Откакто приех Божието дело от сетните дни, изпълнявам дълга си в църквата. Когато навлязох в петдесетте, започнах да изпълнявам дълг за работа с текст и открих, че скоростта на реакциите и паметта ми не бяха много по-лоши от тези на по-младите братя и сестри и че изпълнявам дълга си с почти същите работоспособност и ефикасност като тях. Бях доста щастлива и се чувствах много мотивирана в изпълнението на дълга си. Но, с остаряването, тялото ми започна да се влошава и също така започнах да имам високо кръвно налягане. Физическата ми сила и енергия също започнаха постепенно да отслабват и умът ми също заработи по-бавно. Понякога, когато ядях и пиех Божиите слова малко по-бързо, умът ми не можеше да поддържа темпото и отвреме навреме забравях онова, което тъкмо бях прочела, и трябваше да се връщам и да го прочета отново. Паметта ми се влоши и започнах много да забравям. Често думите бяха на върха на езика ми, но не можех да си спомня какво искам да кажа. После поглеждах партньорката си, сестра в трийсетте, пълна с енергия и с бърз ум. Тя имаше набито око и работеше бързо и ефективно. Онова, което тя можеше да свърши за половин час, ми отнемаше час и половина. Често завиждах на младостта и енергията ѝ и в същото време се тревожех за себе си, като мислех: „Ами ако след няколко години умът ми стане дори още по-бавен? Страхувам се, че тогава няма да мога да изпълнявам никакъв дълг и ще стана наистина безполезна. Как тогава ще мога да придобия спасение?“. Дори понякога се оплаквах в сърцето си: „Защо приех Божието дело в сетните дни едва на такава напреднала възраст? Само ако бях с двайсет години по-млада, щеше да е страхотно! Сега съм стара и напълно безполезна“. Истината беше, че исках да изпълнявам дълга си възможно най-добре, но вече бях на шейсет. Умът и зрението ми не бяха като едно време и имах високо кръвно налягане. Ако работех малко по-дълго вечер, се чувствах много уморена и трябваше да си лягам рано. Като виждах огромната разлика в ефикасността при изпълнението на дълга между мен и по-младите хора, се чувствах унила и непълноценна. И накрая заживях в негативно състояние. Вече не исках да плащам цена в дълга си или да се фокусирам върху подобряването на способностите си. Дори не исках да размишлявам върху отклоненията си, за да подобря резултатите от работата ми. Мислех си: „Аз съм стара и безполезна. Независимо колко се старая, няма да мога да изпълня дълга си добре. Може би един ден ще стана напълно безполезна и ще бъда отстранена“.

В моите тревога и безпокойство прочетох Божиите слова: „Сред братята и сестрите има и възрастни хора, между 60 и 80-90 годишни, които също изпитват някои затруднения поради напредналата си възраст. Въпреки възрастта, мисленето им не е непременно така правилно или разумно, а идеите и възгледите им не непременно отговарят на истината. Тези възрастни хора също имат проблеми и все се тревожат: „Здравето ми вече не е толкова добро и дългът, който мога да изпълнявам, е ограничен. Дали Бог ще си спомни за мен, ако изпълня само този малък дълг? Понякога се разболявам и имам нужда някой да се грижи за мен. Когато няма кой да се грижи за мен, не съм в състояние да изпълнявам дълга си, така че какво мога да направя? Аз съм стар и не запомням Божиите слова, когато ги чета, а и ми е трудно да разбера истината. Когато разговарям за истината, говоря объркано и нелогично, и нямам никакви преживявания, които да си струва да споделя. Стар съм вече и нямам достатъчно енергия, зрението ми не е много добро и нямам сили. Всичко ме затруднява. Не само че не мога да изпълнявам дълга си, но и лесно забравям и обърквам разни неща. Понякога се обърквам и създавам проблеми на църквата и на моите братя и сестри. Искам да постигна спасение и да се стремя към истината, но е много трудно. Какво мога да направя?