През 1995 г. приех вярата в Господ Исус. След това като по чудо се подобри сърдечното ми заболяване, от което бях страдала години наред. Бях изключително благодарна и често правех дарения на църквата. Три години след това приех делото на Всемогъщия Бог в сетните дни и приветствах Господното завръщане. Четейки Божието слово научих как Бог изразява истината и въздава правосъдие в сетните дни, за да пречисти човечеството и да ни отведе на прекрасно назначение. Мислех, че ако искам и моето назначение да е добро, трябва да отдам всичко от себе си, да правя приношения и да върша добри дела. Затова започнах да разпространявам евангелието, понякога организирах събрания у дома, правех всичко по силите си толкова често, колкото можех. Ако ми останеха някакви пари, дарявах ги на по-нуждаещите се братя и сестри. Полицията ме арестува веднъж, докато споделях евангелието. Изтезаваха ме, осъдиха ме да лежа в затвора. Дори и тогава не предадох Бог. Мислех, че Бог със сигурност ще ме благослови щом съм извършила толкова добри дела. Но през 2018 г. сърдечното ми заболяване пак се обади след 20-годишно затишие. На два пъти ме приеха в болница. Мислех си, че каквото и да се случи, не бива да се оплаквам, а трябва да приема каквото Бог ми е отредил. За две седмици се възстанових и ме изписаха. Изпитвах дълбока благодарност към Бог. Мислех, че щом не се оплаках дори и докато боледувах, че щом продължавах да изпълнявам дълга си, съм истински предана и покорна на Бог.

Но през февруари 2019 г. сърдечното ми заболяване внезапно се обостри за пореден път. Далеч по-тежко от предния път. След това ми откриха и диабет, а страдах и от дискова херния. Не можех да се грижа за себе си. Хранех се легнала. Налагаше се моята снаха да ме пренася на ръце до тоалетната. По цял ден лежах и нямах сили да гледам, камо ли да говоря. Една нощ внезапно се влоших. Гърдите толкова ме боляха, че дъх не можех да си поема. Чувствах, че ако вдишам по-дълбоко, ще умра. През този половин час, през който много ме болеше, всяка секунда мислех, че умирам. Болката беше ужасяваща. Помислих си: Толкова съм зле, че нямам сили дори да мигна. Това ли е краят? Как ще вляза в царството? Ако не оживея, няма да споделя неговата благодат, няма да видя омайната му красота. Така ли приключва всичко за мен? Колкото повече мислех, толкова по-зле се чувствах. Горещо се молех, но не разбирах Божието намерение. Времето минаваше, а болестта не отпускаше хватката си. Направо не ми се живееше. Въпреки това знаех, че Бог все още не е сложил край на дните ми. Не знаех какво да правя. Подсъзнателно взех да предявявам изисквания към Бог: „Кога ще се подобри състоянието ми? Всички сестри на моята възраст са много по-здрави от мен, а аз отдавах всички сили и допринасях наравно с тях. Толкова много дадох за Бог, дори давах пари на нуждаещите се братя и сестри. Не пестях сили, за да изпълня дълга си. Дори когато ме арестуваха и толкова изстрадах, нито за миг не отрекох Бог и не Го предадох. Давам си сметка, че извърших множество добри дела. Защо Бог не ме благослови, не ме закриля, не ми възвръща силите?“. По онова време постоянно се оплаквах. Сърцето ми беше изпълнено с горчилка.

