В годината, в която навърших 46 г., приех делото на Всемогъщия Бог от последните дни. От Божието слово научих, че това е последният етап от Божието дело за спасяване на хората, че накрая Бог ще отведе спасените от Него хора в нова ера. Почувствах се особено развълнуван, отдадох всичко с пълно себеотрицание и изпълнявах дълга си със сто пъти по-голяма вяра. По онова време бях доста млад, имах много енергия и когато изпълнявах дълга си с млади братя и сестри, изобщо не се смятах за стар. Пеех и танцувах, изпълнен с живот, а понякога карах колелото си около деветдесет и шест километра, за да разпространявам евангелието, без да се уморявам. Чувствах, че като отдавам всичко на Бог и изпълнявам дълга си по този начин, това със сигурност ще доведе до спасението ми, когато Божието дело приключи. Когато бях на 65 години, получих шум в едното си ухо и често чувах бучене в него. Когато започна, не ми пукаше много и си мислех, че скоро ще се оправи. Но по-късно започна да става все по-сериозно. Понякога не можех да чувам ясно какво казват другите хора, а когато стана сериозно, започнах да се замайвам. Когато отидох в болницата, за да го прегледат, лекарят каза, че ухото ми вече е безполезно и няма как да се лекува. Тогава се почувствах много зле, като си мислех: „С мен е свършено. Това ухо е глухо и не мога да чувам ясно другите хора, което ще се отрази на изпълнението на дълга ми. Каква полза ще има от мен тогава в Божия дом? Ако не мога да изпълнявам дълга си, ще имам ли надежда да постигна спасение? Дали глух и далекоглед човек като мен все пак ще бъде желан в царството?“. Колкото повече си мислех за това, толкова по-негативен ставах. Помолих се на Бог да ме изведе от негативното ми състояние.

Един ден прочетох това в Божието слово: „Всички, които искат да бъдат усъвършенствани, имат този шанс, така че всички трябва да се отпуснат: в бъдеще всички ще влязат в приготвеното за тях място. Но ако не искаш да бъдеш усъвършенстван и не желаеш да влезеш в съвършеното царство, това си е твой личен проблем. […] Всеки човек има шанса да бъде усъвършенстван: ако го желаеш, ако се стремиш към това, накрая ще можеш да го постигнеш и никой от вас няма да бъде изоставен. Ако си човек с ниски заложби, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с твоите ниски заложби; а ако си човек с високи заложби, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с твоите високи заложби; ако си невеж и необразован, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с твоето невежество; ако си образован, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с факта, че си образован; ако си възрастен човек, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с твоята възраст; ако си в състояние да оказваш гостоприемство, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с това ти качество; ако кажеш, че не можеш да оказваш гостоприемство и можеш да изпълняваш само определена задача, независимо дали става дума за разпространяване на Евангелието, грижа за църквата или други общи дела, Моето усъвършенстване спрямо теб ще бъде в съответствие със задачата, която изпълняваш. Да бъдеш верен, да бъдеш покорен докрай и да се стремиш да постигнеш най-висшата любов към Бог — това е, което трябва да постигнеш, и няма по-добри практики от тези три. В крайна сметка от човека се изисква да постигне тези три неща и ако успее да ги постигне, тогава ще бъде усъвършенстван. Но преди всичко трябва истински да се стремиш, трябва активно да упорстваш напред и нагоре, а не да бъдеш пасивен в това отношение“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасно назначение). В Божиите думи видях Неговата праведност. Бог дава на всеки възможност да постигне спасение и да бъде усъвършенстван. Той не спасява хората въз основа на тяхната възраст, нито пък ги усъвършенства според мащаба на дълга, който изпълняват. Вместо това Той изисква от хората да изпълняват дълг в зависимост от техните способности, да се стремят към истината и да постигнат преданост и покорство към Него, както и да имат боголюбиво сърце — това е, което печели Божието одобрение. Независимо от възрастта ни и от това какъв дълг изпълняваме, Бог иска нашата преданост и покорство. Не разбирах Божията воля и вярвах, че тъй като бях стар и полуглух и не можех да изпълнявам никакъв дълг, ще загубя всяка надежда за постигане на спасение. Такива бяха представите и въображението ми. Бог казва, че възрастните трябва да отговарят на изискванията за възрастните хора. Въпреки че съм стар и наполовина глух, все още имам едно ухо, което е в състояние да слуша Божиите слова. Ако не мога да изпълнявам голям дълг, тогава мога да изпълнявам малък — такъв, на какъвто съм способен. По-късно разпространявах евангелието заедно с братята и сестрите от църквата и се почувствах доста щастлив.