“. Когато мислят за тези неща, те започват да се терзаят и си мислят: „Защо започнах да вярвам в Бог едва на тази възраст? Защо не съм като хората, които са на 20-30 години, или дори като онези на 40-50 години? Защо се натъкнах на Божието дело едва сега, когато съм толкова стар? Не че съдбата ми е лоша, поне попаднах на Божието дело. Съдбата ми е добра и Бог е добър към мен! Има само едно нещо, от което не съм доволен, и то е, че съм твърде стар. Нито паметта ми е много добра, нито здравето ми е толкова добро, но имам силно сърце. Просто тялото ми не ме слуша и ми се доспива, след като послушам известно време на събиранията. Понякога затварям очи, за да се моля, и заспивам, а умът ми се лута, когато чета Божиите слова. След като почета малко, ми се доспива и задрямвам, а думите не проникват в съзнанието ми. Какво мога да направя? Дали при такива практически трудности все още съм способен да се стремя към истината и да я разбирам? Ако не е така и ако не съм способен да практикувам в съответствие с истините принципи, тогава дали цялата ми вяра няма да е напразна? Няма ли това да означава, че не мога да бъда спасен? Какво мога да направя? Толкова съм притеснен! […]“ […] Заради възрастта си тези стари хора потъват в дълбока скръб, безпокойство и тревога. Всеки път, когато срещнат трудност, неуспех, лишение или препятствие, те се оплакват от възрастта си и дори се мразят и никак не се харесват. Във всеки случай обаче от това няма никаква полза, няма решение и те нямат път напред. Възможно ли е наистина да нямат път напред? Съществува ли някакво решение? (Възрастните хора също трябва да изпълняват дълга си, доколкото е по силите им.) Приемливо е възрастните хора да изпълняват дълга си, доколкото е по силите им, нали? Могат ли възрастните хора да не се стремят повече към истината заради възрастта си? Не са ли те способни да разберат истината? (Да, способни са.) Могат ли възрастните хора да разберат истината? Те могат да разберат някои истини, но дори и младите хора не могат да разберат всичко. Възрастните хора винаги имат погрешно схващане, че са объркани, че паметта им е слаба и затова не могат да разберат истината. Прави ли са? (Не са.) Макар младите хора да имат много повече енергия от възрастните и да са физически по-силни от тях, всъщност способността им да разбират, осмислят и знаят е същата като тази на възрастните. Нима възрастните хора не са били млади навремето? Те не са се родили стари, а един ден младите хора също ще остареят. Възрастните хора не бива все да мислят, че са различни от младите, понеже са стари, физически слаби и болни и понеже имат слаба памет. Всъщност разлика няма. […] не става дума за това, че възрастните хора няма какво да направят, нито че не са способни да изпълняват дълга си, камо ли за това, че не са в състояние да се стремят към истината — много неща могат да направят. Различните ереси и заблуди, които си натрупал през живота си, както и различните традиционни идеи и представи, невежи, упорити, консервативни, неразумни и изопачени неща, които си събрал, са се натрупали в сърцето ти и трябва да отделиш още повече време от младите, за да ги изровиш, анализираш и разпознаеш. Не става дума за това, че няма какво да правиш или че трябва да скърбиш, да се безпокоиш и да се тревожиш, когато не знаеш какво да правиш — това нито е твоя задача, нито твоя отговорност. На първо място, възрастните хора трябва да имат правилно мислене. Макар да си на години и физически да си относително остарял, трябва да имаш младежко мислене. Макар да остаряваш, мисленето ти да се забавя и паметта ти да е слаба, ако все още можеш да се опознаваш, да разбираш словата, които изричам, и да разбираш истината, това доказва, че не си стар и че не ти липсва заложба“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (3)). Божиите слова разобличаваха точното ми състояние. Виждах, че сестрата, с която си партнирах, е млада и изпълнява дълга си ефективно, но аз бях стара, имах високо кръвно налягане, умът ми бе по-бавен и изпълнявах дълга си с много по-ниска ефективност от нея. Мислех, че защото съм стара и безполезна, Бог със сигурност ще ме отритне и няма да ме спаси. Живеех в състояние на грешно разбиране за Бог. Тревожех се, че след няколко години тялото ми ще се влоши още повече и че дотогава вече може да не съм способна да изпълнявам дълга си, и ще бъда отстранена. Мисълта за това ме натъжаваше. Но след като