От Емилия, Италия

През последните няколко години изпълнявах дълга си като актриса, като снимах видеоклипове със свидетелства за преживявания. По-късно някои от братята и сестрите, които изпълняваха същия дълг като мен, освен че снимаха видеоклипове със свидетелства за преживявания, започнаха да се обучават в пеене и танци. Толкова им завиждах, като виждах колко много таланти имат, и си мислех: „Сигурно е страхотно да имаш толкова много дарби и таланти. Можеш да участваш във всякакви видеоклипове и да печелиш възхищението и похвалата на повече братя и сестри. Хората винаги говорят за надарените с много таланти с такава завист и симпатия“. Започнах да се надявам, че един ден и аз ще мога да участвам в други видеоклипове и да спечеля възхищението на братята и сестрите ми. Този начин на живот ми изглеждаше впечатляващ. Преди известно време видях как водачът възложи на две сестри да запишат демо на химн на чужд език и си помислих: „Преди съм учила чужди езици, нима и аз не бих могла да го изпея? Защо водачът не ме помоли да опитам?“. Като видях сестрите да репетират, се почувствах малко разочарована и си помислих: „Колко впечатляващо би било, ако можех да изляза на сцената да пея! Тогава братята и сестрите наистина щяха да ми се възхищават“. После чух, че още трима братя и сестри ще пеят химни на чужд език. Обзе ме нова вълна на разочарование и тъга и дори се оплаках малко: „Нямам други таланти, така че всичко, което мога да правя, е да снимам видеоклипове със свидетелства за преживявания. Никога няма да изляза от тази рамка. Какво ще си помислят другите за мен? Сигурна съм, че нямам голяма тежест в сърцата на братята и сестрите“. После гледах братята и сестрите, които можеха да пеят и танцуват и които бяха впечатляващи и забележителни на сцената. Всички много им се възхищаваха и им обръщаха толкова голямо внимание. Това остави горчив вкус в устата ми и просто копнеех за деня, в който и аз ще мога да изпълнявам дълг, свързан с пеене или танцуване.

Най-накрая един ден моят шанс дойде. Една сестра ме помоли да запиша демо с пеене, за да види дали мога да изпълнявам дълг в тази област. Бях безкрайно щастлива. Помислих си: „Наистина трябва да се възползвам от тази възможност. Ако ме изберат, и аз ще мога да пея на сцената. Колко впечатляващо би било! Братята и сестрите определено ще ми се възхищават и ще ми завиждат“. Но когато наистина опитах да пея, осъзнах колко съм зле. Понякога пеех фалшиво и гласовият ми диапазон беше малък. Изпратих готовото демо на сестрата с искрица надежда, че ще получа съобщение, в което се казва, че мога да изпълнявам и певчески дълг. Но в крайна сметка нищо не излезе; така и не получих отговор.

Не след дълго водачът помоли мен и още една сестра да заснемем солови демота с танц, като каза, че следващия път планират да заснемат програма с танца „янгъ“. Помислих си: „Танцът „янгъ“ е народен танц от моя роден край. Въпреки че никога не съм го учила професионално, като дете го танцувах много. Ще е страхотно, ако ме изберат за този танц“. Но когато наистина затанцувах, трудно пазех равновесие, крайниците ми не се движеха координирано, а движенията и жестовете ми не бяха правилни. Отне ми две тренировки, за да го понауча, но не танцувах добре и в някои моменти ръцете и краката ми се движеха едновременно от една и съща страна. По-късно сестрата, която снимаше демота с мен, беше избрана. Тя не само можеше да снима видеоклипове със свидетелства за преживявания, но и да работи като режисьор. Преди това е участвала в комедийни скечове, беше добра певица и дори беше изучавала музикални инструменти. А сега започваше и да танцува. Беше наистина толкова многостранно надарена! Колко много таланти имат другите! През това време често си фантазирах, че имам много различни дарби и таланти — не само че мога да пея и танцувам, но и да свиря на различни музикални инструменти, както и че изглеждам наистина впечатляващо на сцената. Един ден, докато сипвах храна в кухнята, дочух една сестра ентусиазирано да казва на една от танцьорките: „Скоро ще излезеш на сцената да танцуваш, това е прекрасно! Пробва ли си костюма?