Твърдо решена съм да вървя по този път

4 ноември 2023

Бях арестувана за проповядване на евангелието. Комунистическата партия ме осъди на три години за „организиране и използване на еретична група за подкопаване на правоприлагането“. След като излязох, си мислех, че мога отново да посещавам събирания и да възобновя задълженията си, но не си представях, че полицията ще продължи да ме следи и да ограничава свободата ми. Когато родителите ми ме заведоха за адресна регистрация, полицаят, който отговаряше за мен, ми каза доста яростно: „Трябва първо да ме уведомиш, ако ще напускаш района, забранено е да напускаш този град или да излизаш в чужбина в продължение на пет години. Не можеш и да практикуваш вярата си. Ако разбера, че ходиш на събирания, ще те върна в затвора. И никога няма да излезеш!“. Стреснати от заплахата, родителите ми помолиха по-голямата ми сестра да ме държи под око, за да не се свържа с братята и сестрите или да чета Божиите слова. Сестра ми ми намери работа като продавачка и ако закъснеех, тя ми звънеше и ме питаше: „Къде си? Какво правиш?“. Веднъж, когато четях Божието слово на таблета си, сестра ми забеляза, попита дали чета словото Му и се опита да го грабне от ръцете ми. Избърборих, че чета роман, и тя ме остави на мира. След това трябваше да се крия под завивките, за да чета Божието слово, но само след като сестра ми заспи. И се измъквах, за да ходя на събирания след работа.

Един ден сестра ми намери някои Божии слова, които си бях записала, и ме заразпитва: „Ти все още практикуваш вярата си, нали?!“. Отговорих ядосано: „Да имаш вяра и да се покланяш на Бог е правилно и естествено. Моля, остави ме на мира“. Тогава тя побърза да се обади на най-голямата ни сестра, която дойде и още щом влезе през вратата, ми зашлеви плесница, като ми крещеше: „Как смееш още да вярваш? Вярата ти те вкара в затвора, и майка ни си изплакваше очите всеки божи ден! Ако те върнат там, какво ще стане с мама? Не можеш ли да се откажеш от тоя твой Бог и поне веднъж да помислиш за нея?“. Думите ѝ ми причиниха почти непоносима болка и сълзите потекоха свободно по лицето ми. Майка ми винаги е била толкова любяща към мен и сега, когато пораснах, я карах да се тревожи за мен. Ако отново ме арестуваха, тя щеше ли да се справи? Чувствах някаква слабост, затова бързо се помолих на Бог да защити сърцето ми. По-късно видях това в Божиите слова: „Бог сътвори този свят и въведе в него човека, живо същество, на което даде живот. След това се появиха родители и роднини на човека и той вече не беше сам. Откакто човекът за пръв път обърна погледа си към този материален свят, предназначението му бе да живее в границите на Божието определение. Диханието на живота, идващо от Бог, дава живот на всяко живо същество през целия му растеж и чак до зряла възраст(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог е източникът на човешкия живот“). Да, всеки мой дъх идва от Бог. Той бдеше над мен и ме защитаваше, докато растях. Всички мили или дружелюбни хора, особено любовта и грижите от родителите ми, всички ми бяха изпратени от Бог. Трябва да благодаря на Бог и да отплатя за любовта Му. Да отричаш Бог или да Го предаваш би било безсъвестно. Отново си помислих как бях затворена заради вярата си, което стресира майка ми и влоши здравето ѝ. Не беше ли всичко това заради комунистическата партия? Ако не ме бяха арестували и преследвали, родителите ми нямаше да се страхуват. Комунистическата партия иска да предам моя Бог. Но аз няма да позволя схемите им да успеят. При тази мисъл решимостта ми се възвърна. Знаех, че трябва да вярвам в Бог, колкото и семейството ми да пречеше. След това продължих да работя, като същевременно посещавах събирания и споделях евангелието.

