Освободена от оковите на завистта

27 август 2023

През януари 2018 г. приех делото на Всемогъщия Бог от последните дни. Скоро поех задължението да изпълнявам вокалите в музикални клипове на химни. В началото бях забелязана от много братя и сестри, които казваха, че пея добре, и ме разпознаваха навсякъде, където се появявах. Това изпълваше сърцето ми с щастие. Няколко месеца по-късно бях избрана за църковен водач. Имаше много нови вярващи, които се нуждаеха от напояване, и много евангелска работа, която трябваше да бъде следена. За да се справя по-добре с проблемите на новодошлите, често гледах евангелски филми, за да се подготвя и да разбира истината за Божието дело. Така всеки път, когато имаха определени представи или неразбираеми за тях проблеми, аз можех да решавам тези въпроси в хода на общението с тях. Също така постоянно организирах големи събирания и братята и сестрите често ме хвалеха за разбирането и добрите ми качества. Одобрението им ме правеше изключително щастлива. Само че не успявах да контролирам ефективно изпълнението на евангелското дело. Всеки път, когато водачите проверяваха ефективността на евангелското дело във всяка църква, моята винаги беше с най-лоши показатели. В един момент в църквата ни преместиха сестра Кати, за да проповядва евангелието. Видях, че тя бързо усвои работата си, знаеше как да общува и да решава всякакви проблеми, които другите срещаха при изпълнение на задълженията си, а и общуваше активно в организираните от нея събирания. Трябваше да се радвам, че сестра Кати изпълнява задълженията си толкова отговорно, но по някаква причина не я харесвах. Винаги когато сестра Кати общуваше с братята и сестрите, даже не исках да я виждам. Особено когато чух да казват, че според тях сестра Кати е толкова добра, че биха искали да я изберат за евангелски дякон, ми стана още по-неприятно. Помислих си: „Преди да дойдеш, братята и сестрите ме хвалеха за добрите ми качества, разбиране и напояване и всички ме гледаха с уважение, а сега смятат теб за най-добрата и гледат теб с уважение. Кой ще ме уважава сега?“. Оттогава започнах да завиждам на сестра Кати и да се притеснявам, че ще заеме моето място в сърцата на братята и сестрите.

След това видях, че сестра Кати често се обаждаше, за да пита за състоянието на новодошлите, а и много от тях също се обръщаха към нея за решаване на проблеми. Веднъж една сестра, която напоявах, се сблъска с трудности в евангелската работа и ме потърси за мнение. След като разговаря с мен, тя отиде при сестра Кати. Когато разбрах, че е ходила при нея, се натъжих. Помислих си, че може да не приеме на сериозно предложенията ми, да реши, че сестра Кати е по-добра от мен и повече да не ме уважава. С тъга си помислих: „Тъй като се справям толкова зле с евангелската работа, трябва да превъзмогна недостатъците си. Тогава няма да бъда по-некадърна от сестра Кати и в бъдеще братята и сестрите, които имат проблеми, вместо да ходят при нея, ще идват при мен“. През следващите дни забелязах, че сестра Кати вечеря късно всеки ден и е много заета със задълженията си, като понякога работи и през нощта. Затова аз също започнах да оставам до късно и да изпълнявам дълга си. Така братята и сестрите щяха да видят, че и аз съм отговорна и не по-лоша от нея. По-късно църквата проведе избори за евангелски дякон. Всъщност, както и да го погледнех, сестра Кати беше най-подходяща за ролята, но не исках да я избера. Мислех, че ако тя има пост в църквата, всички постепенно щяха да насочат вниманието си към нея и щяха да я смятат за по-способна от мен, но предвид това, че църковните водачи не можеха да вършат цялата работа сами и се нуждаеха от помощта на дякони, се запитах дали трябва да избера сестра Кати. Ако я изберях, братята и сестрите със сигурност щяха да се стълпят около нея и да ме изоставят. Но трябваше да призная, че сестра Кати имаше много добри качества и можеше да се справи със задълженията на евангелски дякон. Дълго време размишлявах и в крайна сметка неохотно я избрах.

