Роден съм в християнско семейство и приех делото на Всемогъщия Бог от последните дни, когато бях на 60 години. Чувствах се много щастлив, че мога да приветствам Господ в последните дни и да приема Божието дело в сетните дни и че мечтата ми да бъда спасен и да вляза в царството скоро щеше да се сбъдне. Стига само да работех усилено в дълга си и да правех саможертви, имах шанс да получа Божието спасение. След това влагах всичко от себе си във всеки дълг, който църквата ми възлагаше, и дори на 70 години още можех да карам колело и да изпълнявам задачи за църквата. Тичах нагоре-надолу по стълбите, докато изпълнявах дълга си, и никога не усещах умора. Бях толкова щастлив, че още мога да изпълнявам дълг. После обаче, с напредването на възрастта, телесните ми функции започнаха да упадат и тялото ми не беше същото. Заради здравето ми църквата ми възложи да съм домакин на събрания у дома. Бях малко разочарован. С възрастта и зрението ми отслабна и вече не можех да карам колело, за да изпълнявам дълга си. Можех само да бъда домакин. Ако не можех да изпълнявам задълженията си с напредването на възрастта, как щях да бъда спасен? Мислех си колко прекрасно щеше да бъде, ако бях няколко години по-млад, и много завиждах на по-младите братя и сестри, които можеха да пътуват, за да работят за Бог.

Миналия март църковният водач ми възложи да помагам на сестра Ю Син. Тя беше на 78 и вече беше трудноподвижна, затова не можеше да изпълнява никакъв дълг. Като видях в какво състояние е, се натъжих и разтревожих. Аз вече бях на повече от 80, бях по-стар дори от сестра Ю Син, здравето ми не беше, както преди, и не знаех дали няма и аз да се разболея някой ден и да не мога да изпълнявам дълг. Каква полза щеше да има от мен тогава? Дали щях да имам надежда за спасение, ако не можех да изпълнявам задълженията си? Колкото повече мислех за това, толкова повече се разстройвах. После и аз се разболях. Веднъж ми се зави свят, като станах посред нощ, за да ида до банята, и на сутринта вече не можех да стана. Бях толкова замаян, че дори не можех да отворя очи. Повръщах и имах диария, не задържах дори водата. Жена ми повика дъщеря ни да дойде да се грижи за мен и след два дни най-накрая започнах да се възстановявам. Не ми отнеха дълга, но бях твърде слаб и нямах енергия за нищо. Не задържах храната, чувствах се замаян и ми се гадеше. Като стар човек, чието здраве се разклаща все повече, се тревожех дали ще се възстановя толкова бързо, ако пак се разболея така. Ако не се оправех бързо и някой трябваше да се грижи за мен, нямаше да мога да изпълнявам никакъв дълг. Това нямаше ли да ме направи безполезен? Можех ли да вляза в царството без дълг? Колко прекрасно щеше да е да съм с няколко години по-млад, както бях преди 20 години, когато тъкмо бях приел този етап от делото и не се страхувах да правя нищо. Каквото и да ми възложеше църквата, наблизо или надалеч, аз го изпълнявах. Докато имах дълг, имах по-голяма надежда да бъда благословен. Но не можех да върна времето назад и вече не ставах за нищо. И така, заживях ден за ден. Много скоро се оказах в състояние на отрицание и погрешни разбирания. Състоянието ми постоянно се влошаваше. Загубих желание да чета Божиите слова и нямах мотивация за нищо. Не влагах сърце в дълга си, както преди. Помолих се на Бог: „Боже! Струва ми се, че откакто съм стар и не мога да изпълнявам много задължения, за мен няма надежда да вляза в царството и да бъда спасен. Много съм потиснат. О, Боже, моля Те, дай ми вяра и ме напътствай, да не ми пречи напредналата ми възраст, да мога да разбера волята Ти и да изляза от това състояние“.

