „Който е намислил да бие кучето си, лесно ще намери тоягата си. Ще ти припиша обвинение, ще намеря възможност да те накажа, ще смажа твоето високомерие и горделивост и ще попреча на братята и сестрите да те уважават и да те изберат за водач на екип следващия път. Тогава вече няма да си заплаха за мен, нали? Ако отстраня този потенциален проблем и премахна този конкурент, няма ли да се чувствам спокоен?“. Ако съзнанието им е заето с подобни мисли, могат ли външно да се въздържат да действат? Като се знае каква е природата на антихристите, могат ли те да държат тази идея заровена в себе си и да не предприемат нищо? Категорично не. Те със сигурност ще намерят начин да действат. В това се състои злонамереността на антихристите. Те не само че наистина мислят по този начин, но и искат да постигнат тази цел. Затова отчаяно ще разсъждават по този въпрос и ще си блъскат главата. Няма да се съобразяват с интересите на Божия дом, нито с работата на църквата. Още по-малко ще ги интересува дали действията им са в съответствие с Божието намерение. Всичко, за което се замислят, е как да запазят репутацията и статуса си, как да защитят властта си. Смятат, че съперникът им вече представлява заплаха за статуса им, затова се опитват да намерят възможност да го свалят. Когато научат, че без да се посъветва с тях, съперникът им е заменил някого, който е изпълнявал дълга си по системно нехаен начин, в това ще видят идеалната възможност да припишат нещо на съперника си. Пред братята и сестрите казват: „Понеже днес всички са тук, нека подложим този въпрос на разнищване. Не е ли акт на диктатура да смениш някого без разрешение, без да го обсъдиш с колегите или партньорите си? Защо някой би допуснал такава грешка? Дали няма проблем с неговия нрав? Не трябва ли да бъде кастрен? Не трябва ли братята и сестрите да го изоставят?“. Те се хващат за този въпрос и го раздуват до крайност, за да очернят съперника си и да издигнат себе си. В действителност ситуацията не е толкова тежка. Напълно приемливо е да се направи доклад, след като дългът на даден член на екипа е коригиран или заменен, стига тази корекция или замяна да съответства на принципите. Антихристите обаче раздуват този въпрос до крайност. Те целенасочено атакуват съперника си и възвеличават себе си. Не е ли това проявление на наказване на другите? Те злобно кастрят съперника си и отправят преувеличени обвинения по негов адрес. […] Тези антихристи правят от мухата слон: това просто е чисто отмъщение и лично възмездие“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Втора част)). Когато се изправих пред разобличаването на Божиите слова, сърцето ми се разтрепери от страх. Докато размишлявах за времето, когато си сътрудничех с Тиен Ю, видях, че тя ме превъзхождаше във всяко отношение, и попаднах в капана на покварения нрав, свързан с търсене слава и придобивки, като изпитвах ревност и омраза към Тиен Ю. Чувствах, че Тиен Ю е откраднала моя блясък, затова търсех възможности да разоблича нейните недостатъци, за да намаля уважението на другите към нея. За да постигна това, изчаквах подходящия момент като ловец, който чака жертвата си. Когато Тиен Ю организира някой да прибере братята и сестрите, но това не се случи, умишлено я омаловажих пред една сестра, като казах, че не може да организира нещата както трябва. Когато видях, че Син Жу, член на групата под надзора на Тиен Ю, не се представя добре, бях доволна, сякаш бях намерила възможност да накарам Тиен Ю да признае недостатъците си. Затова, когато водачът проведе събрание с нас и видях, че Тиен Ю не спомена за своята липса на проницателност, открито я критикувах, че не се познава, с надеждата да я обезсърча и да покажа на водача, че умея да разпознавам хората по-добре от нея. Живеех в покварен нрав, свързан с това да търся слава и придобивки, и когато видях, че каквото и да правя, не можех да надмина Тиен Ю, станах негативна, лентяйствах и не обръщах внимание на трудностите, с които се сблъскваха братята и сестрите в изпълнението на дълга си и навлизането в живота, което доведе до забавяне на работата. Помислих си как Тиен Ю имаше чувство за бреме в изпълнението на дълга си, беше отговорна и можеше да решава истинските проблеми на братята и сестрите, което беше от полза за работата на църквата, а аз прекарвах всичките си дни в съревнование и надпревара с нея, а когато не можех да я надмина, я нападах и изключвах. Това, което правех, не беше просто опит да затрудня някого; подкопавах и прекъсвах работата на църквата. Що за човек би направил това? Когато осъзнах това, много се натъжих и не можех да не се разплача. Преди си бях мислела, че съм човек, който искрено вярва в Бог и който може да поддържа църковното дело, но чрез разкриването на фактите видях колко достойна за презрение и лишена от човешка природа бях. Колкото повече мислех за това, толкова повече осъзнавах, че това не бе просто незначително разкриване на поквара, а че вече бях на пътя на антихриста. Сърцето ми бе обзето от страх и осъзнах колко опасно бе положението ми и че ако не се покая, ще бъда отстранена и наказана.