Веднъж църквата търсеше брат или сестра, които владееха филипински и английски, за един запис в групата за музикални видеоклипове. Сестра Кати знаеше добре и двата езика и в крайна сметка братята и сестрите я избраха. Наистина се разстроих и си помислих: „И аз владея добре филипински и английски, така че защо избраха нея, а не мен?“. Много ѝ завидях и почувствах ненавист в сърцето си. По това време, поради донякъде високомерния нрав на сестра Кати, водачите ни разследваха как тя изпълнява задълженията си и ме помолиха да ѝ дам писмена оценка. Бях много щастлива и исках да изтъкна повече от недостатъците ѝ, така че водачите ни да ѝ възложат други задължения и никога повече да не се налага да съм край нея. Но също така знаех, че е погрешно да мисля така и че трябва да се отнасям правилно с нея. А и нашият водач сподели с нас, че макар сестра Кати да имаше покварен нрав, ние трябваше да се отнасяме към нея справедливо и в съответствие с принципите. Но дълбоко в себе си исках тя да си отиде, за да не се притеснявам, че братята и сестрите я гледат с уважение. Помислих си: „Преди да дойдеш, всички братя и сестри търсеха отговори от мен. Но сега, когато си тук, те сякаш търсят теб през цялото време, а не мен“. Тези размишления ме накараха да се почувствам огорчена и нещастна. Не исках да я виждам дори по време на съвместните ни задължения. По това време завистта напълно бе завладяла сърцето ми.

След това бях много натоварена с наглеждането на църковните дела и възникнаха някои проблеми, но не можах да почувствам Божията воля и не знаех как да ги реша. Това беше много изтощително. Не можех да почувствам делото и водачеството на Светия Дух и не бях ефективна в задълженията си. Изобщо не осъзнавах, че негативното ми състояние вече се отразяваше на изпълнението на задълженията ми, докато на една среща не прочетох следните думи на Всемогъщия Бог: „Като църковен водач трябва не само да се научиш да използваш истината, за да решаваш проблемите, но и да се научиш как да откриваш и развиваш талантливи хора, на които в никакъв случай не бива да завиждаш, и които не бива да потискаш. Практикуването по този начин е полезно за делото на църквата. Ако успееш да обучиш няколко последователи на истината, които ти съдействат и вършат добре работата си, а накрая всички имате свидетелства от опит, това значи, че си компетентен водач или помощник. Ако си в състояние да се справяш с всичко в съответствие с принципите, значи, че отдаваш предаността си. Някои хора все се опасяват, че другите са по-добри от тях или са над тях, че другите ще бъдат признати, а те ще бъдат пренебрегнати, и това ги кара да нападат и изолират останалите. Нима това не е пример на завист към хората с талант? Нима това не е егоистично и низко? Що за нрав е това? Това е злонамереност! Онези, които мислят само за собствените си интереси, които единствено задоволяват егоистичните си желания, без да мислят за другите и без да се съобразяват с интересите на Божия дом, имат лош нрав и не са обичани от Бог. Ако наистина си способен да се съобразяваш с Божията воля, ще можеш да се отнасяш справедливо към другите хора. Нима твоята работа няма да се улесни, ако препоръчаш добър човек и му позволиш да премине обучение и да изпълни дадено задължение, и по този начин присъединиш талантлив човек към Божия дом? Нима така няма да покажеш, че си се посветил на дълга си? Това е добро дело пред Бог; това е минимумът съвест и разум, които трябва да притежават онези, които служат като водачи(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав“). След като прочетох Божието слово, осъзнах, че изпълнявам дълга си заради репутацията и статуса си, за да ме гледат с уважение и да ми се възхищават. Когато сестра Кати дойде в църквата, разбрах, че тя може да разговаря за истината и да решава проблеми, и когато другите търсеха общение с нея вместо с мен, се страхувах, че сестра Кати ще заеме моето място, затова ѝ завидях и се състезавах с нея на всяка крачка. Исках да покажа, че разбирам истината, че мога да общувам и да решавам проблемите на хората, така че братята и сестрите да ме гледат с уважение. Когато църквата избираше евангелски дякон, аз знаех, че сестра Кати има уменията за тази работа, но се страхувах, че ще ми отнеме славата, така че не исках да я избирам и в сърцето си я ненавиждах и презирах. Дори имах порочни намерения и се опитах да открия недостатъците ѝ. Зарадвах се, когато я видях да проявява поквара, и исках да напиша нещо лошо за нея в писмената оценка, за да я отпратят, а братята и сестрите да видят моите силни страни. Само чрез откровенията в Божието слово разбрах, че завиждам на уменията ѝ и не мога да понеса тя да е по-добра от мен, а това, което показвах, беше покварен нрав. Отстрани изглеждаше, че активно изпълнявам дълга си, но в сърцето си не взимах предвид делото на Божия дом. Сестра Кати помогна за работата на Божия дом и направи евангелското дело по-ефективно. Аз обаче мислех само за това как да бъда по-добра от нея. Бог изследва сърцата ни и ясно вижда нашето отношение към задълженията ни. Изпълнявах дълга си без страх от Бога и ме интересуваха единствено придобивките, славата и статуса. Такова поведение предизвиква отвращение у Бог.

