След смъртта на спътницата ми

4 ноември 2023

Със съпругата ми един след друг приехме Божието дело от последните дни през есента на 2007 г. Като прочетох Божиите слова, се убедих, че Всемогъщият бог е въплътеният Бог, дошъл да спаси човечеството от бедствията. Смятах шанса да приемем Божието спасение на стари години за невероятна благословия и уникална възможност, която не можем да пропуснем. Скоро след приемане на евангелието и двамата поехме дълг. Аз споделях евангелието и напоявах новодошлите, а съпругата ми приемаше хора у дома. Живеехме си щастливо. Не след дълго стомашното заболяване, бронхитът и няколко други болести на съпругата ми отшумяха от само себе си. Бог ни беше пратил благодат и благословия. Вярата ни в Бог се засили и бях още по-мотивиран да споделям евангелието. През 2012 г. бях арестуван и отведен в полицейския участък, когато споделях евангелието. След като ме освободиха, полицията продължи да ни тормози от време на време заради вярата ни. Заплашваха ни също, че ако запазим вярата си, бъдещето на нашите деца и внуци ще ще пострада. Снаха ни повярва на лъжите на полицията относно вярата ни и изхвърли мен и съпругата ми от къщата на фестивала по случай китайската нова година. Нямаше къде да отидем, чувствахме се нещастни и слаби. Утешавахме се и се насърчавахме взаимно с думите: „Така Бог ни усъвършенства, това е трудност, през която трябва да преминем. Не трябва да падаме духом. Без всичко можем, но не и без Бог“. След това се настанихме в една изоставена къща, където изпълнявахме дълг на домакини. Живяхме там 8 години и, макар че мястото беше запуснато, никой не ни закачаше за това, че вярваме, ядем и пием Божиите слова, така че сърцата ни бяха свободни.

През септември 2022 г. започна да се влошава стенокардията, от която жена ми страдаше от години; тя получаваше пристъпи по няколко пъти на ден. Все по-често усещаше и болка. На събранията тя дори не можеше да коленичи за молитва. Понякога започваше да я боли сърцето, докато миеше лицето си. Когато я болеше особено силно, просто оставаше пред мивката и измиваше лицето си, след като болката отшуми. Разстройвах се и се безпокоях, като виждах как състоянието на жена ми се влошава ден след ден, но смятах, че понеже сме вярващи, имаме грижите и защитата на Бог. Бог е всемогъщ, Той може да съживи мъртвите и няма нещо, на което да не е способен. Преди тя имаше безброй болести, но след като стана вярваща, оздравя напълно, та какво остава за този дребен здравословен проблем? Не го приех сериозно и я утеших с думите: „Не се страхувай — Бог е с нас. Той ще ни пази“. По-късно забелязах, че жена ми изпитва дори още по-силна болка и увеличаването на лекарствата изобщо не помагаше. Помислих за това как Бог върши практическо дело и пази хората, но ние трябва да му помагаме с действия. Тогава побързах да закарам жена си в болницата. Изследванията показаха, че черният ѝ дроб, бъбреците и белите ѝ дробове са увредени. Лекарят веднага я изпрати в интензивното отделение, като обясни, че животът ѝ е в опасност и че трябва да подпиша известие за критично състояние. При вида на известието за критично състояние изпаднах в ступор, едва не припаднах. Просто не можех да приема реалността. Не можех да повярвам. Как можеше да се случи нещо такова? Ние бяхме вярващи с Божията защита и това не би трябвало да ни се случва. Умолявах лекаря, молех го да измисли начин да излекува жена ми, да използва всякакви лекарства, които биха помогнали. Лекарят каза, че не може да даде гаранции. Като чух това, ме заболя дори още по-силно. Реших, че не мога да разчитам на лекаря, затова ще се осланям на Бог. Когато се върнах в отделението, се обърнах към Бог в молитва: „Боже! Жена ми е тежко болна и лекарят не знае какво да направи. Предавам я на Теб. Ти си всемогъщият лекар, който може дори да съживи мъртвите. За Теб нищо не е невъзможно. Няма да Те виня, дори и тя да не може да се излекува“. Знаех, че Бог сега не върши свръхестествени дела, но се сетих за опита и свидетелствата на някои братя и сестри. Сполетели ги сериозни болести, но те се осланяли на Бог и като по чудо се възстановили. Все още се надявах състоянието на жена ми да се подобри. За моя изненада обаче на третия ден сутринта тя дори не можеше да говори вече, нито да отвори очи. Виждах, че състоянието ѝ не само не се е подобрило, но и се влошава все повече. Бях напълно съкрушен и се обръщах към Бог в сърцето си отново и отново: „О, Боже! Жена ми явно не е добре. Тя е истински вярваща, следва Те повече от 10 години. Страдала е и е била потискана заради вярата си, затова, моля Те, направи чудо тя да оздравее. Ти можеш да я излекуваш, така ще бъдем по-убедителни, когато споделяме евангелието и свидетелствата“. Шокирах се обаче, когато на четвъртия ден тя спря да диша. Бях тотално отчаян. Неспособен съм да опиша болката, която изпитвах; плачех и не можех да не започна да виня Бог: „Боже, въпреки всичко жена ми беше вярваща. Тя страдаше и се бореше, за да Те следва, и никога не Те винеше, колкото и болна да беше. Защо не я опази? Сега, без нея, съм напълно сам и няма към кого да се обърна. Как да продължа да живея? Всички ние — вярващи или не — така или иначе ще умрем, нали? Аз също остарявам, моят ден рано или късно също ще дойде. Каква надежда да имам като вярващ?“. След това отписах всичко като безнадеждно и дори не исках да чета Божиите слова. Молитвите ми бяха само от няколко думи — нямах много за казване. Щом си помислех за това как бяхме разчитали един на друг и си представех трогателни картини на трудните ни моменти заедно, как ядем и пием Божиите слова, споделяме помежду си и се насърчаваме, просто не можех да спра сълзите си. Обикновено спътницата ми се грижеше за мен, а сега без нея нямаше кой да го прави. Срещах какви ли не трудности и се чувствах наистина сам. Какъв беше смисълът в този толкова болезнен живот? Исках да умра и да се свърши. В онези дни животът ми беше изпълнен с болка и нещастие. Не можех да се храня, нито да спя. Сякаш на сърцето ми тегнеше камък. Здравето ми ежедневно се влошаваше. Кръвното ми налягане се повиши, а сърдечният ми ритъм много се забави; приеха ме в болница. Едва тогава осъзнах, че би било много опасно да продължавам така, затова казах молитва: „О, Боже! Сега, когато жена ми я няма, ми е трудно и съм самотен. Нямам силата да продължа и се надявам да умра. Знам, че такива мисли не са по Твоята воля, но все пак не мога да се откажа от себе си. Моля Те, дай ми воля да устоя и да не се проваля в това изпитание“.

