От Хан Дзиуи

Ремонтирам електронно оборудване в църквата повече от две години. Когато за пръв път поех този дълг, го смятах за много предизвикателен, защото трябваше да науча някои нови професионални умения и нови техники. Бях готова да посветя време и енергия, за да го проуча, и не се страхувах от страдание или от това да платя цена. Братята и сестрите около мен ме оцениха, че нося бреме в изпълнението на дълга си. Бях много щастлива да чуя това. Въпреки това, с течение на времето, докато изпълнявах този дълг, успях да придобия известни технически умения и работата вървеше доста гладко. Така че започнах да усещам, че този дълг е обикновен и скучен. Изправена пред повтаряща се работа и операции по цял ден, си мислех: „Ще трябва ли да продължавам така завинаги? Това е твърде скучно! От техническа гледна точка съм усвоила достатъчно, за да се справя. Знам как да разреша повечето проблеми, които срещам, така че няма големи трудности. Да продължавам така би било твърде безинтересно! По-добре да можех да изпълнявам друг дълг и да сменя средата. Щях да вляза в контакт с нови хора, събития и неща и може би тогава щях да съм изпълнена с енергия, за да изпълнявам дълга си. Дори и да не съм запозната с професионалните умения, мога да ги науча от нулата — това би било чудесно“. Исках да се срещна с надзорника, за да обсъдя идеите си. Но тогава се замислих как изпълнявам този дълг от дълго време и не можеше да се намери подходящ човек, който веднага да поеме моя дълг, така че не казах нищо. Въпреки това, като не казвах нищо, в сърцето си все още се чувствах потисната и унила. Всеки ден изпълнявах ремонта на оборудването по инерция. В нищо, което правех, не влагах старание или внимание и прекарвах дните си в летаргия.

Тъй като не бях внимателна в изпълнението на дълга си, оборудването, което ремонтирах, често имаше проблеми и понякога се налагаше да се ремонтира многократно. Ремонт на компютър, който трябваше да отнеме три дни, се проточи и отне пет дни или дори повече, което забави братята и сестрите да го използват. Веднъж взех един компютър и като видях, че проблемът е често срещан, ми дотегна и небрежно приключих ремонта, просто за да го отметна. След това братът, с когото бяхме партньори, откри, че компютърът все още има повреда, когато го провери, и трябваше да бъде разглобен и ремонтиран отново. Друг път надзорникът ме помоли да науча двама нови братя, У Мин и Джън Ян, как да ремонтират оборудване. Аз просто накратко говорих за това как да се справят с често срещани повреди и след това накарах двамата братя да се упражняват сами да правят ремонти. Минаха няколко дни, а оборудването още не беше ремонтирано, затова отидох да попитам и да разбера какво се случва. У Мин каза, че се ремонтира. Помислих си: „Този вид оборудване изобщо не е трудно за ремонт. Защо още не е ремонтирано? Няма значение. Щом работят по въпроса, значи е добре“. След още няколко дни те все още не го бяха поправили, но аз просто им пришпорих да напреднат и всъщност не разбрах за трудностите им или за състоянието на ремонта. Минаха още два дни, преди да разбера, че не са усвоили решаващата стъпка, така че изобщо не бяха напреднали. Когато видях, че в дълга ми непрекъснато възникват проблеми един след друг, които възпрепятстват напредъка, и всички страдаха в резултат на това, почувствах самообвинение в сърцето си. Осъзнах, че това е причинено от нехайното ми изпълнение на дълга и затова потърсих Божиите слова, за да разреша състоянието си. Прочетох Божиите слова: „Хората, за които е характерно да са нехайни, нямат нито съвест, нито разум. Човешката им природа е лоша. Те не заслужават доверие и са твърде неблагонадеждни. Ще извършва ли делото Си Светият Дух в такива хора? Категорично не. Така че Бог никога няма да доведе до съвършенство, нито ще оползотвори хора, които обичат да са нехайни в дълга си. Всички, които обикновено са нехайни, са измамни, изпълнени са със зли подбуди и изобщо нямат съвест и разум. Те постъпват безпринципно и без граници; действат само според собствените си предпочитания и са способни да вършат всякакви лоши неща. Всички техни действия зависят от настроението им. Когато са в добро настроение и са доволни, ще се справят малко по-добре. Ако са в лошо настроение и са недоволни, ще бъдат нехайни. Ако са ядосани, може да проявят своеволие и безразсъдство и да отлагат важни дела. Бог изобщо не присъства в сърцата им. Те просто живеят ден за ден и бездействат в очакване на смъртта. […] Безсърдечните хора нямат никакви граници в действията си; нищо не може да ги възпре. Могат ли такива хора да проявяват съвестно отношение? (Не могат.) Защо не могат? (Те не притежават норми за съвест, нито имат човешка природа или долна граница.) Точно така. В действията си те не се съобразяват с нормите на съвестта, а постъпват според предпочитанията си и правят каквото си искат в зависимост от настроението си. От него зависи дали резултатите от изпълнението на дълга им са добри, или лоши. Ако са в добро настроение, резултатите са добри, а ако са в лошо — резултатите са лоши. Възможно ли е да отговарят на критериите, ако изпълняват дълга си така? Те изпълняват дълга си в зависимост от настроението си, а не въз основа на истините принципи. Затова им е много трудно да практикуват истината и да получат Божието одобрение. Хората, които постъпват в зависимост от предпочитанията на плътта, изобщо не практикуват истината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човекът е най-облагодетелстван от Божия план за управление). „Много хора изпълняват дълга си по нехаен начин, като никога не го приемат сериозно, все едно работят за невярващи. Вършат нещата по груб, повърхностен, равнодушен и небрежен начин, сякаш всичко е шега. Защо е така? Те са невярващи, които полагат труд; неверници, които изпълняват дълга си. Тези хора са изключително немарливи. Те са разпуснати и невъздържани, и не са по-различни от невярващите. Когато правят неща за себе си, със сигурност не са нехайни — защо тогава не са поне малко добросъвестни или старателни, когато стане въпрос за изпълнение на дълга им? Каквото и да правят, какъвто и дълг да изпълняват, има една нотка на игривост и пакостене. Тези хора са винаги нехайни и при тях има едно качество на измамност. Имат ли човешка природа хора като тях? Със сигурност нямат човешка природа; нито имат и най-малката степен на съвест и разум. Както при дивите магарета или дивите коне, и при тях се налага непрекъснато управление и надзор. Те мамят и заблуждават Божия дом. Това означава ли, че притежават някаква искрена вяра в Бог? Отдават ли Му всичко? Със сигурност не успяват и положеният от тях труд не е съгласно критериите. Ако подобни хора започнат работа при когото и да било, ще ги уволнят до няколко дни. В Божия дом е напълно вярно да се каже, че те са полагащи труд и наети работници, и могат само да бъдат отстранени“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). От Божиите слова видях, че човек, който изпълнява дълга си, без да отчита интересите на църквата или собствените си отговорности, и който постоянно следва желанията си, ръководи се от предпочитанията си и прави каквото си иска, е човек без човешка природа. Замислих се как скорошното ми изпълнение на дълга беше точно такова. След като изпълнявах този дълг дълго време, бях усвоила някои от техниките и професионалните умения и чувствах, че дългът ми вече не е нов или предизвикателен. Така че бях започнала да ставам небрежна в изпълнението на дълга си и бях нехайна, когато беше възможно. Не бях внимателна при ремонта на оборудването и пропусках очевидни повреди, което водеше до преработка и забавяне на напредъка. У Мин и Джън Ян тъкмо бяха започнали да се обучават да изпълняват този дълг и се нуждаеха от повече комуникация и последващи действия, за да могат да се запознаят с техниките за ремонт възможно най-бързо. Аз обаче не носих бреме и не ги напътствах подробно. В резултат на това те постигнаха бавен напредък в професионалните си умения и ремонтите се забавиха. Личните ми предпочитания тежаха твърде много при изпълнението на дълга ми и изобщо не мислех за защитата на интересите на църквата. Бях нехайна и небрежна и следвах желанията си в изпълнението на дълга си. Наистина бях твърде лишена от човешка природа и напълно ненадеждна! Спомних си Божиите слова: „Да бъдеш нехаен при изпълнението на дълга си е напълно забранено. Ако винаги си нехаен, докато изпълняваш дълга си, тогава няма как да го изпълниш съгласно критериите. Ако искаш да изпълниш дълга си с отдаденост, първо трябва да решиш проблема с нехайството. Трябва да предприемеш стъпки за коригиране на ситуацията веднага щом забележиш проявленията му. Ако си объркан, ако никога не можеш да забележиш проблемите, ако винаги отбиваш номера и вършиш нещата нехайно, тогава няма как да изпълняваш добре дълга си. Затова трябва да влагаш сърце в дълга си. Възможността хората да изпълняват дълга си се среща рядко! Когато Бог им дава тази възможност, а те не се възползват от нея, тази възможност се губи — и дори ако по-късно искат да намерят такава възможност, тя може да не се появи отново. Божието дело, както и възможността да се изпълнява дълг, не чака никого“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Навлизането в живота започва с изпълнението на дълга). От Божиите слова осъзнах, че Бог дава на хората ограничен брой възможности да изпълняват дълг. Вече бях забавила работата, като се ръководех от лични предпочитания в изпълнението на дълга си и го вършех нехайно. Ако продължавах да следвам желанията си по този начин, без да мисля за покаяние, в крайна сметка със сигурност щях да загубя шанса си да изпълнявам дълг! Не бях склонна да продължавам така. Тогава се помолих на Бог с покаяние и започнах да бъда усърдна и внимателна в дълга си. Ремонтирах оборудването внимателно и в същото време щателно напътствах У Мин и Джън Ян за техните техники. Като практикувах по този начин, състоянието ми беше много по-добро, по-малко проблеми се появиха с ремонтите и усещането, че изпълнението на дълга ми е отегчително и безинтересно, също намаля много.