Състоянието ми се промени, когато прочетох откъс от Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Сред братята и сестрите има и възрастни хора, между 60 и 80-90 годишни, които също изпитват някои затруднения поради напредналата си възраст. Въпреки възрастта, мисленето им не е непременно така правилно или разумно, а идеите и възгледите им невинаги отговарят на истината. Тези възрастни хора също имат проблеми и все се тревожат: „Здравето ми вече не е толкова добро и дългът, който мога да изпълнявам, е ограничен. Дали Бог ще си спомни за мен, ако изпълня само този малък дълг? Понякога се разболявам и имам нужда някой да се грижи за мен. Когато няма кой да се грижи за мен, не съм в състояние да изпълнявам дълга си, така че какво мога да направя? Аз съм стар и не запомням Божиите слова, когато ги чета, а и ми е трудно да разбера истината. Когато разговарям за истината, говоря объркано и нелогично, и нямам никакви изживявания, които да си струва да споделя. Стар съм вече и нямам достатъчно енергия, зрението ми не е много добро и нямам сили. Всичко ме затруднява. Не само че не мога да изпълнявам дълга си, но и лесно забравям и обърквам разни неща. Понякога се обърквам и създавам проблеми на църквата и на моите братя и сестри. Искам да постигна спасение и да се стремя към истината, но е много трудно. Какво мога да направя?“. (…) По-конкретно, някои възрастни хора, искат да прекарват цялото си време, като отдават всичко на Бог и изпълняват дълга си, но са физически немощни. Някои от тях имат високо кръвно налягане, други – висока кръвна захар, трети – стомашно-чревни проблеми, а физическите им сили не достигат, за да се справят с изискванията на дълга си, и затова се измъчват. Те завиждат на младите хора, които са способни да ядат и пият, да тичат и скачат. Колкото повече гледат как младежите вършат тези неща, толкова повече страдат и си мислят: „Искам да изпълнявам добре дълга си, да търся истината и да я разбера, искам и да я практикувам, но защо е толкова трудно? Толкова съм стар и безполезен! Не иска ли Бог стари хора? Наистина ли старите хора са безполезни? Не можем ли ние да постигнем спасение?“. Те са тъжни и неспособни да се почувстват щастливи, както и да мислят за това. Не искат да пропуснат такова прекрасно време и такава голяма възможност, но не са способни да дадат всичко от себе си и да изпълнят дълга си, като вложат цялото си сърце и душа, както правят младите. Заради възрастта си тези стари хора потъват в дълбоко страдание, безпокойство и тревога. Всеки път, когато срещнат трудност, неуспех, изпитание или препятствие, те се оплакват от възрастта си и дори се мразят и никак не се харесват. Във всеки случай обаче от това няма никаква полза, няма решение и те нямат път напред. Възможно ли е наистина да нямат път напред? Съществува ли някакво решение? (Възрастните хора също трябва да изпълняват дълга си, доколкото е по силите им.) Приемливо е възрастните хора да изпълняват дълга си, доколкото е по силите им, нали? Могат ли възрастните хора да не се стремят повече към истината заради възрастта си? Не са ли те способни да разберат истината? (Да, способни са.) Могат ли възрастните хора да разберат истината? Донякъде могат, но дори и младите хора не могат да разберат всичко. Възрастните хора винаги имат погрешно схващане, че са объркани, че паметта им е слаба и затова не могат да разберат истината. Прави ли са? (Не са.) Макар младите хора да имат много повече енергия от възрастните и да са физически по-силни от тях, всъщност способността им да разбират, осмислят и знаят е същата като тази на възрастните. Нима възрастните хора не са били млади навремето? Те не са се родили стари, а един ден младите хора също ще остареят. Възрастните хора не бива все да мислят, че са различни от младите, понеже са стари, физически слаби и болни и понеже имат слаба памет. Всъщност разлика няма. Какво имам предвид, когато казвам, че няма разлика? Независимо дали човек е стар или млад, поквареният му нрав е все същият, отношението и възгледите му за всякакви неща са същите, и гледната му точка и позициите му по всякакви въпроси не се променят. Затова възрастните хора не бива да си мислят, че имат по-малко покварен нрав, само защото са стари, имат по-малко екстравагантни желания от младите, могат да са уравновесени и нямат необуздани амбиции или желания – това е погрешно схващане. Младите хора могат да се съревновават за позиция, а нима възрастните не могат? Младите хора могат да вършат неща, които противоречат на принципите, и да действат своеволно, а нима възрастните не могат? (Да, могат.) Младите хора