Една сутрин през февруари 2017 г. получих телефонно обаждане от Комисията по политически и правни въпроси. Отсреща ми казаха: „Началник Чен се обажда. Елате до два дни, за да подпишете декларация, че не вярвате в Бог. Всички други местни вярващи, които бяха арестувани и освободени, се подписаха, Вие сте последната“. Когато чух това, много се ядосах. Аз само посещавам събрания и чета Божиите слова. Но те ме вкараха в затвора за това, изтезаваха ме и се опитаха да ми промият мозъка. И след като ме освободиха, пак ме следяха, не ми позволяваха да практикувам вярата си и ме принуждаваха да подпиша клетва за отказ от нея. Те са наистина долни и зли. Но тогава си помислих, че ако му кажа, че няма да подпиша, какво щеше да стане? Щяха ли да дойдат на работа и да ме арестуват? Щях ли да се върна в затвора? Не исках да се връщам в затвора. Беше нечовешко. Така че казах: „Много съм заета на работа. Нямам време. Ще дойда след няколко дни“. За моя изненада, на следващата сутрин началник Чен ми изпрати странно съобщение по телефона: „Вашата здравноосигурителна карта е готова. Моля, вземете я днес“. Погледнах съобщението и си помислих: „Но аз не съм кандидатствала за тази карта. Това една от измамите на Сатана ли е?“. Тогава се сетих за нещо, което Бог каза: „Трябва да сте будни и чакащи във всеки един момент и да се молите повече пред Мен. Трябва да разпознавате различните интриги и лукави кроежи на Сатана, да познавате духовете, хората, да можете да различавате всякакви хора, събития и неща(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 17“). Божиите думи ми напомниха, че Сатана използва много трикове. Като каза, че всички местни вярващи, които бяха арестувани и освободени, са подписали, с изключение на мен, началник Чен се опитваше да ме измами. Тъй като този трик се провали, той използва тази карта като примамка. Те наистина са хитри. Като обмислих всичко това, реших да не ходя.

На следващата сутрин баща ми се втурна на работното ми място, много притеснен. Той ми каза, „Вчера сутринта ми звъняха. Началник Чен искаше да говорим за теб. Каза, че градските власти проучват дали още практикуваш вярата си, и ако просто подпишеш документа, за да потвърдиш, че не е така, тогава ще можеш да водиш нормален живот като всички и вече няма да те наблюдават. Но ако не подпишеш, ще те арестуват и ще те върнат в затвора! Послушай ме — откажи се от вярата, просто отиди и се подпиши“. Когато чух това, бях отвратена. Казах на баща ми: „Слушай, татко, знаеш, че вярата в Бог е правилният път. Сега бедствията стават сериозни. В последните дни Всемогъщият Бог изразява цялата истина, която ще очисти хората и ще ги спаси от поквара и бедствия. Комунистическата партия обаче яростно арестува и преследва вярващите, принуждава ги да предадат Бог, за да свършат в ада заради това. Да се подпиша с името си означава да предам Бог и да бъда унищожена накрая! Не мога да подпиша такава декларация. Няма да го направя“. Баща ми каза с треперещ глас: „Ако не подпишеш, полицията ще те хвърли отново в затвора. Наистина ли искаш отново да страдаш там? Ако не мислиш за себе си, помисли за по-малката си сестра. Комунистическата партия преследва целите семейства на вярващите. Виж по-голямата си сестра. Тя завърши добро училище. Трябваше да може да си намери добра учителска работа, но не мина политическата проверка заради твоята вяра. Братовчед ти трябваше да използва връзки и да похарчи много пари, само за да я уреди в обикновено училище. А братовчед ти, който издържа изпита за държавна служба, той също не мина политическата проверка, защото баба ви е вярваща. По-малката ти сестра завършва колеж тази година и ще си търси работа, и ако не подпишеш, тя няма да мине политическата проверка и определено няма да си намери добра работа. Не мислиш ли, че съсипваш бъдещето ѝ? Послушай ме, стисни зъби и подпиши. Не можеш ли просто да вярваш тайно? Защо си толкова упорита?“. След това погледнах изпитото лице на баща си, сълзите в очите му, толкова разтревожен, че устните му бяха напукани, и се почувствах толкова раздвоена и тъжна. Ако подпиша декларацията, ще предам Бог и ще бъда жигосана с белега на звяра. Щях да съм знак за срам пред Бог и никога нямаше да получа Неговото одобрение. Но ако не подпишех, щяха да ме арестуват, да ме върнат в затвора и да ме изтезават. Ако оставим настрана физическото страдание, какво ще стане, ако ме пребият до смърт? И ако сестра ми не мине политическата проверка и бъдещето ѝ бъде засегнато. Цялото ми семейство щеше ме мрази до края на живота ми. Мисълта за всичко това ме прониза като нож в гърдите. Не знаех какво да правя. Казах на баща ми: „Нека си помисля“. След като си отиде, аз плаках и се помолих на Бог: „Боже, страхувам се да не ме залови полицията, да ме хвърли обратно в затвора и да ме изтезава, и се тревожа, че семейството ми ще бъде въвлечено в това. Чувствам се толкова слаба. Боже, моля те, дай ми вяра и сила и ме напътствай да остана непоколебима в моето свидетелство“.

