През август 2020 г. една сестра ме покани на онлайн събрание на Църквата на Всемогъщия Бог. След като прочетох думите на Всемогъщия Бог, търсих и изследвах, аз се убедих, че словото на Всемогъщия Бог е Божият глас и че Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус. Обзеха ме силно вълнение и ентусиазъм. Братята ми също очакваха с нетърпение Господното пришествие. Знаех, че трябва час по-скоро да им кажа добрата новина, за да могат и те да приемат Божието дело в сетните дни. Затова споделих евангелието с малкия ми брат, а той предаде вестта за Господната поява на най-големия ни брат, водач на църква. Като научи това, големият ни брат бързо дойде у дома същата вечер… „Хозеа, казал си, че Господ Исус вече се е завърнал и осъществява нов етап от делото Си? Как е възможно това? Господ Исус опрости греховете ни. Когато се завърне, Той незабавно ще ни вдигне в небесното царство. Как би могъл да се заеме с ново дело?“. „Братко, не се ядосвай. Въпреки че Господ Исус опрощава греховете ни, ние продължаваме да грешим и греховната ни природа остава. Бог казва: „Така, бъдете святи, защото Аз съм свят“ (Левит 11:45). Братко, не можем да видим Господ, ако не притежаваме святост, и не можем да влезем в небесното царство, ако не сме пречистени от греха. Все още имаме нужда от Божието правосъдие, за да премахне греховната ни природа и веднъж завинаги да изкорени греха“. „Господ Исус бе разпънат, за да изкупи всички наши грехове. Господ вече не гледа на нас като на грешници. Твърдиш, че не сме пречистени, но това са си твои вярвания. Библията не съдържа нищо подобно. Нима не познаваш писаното в Библията? „Защото със сърце вярва човек и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява“ (Римляни 10:10). Не сме ли спасени вече заради вярата ни в Господ? Защо Му е да се захваща с ново дело?“. „Братко, ти цитираш думите на Павел, а не изреченото от Господ Исус. Господ Исус никога не е казвал, че щом е спасен заради вярата си, човек ще има достъп до небесното царство. Господ Исус много ясно казва кой ще бъде достоен за небесното царство. „Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата“ (Матей 7:21). Братко, за да влезем в небесното царство, трябва да изпълним Божията воля и да се подчиним на Божието слово. Отговаряме ли на това изискване? Често вършим грехове и не успяваме да се придържаме към думите на Господ. Господ Исус ни призовава да обичаме ближния си като себе си. Нима сме способни на това? Не само че не успяваме да го обичаме, но понякога изпитваме завист и омраза и често живеем в грях. Не сме достойни за небесното царство. Затова Бог се завръща в сетните дни, за да ни говори и да ни съди. Прави това, за да премахне греховната ни природа, из дъно да изкорени греха ни и напълно да ни пречисти и спаси. Сам Господ Исус предрече: „Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден“ (Йоан 12:48). А Библията казва: „Защото дойде времето да се започне съдът от Божия дом“ (1 Петрово 4:17)“. „Млъкни! Твърдиш, че Божието пришествие слага началото на нов етап от делото. Това не означава ли, че изкупителното дело на Господ Исус е било безсмислено? Нима е било напразно?“. Тези думи на брат ми малко ме разтревожиха. Как да общувам с него така, че да проумее Божието дело и да се отърве от представите си? Тогава се сетих за един пасаж от словото на Всемогъщия Бог: „При все че Исус свърши много работа сред хората, Той успя само да послужи като изкупление на всички човеци и се превърна в техен принос за грях; Той не освободи човека от покварения му нрав. За пълно избавление на хората от влиянието на Сатана беше необходимо не само Исус да стане изкупителна жертва за човешките грехове, но и Бог да положи още повече усилия, за да освободи напълно човека от сатанински покварения му нрав. И тъй, човешките грехове вече са опростени и Бог отново се въплъти, за да въведе хората в новата епоха, и започна делото на порицанието и възмездието. Това Негово дело пренесе човека в по-висш свят. Всички подчинили се на Неговата власт ще се радват на по-висша истина и ще бъдат още по-благословени. Те наистина ще живеят в светлината и ще бъдат дарени с истината, пътя и живота“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Предисловие“). Божиите думи разсеяха тревогата ми и ме насърчиха. Казах на брат ми: „Това, че Бог се завръща в сетните дни, за да въздаде правосъдие, не обезсмисля изкупителното дело на Господ Исус. Господ Исус опрости греховете на човеците, за да ги избави от обвинение и гибел съгласно закона, но Той извърши само изкупителното дело, без да осъществи пречистването и спасението на човечеството. Ние продължаваме да живеем в грях. Без Божието дело на правосъдието в сетните дни не можем да се отървем от греха и да влезем в Божието царство“. Като видя, че не може да ме обори, брат ми много се ядоса и каза: „Отскоро вярваш във Всемогъщия Бог, но много си научил. Каквото и да кажа, излизаш с контрааргумент, така че няма какво повече да говорим!“. После си тръгна разярен. Помислих си: „Той вярва в Господ и откакто се помни, копнее за Господното пришествие. Тогава защо не само отказва да се замисли за казаното от мен, а се вбесява от думите ми? Може би е обременен с религиозни представи и те му пречат да го възприеме. Трябва да потърся друг случай да побеседвам с него“.