По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова: „Ако продължаваш да казваш, че следваш Бог, че се стремиш към спасение, че приемаш Божията внимателна проверка и Божието напътствие, че приемаш Божия съд и наказание и му се покоряваш, но през цялото време, докато изричаш тези думи, въпреки това прекъсваш, смущаваш и унищожаваш различните дейности на църквата и поради твоето смущаване, прекъсване и унищожаване, поради твоята небрежност или поради неизпълнението на дълга ти, или поради твоите егоистични желания и преследване на собствените ти интереси, интересите на Божия дом, интересите на църквата и множество други аспекти биват накърнени, дори до степен, че работата на Божия дом бива сериозно смутена и унищожена, как тогава Бог трябва да претегли твоя изход в книгата на твоя живот? Как трябва да бъдеш окачествен? В интерес на истината трябва да бъдеш наказан. Това се нарича да си получиш заслуженото“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Първа част)). След като прочетох Божиите слова, осъзнах, че Божият нрав не търпи оскърбление. Не играех положителна роля в дълга си. Нападах и изключвах сестрата, с която си сътрудничех, и прекъсвах църковното дело. Бог заклеймява това. Откакто поех дълга си, все тръбях как искам да се стремя към истината и да удовлетворявам Бог, но когато се сблъсках с фактите, видях, че намеренията ми не бяха да изпълнявам дълга си или да удовлетворям Бог, а да управлявам собствения си статус. Все се стремях да бъда високо ценена от другите и щом някой застрашаваше статуса ми, търсех възможности да се подиграя с неговите недостатъци, да се възползвам от тях, а след това да направя от това голям проблем, като използвах тези неща, за да го нападам и изключвам. Работата на църквата изисква повече хора с добри заложби, които могат да вършат истинска работа, за да сътрудничат, а аз нападах и изключвах другите, прекъсвах и съсипвах църковното дело. Именно това правят дяволите! Когато осъзнах природата на действията си, коленичих и се помолих на Бог: „О, Боже! Радвах се на ресурса на толкова много Твои слова, но не ги изпълнявах на практика. Вместо това Ти се противопоставях, като се осланях на сатанинския си нрав. Извърших толкова много злини в стремежа си към слава, придобивки и статус, но съм готова да се покая и да започна отначало“.

