От Мелвин, Южна Корея

Правех видеоклипове в църквата и обикновено те имаха някои нови акценти. Братята и сестрите ме подкрепяха много, когато ги гледаха, и често идваха при мен за помощ, когато имаха проблеми. Чувствах, че се справям добре и че имам известни заложби и дарби. През 2016 г. ме избраха за надзорник и бях много щастлив. Мислех, че щом мога да бъда надзорник, значи имам добри технически умения и донякъде съм по-добър от братята и сестрите. За да покажа на всички, че съм способен да си върша работата, се захванах с професионалната подготовка още по-усърдно. По-късно водачът уреди сестра Даян да си сътрудничи с мен. Тя имаше добри заложби и доста добри технически умения, затова бях щастлив да работя с нея. Често обсъждахме иновациите в клиповете и как да подобрим техниките си, и чрез тези разговори и дискусии винаги научавахме нещо ново. Чувствах, че е страхотно да имам толкова добра сестра за партньор. След известно време качеството на видеоклиповете, които правехме, значително се подобри. Даян често събираше всички заедно, за да усвояват технически умения, а когато братята и сестрите срещаха трудности, тя можеше да общува с тях и да решава проблемите в светлината на Божиите слова. Постепенно започнах малко да ѝ завиждам. Особено когато обсъждахме работата и братята и сестрите се събираха около нея, за да задават въпроси, се чувствах много разстроен и мислех, че ме пренебрегват. Помислих си: „Ако продължи така, няма ли да остана само за украса в тази роля? Какво ще си помислят братята и сестрите за мен тогава? Дали ще си помислят, че не съм толкова добър, колкото Даян?“. Затова тайно се мотивирах с мисълта: „Това не е достатъчно, трябва да работя двойно по-усърдно, не мога да изостана от нея!“.

След това отделях повече време да обмислям Божиите слова, с надеждата да придобия просветление от тях, така че по време на събранията да мога да споделя прозрения, които другите не са получили. Исках да покажа на всички, че разбирам нещата по-добре от Даян. При усвояването на професионалните умения учех усърдно, често работех извънредно и стоях до късно, за да търся информация. Резултатите обаче не бяха много добри и все още имаше някои технически трудности. Истината беше, че знаех, че Даян има някои добри методи за изучаване на технически умения, но не исках да я питам, като си мислех: „Преди тя да дойде, аз бях този, който събираше братята и сестрите да учат, и резултатите бяха много добри. Ако отида да я попитам, това няма ли да е доказателство, че не съм толкова добър, колкото нея? Ако братята и сестрите разберат, със сигурност ще кажат, че въпреки че изпълнявам дълга си от толкова дълго време, заложбите ми не са толкова добри, колкото на новодошлата сестра“. След тази мисъл бях още по-малко склонен да я моля за помощ. Няколко дни подред не само че не научих нищо, но и изгубих много време и енергия. Като че ми тежеше камък на сърцето и се чувствах много изморен. По-късно завистта ми се усили. Спомням си едно събрание, предварително бях разсъждавал над Божиите слова с мисълта, че на това събрание трябва да разговарям за някакво ново прозрение на това събрание, но когато дойде моят ред да общувам, умът ми блокира и не можах да кажа това, което бях подготвил. Щом видях Даян да говори ясно и практично, докато братята и сестрите кимаха в съгласие, се почувствах много разстроен и си помислих: „Не можеш ли да говориш по-малко и да ми оставиш поне малко достойнство? Когато сравнят моето общение с твоето, как ще изглеждам в очите на другите? Ще си помислят ли, че не съм толкова добър, колкото теб?“. С всяка следваща подобна мисъл предразсъдъците ми към Даян се засилваха. Чувствах, че работата с нея ме кара да изглеждам безполезен. Чувствах се напълно унизен! След нейното общение не исках да кажа нито дума, нито да вдигна поглед, от страх, че братята и сестрите ще видят неловкото ми изражение. Тогава Даян ме попита: „Имаш ли да добавиш нещо?