Веднага щом научиха, че вярвам във Всемогъщия Бог, ме посетиха и двете ми снахи… „Хозеа, ти вярваш във Всемогъщия Бог и към Него отправяш молитви, а не към Господ. Така предаваш Господ и ставаш вероотстъпник“. „Ех, говорите така, защото все още нищо не разбирате. Не сте прочели словото на Всемогъщия Бог и не знаете, че Той е завърналият се Господ Исус. Всемогъщият Бог и Господ Исус са един и същ Дух и един и същ Бог. Бог просто използва различни имена в различните епохи. В Епохата на закона името на Бог беше Йехова, а в Епохата на благодатта се нарече Исус. Божието име се промени, но нима твърдите, че Господ Исус и Йехова не бяха един и същ Бог? Може ли да се каже, че с вярата си в Господ Исус хората са предали Бог Йехова? Всемогъщият Бог, Господ Исус и Йехова са един и същ Бог. Ето, изгледайте едно видео и ще разберете“. Всемогъщият Бог казва: „Навремето ми казваха Йехова. После пък бях Месия, а по-нататък човеците с обич и почит Ме наричаха Исус Спасителя. Обаче днес Аз вече не съм Йехова или Исус, когото хората познаваха в онези минали времена; Аз съм Бог, завърнал се в сетните дни — Бог, който ще постави край на епохата. Аз съм Самият Бог, който се въздига от края на земята с целия Си нрав и преизпълнен с властност, благородство и великолепие. Хората никога не са влизали в досег с Мен, не са Ме опознали и са съвсем невежи по отношение на Моя нрав. От създаването на света, та чак до днес нито един човек не Ме е виждал. Това е Бог, който се явява пред хората в сетните дни, но е скрит сред тях. Той пребивава сред човеците, истински и реален като жарещото слънце и бушуващия пламък, изпълнен с мощ и преизпълнен с власт. Съдът на словото Ми няма да пропусне нито един човек, нито едно нещо и всеки и всичко ще бъде пречистено в пламъците. Накрая всички народи ще получат благослова на думите Ми, но и ще бъдат разкъсани на парчета от Моите слова. Така през сетните дни всички хора ще видят, че Аз съм завърналият се Спасител и че съм Всемогъщият Бог, покоряващ цялото човечество. И всички ще се убедят, че преди Се жертвах за хората, но в сетните дни Се превръщам и в слънчевия пламък, изпепеляващ всичко, и в Слънцето на праведността, разкриващо всички неща. Това е Моето дело в последните дни. Приех това име и възприех този нрав, за да може всички хора да видят, че съм праведен Бог, изпепеляващото слънце и обгарящият пламък, за да може всички да почитат Мен, единствения истински Бог, и да съзрат истинското Ми лице: Аз не съм само Бог на израилтяните и не съм само Изкупителят; Бог съм на всички създания на небето, в океаните и на земята“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Спасителят вече се е завърнал, възседнал „бял облак“). След като прочетохме Божиите думи, казах на двете ми снахи: „Божието име се променя според епохата и с всеки етап от Неговото дело. Бог приема различни имена в различните епохи и всяко от тях е представително за Божието дело в съответната епоха. В Епохата на закона Бог определи законите и научи човеците как да живеят на земята под името „Йехова“. В Епохата на благодатта Божият Дух се въплъти в Господ Исус, за да изкупи греховете на човечеството. В сетните дни Бог идва въплътен във Всемогъщия Бог, за да изрази истината, да въздаде правосъдие и да пречисти хората. Божието име и дело са променени само привидно, защото в същината си Бог е неизменчив. Бог винаги е бил един и същ и делото Му е едно — да спаси човечеството“. Дадох им и пример: Някой работи в болница и го наричат „доктор“, но после решава дапреподава и за всички е „преподавател“, а по-късно отива да проповядва в църква и го познават като „пастор“. Разбирате ли? Названието му се променя с всяка промяна в работата му, но той си остава все същият човек, непроменен. По същия начин Бог използва различни имена в отделните епохи, но Божията същина и личност не са се променили, Той е все същият Бог. Като отправяме молитвите си към Всемогъщия Бог, ние не предаваме Господ, не сме вероотстъпници, а приветстваме Господ и следваме стъпките Му. Докато говорех, внезапно дойдоха двамата ми братя. Големият ме прекъсна ядосано. „Не си говорете с него. С него няма оправия. Каквото и да кажете, ще е безсмислено. Той има готов отговор на всичко“. „Хозеа, заблудил си се. Време е да се осъзнаеш“. „Твърдиш, че Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус. Иди кажи това на пастора. Ако той потвърди, че това е истинският път, ще се обединим във вярата си, но ако не се съгласи с теб, присъедини се обратно към нашата църква. Тримата сте родни братя. Не бива да се делите така“. Като видях, че братята и снахите ми много почитат пастора, им казах: „Ние, вярващите, трябва да слушаме и да зачитаме преди всичко Бог. Не може сляпо да следваме хорските приказки. Особено що се отнася до посрещането на Господ, не можем да оставим пасторът да решава. Господ Исус каза, че Божиите овце чуват Неговия глас. Трябва внимателно да се ослушаме, за да чуем Божия глас и да приветстваме Господ“. И добавих: „Когато Господ Исус се яви да работи, юдаистите не се постараха да чуят Божия глас. Сляпо последваха фарисеите, опълчиха се на Господ Исус и Го заклеймиха. Затова изгубиха спасението от Господ. Това е урок за всички нас“. Но колкото и да говорех, братята и снахите ми не пожелаха да ме чуят и настояваха, че пасторът не може да греши. Като видях отношението им, си помислих: „Толкова силно почитат пастора, че ако той се съгласи с доводите ми, може и те да ги приемат“.