След това се замислих: Защо, след като изпълнявах един дълг доста дълго време, проявявах отегчение и скука и започвах да бъда нехайна? Няколко дни по-късно прочетох Божиите слова: „Ако кажем, че наслаждаването на силни усещания е покварен нрав, тогава какъв вид покварен нрав е това? Надменност, измамност или жестокост ли е? (Нито едно от тях.) Не е свързано с нито един вид покварен нрав. Тогава какъв вид проблем е? (Това е проблем на човешката природа.) Какъв вид проблем на човешката природа е? Дали е това донякъде да преминаваш границата? (Да.) Това е да постъпваш неуместно и по начин, който преминава границите, да се наслаждаваш на силни усещания и да си неспокоен. Неспокойствието показва липса на нормална човешка природа. Това не включва съвестта, а главно отразява липса на рационалност в нормалната човешка природа. Такива хора не могат да се придържат към една задача или да изпълняват дълга си по начин, който спазва правилата и е изпълнителен. Те не са способни да вършат нещата като възрастни; липсва им зряло мислене, зрял стил на личните им постъпки и зрял начин на вършене на нещата. Най-малкото, това е недостатък на тяхната човешка природа. Разбира се, това не достига нивото на проблем на техния характер, а се отнася до нагласа, с която те постъпват и действат. Наслаждаването на новостите и силните усещания, непоследователността във всичко, което правят, неспособността да постоянстват, неспокойствието и неуместността, както и постоянното желание да търсят силни усещания и да изпробват нови чудати неща — въпроси от този тип спадат към недостатъците на човешката природа. На хората, които се наслаждават на силни усещания, им липсва рационалността на нормалната човешка природа; не им е лесно да поемат отговорностите и работата, които възрастните трябва да поемат. Каквато и работа да вършат, щом я вършат дълго време и тя загуби своята новост, те я намират за скучна, губят интерес да я вършат и искат да търсят чувство за новост и силно усещане. Без силни усещания те чувстват нещата еднообразни и може дори да изпитат чувство на духовна празнота. Когато се чувстват по този начин, сърцата им стават неспокойни и искат да търсят силни усещания или неща, които ги интересуват. Постоянно искат да правят нещо нестандартно. Всеки път, когато намерят работата, която вършат, или делата, с които се занимават, за скучни или безинтересни, те губят желание да продължат. Дори ако това е работа, която трябва да вършат, или работа, която е значима и ценна, те не могат да постоянстват. […] Хората от този тип често изглеждат външно, че нямат големи проблеми. Ако не разпознаеш такива хора или не прозреш същността им или същността на този вид проблем, може да си помислиш: „Тези хора просто имат нестабилен нрав; те са на трийсет или четиресет години, но все още са незрели като деца“. В действителност, дълбоко в себе си, хората от този тип непрекъснато търсят силни усещания. Каквото и да правят, липсват им мислите и осъзнатостта на възрастните, както и подходът и отношението, с които възрастните се справят с нещата. Следователно такива хора носят много неприятности. Може би тяхната човешка природа не е лоша и техният характер не е особено подъл, но поради този недостатък на тяхната човешка природа им е много трудно да бъдат компетентни за значима работа, особено за някои важни елементи от работата“ (Словото, Т.7 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (9)). След като прочетох Божиите слова, най-накрая осъзнах, че основната причина, поради която проявявах отегчение и скука в изпълнението на дълга си и бях нехайна и невнимателна, беше, че имаше проблем с човешката ми природа. Харесвах новото и вълнуващото, а не харесвах делничното и обикновеното. Бях се стремила да изпълнявам дълг, който е пълен с промени и предизвикателства, вместо да се придържам към една и съща работа и да я върша последователно от началото до края. Точно както когато за пръв път изпълнявах ремонтните си задължения, влязох в контакт с нови неща и нямах толкова добро разбиране на някои от професионалните умения, свързани с този дълг, така че имаше някои предизвикателства и трудности. Можех да имам много нови и вълнуващи преживявания в изпълнението на дълга си, така че харесвах този дълг и бях готова да платя цена. Въпреки това, след като изпълнявах този дълг дълго време, новостта