“. Дойдох на себе си и с престорено спокойствие отговорих: „Не“. Всичко, което исках, беше събранието да свърши. След това, докато си сътрудничехме, винаги търсех извинения да я избягвам, а понякога, когато ми изпращаше съобщения, за да обсъдим работата, ги виждах, но не исках да отговарям. Понякога дори вътрешно се съгласявах с нейните гледни точки, но въпреки това студено казвах неща като: „Това, което казваш, засяга само един аспект“, с което намеквах: „Не си изчерпателна, така че спри да се изтъкваш!“. Когато проверявахме видеоклиповете, направени от братята и сестрите, тя даде някои идеи, които ми се сториха подходящи, но въпреки това се заяждах и посочвах проблеми. След това Даян стана много предпазлива, когато говореше с мен, сякаш се страхуваше да не каже нещо нередно, и стана колеблива, когато обсъждахме работата, като често ме питаше неща като: „Това добре ли е? А онова?“. Докато разговаряхме на сбирките, тя от време на време ме поглеждаше. Осъзнах, че възпирам своята сестра, и се почувствах донякъде виновен. Почувствах, че е неуместно да се отнасям така с нея, но не знаех как да се изправя пред нея. Понякога си мислех: „Иска ми се да не беше идвала в този екип, тогава все още щях да мога да водя“.

През това време живеех в състояние на завист, постоянно мислех как да надмина Даян и изобщо не мислех за моя дълг, дори не можех да открия проблеми, докато проверявах видеоклиповете, направени от братята и сестрите. Един ден водачът дойде при мен и каза, че се състезавам за репутация и придобивки, че завиждам на талантливи личности и че не си сътруднича хармонично с другите, и че това е повлияло на видеообработката, и че ще бъда освободен и трябва да се самоанализирам дълбоко. Бях зашеметен, когато водачът каза това, умът ми се изпразни и не чух нищо друго от общението на водача. На следващия ден водачът искаше да ме назначи да правя графичен дизайн заради уменията ми по рисуване, но сестрата, която отговаряше за художествения екип, каза, че екипът им е пълен и не им трябва никой друг. Това ми се стори като истински удар и се почувствах като безполезен човек, когото никой не иска, и че бях напълно разкрит и отстранен. Живеех в състояние на отказ от себе си, не исках да се моля или да чета Божиите слова, и не смеех да се изправя пред братята и сестрите. Изпитвах толкова много болка. Една нощ се събудих от кошмар, облян в пот, изпълнен със страх и безпокойство, и осъзнах, че ако продължа да бъда толкова унил и покварен, наистина ще бъда разкрит и отстранен. Коленичих и се помолих на Бог: „Боже, искам да разреша проблемите си, моля Те, просветли ме и ме озари, за да мога да разбера себе си и да преобърна погрешното си състояние“.

След това прочетох един откъс от Божиите слова: „Като църковен водач трябва не само да се научиш да използваш истината, за да решаваш проблемите, но и да се научиш как да откриваш и развиваш талантливи хора, на които в никакъв случай не бива да завиждаш, и които не бива да потискаш. Практикуването по този начин е полезно за делото на църквата. Ако успееш да развиеш няколко стремящи се към истината, които ти съдействат и вършат добре цялата работа, а накрая всички имате свидетелства от опит, това значи, че си водач или работник, който отговаря на критериите. Ако си в състояние да се справяш с всичко в съответствие с принципите, значи, че принасяш предаността си. Някои хора все се опасяват, че другите са по-добри от тях или са над тях, че другите ще бъдат признати, а те ще бъдат пренебрегнати, и това ги кара да нападат и отхвърлят останалите. Нима това не е пример на завист към хората с талант? Нима това не е егоистично и достойно за презрение? Що за нрав е това? Това е злонамереност! Онези, които мислят само за собствените си интереси, които единствено задоволяват егоистичните си желания, без да мислят за другите и без да се съобразяват с интересите на Божия дом, имат лош нрав и не са обичани от Бог. Ако наистина си способен да проявяваш внимание към Божиите намерения, ще можеш да се отнасяш справедливо към другите хора. Нима твоята работа няма да се улесни, ако препоръчаш добър човек и му позволиш да се обучи и да изпълнява дълг, и по този начин присъединиш талантлив човек към Божия дом? Нима така няма да покажеш преданост към дълга си? Това е добро дело