По-късно прочетох още един откъс от Божието слово. „Идеите, представите, знанията, личните намерения и желания, които изпълват главите ви, остават напълно непокътнати. Затова, когато става дума за нещо, което е свързано със слава, статут или възможност да блеснете — например, когато чуете, че Божият дом планира да отгледа различни таланти — всяко от вашите сърца тупти силно в очакване, всеки от вас все иска да се прочуе и да застане под светлините на прожекторите. Всички вие искате да се борите за статут и слава. Вие се срамувате от това, но ще се чувствате зле, ако не го направите. Изпитвате завист, омраза и неприязън, когато видите, че някой се отличава, и смятате, че е несправедливо: „Защо аз не мога да се отличавам? Защо все други хора са в центъра на вниманието? Защо все не идва моят ред?“. И след като почувствате негодувание, се опитвате да го потиснете, но не успявате. Молите се на Бог и за известно време се чувствате по-добре, но когато отново се окажете в подобна ситуация, отново не можете да я преодолеете. Нима това не е проява на незрял духовен ръст? Когато хората изпадат в такива състояния, нима не попадат в капана на Сатана? Това са оковите на покварената природа на Сатана, които оковават хората(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав“). Божието слово разкри моето състояние. Завиждах на сестра си, тъй като силно желаех слава и статус, а и защото исках да се откроя и да заема място в сърцата на хората. Спомням си, че в колежа, за да спечеля похвалите и възхищението на другите, се състезавах със съучениците си и, стига така да се откроявахме, за нас нямаше значение дали се нараняваме един друг. След като повярвах в Бог, продължих да постъпвам по същия начин в църквата. Когато видях, че сестра Кати е по-добра от мен, поисках да я надмина и дори я намразих, защото исках одобрението на повече хора и амбициозно се надявах на тяхното възхищение и преклонение, което показа колко бях високомерна. Освен това видях, че преследвах репутация и статус, и затова не можех да изпълнявам добре задълженията си, не можех да получа делото на Светия Дух и чувствах, че умът ми става по-ограничен. Както е казано в Божието слово: „Това са оковите на покварената природа на Сатана, които оковават хората“. Спомням си какво казва Библията: „Разяреността е гнилост на костите“ (Притчи 14:30). Вярно е. Завистта е проява на сатанински нрав; тя може да ви накара да мразите и дори да извършвате нелогични действия.