…“. Като чух загрижеността ѝ към сестрата, ме обзе пристъп на завист, примесена с разочарование. Стоейки там, се почувствах малко неловко и си помислих: „Винаги хората с много таланти получават цялото внимание. В сравнение с тях аз не мога нито да пея, нито да танцувам. Мога само да снимам видеоклипове със свидетелства за преживявания, което е толкова невзрачно!“. Чувствах се ужасно. Постепенно отношението ми към снимането на видеоклипове със свидетелства за преживявания ставаше все по-пренебрежително. Спрях да влагам сърцето си в това да се уповавам на Бог, за да разказвам добре свидетелствата, и просто ги снимах механично. Също така не желаех да говоря много с братята и сестрите, които можеха да пеят и танцуват. Чувствах бариера между мен и тях в сърцето си, чувствах, че съм по-малоценна от тях; също така им завиждах и ревнувах. Един ден се сетих за един откъс от писанията: „Нима изделието ще каже на майстора си: „Защо така си ме направил?“ Или грънчарят няма власт над глината, с една част от буцата да направи съд за почтена употреба, а с друга част — съд за непочтена употреба?“ (Римляни 9:20-21). Този откъс наистина ме трогна и осъзнах, че ми липсва твърде много разум. Моите дарби и таланти бяха предопределени от Бог; не бива да имам неразумни изисквания или прекомерни желания. Това, че винаги бях недоволна от собствените си способности, беше противопоставяне на Бог и съпротива срещу Бог! През това време често се молех на Бог с желание да разреша проблема си.

Един ден прочетох Божиите слова и придобих известно разбиране за гледищата, които стояха зад домогванията ми. Всемогъщият Бог казва: „Много хора не разбират истината или не се стремят към нея. Как се отнасят към изпълнението на дълга си? Приемат го като някаква работа, хоби или инвестиция на интереса си. Не се отнасят към него като към мисия или задача, дадена от Бог, или като към отговорност, която трябва да изпълнят. Още по-малко се стремят да разберат истината или Божиите намерения в хода на изпълнението на дълга си, за да могат да го изпълнят добре и да завършат Божието поръчение. […] Могат ли такива хора да придобият истината? Те не полагат усилия по отношение на истината и не прилагат истината на практика, когато се стигне до изпълнението на дълга им. За тях тревата винаги е по-зелена от другата страна на оградата. Днес искат да направят това, утре — онова, и смятат, че дългът на всички останали е по-добър и по-лесен от техния. И въпреки това не полагат усилия по отношение на истината. Не се замислят какви проблеми има с тези техни идеи и не търсят истината, за да разрешат проблемите. Умовете им винаги са съсредоточени върху това кога ще осъществят собствените си мечти, кой е в светлината на прожекторите, кой получава признание от Горното, кой върши работа, без да бъде кастрен, и получава повишение. Умовете им са заети с тези неща. Могат ли хората, които винаги мислят за тези неща, да изпълнят дълга си по начин, който отговаря на критериите? Те никога не могат да постигнат това. И така, какъв тип хора изпълняват дълга си по този начин? Дали това са хора, които се стремят към истината? На първо място, едно нещо е сигурно: такива хора не се стремят към истината. Те се стремят да се насладят на няколко благословии, да станат известни и да застанат в центъра на вниманието в Божия дом, точно както когато безцелно са оцелявали в обществото. От гледна точка на същността, какъв тип хора са те? Те са неверници. Неверниците изпълняват дълга си в Божия дом така, както биха вършили работа във външния свят. Те се интересуват от това кой ще бъде повишен, кой ще стане ръководител на екип, кой ще стане църковен водач, кой е хвален от всички за работата си, кой е възвеличаван и споменаван. Те се интересуват от тези неща. Точно както в една компания: кой е повишен, кой получава повишение на заплатата, кой получава похвала от ръководителя и кой става близък с него — хората се интересуват от тези неща. Ако преследват тези неща в Божия дом и се занимават с тях по цял ден, не са ли те същите като невярващите? По същество те са невярващи, те са типични неверници. Какъвто и дълг да изпълняват, те просто ще полагат труд и ще действат нехайно. Каквито и проповеди да чуят, те все още няма да приемат истината, а още по-малко