След това продължих да размишлявам и се запитах: „Защо винаги се стремя към слава, придобивки и статус, дори когато не искам?“. По-късно прочетох един откъс от Божиите слова и сърцето ми се озари. Всемогъщият Бог казва: „Какво използва Сатана, за да улови човека здраво в хватката си? (Слава и придобивки.) И така, Сатана използва славата и придобивките, за да овладее умовете на хората до степен, в която хората да мислят само за слава и придобивки. Боричкат се за слава и придобивки, понасят трудности за слава и придобивки, подлагат се на унижения за слава и придобивки, жертват всичко свое за слава и придобивки и са готови на всякакви преценки и решения в името на слава и придобивки. Така Сатана стяга човеците в невидими окови и те нямат нито силата, нито куража да се освободят от тях. Те несъзнателно носят тези окови и продължават напред с голяма трудност. Заради славата и придобивките човечеството отбягва Бог, предава Го и става все по-нечестиво. Ето така се унищожават поколение след поколение насред славата и придобивките за Сатана“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI). Благодарение на Божиите слова разбрах, че съревнованието ми с Тиен Ю за слава и печалба, както и злите ми действия, с които се противопоставях на Бог, изцяло се дължаха на това, че бях подведена и покварена от Сатана. Сатана внушава на хората идеи като: „В цялата вселена само аз царувам“, „Човек оставя името си след себе си, където и да остане, така както гъската издава своя вик, където и да лети“ и „Може да има само един алфа мъжкар“. Тези и други подобни идеи се бяха вкоренили дълбоко в сърцето ми, обвързваха ме и ме контролираха. От дете, където и да отидех, винаги обичах да ми се възхищават и да ме хвалят, а по отношение на дълга ми в църквата не беше по-различно. Независимо какъв дълг изпълнявах, винаги исках да изпъкна и да бъда забелязана и стига да можех да придобия възхищението и подкрепата на хората, бях готова да понеса всякакви трудности. Като видях, че Тиен Ю ме превъзхожда по работоспособност, заложби и други аспекти, се чувствах така, сякаш стоя в сянката на голямо дърво, което не ми позволява да изпъкна или да бъда забелязана. Чувствах се наистина потисната и задушена и в сърцето си започнах да завиждам на Тиен Ю и да я ненавиждам, искаше ми се тя да се подхлъзне, да се засрами или дори да бъде освободена от дълга си. Бях наясно, че натоварването бе твърде голямо, за да се справя сама, че Тиен Ю е способна работничка и че сътрудничеството ни е от полза за църковното дело, но в името на собствените си интереси не само не подкрепях работата ѝ, но и я нападах и изключвах. Това не само навреди на Тиен Ю, но и забави работата на църквата. Наистина ми липсваше човешка природа! Осъзнах, че държанието ми, основано на идеи като „В цялата вселена само аз царувам“ и „Може да има само един алфа-мъжкар“, които Сатана използва, за да индоктринира хората, ме бе направило надменна и неразумна, а нравът ми ставаше все по-злобен. Това ме накара също да стана по-тесногръда и да загубя човешката си природа. Всъщност, когато видях, че бях наранила Тиен Ю, се почувствах виновна, но всеки път, когато виждах Тиен Ю да се откроява и да я забелязват, не можех да не изпитвам ревност към нея. Исках да се отърва от това състояние, но просто не можех. Точно както е казал Бог: „Сатана стяга човеците в невидими окови и те нямат нито силата, нито куража да се освободят от тях“. Когато прочетох тези Божии слова, просто не можах да сдържа сълзите си. Чувствах се така, сякаш Божиите слова говореха директно на сърцето ми и аз изцяло се припознах в тях. До този момент си бях сътрудничила с Тиен Ю вече почти три години и водачът многократно беше водил общение с мен за проблема ми с надпреварата за слава и придобивки, като дори ме беше разобличил и кастрил. Тогава съумях да разпозная това и се мразех, но когато отново се сблъсках със същата ситуация, просто се върнах към същите лоши навици. Тъй като продължавах да се стремя към слава, придобивки и статус и дори тихомълком подкопавах и прекъсвах църковното дело, накърних Божия нрав и върху мен се стовариха Божието наказание и дисциплиниране. Разболях се, но и тогава не се самоанализирах. Уплаших се едва когато най-накрая ме освободиха. Видях, че стремежът ми към слава, придобивки и статус наистина бе излязъл извън контрол. Най-накрая разбрах защо Бог не иска хората да се стремят към слава, придобивки и статус. Без Божието спасение щях само да затъвам все по-дълбоко и по-дълбоко!