прочетох Божиите слова, разбрах, че Бог се отнася еднакво към младите и старите хора. Когато Бог изразява истината, тя не е само за младите и не е само за старите. Бог никога не е разделял Своите избраници на различни категории въз основата на възрастта им, нито някога е казвал, че възрастните трябва да бъдат изчистени от църквата. Бог не фаворитизира и независимо колко стар е човек, той може да бъде поен и хранен от Божиите слова. Бог дава на всички равни възможности да бъдат спасени. Ако човек не се стреми към истината и изпитва неприязън към нея, той не може да бъде спасен, независимо от възрастта си. Бог определя изхода и крайната цел на човека не въз основа на възрастта му, а главно въз основа на това дали този човек придобива истината. Независимо колко стар е човек, щом разбира Божиите слова и практикува истината, може да постигне промяна в нрава и да получи Божието спасение. Макар че бях вече на шейсет и усвоявах нови умения бавно, умът ми беше все още ясен и още разбирах Божиите слова, когато ги ядях и пиех. Също така, чрез Божиите слова разпознавах недостатъците си и покварения си нрав. Бог не бе престанал да ме просветлява и да ме напътства само защото съм стара. Бог се надява, че ще прекарам повече време в ядене и пиене на Неговите слова. Бог иска да придобия проницателност за отровите на Сатана и законите на оцеляването, както и за традиционната култура. Иска да се отърва от тези негативни неща, да постъпвам съгласно истината и да действам въз основа на нея. Това се надява да види Бог. Сега умът ми е все още невредим и рационален и все още мога да изпълнявам дълга си, затова трябва да ценя времето, което имам сега, да давам всичко от себе си в дълга си и да се стремя към промяна на нрава. Не можех да използвам възрастта си като извинение да не се стремя повече към истината. Ако живея в тревога и безпокойство, без чувство за бреме по отношение на дълга си, и не се стремя към промяна в нрава, тогава наистина ще стана безполезна и накрая ще бъда отстранена от Бог.

По-късно прочетох още от Божиите слова: „Антихристите вярват в Бог единствено с цел да получат печалба и благословии. Дори да изтърпят някакво страдание или да платят някаква цена, всичко това е, за да сключат сделка с Бог. Тяхното намерение и желание да получат благословии и награди е огромно и те се вкопчват силно в него. Не приемат нито една от многобройните истини, които Бог е изразил, а в сърцата си винаги мислят, че вярата в Бог е свързана с получаването на благословии и осигуряването на добра крайна цел, че това е най-висшият принцип и че нищо не може да го надмине. Те смятат, че хората не бива да вярват в Бог, освен ако не вярват заради получаването на благословии, и че ако не беше заради благословиите, вярата в Бог нямаше да има смисъл или стойност, че щеше да изгуби смисъла и стойността си. Дали тези идеи са били внушени на антихристите от някой друг? Дали те произтичат от нечие образование или влияние? Не, те се определят от изначалната природа същност на антихристите, която е нещо, което никой не може да промени. Въпреки че днес въплътеният Бог изрича толкова много слова, антихристите не приемат нито едно от тях, а вместо това им се противопоставят и ги заклеймяват. Природата им на хора, които изпитват неприязън към истината и които я мразят, никога не може да се промени. Ако те не могат да се променят, какво показва това? То показва, че природата им е нечестива. Това не е въпрос на стремеж или на отказ от стремеж към истината, а представлява нечестив нрав. Това е безочлив и шумен протест срещу Бог и опълчване на Бог. Това е природата същност на антихристите и тяхното истинско лице“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (Втора част)). Бог разобличава, че независимо колко страдания са понесли антихристите или каква цена са платили във вярата си в Бог, те винаги се опитват да се пазарят с Бог за благословии. Те ценят благословиите повече от стремежа към истината за спасение. Когато не могат да придобият благословии, не желаят да изпълняват никакъв дълг, нито да платят каквато и да е цена. Те дори се противопоставят