От Сю Таo, Китай

През 2023 г. поях новодошлите в църквата. Чрез обучение успях да схвана някои принципи в различни аспекти. Сестрите, с които си партнирах, не бяха обучавани дълго и при трудности в дълга си или при личното си навлизане в живота идваха при мен, за да им помогна да ги разрешат. Усещах, че имам присъствие в екипа, и ми харесваше другите да се осланят на мен и да ми се възхищават. Един ден внезапно получих съобщение от надзорничката, в което ме молеше да оценя евангелски проповеди. Само дето се чувствах някак си неспокойна: „Вече съм схванала някои принципи в поенето на новодошлите и усещам, че наистина се справям с този дълг, но ако поема нов дълг, ще трябва да се обучавам и да усвоявам всичко отначало, а ако не изпълнявам добре този дълг и след това ме освободят, какво ли ще си помислят братята и сестрите за мен? Няма ли да бъда напълно унизена?“. След като премислих нещата, почувствах, че ще бъда по-сигурна в сегашния си дълг. Но когато се замислих как църквата е уредила това, усетих, че отказът ще ме накара да изглеждам напълно лишена от разум, затова неохотно се покорих.

В началото сестра Ю Син ме напътстваше в изучаването на принципите. Когато имаше нещо, което не разбирах, търсехме информация заедно и постепенно започнах да схващам някои принципи за оценяване на проповедите. Помислих си: „Изглежда, че мога да изпълнявам този дълг“. Няколко дни по-късно сестра Цин Мин се присъедини към екипа. В началото Цин Мин не споделяше често мнението си, но след седмица забелязах, че бързо се подобрява. Докато аз не можех да открия никакви проблеми в дадена проповед след прочитането ѝ, тя вече ги беше установила. В няколко последователни проповеди тя беше първата, която забелязваше проблемите. Не можах да не се почувствам застрашена: „Цин Мин дойде по-късно от мен, но напредва по-бързо. Ако това продължи, няма ли да изостана още повече от нея? Това няма ли да ме направи най-слабата в екипа?“. Тази мисъл доста ме разстрои. След това, когато оценявахме проповеди заедно, се притеснявах, че няма да забележа проблемите или че възгледите ми може да са неточни. Понякога, след като приключехме с четенето на проповед, докато все още обмислях нещата, Цин Мин започваше да споделя добре обоснованите си прозрения. Ю Син се съгласяваше с нейните анализи, а когато видех Ю Син и Цин Мин да се смеят и да обсъждат тези неща заедно, се чувствах незабележима, обземаше ме чувство на потиснатост и исках да си тръгна. Дори започнах да подозирам: „Ако някой ден надзорничка дойде на събиране и види, че не напредвам, няма ли да си помисли, че ми липсват заложби и че е допуснала грешка с възлагането на този дълг? Ако ме освободят заради лошите ми заложби, ще бъда напълно унизена!“. Припомних си времето, когато изпълнявах дълга си по поенето на новодошлите. Тогава бях ключова фигура в екипа и сестрите, с които си партнирах, търсеха помощта ми при проблеми в работата и в повечето случаи предложенията ми се приемаха по време на обсъжданията. Но сега щях да стана най-слабата в екипа! Просто не можех да приема, че съм толкова неадекватна. Колкото повече разсъждавах за това, толкова повече се изпълвах със съжаление при мисълта: „Ако знаех, че нещата ще се развият по този начин, нямаше да поема този дълг и да се злепоставя!“. Няколко дни подред се намирах в капана на унинието. Станах по-пасивна в дълга си и не можех да прозра проблемите при оценяване на проповедите. Осъзнах, че състоянието ми не е правилно, затова дойдох пред Бог в молитва: „Боже, чувствам се наистина негативно и дори мисълта да бъда преназначена в дълга си заради слабите си заложби ме кара да се чувствам унизена. Не искам да живея в това състояние и да бъда манипулирана от Сатана. Моля Те, напътствай ме да изляза от това състояние“.

