Размишления върху стремежа към име и изгода

22 февруари 2024

През май 2021 г. бях избрана за водач на екип. Отговарях за напояването на две групи братя и сестри и не след дълго водачът разпореди да напоявам повече братя и сестри. Бях много щастлива, когато чух новината. Казах си, че като напоявам братята и сестрите ми, ще получа много просветление, по-богат опит и ще разбирам по-добре истината. Ако можех да разрешавам проблемите им с навлизането в живота, братята и сестрите ми несъмнено щяха да казват, че съм добра и че разбирам истината. Затова се посветих на дълга си, често ходех на срещи, за да разговарям, а когато братята и сестрите ми имаха трудности, търсех в Божието слово, за да им помогна. Не след дълго братята и сестрите ми идваха при мен за общение, щом имаха въпроси, и аз бях много щастлива.

По-късно, когато повече хора приемаха Божието дело в последните дни, броят на хората в църквата постепенно се увеличи. На една среща научих, че водач на църква ще дойде да напоява новодошлите и да проверява работата ми. Ако братята и сестрите имаха проблеми за разрешаване, можеха да попитат и нея. Щом чух за идването на водач, с когото ще работим заедно, никак не бях доволна. Този водач ме беше напоявал някога и имаше добро качество. Тя разбираше повече от мен. Казах си: „Щом тя стане мой партньор, дали братята и сестрите ми ще продължават да се обръщат към мен с въпроси, както досега? Дали ще бъда изместена, защото те ще питат водача ми? Кой ще ме уважава в бъдеще? Добрият ми имидж в сърцата на братята и сестрите ще изчезне“. Заради тези мисли изобщо не исках да работя с водача. Същевременно усещах, че предстои криза. Казах си: „Не мога да допусна това. Трябва да запазя мястото си в сърцата на братята и сестрите. Трябва да им кажа, че ако са в дадено състояние или искат да намерят откъс от Божието слово, могат да се обърнат към мен и аз ще им помогна“. Оттогава, щом чуех, че братята и сестрите са в лошо състояние или в затруднения, се втурвах да разговарям с тях от страх водачът ми да не ме изпревари. Освен това се свързвах с братята и сестрите индивидуално, за да питам дали имат нужда от помощ, и им казвах, че ако имат въпроси или са объркани, да се обръщат към мен за помощ. Мислех си, че така, когато водачът се свърже с тях, братята и сестрите ще кажат, че аз съм им помогнала. Нещата обаче не вървяха точно по моя план. Липсваше ми проницателност за много от проблемите, за които ме питаха, и не знаех как да ги разреша, но не исках да попитам водача. Мислех си: „Ако попитам водача, няма ли тя да реши, че не разбирам истината и много не чета Божието слово? Няма ли да си каже, че не мога да разрешавам проблеми? Ако водачът разреши проблемите на братята и сестрите, няма ли те да помислят, че съм некомпетентна и не мога да им помагам? Не искам да им показвам, че не мога. Искам братята и сестрите ми да знаят, че мога да изпълнявам този дълг, за да продължават да ме питат, когато имат въпроси“. Беше ми трудно обаче сама да помагам на братята и сестрите си. Някои неща не бях преживявала и не знаех как да водя общение, затова понякога ми отнемаше няколко дни да намеря части от Божието слово, за да разреша проблемите им, а когато братя и сестри идваха при мен с въпрос, нямах време за тях. Ей така измина бързо един месец и, понеже не успявах да помагам навреме на братята и сестрите си, проблемите им оставаха неразрешени, а те продължаваха да са в лошо състояние. Ако бях казал на водача за тези проблеми, които не разбирах, можехме заедно да проверим в Божието слово, за да им помогнем, и проблемите им бързо щяха да се разрешат. Аз обаче не го направих, защото единствено исках да поддържам имиджа си в сърцата им. Това ме караше да изпитвам малко угризения. Знаех, че ако продължавам така, сериозно ще възпрепятствам навлизането в живота на братята и сестрите и че няма да изпълнявам този дълг правилно.