Едва когато сърцето започна да ме боли силно, започнах да се моля, да търся и застанах пред Бог. Молех Му се с тези думи: Божичко, сърдечното ми заболяване внезапно се влоши. Не успявам да разбера волята Ти. Не зная как да преживея това. Мили Боже, не искам да се опълчвам срещу Теб. Моля Те да ме водиш, за да взема поука от преживяното. И тогава си припомних тези Божии думи. „Как трябва да изживееш болестта, когато те сполети? Трябва да се изправиш пред Бог и да се молиш, да искаш и да търсиш намерението на Бог, трябва да се самоанализираш, за да разбереш какво в противовес на истината си направил и с каква поквара в теб все още не си се справил. Поквареният ти нрав не може да бъде преодолян, без да преминеш през страдание. Само като бъдат усмирени чрез страдание, хората няма да бъдат безнравствени и ще могат винаги да живеят пред Бог. Когато някой страда, той винаги се моли. Не мисли за удоволствията от храната, дрехите и други наслади, моли се непрестанно в сърцето си, размишлява върху себе си, за да види какво е направил погрешно и какво може да е направил срещу истината. Обикновено, като си изправен пред тежка болест или странна немощ, която те кара да страдаш много, това не е случайно. Без значение дали си болен, или здрав, Божията воля стои зад това“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Спечелването на истината е най-важното във вярата в Бог“). Обмислих ги и разбрах по-добре Божието намерение. Бог не ми изпрати тази болест, за да ми отнеме живота или да ме накара да страдам безпричинно. Той я използваше, за да изобличи покварения ми нрав и да ми даде урок. Това беше Неговият начин да ме спаси. Не биваше да тълкувам погрешно волята Му и да Го виня. Трябваше да се замисля за недостатъците си.

Няколко откъса от Божието слово ми помогнаха да разбера състоянието си. „Толкова много вярват в Мен, само за да мога да ги излекувам. Толкова много вярват в Мен, само за да мога да използвам силите Си, за да изгоня нечистите духове от телата им, и толкова много вярват в Мен, просто за да могат да получат мир и радост от Мен. Толкова много вярват в Мен, само за да искат от Мен по-голямо материално богатство. Толкова много вярват в Мен, само за да прекарат този живот в мир и да бъдат здрави в бъдещия свят. Толкова много вярват в Мен, за да избегнат страданията на ада и да получат благословенията на небето. Толкова много вярват в Мен само за временна утеха, но не се стремят да спечелят нищо в идния свят. Когато стоварих яростта Си върху човека и отнех всяка радост и мир, които някога бе притежавал, човекът се усъмни. Когато дадох на човека страданието на ада и си взех благословенията на рая, срамът на човека се превърна в гняв. Когато човекът Ме помоли да го излекувам, Аз не му обърнах внимание и се отвратих от него; човекът се отдалечи от Мен, за да търси вместо това пътя на злите лекове и магьосничеството. Когато отнех всичко, което човекът беше поискал от Мен, всички изчезнаха без следа. Затова казвам, че човек има вяра в Мен, защото давам твърде много благодат и има твърде много да се спечели“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Какво знаеш за вярата?“). „Отношенията на човека с Бог са просто отношения на един чисто личен интерес. Това е връзка между получател и дарител на благословения. Казано направо, това прилича на отношенията между работник и работодател: работникът работи само за да получи наградата, която му дава работодателят. В тази връзка няма привързаност, а само сделка. Няма взаимна обич, а единствено милосърдие и благотворителност. Няма разбиране, а само потиснато недоволство и мамене. Няма близост, а само непреодолима пропаст“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Приложение 3: Човек може да бъде спасен само когато е под Божието управление“). „През цялото време Аз съм се придържал към строг стандарт за човека. Ако твоята вярност е обвързана със скрит умисъл и условия, тогава бих предпочел да мина без твоята така наречена вярност, защото се отвращавам от онези, които Ме мамят със скритите си умисли и Ме изнудват с условия. Искам човекът да Ми бъде абсолютно верен, да върши всичко в името на вярата и да я доказва“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Истински вярващ в Бог ли си?“). Божиите съдни думи пронизаха сърцето ми като остър нож. Силно се засрамих. И се отрезвих. Замислих се какво представлявам. Към какво се бях стремила през всичките си години на вярваща? Помислих как през цялото това време помагах на нуждаещите се братя и сестри, помагах в църквата, правех всичко по силите си и дори когато ККП ме хвърлиха в затвора и ме изтезаваха, аз пак не предадох Бог. По онова време мислех, че съм извършила предостатъчно добри дела, но сега Божието слово изобличи подбудите ми, а и като разгледах фактите осъзнах, че бях направила всичко това не за да се покоря на Бог и да Го удовлетворя, а за да добия Неговата милост и благодат, да си издействам здраве и добро крайно назначение. Затова като се разболях първия път, реших, че щом съм направила