По време на духовната си практика прочетох един откъс от Божиите слова: „Всички хора имат неправилни вътрешни състояния — негативност, слабост, униние и свръхчувствителност; някои имат подли намерения; някои постоянно биват тормозени от гордостта си, егоистичните си желания и личните си интереси; някои мислят, че нямат заложби и преминават през състояния на негативност. Ще ти бъде много трудно да добиеш делото на Светия дух, ако живееш постоянно в тези състояния. Ако ти е трудно да добиеш делото на Светия дух, тогава у теб почти няма да има положителни елементи, а негативните ще изплуват на повърхността и ще те смущават. Хората винаги разчитат на собствената си воля, за да потиснат тези негативни състояния, но колкото и да ги потискат, не могат да се отърсят от тях. Основната причина за това е, че хората не могат да разграничат безпогрешно тези негативни неща; те не виждат ясно същината им. Поради това им е много трудно да се опълчат на плътта и на Сатана. Освен това те винаги засядат в тези негативни, меланхолични и упадъчни състояния и вместо да се молят и уповават на Бог, те карат как да е. В резултат от това Светият дух не действа в тях и те все не съумяват да разберат истината, липсва им посока във всичко, което правят, и нямат ясно виждане по нито един въпрос. Вътре в теб има твърде много негативни неща, те са изпълнили сърцето ти, затова често си негативен и меланхоличен духом и се отдалечаваш все повече от Бог, и все повече отслабваш. Ако не можеш да добиеш просветлението и делото на Светия дух, няма да можеш да избягаш от тези състояния и негативното ти състояние няма да се промени, защото не можеш да намериш път, ако Светият дух не действа в теб. Поради тези две причини ти е много трудно да се отървеш от негативното си състояние и да преминеш в нормално състояние. […] Човешките сърца са изцяло обладани от сатанински неща. Това е очевидно за всички. Ако не ги отрежеш, ако не си способен да се отърсиш от тези негативни състояния, няма да можеш да се превърнеш в подобие на дете и да застанеш пред Бог с ентусиазъм, обичливост, невинност, простота, истинност и чистота. Тогава ще ти е трудно да добиеш и делото на Светия дух, и истината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). Докато обмислях Божиите слова, разбрах, че ако човек изпълнява своя дълг без чисто и честно сърце и постоянно се държи пресметливо в името на гордостта и статуса си, вместо да се съсредоточи върху дълга си, е много трудно да получи делото на Светия Дух. Като погледнах назад, се зачудих защо умът ми често бе празен през последните няколко дни, защо не можех да преценя дали в проповедите има проблеми и защо не можех да усетя напътствието на Светия Дух. Оказа се, че връзката ми с Бог е станала неестествена. Замислих се за времето, когато за първи път започнах да оценявам проповедите, и осъзнах, че не съм мислила как да се сдобия с истините принципи, за да изпълнявам добре дълга си, а вместо това съм била заета с гордостта, статуса и усещането си за присъствие в екипа. Когато оценявахме проповеди заедно и виждах, че Цин Мин напредва по-бързо от мен, изпадах в криза. Постоянно се страхувах, че Цин Мин ще ме задмине и ще ѝ дишам праха. Когато виждах, че все още обмислям нещата, докато Цин Мин вече изразяваше възгледите си и печелеше одобрението на Ю Син, се чувствах толкова нисша, че исках да избягам от тази ситуация, и дори съжалявах, че съм се заела с този текстови дълг. Всичките ми мисли бяха свързани с гордост и статус и нямах и капка искреност към Бог. Бог ме бе възвисил, за да се заема с толкова важен дълг, и трябваше сериозно да изучавам и схващам принципите възможно най-бързо, за да избирам ценни проповеди, които да свидетелстват за Бог. Само тогава щях да мога да удовлетворя Бог. Но понеже мотивите в дълга ми бяха погрешни и не се държах като честен човек, не можех да приема Божието водачеството и напътствие. За толкова дълго време не бях постигнала никакъв напредък. Не само търпях загуби в живота си, но и църковното дело се бавеше. Ако продължавах да се съсредоточавам върху гордостта и статуса си, без да обръщам внимание на собствените си отговорности, щях да изгубя дълга си. Докато размишлявах над това, усетих страх, затова дойдох пред Бог, за да се покая в молитва: „Боже, не съм обръщала внимание на собствените си отговорности и постоянно съм се стремяла към репутация и статус, което Те отвращава. Боже, повече не искам да вървя по този грешен път, готова съм в бъдеще да изпълнявам дълга си, здраво стъпила на земята. Моля Те да проучиш внимателно сърцето ми“.