Един ден видях откъс от Божиите слова, който разкриваше неправилните нагласи на хората към задълженията им. „Дългът е задача, поверена на човека от Бог, и е мисия, която трябва да изпълни. Въпреки това дългът определено не е твое лично дело, нито е трамплин, който да ти помогне да се откроиш в тълпата. Някои хора използват дълга си като възможност да се занимават с лични дела и да създават клики, други — за да задоволяват желанията си, трети — за да запълват празнотите, които чувстват в себе си, а четвърти — за да задоволяват нагласата си да разчитат на късмета, понеже мислят, че щом изпълняват дълга си, ще имат място в Божия дом и в прекрасното назначение, което Бог подрежда за човека. Подобно отношение към дълга е неправилно, то отвращава Бог и спешно трябва да се преодолее(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Какво представлява правилното изпълнение на дълга“). Чрез Божиите слова разбирам, че задълженията ни са възложена ни от Бог задача, а не личен въпрос, и че не следва да гледаме на тях като на начин, по който да накараме другите да ни се възхищават, нито следва да се стремим към репутация и статус, та другите да ни следват. Трябва да гледаме на дълга си като на задължение и да го изпълняваме, както Бог изисква. Как обаче гледах аз на дълга си? Изпълнявах го, за да постигна слава и изгода и да удовлетворя желанията си. Исках братята и сестрите да ми се възхищават, да ми се прекланят и да ме търсят, когато имат проблеми. Нямах искреност към тях и реално не исках да им помогна, а всъщност исках да имат добро впечатление от мен, за да може, когато говорят за мен, да казват, че съм им помагала, и че съм много мила и добра. Така щях да съм доволна. Използвах дълга си, за да се стремя към изгода и статус, така че да спечеля място в сърцата на хората, те да идват при мен с проблемите си и да пренебрегват Бог. Изпълнявах собствен план. Тогава осъзнах, че отношението към дълга ми е неправилно. Дори и да можех да помагам на братята и сестрите си, намерението ми не беше да изпълнявам дълга си добре, което никога не би задоволило Бог.

По-късно видях откъс, в който Бог разобличава антихристите. Откъсът описваше добре моето състояние. „Каквато и да е обстановката, какъвто и дълг да изпълнява, антихристът ще се опита да създаде впечатлението, че не е слаб, че винаги е силен и напълно уверен, а никога не е негативен. Никога не разкрива истинския си духовен ръст или истинското си отношение към Бог. Всъщност, наистина ли дълбоко в себе си вярва, че няма нещо, което да не може да направи? Наистина ли вярва, че няма слабост, негативност или изблици на поквара? Категорично не. Умее да се преструва и да се прикрива. Обича да показва своята силна и почтена страна на хората, а не иска да виждат слабата и истинската му страна. Целта му е очевидна. Иска просто да запази репутацията си и да защити мястото, което заема в сърцата на хората. Смята, че ако разкрие собствената си негативност и слабост пред останалите, ако разкрие непокорната и покварената си страна, това ще навреди сериозно на статуса и на репутацията му и ще причини повече проблеми, отколкото си струва. Затова предпочита да запази слабостта, непокорството и негативизма си само за себе си. А ако дойде ден, в който всички видят слабата му и непокорна страна, когато видят, че е покварен и изобщо не се е променил, пак ще продължи да се преструва. Смята, че ако признае, че има покварен нрав, че е обикновен, малък и незначителен човек, ще изгуби мястото си в сърцата на хората и почитта и обожанието на всички, и че така напълно ще се провали. Затова каквото и да се случи, няма просто да се открие към хората и няма да сдаде властта и статуса си на никого другиго, а ще се опитва да се съревновава с всички сили и никога няма да се предаде(„Словото“, Т.4, „Разобличаване на антихристите“, „Девета точка (Десета част)“). Щом прочетох този откъс, разбрах, че антихристите обичат статуса. За да поддържат добър имидж в сърцата на хората, никога не споделят с другите за своите трудности от страх, че всички ще видят недостатъците им. Дори и когато срещат затруднения в дълга си, те се преструват, така че другите да ги виждат като всесилни и разбиращи истината. Това бе моето състояние. Дори когато не можех да разреша проблемите на моите братя и сестри, не молех никого за помощ. Исках да създам добър имидж в сърцата на хората, да накарам братята и сестрите ми да смятат, че нямам недостатъци или несъвършенства и че мога да им помагам да разрешават проблемите си, така че никога да не изпитат нужда да се обърнат към никого другиго. Страхувах се също нашият водач да не им помогне, от което да загубя позицията и имиджа си в техните сърца. За да запазя позицията си, се преструвах на способна да разрешавам проблеми, които не можех. Избрах да прекарвам много време в проверяване, вместо да питам водача. Резултатът беше, че бях неефективна в дълга си и възпрепятствах навлизането в живота на братята и сестрите ми. Видях, че нравът ми е сериозно покварен и че съм лицемерна. Помислих си как в Епохата на Благодатта фарисеите са си давали вид на скромни и толерантни. Често са се молели на кръстопът или са обяснявали Библията на другите. Имали са добър имидж в сърцата на хората, но отвътре са били лицемерни, арогантни, зли, не са се подчинявали на Бог, нито са се страхували от Него, делата им не са били с цел да се подчинят на Божието слово. Вместо това са заблуждавали хората с добро поведение и са създавали илюзии, така че другите да ги тачат и да им се възхищават. Разбрах, че съм също толкова лицемерна, колкото фарисеите, и че вървя по пътя на антихриста на съпротива срещу Бог.

