От Ли Хан, Китай

През ноември 2005 г., когато дъщеря ми беше на девет месеца, съпругът ми беше внезапно диагностициран с остра миелоидна левкемия, тип М5. Той почина по-малко от месец след това. По това време бях само на 23 години и изпаднах в изключително страдание. Бях загубила съпруга си на толкова млада възраст. Как щях да преживея остатъка от живота си? За да има дъщеря ми добра семейна среда за здравословно детство, роднините на съпруга ми ме убедиха да заживея с чичо ѝ. Година след като съпругът ми почина, се съгласих да се омъжа за девера си. По онова време се тревожех дали дъщеря ми няма да е генетично предразположена към болестта на баща си, затова се консултирах с експерт. Експертът каза: „Има вероятност предразположението да се предаде. Но дъщеря Ви е още малка, така че няма нужда да се изследва твърде рано“. Толкова се притеснявах, че дъщеря ми също ще се разболее от левкемия и ще ме напусне, както баща ѝ, затова постоянно живеех в тревога и безпокойство. Свекърва ми също беше нелюбезна с мен и често ми се ядосваше. Чувствах, че животът е безсмислен, и често мислех за смъртта. Но заради детето си продължих да се боря с живота.

През ноември 2008 г. майка ми и една сестра ми проповядваха евангелието на Всемогъщия Бог от последните дни. Започнах да говоря за случилото се в семейството ми. Тогава сестрата проведе общение с мен: „Цялото това страдание, което хората преживяват, е причинено от Сатана. Човекът е създаден от Бог и тъй като Бог не може да понася да гледа как хората страдат, Той дойде от небето на земята, за да спаси хората и да им помогне да се отърват от вредата, причинена от Сатана. Отсега нататък, ако вярваме в Бог, следваме Бог, четем често Божиите слова и разбираме истината, тогава повече няма да страдаме. Бог е опората на човечеството“. Сестрата ми прочете и главата от Божиите слова, озаглавена „Бог господства над съдбата на цялото човечество“. Когато чух Божиите слова, сякаш бях взела хапче, което чудодейно успокои ума ми. Вече имах опора! Бог има власт и могъщество. Той можеше да създаде небесата, земята и всички неща. Бог управлява съдбата на всеки човек. Стига да вярвам в Бог както подобава и да поверя дъщеря си на Бог, Той ще я закриля. След това напуснах работа и започнах активно да посещавам събирания и да изпълнявам своя дълг. Изобщо не се чувствах възпряна — нито от трудностите, нито от преследването от страна на съпруга ми. С цялото си сърце просто исках да изпълнявам добре своя дълг. Чувствах, че Бог със сигурност ще ме благослови, когато види усилията и себеотдаването ми. През следващите няколко години дъщеря ми беше в много добро здраве. Дори рядко настиваше. Помислих си, че е толкова хубаво да вярваш в Бог, и волята ми да следвам Бог стана още по-силна.

Докато се усетя, дойде краят на 2014 г. и дъщеря ми беше на десет години. След като отпразнувахме Нова година, заминах извън града, за да изпълнявам своя дълг. Бях заминала само от няколко дни, когато свекърва ми се обади да каже, че дъщеря ми има треска и настинка, които изобщо не се подобряват. Помислих си: „Това е просто обикновена болест. Просто я заведете в болницата за преглед и тя ще се оправи“. Изобщо не го приех на сериозно. Половин месец по-късно свекърва ми изведнъж се обади да ме помоли да се върна веднага. Каза, че са завели дъщеря ми на преглед в окръжната болница и кръвният ѝ тест е показал, че нивата на белите ѝ кръвни клетки са твърде високи. Имаше вероятност да е левкемия и тя трябваше да отиде в градската болница за допълнителни изследвания. Когато чух тази вест, останах като гръмната и си помислих: „Левкемия? Това не е ли същата болест като на баща ѝ? Не е ли краят, ако се разболее? Баща ѝ почина по-малко от месец, след като се разболя. Колко ли ще живее дъщеря ми с тази болест?