По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова: „Когато някой има мнение или някакво просветление и го сподели с теб в разговор, или нещо се прилага на практика според неговите принципи и виждаш, че резултатът не е лош, не печелиш ли нещо от това? В това се изразява благоволението. Сътрудничеството между братята и сестрите е процес, в който нечии слаби страни се компенсират от чуждите силни. Използваш силните си страни, за да компенсираш недостатъците на другите, а те използват своите силни страни, за да компенсират твоите недостатъци. Ето какво означава да се компенсират нечии слабости със силните страни на други и да се сътрудничи хармонично. Само ако хората си сътрудничат в хармония, те могат да бъдат благословени от Бог, и колкото повече преживяват такива неща, толкова повече реалност придобиват, и колкото повече вървят по своя път, толкова по-светъл става той, а те се чувстват все по-спокойни“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За хармоничното сътрудничество). След като прочетох Божиите слова, сърцето ми се почувства по-ведро. Разбрах, че Божията подредба аз и Цин Мин да си сътрудничим отразява намерението Му. Цин Мин беше проповядвала евангелието преди и имаше добро разбиране за общите религиозни представи, така че, когато посочваше проблемите, които забелязваше, това идеално допълваше моите недостатъци и ми помагаше бързо да разбера и схвана представите и състоянията на религиозните хора. Нима не получавах огромна придобивка от това? След като разбрах Божието намерение, почувствах известно облекчение. При следващите ни оценки на проповеди спрях постоянно да се сравнявам с Цин Мин и вместо това изслушвах първо нейното мнение по въпроси, които не можех да прозра сама, и като практикувах по този начин, вече не бях възпряна от опасения за моята гордост. През периода на практикуване постигнах някакъв напредък и се чувствах по-спокойна и освободена в дълга си.

След известно време друга сестра, Фан Хуа, се присъедини към екипа ни. Фан Хуа бе вярвала в Бог доста дълго и по време на съвместните ни оценки на проповеди бързо успяваше да открие проблемите в тях и да ги формулира рационално и убедително. В същото време аз просто седях отстрани и имах чувството, че не мога да допринеса. Сърцето ми препускаше и се чувствах неспокойна. Постепенно забелязах, че сестрите, с които си партнирам, уважават Фан Хуа. Те търсеха напътствието ѝ, когато се сблъскваха с нещо, което не разбираха, и аз почувствах леко неудобство в сърцето си, като си помислих: „Фан Хуа е по-добра от мен във всяко отношение. Дали това не ме прави отново най-нисшата в екипа?“. Две от сестрите ми забелязаха моето неправилно състояние и използваха Божии слова, за да ми помогнат, но аз не можех да слушам и продължих да живея в състояние на негативизъм и съпротива. По време на оценките на проповеди не можех да прозра проблемите. Помислих си: „Имам лоши заложби и не мога да допринеса много за екипа. Най-добре е просто да стоя в ъгъла и избягвам контакт с когото и да било, за да си спестя срама“. През нощта се въртях, не можех да заспя и изпитвах болка и мъка. В този момент най-накрая осъзнах, че гордостта, статусът и възхищението на хората, които ценях, са безполезни и празни и че не могат ни най-малко да облекчат болката в душата ми. Наистина ми липсваха дните, когато имах Божието присъствие, защото чувствах мир и радост в душата си, които не бих могла да заменя за нищо друго. Нямах нищо друго освен омраза към непокорството и неспособността си да се опълча на плътта си и да практикувам истината. Бях мразена от Бог и оставена в тъмнина изцяло по моя собствена вина. В болката си дойдох пред Бог и се помолих: „Боже, знам, че пътят, по който съм вървяла, е грешен. Постоянно се стремях към репутация и статус, за да спечеля възхищението на другите. Не искам повече да бъда подвеждана от Сатана по този начин. Моля Те, помогни ми да се опълча на покварения ми нрав“. На следващата сутрин говорих открито за състоянието си с една от сестрите, с които си партнирах. Тя ми каза: „Проблемът не е в лошите ти заложби, а в това, че пътят, по който вървиш, е грешен. Винаги се стремиш към репутация и статус и се сравняваш с другите“. Тя също така общува за собствените си преживявания и откри откъс от Божиите слова, за да ми помогне. Прочетох тези Божии слова: „Никой не бива да се смята за съвършен, изтъкнат, благороден или отличаващ се от другите; всичко това произтича от