могат да са надменни, а нима възрастните не могат? Когато обаче възрастните хора са надменни, поради напредналата си възраст те не са толкова агресивни и тяхната надменност не е така високомерна. Младите хора показват по-явни проявления на надменност поради гъвкавите си крайници и по-пъргавия си ум, докато по-възрастните хора показват по-малко видими проявления на надменност заради скованите си крайници и несъобразителния си ум. Същината на надменността им и поквареният им нрав са еднакви. Колкото и дълго да е вярвал в Бог един възрастен човек, колкото и години да е изпълнявал дълга си, ако не търси истината, поквареният му нрав ще продължи да съществува. (…) И така, не става дума за това, че възрастните хора няма какво да направят, нито че не са способни да изпълняват дълга си, камо ли за това, че не са в състояние да се стремят към истината – много неща могат да направят. Различните ереси и заблуди, които си натрупал през живота си, както и различните традиционни идеи и представи, невежи, упорити, консервативни, неразумни и нелепи неща, които си събрал, са се натрупали в сърцето ти и трябва да отделиш още повече време от младите, за да ги изровиш, анализираш и разпознаеш. Не става дума за това, че няма какво да правиш или че трябва да страдаш, да се безпокоиш и да се тревожиш, когато не знаеш какво да правиш – това нито е твоя задача, нито твоя отговорност. На първо място, възрастните хора трябва да имат правилно мислене. Макар да си на години и физически да си относително остарял, трябва да имаш младежко мислене. Макар да остаряваш, мисленето ти да се забавя и паметта ти да е слаба, ако все още можеш да се опознаваш, да разбираш словата, които изричам, и да разбираш истината, това доказва, че не си стар и че не ти липсва качеството. Ако човек е над 70 годишен, но не е способен да разбере истината, това показва, че духовният му ръст е твърде малък и не е в състояние да се справи със задачата. Следователно възрастта няма значение, когато става дума за истината“ („Словото“, Т.6, „За търсенето на истината I“, „Как да се стремите към истината (3)“). Прочетох откъса няколко пъти. Божиите слова наистина ме пронизаха право в сърцето и разкриха точно състоянието ми. Разбрах, че вече съм стар и не съм, както преди, затова не мога да тичам насам-натам да изпълнявам дълг и мога само да приемам хора вкъщи. А като видях в какво състояние е сестра Ю Син — вкъщи, неспособна да изпълнява дълг, много се разтревожих за възрастта си и за това, че ако някой ден наистина не мога да се движа или да изпълнявам дълг, няма как да бъда спасен. Мисълта за това да не вляза в царството беше много болезнена и разстройваща за мен и ме караше да се безпокоя за крайната си цел. Живеех в отрицание и песимизъм и загубих мотивация да правя каквото и да е. Четенето на Божиите слова ме трогна и разведри сърцето ми. Не е вярно, че старите хора нямат възможности, че не могат да бъдат спасени и че не могат да вършат нищо или да изпълняват дълг. Старостта не значи, че сърцето ти е старо и си негоден за нищо. Има неща, които ние, възрастните, можем да правим, както преди — да четем Божиите слова и да се молим, когато трябва, и да изпълняваме дълг, на който сме способни, както обикновено. Бог никога не е казал, че не одобрява възрастните, защото вече не могат да изпълняват толкова много задължения. Освен това и старите, и младите имат покварен нрав и всички ние трябва да се стремим към истината. Особено старите хора като мен, които от живота вкъщи, в училище и от обществото са си изградили всякакви мисли, представи и философии за живота. Толкова много от тези сатанински философии, ереси и лъжи са се натрупали в главата ми. Вярващ съм от години, но тези сатанински отрови са заседнали в мен и са станали моите правила за оцеляване. Понякога, когато съм се събирал с други хора, съм забелязвал, че някой живее в неправилно състояние или сее отрицание. Виждах много ясно, че думите му не са извисяващи, но си мълчах, за да запазя отношенията си с хората. Живеех според сатанинската философия „Ако си мълчиш за грешките на добрите приятели, ще имаш дълго и добро приятелство“. Не бях склонен да практикувам истината от страх да не обидя някого. А на събранията, когато обсъждахме делата на герои от Библията, някои братя и сестри не разбираха, а аз проявявах арогантен нрав. Мислех, че като стар християнин знам повече от тях, затова им обяснявах постоянно, като използвах възможността да се надуя. При толкова покварени нрави, с които не се бях справил, е трябвало да бъда по-устремен и да се старая да търся истината. Трябва да се стремя повече към