През март 2023 г. попаднах в автомобилна катастрофа и левият ми крак беше счупен. Докато се възстановявах вкъщи, живеех в постоянно състояние на тревога: сега бях на 70 години и здравето ми вече беше влошено, слухът ми изчезна, зрението ми се влошаваше. А сега и със счупен крак, какво бих могъл да правя в бъдеще? Първоначално исках да разпространявам евангелието и да покажа своята преданост, и се готвех да извърша някои добри дела. Никога не бях предполагал, че ще си счупя крака и кой знае кога щеше да се възстанови. Ако не можех да изпълнявам дълга си в бъдеще, щях ли все още да имам някаква надежда за спасение? Колкото повече мислех за това, толкова по-тъжно ми ставаше и започнах да се оплаквам неудържимо: „Още щом повярвах в Господ, аз Му отдадох всичко пламенно. След като приех Божието дело от последните дни, дори затворих ресторанта си, за да мога да изпълнявам дълга си. Няколко пъти едва не ме арестуваха и не можех да се върна в дома си. В продължение на повече от 20 години се трудих и суетях, като влагах толкова много. Мислех си, че ако продължавам така, ще получа спасение, но не очаквах, че дори няма да мога да изпълнявам дълга си сега, когато Божието дело е на път да приключи. Имам ли все още надежда за спасение? Ако бях с десет или двадесет години по-млад, можех да изпълнявам дълга си по-дълго време и щях да имам някаква надежда за спасение. Защо съм се родил по онова време? Сега с всяка изминала година ставам все по-възрастен и тялото ми вече не иска да се движи. Каква надежда ще имам в бъдеще?“. Когато виждах младите братя и сестри да пеят и танцуват в клиповете, изпитвах особена завист: „Тези братя и сестри наистина са родени в добро десетилетие — те са млади, силите им са в разцвет и имат добра памет, бързо научават нещата и могат да изпълняват много от дълга. Сега е решаващият момент, в който Бог да усъвършенства хората и когато Божието дело бъде завършено, тези млади хора определено ще могат да постигнат спасение и да оцелеят. Ако бях роден през 80-те или 90-те години на миналия век, щях да съм навреме. Защо трябваше да се родя през 50-те години? Божието дело е на път да завърши, но аз съм стар и не мога да изпълнявам дълга си. Каква надежда имам за спасение? Вероятно всеки момент ще си отида от този свят“. В онзи период се чувствах наистина негативно настроен и когато си мислех за това, сърцето ми се късаше и започвах да плача. Гледах как неверниците в семейството ми се занимават с ядене, пиене и развлечения. Те се опитваха да ме развеселят, но аз изобщо не можех да се зарадвам. Чувствах, че в живота ми няма никаква надежда. Въпреки че четях Божиите слова всеки ден, аз правех всичко механично, а молитвата ми също беше ритуална и имах чувството, че сърцето ми се е отдалечило много от Бог. Осъзнах, че собственото ми състояние е неправилно, затова се помолих на Бог да ме изведе от това негативно състояние.