По-късно видях още един откъс от Божието слово, който ми помогна да разбера същината и последиците от преследването на репутация и статус. Всемогъщият Бог казва: „Някои хора вярват в Бог, но не търсят истината. В живота си все се съобразяват с плътта, жадуват за плътски удоволствия, винаги задоволяват собствените си егоистични желания. Колкото и години да вярват в Бог, те никога няма да навлязат в реалността на истината. Това е дамгата за посрамването на Бог. Казваш: „Не съм направил нищо, с което да се противопоставя на Бог. Как така съм Го посрамил?“ Всички твои идеи и мисли са зли. Намеренията, целите и мотивите зад това, което правиш, както и последствията от действията ти, винаги удовлетворяват Сатана, превръщат те в негово посмешище и му позволяват да се възползва от теб. Не си дал нито едно свидетелство като християнин. Ти принадлежиш на Сатана. Ти позориш Божието име във всичко и не притежаваш истинско свидетелство. Ще си спомни ли Бог за нещата, които си вършил? В крайна сметка какво заключение ще направи Бог за всички твои действия, за поведението ти и задълженията, които си изпълнявал? Нима не трябва да излезе нещо от това, някакво свидетелство? В Библията Господ Исус казва: „В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не пророкувахме ли в Твое име, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не правехме ли много чудеса в Твое име? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие(Матей 7:22-23). Защо Господ Исус казва това? Защо толкова много от онези, които проповядваха, пропъждаха демони и вършеха много чудеса в името на Господ, станаха злодеи? Защото не приеха истините, изречени от Господ Исус, не спазиха заповедите Му и не таяха любов към истината в сърцата си. Те искаха само да изтъргуват работата, която бяха свършили, трудностите, които бяха изтърпели, и жертвите, които бяха направили за Господ, в замяна на благословиите на небесното царство. Така те се опитваха да сключат сделка с Бог, опитаха се да използват Бог и да Го измамят, затова на Господ Исус Му омръзна от тях, намрази ги и ги осъди като злодеи. Днес хората приемат съда и порицанието на Божиите слова, но някои все още се стремят към слава и статут, все искат да се отличават, все искат да бъдат водачи и помощници, и да придобият слава и статут. Въпреки че всички те твърдят, че вярват в Бог и Го следват, че се отричат от себе си и че отдават всичко на Бог, те изпълняват задълженията си, за да спечелят авторитет, изгода и статут, и винаги имат свои собствени планове. Те не са послушни или предани на Бог, могат да се впуснат в извършване на зло, без изобщо да се замислят за действията си, и така стават злодеи. Бог ненавижда тези злодеи и не ги спасява(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав“). След като прочетох този откъс от словото на Всемогъщия Бог, се почувствах разстроена и засрамена. Разбрах, че моите идеи, мисли, намерения и мотиви изобщо не са били, за да угодя на Бог, а само за да накарам другите да ми се възхищават. Когато видях, че братята и сестрите обръщат повече внимание на сестра Кати, отколкото на мен, аз се изпълних със завист, с амбиция, исках да я надмина. Дори се надявах да бъде преместена в друга църква. Разбрах, че като църковен водач не се бях фокусирала върху обучаването на хората за църковна работа. Пренебрегнах дълга си, като поех по грешен път, завидях на чуждия талант и живеех заради преследването на слава и статус. Аз съм точно като злодеите, осъдени от Господ Исус. У тях нямаше нито преданост към Бог, нито свидетелство, и те страдаха и работеха само за да поддържат репутацията и статуса си и да накарат другите да ги гледат с уважение. Аз бях същата. Страдах и хвърлях всичките си сили за спечелването на похвалите на братята и сестрите и запазването на репутацията и статуса си. Докато бях заета да се хваля, стремежите в моя дълг престанаха да бъдат правилни, така че за мен стана невъзможно да добия делото на Светия Дух. В общението ми нямаше светлина и не можех да реша проблемите на новите вярващи. Завистта е истинско зло и е нещо, към което Бог изпитва отвращение. Господ Исус е казал: „В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не пророкувахме ли в Твое име, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не правехме ли много чудеса в Твое име? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие(Матей 7:22-23). Бог наистина ненавижда онези, които привидно се скитат и страдат заради Него, но всъщност работят само за задоволяване на собствените си стремежи и мотиви. Всичко, което правят, е за тяхна лична облага, а не за да угодят на Бог или да свидетелстват за Него. Ето защо те са свършили толкова много работа, но Бог не я признава. Видях, че правя същото. Изглеждаше, сякаш изпълнявах задълженията си, но не се стремях към истината, не се опитвах да анализирам и опозная себе си и не се опитвах да се уча от силните страни на партньора си. Вместо това избрах грешния път на преследване на репутация и статус, така че не се различавах от онези злодеи. Вярата в Бог, не за да се стремиш към истината, а за да преследваш слава и статус, е начин да се противопоставиш на Бог. Колкото и да изглежда, че се отричаме от себе си и че отдаваме силите си, Бог никога няма да го одобри. Спомних си как Павел бе отдал всичките си сили за това да получи венеца и да накара другите да го почитат и да му се покланят. Той никога не се стремеше да промени покварения си нрав и делата му свидетелстваха не за Бог, а за самия него. В крайна сметка Бог го наказа за това. Ако бях продължила да изпълнявам задълженията си, ръководена от егоистичните си желания, щях да навредя на делото на Божия дом и да му попреча, щях несъзнателно да се превърна в злодей като Павел и да бъда отхвърлена и премахната от Бог. Щом го осъзнах, застанах пред Бога и се помолих. Казах: „Всемогъщи Боже, живея в състояние на преследване на репутация и статус. Завиждам на една сестра, сравнявам се и се състезавам с нея. Боже, не искам поквареният ми нрав да пречи на изпълнението на моя дълг, искам да се отърва от него и да работя заедно със сестра си, за да изпълня дълга си. Боже, моля те, напътствай ме, за да мога да разреша този проблем“.