истината в оставащите ми години, за да се справя с покварата си. Толкова много неща трябва да свърша и в толкова много истини трябва да навляза. Все завиждах на младите за доброто им здраве и многото различни задължения, мислейки, че те имат повече надежда за спасение. Сега, когато вече не мога да се движа и задълженията ми са ограничени, започнах да се тревожа, че за мен няма място в царството. Потънах в отрицание и не можех да го преодолея. Като се замисля за това сега, било е много глупаво. Трябваше да имам правилна нагласа. Макар че сме стари и плътта ни линее, още разбираме Божиите слова и имаме здрав разум, затова не можем да губим време в търсенето на истината и не бива да живеем в униние и тревога. Това става съвсем ясно от този откъс от Божиите слова: „Макар да остаряваш, мисленето ти да се забавя и паметта ти да е слаба, ако все още можеш да се опознаваш, да разбираш словата, които изричам, и да разбираш истината, това доказва, че не си стар и че не ти липсва качеството“. Веднага почувствах, че имам към какво да се стремя. Бог казва, че не сме стари, така че трябва да се стремим още по-усърдно към истината в оставащите ни години.

Прочетох и това в Божиите слова: „Аз решавам назначението на всеки човек не според възрастта му или общественото му положение, нито според изтърпените от него страдания, а най-малко според това доколко предизвиква жалост. Съдя хората по това дали притежават истината. Не съществува никаква алтернатива“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Подгответе си достатъчно много добри дела за вашето назначение“). „Желанието на Бог е всеки да бъде усъвършенстван, в крайна сметка да бъде спечелен от Него, да бъде напълно пречистен от Него, да стане един от хората, които Той обича. Независимо дали ви наричам изостанали или с ниско качество, всичко това е факт. Когато казвам така, това не означава, че искам да ви изоставя, че съм изгубил всякаква надежда за вас, още по-малко, че не искам да ви спася. Днес съм дошъл да извърша делото на вашето спасение, с други думи, делото, което върша, е продължение на делото на спасението. Всеки човек има шанса да бъде усъвършенстван: ако го желаеш, ако се стремиш към това, накрая ще можеш да го постигнеш и никой от вас няма да бъде изоставен. Ако си човек с ниско качество, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с твоето ниско качество; а ако си човек с високо качество, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с твоето високо качество; ако си невеж и необразован, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с твоето невежество; ако си образован, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с факта, че си образован; ако си възрастен човек, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с твоята възраст; ако си в състояние да оказваш гостоприемство, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с това ти качество; ако кажеш, че не можеш да оказваш гостоприемство и можеш да изпълняваш само определена задача, независимо дали става дума за разпространяване на Евангелието, грижа за църквата или други общи дела, Моето усъвършенстване спрямо теб ще бъде в съответствие със задачата, която изпълняваш. Да бъдеш верен, да бъдеш покорен докрай и да се стремиш да постигнеш най-висшата любов към Бог — това е, което трябва да постигнеш, и няма по-добри практики от тези три“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасно назначение“). Бях наистина трогнат от тези Божии слова. Бог никога не е определял крайния резултат за някого въз основа на качествата, възрастта или броя на задълженията му. Бог гледа само дали хората са Му посветени и дали Му се подчиняват. Стига само човек да е решен да се стреми към истината, да има искрена вяра и да обича истината, Бог няма да го изостави. Видях, че Бог е праведен, а изискванията му не са еднакви за всички. Той изисква от хората според духовния им ръст и способностите им. Който може да бъде домакин, трябва да е домакин, а който може да проповядва евангелието, трябва да прави това. Хората трябва да изпълняват такъв дълг, какъвто могат. Стига само да се стремим към истината и да действаме въз основа на Божиите слова, имаме шанс за спасение. Мислех, че на моята напреднала възраст няма дълг, който да мога да изпълнявам, и че Бог няма да ме одобри. Мислех за Бог като за шеф от светския живот, който ще те държи, докато работиш и имаш стойност, но после ще те пропъди. Това беше липса на почит към Бог. Също така не съм разбирал правилно Божията воля заради погрешните ми представи и фантазии. Бог също така никога не е казал, че старите хора не могат