“. Почувствах ужас и страх в сърцето си. Тревожех се, че дъщеря ми може да ме напусне всеки момент. Набързо предадох делото си на сестрата, с която си партнирах, и забързано се качих на автобус за вкъщи. През цялото време в автобуса плачех. Не спирах да се моля на Бог в сърцето си, като Го молех да закриля сърцето ми, за да може да се успокои и да се покори на това обстоятелство. После си помислих отново: „Току-що бях избрана за водач и изпълнявам своя дълг. Може би това е изпитание от Бог. Трябва да имам вяра в Бог. Когато Бог види вярата ми, може да премахне болестта на дъщеря ми. Или може би е просто анемия“. В сърцето си говорих на Бог: „Мили Боже, Ти знаеш, че имам малък духовен ръст. Моля Те, закриляй дъщеря ми от левкемия. Ще се прибера, за да я заведа на преглед, и след няколко дни ще се върна, за да изпълнявам своя дълг“. След молитвата сърцето ми вече не беше толкова тъжно. Когато се прибрах, видях изтощеното и пожълтяло лице на дъщеря ми. Устните ѝ бяха безцветни, а в ъгъла на устата ѝ имаше гнойна рана. Бях съкрушена и обърнах лице настрани, докато сдържах сълзите си. Със съпруга ми заведохме дъщеря ни в градската болница за преглед. По пътя се опитвах с всички сили да овладея най-съкровените си емоции, защото се страхувах, че ако не успея да задържа сълзите си, ще изгубя контрол. След като отидохме в болницата за преглед, лекарят каза, че броят на белите кръвни клетки на дъщеря ми е особено висок, а броят на червените ѝ кръвни клетки и тромбоцитите е твърде нисък. Неговото предположение в момента беше, че това вероятно е левкемия. Левкемията може да бъде остра лимфоцитна или остра миелоидна и той препоръча да се направи аспирация на костен мозък за изследване. Тъй като дъщеря ми беше много слаба, лекарят ни помоли да обърнем внимание на състоянието ѝ по време на прегледа и да бъдем психически подготвени. Когато чух лекаря да казва това, се почувствах напълно отпаднала. Помислих си: „Нима това не е левкемия? Само едно изследване на костния мозък ни дели от заключението. Как може дъщеря ми да се разболее от тази болест?“. Колкото повече мислех, толкова по-измъчена ставах и не можех да спра да плача. Постоянно роптаех срещу Бог в сърцето си: „Боже, аз вярвам в Теб искрено и сериозно и Ти поверих дъщеря си. Как може дъщеря ми все пак да се разболее от толкова сериозна болест? Боже, аз вярвам в Теб само от няколко години и духовният ми ръст е малък. Ако загубя детето си, няма да мога да го понеса!“. Докато чаках в страдание и мъчение, постоянно се молех на Бог, като се надявах Той да успокои сърцето ми.

Спомних си как Йов е бил подложен на изпитание и е загубил децата си, без да се оплаква от Бог. Тихо включих своя MP5 плейър и тайно прочетох Божиите слова: „След като Бог каза на Сатана: „Всичко, което той притежава, е под твоята власт, само не слагай ръка на него“, Сатана си тръгна и скоро след това Йов беше подложен на внезапни и яростни нападения: първо бяха ограбени воловете и магаретата му, а някои от слугите му бяха убити; след това овцете му и още няколко слуги бяха изгорени в огън; после бяха взети камилите му и още повече от слугите му бяха убити; накрая беше отнет животът на синовете и дъщерите му. Тази поредица от нападения беше мъчението, което Йов изстрада по време на първото изкушение. Както беше заповядано от Бог, по време на тези нападения Сатана се насочи само към имота на Йов и децата му, но не нарани самия Йов. Въпреки това Йов мигновено се превърна от заможен човек, притежаващ голямо богатство, в човек, който няма нищо. Никой не би могъл да устои на този поразителен изненадващ удар или да реагира правилно на него, но Йов демонстрира тази своя изключителна страна. Писанията разказват следното: „Тогава Йов стана и разкъса наметалото си, обръсна си главата и се простря на земята, като се поклони“. Това беше първата реакция на Йов, след като чу, че е загубил децата си и целия си имот. Преди всичко той не изглеждаше изненадан или обезумял от уплаха, още по-малко изрази никакъв гняв или омраза. Виждате, че в сърцето си той вече беше