Една вечер, докато заспивах, от паметта ми внезапно изскочиха едни Божии слова. „Каква е същността на любовта ти към Бог? Ако Ме обичаш, няма да Ме предадеш“. Осъзнах, че това е просветлението и напътствието на Бог, затова бързо потърсих в Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Както казах, тези, които Ме следват, са много, но онези, които Ме обичат истински, са малко. Може би някои биха казали: „Щях ли да платя толкова висока цена, ако не Те обичах? Щях ли да Те последвам дотук, ако не Те обичах?“. Със сигурност имаш много причини и любовта ти със сигурност е много голяма, но каква е същността на любовта ти към Мен? „Любовта“, както се нарича, означава емоция, която е чиста и без недостатък, където използваш сърцето си, за да обичаш, да чувстваш и да бъдеш дълбокомислен. В любовта няма условия, няма бариери и няма разстояние. В любовта няма подозрение, няма измама и няма лукавство. В любовта няма търговия и нищо нечисто. Ако обичаш, тогава няма да мамиш, да се оплакваш, да предаваш, да се бунтуваш, да изискваш или да търсиш да получиш нещо или да спечелиш определена сума. Ако обичаш, тогава ти с радост ще се посветиш, с радост ще понесеш трудностите, ще си в съответствие с Мен, ще изоставиш всичко, което имаш, заради Мен, ще се откажеш от семейството си, от бъдещето си, от младостта и брака си. В противен случай любовта ти изобщо няма да е любов, а измама и предателство! Каква любов е твоята? Истинска любов ли е? Или фалшива? От колко неща си се отказал? Колко си предложил? Колко любов получих от теб? Знаеш ли? Вашите сърца са пълни със зло, предателство и измама — и като е така, колко от вашата любов е нечиста? Вие мислите, че вече сте се отказали от достатъчно неща заради Мен; мислите, че вашата любов към Мен вече е достатъчна. Но защо тогава вашите думи и действия винаги са бунтовни и измамни? Вие Ме следвате, но не признавате Моето слово. Може ли това да се смята за любов? Вие Ме следвате, но след това Ме захвърляте настрана. Може ли това да се смята за любов? Вие Ме следвате, но не ми се доверявате. Може ли това да се смята за любов? Вие Ме следвате, но не можете да приемете съществуването Ми. Може ли това да се смята за любов? Вие Ме следвате, но не се отнасяте с Мен, както подобава на това, което Съм, и постоянно Ми създавате трудности. Може ли това да се смята за любов? Вие Ме следвате, но се опитвате да Ме заблудите и да Ме измамите във всичко. Може ли това да се смята за любов? Вие Ми служите, но не се страхувате от Мен. Това любов ли е? Вие Ми се противопоставяте във всички отношения и във всички неща. Всичко това може ли да се смята за любов? Вие сте посветили много, вярно е, но никога не сте практикували това, което изисквам от вас. Може ли това да се смята за любов? Внимателното вглеждане показва, че във вас няма ни най-малък намек за любов към Мен. След толкова много години на дела и всичките тези много думи, които съм ви предоставил, колко всъщност спечелихте? Това не заслужава ли внимателен поглед назад? Увещавам ви: тези, които призовавам при Себе си, не са тези, които никога не са били покварени; по-скоро тези, които избирам, са тези, които наистина Ме обичат. Следователно трябва да сте бдителни в думите и делата си и да изследвате намеренията и мислите си, за да не прекрачат границата. Във времето на последните дни направете всичко възможно да принесете любовта си пред Мен, за да не стане така, че гневът Ми никога да не се оттегли от вас!