да бъдат спасени или усъвършенствани. Сетих се за антихристите и злодеите, отлъчени от църквата. Някои бяха по-млади от мен, бяха напуснали домовете и работата си заради дълга. Работеха много по човешките стандарти, но не се стремяха към истината и поквареният им нрав не се промени изобщо. Разчитаха на сатанинската си природа, смущаваха делото на Божия дом, никога не се покайваха и накрая бяха пропъдени от Бог. А от по-възрастните членове някои стояха у дома и бяха домакини на събрания, други съхраняваха книгите на църквата, но всички си гледаха работата, както трябва. Бог не им обръща гръб, нито ги пропъжда заради възрастта или защото вече не могат да изпълняват толкова задължения. Видях, че Бог пропъжда хората заради същината на природата им, а не заради възрастта. Вече съм стар и не мога да подкрепям църквата, както преди. Приемам гости в дома си. Трябва да изпълнявам дълга си на домакин добре и да поддържам сигурна среда за събрания вкъщи, за да могат братята и сестрите да дойдат и да си отидат в мир. Това означава да се посветя на дълга си. Съседката ми сестра Ю Син не е добре и се нуждае от помощ, затова трябва да правя, каквото мога, да се срещам и да разговарям с нея. А когато срещна трудности или проблеми, трябва да се моля и да чета Божиите слова, за да ги реша. Ако мога да нося 3 кг, ще нося 3 кг, ако мога да нося 10, ще нося 10. Да даваш най-доброто от себе си и да правиш всичко, което можеш — това е най-важното. Щом разбрах това, се почувствах засрамен и унизен. Не бях разбрал Божията воля, не гледах на нещата според словата Му и не действах според тях. Напротив, живеех според собствените си грешни възгледи, като разбирах Бог неправилно. Бях истински бунтар.

Разсъждавах защо все се тревожех, че ще остарея, няма да мога да изпълнявам дълг и ще бъда пропъден. Какви мотиви се криеха зад това? В търсенето на истината прочетох няколко откъса от Божиите слова: „Някои хора се изпълват със сила, щом видят, че вярата в Бог ще им донесе благословения, но след това губят цялата си енергия, щом видят, че трябва да изтърпят облагородявания. Това вяра в Бог ли е? В крайна сметка ти трябва да постигнеш пълно и безпрекословно подчинение пред Бог във вярата си. Ти вярваш в Бог, но все още имаш изисквания към Него, имаш много религиозни представи, от които не можеш да се откажеш, лични интереси, които не можеш да изоставиш, и все още търсиш блаженства на плътта и искаш Бог да спаси плътта ти, да спаси душата ти — всичко това е поведение на хора, които имат погрешна гледна точка. Въпреки че хората с религиозни убеждения вярват в Бог, те не се стремят да променят своя нрав и не се стремят към познание за Бог, а преследват единствено интересите на плътта си. Много от вас имат вяра, която спада към категорията на религиозните убеждения; това не е истинска вяра в Бог. За да повярват в Бог, хората трябва да имат сърце, което е готово да страда за Него, и воля да се предадат. Ако хората не изпълнят тези две условия, тогава тяхната вяра в Бог не е сериозна и те няма да могат да постигнат промяна в нрава си. Само хората, които искрено се стремят към истината, търсят познание за Бог и се стремят към живота, са тези, които наистина вярват в Бог“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които трябва да бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване“). „Хората вярват в Бог, за да бъдат благословени, възнаградени, издигани. Нима това не съществува в сърцето на всеки? Факт е, че е така. Въпреки че хората не говорят често за това и дори прикриват мотивите и желанието си да получат благословии, това желание и този мотив винаги са били непоклатими дълбоко в сърцата им. Колкото и духовна теория да разбират хората, какъвто и опит или знания да имат, какъвто и дълг да могат да изпълнят, колкото и страдания да понасят и каквато и цена да плащат, те никога не се отказват от мотивацията за благословии, скрита дълбоко в сърцата им, и винаги мълчаливо се трудят за нея. Нима това не е заровено най-дълбоко в сърцата на хората? Как бихте се чувствали без тази мотивация да получавате благословии? С каква нагласа бихте изпълнявали дълга си и бихте следвали Бог? Какво би станало с хората, ако тази скрита в сърцата им мотивация да получават благословии бъде премахната? Възможно е много хора да станат негативно настроени, а някои да се демотивират да изпълняват дълга си. Те ще загубят интерес към вярата си в Бог, сякаш душата им е изчезнала. Те ще изглеждат така, сякаш сърцето им е било отнето. Затова казвам, че мотивацията за благословии е нещо, което се таи дълбоко в сърцата на