пред Бог; това е минимумът съвест и разум, които трябва да притежават онези, които служат като водачи. Онези, които са способни да прилагат истината на практика, могат да приемат Божията внимателна проверка върху това, което вършат. Когато приемаш Божията внимателна проверка, сърцето ти ще бъде на прав път“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). Бог разобличава, че хората винаги се страхуват другите да не са по-добри от тях или да не са над тях, и че това ги кара да нападат и изключват другите. Такива хора завиждат на хората с талант и имат злобен нрав. Аз бях в такова състояние. Като видях, че Даян има добри заложби и технически умения, и че братята и сестрите ѝ се възхищаваха и ѝ задаваха въпроси, изпитах усещане за криза от страх, че тя ще ме надмине. За да затвърдя позицията си, работих усилено, за да изуча професионалните знания и да обмислям Божиите слова, и дори по време на сбирките мислех как да провеждам общение по начин, който да ми позволи да я надмина. Като видях практичното общение на Даян, почувствах завист и негодувание, и дори се надявах тя да направи грешка, за да не ѝ се възхищават повече братята и сестрите. Мислех само как да защитя репутацията и статуса си. Това беше напълно егоистично и достойно за презрение от моя страна! Това, че Даян имаше добри заложби и работата ѝ даваше добри резултати, беше добро нещо, тъй като помагаше на братята и сестрите и беше от полза за църковното дело. Беше утешително за Бог и трябваше да се радвам на този факт. Но аз не проявявах внимание към тези неща, а вместо това винаги мислех как да я надмина. Дори умишлено я изключвах, заяждах се и се държах лошо, което я възпираше и нараняваше. Видях, че съм лишен от човешка природа и че нравът ми е злобен. Това осъзнаване накара лицето ми да пламне. Никога не бях очаквал, че съм такъв човек!

По-късно отново се замислих за това: Винаги бях завиждал на своята сестра, какъв нрав разкрих? Какво го беше причинило? Прочетох Божиите слова: „За да придобият власт и статус, първото нещо, което антихристите правят в църквата, е да се опитат да спечелят доверието и почитта на другите хора, за да могат да убедят повече хора и да накарат повече от тях да им се възхищават и да ги боготворят, като по този начин постигат целта си да имат последната дума в църквата и да държат властта. Когато става въпрос за придобиване на власт, те са най-умели в това да се съревновават и да се борят с другите хора. Хората, които се стремят към истината, които имат престиж в църквата и които са обичани от братята и сестрите, са основните им конкуренти. Всеки човек, който представлява заплаха за техния статус, е техен конкурент. Те решително се съревновават с по-силните от тях и напълно безмилостно се съревновават с по-слабите от тях. Сърцата им са изпълнени с философии за борба. Те вярват, че ако хората не се съревновават и не се борят, няма да могат да получат никакви облаги и че могат да получат нещата, които искат, само като се съревновават и се борят. За да получат статус и да заемат водеща позиция в дадена група от хора, те са готови на всичко, за да се съревновават с другите, и не пощадяват нито един човек, който представлява заплаха за техния статус. С когото и да общуват, те са изпълнени с желание за битка и дори когато остареят, те все така се борят. Те често казват: „Бих ли могъл да победя този човек, ако се съревновавам с него?“. Всеки, който е красноречив и може да говори логично, структурирано и методично, става обект на тяхната завист и подражание. И дори става техен конкурент. Всеки, който се стреми към истината и притежава вяра, и е способен често да помага на братята и сестрите и да ги подкрепя, и им дава възможност да излязат от негативността и слабостта, също става техен конкурент, както и всеки, който е експерт в определена професия и е донякъде почитан от братята и сестрите. Всеки, който постига резултати в работата си и получава признанието на Горното, естествено се превръща в още по-голям конкурент за тях. Какви са девизите на антихристите, независимо в коя група се намират? Споделете какво мислите. (Битката