(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Мнозина са призовани, но малцина са избрани“). С всеки един въпрос Бог съдеше сърцето ми, което ме караше да се срамувам от себе си и да не мога да отговоря. Докато четях, не можех да сдържам сълзите си на съжаление. Бог беше отправил всички тези изисквания към мен, но аз нито едно не бях изпълнил. Любовта ми към Бог не беше истинска, а фалшива, нечиста и користна. Но все пак мислех, че имам любов към Бог. Ни най-малко не познавах себе си. По принцип, когато срещнех трудност или болест и получех Божиите грижи и закрила, или когато чувствах, че имам надежда да бъда спасен и да вляза в царството, благодарях на Бог и имах безкрайна енергия. Когато съдбата беше трудна и болезнена, например когато ме арестува големият червен змей, когато бях потискан и отхвърлян от децата си, подиграван и клеветен от роднини и съседи, можех да се справя с всяка трудност. Предпочитах да избягам от дома, да прося за прехрана и да се скитам по улиците, отколкото да предам Бог. Смятах, че това значи, че имам искрена любов и подчинение на Бог и че в края ще бъда спасен от Бог и ще остана. Когато обаче реалността ме сполетя и смъртта на спътницата ми ме нарани дълбоко, останах сам, самотен и с болка, без да има на кого да разчитам, а и мечтата ми да вляза в царството заедно с жена ми се разби на парчета, бях напълно разобличен. Не само винях Бог, че не опази съпругата ми, но се съмнявах в Него и исках да умра, за да Му се противопоставя. Нямах никакво подчинение. У мен нямаше и следа от любов към Бог. Бог се е въплътил два пъти за спасението на човечеството, изстрадал е какви ли не болки, изразявал е истината, за да ни напоява и да бъде наш пастир с години, като е платил голяма цена, за да можем да разберем истината. Колкото и непокорен и съпротивляващ се да бях, Бог беше търпелив, толерантен и благодатен към мен, като ми даде шанс да се покая. В опасностите и трудностите Бог е бдял над нас толкова много пъти, като ни е пазил от опасностите. Когато се чувствах слаб и негативен, Божиите слова ме подкрепяха и поддържаха, даваха ми сила, повдигаха духа ми. Той ме напътства стъпка по стъпка и до днес. Божията любов е толкова практична и толкова истинска. В нея няма нищо фалшиво, никакви условия. Моята любов към Бог обаче беше толкова нечиста и користна. Винаги тръбях как Божиите слова следва да властват в сърцето ми, но щом жена ми почина, не можех да мисля за друго освен за нея. Любовта към спътницата ми надмина тази към Бог — за Него нямаше място в сърцето ми. Видях, че така наречената моя любов е била просто крилата фраза, доктрина. Аз мамех и заблуждавах Бог. Не можеше да устои на изпитание — беше напълно фалшива! Щом осъзнах това, съжалих, че бях твърде непокорен и нямах съвест. Изправих се пред Бог, за да се моля и покая. „Боже! След като прочетох словата Ти, чувствам, че съм Ти длъжен. В годините, през които Те следвам, Ти ме напояваше, беше мой пастир, подкрепяше ме и ме поддържаше, като плащаше такава висока цена. Любовта Ти към мен е толкова истинска, но моята към Теб е просто един лозунг, една дума. Била е напълно фалшива и измамна. Не съм достоен да се изправя пред Теб. Повече не искам да Те наранявам. Каквито и трудности или ситуации да срещна в бъдеще, колкото и тежко да ми е, вече няма да Те виня. Готов съм да се подчиня на Твоите ръководства и разпореждания“. През следващите дни се успокоих, ядох и пих от Божиите слова, гледах видеоклипове и слушах химни, от което болката ми се уталожи.