Един ден през януари 2021 г. пасторът и църковните водачи ме посетиха у дома и използвах възможността да им проповядам евангелието. „Матей 24:37 гласи: „Както стана в Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син“. А в 24:44 е казано: „Затова бъдете и вие готови; защото в час, в който не мислите, Човешкият Син иде“. В Лука 17:24-25 четем: „Защото както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще се яви и Човешкият Син в Своя ден. Но най-напред Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение“. Пророчеството споменава „пришествието на Човешкия Син“ и „Човешкият Син иде“. Тогава кой е Човешкият Син? „Човешкият Син“ обозначава Божието въплъщение. Господ Исус бе Човешкият Син, защото беше въплъщение на Божия Дух. Няма как дух да бъде наречен Човешки Син. Тоест, пророчеството, че в сетните дни Господ се завръща като Сина Човешки, означава, че Той ще се завърне в плът. Ако духовното тяло на възкръсналия Господ Исус се спуснеше сред облаци и се появеше пред всички в цялото си великолепие, кой би се осмелил да се опълчи срещу Него и да Го заклейми? Но Господ Исус рече: „Най-напред Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение“. Как се сбъдва това пророчество? Хората ще се осмелят да заклеймят и отхвърлят Бог само ако Той се върне въплътен в Човешкия Син, във форма, която хората не могат да разпознаят — тоест, ако изглежда като най-обикновен човек. Следователно, съгласно предсказаното от Господ Исус, в сетните дни Господ се завръща въплътен, това не подлежи на съмнение“. „Човешкият Син“ е упоменат в библейските стихове и означава Господ Исус“. „Братко Елиан, Господ Исус говори съвсем ясно. В Библията е предсказано Господното пришествие, а не завръщането на Господ Исус“. „Там недвусмислено е написано: „Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена, като видят Човешкия Син, идващ на небесните облаци със сила и голяма слава“ (Матей 24:30). Господ ще се завърне върху облак, а ти твърдиш, че ще се върне въплътен. Нима това не е противоречие? Ние чакаме Господ Исус да се спусне върху облак. Това време вече наближава и ни сполитат всякакви бедствия, а Господ всеки момент ще се спусне върху облак, за да ни отведе в небесното царство. От толкова години вярваш в Господ, почти достигна заветната цел, но сега, сега с лека ръка се отказваш от всичко“. „Пастор Джаксън, споменатото от вас пророчество също е вярно, но Божието въплъщение не противоречи на пришествието му сред облаци. Отначало и аз бях озадачен, но после прочетох думите на Всемогъщия Бог и осъзнах, че Господното пришествие е на два етапа. Той първо идва скришом като Човешкия Син, за да изрази истината и да извърши делото на правосъдието, а после, след като е подбрал група победители, Бог ни праща бедствия, за да възнагради доброто и да накаже злото. След бедствията Бог се спуска върху облак и се явява открито пред всички. Тогава всички, които се противят на Бог и Го заклеймяват, ще ридаят и ще скърцат със зъби, което точно изпълнява пророчеството, че Той ще се завърне сред облаци: „Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и онези, които го прободоха; и всички земни племена ще заридаят за Него“ (Откровение 1:7). Тогава пасторът и останалите замлъкнаха изненадани. Прочетох им един пасаж от словото на Всемогъщия Бог: „Когато видите Исус да слиза от небето на бял облак със собствените си очи, това ще бъде публичното появяване на Слънцето на праведността. Може би това ще бъде момент на голямо вълнение за теб, но трябва да знаеш, че времето, когато станеш свидетел на слизането на Исус от небето, е и времето, когато ще слезеш в ада, за да бъдеш наказан. Това ще бъде времето на края на Божия план за управление и тогава Бог ще възнагради праведните и ще накаже нечестивите. Защото Божият съд вече ще е приключил преди човечеството да види знамения, когато го има само изразяването на истината. Тези, които приемат истината и не търсят знамения, и по този начин са се пречистили, ще се върнат пред Божия престол и ще влязат в прегръдките на Създателя. Само онези, които упорито вярват, че „Исус, Който не язди на бял облак, е лъжехрист“, ще бъдат подложени на вечно наказание, тъй като вярват само в Исус, Който показва знамения, но не признават Исус, Който провъзгласява строг съд и показва истинския път и живот. И затова с тях Исус може да се разправи само когато се завърне открито на бял облак. Те са твърде упорити, прекалено самоуверени, извънредно арогантни. Как биха могли такива дегенерати да бъдат възнаградени от Исус? Завръщането на Исус е велико спасение за приелите истината, но за отхвърлилите я то е знамение за осъждане. Трябва да изберете своя път и не бива да хулите Светия Дух и да отхвърляте истината. Не бъдете невежи и арогантни, а се подчинявайте на напътствията на Светия Дух и копнейте за истината и я търсете — само така ще бъдете облагодетелствани!