Молех се на Бог, като исках да потърся истината и да се отърва от оковите на този сатанински нрав. По-късно прочетох един откъс от Божиите слова и придобих някои пътища за практикуване. Всемогъщият Бог казва: „Не е лесно да се откажеш от репутацията и статуса — това зависи от хората, които се стремят към истината. Само като разбира истината, човек може да опознае себе си, ясно да види празнотата на стремежа към слава, изгода и статус, както и истината за покварата на човечеството. Едва когато човек наистина опознае себе си, може да изостави статуса и репутацията. Не е лесно да се избавиш от покварения си нрав. Ако си осъзнал, че ти липсва истината, че си пълен с недостатъци и че разкриваш твърде много поквара, но въпреки това не полагаш никакви усилия да се стремиш към истината, а се прикриваш и лицемерничиш, като подвеждаш хората да вярват, че можеш да направиш всичко, това ще те изложи на опасност и рано или късно ще дойде време, когато ще се сблъскаш с препятствие по пътя и ще паднеш. Трябва да признаеш, че не си придобил истината, и трябва да имаш достатъчно смелост да се изправиш пред реалността. Имаш слабости, разкриваш поквара и си пълен с всякакви недостатъци. Това е нормално, защото си обикновен човек, не си нито свръхчовек, нито всемогъщ, и трябва да го признаеш. Когато другите хора те презират или те осмиват, не реагирай веднага с антипатия, понеже казаното от тях е неприятно, и не се съпротивлявай, понеже вярваш, че си способен и съвършен. Не такова трябва да е отношението ти към подобни думи. Какво трябва да е твоето отношение? Трябва да си кажеш: „Имам своите недостатъци, всичко в мен е покварено и несъвършено и аз съм просто един обикновен човек. Макар че ме презират и осмиват, дали има нещо вярно? Ако има нещо вярно в това, което казват, тогава трябва да го приема от Бог“. Ако отношението ти е такова, това доказва, че си способен да се отнасяш правилно към статуса, репутацията и това, което останалите казват за теб. […] Когато постоянно таиш мисли и желание да се съревноваваш за статус, трябва да осъзнаеш до какви лоши последствия ще доведе това състояние, ако не се справиш с него. Затова започни веднага да търсиш истината, потуши желанието си да се съревноваваш за статус, докато е още в зародиш, и го замени с практикуване на истината. Когато практикуваш истината, желанието и амбицията ти да се съревноваваш за статус ще намалеят и няма да смущаваш делото на църквата. Така Бог ще запомни и одобри действията ти. […] И така, какво се опитвам да изтъкна? То е, че трябва да се отървеш от желанията и амбициите си, преди те да избуят, преди да се осъществят и да доведат до голямо бедствие. Ако не се справиш с тях, докато са още в зародиш, ще пропуснеш чудесна възможност. А след като доведат до голямо бедствие, ще бъде твърде късно да се справиш с тях. Ако ти липсва дори волята да се опълчиш на плътта, ще ти бъде много трудно да стъпиш на пътя на това да се стремиш към истината. Ако се сблъскаш с неуспехи и провали в домогването си до слава, придобивки и статус и не се опомниш, това е опасно: съществува вероятност да бъдеш отстранен. Когато онези, които обичат истината, се сблъскат с един-два провала и неуспеха по отношение на репутацията и статуса си, те могат ясно да разберат, че репутацията и статусът нямат абсолютно никаква стойност. Те са способни напълно да се откажат от статуса и репутацията и да решат, че дори никога да не притежават статус, ще продължат да се стремят към истината и да изпълняват дълга си правилно, да споделят свидетелството си за преживяване и по този начин да постигнат резултата да свидетелстват за Бог. Дори когато са обикновени последователи, те все пак са способни да следват до самия край и всичко, което искат, е да получат Божието одобрение. Само това са хора, които истински обичат истината и които притежават