беше отминала и бях започнала да усещам, че този дълг е безинтересен и скучен. Въпреки че външно изпълнявах дълга си, сърцето ми беше отегчено и всеки ден ремонтирах оборудването нехайно. В сърцето си дори мислех да сменя средата и да изпълнявам друг дълг. Не се отнасях с преданост към дълга си. Когато не усещах новост или вълнение в изпълнението на дълга си, не можех да събудя интерес към него. Изпълнявах дълга си изцяло въз основа на личните си предпочитания. В начина, по който се държах и действах, бях постъпвала нередно и бях неспокойна. Липсваше ми последователност и не носих отговорностите на възрастен. По този начин беше трудно да се свърши каквото и да било и бях напълно ненадеждна. По-специално, прочетох Божиите слова: „Всеки път, когато намерят работата, която вършат, или делата, с които се занимават, за скучни или безинтересни, те губят желание да продължат. Дори ако това е работа, която трябва да вършат, или работа, която е значима и ценна, те не могат да постоянстват. […] Може би тяхната човешка природа не е лоша и техният характер не е особено подъл, но поради този недостатък на тяхната човешка природа им е много трудно да бъдат компетентни за значима работа, особено за някои важни елементи от работата“. От Божиите слова видях, че този тип недостатък в човешката природа е изключително вреден. Аз отговарях за ремонта на оборудването и въз основа на силните ми страни беше подходящо църквата да ми възложи да изпълнявам този дълг. Аз обаче се отнасях към дълга си според предпочитанията си и ми дотягаше и ставах нехайна, щом вече не го усещах нов или интересен. Дори мислех да променя дълга си. Къде беше моята преданост тогава? Ако не променях нещата и изпълнявах дълга си без никакво чувство за отговорност, рискувах да бъда разкрита и отстранена.

Когато разбрах това, се сетих за Ной, който устоял в строежа на ковчега в продължение на 120 години, така че потърсих Божиите слова, за да почета. Всемогъщият Бог казва: „Колко години бяха необходими на Ной да построи ковчега? (120 години.) Какво представляват 120 години за хората днес? Това е повече от продължителността на живота на един нормален човек. Може би дори повече от продължителността на живота на двама души. И все пак през тези 120 години Ной вършеше едно нещо и всеки ден вършеше едно и също нещо. В онова прединдустриално време, в онази ера преди информационните комуникации, в онази епоха, в която всичко зависеше от двете ръце на хората и от физическия труд, Ной вършеше едно и също нещо всеки ден. В продължение на 120 години той не се отказа, нито спря. Сто и двадесет години: как можем да осмислим това? Може ли някой друг от човешкия род да остане отдаден на вършенето на едно нещо в продължение на 120 години? (Не.) Това, че никой не може да остане отдаден на вършенето на едно нещо в продължение на 120 години, не е изненадващо. И все пак имаше един човек, който, в продължение на 120 години, упорстваше неотклонно в това, което Бог му беше поверил, без никога да се оплаква или да се отказва, неподатлив на никаква външна среда, и накрая го завърши точно както Бог беше казал. Що за нещо беше това? В човешкия род това беше рядко, необичайно — дори уникално. В дългия ход на човешката история, сред всички човешки родове, които са следвали Бог, това беше изцяло без аналог. По отношение на мащабите и трудността на свързаното с него инженерство, нивото на физическа сила и усилие, които изискваше, и времето, което отне, това не беше лесно начинание, поради което, когато Ной свърши това нещо, то беше уникално за човечеството и той е модел и пример за всички, които следват Бог. Ной беше чул само няколко послания, а и по онова време Бог не беше изразил много слова, затова няма съмнение, че Ной не разбираше много истини. Не разбираше нито съвременната наука, нито съвременните знания. Беше изключително обикновен човек, незабележим член на човешкия род. И все пак по едно се различаваше от всички останали — знаеше как да се подчинява на Божиите слова, знаеше как да ги следва и как да се придържа към тях, знаеше кое е правилното място на човека и имаше способността наистина да вярва и да се покорява на Божиите слова и нищо повече. Тези няколко прости принципа бяха достатъчни, за да му позволят да изпълни всичко, което Бог му беше поверил, и той упорито ги следваше не само в продължение на няколко