Изпълнявах дълга си да записвам песнопения в църквата и качеството на записаните песнопения бе доста добро. Братята и сестрите като цяло хвалеха работата ми. Повече от десет години минаха бързо. Забелязах, че много от песнопенията, които те слушаха, бяха записани от мен, което ме накара да се чувствам горд. По-късно църквата разпореди брат Ли Мин да работи с мен. Той се интересуваше много от записването на песнопения и знаеше някои умения. В началото бях ентусиазиран да работя с Ли Мин и се разбирахме добре. Опитах се да го науча на техниките за запис, с които разполагах. След като Ли Мин научи някои нови техники за запис, той предложи използването на тези нови методи за по-добри резултати. Църковните водачи също се съгласиха с него да опита. Мислех си: „От много години се занимавам с този дълг, свързан със записи, и имам известно разбиране за техниките, за които говориш. Дори аз намирам новите техники за голямо предизвикателство, а ти дойде тук от няколко дни и искаш да използваш нови техники за запис? Не си ли прекалено надменен? Освен това тези нови техники са сложни и не могат да бъдат усвоени бързо. Мисля, че просто си губиш времето“. Не взех този въпрос насериозно. След като Ли Мин няколко дни се занимаваше с новите методи, първоначалните записи не бяха много добри и братята и сестрите също сметнаха, че резултатите не са задоволителни. Тогава си помислих, че тези нови техники не са ефективни, и продължих да използвам предишните методи за запис.

За моя изненада, след известно време, песнопенията, които Ли Мин записваше с помощта на новите техники, много се подобриха. Това породи в мен усещане на стрес и се замислих: „Методите за запис на Ли Мин имат своите достойнства. Въпреки че в началото ще бъде малко трудно, те дават по-добри резултати при записа на песнопения и повечето от братята и сестрите ги одобряват. Освен това уменията на Ли Мин в тази област бързо се подобряват. Ако се упражнява известно време и овладее тези техники, няма ли всички да започнат да му се възхищават и да се съсредоточават върху него? Тогава вече аз няма да имам статус в съзнанието на хората и няма да мога да заявявам присъствието си! Освен това дали братята и сестрите няма да кажат, че от толкова години записвам песнопения по един и същ стар начин, без да постигам никакъв напредък, докато Ли Мин е тук от по-малко от два месеца и вече е въвел иновации, като е постигнал по-добри резултати от мен? Ще си помислят, че Ли Мин е по-способен! И сигурно ще ме гледат отвисоко. Какво ще стане с репутацията ми тогава? От много години се занимавам с този дълг, свързан със записи; не мога да позволя на Ли Мин да ме надмине толкова бързо. Не мога да приема това. Каквото и да се случи, не мога да му позволя да ме засенчи“. За да не може Ли Мин да ме изпревари, започнах да ставам рано и да оставам до късно, за да изучавам предишните техники. Когато записите се подобриха и получиха одобрението на повечето братя и сестри, се почуствах по-спокойно, мислейки: „Този път показах на братята и сестрите, че все още съм по-добър от теб; не си достатъчно добър, така че просто се откажи“. Но по-късно видях, че Ли Мин все още изучава новите техники, което ме накара доста да се притесня. Безпокоях се, че ако успее, ще ме замени и си помислих: „Надявам се да не постигнеш напредък; по-добре е проучванията ти да се провалят! Така ще запазя авторитета си и няма да ме гледат с пренебрежение“. Постоянно се притеснявах, че ще бъда заменен от Ли Мин, така че в съзнанието си започнах да се отчуждавам от него и да изпитвам предразсъдъци към него. Гледах на него все по-неблагоприятно и отношението ми към него стана по-студено. Понякога, виждайки Ли Мин да говори с ентусиазъм и радост за това какво ще направи с новите си техники, ядосано си мислех: „Сега отново си в центъра на вниманието!“. По-късно, когато видях, че Ли Мин се нуждае от помощ в проучванията си върху новите техники, не пожелах да се намесвам, с искрената надежда, че той ще се провали. Понякога усещах нотка на самообвинение, мислейки: „Изобщо не му съдействам; не е ли това просто безучастно наблюдение, докато той се мъчи?“. Но това малко зрънце съвест бе бързо потискано от покварения ми нрав. В крайна сметка, за да накарам Ли Мин се откаже от проучването на новите техники, започнах да се оправдавам и нарочно да казвам неща като: „Работата по записването на песнопения е доста спешна сега, а проучването на новите техники ти отнема твърде много време. Може би трябва да спреш“. Той обаче не се повлия от думите ми и продължи с щателното си проучване.