Не осъзнавах и че стремежът ми е погрешен, докато не прочетох Божиите слова. Божиите слова гласят: „Това, към което се стремиш, е да постигнеш мир, след като си повярвал в Бог, децата ти да не боледуват, съпругът ти да има добра работа, синът ти да намери добра съпруга, дъщеря ти да намери достоен съпруг, воловете и конете ти да орат добре земята, да има добра година за реколтата ти. Това е, което търсиш. Стремежът ти е единствено да живееш удобно, да не се случват инциденти със семейството ти, ветровете да те подминават, по лицето ти да няма черни точки, реколтата на семейството ти да не е наводнена, да не си засегнат от никакви бедствия, да живееш в Божията прегръдка, да живееш в уютно гнездо. Страхливец като теб, който винаги се стреми към плътта — имаш ли сърце, имаш ли дух? Не си ли звяр? Аз ти давам истинския път, без да искам нищо в замяна, но ти не се стремиш към него. Дали ли си един от тези, които вярват в Бог? Аз ти давам истински човешки живот, но ти не се стремиш към него. По нищо ли не се различаваш от прасе или куче? Прасетата не се стремят към живота на човека, не се стремят да се пречистят и не разбират какво е животът. Всеки ден, след като се нахранят, те просто спят. Аз ти дадох истинския път, но ти не го спечели: ти си с празни ръце. Желаеш ли да продължиш да живееш този живот, живота на прасе? Какъв е смисълът такива хора да са живи? Твоят живот е презрян и позорен, живееш сред мръсотия и разврат и не се стремиш към никакви цели; не е ли твоят живот най-позорният от всички? Имаш ли дързостта да погледнеш към Бог? Ако продължаваш да изживяваш по този начин, нима ще придобиеш нещо? Истинският път ти е даден, но дали накрая ще успееш да го спечелиш зависи от твоя личен стремеж(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Изживяванията на Петър: знанията му за порицанието и съда“). Когато прочетох Божиите слова, осъзнах, че вярата ми не е за стремежа към истината, а за да бъда благословен, да имам полза и да спечеля мир. Аз правех сделка с Бог. Още откакто със съпругата ми приехме новото Божие дело, аз смятах, че имаме вяра, следваме Бог и можем да страдаме и да плащаме цена за Него, и че поради това Той несъмнено той ще да ни осигури мир и здраве, а щом делото Му приключи, ще влезем заедно в царството Му и ще се радваме на благословиите Му. Започнахме активно да изпълняваме дълг още щом станахме вярващи, за да спечелим добро назначение. Видях как жена ми изведнъж се възстанови от много сериозни здравословни проблеми. Бяхме благословени и дарени с Божията благодат. Мотивирах се дори още повече и, макар че бяхме арестувани от големия червен змей, потискани от семейството си и изгонени от дома си от нашите деца, никога не се върнахме назад, колкото и да беше трудно, решени да следваме Бог до края. Мислех, че по този начин сме твърди в свидетелството си и сме отдадени на Бог, и че накрая ще бъдем спасени и ще останем. Разболяването на жена ми не пасваше на представите ми и аз изисках от Бог да направи чудо и да я излекува. Използвах миналите си страдания и потисничество като капитал, за да сключа сделка с Бог, да представя условията си. Кончината на съпругата ми разби мечтата ми да влезем в царството и да се насладим на благословиите му заедно. Рязко се промених, изисквах да разбера защо Бог не е опазил жена ми. Дори поисках да умра, за да Му се противопоставя, да поставя под въпрос Неговата праведност, и чувствах, че да имаш вяра е безсмислено. Видях, че в своята вяра бях просто като останалите религиозни хора, които изискват своя дял. Всичко е било, за да спечеля благословии и мир. Когато бях благословен, благодарях на Бог и го славех, и възхвалявах праведността Му. Когато не бях благословен, винях Бог, спорех с Него и се сърдех. Във вярата си единственото, което желаех, беше да спечеля благодат и благословии от Бог, като през цялото време твърдях, че Го обичам и Му се подчинявам. Не Го ли заблуждавах и не си ли играех с Него по този начин? Животът ми и всичко, което имах, бе дадено от Бог. Бракът ми също беше уреден от Бог. Бог ми бе дал толкова голяма благодат и благословии, а аз пак не бях доволен. Промених се изцяло и се оплаквах, когато нещо не беше, както исках аз. Къде беше моята съвест? Всъщност бях ли човек? Бях по-лош и от куче! Кучето може да бди над къщата на стопанина си и да му е вярно, но като вярващ и следващ Бог аз бях приел толкова много от напояването и пастирството на Бог, бях се ползвал от изобилната благодат на Бог и въпреки това не исках да се отплатя за Неговата любов, а дори Го заблуждавах и се опитвах да правя сделки. Изобщо нямах човешка природа! Видях, че вярата ми беше само за да спечеля благословии, а не за да спечеля истината, да се стремя да променя нагласата си към живота или да водя смислен живот. След всички тези години на вяра все още не притежавах и капчица от реалността на истината. На всяка крачка преговарях с Бог, излагах условията си, изпълнен с екстравагантни желания. И все пак очаквах да вляза в царството и да се ползвам от благословиите Му. Как се самозалъгвах! Мечтата на един заблуден човек! Ако Бог не беше създал тази ситуация, все още нямаше да се познавам и нямаше да видя колко лишен от съвест и разум съм бил. Преди винаги си мислех, че понеже от години съм вярващ, моля се и чета Божиите слова всеки един ден и никога не се крия от потисничеството, имам духовен ръст и съм отдаден на Бог, така че, дойде ли моментът, несъмнено ще бъда спасен и ще вляза в царството. Но после научих, че ако искам да постигна спасение, ключът е в това да прилагам истината на практика и да изживявам реалността на истината. Ако не променях стремежа си към спечелване на благословии, дори и да вярвах до края, без да променя нрава си, щях да бъда пропъден, унищожен от Бог.