осъзнал, че тези злощастия не са случайни или породени от човешка ръка, камо ли да са дошли като възмездие или наказание. Вместо това са го споходили изпитанията на Йехова; Йехова беше този, който искаше да отнеме имота и децата му. Тогава Йов беше много спокоен и с ясен разсъдък. Неговата съвършена и порядъчна човешка природа му позволяваше рационално и естествено да прави точни преценки и да взема правилни решения относно злощастията, които го бяха сполетели, поради което той се държеше необичайно спокойно: „Тогава Йов стана и разкъса наметалото си, обръсна си главата и се простря на земята, като се поклони“. „Разкъса наметалото си“ означава, че е бил без дрехи и не е притежавал нищо; „обръсна си главата“ означава, че се е върнал пред Бог като новородено дете; „простря се на земята, като се поклони“ означава, че е дошъл на света гол и днес все още без нищо се е върнал при Бог като новородено дете. Отношението на Йов към всичко, което го сполетя, не би могло да бъде постигнато от никое сътворено същество. Неговата вяра в Йехова надхвърли сферата на вярването; това беше неговата боязън от Бог, неговото покорство към Бог; той можеше да благодари на Бог не само за това, че му е дал, но и за това, че му е взел. Освен това той можа доброволно да върне на Бог всичко, което притежаваше, включително живота си“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II). „Боязънта и покорството на Йов спрямо Бог са пример за човечеството, а неговите съвършенство и порядъчност са върхът на човешката природа, която трябва да притежава човекът. Въпреки че не видя Бог, той усети, че Бог наистина съществува, и благодарение на това усещане той се боеше от Него, а благодарение на тази боязън той успя да се покори на Бог. Той даде на Бог свободата да вземе всичко, което има, но не се оплака, падна пред Бог и Му каза, че точно в този момент, дори ако Бог вземе плътта му, той с радост ще Му позволи да го направи, без да се оплаква. Цялото му поведение се дължеше на неговата съвършена и порядъчна човешка природа“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II). Видях, че когато децата на Йов умрели и имуществото му било отнето, той никога не е роптал, нито се е оплаквал. Той никога не е питал Бог: „Аз вярвам в Теб, защо тогава загубих децата и имуществото си?“. Той разбирал, че тези събития са го сполетели с Божието позволение, и бил в състояние да се отнесе към тях спокойно. Не съгрешил с устните си и дори бил в състояние да се просне на земята и да се поклони на Бог, казвайки: „Йехова даде, Йехова отне, благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21). Йов показал истинска вяра и истинско подчинение на Бог. Когато разбрах, че е много вероятно дъщеря ми да има левкемия, се уплаших, че може да ме напусне всеки момент, и се оплаках, че Бог не я е закрилял или благословил. Спорех с Бог в сърцето си, защото не исках да загубя дъщеря си. Видях, че изобщо не се покорявам на Бог. Не само се оплаквах от Бог, но и спорех с Него и Му поставях изисквания. В сравнение с Йов наистина ми липсваше всякакъв разум! В миналото си мислех, че наистина обичам Бог. Едва когато ме сполетя това събитие, видях, че във вярата ми има нечистотии. Исках да получа благословии и благодат от Бог и исках Бог да предпази дъщеря ми от левкемията, която баща ѝ имаше. Видях, че вярата ми в Бог всъщност е опит да използвам Бог, да се пазаря с Него и да Го мамя. Не бях истински вярваща в Бог. Когато разбрах това, се почувствах огорчена. Чувствах се задължена на Бог. Побързах да се скрия някъде, където няма никой, и се помолих на Бог през сълзи: „Мили Боже, благодаря Ти, че ми позволи да прочета тези слова. Готова съм да подражавам на Йов и да се покоря на Твоето върховенство и разпоредби. Ако дъщеря ми има левкемия, съм готова да го приема и да се покоря“. С напътствието на Божиите слова се почувствах много по-добре и бях готова да се изправя пред реалността.