“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „До момента, в който видиш духовното тяло на Исус, Бог ще е направил ново небе и нова земя“). Всички присъстващи бяха дълбоко впечатлени от убедителните Божии думи. След малко пасторът проговори. „Казваш, че това е новото Божие слово? Това не е вярно. Цялото Божие слово е включено в Библията и Той не е изрекъл нищо друго. Ако е написано още нещо, то е извън Библията. Откровение ясно казва: „Аз свидетелствам на всеки, който слуша думите на пророчеството в тази книга: Ако някой прибави нещо към тях, Бог ще прибави върху него язвите, описани в тази книга, и ако някой отнеме от думите на тази пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от святия град, които са описани в тази книга“ (Откровение 22:18-19)“. „Пастор Джаксън, предупреждението, че нищо не може да бъде добавяно или премахвано, е отправено към хората, които самоволно добавят или премахват нещо от пророчествата в Откровение. То не означава, че Бог няма да изрече никакви нови думи. Самият Господ Исус казва: „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина“ (Йоан 16:12-13). Господ Исус ясно заяви, че при завръщането си в сетните дни ще изрече много слова, за да ни въведе във всички истини. Според вашето тълкувание, когато се завърне в сетните дни, Бог няма нито да говори, нито да работи повече. Тогава как ще се сбъднат думите на Господ Исус? Как ще се осъществи предреченото? Бог е истината, източникът на живота, непресъхващият извор жива вода. Вие поставяте Божието слово и дело в рамките на Библията, сякаш Бог не би могъл да изрече нищо освен включеното в нея. Нима с това не ограничавате и не омаловажавате Бог?“. Като чу думите ми, пастор Джаксън се умълча. А аз си мислех: „Преди почитах пасторите. Въобразявах си, че са запознати с Библията и имат познания за Бог. Поразен съм, че те всъщност не разбират Библията и дори ограничават Божието дело“. Изпитах разочарование.

След като спорихме няколко пъти, пасторът видя, че съм непоколебим във вярата си, и приведе различни невалидни доводи, за да ме обърка, но аз го оборих с Божиите думи и свидетелствах за Божието дело в сетните дни. Обаче те изобщо не ме слушаха. В края на спора, като видя, че не успява да ме обори, пастор Джаксън замълча. Елиан, който беше дошъл с него, ми каза: „Хозеа, носим отговорност за живота ти и затова искаме да спреш да вярваш във Всемогъщия Бог. Правим това, защото те обичаме. Притесняваме се, че ще поемеш по грешния път. Толкова добре познаваш Библията, че би трябвало да си църковен водач и да ни помагаш в работата. Това би било чудесно“. Като го чух да казва това, си припомних библейското описание как дяволът увещава и изкушава Господ Исус: „Пак Го заведе дяволът на една много висока планина, показа Му всички царства на света и тяхната слава и Му каза: Всичко това ще Ти дам, ако паднеш да ми се поклониш“ (Матей 4:8-9). Поканата им да бъда техен църковен водач беше изкушение от дявола. Въобразяваха си, че ще ме примамят на своя страна с обещания за престиж и положение. Те приписваха твърде голямо значение на общественото положение и престижа! Чуха новината за Господното пришествие, Но, вместо да търсят и изследват, се опитаха да ме отклонят от правия път. Беше много подло! Отказах им. „Няма да се върна в църквата. Сега Господ Исус се е завърнал, за да осъществи ново дело. Той вече не работи в църквите от Епохата на благодатта. За какво ми е да ходя на църква? Ако не приемем новото Божие дело и не Го следваме, ще бъдем изоставени и отхвърлени от Господ. Повтаря се случилото се, когато Господ Исус дойде, за да осъществи делото Си. Учениците Му чуха словото на Господ Исус, разпознаха в него гласа на Господ, последваха Господ и добиха Господното спасение. Докато другите, които се придържаха към законите на храма, бяха изоставени и отхвърлени от Господ. Очаквах вие да сте най-запознати с този факт. Господ се е завърнал в сетните дни. Как ще Го приветстваме, ако