Един ден Ли Мин прояви надменен нрав, настоявайки на своето, и бе скастрен. Тайно се радвах и си мислех: „Виждаш ли, ето какво се случва, когато се хвалиш! Ти си тук само от няколко дни и само защото поназнайваш нещичко, си мислиш, че можеш да дойдеш и да направиш голям фурор, като покажеш колко си блестящ. Сега, след като беше скастрен, ще се успокоиш!“. През това време Ли Мин ми беше все по-неприятен. Когато работехме заедно по дълга си, почти не си говорехме, а когато го правeхме, беше само по необходимост. Между нас имаше значителна емоционална дистанция. Осъзнах, че съм се вкопчил в търсенето на слава и статус, но не можех да се избавя от това. Емоционалният смут, който преживях по това време, беше неописуем — всеки ден се чувствах изтощен, духът ми беше неспокоен и бях особено уморен. Поради липсата на хармонично сътрудничество помежду ни ефектът от песнопенията, които записвахме, не беше добър, което също се отрази на напредъка в работата ни. Изправянето пред тези резултати ме притесни много, но се чувствах в задънена улица и не знаех как да променя ситуацията. През този период един откъс от Божиите слова ми идваше често наум: „Ако, докато си жив, не страдаш за истината или не се стремиш да я постигнеш, не смяташ ли, че може да съжаляваш в предсмъртния си час? Ако е така, тогава защо вярваш в Бог? […] Какво би спечелил, ако живееш заради плътта си и се бориш за печалба и слава?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да живееш за истината, понеже вярваш в Бог). Многократно размишлявах върху Божиите слова и си мислех: „Наистина, защо вярвах в Бог толкова много години? Дали само за да се съревновавам с брат си за слава и изгода? Какво в крайна сметка мога да придобия от това, че вярвам в Бог по този начин? През това време се съревновавах с брата си за слава и изгода, изпаднах в тъмнина и изгубих делото на Светия Дух, което доведе до болка и мъчение. Това са Божията неприязън и омраза към мен. Какъв е смисълът да изпълнявам дълга си по този начин?“. Помолих се на Бог и казах: „Боже, живея в стремеж към слава и изгода и това е толкова болезнено. Моля Tе, изведи ме от това състояние, за да мога да работя в хармония с брата си, единни по сърце и ум, за да изпълняваме добре дълга си“.