ще я прилагат на практика. Те са вярвали в Бог в продължение на много години, без да претърпят никаква промяна, и независимо колко години ще изпълняват дълга си, няма да са способни да предложат своята преданост. Те нямат истинска вяра в Бог, нямат преданост, те са неверници“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: Искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (първа част)). Разобличенията в Божиите слова ме накараха да се почувствам дълбоко засрамена. Невярващите в обществото винаги се стремят към признанието на началниците си или към възхищението на другите. А аз, която съм вярваща от много години, все още преследвах тези неща, точно като невярваща. Гледната ми точка за нещата изобщо не се беше променила. Винаги се съсредоточавах върху това кой пее, кой танцува или кой има специален талант, с който печели възхищението и похвалата на братята и сестрите. Всеки ден се съсредоточавах върху тези неща. Като виждах братята и сестрите около мен с многото им таланти, способни да си сътрудничат в изпълнението на различни видове дълг, изпитвах невероятна завист. Наистина исках и аз да притежавам тези дарби и таланти, за да мога да излизам на сцената и да се изтъквам. Когато по-късно ме помолиха да запиша демота с песни и танци, се почувствах разочарована и оскърбена, защото нямах тези таланти и не можех да изпълнявам тези видове дълг. Оплаквах се от това, че Бог не ми е дал такива дарби и таланти, и се чудех защо съм по-малоценна от другите. Дори започнах да се отнасям лекомислено към настоящия си дълг. Непрекъснато се стремях да имам различни дарби и таланти, за да удовлетворя амбицията и желанието си да изпъкна и да бъда забелязана. Пренебрегвах истинския си дълг и не вървях по правилния път! В действителност, независимо какъв талант използваш и в какъв дълг, всичко е с цел да се проповядва евангелието и да се свидетелства за Бог, така че повече хора да могат да се върнат пред Бог и да приемат Неговото спасение. Това е Божието намерение и то няма нищо общо с репутацията и статуса. Но аз винаги считах, че мога да спечеля възхищението на повече хора само ако имам разнообразни таланти, ако съм добра в пеенето и танцуването и ако съм многостранно надарена. Моята гледна точка беше същата като на невярващ — това беше гледната точка на неверник!

По-късно прочетох два откъса от Божиите слова и придобих известно разбиране за коренната причина за постоянното си преследване на дарби и таланти. Всемогъщият Бог казва: „Милеенето на антихристите за репутацията и статуса им надхвърля това на обикновените хора и е част от техния нрав същност. То не е нито временен интерес, нито преходно въздействие на заобикалящата ги среда, а е част от живота им, то е в кръвта им и следователно представлява тяхната същност. Тоест каквото и да правят антихристите, първо се съобразяват с репутацията и статуса си и с нищо друго. Репутацията и статусът са животът за антихристите и целта, към която се стремят през целия си живот. […] Можем да кажем, че за антихристите репутацията и статусът не са някакво допълнително изискване, още по-малко неща, които за тях са външни, без които биха могли да минат. Те са част от природата на антихристите, те са в костите им, в кръвта им, те са им присъщи. Антихристите не са безразлични към това дали притежават репутация и статус. Отношението им не е такова. Тогава какво е тяхното отношение? Репутацията и статусът са тясно свързани с ежедневието им, с тяхното ежедневно състояние, с това, към което се стремят всеки ден. Статусът и репутацията са животът за антихристите. Всичко се върти около добрата репутация и високия статус, както и да живеят, в каквато и среда да живеят, каквато и работа да вършат, към каквото и да се стремят, каквито и да са целите им и каквато и да е посоката в живота им. И тази цел не се променя. Те никога не могат да загърбят тези неща“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (трета част)). „Защо толкова много цениш статуса? Какви ползи можеш да получиш от статуса? Ако статусът ти донесе бедствие, трудности, неудобство и болка, щеше ли да продължаваш да го цениш? (Не.) Има толкова много ползи, които произтичат от притежаването на статус, неща