не се вслушваме в гласа Му? Господ Исус е казал: „Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват“ (Йоан 10:27). Откровение предрече също и: „Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите“ (Откровение, глава 2 и 3). „Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“ (Откровение 3:20). Пастор Джаксън, за да приветстваме Господ, най-важното е да доловим Божия глас. Ако някой свидетелства за пришествието Му, трябва да оставим настрана представите си и да търсим, да изследваме. Иначе няма да успеем да приветстваме Господ и да влезем в небесното царство“. „Няма нужда да се ослушваме за Божия глас. Достатъчно е да чакаме Господ да се появи върху облак, за да ни отнесе в царството Си. Ако настъпи ден, в който Господ Исус се спусне върху облак, докато ние ридаем и скърцаме със зъби, ще си понесем отговорността. Но искам ясно да ти заявя — не обвинявай нас, ако се заблудиш във вярата си и тръгнеш по грешния път. Все още можеш да оправиш нещата, като се завърнеш в църквата ни. Давам ти още няколко дни да премислиш. След седмица ела при мен в църквата да ми съобщиш окончателното си решение. Но те предупреждавам, забранявам ти да проповядваш евангелието си в нашата църква. Ако някой от енориашите вземе да повярва във Всемогъщия Бог заради теб, ще си платиш за това!“. След това пасторът се обърна към роднините ми: „Толкова дълго му говорихме, но той не слуша. Вие сте неговото семейство, опитайте се да го убедите“. И после си тръгна сърдит.

Близките ми много се ядосаха, като видяха, че не слушам пастора, и се завтекоха да ми се карат, а вторият ми брат дори ми налетя на бой. „Помолихме пастора да дойде, а ти ни засрами. Каза ти толкова неща, но ти се правиш на глух и упорито държиш на вярата си във Всемогъщия Бог. Направо ще те смажа от бой!“. „Моля те, кажи какво направих, че искаш да ме биеш? Господ се завърна. Аз просто слушах Неговия глас и Го приветствах. Защо се държиш така с мен? Вие вярвате ли все още в Бог?“. „Ти въобще не слушаш пастора. Какво се случва с теб?“. „А ти в Бог ли вярваш, или в пастора? Пасторът ми пречи и ме хока само защото съм приел Божието дело от сетните дни. По мое мнение пасторът и тези негови водачи са лицемерни фарисеи. Сега Бог се е завърнал, върши новото Си дело и е изразил много истини, но тези хора не търсят, не изследват, а на това отгоре пречат на останалите да приветстват Господ. Дори се опитват да ме отклонят от истинския път с обещания за църковна длъжност и твърдят, че били загрижени за живота ми. Нима това не е лъжа? Искат да ме хванат в капан и да ме съсипят! Господ Исус изобличи фарисеите, казвайки: „Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред хората, понеже самите вие не влизате, нито оставяте желаещите да влязат. (…) Защото обикаляте море и суша, за да направите един човек прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас“ (Матей 23:13, 15). С какво са по-добри от фарисеите пасторът и водачите? Как може да заставате на тяхна страна?“. „Ако пасторът те отлъчи, повече не сме ти братя и пет пари не даваме дали ще живееш, или ще умреш. Върни ни парите, които ти дадохме. До две седмици да си се издължил“.

Много ме наскърби безсърдечието им. Винаги се притичвах на помощ, когато имаха проблеми, а те се отнесоха с мен така. Какво се беше случило с братята ми, които бяха толкова добри преди? Не можех да повярвам, че сме роднини. Сън не ме хвана тази нощ. Мисълта за случилото се беше толкова болезнена, че не успях да сдържа сълзите си. Помолих се на Бог да ми даде вяра и да ме напътства, за да разбера волята Му и да знам как да реагирам при тези обстоятелства. Спомних си думите на Господ Исус: „Да не мислите, че дойдох да донеса мир на земята; не дойдох да донеса мир, а меч. Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка и снаха против свекърва; и неприятели на човека ще бъдат домашните му“ (Матей 10:34-36). „Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил“ (Йоан 15:18). Господните думи бяха верни и предсказаното от Него се сбъдваше. Моят пастор и братята ми се опитваха да ми попречат и ме нападнаха само защото приех Божието дело от сетните дни. Те не мразеха мен, те мразеха Бог. Като преосмислих събитията от последните няколко дни, изпитах благодарност към Бог. Благодарение на Божието слово успях да преодолея опитите на пастора и на роднините ми да се намесят и да ми попречат и разбрах какви са всъщност.