на Бог и се оплакват, че Бог е неправеден. Такъв е нечестивият нрав на антихриста. Самоанализирах поведението си след като бях приела Божието дело в сетните дни. Видях, че вярата в Бог носи благословии и възможността да бъдеш спасен и да влезеш в небесното царство. Това ме правеше щастлива, затова изпълнявах дълга си независимо от всичко. Когато видях, че работата ми дава прилични резултати, почувствах, че допринасям за църквата, затова помислих, че Бог със сигурност ще ми даде добра крайна цел. Но сега, когато съм стара и имам здравословни проблеми, ефективността и резултатите при изпълнението на дълга ми вече не могат да бъдат на едно ниво с тези на по-младите, затова се тревожех, че, с остаряването вече няма да мога да изпълнявам какъвто и да е дълг и че тогава ще бъда отстранена от Бог. Тъй като чувствах, че съм изгубила всякаква надежда да получа благословии, изпаднах в негативни емоции, живеех в болка, тревога и негативно противопоставяне. Твърдях, че усилията и изразходваната ми енергия са в името на дълга ми, но, дълбоко в себе си, винаги правех сметки за изхода и крайната цел. Опитвах се да използвам дълга си, за да се пазаря с Бог. Всъщност се опитвах се да манипулирам и измамя Бог. Видях колко истински егоистична и достойна за презрение съм била! Мислех за това, че Бог е изразил милиони слова, за да спаси човечеството, и за това какъв късмет имам да застана пред Божието присъствие, да се радвам на толкова много от храната на Божието слово и да придобия проницателност за негативни неща. Прозрях какви са стойността и значението на живота като сътворено същество и придобих способността да бъда спасена. Вече не живеех в празнотата на стремежа за печалби, удоволствия и угоди като невярващите. Заради дълга си мога да живея пред Бог и това ми е спестило много страдания от Сатана. Сега, макар че съм по-стара и имам високо кръвно налягане, нямам никакви сериозни симптоми и ако спазвам редовен режим, нямам нужда от лекарства, за да изпълнявам нормално дълга си. Не е ли това Божията благодат върху мен? Все пак, дори след като се наслаждавах на Божията любов, аз не ѝ се отплатих, а вместо това използвах дълга си, за да се опитам да се пазаря с Бог. Наистина ми липсваха съвест и разум! Дойдох пред Бог и се разкаях: „О, Боже, постоянно се опитвах да се пазаря с Теб в дълга си, стремях се към благословии и Те накарах да изпитваш презрение и неприязън към мен. Искам да се разкая истински пред Теб“.

По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова и намерих път за практикуване. Всемогъщият Бог казва: „Освен да са способни да изпълняват максимално добре дълга си според възможностите си, възрастните хора могат да правят и много други неща. Ако не си глупав, слабоумен и неспособен да разбереш истината, и ако не си неспособен да се грижиш за себе си, има много неща, които трябва да правиш. Точно като младите хора, можеш да се стремиш към истината, можеш да я търсиш, и често трябва да идваш пред Бог, за да се молиш, да търсиш истините принципи, да се опитваш да възприемаш хората и нещата и да се държиш и да действаш в пълно съответствие с Божиите слова, като изпозваш истината за свой критерий. Това е пътят, който трябва да следваш, и не бива да скърбиш, да се безпокоиш и да се тревожиш заради старостта си, защото страдаш от много болести или защото тялото ти остарява. Да изпитваш скръб, безпокойство и тревога не е правилно — това са неразумни проявления“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (3)). От Божиите слова разбрах, че възрастните хора трябва не само да приемат правилно естествените закони на остаряването, болестите и смъртта, установени от Бог, но и трябва често да застават пред Бог, за да се молят и да Го търсят, да се отнасят към хората, събитията и нещата, които възникват, въз основа на истините принципи, и да се фокусират върху практикуването на истината, за да удовлетворят Бог. Не трябва да се чувстват непълноценни, защото са по-възрастни и не така способни като по-младите, нито трябва да се чувстват възпрени от възрастта си. Те трябва да изпълняват дълга си, доколкото могат, и да