По-късно видях откъс от Божието слово. „Същината на поведението на антихристите се състои в това, че постоянно използват различни средства и методи, за да задоволят амбициите и желанията си, да измамят и оплетат хората, и да придобият висок статус, така че хората да ги следват и почитат. Възможно е в дълбините на сърцата си да не се съревновават умишлено с Бог за хората, но едно е сигурно — дори и да не си съперничат с Бог, те пак искат да имат статус и власт сред хората. Дори ако един ден осъзнаят, че се съревновават за статус с Бог, и да се кротнат малко, те продължават да прилагат различни методи в стремежа си към статус и престиж, а в сърцата си знаят, че ще си осигурят легитимен статус, като спечелят одобрението и възхищението на някои хора. Накратко, макар всичко, което правят антихристите, да изглежда като изпълняване на техния дълг, последствието от него е да заблудят хората, да ги накарат да им се кланят и да ги следват, а в такъв случай, като изпълняват така дълга си, те се възвеличават и свидетелстват за себе си. Амбицията им да контролират хората и да се сдобият със статус и власт в църквата никога няма да се промени. Това е истински антихрист. Каквото и да казва или прави Бог, каквото и да изисква от хората, антихристите не правят това, което трябва, и не изпълняват дълга си по начин, който съответства на Божиите слова и изисквания, нито се отказват от стремежа си към власт и статус, ако частично разберат истината. Амбициите и желанията им винаги присъстват, те все още обитават сърцата им и контролират цялото им същество, като направляват поведението и мислите им и определят пътя, по който вървят. Това е истински антихрист. Кое е най-видното проявление на един антихрист? Някои хора казват: „Антихристите се съревновават с Бог, за да спечелят хората, и не Го признават“. Не става дума за това, че не признават Бог. В сърцата си те искрено Го признават и вярват в Неговото съществуване. Искат да Го следват и да се стремят към истината, но не могат да не вършат зло. Макар да казват много неща, които звучат добре, едно нещо никога няма да се промени — амбицията и желанието им за власт и статус. Антихристите няма да се откажат от стремежа си към власт и статус поради неуспех или провал, или понеже Бог ги е загърбил или ги е изоставил. Такава е природата на антихристите(„Словото“, Т.4, „Разобличаване на антихристите“, „Пета точка: те мамят, привличат, заплашват и контролират хората“). Бог казва, че антихристите се стремят към слава и статус, за да накарат хората да ги следват и да постигнат амбицията си да контролират и владеят хората. Те се съревновават с Бог, за да владеят хората. Точно по този път вървях и аз. Вярвах в Бог и исках да Го обичам, но и знаех, че Бог има върховенство над всичко и е над всичко. Той е Създателят и ние трябва да Го боготворим, а не да се съревноваваме с Него за статус и хора. Аз обаче исках да накарам хората да ми се възхищават и да ме тачат чрез дълга ми, за да си спечеля място в сърцата им. Когато хората ме тачат, те нямат място за Бог в сърцата си, а когато имат проблеми, вместо да се молят и да се осланят на Бог, те идват при мен. Вървях по пътя на антихриста. Мислех за пасторите и старейшините в религиозния свят и как, макар да проповядват евангелието, да тълкуват Библията, да дават благословии и да вършат добрини, целта им да го правят е да накарат вярващите да им се възхищават и да ги следват. Когато вярващите имат въпроси, те ще отидат при пасторите и ще приемат напътствията им. Дори когато чуят, че Господ идва и искат да потърсят и проучат, те искат съгласието на пастора си. Нима пасторите не карат хората да се отнасят с тях като с Бог по този начин? Тези религиозни водачи упражняват строг контрол над хората, в сърцата им няма място за Бог и са открито враждебни към Него. И аз бях така. Исках братята и сестрите ми да ме следват, не исках партньор и, за да ги примамя и да спечеля статус сред тях, им казвах да се обръщат към мен с проблемите си и аз ще им помогна. А всъщност вярвах отскоро и почти нямах опит. Нямах проницателност за състоянията и проблемите на братята и сестрите ми. Сама изобщо не можех да им помогна добре и въпреки това не молех водача за помощ. Бях изключително арогантна и неразумна. В миналото, когато сме говорили за антихристите по време на събрания, това винаги ме е напрягало, защото съм се страхувала да не стана антихрист. Струваше ми се обаче и че само високопоставените водачи могат да тръгнат по пътя на антихристите и да станат антихристи, и че като водач на екип без висок статус аз не бих тръгнала по този път. Осъзнах обаче, че съм мислела погрешно. Без правосъдието на Божието слово никога нямаше да разбера и можеше да сторя още зло, и дори да бъда отхвърлена и премахната от Бог, както фарисеите. Благодарих на Бог, че ме просветли и напътства да осъзная това. Разбрах, че трябва да се покая, да спра да преследвам слава, печалба и статус и да изпълнявам дълга си според Божиите изисквания.