След като излязоха резултатите от изследванията, лекарят каза, че е потвърдено, че дъщеря ми има левкемия, и че това не е обикновена левкемия, а миелоидна левкемия тип М5, която е много трудна за лечение. Лекарят каза: „Детето е имало треска твърде дълго и е дошло в болницата твърде късно. Болестта вече се е влошила и е опасно дори да се проведе химиотерапия. Ако имате пари, бихме могли да направим на дъщеря ви трансплантация на костен мозък, но дори и трансплантацията може да не ѝ спаси живота. Тази болест има процент на преживяемост 1 на 1 000 000 и тя ще живее най-много три месеца. Освен това по време на химиотерапията дъщеря ви няма да може да се храни, ще повръща и косата ѝ ще окапе. Дъщеря ви е много слаба и ако не издържи на химиотерапията, може да умре всеки момент. Трябва да сте психически подготвени“. Когато чух лекаря да казва това, бях напълно отчаяна. Дъщеря ми беше толкова малка, а ако химиотерапията беше твърде тежка за нея, можеше да умре всеки момент. Помолих се на Бог с умоляващ тон: „Мили Боже, лекарят каза, че дъщеря ми може да живее най-много три месеца. Ако не издържи на химиотерапията, може да ни напусне всеки момент. Мили Боже, през последните няколко години постоянно бях далеч от дома, за да изпълнявам своя дълг, и не бях с детето си. Никога не се оплаках, когато семейството ми се опитваше да ме възпрепятства или когато роднините и съседите ми се подиграваха. Можеш ли да оставиш детето ми да поживее още малко заради моите усилия и отдаване, за да мога да се погрижа още малко за нея и да изкупя дълга си към детето си?“. След като се помолих, осъзнах, че може би съм неразумна да поставям такива изисквания на Бог. Спомних си Божиите слова: „Ти се надяваш, че вярата ти в Бог няма да доведе до никакви трудности или мъки“, „лицето ти да е недокоснато от песъчинки“. Когато никой не ме гледаше, забързано включих MP5 плейъра си и прочетох Божиите слова: „Ти се надяваш, че вярата ти в Бог няма да доведе до никакви трудности или мъки, нито до най-малкото страдание. Винаги се стремиш към неща, които не струват нищо, и не придаваш никаква стойност на живота, а поставяш собствените си прекомерни мисли пред истината. Нямаш никаква стойност! Живееш като прасе — каква е разликата между теб и прасетата и кучетата? Нима не са зверове всички тези, които не се стремят към истината, а обичат плътта? Нима не са ходещи трупове всички тези мъртъвци, в които няма дух? Колко слова са били изречени сред вас? Само малко дело ли е свършено сред вас? Колко ресурс съм предоставил сред вас? Тогава защо не си го придобил? От какво се оплакваш? Не е ли вярно, че ти не си придобил нищо, защото си прекалено влюбен в плътта? И дали не е, защото твоите мисли са твърде прекомерни? Дали не е защото си твърде глупав? Ако не успееш да придобиеш тези благословии, можеш ли да виниш Бог, че не те е спасил? Всичко онова, което преследваш, е да придобиеш мир, след като си повярвал в Бог — децата ти да не боледуват, съпругът ти да има добра работа, синът ти да намери добра съпруга, дъщеря ти да намери добър съпруг, воловете и конете ти да орат добре земята, да има година с хубаво време за реколтата ти. Това е, което преследваш. Преследваш единствено удобен живот — да не се случват инциденти със семейството ти, ветровете да те подминават, лицето ти да е недокоснато от песъчинки, реколтата на семейството ти да не е наводнена — да не си засегнат от никакви бедствия, да живееш в „Божията прегръдка“, да живееш в уютно гнездо. Страхливец като теб, който винаги преследва плътта — имаш ли сърце, имаш ли дух? Не си ли звяр? Аз ти дарявам истинския път, без да искам нищо в замяна, но ти не се стремиш към него. Все още ли си един от тези, които вярват в Бог? Аз ти дарявам истински човешки живот, но ти не се стремиш към него. Не си ли от същия вид като прасетата и кучетата? Прасетата не се стремят към живота на човека, не се стремят да се пречистят и не разбират какво е животът. Всеки ден, след като се нахранят, те просто спят. Аз ти дарих истинския път, но ти не го придоби, оставаш с празни ръце. Желаеш ли да продължиш да живееш този живот, живота на прасе? Какъв е смисълът такива хора да са живи?