Дни по-късно една сестра, научила в какво положение съм, ми изпрати този пасаж от Божиите думи: „Не се обезсърчавай, не бъди слаб и Аз ще изясня нещата за теб. Пътят към царството не е толкова гладък, нищо не е толкова просто! Ти искаш благословиите да идват при теб лесно, нали? Днес всеки ще се срещне с горчиви изпитания. Без такива изпитания любящото сърце, което имате за Мен, няма да стане по-силно и няма да изпитвате истинска любов към Мен. Дори и тези изпитания да се състоят само от незначителни обстоятелства, всеки трябва да премине през тях. Просто трудността на изпитанията ще е различна за всеки човек. Изпитанията са благословия от Мен, а колко от вас идват често пред Мен и молят на колене за Моите благословии? Глупави деца! Вие винаги мислите, че няколко благоприятни думи се считат за Моята благословия, но не разбирате, че горчивината е една от Моите благословии. Хората, които споделят Моята горчивина, със сигурност ще споделят и Моята сладост. Това е Моето обещание и Моята благословия за вас. Не се колебайте да ядете и пиете и да се наслаждавате на Моите слова. Когато тъмнината премине, огрява светлина. Най-тъмно е преди зазоряване, след това небето постепенно се прояснява и после слънцето изгрява. Не се страхувайте и не бъдете плахи“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 41“). Тя сподели с мен следното: „Ние вярваме във Всемогъщия Бог и приветстваме Господ, но Сатана не иска Бог да ни спаси или спечели и затова прибягва до различни средства, за да ни попречи и да ни разстрои. Но Бог позволява това. Защо? Бог иска да установи дали вярата ни е истинска, или фалшива. Искрено вярващите, Божиите овце, устояват на изпитанието. Както и да ги тормози Сатана, те непоколебимо следват Бог. Другите, които не принадлежат на Бог и вярата им е престорена, се оттеглят, щом Сатаната ги притесни. Така прилага Бог мъдростта Си в отговор на сатанинските козни. Сега пасторът и семейството ти се опитват да ти попречат. Това е изпитание. След това преживяване ще научиш някои истини и ще прогледнеш за определени неща. Ще се научиш също и да различаваш истинския вярващ от фалшивия и вярата ти в Бог ще се усили. Това са все неща, които не можем да постигнем, ако не изживеем сътресения. Това страдание се отплаща“. След общуването с тази сестра разбрах, че проблемите и неприятностите с пастора и братята ми само привидно бяха тяхно дело, а всъщност зад тях се криеха опитите на Сатана да ме отклони от Божието спасение. Сатана наистина е омерзителен. Благодарение на случилото се разбрах какво представлява пасторът и още по-убедено пожелах да следвам Бог. Няколко дни след това, като разбра, че продължавам да вярвам във Всемогъщия Бог, и чичо ми дойде да ме разубеждава. „Хозеа, послушай ме. Върни се. Какво ще правиш, ако пасторът те отлъчи? Ако те сполетят трудности или се разболееш, кой ще ти подаде ръка?“. „Най-сетне приветствах Господ и ще продължа да следвам Всемогъщия Бог, каквото и да се случи. Няма да се върна в църквата“. „Ти не си сведущ колкото пастора. Него трябва да слушаме по въпроси, свързани с вярата в Бог“. „Когато Господ Исус пришества, за да извърши делото си, вярващите в юдейската религия също мислеха, че фарисеите са най-сведущи и заедно с тях се опълчиха на Господ и Го заклеймиха. Затова Той ги прокълна и ги наказа. Като вярващи в Бог трябва да слушаме Божието слово. Не може да се подчиняваме на казаното от пастора, ако то противоречи на казаното от Бог. Казах на пастора, че Бог се завръща в сетните дни, за да изрази много истини, и това е потвърдено в Библията и е предсказано от Господ Исус, а той нямаше как да го опровергае, но въпреки това не пожела да се вслуша, опита се да ми попречи да приветствам Господ и дори ми забрани да споделя вярата си с братята и сестрите. Ти смяташ ли, че постъпката му е в съгласие с Божието слово? Чичо, ти не търсиш и не изследваш Божието дело от сетните дни. Слушаш каквото ти каже пасторът. Не си прочел и дума от словото на Всемогъщия Бог — как би могъл да съдиш дали е лъжа или истина? Това е като да прекосяваш река. Един казва, че реката е дълбока, а друг твърди, че е до глезените. Ти на кого ще повярваш? Не трябва ли сам да нагазиш във водата, за да узнаеш истината? Ако вярваш в Господ, но не се вслушваш в Него, а вместо това упорито слушаш пастора, ако накрая пасторът се озове в ада, няма ли и твоето място да е там? Не води ли слепецът другите слепци към пропастта?