надменния нрав и невежеството на човека. Ако човек винаги си мисли, че се отличава от другите, това се дължи на надменен нрав; ако никога не може да приеме недостатъците си и не може да се изправи лице в лице с грешките и провалите си, това се дължи на надменен нрав; ако никога не допуска другите да са по-извисени или по-добри от него, това се дължи на надменен нрав; ако никога не позволява силните страни на другите да надминават или превъзхождат неговите, това се дължи на надменен нрав; ако никога не допуска другите да имат по-добри мисли, предложения и възгледи от него, а като установи, че някой е по-добър от него, човек става негативен, не иска да говори, чувства се натъжен и унил и се разстройва, всичко това се дължи на надменен нрав. Надменният нрав може да те накара да браниш репутацията си, да не можеш да приемеш поправките на другите, да не можеш да се изправиш лице в лице с недостатъците си и да не приемаш собствените си провали и грешки. Още повече, че когато някой те превъзхожда, в сърцето ти може да се породят омраза и завист и да се почувстваш дотолкова възпиран, че да загубиш желание да изпълняваш дълга си и да станеш нехаен в него. Надменният нрав може да предизвика появата на такова поведение и практики у теб“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Принципите, които трябва да ръководят човешките постъпки). Чрез разобличаването на Божиите слова най-накрая разбрах защо всеки път, когато общувах с хора с по-добри заложби от моите, накрая изпадах в негативно състояние и дори ми се искаше да изоставя дълга си и да предам Бог. Това се дължеше на прекалено надменната ми природа и на постоянния ми стремеж към усещане за присъствие сред другите. Когато видех други, които бяха по-силни или имаха по-добри заложби от мен, и чувствах, че вече не мога да се откроя сред тях, се чувствах неадекватна, тънех в състояние на негативност и се ограничавах. В действителност заложбите на всеки, били те добри или лоши, са предопределени от Бог. Дали в постоянното си сравнение с другите и в негативността, която изпитвах, когато не бях на ниво, не се съпротивлявах на Бог и не провалях опитите си да се покоря на Неговото върховенство и подредби? Видях колко истински надменна съм била!

По-късно размишлявах още, като се запитах: „Защо, въпреки че искам да изпълнявам добре дълга си, постоянно търся гордост и статус?“. Продължих да търся истината, за да променя това. По време на духовните си практики прочетох този откъс от Божиите слова: „Статусът и репутацията са животът за антихристите. Всичко се върти около добрата репутация и високия статус, както и да живеят, в каквато и среда да живеят, каквато и работа да вършат, към каквото и да се стремят, каквито и да са целите им и каквато и да е посоката в живота им. И тази цел не се променя. Те никога не могат да загърбят тези неща. Това е истинското лице на антихристите, тяхната същност. Дори и да се намират в девствена гора високо в планината, пак няма да загърбят стремежа си към статус и репутация. Сред която и група хора да се намират, пак не могат да мислят за друго освен за статус и репутация. Макар антихристите също да вярват в Бог, те смятат, че стремежът към статус и репутация е равностоен на вярата в Бог и поставят тези две неща на равна нога. Тоест докато вървят по пътя на вярата в Бог, те се стремят и към собствените си статус и репутация. Може да се каже, че в сърцата на антихристите стремежът към истината в тяхната вяра в Бог е стремеж към репутация и статус, а стремежът към репутация и статус е и стремеж към истината; да придобият статус и репутация означава да придобият истината и живота. Ако почувстват, че не притежават слава, придобивки или статус, че никой не благоговее пред тях, не ги цени и не ги следва, те много се разочароват и смятат, че вярата в Бог няма нито смисъл, нито стойност, и си казват: „Такава вяра в бог провал ли е? Не съм ли без надежда?