толкова много за Бог, Той положително няма да ме остави да умра и не Го обвиних. Когато се влоших дотолкова, че не можех да се грижа за себе си, когато страданието ми стана непоносимо и мислех, че умирам, и разбрах, че почти няма шанс да добия благодатта на небесното царство, аз съжалих, че съм полагала усилия за Бог. Дори сложих на тезгяха всичко, което бях жертвала за Бог и взех да се пазаря, да споря с Него. Опитвах се да сключа сделка с Бог. Мамех Го, използвах Го. Това няма нищо общо с искрената отдаденост на Бог. След това се замислих защо преди бях толкова неразумна. Точно както бе разкрито в Божиите думи, бях живяла с погрешната идея, че Бог е длъжен да ми се отплати за положените усилия с добро назначение и крепко здраве. Точно както в живота на миряните е справедливо да получиш заплащане за труда си според това колко усърдно си работил. Бях решила, че мога да изтъргувам страданието си срещу добро назначение и като не го получих, възнегодувах. Бях толкова неразумна! Бог е свят и праведен. Той очаква от нас да даваме чистосърдечно. Докато аз се опитвах да се пазаря, подбудите ми бяха жалки. Мамех Бог и Му се опълчвах. Ако не се покаех бързо, Бог със сигурност щеше да ме отстрани.

Отначало се молех и четях Божието слово, за да разбера къде се корени проблемът ми. После прочетох следните Божии думи. Всемогъщият Бог казва: „Всички покварени хора живеят за себе си. Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните — това е обобщението на човешката природа. Хората вярват в Бог заради себе си. Когато изоставят нещата и отдадат всичко на Бог, това е, за да бъдат благословени, и когато са Му верни, това е, за да бъдат възнаградени. В крайна сметка всичко това се прави с цел да бъдат благословени, възнаградени и да влязат в небесното царство. В обществото хората работят за своя собствена полза, а в Божия дом изпълняват дълг, за да бъдат благословени. В името на получаването на благословии хората изоставят всичко и могат да понесат много страдания: няма по-добро доказателство за сатанинската природа на човека“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“). „Каква е отровата на Сатана? Как може да бъде изразена? Например, ако питаш: „Как трябва да живеят хората? За какво трябва да живеят хората?“, те ще отговорят: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Тази една фраза изразява самия корен на проблема. Философията и логиката на Сатана са се превърнали в живота на хората. Без значение към какво се стремят хората, те го правят за себе си — и така те живеят само за себе си. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ — това е житейската философия на човека, а също така представлява и човешката природа. Тези думи вече са станали природата на поквареното човечество и те са истинският портрет на покварената сатанинска природа на човечеството. Тази сатанинска природа вече е станала основа за съществуването на поквареното човечество. В продължение на няколко хиляди години поквареното човечество живее според тази отрова на Сатана, чак до наши дни“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Как да вървим по пътя на Петър“). Божието слово разкри същината на природата ми. Пазарях се с Бог, мамех Го и се възползвах от Него, защото бях дълбоко покварена от Сатана. Всички мои мисли бяха пропити от сатанинската отрова. Дотогава бях живяла според сатанинските принципи, като „Всеки да си гледа интереса“. Подбудите ми бяха користни. Полагах усилия за Бог, за да ги изтъргувам с Него. Исках да получа нещо от Бог, да разменя положените от мен усилия срещу благословията Му. Сатанинската отрова ме подтикваше да изкопча облаги, бях себична и дребнава. Не получех ли благодат и изгода, обвинявах Бог за това. Наистина ми липсваше човешка природа. Но Бог се въплъти при първото Си пришествие, за да спаси човечеството и бе разпнат на кръста. А при второто Си въплъщение пришества в Китай, за да осъществи делото Си и бе подложен на гонения от ККП, а религиозният свят Го заклейми. Бог изтърпя огромни страдания и унижения, но въпреки това изрази истината, за да ни напои. Бог никога не е поискал нищо от нас, а тихомълком работи в полза на човеците. А аз не се отплатих за Божията любов. Постоянно изисквах от Него още неща, като благословията Му, и щом не ги получех, Го обвинявах. Нямах капка съвест. Не бях достойна за Божието царство. Намразих се като осъзнах това, но същевременно благодарих на Бог. Ако не бях прикована към леглото, тежко болна и уплашена, че ще умра нямаше да се вгледам в себе си. Щях да остана на грешния път и Бог щеше да ме изостави без някога да разбера защо. Бях изключително развълнувана и се обърнах към Бог с молитва: „Мили Боже! Вече проумях, че ми изпрати тази болест в знак за любовта Си към мен. Покорявам се на волята Ти. Само чрез въздаденото от Теб правосъдие, наказание и облагородяване успях да видя нечистите подбуди за вярата си и започнах да променям покварения си нрав. Вече съм готова да се освободя от погрешните си представи и да изпълня дълга си на Божие създание“.