“. „Не се ли боиш, че пасторът ще те издаде и ще те арестуват?“. „Дори и да ме натопи пред властите, каквото и да ми направят те, дори и да ме подведат под отговорност, аз трябва да следвам Всемогъщия Бог“. Как ли не ме увещаваше чичо ми този ден, но аз не го слушах. Седмица след това, за да не ме безпокои пасторът повече у дома, аз отидох да се видя с него и с водачите. Казах им, че съм твърдо решен да запазя вярата си във Всемогъщия Бог и че няма да се върна в църквата. Помолих ги да не ме търсят повече. За моя изненада пасторът не вдигна бялото знаме, а ми каза: „Тези Източна светкавица, в които вярваш, не представляват Господното пришествие. Ако продължиш да вярваш в тях, предаваш Господ“. Отвърнах му: „Господ Исус предрече завръщането Си с думите: „Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син“ (Матей 24:27). Нима появата на Източна светкавица не сбъдва пророчеството Му?“. Като видя, че не може да ме обори, пастор Джаксън се ядоса и взе да съди и клейми Божието дело. Думите му ме вбесиха. Спомних си казаното от Господ Исус: „Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват“ (Йоан 10:27). Божиите овце слушат Неговия глас. Пасторът и водачите не разбират Божия глас и затова съдят Бог. Те не са Божии овце. Те са от дявола. Казах им: „В миналото фарисеите осъдиха и заклеймиха Господ Исус. Сега чухте, че Господ се е завърнал, но не търсите и не изследвате. Макар да виждате, че словото на Всемогъщия Бог е толкова красноречиво, вие заклеймявате и се опълчвате. Не сте ли просто съвременни фарисеи?“. Пасторът и водачите ужасно се ядосаха, като им казах това, и се опитаха да ме притиснат по друг начин. „Щом си толкова убеден, че искаш да вярваш във Всемогъщия Бог, сега ще напишем декларация, че не вярваш в Господ Исус, която трябва да подпишеш“. „Защо да я подписвам? Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус и вярата ми във Всемогъщия Бог е приветствие към Господ. Как може да кажете, че не вярвам в Господ Исус? Това не е ли изопачаване на фактите? Вие проповядвате, че когато Господ Исус дойде, за да осъществи делото Си, апостолите Му Петър и Йоан и останалите напуснаха храма и последваха Господ Исус. Ще дръзнете ли да кажете, че те са предали Бог Йехова? Със сигурност не. Те последваха новото Божие дело. По същия начин сега, когато Господ Исус се е завърнал за новото си дело, аз вярвам във Всемогъщия Бог, защото следвам стъпките на Агнеца. Как предавам Господ Исус с вярата си? Нищо подобно няма да подпиша!“. „Ще подпишеш и още как, а ще се наложи и братята ти и родителите ти да подпишат декларацията като доказателство, че не сме те изгонили, а си напуснал църквата по своя воля“. В този миг прозрях целта на пастора. Ако заявях, че не вярвам в Господ Исус, а вместо в Него вярвам във Всемогъщия Бог, това би означавало, че отричам единосъщието на Всемогъщия Бог с Господ Исус. Ако подпишех, щях да им дам аргумент, за да отрекат и заклеймят Всемогъщия Бог. Бяха толкова зли и порочни! Ако предадяха тази декларация на виетнамските власти, те щяха да ме осъдят. Това беше коварната им цел. Същата вечер спорихме почти до полунощ, но каквото и да кажех, пасторът се преструваше, че не ме разбира, и беше груб и несговорчив. Нямах какво повече да им кажа. На другия ден роднините ми научили какво се е случило и дойдоха у нас да ме обсипят с упреци. „С баща ти търпяхме лишения, за да те отгледаме, а ти сега ни изоставяш. Нямаш капка съвест!“. „Мамо, не съм ви изоставил. Толкова пъти ти проповядвах евангелието, но ти не вярваш в него. Не чуваш Божието слово, слушаш само пастора. Това е твоят избор“. „Отказвам се от теб, не си ми син!“. „От днес всеки поема по пътя си. Вече не сме братя. В каквото и положение да изпаднеш отсега нататък, не чакай помощ от нас“. „Щом така си решил. Аз просто вярвам в Бог, а вие ме нападате. Принуждавате ме да избирам между вас и Него. Естествено, че ще избера Бог. Но аз никога не казах, че не сте ми родители и братя. Това са ваши думи“.