месеца, на няколко години или на няколко десетилетия, а в продължение на повече от век. Не е ли изумителен този брой години? Кой друг освен Ной би могъл да го направи? (Никой друг.) […] Ной успя да изпълни Божието поръчение, защото когато чу Божиите слова, той можеше да ги пази неизменно в сърцето си. За него Божието поръчение беше начинание за цял живот, вярата му беше непоколебима, волята му не се промени в продължение на сто години. Именно понеже той имаше богобоязливо сърце, беше истински човек и беше крайно разумен, Бог му повери да построи ковчега“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Втори екскурс: Как Ной и Авраам се подчиниха на Божиите слова и Му се покориха (първа част)). След като прочетох Божиите слова, бях много трогната и засрамена. Ной не е чувал много от Божиите слова, нито е разбирал много от истината, но е успял да устои в Божието поръчение в продължение на сто и двадесет години. Това беше, защото той е имал съвест и разум. Когато Ной чул Бог да го моли да построи ковчега, преди потопът да унищожи света, Ной преживял неотложното намерение на Бог и в сърцето му се появила загриженост за Бог. Той се отнесъл към строежа на ковчега като към най-важното и неотложно нещо, което трябвало да направи. Докато Ной завършвал огромния проект по строежа на ковчега, той се сблъскал с трудности, провали, болести, умора, липса на разбиране от семейството си и подигравките и клеветите на хората по света, но от началото до края той устоял в Божието поръчение и никога не е мислил да се откаже от него. Той също така постоянно изпитвал дълбока благодарност, че Бог му е поверил толкова важно поръчение, и често бил вдъхновяван от въздигането му от Бог. В отговор на Божиите слова и Неговото поръчение Ной слушал, приемал, покорявал се и устоявал. Това беше проява на притежанието на съвест и разум от Ной. Този тип характер е наистина толкова ценен! Когато видях Бог да пита: „Ной беше способен да упорства 120 години. Колко години бихте могли да упорствате вие?“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Втори екскурс: Как Ной и Авраам се подчиниха на Божиите слова и Му се покориха (първа част)). Наистина нямах какво да отговоря! През тези години се бях радвала на поенето и ресурса от толкова много Божии слова и на Божията грижа и защита, но след като изпълнявах дълга по ремонт на оборудване само две години, не можех повече да устоя и започнах да бъда небрежна и нехайна. Наистина нямах нито частица съвест или разум и бях напълно ненадеждна! Почувствах изключително съжаление и самообвинение и се помолих на Бог с покаяние: „Скъпи Боже, без значение колко още време ще се иска от мен да изпълнявам този дълг, готова съм да го изпълнявам както трябва и повече няма да го правя въз основа на собствените си предпочитания“.

След това, когато обобщавахме, открих, че все още има много проблеми в моя дълг. Ремонтните ми умения бяха на съвсем средно ниво и все още трябваше да продължа да усвоявам нови. Въпреки това, тъй като не се стремях да напредвам и не се съсредоточавах върху полагането на усилия в изучаването на професионални умения, ремонтните ми умения не се бяха подобрили много. Наистина бях толкова надменна и самоправедна. Не осъзнавах собствените си недостатъци и чувствах, че знам как да правя това или онова, или съм усвоила друго, и че в този дълг вече няма трудности или предизвикателства. Наистина бях твърде невежа и изобщо не познавах истинската си мярка. След това трябваше да се отнеса сериозно към дълга си в съответствие с Божиите изисквания, да открия собствените си недостатъци и пропуски и да търся как да подобря уменията си, за да мога да изпълнявам дълга си по начин, който отговаря на критериите.

След това вече не мислех за смяна на дълга си, а мислех как да изпълнявам добре дълга си. Когато нагласата ми се промени, предишните ми чувства на раздразнителност и скука изчезнаха и успях да посветя сърцето си на дълга. Без значение дали проблемът е прост или труден, аз мога да се отнеса сериозно към него и да отделя време и усилия, за да ремонтирам добре оборудването възможно най-бързо, без да забавям братята и сестрите да го използват. Благодаря на разобличаването на Божиите слова, че ми дадоха известно разбиране и ми помогнаха да направя някои промени в състоянието си при изпълнение на дълга. Благодаря на Бог от все сърце!