срещу другите хора и срещу Небето е източник на безкрайно забавление.) Това не е ли лудост? Лудост е. Има ли други? (Боже, не си ли мислят следното: „В цялата вселена само аз властвам като пълен господар“? Тоест те искат да са на върха и с когото и да са, винаги искат да го надминат.) Това е една от техните идеи. Има ли други? (Боже, сетих се за три думи: „Победителят е цар“. Мисля, че където и да са, те винаги искат да превъзхождат останалите и да се открояват и се стремят да са на върха.) Повечето от това, за което говорихте, са видове идеи. Опитайте се да ги опишете, като използвате някакво поведение. Където и да се намират, антихристите не искат непременно да заемат най-високата позиция. Всеки път, когато отидат някъде, те имат нрав и манталитет, които ги принуждават да действат. Какъв е този манталитет? Той е: „Трябва да се съревновавам! Да се съревновавам! Да се съревновавам!“. Защо казвам „съревновавам“ три пъти, а не веднъж? (Съревнованието се е превърнало в техен живот, с него живеят.) Това е техният нрав. Родени са с нрав, който е изключително надменен и трудно се овладява, т.е. смятат се за ненадминати и са изключително самонадеяни. Никой не може да обуздае изключително надменния им нрав. Самите те не могат да го контролират. Затова животът им представлява само борба и съревноваване. За какво се борят и съревновават? Естествено, те се съревновават за слава, изгода, статус, репутация и за собствените си интереси. Каквито и методи да се налага да използват, стига всички да им се подчиняват и стига самите те да получават ползи и статус, те са постигнали целта си. Волята им да се съревновават не е временно забавление, а е вид нрав, който произлиза от сатанинската природа. Той е като нрава на големия червен змей, който се бори и с Небето, и със земята, и с хората. Какво искат тогава антихристите, като се борят и се съревновават с другите в църквата? Несъмнено се съревновават за репутация и статус“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Трета част)). От Божиите слова разбрах, че нравът на антихристите е: „Състезавай се! Състезавай се! Състезавай се!“. Те вярват, че само чрез състезание и борба човек може да получи всичко, което желае. Затова, независимо в каква група от хора се намират, те ще се борят със зъби и нокти, за да се доберат до върха. Това е природата същност на антихриста. Като се самоанализирах в светлината на Божиите слова, осъзнах, че и аз разкривам такъв нрав. Като видях, че Даян получи одобрението и възхищението на братята и сестрите, сърцето ми се изпълни с негодувание. Мислех, че тъй като съм правил видеоклипове и имам известен опит и професионални умения, не съм по-лош от нея. Преди тя да дойде, братята и сестрите обсъждаха всичките си проблеми и трудности с мен и всички те ме уважаваха. Но сега всички се тълпяха около нея и ѝ задаваха въпроси, а това беше нещо, което не можех да приема. Почувствах, че тя ме е засенчила, и затова исках да си върна ореола. Затова работех усилено зад кулисите, работех извънредно, за да науча технически умения, и дори когато четях Божиите слова, не го правех, за да разбера истината и да реша собствените си проблеми, а за да схвана дълбоки теории, с които да се изтъкна и да спечеля възхищението на другите. В сърцето си винаги мислех как да надмина Даян, как да я унижа и как да затвърдя позицията си. Също така гледах на досегашния си опит като на капитал, като мислех, че понеже имам известни професионални знания, съм изключителен, и че сякаш трябва да съм по-добър от другите и не бива да изоставам, така че, когато видех някой по-добър от мен, чувствах негодувание и исках да се състезавам и да се боря с него. Бях станал наистина надменен и лишен от разум! Видях, че „Състезавай се! Състезавай се! Състезавай се!“. се беше превърнало в моя природа. Бях разкрил нрав на антихрист! Като осъзнах това, почувствах дълбоко съжаление и вина в сърцето си, мразех се, че имам такова огромно желание за репутация и статус и че прекъсвам и смущавам църковното дело и наранявам братята и сестрите си, за да затвърдя позицията си. Наистина ми липсваше човешка природа!