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: познанието му за наказанието и съда). Божиите слова разобличиха състоянието ми с точност. Дълбоко се засрамих. Вярвах в Бог от много години и енергично изпълнявах своя дълг не за да се стремя към истината и да се покоря на Бог, а за безопасността на семейството си и за да предпазя дъщеря си от болести. След като приех делото на Бог от последните дни, осъзнах, че Бог господства над съдбите на хората и че Бог може да ги спаси, затова Го приех за своя опора и почувствах, че като вярвам в Бог, съм намерила сигурно убежище. За да получа благословии от Бог, активно изпълнявах своя дълг и без значение колко много се опитваше семейството ми да ме възпрепятства или колко много ми се подиграваха роднините и съседите, не бях възпряна. Когато лекарят каза, че дъщеря ми има най-много три месеца живот и че може да умре всеки момент, ако химиотерапията е твърде тежка за нея, се опитах да се пазаря с Бог, защото се страхувах да не загубя дъщеря си. Исках Бог да даде на дъщеря ми повече време за живот заради моите усилия и отдаване. Болестта на дъщеря ми напълно разкри намерението ми да получавам благословии. Когато вярвах в Бог и изпълнявах своя дълг, аз просто се опитвах да използвам Бог и да Го мамя. Хората от религиите вярват в Бог само за да получат благословии от Него. Те не разбират Божието дело или Божия нрав, нито могат да се покорят на Бог. Дори да вярват докрай, те никога няма да спечелят Божието одобрение. Днес Бог върши Своето дело на правосъдие и пречистване. Ако не се стремях към истината и не се стремях да променя нрава си, а вместо това исках само да получавам благословии, не бях ли същата като хората от религиите? Едва тогава осъзнах, че Бог използва това обстоятелство, за да ме пречисти и спаси. В противен случай никога нямаше да разбера покварата, нечистотиите и сатанинските нрави, които имах в себе си. Изпитах голямо угризение и се покаях пред Бог. Повече нямаше да поставям изисквания на Бог. Моят дълг е нещо, което трябва да изпълнявам по право. Не трябва да поставям изисквания на Бог въз основа на усилията, които съм положила. Бях готова да поверя дъщеря си на Бог и да оставя Бог да господства над всичко и да устройва всичко. Щях да се грижа за дъщеря си ден след ден, докато е жива. А що се отнася до това колко дълго ще живее, това зависеше от Божието устройване.

Тя не повръщаше по време на химиотерапията и нямаше никакви болезнени реакции. Можеше да се храни добре. Междувременно някои пациенти около нея повръщаха ужасно, не можеха да се хранят и вдигаха температура. Имаха много сериозни усложнения. Когато видях всичко това, осъзнах, че това е Божията закрила над нея. Въпреки това половин месец по-късно дъщеря ми си разчеса носа и той се инфектира. Отначало казваше, че я боли носът, а след няколко дни каза, че я боли главата. Лекарят каза, че има слаб имунен отговор, защото има по-малко бели кръвни клетки. Инфекцията в носа ѝ е предизвикала системна възпалителна реакция, която може да предизвика други усложнения. Главоболието ѝ може да е вирусна инфекция, достигнала до мозъка ѝ. Ако вирусът се разпространи в мозъка ѝ, ще бъде много трудно да се овладее. В сериозни случаи ще се наложи краниотомия. Това струва много пари и носи риск от смърт. След като лекарят си тръгна, съпругът ми ми каза: „Ако имахме пари, щяхме да можем да осигурим на дъщеря ни няколко курса химиотерапия и тя щеше да може да живее още няколко месеца, но ние нямаме достатъчно дори за един курс“. След това ме обвини, че не печеля пари, иначе сме щели да можем да платим за повече курсове химиотерапия за дъщеря ни. Като чух съпруга ми да казва това, много се натъжих. Ако вирусът наистина беше инфектирал мозъка ѝ, парите, които имахме, не стигаха дори за един курс химиотерапия. Откъде щяхме да намерим повече пари след това? Ако се откажехме от химиотерапията, тогава дъщеря ни можеше да умре всеки момент и никога повече нямаше да я видим. Колкото повече мислех за това, толкова по-измъчена се чувствах. Откакто напуснах работа преди няколко години, аз поях новодошлите и проповядвах евангелието, вместо да ходя на работа и да печеля пари. Ако не бях напуснала работа тогава, нямаше ли да съм спечелила достатъчно през тези години, за да осигуря на дъщеря си по-дълго лечение? В този момент осъзнах, че мислите ми са неправилни. Нима не роптаех срещу Бог? Мълчаливо се помолих на Бог, умолявайки Го да закриля сърцето ми. Осъзнах, че трябва да чета Божиите слова. Без Божиите слова нямаше да мога да остана непоколебима. Казах на дъщеря си: „Връщам се да ти направя нещо за ядене. Ти си млада християнка: ако те боли главата, трябва да се молиш на Бог“. Тя каза: „Мамо, готова съм да се моля“.