хората“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Шест показателя за израстване в живота“). Това, което Бог разкрива и осъжда в тези слова, беше точно моето състояние. Бог наистина следи изкъсо сърцата и умовете ни. Този откъс разкри задните ми мисли и надеждите ми да бъда благословен. Оказа се, че вярата ми е била само за благословии. Когато тъкмо бях приел този етап от делото, бях мотивиран от възможността да вляза в царството. Бях склонен да правя всичко, което църквата искаше. Изпълнявах дълга си, каквото и да ставаше. Мислех, че Бог ще одобри, стига да плащам цена, а после ще бъда спасен и ще получа благословиите на небесното царство. Но като видях, че започвам да остарявам, че всичките ми телесни функции се влошават от възрастта и не мога да изпълнявам задължения, както преди, се разтревожих, че някой ден ще се разболея и няма да мога вече да изпълнявам дълг. Това ме натъжи и смути. И като си помислех за тези два дни, в които бях болен и неподвижен, се тревожех още повече, че ако се разболея пак и не оздравея бързо, няма да мога да изпълнявам никакъв дълг и няма да бъда спасен. Сърцето ми пустееше, чувствах се мрачен и унил. Нямах мотивация да чета Божието слово и да се моля, и гледах само ден да мине, друг да дойде. Наистина видях, че дълбоко в сърцето ми се беше вкоренил мотивът да бъда благословен и че винаги съм се трудил и старал, за да постигна тази цел. Отвън изглеждаше, че изпълнявам дълг и искам да удовлетворя Бог, но всъщност исках да изтъргувам дълга си за благословиите на небесното царство. Работех за крайната си цел. Аз наистина съм много зъл и подъл по природа. Роден съм в християнски дом и следвах родителите си — вярвам в Господ Исус от дете. Когато бях на 60 години, приех Божието дело от последните дни. Вече бях спечелил много. Бог има ясни и конкретни общения за всеки аспект на истината в последните дни и чрез съда и порицанието на словото Му съм придобил известно разбиране за покварената си природа и сатанинските отрови, способен съм да се презра и поквареният ми нрав се е променил донякъде. Това са плодовете на това, че съм преживявал Божия съд и порицание. Каква невероятна Божия благодат! Получил съм толкова велико спасение. Дори и Бог да ми отнеме диханието на мига, няма да съжалявам за нищо и ще съм Му благодарен. Но още съм жив и още дишам. Трябва да се стремя към истината и към нравствена промяна с цялото си сърце. Без значение дали съм благословен, или ми предстоят бедствия, трябва да се подчиня на Божиите разпоредби и власт. Това трябва да е моята причина като сътворено същество. Но след като бях получил толкова подкрепа от Божиите слова, аз още не знаех как да Му се отплатя за любовта Му. Исках да използвам дълга си, за да сключа сделка с Бог за благословиите на царството. Ставах унил и разбирах Бог погрешно, когато мислех, че не мога да ги получа. Нямах нито съвест, нито разум. Къде ми беше човешката природа? Бях толкова себичен, долен и окаян. Мотивите и възгледите ми във вярата не бяха правилни. Исках само да вляза в небесното царство и се стремях единствено към материални печалби и благословии. Вървях по пътя на Павел. Помислих си как Павел е постигнал толкова много, но е имал вяра само за да получи награда и корона. Използвал е делото си, за да сключи сделка с Бог, да го изтъргува срещу небесните благословии. Не се е стремил да опознае Бог. Вървял е по пътя на съпротивата срещу Бог. В крайна сметка е бил наказан от Бог. Моят стремеж беше същият като на Павел. Не се стараех да постигна нравствена промяна, за да удовлетворя Бог, а изпълнявах дълга си само заради благословиите. Уж изпълнявах дълг, но всъщност мамех Бог. Не бях истински вярващ. Един истински вярващ се стреми към истината, старае се да опознае и обикне Бог. В изпълнението на дълга му няма условия и сделки. Няма лични мотиви и цели, нито екстравагантни желания. Той дава всичко от себе си, за да удовлетвори Бог. Също като Петър — макар и да не е вършил толкова работа, колкото Павел, той е бил способен да приеме съда и порицанието на Бог, да опознае себе си и да се стреми да опознае и обикне Бог. Накрая Му се е подчинил докрай — бил е разпънат с главата надолу за Бог, с което е свидетелствал за Него и Го е прославил. С вяра като моята, зад която стоят подли мотиви и желания, никога нямаше да спечеля Божието одобрение, колкото и години да вярвах. В крайна сметка щях да бъда отхвърлен и възневидян от Бог. Ако не се покаех и продължавах да гледам на вярата и дълга си като на сделка, нямаше никога да спечеля истината или да постигна нравствена промяна. Щях да завърша като Павел — разобличен и пропъден от Бог.