като завист, уважение, почит и ласкателство от страна на другите хора, както и тяхното възхищение и благоговение. Съществува и чувството за превъзходство и привилегия, което ти носи твоят статус и което ти дава повод за гордост и чувство за собствената ти стойност. Освен това можеш да се наслаждаваш и на неща, които другите не получават, като например ползите от статуса и специалното отношение. Това са нещата, за които дори не смееш да помислиш, а също са това, за което си копнял в мечтите си. Цениш ли тези неща? Ако статусът е просто кух, без реално значение, и отстояването му не служи на никаква реална цел, не е ли глупаво да го цениш? Ако можеш да се избавиш от неща като интересите и насладите на плътта, тогава славата, придобивките и статусът вече няма да те обвързват“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: Искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (втора част)). Бог разобличава това, че антихристите особено ценят репутацията и статуса. Каквото и да кажат или направят, всичко е с цел да спечелят възхищението и подкрепата на другите и да се насладят на чувството за превъзходство, което идва с репутацията и статуса. Като се самоанализирах, видях, че вървя по пътя на антихриста. Живеех според сатанински отрови като: „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“ и „Човек се стреми нагоре, а водата тече надолу“. Смятах репутацията и статуса за изключително важни и винаги исках другите в тълпата да ми се възхищават, като вярвах, че само така животът ми има стойност. През последните няколко години бях заснела много видеоклипове със свидетелства за преживявания. Някои братя и сестри, които ме срещаха за първи път, ми казваха неща от рода на: „Често те виждам във видеоклипове“ или „Гледах видеоклиповете, които си снимала, когато започнах да вярвам в Бог“. Всеки път, когато чуех такива думи, се чувствах невероятно щастлива и истински се наслаждавах на това, че другите ме забелязват и ми се възхищават. Чувствах се толкова разочарована и оскърбена, когато виждах братята и сестрите около мен да пеят и танцуват, да изглеждат толкова впечатляващи и да се наслаждават на светлината на прожекторите, докато аз, за разлика от тях, не можех нито да пея, нито да танцувам, а само да снимам видеоклипове със свидетелства за преживявания, което не привличаше толкова внимание. По-конкретно, когато чух друга сестра да поздравява сърдечно една танцьорка, докато аз стоях незабелязана, това остави още по-горчив вкус в устата ми. Чувствах се, сякаш изобщо не съществувах. Започнах да си мечтая да имам разнородни дарби и таланти, за да мога и аз да се появявам в различни видеоклипове и да получавам възхищението и преференциалното отношение на околните, точно като другите братя и сестри. По-късно църквата ми даде възможност да запиша демота с песни и танци, но фактите доказаха, че не ме бива в тях. Това ме накара да се почувствам още по-безнадеждна, че някога ще изпъкна, и ме разочарова и огорчи. Отношението ми към снимането на видеоклипове със свидетелства за преживявания стана пренебрежително и дори се оплаквах, че съм родена на село в бедно семейство и никога не съм се учила да пея, да танцувам или да свиря на музикални инструменти. В действителност тези оплаквания и недоволството ми от настоящото ми положение по същество бяха оплаквания и недоволство от Бог. Това, че можех да снимам видеоклипове със свидетелства за преживявания, вече беше голяма благодат от Бог, но аз не бях доволна. Винаги се сравнявах с другите, неотлъчно преследвах репутация и статус и обвинявах Бог, когато не можех да ги получа. Бях наистина толкова непокорна! Като осъзнах това, придобих известно разбиране за погрешните гледища зад моето домогване и също така разбрах, че Бог дава на хората дарби и таланти, за да им помогне да изпълняват по-добре дълга си. Но аз винаги исках да използвам талантите и дарбите си, за да преследвам възхищението и подкрепата на другите и да имам статус в сърцата им. Това беше съпротива срещу Бог — нещо, което Той ненавижда и мрази — и ако продължавах по този път, щях да бъда прокълната и наказана от Него. Изпитах лек страх и бях готова да променя неправилното си състояние.