Когато се върнах, включих своя MP5 плейър и прочетох един откъс от Божиите слова: „Тъй като хората не познават Божието устройване и Божието върховенство, те винаги се изправят пред съдбата настроени непокорно и с бунтовна нагласа, и винаги искат да се освободят от Божията власт и върховенство, както и от онова, което им е подготвила съдбата, като напразно се надяват да променят настоящото си положение и да изменят съдбата си. Те обаче никога няма да постигнат успех и са възпрепятствани на всяка крачка. Тази борба, която се води дълбоко в душите им, им причинява болка и тази болка се издълбава в костите им, и едновременно с това ги кара да пропиляват живота си. Каква е причината за тази болка? Дали се крие в Божието върховенство, или е заради това, че човек има лоша съдба? Очевидно не е нито едното, нито другото. В крайна сметка това е причинено от пътя, който поемат хората, и от начините на живот, които избират за себе си“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III). От Божиите слова разбрах, че съдбата на всеки човек е предопределена от Бог. Въпреки че на пръв поглед изглеждаше, че предразположението на дъщеря ми към тази болест е наследено от баща ѝ, всъщност това беше Божието върховенство. Нейната съдба беше да страда по този начин. Аз обаче исках да използвам собствените си способности, за да променя съдбата на детето си. Мислех си, че ако имам пари, можех да платя за по-дълъг курс на лечение и да я поддържам жива. Това беше, защото не разбирах Божието върховенство. Спомних си за едно дете от съседното село, което се разболя от левкемия. Семейството му имаше пари да плати за лечение, но то почина само след няколко месеца лечение. Парите не могат да удължат живота на човек. Бог господства над живота и смъртта на човек и ги устройва. Когато определеното време за живот на човек изтече, никакви пари не могат да го спасят. Сетих се за момента, когато Йов е загубил децата си. Въпреки че е изпитвал голяма болка и тъга, той никога не е съгрешил с устните си и никога не се е оплакал от Бог. Той е успял да се покори на Божието върховенство и подредби. Авраам е станал баща на син на стогодишна възраст. Когато по-късно Бог го е помолил да Му принесе сина си в жертва, той е изпитал болка и сърдечна мъка от раздялата, но е успял да се покори на Божието върховенство. Той не е спорел с Бог, нито се е пазарял, и накрая е принесъл Исаак в жертва. В часовете си на мъка Йов и Авраам са успели да се покорят на Божието върховенство и подредби. Те са се бояли от Бог и са Му се покорявали, и не са живеели според обичта си. Откакто повярвах в Бог досега, аз постоянно живеех според обичта си. Нито веднъж не се покорих на Божиите устройвания и винаги исках Бог да пази дъщеря ми, като се опитвах се да се пазаря с Бог. Напълно ми липсваше разум! Когато осъзнах това, вече не се тревожех толкова за болестта на детето си.

Когато се върнах в болницата, дъщеря ми каза: „Мамо, видях всемогъществото на Бог. След като си тръгна, главата ми отново започна да ме боли и се помолих на Бог. След като се помолих, главата ми вече не ме болеше“. Оттогава нататък детето ми никога повече нямаше главоболие и вирусът не се разпространи в мозъка ѝ. Непрекъснато благодарях на Бог в сърцето си. Докато детето ми беше в болницата, тя се молеше на Бог всеки ден и бавно се адаптира към химиотерапията. Състоянието ѝ основно се стабилизира. Една година мина като миг и състоянието на дъщеря ми не се влоши. Докато се усетя, дойде април 2016 г. и вече беше време за седмия курс химиотерапия на дъщеря ми. По това време тя беше развила лека кашлица и когато излязоха резултатите от изследванията, те показаха, че вирусът се е появил отново и е заразил белите ѝ дробове. Положението беше по-сериозно от първия път. Това вече беше високорисков период и животът ѝ беше в опасност всеки един момент. Като чух това, почувствах неописуема тъга. Осъзнах, че това може да е краят на отреденото време за живот на дъщеря ми. Помолих се на Бог да ми даде сили да не роптая срещу Него и да се покоря. Този път медицинските сметки бяха доста високи и ние вече нямахме средства да ги платим. Сестрите настояваха за плащане на сметките. Дъщеря ми чу и каза тъжно: „Мамо, ако спрат лекарствата ми, ще умра ли?“. По-късно ми написа бележка, в която се казваше: „Защо се разболях от тази болест? Толкова съм млада, искам да ходя на училище. Не искам да умра. Още не съм се насладила на този свят…“. Когато прочетох това, се почувствах толкова огорчена, сякаш сърцето ми се късаше. Въпреки че знаех, че животът на детето ми е в Божиите ръце, все още не исках да я загубя.