По-късно прочетох още един откъс от Божието слово. „Недей да вършиш нещата винаги заради себе си и не се съобразявай постоянно със собствените си интереси; не се съобразявай с интересите на хората и не мисли за собствената си гордост, слава и статут. Първо трябва да помислиш за интересите на Божия дом и да ги превърнеш в свой приоритет. Трябва да се съобразяваш с Божията воля и да започваш с размисъл върху това дали има поквара в изпълнението на твоя дълг, дали си бил отдаден, дали си изпълнил задълженията си, дали си дал всичко от себе си, както и дали си мислил с цялото си сърце за дълга си и за делото на църквата. Трябва да вземаш предвид тези неща. Ако често мислиш за тях и ги разбираш, ще ти бъде по-лесно да изпълняваш дълга си добре. Ако нямаш качества, ако опитът ти е повърхностен или ако не си вещ в професионалната си дейност, в работата ти може и да има някои грешки или недостатъци, и може да не постигнеш добри резултати, но ще си направил всичко възможно. Ти не задоволяваш собствените си егоистични желания или предпочитания. Вместо това постоянно се грижиш за делото на църквата и за интересите на Божия дом. Въпреки че може да не постигнеш добри резултати в задълженията си, сърцето ти ще бъде на прав път; ако освен това успееш да потърсиш истината, за да отстраниш проблемите в задълженията си, ще изпълняваш дълга си добре и същевременно ще можеш да навлезеш в реалността на истината. Ето какво означава да притежаваш свидетелство(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав“). Божието слово ми показа пътя на практиката. Не трябва да изпълняваме задълженията си към другите, за да ни хвалят и да ни се възхищават. Трябва да загърбим репутацията си, да помислим за интересите на Божия дом и да поставим дълга си на първо място. Това е в съответствие с Божията воля. Сестра Кати вършеше добре евангелското дело и изпълняваше добре задълженията си. Не трябваше да ѝ завиждам. Трябваше да се поуча от нейните силни страни, за да компенсирам недостатъците си, да се разбирам с нея и да изпълнявам дълга си с нея.