По-късно прочетох Божиите слова: „Сатана използва славата и придобивките, за да овладее умовете на хората, като ги кара да си мислят само за тези две неща. Боричкат се за слава и придобивки, понасят трудности за слава и придобивки, подлагат се на унижения и носят тежко бреме за слава и придобивки, жертват всичко свое за слава и придобивки и са готови на всякакви преценки и решения в името на слава и придобивки. Така Сатана слага невидими окови на хората и носейки тези окови, те нямат нито силата, нито куража да се освободят. Те несъзнателно носят тези окови и продължават да кретат напред с голяма трудност. Заради славата и придобивките човечеството се отклонява от Бог, предава Го и става все по-нечестиво. По този начин се унищожават поколение след поколение насред славата и придобивките на Сатана. Сега, като се вглеждаме в неговите действия, не са ли крайно отвратителни пъклените му подбуди? Може би днес все още не успявате да прозрете пъклените подбуди на Сатана, защото си мислите, че животът няма да има смисъл без слава и придобивки, и си мислите, че ако загърбят придобивките и славата, хората ще изгубят от поглед пътя пред себе си и целите си и бъдещето им ще бъде тъмно, мъгляво и мрачно. Но полека-лека един ден всички вие ще осъзнаете, че славата и придобивките са масивни окови, които Сатана слага на човечеството. Когато този ден настъпи, напълно ще се съпротивляваш срещу контрола на Сатана и напълно ще се съпротивляваш срещу оковите, донесени ти от Сатана. Щом пожелаеш да се освободиш от всички тези неща, които Сатана ти е внушил, напълно ще се разделиш със Сатана и искрено ще намразиш всичко, причинено ти от Сатана. Чак тогава ще имаш искрена любов и копнеж към Бог“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI). От Божиите слова осъзнах, че завистта ми към другите се корени в робуването на желанието ми за статус. Дълбоко в себе си се придържах към представите „Стреми се да се открояваш и да превъзхождаш“, „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“, „Хората винаги трябва да се стремят да бъдат по-добри от съвременниците си“ и така нататък. Тези сатанински отрови се бяха превърнали в моя природа и бяха накарали нрава ми да става все по-надменен. Винаги исках да се откроявам от тълпата и да се боря да ми се възхищават, и особено след като вярвах, че имам известни дарби и заложби, станах още по-самоправеден и се държах надменно. Когато видех, че другите са по-добри от мен, чувствах завист и не можех да се сдържа да не се състезавам и да не се сравнявам с тях, а ако не можех да ги надмина, изпадах в униние и болка. Славата, придобивките и статусът се бяха превърнали в невидими окови за мен и бях неконтролируемо впримчен и вързан, сякаш без стремежа към слава и придобивки нямаше смисъл или стойност в живота. Навремето, в ученическите ми години, мисълта за стремеж към слава, придобивки и статус се вкорени в младото ми сърце, затова се борех да бъда пръв във всичко, което правех. За да постигна добри оценки и да се откроя, бях готов да понеса всякакви трудности зад кулисите, за да постигна тази цел. След като започнах работа, бях готов да работя усилено за пари, за да спечеля възхищението на другите, дори с цената на здравето си. В резултат на това още млад съсипах здравето си и почти загубих живота си. Дори след като намерих Бог, останах обвързан от славата, облагите и статуса, като не можех да се сдържа да не изпитвам завист към тези, които ме превъзхождаха, и да се съревновавам с тях, тъй като исках да докажа, че съм по-добър от тях. Когато видех, че някой брат или сестра е повишен и му е дадена важна роля или провежда общение за истината по практичен начин, изпитвах дълбока завист. Точно както този път, когато си сътрудничех с Даян, видях, че тя е по-добра от мен, и това ме накара да почувствам завист и негодувание. Понякога дори сънувах, че се състезавам и боря с нея, тъй като живеех в агония. Посветих почти всичките си мисли и енергия на стремежа към слава и придобивки и изобщо нямах желание да се успокоя и да търся истината, нито да мисля как да изпълнявам добре дълга си. Пренебрегвах истинските си отговорности и вървях срещу Божиите изисквания. Стремежът ми към слава, придобивки и статус не само правеше живота ми болезнен, но и нараняваше моята сестра и бавеше напредъка на работата с видеоклиповете, и ако не се разкаех, накрая щяха да бъда разкрит и отстранен от Бог. Това осъзнаване ме ужаси, затова побързах да се помоля на Бог за разкаяние, тъй като не желаех да продължавам да живея според покварения си нрав.