Помислих си за тези Божии слова: „Няма нищо общо между дълга на даден човек и това дали той е благословен, или проклет. Дългът е нещо, което човек трябва да изпълни, това е негово дадено от Бога задължение, което не бива да зависи от отплата, условия или причини. Само тогава става дума за изпълнение на дълга“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг“). В този момент осъзнах, че дългът е това, което сътвореното същество трябва да прави, и то не е свързано с получаването на благословии или несгоди. Като член на Божия дом не би трябвало да Му поставям условия. Трябва да си изпълнявам задълженията. Същото е и в семейството. Когато децата правят за семейството, каквото могат, могат ли да искат парично възнаграждение от родителите си? Та тогава не биха били членове на семейството, а наемни работници. Като член на Божието семейство, като сътворено същество трябва да изпълнявам някакъв дълг за Създателя — какво по-правилно и естествено от това? Трябва да показвам отдаденост без условия и награди. Точно това трябва да правя. Вече съм стар и здравето ми е разклатено, но Бог не се е отказал от мен. Продължава да ме подкрепя и напътства със словата Си. Не мога да съм безсъвестен, да продължавам да живея в униние и да се изоставя до отчаяние. Трябва да имам правилно отношение и, докато имам ум и разум, да чета Божиите слова повече, да се опознавам и да се стремя към нравствена промяна, да изпълнявам такъв дълг, какъвто мога, и да се подчинявам на Божиите разпоредби и власт. Прочетох и още нещо в Божиите слова: „Това се отнася за всеки човек. Независимо от твоето качество, възрастта ти или от това, колко години си вярвал в Бог, трябва да насочиш усилията си към пътя на стремеж към истината. Не трябва да наблягаш на никакви обективни причини, а трябва да се стремиш безусловно към истината. Не прекарвай дните си в бездействие. Ако търсиш истината и полагаш усилия в стремежа си към нея като основна цел в живота си, може да се окаже, че истината, която придобиеш и до която ще можеш да достигнеш в стремежа си, не е онази, която си искал. Колко прекрасно ще бъде обаче, ако Бог каже, че ще ти даде крайна цел в зависимост от отношението и искреността ти в стремежа! Засега не се съсредоточавай върху това каква ще е крайната ти цел и какъв ще е изходът за теб. Не мисли и не питай за неща като: какво ще се случи и какво бъдеще те очаква, дали ще си способен да избегнеш бедствието и да оцелееш. Съсредоточи се единствено върху това да се стремиш към истината в Божиите слова и към Неговите изисквания, да изпълняваш дълга си добре, да удовлетвориш Божията воля, да не се окажеш недостоен за шестте хиляди години, през които Бог е чакал и очаквал. Дай на Бог малко утеха, позволи Му да види някаква надежда за теб и нека желанията Му се осъществят в теб. Кажи Ми, смяташ ли, че Бог ще се отнесе зле с теб, ако го направиш? Разбира се, че не! И дори ако накрая резултатите не са такива, каквито човек би желал, как трябва едно сътворено същество да се отнася към това? Без да се съобразява с никакви лични намерения, трябва да се подчинява Божията организация и подредби за всичко. Нима сътворените същества не трябва да възприемат именно такъв възглед? (Така е.) Това е правилният начин на мислене“ („Словото“, Т.6, „За търсенето на истината I“, „Защо човек трябва да се стреми към истината“). „Търсенето на истината е важна част от човешкия живот. Нищо не е по-важно от търсенето на истината и нищо не е по-ценно от придобиването ѝ. Лесно ли беше да следваш Бог до днес? Побързай да превърнеш търсенето на истината във важен въпрос! Този етап на делото в последните дни е най-важният етап от делото, което Бог извършва върху хората в Своя