“. В сърцата си те често пресмятат такива неща. Пресмятат как да си извоюват място в Божия дом, как да придобият висока репутация в църквата, как да накарат хората да ги слушат, когато говорят, и да ги подкрепят, когато действат, как да накарат хората да ги следват, където и да се намират, как да имат влиятелен глас в църквата, да имат слава, придобивки и статус. В сърцата си те действително се съсредоточават върху подобни неща. Към това се стремят такива хора“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Трета част)). От Божиите слова, видях, че антихристите много ценят репутацията и статуса. Без значение с кого са или какъв дълг изпълняват в Божия дом, те винаги мислят за репутацията и статуса си. Отнасят се към репутацията и статуса като към цел на стремежа си и дори като към техен живот. Щом не получават възхищение или уважение от другите и изгубят място си в сърцата на другите, те губят мотивация да изпълняват дълга си. Като погледнах себе си в тази светлина, видях, че поведението ми и пътят, по който бях поела, бяха точно като тези на антихриста. Като погледнах назад, видях, че независимо с кого съм била, мислите ми никога не са били насочени към това как всеотдайно да изпълнявам добре дълга си и единственото, което ме е интересувало, е било дали мога да спечеля възхищението на хората и дали имам добър образ и присъствие в сърцата на другите. Ако желанието ми за гордост и статус не беше удовлетворено и усещах, че нямам последната дума или присъствие в дадена група, ставах негативна и пасивна и губех мотивация да изпълнявам дълга си, и дори обмислях да го изоставя и да предам Бог. Когато изпълнявах дълга си по поенето, без значение какви въпроси бяха обсъждани, в повечето случаи всички приемаха моите възгледи и предложения. Чувствах, че имам присъствие и последната дума, и суетата ми беше удовлетворена. Затова станах много дейна в дълга си и колкото и голямо да беше натоварването в работата, никога не се оплаквах. Но откакто започнах да оценявам проповеди, видях, че всички сестри, с които си партнирах, са по-добри от мен, и почувствах, че съм станала най-слабата в екипа. В резултат на това желанието ми за гордост и статус не бе удовлетворено, така че загубих мотивация да изпълнявам дълга си и исках да се откажа от него. Винаги съм се стремяла към репутация и статус и съм вървяла по грешен път. „Човек се стреми нагоре, а водата тече надолу“, „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“, „По-добре е да си голяма риба в малко езеро“. Тези сатанински принципи на оцеляване се бяха вкоренили дълбоко в сърцето ми и се отнасях към репутацията и статуса си като към моя цел в стремежа, и ги ценях като живота си. Без възхищението на хората имах чувството, че животът ми е бил отнет. Ясно знаех в сърцето си, че оценяването на проповеди е важна задача в църквата, но не влагах сърцето си в този дълг. Мислите ми бяха насочени изцяло към репутацията и статуса ми и в резултат на това, когато оценявах проповедите, не можех да прозра проблемите и дългът ми не даваше никакви резултати. Да изпълнявам дълга си по този начин, със сигурност отвращаваше Бог. След като размишлявах над тези неща, безчувственото ми сърце започна да усеща нещо — почувствах някаква боязън в сърцето си и изпитах чувство на вина и задълженост. Дойдох пред Бог и се помолих: „Боже, благодаря Ти, че ме разобличи и осъди чрез словата Си, за да мога да разпозная грешния път, по който вървя. Това е Твоето спасение за мен. Боже, вече не искам да се стремя към тези безполезни неща. Искам да се покая пред Теб и оттук насетне ще изпълнявам дълга си, здраво стъпила на земята, за да компенсирам прегрешенията си“.

По време на духовните ми практики прочетох откъс от Божиите слова и започнах да разбирам Неговите намерения и изисквания към хората. Бог казва: „Ако Бог те е направил глупав, в твоята глупост има замисъл; ако те е направил интелигентен, в твоята интелигентност има замисъл. Всичко има предназначение за Бог, каквито и дарби да ти е дал, каквито и да са силните ти страни, колкото и висок да е коефициентът ти на интелигентност. Всичко това е по Божията повеля. Бог отдавна е предопределил твоята роля в живота и дълга, който изпълняваш. Някои хора негодуват, че другите притежават силни страни, които те самите нямат. Те искат да се променят, като научат повече, видят повече и като се стараят повече. Това, което старанието им може да постигне обаче, е ограничено и те не могат да надминат онези, които притежават дарби и компетентност. Безполезно е, колкото и да се бориш. Бог е предопределил какъв ще бъдеш и никой не може да направи нищо, за да го промени. Трябва да насочиш усилията си към това, в което си добър. Трябва да изпълняваш този дълг, за който си подходящ. Не се опитвай да се налагаш в области, за които нямаш умения, и не завиждай на останалите. Всеки си има предназначение. Не си мисли, че можеш да правиш всичко добре или че си по-съвършен или по-добър от останалите. Не бива все да искаш да