По-късно прочетох този откъс от Божиите слова: „Смъртта на живо същество — прекратяването на физическия живот — означава, че живото същество е преминало от материалния в духовния свят, докато раждането на нов физически живот означава, че живото същество е дошло от духовния в материалния свят и е започнало да поема и да изпълнява своята роля. Независимо дали става въпрос за заминаването или пристигането на едно същество, и двете са неразделно свързани с делото на духовния свят. В момента, в който някой пристигне в материалния свят, Бог вече е направил подходящите подредби и определения в духовния свят за това в кое семейство ще отиде онзи човек, в коя епоха ще пристигне, часа, в който ще пристигне, и ролята, която ще изпълнява. Следователно целият живот на този човек — нещата, които прави, и пътищата, по които поема — ще протича в съответствие с подредбите, направени в духовния свят, без ни най-малко отклонение. Освен това моментът, в който физическият живот приключва, както и начинът и мястото на неговото приключване, са ясни и разпознаваеми за духовния свят. Бог господства над материалния свят, и също така господства над духовния свят и Той няма да забави нормалния цикъл на живот и смърт на една душа, нито някога ще допусне грешки в подредбите на този цикъл. Всеки от служителите на официални постове в духовния свят изпълнява своите индивидуални задачи и върши онова, което трябва да върши, в съответствие с инструкциите и правилата на Бог. Затова в света на човечеството всяко материално явление, наблюдавано от човека, е подредено и не съдържа хаос. Всичко това се дължи на Божието подредено господство над всички неща, както и на факта, че Неговата власт господства над всичко. Неговото господство включва материалния свят, в който живее човекът, и освен това — невидимия духовен свят, който стои зад човечеството. Следователно, ако хората искат да имат добър живот и се надяват да живеят в приятна среда, освен че им е осигурен целият видим материален свят, трябва да им бъде осигурен и духовният свят, който никой не може да види, който управлява всяко живо същество заради човечеството и който е подреден. Така, след като казахме, че Бог е източникът на живот за всички неща, не повишихме ли нашето осъзнаване и разбиране за „всички неща“? (Да.)“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият X). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че Бог господства над живота на хората и го устройва. Всяка една душа има мисия, когато идва и след това си отива, или си отива, за да дойде отново. Животът и смъртта на човек се устройват без най-малка грешка от Бог в духовния свят. Когато душата на човек се върне в духовния свят, тя също е в Божиите ръце и Той е направил подходящи подредби. Продължителността на отредения живот на всеки човек е предопределена от Бог. Трябва да се покоря на Божието върховенство и подредби и да посрещна смъртта на дъщеря си със спокойствие. Когато разбрах това, проведох общение с дъщеря си: „В духовния свят всеки от нас е самотен скитник. Бог ни доведе в този материален свят и ни позволи да се наслаждаваме на всичко, което Той е създал. Дъхът в дробовете ни е даден от Бог. Ако Бог не ти беше дал този дъх, тогава дори след като те родих, ти нямаше да можеш да живееш. Виждаш, някои деца умират веднага щом се родят. Поне ти си живяла толкова дълго и си се наслаждавала на всичко, което Бог ни е дал. Не е ли това много по-добре от техния живот? Така че, без значение колко дълго живеем, трябва да се покоряваме на Божиите подредби“. След като чу това, дъщеря ми вече не се страхуваше толкова. След като я изписаха от болницата, дъщеря ми си играеше с приятелите си. Изглеждаше много жизнерадостна. Тя ми каза: „Мамо, всеки ден, в който Бог ми позволява да живея, аз Му благодаря, че ми дава този дъх. Ако един ден отреденият ми живот свърши, аз ще се покоря“. Два месеца по-късно, на 26 юни 2016 г., дъщеря ми ме напусна завинаги. Благодарение на напътствието на Божиите слова успях да се отнеса правилно към смъртта на дъщеря ми и сърцето ми беше много спокойно.

В онези тъжни дни Божиите слова ме водеха стъпка по стъпка и ми дадоха възможност да гледам на нещата в съответствие с Божиите слова, да разбера погрешните си възгледи за стремеж към благословии във вярата си, да осъзная, че и животът, и смъртта са предопределени от Бог, да посрещна смъртта на дъщеря си със спокойствие и да изляза от своята мъка. Аз наистина преживях как Божиите слова са истината, пътят и животът.