Един ден по време на моята духовна практика прочетох Божиите слова: „Ако Бог те е направил глупав, в твоята глупост има замисъл; ако те е направил интелигентен, в твоята интелигентност има замисъл. Всичко има предназначение за Бог, каквито и дарби да ти е дал, каквито и да са силните ти страни, колкото и висок да е коефициентът ти на интелигентност. Всичко това е по Божията повеля. Бог отдавна е предопределил твоята роля в живота и дълга, който изпълняваш. Някои хора негодуват, че другите притежават силни страни, които те самите нямат. Те искат да се променят, като научат повече, видят повече и като се стараят повече. Това, което старанието им може да постигне обаче, е ограничено и те не могат да надминат онези, които притежават дарби и компетентност. Безполезно е, колкото и да се бориш. Бог е предопределил какъв ще бъдеш и никой не може да направи нищо, за да го промени. Трябва да насочиш усилията си към това, в което си добър. Трябва да изпълняваш този дълг, за който си подходящ. Не се опитвай да се налагаш в области, за които нямаш умения, и не завиждай на останалите. Всеки си има предназначение. Не си мисли, че можеш да правиш всичко добре или че си по-съвършен или по-добър от останалите. Не бива все да искаш да замениш другите и да се покажеш. Това е покварен нрав. Някои хора смятат, че нищо не могат да правят добре и че нямат никакви умения. В такъв случай просто трябва да слушаш, да си покорен и земен човек. Прави това, което можеш, и го прави добре, като дадеш всичко от себе си. Това е достатъчно. Бог ще е доволен. Недей все да мислиш как да надминеш всички, как да вършиш всичко по-добре от останалите и как да си изключителен във всяко отношение. Що за нрав е това? (Надменен.) Хората винаги имат надменен нрав и дори и да искат да се стремят към истината и да удовлетворят Бог, все не са на нужната висота. Хората са най-предразположени да причиняват отклонения, когато са подвластни на надменния си нрав. […] С такъв нрав все се опитваш да надделееш над останалите и да ги изпревариш, все се състезаваш и се опитваш да отнемеш от хората. Ти си особено завистлив, не отстъпваш пред никого и все се стараеш да изпъкнеш. Това вещае проблеми. Така постъпва Сатана“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Принципите, които трябва да ръководят човешките постъпки). От Божиите слова разбрах, че заложбите на човека са предопределени от Бог и носят Неговите намерения. Хората трябва да се научат да се покоряват и да заемат полагащото им се място като сътворени същества, като използват силните си страни, за да изпълняват добре своя дълг. Те не трябва да се насилват в области, в които не са добри, нито да се състезават с другите, а трябва да могат да се покоряват на Божиите устройвания и подредби и да си сътрудничат хармонично с братята и сестрите, за да се допълват взаимно. Това е проявлението на хора, които притежават разум. Като си спомня за общуването си с Даян, в началото можех да видя силните ѝ страни, но с нарастването на завистта ми бях контролиран от своите желания, неспособен да видя нищо ясно, сякаш бях ослепял, и така завистта ми ставаше все по-силна. Истината беше, че Даян беше доста педантична и разглеждаше проблемите изчерпателно, и особено когато ставаше дума за някои въпроси, засягащи принципите, тя беше много предпазлива; докато аз бях склонен да мисля просто, което често водеше до необходимостта от преработка, и също така не можех да се справя с въпроси, засягащи принципите. Освен това Даян беше добра в това да събира всички заедно, за да учат, можеше да схваща ключови моменти, когато учеше, и общуваше организирано с ясни мисли. Всеки път, когато обсъждахме работата, нейното общение допълваше това, което може да съм пропуснал, правейки нашите дискусии по-изчерпателни. Нейните силни страни допълваха моите слабости и това сътрудничество даваше по-добри резултати в нашия дълг. Като осъзнах това, почувствах освобождение в сърцето си.