Когато по-късно видях братята и сестрите си, те споделиха с мен два откъса от Божиите слова, които се отнасяха за моето състояние. Всемогъщият Бог казва: „Ако раждането на човек е предопределено от предишния му живот, тогава смъртта му е краят на това предопределение. Ако раждането е началото на мисията на човека в този живот, тогава смъртта му отбелязва края на тази мисия. Тъй като Създателят е определил твърд набор от обстоятелства за раждането на човек, от само себе си се разбира, че Той е уредил и твърд набор от обстоятелства за неговата смърт. С други думи, никой не се ражда случайно и ничия смърт не е внезапна и както раждането, така и смъртта на човека са неизбежно свързани с неговия предишен и настоящ живот. Обстоятелствата както на раждането, така и на смъртта на човек са предопределени от Създателя. Това е предопределението на човека, неговата съдба. Тъй като раждането на човек има много обяснения, вярно е също, че смъртта му естествено ще настъпи при свой специален набор от различни обстоятелства. Това е причината за различната продължителност на живота на хората и различните начини и моменти на тяхната смърт. Някои хора са силни и здрави, а умират млади; други са слаби и болнави, но доживяват до старост и спокойно напускат този свят. Някои умират от неестествени причини, други си отиват от естествена смърт. Някои завършват живота си далеч от дома, докато други затварят очите си за последен път, заобиколени от близките си. Някои умират във въздуха, други — под земята. Някои се давят, други умират при бедствия. Някои умират сутрин, други през нощта… Всеки иска да се роди в знатно семейство, да има бляскав живот и славна смърт, но никой не може да излезе извън границите на собственото си предопределение, никой не може да избяга от върховенството на Създателя. Такава е човешката съдба. Човек може да прави различни планове за бъдещето си, но никой не може да планира времето и обстоятелствата на своето раждане и на напускането на този свят. Въпреки че хората правят всичко възможно, за да избегнат смъртта, и се противопоставят на нейното идване, тя мълчаливо и незабелязано се прокрадва все по-близо до тях. Никой не знае как или кога ще умре, нито пък къде ще се случи това. Очевидно е, че властта над живота и смъртта не е в ръцете на човечеството или на някакво същество в естествения свят, а се определя от Създателя, чиято власт е единствена. Животът и смъртта на човечеството не са резултат от някакъв природен закон, а следствие от върховенството на властта на Създателя(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият III“). „В този живот хората разполагат само с ограничено време да преминат от фазата на разбиране на нещата до това да получат възможността, да придобият качеството и да удовлетворят условията да говорят със Създателя, за да постигнат истинско разбиране, познание и почит към Него и да извървят пътя на богобоязливостта и отбягването на злото. Ако сега искаш Бог бързо да те отведе, значи си безотговорен към собствения си живот. За да си отговорен, трябва да полагаш повече усилия да се въоръжиш с истината, да размишляваш повече над себе си, когато нещо ти се случи, и бързо да компенсираш собствените си недостатъци. Трябва да започнеш да практикуваш истината, да постъпваш в съответствие с принципите, да навлезеш в истината реалност, да знаеш повече за Бог, да си способен да познаваш и разбираш Божията воля и да не живееш напразно. Трябва да разбереш къде е Създателят, каква е Неговата воля и как изразява радостта, гнева, скръбта и щастието Си — дори и да не успееш да постигнеш по-задълбочено разбиране или пълно познание, трябва поне най-общо да Го разбираш, никога да не Го предаваш, да съответстваш на Бог в основни линии, да си внимателен към Него, да Му предлагаш известна утеха и да правиш това, което е правилно и в общи линии постижимо за едно сътворено същество, а това не е никак лесно. В процеса на изпълнение на дълга си, хората могат постепенно да опознаят себе си, а така да опознаят и Бог. Този процес всъщност е взаимодействие между Създателя и сътворените същества и трябва да е процес, който си струва да помним цял живот. Хората трябва да могат да се наслаждават на този процес, а не да е болезнен и труден за тях. Затова хората трябва да ценят дните и нощите, годините и месеците, прекарани в изпълнение на дълга си. Те трябва да ценят този етап от живота си, а не да го считат за бреме или тежест. Те трябва да се насладят на този етап от живота си и да придобият познания от изживяването си. Тогава те ще разберат истината, ще изживеят подобието на човешки същества, ще имат богобоязливо сърце и ще вършат все по-малко зло. Разбираш голяма част от истината, не вършиш неща, които наскърбяват или дразнят Бог. Когато дойдеш пред Бог, чувстваш, че Той вече не те мрази. Колко е прекрасно! Щом човек постигне това, нима няма да е спокоен, ако е на прага на смъртта? И така, какво не е наред при онези хора, които се молят да умрат сега? Те просто искат да се отърват, за да не страдат. Те просто искат набързо да приключат с този живот, за да могат да отидат и да се представят пред Бог. Искаш да Му се представиш, но Той още не те иска. Защо да Му се представяш още преди да те е призовал? Недей да Му се представяш преди да ти е дошло времето. Това не е добре. Ако изживееш смислен и стойностен живот и Бог те прибере, това е прекрасно нещо!