замениш другите и да се покажеш. Това е покварен нрав. Някои хора смятат, че нищо не могат да правят добре и че нямат никакви умения. В такъв случай просто трябва да слушаш, да си покорен и земен човек. Прави това, което можеш, и го прави добре, като дадеш всичко от себе си. Това е достатъчно. Бог ще е доволен“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Принципите, които трябва да ръководят човешките постъпки). От Божиите слова разбрах, че заложбите ми са предопределени от Бог, че трябва да правя всичко възможно да изпълнявам дълга си според тях и че това удовлетворява Божиите намерения. Но тъй като възгледите ми за нещата, към които трябва да се стремя, бяха погрешни, винаги имах собствени амбиции и желания. Всеки път, когато видех хора с по-добри заложби от моите, се чувствах неудовлетворена, постоянно да се сравнявах с тях и непрекъснато исках да ги надминавам и да печеля възхищението на хората. Не се покорявах на Божията повеля и винаги исках да надмогна Божието върховенство. Не се ли противопоставях на Бог така? В същото време разбрах и че Бог не гледа дали заложбите на някого са добри, или лоши, а гледа нагласата на човек към дълга му, дали има чувство за отговорност и дали може да изпълнява дълга си според истините принципи. Ако човек има слаби заложби, но може да слуша, да се покорява и да изпълнява дълга си, здраво стъпил на земята според принципите, то той все пак може да получи Божието одобрение. Някои хора имат добри заложби и възприемат нещата бързо, но когато изпълняват дълга си, винаги са хлъзгави, действат нехайно и се скатават. Не показват чувство на отговорност към дълга си, а Бог мрази такива хора. Занапред, каквито и да са заложбите на хората около мен, не можех да се сравнявам с другите, тъй като Бог е дал на всички различни заложби и има различни изисквания към тях. Възможно е да не са ми достигали заложби, но можех да изпълнявам дълга си по най-добрия начин според тях и да сътруднича хармонично с всички. Едва тогава можех да изпълнявам дълга си с мир и увереност. Чрез напътствието на Божиите слова състоянието ми постепенно се подобри и се почувствах по-спокойна и освободена. Оттам насетне влагах сърце в дълга си и след известно време той започна да дава някои резултати. Благодарих на Бог в сърцето си.

По-късно бях избрана за проповедник. Когато видях, че сестрите, с които си партнирах, са по-млади и имат по-добри заложби от мен, почувствах някакво напрежение. Особено когато общувахме и работехме заедно, виждах, че сестрите, с които си партнирах, общуват ясно за истината, като позволяват на хората да я разберат лесно. В сравнение с тях моят изказ не беше толкова ясен или изчерпателен и започнах да се ограничавам, като си мислех: „Дали с моите заложби ще мога да се справя добре с този дълг?“. В този момент осъзнах, че състоянието ми отново е грешно, и мълчаливо се помолих в сърцето си: „Боже, вече не искам да се сравнявам с другите, да тъна в покварения си нрав и да позволявам да бъда лъгана от Сатана. Моля Те, закриляй ме“. Прочетох, че Божиите слова гласят: „Когато хората могат да подходят рационално към собствените си заложби и след това точно да определят собствената си позиция, да действат практично като сътворени същества, които Бог иска, да правят това, което трябва да правят, правилно, въз основа на своите присъщи заложби, и като посвещават предаността и всичките си усилия, те постигат Божието удовлетворение“ (Словото, Т.7 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (7)). След като прочетох Божиите слова, сърцето ми стана по-ведро. Заложбите, които имам, са били предопределени от Бог и трябваше да го видя правилно и да определя собствената си позиция. Бог е дарил всеки от нас различни заложби и Неговите изисквания към нас също са различни. Когато сътрудничим в дълга си, от нас се очаква да допълваме силните си страни и взаимно да компенсираме слабостите си. Всеки човек има своите силни страни, от които да се възползва, и само ако правя всичко възможно, за да сътруднича, изпълнението на дълга ми можеше да се съобрази с Божиите намерения. По-късно, докато си сътрудничихме в нашия дълг, когато видех, че сестрите ми се справят по-добре от мен, се опитвах да се уча от техните силни страни, за да компенсирам собствените си недостатъци, и когато практикувах по този начин, се чувствах много по-спокойна и освободена. Способността ми да придобия това разбиране и навлизане се дължи изцяло на Божиите слова.