По-късно се натъкнах на един откъс от Божиите слова: „Всеки един от вас се е издигнал до върха на множеството; вие сте се издигнали, за да бъдете предците на масите. Вие сте изключително своеволни и буйствате сред всички ларви, като търсите лесно място и се опитвате да погълнете ларвите, които са по-малки от вас. Вие сте злонамерени и зловещи в сърцата си, надминавайки дори призраците, които са потънали на дъното на морето. Вие живеете на дъното на торта, безпокоите ларвите от горе до долу, не им давате мира и ту се биете помежду си, ту се успокоявате. Вие не си знаете мястото, но въпреки това се борите един с друг в изпражненията. Какво можете да спечелите от такава борба? Ако наистина имахте в сърцата си страх от Мен, как бихте могли да се борите един с друг зад гърба Ми? Без значение колко високо е положението ти, не си ли все още вонящ малък червей в торта? Ще успееш ли да разпериш крила и да станеш гълъб в небето?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Когато падащите листа се върнат към корените си, ще съжаляваш за всичкото зло, което си сторил). След като прочетох Божиите слова, придобих известна представа за себе си. Преди това вярвах, че тъй като изпълнявам дълга си да записвам песнопения в продължение на толкова много години, притежавам специални способности и съм уникален. Имах високо мнение за себе си и вярвах, че моите оскъдни умения и способности заслужават възхищението на другите. Винаги се ценях и имах високо мнение за себе си. Когато Ли Мин започна да работи с мен, първоначално нямах високо мнение за него. Но когато постигна известен напредък с новите техники и получи одобрението на братята и сестрите, започнах да се притеснявам, че в бъдеще може да ме надмине. За да запазя статуса си в съзнанието на братята и сестрите, започнах да гледам на Ли Мин като на съперник и тайно да се съревновавам с него. Въпреки че знаех, че старите техники за запис, които използвах, имаха ограничен потенциал за подобрение, не исках да се откажа от себе си и да усвоя новите техники. По-късно, когато видях, че Ли Мин все по-добре започва да владее новите техники и че някои братя и сестри също одобряват използването им, се почувствах застрашен, че мога да бъда заменен, и започнах да гледам на него неблагоприятно във всяко отношение, с нетърпеливата надежда да се провали в проучването си. Когато бе скастрен, това ми достави удоволствие и се наслаждавах на нещастието му. Също така, когато той срещаше трудности, не му предлагах да помогна и дори се опитах да потъпча позитивното му отношение към проучванията с отправяне на цинични забележки, с надеждата, че той ще се откаже, което ще подсигури моята позиция. Бях се съсредоточил върху съревнованието за слава и изгода, като се тревожех единствено за това да запазя статуса си и да не бъда заменен. Всъщност, без значение колко специални таланти притежава човек или колко големи са неговите способности, в очите на Бог той е просто едно малко сътворено същество, което няма с какво да се похвали или да се възгордее. И все пак, с моите нищожни умения, бях станал самонадеян, мислех, че съм различен от другите, и винаги търсех място в сърцата на хората, за да се радвам на тяхното възхищение. Колко надменен и неразумен съм бил!

По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова: „Жестоко човечество! Имат ли край заговорниченето и интригантството, кражбите и грабежите един от друг, надпреварата за слава и пари, взаимното избиване? Въпреки стотиците хиляди думи, които Бог е изрекъл, никой не се е вразумил. Хората действат в полза на своите семейства, синове и дъщери, за своите кариери и бъдеще, за постове, суета и пари, за храната, дрехите и плътта. Има ли някой, чиито действия наистина да са заради Бог? Дори и сред онези, които действат заради Бог, малцина са тези, които Го познават. Колко са тези, които не действат в името на собствените си интереси? Колко са тези, които не потискат и не прокуждат други хора, за да защитават собствените си позиции?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Злите със сигурност ще бъдат наказани). Божиите слова пронизаха сърцето ми като остър меч. В Неговите слова за съд и наказание видях как, в името на това да защитя статуса си, бях пренебрегнал интересите на църквата, бях потиснал и отхвърлил Ли Мин и се бях впуснал в интриги и съревнование за слава и изгода, без никакво място за Бог в сърцето ми. Спомних си времето, когато Ли Мин току-що беше пристигнал. Тогава все още можех да му помагам с любов и да съм в хармонични отношения с него. Но по-късно, след като го видях да работи върху новите техники, се опасявах, че ще ме надмине и че ще загубя статуса, който бях придобил в съзнанието на братята и сестрите през годините. Това ме накара да го ненавиждам и да го отблъсна, като искрено се надявах