По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Когато Бог изисква от хората да изпълняват добре дълга си, Той не ги кара да изпълнят определен брой задачи или да постигнат някакви велики подвизи, нито да извършат някакви велики дела. Това, което Бог иска, е хората да вършат практично всичко, което е по силите им, и да живеят в съответствие с Неговите слова. На Бог не Му е нужно да си велик или благороден, или да сътворяваш каквито и да е чудеса, нито очаква някакви приятни изненади от теб. Той няма нужда от такива неща. Всичко, от което Бог се нуждае, е непоколебимо да практикуваш в съответствие с Неговите слова. Когато слушаш Божиите слова, прави това, което си разбрал, изпълнявай това, което си проумял, запомни добре това, което си чул, и след това, когато дойде време за практикуване, го направи според словата Му. Нека те станат твоят живот, твоите реалности и това, което изживяваш. Така Бог ще бъде удовлетворен. Все се стремиш към величие, благородство и статус. Все се стремиш към възхвала. Как се чувства Бог, като вижда това? Той го ненавижда и ще се отдалечи от теб. Колкото повече се стремиш към неща като величие, благородство, превъзходство над останалите, изтъкнатост, изключителност и забележителност, толкова по-отвратителен си за Бог. Бог ще те презре и изостави, ако не се замислиш над себе си и не се покаеш. Не се превръщай в човек, когото Бог намира за отвратителен. Бъди човек, когото Бог обича. И така, как човек може да постигне Божията любов? Като покорно приеме истината и заеме позицията на сътворено същество, като действа според Божиите слова, стъпил здраво на земята, и изпълнява правилно дълга си, като е честен и изживява човешко подобие. Това е достатъчно и Бог ще бъде удовлетворен. Човек не бива да храни амбиции и празни мечти и да се стреми към слава, изгода и статус, нито към това да се откроява в тълпата. Нещо повече, не бива да се опитва да бъде велика личност или свръхчовек, който превъзхожда останалите и ги кара да го обожават. Това е желание на поквареното човечество и пътят на Сатана, а Бог не спасява такива хора. […] Всъщност не е трудно да изпълняваш дълга си, нито да го правиш всеотдайно и на приемливо ниво. Не е нужно да жертваш живота си или да вършиш нещо специално или трудно, просто трябва честно и неотклонно да следваш Божиите слова и напътствия, без да вмъкваш свои собствени идеи или да си вършиш лични дела, а да вървиш по пътя на стремежа към истината. Ако хората могат да направят това, в основни линии ще имат човешко подобие. Когато са истински покорни към Бог и станат честни хора, те ще придобият подобие на истинско човешко същество(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Правилното изпълнение на дълга изисква хармонично сътрудничество“). Чрез Божиите слова разбрах Неговата воля. Днес Бог е изразил много думи за спасение на хората с надеждата, че ще послушаме думите Му и ще ги практикуваме, ще заемем мястото си на сътворени същества, ще изпълняваме дълга си според Неговите думи и воля, ще изкореним покварените си нрави и ще бъдем спасени. В дълга си трябва да подхождаме с правилните намерения и да не служим на лични цели да поддържаме репутацията и статуса си. Вместо това следва прилежно да се стремим към истината и да изпълняваме задълженията си на сътворени същества. Благодарение на напътствията на Божието слово аз намерих пътя за практикуване.

Няколко дни по-късно една сестра ми сподели трудностите си и каза, че има нужда от помощ. Проблемът беше малко труден за мен. Не знаех как да го разреша. Осъзнах обаче, че не мога да се държа като преди и да отказвам да работя с водача си, за да докажа компетентността си. Затова попитах водача си за този проблем. Казах: „Не мога да разреша този проблем. Може ли да ми помогнеш?“. Водачът намери подходящи части от Божиите слова и ми ги изпрати. Заедно разрешихме тревогата на тази сестра. След това, когато и да имах проблеми, търсех заедно с водача си и работех с нея, и вече не правех нещата сама, както преди. Смятам, че отношението ми, когато помагам на братята и сестрите ми, е различно от преди. В миналото се държах така, за да защитавам имиджа и репутацията си и никога не се допитвах до водача си. Страхувах се, че тя ще разреши проблема и никой няма да ме уважава. Сега вече не мисля за това дали ми се възхищават. Вместо това мисля как по-добре да разрешавам проблемите на братята и сестрите си и да работя активно с водача си. Като практикувам това, изпитвам истинска лекота.

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свързано съдържание

Защо бях толкова арогантна

Един ден двама църковни водачи ми споменаха за проблем. Казаха, че Изабела, която отговаря за евангелската работа, не е принципна в...

Leave a Reply

Свържете се с нас в Messenger