Един ден прочетох откъс от Божието слово, който ме развълнува неимоверно много. Всемогъщият Бог казва: „Сред братята и сестрите има и възрастни хора, между 60 и 80-90 годишни, които също изпитват някои затруднения поради напредналата си възраст. Въпреки възрастта, мисленето им не е непременно така правилно или разумно, а идеите и възгледите им невинаги отговарят на истината. Тези възрастни хора също имат проблеми и все се тревожат: „Здравето ми вече не е толкова добро и дългът, който мога да изпълнявам, е ограничен. Дали Бог ще си спомни за мен, ако изпълня само този малък дълг? Понякога се разболявам и имам нужда някой да се грижи за мен. Когато няма кой да се грижи за мен, не съм в състояние да изпълнявам дълга си, така че какво мога да направя? Аз съм стар и не запомням Божиите слова, когато ги чета, а и ми е трудно да разбера истината. Когато разговарям за истината, говоря объркано и нелогично, и нямам никакви изживявания, които да си струва да споделя. Стар съм вече и нямам достатъчно енергия, зрението ми не е много добро и нямам сили. Всичко ме затруднява. Не само че не мога да изпълнявам дълга си, но и лесно забравям и обърквам разни неща. Понякога се обърквам и създавам проблеми на църквата и на моите братя и сестри. Искам да постигна спасение и да се стремя към истината, но е много трудно. Какво мога да направя?“. Когато мислят за тези неща, те започват да се терзаят и си мислят: „Защо започнах да вярвам в Бог едва на тази възраст? Защо не съм като хората, които са на 20-30 години, или дори като онези на 40-50 години? Защо се натъкнах на Божието дело едва сега, когато съм толкова стар? Не че съдбата ми е лоша, поне попаднах на Божието дело. Съдбата ми е добра и Бог е добър към мен! Има само едно нещо, от което не съм доволен, и то е, че съм твърде стар. Нито паметта ми е много добра, нито здравето ми е толкова добро, но имам силен и непоклатим дух. Просто тялото ми не ме слуша и ми се доспива, след като послушам известно време на събиранията. Понякога затварям очи, за да се моля, и заспивам, а умът ми се лута, когато чета Божиите слова. След като почета малко, ми се доспива и задрямвам, а думите не проникват в съзнанието ми. Какво мога да направя? Дали при такива практически трудности все още съм способен да се стремя към истината и да я разбирам? Ако не е така и ако не съм способен да практикувам в съответствие с истините принципи, тогава дали цялата ми вяра няма да е напразна? Няма ли да се проваля в опита си да постигна спасение? Какво мога да направя? Толкова съм притеснен! […]“. […] Те завиждат на младите хора, които са способни да ядат и пият, да тичат и скачат. Колкото повече гледат как младежите вършат тези неща, толкова повече страдат и си мислят: „Искам да изпълнявам добре дълга си, да търся истината и да я разбера, искам и да я практикувам, но защо е толкова трудно? Толкова съм стар и безполезен! Не иска ли Бог стари хора? Наистина ли старите хора са безполезни? Не можем ли ние да постигнем спасение?“. Те са тъжни и неспособни да се почувстват щастливи, както и да мислят за това. Не искат да пропуснат такова прекрасно време и такава голяма възможност, но не са способни да дадат всичко от себе си и да изпълнят дълга си, като вложат цялото си сърце и душа, както правят младите. Заради възрастта си тези стари хора потъват в дълбоко страдание, безпокойство и тревога. Всеки път, когато срещнат трудност, неуспех, изпитание или препятствие, те се оплакват от възрастта си и дори се мразят и никак не се харесват. Във всеки случай обаче от това няма никаква полза, няма решение и те нямат път напред. Възможно ли е наистина да нямат път напред? Съществува ли някакво решение? (Възрастните хора също трябва да изпълняват дълга си, доколкото е по силите им.) Приемливо е възрастните хора да изпълняват дълга си, доколкото е по силите им, нали? Могат ли възрастните хора да не се стремят повече към истината заради възрастта си? Не са ли те способни да разберат истината? (Да, способни са.) Могат ли възрастните хора да разберат истината? Донякъде могат, но дори и младите хора не могат да разберат всичко. Възрастните хора винаги имат погрешно схващане, че са объркани, че паметта им е слаба и затова не могат да разберат истината. Прави ли са? (Не са.) Макар младите хора да имат много повече енергия от възрастните и да са физически по-силни от тях, всъщност способността им да разбират, осмислят и знаят е същата като тази на възрастните. Нима възрастните хора не са били млади