Впоследствие прочетох тези Божии думи: „Няма нищо общо между дълга на даден човек и това дали той е благословен, или проклет. Дългът е нещо, което човек трябва да изпълни, това е негово дадено от Бога задължение, което не бива да зависи от отплата, условия или причини. Само тогава става дума за изпълнение на дълга. „Благословия“ означава човек да бъде усъвършенстван и да се радва на Божиите благословии, след като е бил подложен на осъждане. „Проклятие“ означава характерът на човека да не се променя след наказание и съд, когато човек преживява наказание, а не усъвършенстване. Но независимо дали са благословени, или прокълнати, сътворените същества трябва да изпълняват своя дълг, като правят това, което трябва да правят, и това, което са способни да правят. Това е минимумът, който човек, търсещ Бог, трябва да изпълни. Не бива да изпълняваш дълга си само заради благословиите и да отказваш да действаш от страх да не бъдеш прокълнат. Казвам ви следното: изпълнението на дълга на човека е негово задължение; ако човек не може да изпълнява дълга си, това е бунт“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг“). Сега разбирам, че съм сътворено същество. Да отдам всичко от себе си за Бог не е въпрос на добър избор, а мой безусловен дълг. Не е редно да изисквам нещо от Бог. Подбудите ми бяха недостойни. За усилията си очаквах да получа благословии и добро крайно назначение. Очакванията ми бяха неразумни. Бог ми даде живот. И макар и да не съм здрава и да нямам назначение, пак трябва да Го следвам и да не жаля сили при изпълнението на моя дълг, както детето почита родителите си, дори и ако те са строги и не угаждат на капризите му. Защото това е мой дълг и моя отговорност. Макар че не бях се възстановила и се чувствах много отпаднала, вече не винях Бог. Дадох обет пред себе си, че дори и да не оздравея, ще приема безропотно каквото Бог ми е отредил.

Преди определях дали върша добри дела, достойни за Божието одобрение и похвала според собствените си критерии. Но Божията воля е друга. Едва когато Божието слово ми разкри стандартите, по които Той въздава правосъдие, разбрах кое дело е наистина добро. Божиите слова гласят: „По какъв критерий се отсъждат действията и поведението на даден човек като добри или лоши? Въпросът е дали в своите мисли, в това, което изразяват, и в това, което вършат, те притежават свидетелството, че прилагат истината на практика и изживяват истината реалност. Ако не притежаваш тази реалност или не я изживееш, несъмнено си злодей. Как се отнася Бог към злодеите? Според Бог твоите мисли и външни действия не свидетелстват за Него, нито унижават и поразяват Сатана; напротив, те позорят Бог и са покрити с петна от оскърблението, което си Му причинил. Ти не свидетелстваш за Бог, не даваш всичко от себе си за Бог, нито изпълняваш отговорностите и дълга си към Бог; вместо това действаш в свой интерес. Какво означава „в свой интерес“? По-точно, това означава в интерес на Сатана. Затова накрая Бог ще каже: „Махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“. В Божиите очи действията ти няма да изглеждат като добри дела, а като прегрешения. Те не само няма да получат Божието одобрение, но и ще бъдат осъдени. Какво се надява човек да спечели от такава вяра в Бог? Нима в крайна сметка такава вяра няма да се окаже безполезна?