След като се помолих, попаднах на думите Му. „Когато хората още не са спасени, техният живот често бива повлияван и дори управляван от Сатана. С други думи, хората, които не са спасени, са затворници на Сатана, те нямат свобода, не са се отказали от Сатана, не са подготвени и нямат право да се покланят на Бог и са плътно преследвани и жестоко атакувани от Сатана. Такива хора нямат нито щастие, нито право на нормално съществуване, за което си струва да се говори, и освен това нямат никакво достойнство. Само ако се изправиш и влезеш в битка със Сатана, като използваш вярата си в Бог и подчинението и страха си от Бог като оръжия, с които да водиш битка на живот и смърт със Сатана, така че напълно да го победиш и да го накараш да подвие опашка и да се страхува всеки път, когато те види, и така напълно да се откаже от атаките и обвиненията си срещу теб — само тогава ще бъдеш спасен и ще станеш свободен. Ако си твърдо решен да се разделиш окончателно със Сатана, но не разполагаш с оръжията, които ще ти помогнат да го победиш, тогава ти пак ще бъдеш в опасност. С течение на времето, когато си бил толкова измъчван от Сатана, че в теб не е останала грам сила, но все още не си способен да свидетелстваш, все още не си се освободил напълно от обвиненията и атаките на Сатана срещу теб, тогава няма да имаш почти никаква надежда за спасение. В крайна сметка, когато бъде обявен краят на Божието дело, ти все още ще бъдеш в хватката на Сатана, неспособен да се освободиш, и така никога няма да имаш шанс или надежда. От това следва, че такива хора ще бъдат изцяло в плен на Сатана(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“). Размишлявайки над Божиите думи, разбрах, че преследванията от Комунистическата партия и намесата на семейството ми бяха изкушения на Сатана. Мислех си как Йов бе изкушаван от Сатана. Отнето му бе всичко, дори децата му, тялото му беше покрито с рани и струпеи, собствената му съпруга го нападна и му каза да изостави Бог. Но Йов свидетелстваше и разчиташе на своята вяра и благоговение пред Бог, никога не се оплака от Бог, нито Го отрече, дори Го възхваляваше: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21). Йов триумфира над изкушенията на Сатана, давайки категорично свидетелство за Бог. Като посрами и победи Сатана, Йов стана свободен човек. След като излязох от затвора, Комунистическата партия използва семейството ми, за да ме принуди да се отрека от вярата си. Всеки път, когато ме притискаха, това беше изкушение и атака от Сатана. Сатана използваше любовта ми към семейството ми и загрижеността ми за бъдещето на сестра ми, за да ме накара да предам Бог. Ако защитях семейството си и светските си интереси, като предадях Бог, нямаше ли да съм пленница на Сатана? Знаех, че не бива да се хващам на триковете на Сатана, а да следвам стъпките на Йов, като свидетелствам, за да може Бог да унижи Сатана.

По-късно гледах видео четене на Божиите думи. Всемогъщият Бог казва: „Без значение колко „могъщ“ е Сатана, без значение колко безочлив и честолюбив е той, без значение колко голяма е способността му да нанася щети, без значение колко мащабни са методите, чрез които покварява и изкушава човека, без значение колко умели са хитростите и машинациите, чрез които сплашва човека, без значение колко променлива е формата, в която съществува, Сатана никога не е бил способен да създаде нито едно живо същество, никога не е можел да налага закони или правила за съществуването на всички неща и никога не е можел нито да управлява или контролира който и да е предмет, независимо дали е одушевен, или неодушевен. В космоса и на небесната твърд няма нито един човек или предмет, който да е роден от Сатана или който да съществува благодарение на Сатана; няма нито един човек или предмет, които да е управляван от Сатана или да е контролиран от него. Дори напротив, Сатана трябва не само да живее под господството на Бог, но трябва и да се подчинява на всички Божии заповеди и повели. На Сатана му е трудно да докосне дори капка вода или песъчинка на земята без Божието разрешение, няма свободата да премести дори мравките по земята, да не говорим за човечеството, създадено от Бог. В очите на Бог Сатана е по-незначителен от лилиите в планините, от птиците, летящи във въздуха, от рибите в морето и червеите в земята. Неговата роля сред всички неща е да им служи и да работи за човечеството, да служи на Божието дело и Неговия план за управление. Независимо колко злонамерена е неговата природа и колко зла е неговата същина, единственото, което Сатана може да направи, е да изпълнява послушно своята функция: да полага труд за Бог и да бъде фон, на който Бог да изпъква. Това са реалната стойност и мястото на Сатана. Неговата същина не е свързана с живота, не е свързана с могъществото, не е свързана с властта — тя е просто играчка в Божиите ръце, просто машина в служба на Бога!(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“). Гледането на този клип ми даде известна представа за Божията власт и върховенство. Сатана може да е свиреп, но е само пионка в Божиите ръце, инструмент, който Му служи. Спомних си ареста и изтезанията от ръцете на Комунистическата партия, когато плътта ми беше слаба, Божиите думи укрепиха вярата ми и ме преведоха през всички трудности. ККП продължи да ме наблюдава след като излязох, и моето семейство, подведено от слухове, също ме наблюдаваше. Но чрез напътствието на Божието слово разбрах някои истини, побеждавах изкушение след изкушение и решимостта ми да следвам Бог укрепна. Чрез всичко това видях, че Бог просто използва Сатана като инструмент, за да усъвършенства Своите избраници. Нямаше от какво да се страхувам. Бог управлява всичко — Той отговаря за съдбата на всеки. Моят живот и моята смърт са в ръцете на Бог и те не могат да бъдат решени от никой друг. Дали сестра ми може да си намери работа или какво бъдеще ще има — всички тези неща са определени от Бог. Комунистическата партия не може да контролира дори собствената си съдба, така че как може да контролира живота и смъртта ми и бъдещето на сестра ми? Дори един ден да бъда отново арестувана, хвърлена в затвора и измъчвана от полицията, това би било Божията воля. Ще се уповавам на Бог и ще свидетелствам. Ако се тревожех за семейството си, ценях собствения си живот, и подпишех тази декларация, че не вярвам в Бог, това би било знак за срам. Дори и да оживея, щях да бъда ходещ труп. С тази мисъл, събрах сили, за да устоя на атаките и изкушенията на Сатана, и да остана непоколебима в свидетелството си, за да унижа Сатана.