навремето? Те не са се родили стари, а един ден младите хора също ще остареят. Възрастните хора не бива все да мислят, че са различни от младите, понеже са стари, физически слаби и болни и понеже имат слаба памет. Всъщност разлика няма. Какво имам предвид, когато казвам, че няма разлика? Независимо дали човек е стар или млад, поквареният му нрав е все същият, отношението и възгледите му за всякакви неща са същите, и гледната му точка и позициите му по всякакви въпроси не се променят. […] И така, не става дума за това, че възрастните хора няма какво да направят, нито че не са способни да изпълняват дълга си, камо ли за това, че не са в състояние да се стремят към истината — много неща могат да направят. Различните ереси и заблуди, които си натрупал през живота си, както и различните традиционни идеи и представи, невежи, упорити, консервативни, неразумни и изопачени неща, които си събрал, са се натрупали в сърцето ти и трябва да отделиш още повече време от младите, за да ги изровиш, анализираш и разпознаеш. Не става дума за това, че няма какво да правиш или че трябва да страдаш, да се безпокоиш и да се тревожиш, когато не знаеш какво да правиш — това нито е твоя задача, нито твоя отговорност. На първо място, възрастните хора трябва да имат правилно мислене. Макар да си на години и физически да си относително остарял, трябва да имаш младежко мислене. Макар да остаряваш, мисленето ти да се забавя и паметта ти да е слаба, ако все още можеш да се опознаваш, да разбираш словата, които изричам, и да разбираш истината, това доказва, че не си стар и че не ти липсва качеството. Ако човек е над 70 годишен, но не е способен да разбере истината, това показва, че духовният му ръст е твърде малък и не е в състояние да се справи със задачата. Следователно възрастта няма значение, когато става дума за истината“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Как да се стремите към истината (3)). Бог знае, че възрастните хора ще се окажат в това състояние, затова Той изрича тези думи, за да им покаже път за практикуване. Това показва, че Бог има толкова много любов към хората. Разбрах, че Бог проучва внимателно човешкото сърце и Божиите слова говорят за истинското ми състояние. Когато видях колко пъргави са умовете на младите братя и сестри, как разцъфтяват силите им, способни да изпълняват всеки дълг в Божия дом, дълбоко в себе си почувствах завист и си помислих, че те са точно навреме за Божието усъвършенстване на хората, а аз, на моята възраст, с моето лошо зрение и слаба памет, не можех да си спомня какво съм прочел в Божието слово. Особено сега, когато кракът ми беше счупен и не можех да изпълнявам дълга си, чувствах, че в живота ми не е останала никаква надежда и шансовете ми да бъда спасен са все по-малки. Затова често живеех в негативно състояние и се чувствах песимистично и безнадеждно. Божиите слова ми посочиха път за практикуване: не е вярно, че когато хората остареят и не могат да изпълняват дълга си, те вече нямат път, по който да вървят. Ако са стари и не могат да излязат навън и да изпълняват дълга си, те все още могат да се стремят към истината и да разрешат проблема с покварения си нрав. Както, когато не се покорявах на старостта, а се мъчех да не изоставам от младите хора — това беше моят надменен нрав. Освен това, винаги съм смятал, че щом остарея, няма да мога да изпълнявам важен дълг, затова се тревожех, че няма да бъда спасен. Винаги предявявах изисквания към Бог и не можех да се подчиня на Неговото върховенство и разпоредби — това беше и моят покварен нрав. Също така, докато изпълнявах дълга си, постоянно се стремях към репутация и статус и исках хората да ми се възхищават. Трябваше да се замисля и да опозная този покварен нрав, като се стремя към истината, за да се справя с него. Освен това, след като бях вярвал в Бог толкова много години, имах известен опит и познания за Божиите слова. Въпреки че не можех да изляза навън и да изпълнявам дълга си, можех да остана вкъщи и да пиша статии за преживявания, за да свидетелствам за Бог. Не е ли това също изпълнение на дълг? Освен това, въпреки че младите хора имат добра памет и умът, рефлексите и действията им са бързи, това не означава, че нямат покварен нрав. Точно както възрастните хора, те трябва да изпитат съда и наказанието на Божиите слова. Въпреки че вече бях стар, все още имах доста покварен нрав и трябваше да се стремя към истината, за да се справя с него. Всичко това бяха неща, които трябваше да направя.