(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Разпространяването на евангелието е дълг, чието изпълнение е въпрос на чест за всеки вярващ“). След като прочетох тези два откъса от Божиите слова, камъкът най-после падна от сърцето ми и усетих огромно облекчение. Преди това смятах, че понеже съпругата ми от години беше вярваща, с цялото си сърце следваше Бог и не Го винеше дори в лицето на смъртта, Бог не трябваше да я оставя да умира толкова скоро. Трябваше да я остави да живее, за да можем да влезем в царството заедно и да имаме добро назначение и изход. Ето защо не можех да приема смъртта ѝ и сърцето ми бе изпълнено с обвинения и неразбиране спрямо Бог. Когато прочетох Божиите слова, разбрах, че да имаш вяра не е гаранция, че няма да умреш. Никой не може да избегне раждането, старостта, болестта и смъртта. Смъртта, до която ще живеем, е изцяло предопределена от Бог. Раждането и смъртта на моята жена са били резултат от предишните ѝ животи и настоящия ѝ живот, а Бог е определил всичко още преди раждането ѝ. Моментът на раждането ѝ, пътят на живота ѝ и мисията на живота ѝ, възрастта, до която доживя, моментът на смъртта ѝ — нищо от тях не е било произволно. Хората често казват, че съдбата ни е определена от Небето. Това е небесно правило и никой не може да го нарушава. Когато жизненият път на жена ми свърши, тя си отиде естествено и никой не можеше да промени това. Мислех си, че понеже е починала, съпругата ми вече не може да бъде спасена. Сега обаче знам, че това дали някой е умрял, няма нищо общо с неговото спасение. Ключът към спасението му е в това дали се стреми към истината, дали изживява реалността на Божиите слова. Само душите на тези, които истински обичат Бог и се стремят към истината и я печелят, ще бъдат спасени след смъртта. Ето например Авраам, Йов и Петър — телата им са починали, но душите им са били спасени след смъртта и им е даден добър изход и назначение. Някои вярващи нямат истинска вяра и са точно като невярващите. Въпреки че сега са живи, те не могат да бъдат спасени. Съпругата ми дълги години вярваше в Бог и няма как да знам дали вярата ѝ е била истинска, или фалшива. Какъвто и край да ѝ е отредил Бог, дали я е изпратил в ада, или горе на небето, Бог е бил праведен и не би направил нищо погрешно. Като сътворено същество аз трябва се подчиня на Божиите ръководства и разпореждания. Трябва да имам този разум. Преди нямах яснота и не бях готов да се подчиня на Божиите правила и разпореждания. Когато съпругата ми почина, исках да умра и да се свърши. Сега обаче съм осъзнал, че смъртта на жена ми е разпоредена от Бог и Той я е разрешил. Желанието ми да умра освен това беше противопоставяне на Бог, а не подчинение на Него; беше непокорство срещу Него. Смъртта на съпругата ми донесе болка и нещастие, но в основата ѝ стоеше Божията добра воля. Най-малкото това разобличи моята поквара и успя да пречисти присъщата ми склонност да правя сделки с Бог за благословии. Помогна ми и да позная праведния Божи нрав. Това беше Божията любов и спасение. Бог ми даваше възможност да продължа да живея в тази напреднала възраст. Би трябвало да ценя това време и прилежно да следвам истината в отредената от Бог среда, за да разбера покварата си и Божието дело, да постигна подчинение и преклонение пред Бог и да спра да се бунтувам срещу Него и да Го наранявам. Каквото и да направи Бог в бъдеще, каквито и среди да отреди, аз трябва да Го слушам, да водя правилен живот, да разпространявам евангелието и да свидетелствам за Бог; да живея, за да изпълнявам дълга на сътворено същество, и да се подчинявам на Божието властване и разпореждания. Не можех да Го разочаровам в добрите Му намерения. Трябваше да се освободя от мислите си за прекратяване на живота ми. Добросъвестно се помолих на Бог: „Боже! Не искам благодат или благословии. Не притежавам истината, затова не моля за нищо друго, а само за нея. Имам покварен сатанински нрав и се нуждая от Твоето правосъдие и порицание, които да ме държат под контрол, за да не се разпускам“. С това разбиране изпитах облекчение в цялото си тяло. Отново можех да се храня и да спя. Заради неприятните обстоятелства не можех да се събирам с братята и сестрите си, но продължавах редовните духовни практики и ядях и пиех Божиите слова. Неговите думи ме напояваха и подхранваха и изпитвах спокойствие, мир и свобода. Освен това постепенно възстанових здравето си. Когато ме видеха, съселяните ми казваха, че изглеждам енергичен, а не като мъж в 70-те си години. Благодарих на Бог и Го възхвалявах в сърцето си!