Онази вечер, когато се прибрах, по-голямата ми сестра ми извика: „Комисията по политически и правни въпроси ти даде три дни. Утре е третият ден. Ще подпишеш ли или не? Мама и татко остаряват. Те се тревожат за теб непрекъснато. Почти не спаха и не ядоха през всичките три години, докато беше в затвора! Сега си свободна, но все още си вярваща, така че те все още живеят със свити сърца. Как можеш да ги нараняваш така? Къде ти е съвестта? Какво толкова, ако просто подпишеш този документ?“. Разбрах, че това е Сатана, който отново ме атакува чрез семейството ми. Сетих се за Божиите слова: „Трябва да имаш Моята смелост в себе си, трябва също да имаш принципи, когато се срещаш с невярващи роднини. Все пак, заради Мен, не трябва също да отстъпваш пред тъмни сили. Осланяй се на мъдростта Ми, за да ходиш в съвършения път; не позволявай заговорите на Сатана да вземат власт. Вложи всичките си усилия в отдаване на сърцето си пред Мен и Аз ще те утешавам и ще ти давам мир и щастие. Не се стреми да бъдеш еди-какъв си пред другите хора; не е ли по-ценно и важно да удовлетворяваш Мен? Когато Ме удовлетворяваш, няма ли да бъдеш още повече изпълнен с вечни и доживотни мир и щастие?(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 10“). Знаех, че вярата ми в Бог е правилният път, и трябваше да остана непоколебима в свидетелството си и да посрамя Сатана независимо от всичко. Комунистическата партия притискаше семейството ми да ме откаже от вярата ми. Това ясно ми показа демоничната същина на комунистическата партия да мрази истината и да се съпротивява на Бог. Аз ги презрях и отхвърлих от сърцето си. Дори без подкрепа или разбиране от другите, трябваше да свидетелствам и да унижа Сатана. С тези мисли в главата си, казах на сестра ми: „Мама и татко не се хранят и не спят добре и постоянно се тревожат, чия е вината за това? Не е ли всичко това по вина на ККП? Правилно и естествено е да вярваш в Бог, да следваш правилния път на човешкия живот. Но ККП не само ме арестуваха, те забъркаха и цялото ни семейство в това, не ни оставиха изход от ситуацията. Комунистическата партия е виновна!“. В този момент най-голямата ми сестра звънна, настоявайки за отговор. „Ще подпишеш ли утре или не? Имаш само два избора. Или ще подпишеш документа утре и ще останеш свободна и ще живееш добре, или няма да подпишеш и ще те хвърлят в затвора!“. Отвърнах твърдо: „Дори ако трябва да се върна в затвора, няма да подпиша този документ!“. Тя ядосано ми затвори, а другата ми сестра ме игнорираше.

По-късно напуснах града, за да се посветя изцяло на дълга си. Това беше преди повече от три години. Когато си спомням цялото това преживяване, усещам спокойствие в сърцето си. Чувствам, че това беше най-добрият избор, който някога съм правила, и никога няма да съжаля за него.

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свързано съдържание

Освободена от оковите на дома

Малко след като получих Божието дело в последните дни, проповядвах Евангелието на моя съпруг. Изненадах се, когато, след като го чу, той...

Едно незабравимо решение

Бях на 15 години, когато баща ми се разболя и почина и семейството ни изгуби опората си. Не можех да приема загубата. Чувствах се, сякаш...

Leave a Reply

Свържете се с нас в Messenger