Четох още от Божието слово. „Аз решавам крайната цел на всеки човек не според възрастта му или старшинството му, нито според изтърпените от него страдания и най-малко според това доколко предизвиква жалост, а според това дали притежава истината. Друг избор няма. Трябва да осъзнаете, че всички онези, които не следват Божията воля, също ще бъдат наказани. Това е неотменим факт“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Подгответе си достатъчно много добри дела за вашата крайна цел). „В това течение всички онези, които наистина обичат Бог, имат възможността да бъдат усъвършенствани от Него. Няма значение дали са млади, или възрастни — докато имат сърце, което се покорява на Бог и се бои от Него, те могат да бъдат усъвършенствани от Него. Бог усъвършенства хората според различните им функции. Докато влагаш всичките си сили и се подчиняваш на Божието дело, можеш да бъдеш усъвършенстван от Него. В момента никой от вас не е съвършен. Понякога сте способни да изпълнявате една функция, а друг път можете да изпълнявате две. Само ако правите всичко възможно, за да се посветите на Бог, накрая ще бъдете усъвършенствани от Него“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За това, че всеки изпълнява своята функция). От Божието слово разбрах, че Бог не усъвършенства хората според възрастта им или според това колко са страдали, а според това дали имат истината и дали животът им нрав се е променил. В миналото винаги съм вярвал, че силата на младите хора процъфтява и умът им е бърз, че бързо възприемат новите неща и могат да изпълняват много от дълга в Божия дом — такива хора могат да бъдат спасени. Особено когато виждах много млади хора да бъдат повишавани, си мислех, че възрастните не са полезни в Божия дом, че Бог не ги иска и те нямат надежда за спасение. Гледах на Божия дом като на фабрика за света на неверниците и вярвах, че младите ще останат, но възрастните и безполезните хора няма да бъдат желани — това беше моето погрешно разбиране за Бог и то беше богохулство срещу Него. Всъщност Божият дом повишава хората заради нуждите на евангелското дело, а всяко дело се нуждае от всякакви специалисти, които да му сътрудничат, но това съвсем не означава, че Бог не иска хората след като те остареят, и със сигурност не означава, че те нямат никаква надежда за спасение. В Божиите очи няма значение дали човек е млад, или стар, всички са равни. Просто възрастта на хората е различна и физическото им състояние не е еднакво, но Бог изисква от всички да навлязат в истината по един и същ начин. Видях, че Бог е праведен. Той не оценява хората въз основа на тяхната възраст, а по това дали могат да се стремят към истината и да я придобият. Ако човек не се стреми към истината и му липсват принципи в начина, по който борави с нещата, дори да е млад, да притежава заложби и да изпълнява важен дълг, той все пак се противопоставя на Бог. Въпреки че съм стар и не мога да изпълнявам никакъв важен дълг, все още мога да разбирам Божиите слова, а умът и разумът ми все още са нормални, така че трябва да се стремя към истината и да ценя всеки ден, в който съм жив, за да мога да давам плодове.