По-късно прочетох Божиите слова и разбрах Неговите намерения. Всемогъщият Бог казва: „Ако Бог те е направил глупав, то в твоята глупост има смисъл; ако те е направил интелигентен, то в твоята интелигентност има смисъл. Каквито и силни страни да ти е дал Бог, в каквото и да си добър, колкото и висок да е твоят коефициент на интелигентност, Бог е имал Своята цел, за да го направи така. Всички тези неща са били предопределени от Бог. Ролята, която играеш в живота си, и дългът, който можеш да изпълняваш, също отдавна са били предопределени от Бог“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Принципите, които трябва да ръководят човешките постъпки). „Ако Бог ти даде средни заложби, ти не можеш да вършиш много важна работа, така че не можеш да станеш надменен. Това е защита за теб. Със средните заложби, които са ти дадени, нямаш капитал, с който да се хвалиш, нито можеш да имаш някакъв разтърсващ принос. Винаги трябва да мислиш: „Заложбите ми са средни; не съм добър нито в тази, нито в онази област. Трябва да бъда благоразумен и да търся истините принципи при изпълнението на дълга си“. Когато чувстваш, че имаш недостиг във всички аспекти, започваш да се държиш много по-добре и много повече да спазваш правилата, много повече да се сдържаш. Например, независимо каква работа вършите, независимо дали сте надзорници или обикновени членове, ако през определен период работата ви върви сравнително гладко, носи някакви резултати и постиженията са относително изключителни, и получите утвърждаване от Горното, каква би била вашата нагласа? (Щяхме да станем самодоволни, да чувстваме, че сме добри, и вече да не търсим лесно истината.) Тогава би станало трудно за теб да следваш правилата и да останеш земен в постъпките си. Това е много опасно изкушение за теб; това не е добър знак“ (Словото, Т.7 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (7)). От Божиите слова разбрах, че дарбите и талантите, които всеки човек има, и дългът, който може да изпълнява, са все предопределени от Бог. Трябва да проявя разум, да застана на позицията си на сътворено същество и да си знам мястото, като изпълнявам добре своя дълг. Само това е в съгласие с Божието намерение. Освен това Бог казва: „Това е защита за теб“. Като размишлявах над тези слова, се почувствах доста трогната. Основните слабости и поквареният нрав на всеки човек са различни. Някои хора, които изпълняват дълга си точно като мен, имат много дарби и таланти и все още могат да вървят по правилния път, да се стремят към истината и да изпълняват дълга си добре и практически. Но моето желание за репутация и статус беше много силно и аз от години винаги съм се стремяла да изпъквам и да ми се възхищават. Ако наистина имах много дарби и таланти, се опасявам, че отдавна щях да се отклоня от пътя и да бъда разкрита и отстранена от Бог. Спомних си как преди две години станах надменна и не си знаех мястото във вселената, защото дълго време се бях обучавала да снимам видеоклипове със свидетелства за преживявания. Държах се надменно в дълга си и не приемах напътствията и помощта на братята и сестрите. Накрая бях строго разобличена, кастрена и предупредена, че ако не се покая, ще бъда освободена. Едва тогава бързо се осъзнах и се самоанализирах. Този провал е все още жив в съзнанието ми и до днес и беше предизвикан от прекомерното ми наблягане на дарбите и талантите и от постоянното чувство на превъзходство. Като се замислих за това, разбрах, че ако имам твърде много таланти, това само ще подхрани надменния ми нрав и ще преследвам репутация и статус още по-интензивно. Само като нямам тези дарби и таланти, мога да изпълнявам дълга си в една област съгласно правилата и да избегна да тръгна по пътя на унищожението. Това е вид закрила за мен. Осъзнаването на това изпълни сърцето ми с чувство на благодарност. Колкото и много да ми дарява Бог, в това се крият Неговите ревностни и грижовни намерения.