Веднъж исках да проповядвам евангелието на братовчед си, но той имаше силни религиозни убеждения и не знаех как да свидетелствам за Божието дело от последните дни пред него. Също така се притеснявах, че общението нямаше да бъде ясно, затова исках да намеря някоя сестра за партньор. Сетих се за сестра Кати, но се поколебах. Помислих си: „Ако я взема за партньор, няма ли това да докаже, че съм по-некадърна от нея? Че не мога да свидетелствам за Божието дело или да променям религиозни възгледи? Ако братята и сестрите разберат за това, няма ли да ме гледат с презрение? Ако сестра Кати промени религиозните възгледи на братовчед ми, братята и сестрите определено ще я гледат с уважение“. Щом си помислих за това, разбрах, че отново се състезавам с нея за слава и придобивки, затова се помолих на Бог наум. По-късно си спомних един откъс от Божието слово: „Трябва да се научиш да се отказваш от тези неща и да ги оставяш настрана, да препоръчваш други хора и да им позволяваш да изпъкват. Не се съпротивлявай и не бързай да се възползваш от възможностите да се откроиш и да блеснеш. Трябва да можеш да оставяш тези неща настрана, но и не бива да отлагаш изпълняването на дълга си. Бъди човек, който работи тихо и незабележимо, който не се изтъква пред останалите, докато всеотдайно изпълнява дълга си. Колкото повече се отказваш от гордостта и статута си и колкото повече се отказваш от интересите си, толкова по-спокоен ще се чувстваш, толкова повече светлина ще има в сърцето ти и толкова повече ще се подобрява състоянието ти. Колкото повече се съпротивляваш и състезаваш, толкова по-мрачно ще става състоянието ти. Ако не Ми вярваш, опитай и виж!(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав“). Божието слово ме просветли. Трябваше да загърбя гордостта си и да си сътруднича с нея. Подобна практика би ми помогнала при изпълнението на задълженията ми. Ако продължах да ѝ завиждам и да се състезавам с нея за слава и придобивки, състоянието ми щеше да стане още по-негативно и мрачно, защото преследването на слава и статус е пътят на Сатана. Помолих се на Бог: „Всемогъщи Боже, знам, че все още имам покварен нрав. Завиждам на сестра си и мисля да се състезавам с нея за слава и придобивки, а трябва да загърбя репутацията и статуса си. Моля те, напътствай ме в отричането на плътта и практикуването на истината, за да Ти угодя“. След като се помолих, се почувствах по-спокойна и отидох при сестра Кати, за да обясня ситуацията. Тя веднага се съгласи и обсъди с мен как да подходим към нея. Това искрено ме трогна. Помислих си, че винаги съм живяла заради собствената си репутация и се преструвах, че се разбирам със сестра Кати, но тя така и не разбра истинските ми помисли. Затова реших да се разкрия пред нея.

След вечеря разговарях със сестра Кати и споделих за цялата поквара, която бях проявила. След като ме изслуша, тя каза: „Всичко е наред. В това отношение съм по-покварена от теб. Подобно общение е много полезно“. След като се разкрих, аз също почувствах голямо облекчение и успях да се отърва от завистта си към нея. Сега мога да изпълнявам задълженията си със сестра Кати и изпитвам дълбоко чувство на спокойствие и облекчение. Всичко това е резултат от Божието слово. Практикуването на истината ни кара да чувстваме мир и спокойствие. Благодарим на Бог!

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свързано съдържание

Освободена от оковите на дома

Малко след като получих Божието дело в последните дни, проповядвах Евангелието на моя съпруг. Изненадах се, когато, след като го чу, той...

Leave a Reply

Свържете се с нас в Messenger