шестхилядолетен план за управление. Търсенето на истината е най-висшето очакване, което Бог възлага на Своите избраници. Той се надява, че хората ще вървят по правилния път, а именно — да търсят истината“ („Словото“, Т.6, „За търсенето на истината I“, „Защо човек трябва да се стреми към истината“). Когато прочетох това, бях много вдъхновен и развълнуван. Бог ни е казал всичко за волята Си и за изискванията Си към хората и надеждите Си за тях. Той не се интересува дали качеството ни е добро, или лошо, на каква възраст сме или колко задължения сме изпълнили. Интересува се само от това дали се стремим към истината, дали сме отдадени във вярата си и дали Му се подчиняваме. Също както в Епохата на благодатта една вдовица дала само две малки монети, но спечелила одобрението на Бог, защото Му дала всичко, което има. Бог е видял искреността ѝ. Макар че съм стар и не мога да се меря с младите в никое отношение, не съм унил. Искам да напредвам и да се възползвам от всеки ден. Докато сетивата и разумът ми работят, трябва да търся истината усилено, да чета повече Божиите слова и да практикувам всяко малко нещо, което разбирам, и да давам най-доброто от себе си в дълга. Когато умра, сърцето ми ще бъде в мир и Бог няма да съжалява, че ме е подкрепял през целия ми живот. Бог ми е позволил да се родя в последните дни. Успях да приема делото Му от последните дни на 60 години, да съм свидетел на Божията поява, да чуя лично гласа Му и да премина през съда и порицанието Му; това е било огромна благодат и благословия от Бог за мен. Ако продължавах да потъвам в тъгата на старостта, без да се стремя да се възползвам от шанса да търся истината, щях да пропусна възможността си да преживея Божието дело и да бъда спасен. Ако след това бях поискал да се стремя към истината, щях да съм пропуснал шанса си и щеше да е твърде късно за съжаление. Затова се помолих на Бог: „О, Боже! Готов съм да се покая. Не искам вече да живея в отрицание, тревога и неразбиране. Искам да приложа словата Ти на практика, да направя всичко по силите си да се стремя към истината, докато съм жив, и да поема правилния път в живота. Искам да практикувам всичко, което разбирам от словата Ти, да изпълнявам дълга си и да удовлетворя волята Ти. Независимо дали съм благословен, или ме сполитат несгоди, готов съм да се подчиня на властта и разпоредбите ти“.

Оттогава чета внимателно Божиите слова и разсъждавам върху тях повече. Влагам всичко във всеки дълг, който църквата има нужда да изпълня. Добил съм известен опит и знание от годините си на вярващ и съм писал статии в свидетелство за Бог. Проповядващите евангелието сега особено много се нуждаят от добри статии, за да се справят с религиозните представи на хората, а аз, като вярващ отдавна, искам да напиша няколко, за да спомогна за разпространението на евангелието на царството. Имам доста арогантен нрав и често потискам семейството си с надменността си. Стремя се към истината, за да преодолея този аспект от покварата си и да разкрия нормална човешка природа пред семейството си. В обичайното си общуване с братята и сестрите, като видя, че някой действа срещу принципите, ако се страхувам да не кажа нещо, което да го обиди или да му направи лошо впечатление, се моля на Бог да не живея според сатанински философии и да се съсредоточа върху практикуването на истината и поддържането на интересите на Божия дом, а не върху това да угаждам на хората. Сега се упражнявам да практикувам истината и в най-малкото нещо и се чувствам спокоен и изпълнен с радост. Това, че преодолях унинието, тревогата и угрижеността, е изцяло благодарение на Божиите напътствия и благодат. Истински съм благодарен на Бог! Слава на Всемогъщия Бог!