След това прочетох Божиите слова и сърцето ми се озари. Бог казва: „Бог е дал на всеки различни силни страни и дарби. Някои хора имат силни страни в две или три области, други — в една, а трети изобщо нямат силни страни. Ако можете да се отнасяте правилно към тези въпроси, значи сте разумни. Разумният човек ще е способен да намери своето място, да постъпва според положението си и да изпълнява добре дълга си. Човек, който никога не може да намери мястото си, е човек, който все таи амбиции. В сърцето си той все се стреми към статус и ползи. Никога не се задоволява с това, което има. Алчно се домогва, за да извлече повече ползи, и винаги иска да задоволи прекомерните си желания. Смята, че ако хората притежават дарби и добри заложби, би трябвало да се радват на повече Божия благодат и че не е грешно да имат някое-друго прекомерно желание. Има ли разум такъв човек? Не е ли безсрамно все да таи прекомерни желания? Хората, които имат съвест и разум, могат да почувстват, че е безсрамно, и те могат да търсят истината, за да се избавят от прекомерните си желания. Ако човек разбира истината, той няма да върши тези глупости. Ако се надяваш да изпълняваш дълга си отдадено, за да се отплатиш за Божията любов, това не е прекомерно желание. То съответства на съвестта и разума на нормалната човешка природа. Това е богоугодно. Ако наистина искаш да изпълняваш дълга си добре, първо трябва да застанеш на правилното си място, а след това да направиш каквото можеш с цялото си сърце и душа, като вложиш всички сили и дадеш най-доброто от себе си — това отговаря на критериите и в изпълнението на дълга по този начин има отдаденост. Така трябва да постъпва едно истинско сътворено същество. […] Някои хора в църквата могат да свирят на китара, други — на ерху, а трети — на барабани. Ако проявяваш интерес към някоя от тези области, можеш да се научиш. Можеш да усвоиш което и да е конкретно умение или технология, стига да ти харесва да учиш и да си умел. Можеш да използваш новото умение, след като го усвоиш, за да изпълняваш допълнителен дълг и да радваш не само хората, но и Бог. Най-благословеното нещо е да придобиеш повече умения и да допринесеш повече за работата в Божия дом. Няма нищо лошо в това, докато човек е млад и има добра памет, да придобива нови умения. Това носи само полза, но не и вреда. То е от полза за изпълнението на дълга и за работата в Божия дом. Ако човек се съсредоточи върху изучаването на различни нови неща, докато изпълнява дълга си, това означава, че той е усърден и отговорен. Той е много по-добър от хората, които не са отдадени на работата си. Ако обаче от известно време учиш нещо и все още не го разбираш, това показва, че не притежаваш заложби в тази област. Точно както някои хора могат да танцуват добре, но пеят фалшиво и нямат усет за тоналност — това е вродено и не може да бъде променено. Към такава ситуация трябва да се подхожда правилно. Ако можеш да танцуваш, тогава танцувай добре. Ако имаш сърце, което възхвалява Бог, дори и да пееш фалшиво, Бог няма нищо против. Стига да изпитваш наслада в сърцето си, това е достатъчно. Независимо в какво се състоят личните ти силни страни, добре е, ако можеш да ги приложиш. Съвестно да изпълниш добре дълга, който трябва да изпълняваш, ето какво означава да постъпваш според полагащото ти се място“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Принципите, които трябва да ръководят човешките постъпки). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че независимо колко дарби или таланти има човек, или колко добри или малки са заложбите му, единствената разлика е в дълга и функциите, които изпълнява; в рамките на различните видове дълг няма разлика между висш и низш, благороден и обикновен дълг. Освен това Бог има различни изисквания към хората въз основа на различните дарби и таланти, които им дава. Стига да можем да дадем всичко от себе си и отдадено да изпълняваме своя дълг, Бог ще бъде удовлетворен. Ако вечно не мога да намеря своето място, вечно ламтя за това, което имат другите, и постоянно живея в покварения си нрав, докато преследвам репутация и статус, рано или късно ще бъда разкрита и отстранена от Бог. Спомних си за братята и сестрите, които пишат статии със свидетелства за преживявания. Някои от тях изпълняват дълг на домакин/я, някои изпълняват общи дейности, а някои са в напреднала възраст. Те нямат никакви дарби или таланти, но са искрени и практични в отношението си към своя дълг. Те полагат