“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав“). „Тъй като си сигурен, че този път е истински, трябва да го следваш докрай. Трябва да поддържаш предаността си към Бог. Тъй като си видял, че Самият Бог е дошъл на земята, за да те усъвършенства, трябва да отдадеш сърцето си изцяло на Него. Ако все още можеш да Го следваш, независимо от това какво прави Той, дори в самия край Той да определи неблагоприятен за теб изход, това е запазване на чистотата ти пред Бог. Да принесеш свято духовно тяло и чиста девица на Бог означава да запазиш искреното си сърце пред Бог. За човечеството искреността е чистота, а способността да бъдеш искрен пред Бог е поддържане на чистота“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да поддържаш предаността си към Бог“). Като прочетох тези Божии думи разбрах, че Бог иска да сме искрени да се жертваме за Него драговолно, без да чакаме отплата, да практикуваме истината и да свидетелстваме за Бог докато изпълняваме своя дълг. Това е истинското значение на „добри дела“. Преди тълкувах погрешно смисъла им. Мислех си, че ако дам всичко от себе си, ако страдам и се жертвам, аз трупам актив от добри дела и Бог няма да забрави това. Но в Епохата на благодатта Господ Исус беше похвалил бедната вдовица, която направила дарение. Всички мислели, че дала само няколко монети, нищожна сума. А за Бог е без значение колко даваме, стига да го даваме от сърце. Аз бях дала в пъти повече, отколкото онази бедна вдовица дарила за Бог, защо не получавах одобрението Му? Бог бе възмутен не от даденото, а от скритите ми подбуди, от моята измамливост. Не бях искрена. Използвах даденото от мен като разменна монета, пазарях се. Колкото и много да бях дала, то не беше добро дело, щом го използвах така. Като разбрах Божията воля, аз Му се помолих. Казах, че независимо дали ще оздравея и дали назначението ми ще е хубаво, чистосърдечно ще се отплатя за Божията любов, без да жаля сили. Дископатията ми не се подобри, продължавах да страдам от сърце, но вече не ме водеше жаждата ми за благословения. Редовно четях Божието слово, продължих да посещавам събранията и изпълнявах дълга си.

Вярно е, че съм от щастливците, приели Божието дело от сетните дни. Щастлива съм, че чух Божия глас. Бог направи изключение и ме въздигна. Чрез правосъдието на Божието слово прозрях колко бях покварена от Сатана, колко бях лоша. Но сега съм по-разумна, по-покорна съм пред Бог. След тези промени и да умра, няма да съм живяла напразно. Когато се освободих от желанията и вече не се притеснявах от болестта си, се почувствах по-осъзната и спокойна. После постепенно взех да се възстановявам, макар че не се подложих на лечение. Вече мога да сядам на компютъра, пиша статии-свидетелства за Бог. Успявам сама да се грижа за себе си. От все сърце благодаря на Бог, че използва болестта ми, за да ме просветли, и ми позволи да видя Неговото спасение и любовта Му към мен. Искате ли да прочетем заедно един пасаж от Божието слово? „Във вярата си в Бог хората се стремят да получат благословии в бъдеще — това е целта на тяхната вяра. Всички хора имат това намерение и тази надежда, но покварата в природата им трябва да бъде изличена чрез изпитания и облагородяване. Бог е подредил нещата така, че трябва да бъдеш облагороден именно в аспектите, в които не си пречистен и проявяваш поквара. Бог създава подходящи обстоятелства за теб, като те принуждава да се облагородиш в тях, за да опознаеш собствената си поквара. В крайна сметка достигаш дотам да предпочиташ да умреш и се отказваш от кроежите и желанията си, и се подчиняваш на Божието върховенство и подредби. Поради това, ако хората не прекарат няколко години в облагородяване, ако не изтърпят известно количество страдание, те няма да могат да се освободят от оковите на плътската поквара в мислите и сърцата си. Те трябва да понесат страдание именно в тези аспекти, в които все още са в плен на сатанинската си природа, и в онези, в които все още имат свои собствени желания и изисквания. Само чрез страдание можеш да си научиш уроците, което означава да си способен да придобиеш истината и да разбираш Божията воля“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“).