По-късно се натъкнах на друг откъс от Божието слово. „Кой от вас точно в този момент изпълнява дълга си в Божия дом по случайност? От какъвто и произход да сте дошли, за да изпълнявате дълга си, нищо от това не е случайно. Този дълг не може да се изпълнява само като се намерят няколко вярващи на случаен принцип. Това беше предопределено от Бог преди епохите. Какво означава, че нещо е предопределено? Какво конкретно? Означава, че в целия Си план за управление Бог отдавна е планирал колко пъти ще бъдеш на земята, в кой род и в кое семейство ще се родиш в последните дни, какви ще бъдат условията в това семейство, дали ще си мъж или жена, какви ще бъдат силните ти страни, какво ниво на образование ще имаш, колко красноречив ще бъдеш, какви ще са заложбите ти и как ще изглеждаш. Той е планирал възрастта, на която ще дойдеш в Божия дом и ще започнеш да изпълняваш дълга си, както и кога какъв дълг ще изпълняваш. Бог отдавна е предопределил всяка стъпка за теб. Още преди да се родиш и когато дойде на земята в последните си няколко живота, Бог вече е бил подредил какъв дълг ще изпълняваш в този последен етап от делото. Това със сигурност не е шега! Фактът, че си способен да чуеш проповед тук, беше предопределен от Бог. Това не бива да се приема лекомислено!“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). От Божиите слова разбрах, че Бог е определил в коя година ще се родя и кога ще повярвам в Него. Що се отнася до това дали по-късно ще мога да изпълнявам дълга си и какви ще бъдат крайната цел и съдбата ми, всичко това е в Божиите ръце. Винаги съм се оплаквал, че не съм се родил в добро десетилетие — изобщо не бях покорен и бях твърде надменен и неразумен. Роден съм през 50-те години и все пак фактът, че бях навреме, за да може Бог да се появи и да върши делото Си от последните дни, че имах късмета да чуя Божието слово, да видя Неговото явяване и да приема Неговото напояване и пастирство, да следвам Бог в продължение на толкова много години и до днес — това вече говори за голямата Божия благодат и възвишеност към мен. Що се отнася до онези неверници, които бяха на моята възраст — те са живели през целия си живот, без да знаят защо са дошли на тази земя и защо хората трябва да живеят. През целия си живот са знаели само да печелят пари, да се състезават с другите хора и да се наслаждават на плътта. Мъчили са се в греха си. Но аз можех да застана пред Бог и да разбера някои истини, можех да разбера защо хората живеят и какъв живот е ценен и да знам, че съдбата на хората е под Божия контрол, както и дългът, който трябва да изпълняват, и крайната цел на човечеството и т.н. Радвах се на такава голяма благодат и благословия от Бог, но пак не бях доволен и дори се оплаквах защо Бог не ми е позволил да се родя през 80-те или 90-те години. Спорех с Бог и се аргументирах. Наистина нямах никаква човешка природа! Бог извърши толкова много работа в мен, Той устройваше хора, събития и неща, които да преживея. Всеки път, когато се чувствах негативно настроен, Бог караше братята и сестрите да общуват с мен и всеки път Той ме просветляваше и напътстваше чрез Своите слова, и ме караше да разбера намеренията Му и да изляза от негативността. Не е ли всичко това Божията любов? Когато си помислих за тези неща, се почувствах виновен и реших, че наистина нямам съвест. Затова се помолих на Бог, като казах: „Боже, не успях да оценя Твоята доброта. Ти се отнасяше към мен милостиво, но аз винаги Те разбирах погрешно. Сега, когато кракът ми е счупен, най-накрая се замислих. Иначе все още щях да мисля, че мога да получавам благословия, като тичам наоколо и разпространявам евангелието, да живея в собствените си представи и да Ти се противопоставям, без да знам. Каквото и да правиш в бъдеще, какъвто и да е изходът ми, това е Твоята праведност — аз се покорявам на Твоето върховенство“. Когато разбрах Божиите намерения, състоянието ми донякъде се промени към по-добро. По-късно се упражнявах да пиша статии у дома и успокоих сърцето си пред Бог, като практикувах самоанализ.

Няколко месеца по-късно кракът ми постепенно се подобри, успях да проходя отново и да поема изпълнението на дълга си. Докато изпълнявах дълга си, също така наблегнах на търсенето на истината и справянето със собствения си покварен нрав и вече не се чувствах възпрян или ограничен от възрастта си. Можех да се отнасям правилно към тези неща. През тези няколко години постоянно чувствах, че възрастта ми ме възпира. Ако не беше напътствието на Божиите слова, изобщо нямаше да изляза от това. Именно Божиите слова накараха тежкия камък да падне от сърцето ми, така че вече не изпитвах безпокойство и тревога от това, че няма да бъда спасен или няма да получа добър изход заради старостта си. Сърцето ми намери свобода и избавление.