По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова, който ми помогна да разбера покварата си по-добре. Всемогъщият Бог казва: „Колкото и неща да се случват на хора като антихристите, те никога не се опитват да се справят с тях, като потърсят истината в Божиите слова, камо ли да се опитат да видят нещата чрез Божиите слова — което се дължи изцяло на това, че не вярват, че всеки ред от Божиите слова представлява истината. Каквито и общения за истината да има в Божия дом, антихристите няма да я приемат и поради това нямат правилна нагласа, независимо от ситуацията, в която се намират; особено когато става въпрос за начина, по който подхождат към Бог и към истината, антихристите упорито отказват да загърбят своите представи. Богът, в Когото вярват, е Богът, Който прави знамения и чудеса — свръхестественият Бог. Те наричат Бог всеки, Който може да прави знамения и чудеса — било то Бодхисатва, Буда или Мазу. (…) Антихристите смятат, че трябва да почитат Бог, докато се крие зад олтара, яде храната, която хората раздават, вдишва тамяна, който палят, протяга ръка за помощ, когато са в беда, показва, че е всемогъщ, оказва им незабавна подкрепа по разбираем за тях начин и задоволява нуждите им, когато хората молят за помощ и са настойчиви в молбите си. Само такъв бог е истински Бог за антихристите. В същото време антихристите презират всичко, което Бог върши днес. И защо е така? Ако съдим по природата същност на антихристите, те не се нуждаят от делото на поене, грижи и спасение, което Създателят върши за Божиите създания, а от благоденствие и успех във всичко, да не бъдат наказвани на този свят и да отидат на небето, когато умрат. Техните възгледи и нужди потвърждават, че в същината си са враждебни към истината(„Словото“, Т.4, „Разобличаване на антихристите“, „Петнадесета точка: те не вярват в съществуването на Бог и отричат същината на Христос (Първа част)“). Бог разобличава антихристите за това, че мразят истината. Колкото и години да ядат и пият Божиите слова, те никога не мерят нищо според тях. Вярват в Бог, но не се стремят към истината; просто искат чудеса. Винаги изискват Бог в сърцето им да разреши проблемите им и да им даде каквото искат, всичко да върви по план в живота им и да живеят вечно в отвъдното. Вярата им се основава изцяло на благословии. Моята гледна точка спрямо моята вяра беше съвсем същата като на антихрист. Прекланях се пред Бог като пред идол. Обикновено, щом срещнехме трудност или имахме здравословен проблем, се молех на Бог да бди над нас и да разреши проблемите ни. Мислех си, че Бог трябва да ни даде каквото ни е необходимо, да удовлетворява всяко наше искане. Това за мен беше Бог. Като използвах Бог, за да задоволя исканията си, не Го ли заблуждавах и не богохулствах ли? А и вече не е Епохата на благодатта, затова Бог не върши делото на излекуване на болните и прогонване на демоните. Делото му днес е съд и наказание. То е да разкрива покварените нрави на човешката природа, да ни спасява от влиянието на Сатана. Аз обаче не обичах истината, нито ценях Божието дело. Просто изисквах благодат и благословии от Бог. В същността си бях невярващ. Бях следвал Бог от години, като се наслаждавах на толкова много напояване и подхранване с Неговите слова, само че не се стремях към истината, нито се опитвах да се отплащам за Божията любов. Дори отправях неразумни изисквания към Него. Този ми стремеж ме правеше враг на Бог и несъмнено щях да бъда наказан от Него. Изплаших се, като осъзнах това. Не исках да продължавам по грешния път, исках да се изповядам и покая.