да се провали в проучването си. Също така избягвах да говоря с него, дори се опитвах по всякакъв възможен начин да го спъна и да намаля ентусиазма му. Природата ми беше наистина злонамерена! Записът на песнопения значително надгражда живота на братята и сестрите и е важен за разпространението на евангелието и свидетелстването за Бог. Старите техники за запис, които използвах, бяха вече остарели и използването на нови техники можеше да доведе до по-добри резултати при записа на песнопенията, което би било от полза за евангелската работа. Тъй като не бях намерил по-добро решение, трябваше да си сътруднича хармонично с Ли Мин, за да проучваме новите техники заедно, в единомислие. Аз обаче не проявих внимание към интересите на Божия дом и дори подкопавах тази изключително важна работа, за да защитя репутацията и статуса си. Това показваше, че не притежавах никаква човешка природа, никаква съвест или разум — бях абсолютен егоист! Като непрекъснато се съревновавах и плетях интриги срещу Ли Мин, прекъсвах работата по записа на песнопенията, заслепен от стремежа си към слава, изгода и статус, и вършех неща, които се противопоставяха на Бог. Бях превърнал мястото, където изпълнявах дълга си, в бойно поле, а дълга си в инструмент за подсигуряване на статуса и препитанието ми. Това наистина беше отвратително и противно на Бог! Помислих си за Павел, който също се беше съревновавал за слава и изгода. Когато Бог поверил на Петър отговорността да бъде пастир на църквите, а братята и сестрите наистина уважавали и подкрепяли Петър, Павел започна да ревнува, да омаловажава умишлено Петър и да свидетелства за себе си. Павел спечелил поклонението и възхищението на хората, с което задоволил желанието си за слава и статус, но бил поел по грешен път, като водел хората към себе си, и в крайна сметка бил отстранен и наказан от Бог. Моето виждане за стремежа и пътят, който следвах, бяха същите като тези на Павел и ако продължавах така, без да се покая, щях да бъда наказан по същия начин! Би било крайно глупаво и жалко, ако все още се вкопчвах в репутацията и статуса!

По-късно прочетох още от Божиите слова: „От началото на Своето дело в цялата вселена Бог е предопределил много хора да Му служат, включително хора от всички сфери на живота. Целта Му е да удовлетвори Своите намерения и да завърши безпроблемно Своето дело на земята; това е Божията цел при избора на хора, които да Му служат. Всеки човек, който служи на Бог, трябва да разбира Неговото намерение. Това Негово дело прави по-очевидни за хората Божията мъдрост и всемогъщество, както и принципите на Неговото дело на земята“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Религиозното служене трябва да бъде премахнато). От Божиите слова разбрах, че Бог избира хора от всички сфери на живота, за да разпространяват Неговото евангелско дело, а дарбите и талантите им са от Бог. Бог назначава хората да изпълняват определен дълг и им дава съответните таланти, за да могат те ефективно да използват своите умения при изпълнение на дълга си, което е от полза за делото в Божия дом. Ли Мин имаше талант да проучва нови техники, а аз имах известен технически опит. Божието върховенство и разпоредби ни даваха възможност да изпълняваме дълга си заедно. Той искаше да допълваме силните и слабите си страни и да си сътрудничим в хармония, за да изпълняваме добре дълга си. Това бе Божието намерение. Като осъзнах това, не исках повече да живея в моя покварен нрав. Уменията на Ли Мин се подобриха, забелязах, че резултатите от използването на новите техники за запис са все по-добри, и признах, че приемането на тези нови методи е по-полезно за делото на Божия дом. Бях готов да загърбя гордостта си и да се уча от Ли Мин. Но също така си мислех: „От много години изпълнявам този дълг и братята и сестрите ме ценят високо. Но Ли Мин, който току-що дойде, направи пробив в техниката. Ако сега се смиря, за да се уча от него, какво ще си помислят братята и сестрите за мен? Би било толкова неловко!“. Тази мисъл ме накара да се почувствам много неудобно и ми бе трудно да се избавя от егото си, като осъзнах, че съм твърде привързан към статуса си. Размишлявах за това как Христос е дошъл на земята в смирение и потайност и никога не се е извисявал със статуса Си и не се e изтъквал. Осъзнах, че моите незначителни умения и постижения ме правят твърде горд и търся възхищение от страна на другите. Нямах самосъзнание и бях твърде надменен. Уменията и талантите, които притежавах, ми бяха дадени от Бог и нямаше с какво да се хваля. Ако не желаех да се смиря и да се уча от брат си, нямаше и технически да се усъвършенствам. Затова се помолих на Бог: „Боже, готов съм да загърбя гордостта и статуса си, за да се уча от Ли Мин. Моля Те, дай ми силата да бъда открит и да си сътруднича в хармония с брата“.