максимални грижи, за да изпълняват добре дълга си, съсредоточават се върху стремежа към истината и са написали статии със свидетелства за преживявания на живота. Бог харесва такива хора. Аз нямам толкова много таланти и мога само да снимам видеоклипове със свидетелства за преживявания. Това беше предопределено от Бог и е нещо, което мога да правя. Ако вложа сърцето си в него, мога да го правя още по-добре, но ако не съм практична, може дори да не мога да изпълнявам добре този дълг. Затова се помолих на Бог с готовност да променя погрешните си домогвания и да ценя високо настоящия си дълг. Замислих се как всяка статия със свидетелство за преживяване е свидетелство за преживяването на един брат или сестра на Божието дело. Като влагам сърцето си в доброто представяне на тези свидетелства за преживявания, от една страна, свидетелствам за Бог, а от друга, позволявам на много хора да извлекат полза и да се поучат от тези свидетелства. Това е много важен и смислен дълг! Когато след това снимах видеоклипове със свидетелства за преживявания, промених нагласата си, съсредоточих се върху опитите да разбера психиката на автора, за да вляза в роля, и бях изключително прецизна във всеки детайл. Въпреки че готовите видеоклипове все още имаха недостатъци и пропуски, се чувствах спокойна и се наслаждавах на процеса в сърцето си. Също така осъзнах, че какъвто и дълг да изпълнявам, стига да използвам това, което имам, и да давам всичко от себе си, аз съм на своето място. В същото време трябва да се съсредоточа върху стремежа към истината, за да преодолея покварения си нрав в процеса на изпълнение на дълга си, да не разчитам на собствените си дарби и таланти в дълга си, а да се уповавам на Бог, за да получа напътствие от Светия Дух, да подобрявам професионалните си умения в рамките на собствените си заложби, както и да влагам сърцето си в доброто изпълнение на дълга си. Това е съгласно Божиите намерения.

По-късно една сестра, която също беше снимала видеоклипове със свидетелства за преживявания, отиде да пее химни на чужд език. Отново се почувствах малко разочарована, но осъзнах, че мисленето ми е погрешно. Помолих се на Бог в сърцето си да ме предпази от смущение и Го помолих да ме поведе към това да се откажа от погрешните гледища зад моето домогване. Помислих си, че е Божие предопределение тази моя сестра да има този талант и че не бива да се състезавам или да се чувствам разочарована. В Божия дом всеки изпълнява своята функция в своя дълг. Като мислех така, успях донякъде да се освободя. Спомних си Божиите слова: „Подхождай към заложбите си правилно. Не се оплаквай. Колкото Бог ти е дал, това Той ще иска от теб. Каквото Бог не ти е дал, Бог не го изисква от теб. Например, ако Бог ти е дал средни заложби или лоши заложби, Той не изисква от теб да бъдеш водач, ръководител на екип или надзорник. Обаче, ако Бог ти е дал красноречие, способността да се изразяваш или определена дарба, и изисква от теб да вършиш работа, свързана с тази дарба, тогава трябва да я вършиш добре. Не пропускай да живееш съобразно условията, които Бог ти е дал. Трябва да живееш съобразно Божието даряване, като му дадеш пълна изява и го приложиш добре, като го приложиш към положителни неща и произведеш ценни резултати от работата, които са от полза за човечеството. Това би било отлично “ (Словото, Т.7 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (7)). Божиите слова стоплиха сърцето ми. Въпреки че не мога да пея или да танцувам, Бог ми е дал дарби в областта на актьорството. Толкова много години Божият дом ми позволяваше да снимам видеоклипове със свидетелства за преживявания и да участвам във филмови продукции. Бог вече ми е показал голяма благодат. Трябва да бъда доволна и да не върша повече неща, които Бог ненавижда. Помолих се на Бог: „О, Боже, готова съм да положа усилия в стремежа към истината, да изпълнявам добре дълга си, да вървя по пътя на вярата в Бог според Твоите изисквания и да разглеждам хората и нещата според Твоите слова. Моля Те, води ме и ме напътствай“. След тази молитва сърцето ми стана много по-спокойно. Когато виждах други братя и сестри да отиват да пеят или танцуват, вече не се влияех или не се смущавах. Благодаря на Бог за Неговото напътствие, което ми даде известно разбиране за погрешните гледища зад моето домогване и за пътя, по който вървях. В бъдеще съм готова да се покоря на Божието върховенство и Божиите подредби и да изпълнявам добре дълга си от все сърце.