По-късно, като се припознах в опита на Йов, спечелих дори още повече. Научих се как да посрещам и преминавам през изпитанията, които се изпречват пред мен. Ще прочета още от Божиите слова. „Йов не говореше за сделки с Бог и не отправяше молби или искания към Него. Неговата възхвала на Божието име беше заради огромната мощ и власт на Бог, Който управлява всички неща, и не зависеше от това дали получаваше благословения, или беше сполетяван от бедствие. Той вярваше, че независимо от това дали Бог благославя хората, или им носи бедствия, Божията мощ и власт не се променят и затова, независимо от обстоятелствата, в които се намира човек, Божието име трябва да бъде възхвалявано. Това, че човек е благословен от Бог, се дължи на върховенството на Бог и когато го сполети бедствие, то също се дължи на върховенството на Бог. Божията мощ и власт управляват и уреждат всичко, свързано с човека; капризите на човешката съдба са проява на Божията мощ и власт и независимо от гледната точка, Божието име трябва да бъде възхвалявано. Това преживя и опозна Йов през годините на своя живот. Всички мисли и действия на Йов достигаха до ушите на Бог и идваха пред Него, и бяха считани за важни от Бог. Бог ценеше това знание на Йов, а също и него самия, заради сърцето, което той имаше. Това сърце винаги и навсякъде очакваше Божията заповед и независимо от времето и мястото приемаше всичко, което го сполетяваше. Йов нямаше никакви изисквания към Бог. От себе си той изискваше да чака, да приема, да посреща и да се подчинява на всички разпоредби, които идваха от Бог; Йов вярваше, че това е негов дълг, а Бог искаше точно това. Йов никога не беше виждал Бог, нито Го беше чувал да казва някакви слова, да издава заповеди, да дава поучения или да го наставлява за нещо. По думите на днешния ден, да може да притежава такова познание и отношение към Бог, когато Бог не му беше дал никакво просветление, напътствие или ресурс по отношение на истината — това беше ценно и за Бог беше достатъчно, че той показва такива неща, а свидетелството му беше хвалено и ценено от Бог. Йов никога не беше виждал Бог и не беше чувал Бог лично да го поучава, но за Бог сърцето му и самият той бяха много по-ценни от онези хора, които пред Бог можеха да говорят само от гледната точка на някоя сложна теория, които можеха само да се хвалят и да говорят за принасяне на жертви, но които никога не бяха стигнали до истинско познание за Бог и никога не бяха се страхували истински от Него. Защото сърцето на Йов беше чисто и не беше скрито от Бог, а човешката му природа беше честна и добродушна, той обичаше справедливостта и всичко, което беше положително. Само човек като него, който притежаваше такова сърце и човешка природа, можеше да следва Божия път и да бъде способен да се страхува от Бог и да отбягва злото. Такъв човек можеше да види върховенството на Бог, да види Неговата власт и мощ и беше в състояние да постигне подчинение на Неговото върховенство и разпоредби. Само такъв човек можеше истински да възхвалява Божието име. Това е така, защото той не гледаше дали Бог ще го благослови, или ще му донесе бедствие, защото знаеше, че всичко се управлява от Божията ръка и че да се тревожи човек е признак на глупост, невежество и ирационалност, на съмнение във върховенството на Бог над всички неща и на липса на боязън от Бог. Знанието на Йов беше точно такова, каквото Бог искаше(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“). В Божиите слова видях, че Йов е вярвал, че всички неща и дела са под Божието ръководство. Било то благословия, или бедствие, всичко е идвало от Бог. Когато е подлаган на изпитания, богатството на семейството му и всички негови деца са му били отнети и е бил покрит с циреи, той пак не се е оплаквал изобщо, а е възхвалявал Божието име с думите: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21). Във вярата на Йов не е имало сделки или изисквания. Той е възхвалявал Божията сила, защото е вярвал в Божието върховенство. Вярвал е, че всичко, което Бог прави, е добро. По характер Йов е бил честен и добър, от което аз се почувствах виновен и засрамен. В сравнение с Йов ми липсваха толкова много качества. Йов е знаел за Бог само от чутото; не е изпитал просветлението, напояването и подхранването на Бог, но в лицето на изпитания той не Го е винил. И в благословия, и в бедствие той е можел да приеме всичко от Бог и да се подчини. В сравнение с него аз бях ял и пил много от Божиите слова, но не знаех как да се отплатя на Божията любов. Когато получех Божията благодат и благословии, аз вярвах в Неговата мощ и власт. Когато жена ми се разболя и почина, започнах да се съмнявам в Божията мощ и власт. Не се подчинявах на Бог, а освен това и спорех с Него. В сърцето ми нямаше място за Бог и не вярвах в Неговите правила и разпореждания. Видях, че възхвалявам Божията власт и мощ въз основа на моята оценка за собствените ми благословии и бедствия. Не можех безусловно да се подчиня на Божието властване и разпореждания. Когато възникнеше трудност, аз спорех с Бог, дори упорствах и се сърдех. В сравнение с Йов нямах ни най-малко човешка природа или разум. Бях отвратителен и омразен на Бог. Вече не исках да Го наранявам. Заклех се, че в каквато и ситуация Бог да ме постави отсега нататък — дали ще бъда благословен, или ще изпадна в нещастие, ще следвам примера на Йов и никога повече няма да се пазаря с Бог, а напълно ще се подчиня на неговите правила и разпореждания. Дори да не спечелех истината и в крайна сметка да ме прогонеха, нямаше да се оплаквам. След известно време вече не бях в опасно състояние и можех отново да посещавам събирания. Можех да ям и пия Божиите слова с братята и сестрите и да водя църковен живот. Освен това църквата ми възложи дълг. Сега съм много щастлив.

Смъртта на съпругата ми разкри много от собственото ми неподчинение. С помощта на правосъдието и разкритията на Божиите слова видях колко презряно търся благословии във вярата си. Спрях да влагам усилия в този грешен път. Освен това разбрах, че жена ми е починала, защото е свършил жизненият ѝ път. Като го погледнах от правилната страна, спря да ме боли. Сега това, което трябва да направя, е усърдно да се стремя към истината и да постигна нравствена промяна. Дали ще бъда благословен, или ще изпадна в нещастие, трябва да слушам Божиите слова и да се подчинявам на неговите правила и разпореждания. Слава Богу!

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свързано съдържание

Защо съм самонадеян горделивец?

Аз отговарях за видеообработката в църквата. След като практикувах известно време, успях да схвана някои от принципите и подобрих уменията...

Намерих си мястото

След като повярвах в Бог, бях много ентусиазирана в стремежите си. Какъвто и дълг да ми отредеше църквата, аз послушно изпълнявах. Когато...

Leave a Reply

Свържете се с нас в Messenger