се съобразяват с енергията и физическото си състояние. Това е мисленето, което възрастните хора трябва да имат. Като осъзнах това, аз също бях способна да приема правилно възрастта и недостатъците си. Като имах предвид, че съм по-стара и имам склонността да забравям неща, си правех предварително бележки за работата, която трябваше да свърша, за да не я забавям. По отношение на специализираните умения, по-младите могат да запомнят неща, след като са ги научили веднъж, докато аз имам слаба памет и разбирам нещата много по-бавно. По тази причина полагах повече усилия и ако не успявах да науча нещо от първия път, го учех още три пъти. Не трябваше да продължавам да се сравнявам с по-младите. Вместо това трябваше да се стремя към истината и да се старая да изпълнявам дълга си, доколкото мога. Тогава се замислих над Божиите слова: „Аз решавам крайната цел на всеки човек не според възрастта му или старшинството му, нито според изтърпените от него страдания и най-малко според това доколко предизвиква жалост, а според това дали притежава истината. Друг избор няма. Трябва да осъзнаете, че всички онези, които не следват Божията воля, също ще бъдат наказани. Това е неотменим факт“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Подгответе си достатъчно много добри дела за вашата крайна цел). От Божиите слова разбрах, че Божието отсъждане за изхода и крайната цел на човека не се основава на възрастта му, нито на това колко страдания е понесъл, а по-скоро на това дали е придобил истината и дали нравът му се е променил. Ако не се стремя към истината и не се откажа от желанието си за благословии, ако поквареният ми нрав не се промени, дори да бях с двайсет години по-млада, пак щях да бъда отстранена. Не искам да се придържам повече към погрешните си възгледи. Искам само да търся покорство пред Божието върховенство и подредби, да изпълнявам дълга си добре, докато съм жива, да се стремя към промяна в нрава и накрая, дори да нямам добър изход, пак трябва да изпълнявам дълга си. Това са съзнанието и разумът, които човек трябва да има, и посоката, към която трябва да се стремя.

Помня как веднъж се събрахме, за да изучаваме умения, свързани с работата и с текущите проблеми, но имаше проблеми, които все още не разбирах. Когато партньорката ми започна общение за прозренията си и общението ѝ беше доста добро, негативните ми емоции изплуваха на повърхността. Помислих си: „Сега съм по-стара и ми трябва толкова много време да разбера нещата. Ако след още две години стана дори още по-глупава, няма да мога да изпълнявам никакъв дълг“. От тези мисли се почувствах неудобно. Но в онзи момент си спомних Божиите слова: „Независимо дали физически си способен да изпълняваш дълга си, или не си, дали можеш да поемеш някаква работа или не, дали здравето ти позволява да изпълняваш дълга си или не, сърцето ти не бива да се отклонява от Бог и в сърцето си не бива да изоставяш дълга си. Така ще изпълниш отговорностите си, задълженията си и дълга си — това е верността, към която трябва да се придържаш“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (3)). Божиите слова разпръснаха тревогите ми на мига. В бъдеще, когато остарея още, ако не мога да схващам бързо нещата и не мога да изпълнявам дълга си за работа с текст, пак ще мога да изпълнявам друг дълг, който да отговаря на способноститте ми. Дори един ден физическото ми състояние да ми попречи да изпълнявам дълг, стига сърцето ми да не се отдалечи от Бог и да мога да Го призовавам, да ям и да пия словата Му и да се самоанализирам, Бог няма да ме отритне. Това, което Бог презира, е липсата ми на искрена вяра в Него, тъй като винаги се стремя към благословии. Като мислех за това, имах усещане за свобода в сърцето си и вече не се чувствах пасивна или негативна. Вместо това, започнах да обмислям нещата дълбоко и да уча, и понапреднах в усвояването на достъпни умения. Благодаря от все сърце на Бог за напътствията Му. Независимо какво е физическото ми състояние или пред какъв изход и крайна цел съм изправена, готова съм да се покоря на Божието върховенство и подредби и да изпълнявам дълга си добре.