След това престанах да ходя в църквата. Мислех, че пасторът и водачите повече няма да ме безпокоят. Най-неочаквано един ден през април отговарящият за финансите на църквата ме посети и настоя да отида да подпиша декларация, че не вярвам в Господ Исус. Направо побеснях. Тези хора не ме оставяха на мира. Защо бяха изпълнени с такава злоба? След като го отпратих, се поуспокоих и се помолих на Бог. Спомних си един пасаж от словото на Всемогъщия Бог: „Когато Бог работи, грижи се за даден човек и го наблюдава, когато е благосклонен към него и го одобрява, Сатана върви плътно след него и се опитва да измами този човек и да му навреди. Ако Бог желае да придобие този човек, Сатана ще направи всичко възможно, за да попречи на Бог, като използва различни нечестиви уловки, за да изкушава, възпрепятства и пречи на Божието дело, за да постигне скритата си цел. Каква е тази цел? Той не иска Бог да придобива никого; иска да завладее онези, които Бог иска да придобие, иска да ги контролира, да ги овладее, за да му се кланят, да се присъединят към него в извършването на нечестиви дела и да се противопоставят на Бог. Нима това не е зловещият мотив на Сатана? Често казвате, че Сатана е толкова зъл, толкова лош, но дали сте го виждали? Виждате колко лоши са хората, но не сте видели колко лош е истинският Сатана. И все пак в случая с Йов ясно долавяте точно колко зъл е Сатана. Този случай разкрива много ясно отвратителния лик на Сатана и неговата същина. Сатана воюва с Бог и върви след Него, защото цели да разруши цялото дело, което Бог иска да извърши, да овладее и контролира онези, които Бог иска да придобие, напълно да унищожи онези, които Бог иска да придобие. Ако не ги унищожи, те попадат във владение на Сатана, за да бъдат използвани от него — това е неговата цел“ („Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, Единственият IV“). Като поразмислих над Божието слово, по-ясно прозрях сатанинското коварство. Видях, че тези пастори и старейшини са от лагера на Сатана. Те са негови съучастници. Прибягнаха до всякакви средства, за да попречат на вярата ми във Всемогъщия Бог, да я разколебаят, да ме отдалечат от Бог. Караха ме да подпиша текст, с който се отричам от Господ Исус, за да им дам повод да ме обвинят. Сърцата им бяха толкова покварени! От началото до края се държаха като съучастници на Сатана. По-късно и семейството ми разбра какви са били намеренията на пастора, че е искал да подпиша декларацията, за да ме предаде на властите, и майка ми каза: „Хозеа, не подписвай това писмо. Пасторът е ужасен човек. Вярата ти в Бог не е никакъв грях, а той се отнася с теб като с престъпник. Ако пострадаш заради него, няма да позволя да му се размине“. Преди почитах пасторите. Мислех, че служат на Господ и че като им помагам, показвам любовта си към Него. Затова често дарявах на църквата пари и храна. Когато колите им се повредяха, аз ги ремонтирах, колкото и да ми струваше това. След случилото се прогледнах за същинското лице на пасторите. За да запазят стадото си непокътнато, те пречат на хората да изследват истинския път и ги спират и разубеждават, когато искат да приветстват Господ и да влязат в небесното царство. Едничкото им желание е да останем под техен контрол, за да им даваме пари и да ги издържаме. Те са препъникамък, пречещ на хората да влязат в небесното царство.

Точно както е казано от Всемогъщия Бог: „Има такива, които четат Библията в големи църкви и я рецитират по цял ден, но нито един от тях не разбира целта на Божието дело. Нито един от тях не е в състояние да опознае Бог, а още по-малко да се придържа към Божията воля. Всички те са безполезни, долни люде, всеки от които се издига високо, за да гледа Бог отвисоко и Го кори. Те умишлено се противопоставят на Бог дори когато носят неговото знаме. Твърдейки, че вярват в Бог, те все пак ядат човешка плът и пият човешка кръв. Всички подобни хора са дяволи, които поглъщат душата на човека, архидемони, които умишлено пречат на онези, които се опитват да стъпят на правилния път, и прегради, възпрепятстващи онези, които търсят Бог. Те може да изглеждат „със здрава физика“, но как да знаят техните последователи, че не са нищо друго, освен антихристи, които карат хората да се опълчват срещу Бог? Как техните последователи да знаят, че са живи дяволи, отдадени на поглъщането на човешки души?“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Всички, които не познават Бог, са хора, които се противопоставят на Бог“). Благодарен съм за Божията закрила. Думите на Всемогъщия Бог ме водиха и напътстваха стъпка по стъпка. Благодарение на тях прогледнах за коварството на Сатана и ясно видях колко мразят истината и как се опълчват на Бог пасторите, напълно се освободих от оковите на слугите на злото и на антихристите и се завърнах в Божия дом. Сърцето ми бе изпълнено с благодарност към Бог! Днес се наслаждавам на Божието слово всеки ден, проповядвам евангелието и свидетелствам за Бог заедно с братята и сестрите си и се чувствам удовлетворен и щастлив! Слава на Бога!