Един ден в звукозаписното студио бяхме само аз и Ли Мин и аз поех инициативата открито да споделя състоянието си с него. Разказах как съм се съревновавал с него за слава и изгода. Ли Мин също сподели с мен собственото си състояние. След като поговорихме, преградата в сърцето ми изчезна и се почувствах много по-облекчен, сякаш стената, която беше между нас, беше премахната. Прочетох и два откъса от Божиите слова, които ми дадоха някои практически насоки за това как да си сътрудничим в хармония при изпълнението на дълга ни в бъдеще. Всемогъщият Бог казва: „Независимо дали сте по-млад или по-възрастен брат или сестра, вие знаете функцията, която трябва да изпълнявате. Хората в младостта си не са арогантни; по-възрастните не са негативни, нито се връщат назад. Нещо повече, те могат да използват взаимно силните си страни, за да компенсират своите слабости, и могат да си служат взаимно без никакви предубеждения. Между по-младите и по-възрастните братя и сестри се изгражда мост на приятелство и благодарение на Божията любов можете да се разбирате по-добре. По-младите братя и сестри не гледат с пренебрежение на по-възрастните братя и сестри, а по-възрастните братя и сестри не са самоправедни: това не е ли хармонично сътрудничество? Ако всички вие имате решимост за това, тогава Божията воля със сигурност ще бъде изпълнена във вашето поколение“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За това, че всеки изпълнява своята функция). „Вие трябва да постигнете хармонично взаимодействие за целите на Божието дело, за благото на църквата и така че да стимулирате вашите братя и сестри да продължат напред. Трябва да си взаимодействате един с друг, като всеки от вас променя другия и постига по-добър резултат от делото, така че да проявявате внимание към Божиите намерения. Ето какво представлява истинското взаимодействие и само тези, които се занимават с него, ще получат истинско навлизане“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Служете, както служеха израилтяните). Божието намерение е старите да не бъдат самоправедни и да не се придържат към остарели неща, а младите да не бъдат надменни. Те трябва да работят заедно и хармонично, за да изпълняват добре дълга си. Въпреки че отдавна изпълнявах този дълг, аз не бях постигнал голям напредък в технологиите за запис. Ли Мин се интересуваше от проучването на нови технологии и вече беше постигнал някои успехи. Той притежаваше уменията, които ми липсваха, така че сътрудничеството с него би могло да компенсира моите недостатъци и да бъде от полза за нашия дълг. Трябваше да загърбя себе си и да науча нови техники от него, да работим заедно, за да изпълняваме добре дълга си. След това изучавах и проучвах нови технологии заедно с Ли Мин. С Божието напътствие мисленето ни ставаше все по-ясно, докато изучавахме умения, и някои проблеми, които преди това бяха трудни за решаване, бяха бързо отстранени.

През този период на трупане на опит дълбоко в себе си усещах, че да живея за слава и статус, е невероятно болезнено, води до мрак в сърцето ми и до неописуемо страдание без изход. Видях колко дълбоко съм бил покварен от Сатана, имах силно желание за статус и бях твърде надменен. В същото време също така изпитах, че Божият нрав е праведeн и свят и не може да бъде накърнен, както е казал Бог: „Появявам се пред светото царство, а от скверната земя се скривам“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Думите на Бог към цялата вселена, Глава 29). Когато живеех в покварен нрав със стремеж към слава и изгода, Бог ме презираше и се криеше от мен, и аз живеех в тъмнина, с много страдание в душата си. Когато обаче приех правосъдието и наказанието на Божиите слова и бях готов да загърбя гордостта и статуса си, за да сътруднича на Ли Мин, прозрях делото и напътствието на Светия Дух. Божиите слова ми донесоха облекчение и свобода. И аз почувствах от дъното на сърцето си колко прекрасно е да практикуваш истината и да живееш според Божиите слова!