решителност“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Трета част)). От Божиите слова разбрах, че за да избягва стремежа към слава, придобивки и статус, човек първо трябва да признае собствените си слабости и недостатъци, а също и да прояви инициатива в това да се открие пред братята и сестрите, като признае собствената си поквара и недостатъци. Освен това, когато поквареният нрав на човека, свързан с това да се бори за слава и придобивки, се появи отново, той трябва да се моли на Бог да се опълчи срещу себе си и да го замени с практикуване на истината, така че да се предпази от извършване на злодеяния, които прекъсват и смущават църковното дело. Помислих си за добрите заложби на Тиен Ю, за работоспособността ѝ и за умението ѝ да води общение върху истината, за да разрешава проблемите на братята и сестрите, за това как църквата организира Тиен Ю да ми сътрудничи, за да компенсира моите недостатъци, и как тези неща бяха полезни както за работата, така и за собственото ми навлизане в живота. Занапред, когато се сблъсквам с братя и сестри, които имат по-добри заложби от мен и ме превъзхождат, трябваше да се отнасям правилно към тях и да приемам техните силни страни, за да компенсирам собствените си недостатъци. По-късно водачът видя, че си бях взела някои поуки, и ми възложи дълг. Докато изпълнявах дълга си, отново срещнах Тиен Ю. Чувствах се доста задължена към нея, затова поех инициативата да ѝ разкрия собствената си поквара, а тя също говори откровено с мен за покварата, която беше разкрила по време на нашето сътрудничество. Колкото повече разговарях с нея, толкова по-голямо облекчение и избавление чувствах.

През април 2024 г. ми беше възложено да върша работата по пречистването на църквата и да си сътруднича със сестра Лиу Син. Лиу Син имаше добри заложби и работоспособност. Веднъж отидохме да се срещнем с две сестри и открихме, че отношението им към работата по пречистването е някак вяло. Тогава Лиу Син използва подходящи Божии слова, за да проведе общение с тях. След общението и двете сестри наистина одобриха казаното от Лиу Син и за миг се почувствах така, сякаш почти не присъствах, и си помислих: „Тази сутрин единствено Лиу Син проведе общение с тях. Какво ще си помислят за мен?“. Малко се разстроих и почувствах, че когато сме с Лиу Син, не мога да бъда в центъра на вниманието. В този момент осъзнах, че отново живея в състояние на борба за слава и придобивки, затова се помолих на Бог в сърцето си: „Боже, моля Те, помогни ми да се държа и да изпълнявам дълга си въз основа на Твоите слова, и да не живея, като се уповавам на сатанински нрав“. Докато размишлявах върху злото, което бях извършила в стремежа си към слава и придобивки, и върху страданията, които то ми беше донесло, си помислих: „Не мога да продължавам по пътя на провала. Трябва да се съсредоточа върху дълга си и да проявявам внимание към интересите на църквата. Дойдох тук днес, за да върша работата по пречистването, а не да се съревновавам или да се сравнявам моята сестра. Трябва да се науча да си сътруднича хармонично с нея“. С тази мисъл сърцето ми се успокои. Компенсирах всички области, в които Лиу Син имаше пропуски в общението, сътрудничех си с нея и водехме общение заедно, за да разрешим проблемите. В крайна сметка и двете сестри придобиха известно разбиране за проблемите си и бяха готови да се променят. Аз също вкусих сладостта на това да влагам сърцето си в дълга си.

Именно чрез съда, разобличаването, наказанието и дисциплинирането на Божиите слова аз видях ясно страданието, което ми донесе стремежът към слава, придобивки и статус, и придобих известна проницателност за това как Сатана използва славата и придобивките, за да обвързва хората. Сега съм много по-безразлична към славата, придобивките и статуса и чувствам, че най-важно е да изпълнявам дълга си. Благодаря на Бог от цялото си сърце!