След това поех инициативата да се обърна към Даян и открито проведох общение с нея за скорошното си състояние на живот в завист, и ѝ се извиних. Даян се радваше да види разбирането, което бях придобил, и се отвори пред мен за покварата, която беше разкрила, и за уроците, които беше научила. Практикуването по този начин ми донесе чувство на освобождение. По-късно, когато църквата се нуждаеше от мен да свърша някаква работа, аз активно сътрудничех и състоянието ми се подобри много. След известно време водачите отново ми възложиха да надзиравам видеообработката и аз искрено благодарих на Бог. Веднъж си сътрудничих с Даян по един видеоклип, където Даян основно докладваше за напредъка и обсъждаше проблемите с водачите. Понякога водачите питаха Даян за актуална информация, а аз се чувствах малко неприятно, като си мислех: „Положих много усилия зад кулисите, за да направя този видеоклип, но накрая Даян беше тази, която докладва за работата и попадна под светлината на прожекторите, дали водачите ще си помислят, че не съм толкова добър, колкото нея?“. В този момент осъзнах, че завистта ми отново се проявява, затова бързо се помолих на Бог в сърцето си и се опитах да се опълча на себе си. Спомних си Божиите слова: „Трябва да се научиш да се отказваш от тези неща и да ги оставяш настрана, да препоръчваш други хора и да им позволяваш да изпъкват. Не се съпротивлявай и не бързай да се възползваш от възможностите да се откроиш и да блеснеш. Трябва да можеш да оставяш тези неща настрана, но и не бива да отлагаш изпълняването на дълга си. Бъди човек, който работи тихо и незабележимо, който не се изтъква пред останалите, докато отдадено изпълнява дълга си. Колкото повече се отказваш от гордостта и статута си и колкото повече се отказваш от интересите си, толкова по-спокоен ще се чувстваш, толкова повече светлина ще има в сърцето ти и толкова повече ще се подобрява състоянието ти. Колкото повече се съпротивляваш и състезаваш, толкова по-мрачно ще става състоянието ти. Ако не ми вярваш, пробвай и виж! Ако искаш да преобърнеш този тип покварено състояние и да не бъдеш контролиран от тези неща, трябва да търсиш истината и ясно да разбираш същината на тези неща, а след това да ги загърбиш и изоставиш“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). Божиите слова ми дадоха принципи на практикуване. Когато става дума за ситуации, свързани с изтъкване или попадане под светлината на прожекторите, трябва да се науча да се избавям от желанието си и да го оставям настрана. Това е, което Бог изисква и което хората трябва да практикуват. Този път исках да удовлетворя Бог по този въпрос, така че, независимо от това как щяха да ме гледат водачите или какво щяха да мислят за мен братята и сестрите, трябваше да направя всичко възможно, за да изпълня добре отговорностите си. Въпреки че другите не ме видяха, трябваше да приема Божията внимателна проверка и да изпълнявам добре своя дълг. Освен това не беше грешно Даян да докладва проактивно за работата на водачите и това показваше, че тя има сериозно и отговорно отношение към работата. Даян говореше сравнително ясно, това беше нейната силна страна и способността ѝ да докладва ясно за работата беше от полза за работата. С това разбиране почувствах голямо спокойствие.

След това можех да си сътруднича нормално с Даян. Често обсъждахме работата и обобщавахме проблемите заедно, често търсех нейния съвет по технически въпроси и научих много от нея. Осъзнах, че хармоничното сътрудничество е много полезно за доброто изпълнение на нашия дълг. Благодаря на Бог!