Казвам се Давид, родих се в християнско семейство. От малък вярвам в Господ, също като родителите ми. Като пораснах, от църквата ме назначиха за отговаорник за младите енориаши, и преводач на пастора. Пеех в хора, включвах се и в други църковни дейности. Но по-късно осъзнах, че макар и църквата ни да даваше вид на много дейна, всички бяха нищи духом. Проповедите на пастора и водачите бяха куп кухи фрази и не ни просветляваха, не ни предлагаха духовна храна. Мнозина от енориашите бяха изгубили вярата си и дори придремваха по време на проповедите. Някои хора даже носеха в църквата разни неща за продан и обсъждаха светски работи. Убедих се, че там няма да намеря търсената опора и духовна храна. Затова започнах да търся онлайн видеа на християнска тематика.

През януари 2019 г. търсех видеа в Ютюб, както обикновено, и попаднах на клип от „Копнеж“, филм на Църквата на Всемогъщия Бог, наречен „Значи така се завръща Господ“. Бях много въодушевен: нима в това видео се твърдеше, че Господ Исус се е завърнал? Веднага си го пуснах. От него научих, че Господ Исус се завръща по два начина в сетните дни. Първо се въплъщава в Човешкия Син и идва тайно, а след това се явява пред очите на цялото човечество върху облак. Видеото свидетелстваше, че Господ Исус вече се е завърнал, въплътен във Всемогъщия Бог. Вестта за Господното завръщане предизвика у мен вълнение и любопитство. Чувствах, че споделеното във филма носи голямо просветление и исках да науча още. Впоследствие изгледах още доста филми, сред които „Вярата в Бог“, „Избавление“, „Смъртоносно невежество“ и „Измъкни се от примката“. За мен те бяха като откровение. След като изгледах тези филми на Църквата на Всемогъщия Бог, разбрах защо в нашата църква беше в упадък и научих много страни на истината, например що е истинска вяра, кои хора са достойни за небесното царство и че в сетните дни Всемогъщият Бог пречиства и спасява човечеството чрез правосъдието на словото Си. Никога преди не бях чувал тези тайнства и истини и те наистина утолиха моя глад. И филмите ми харесаха, много ми помогнаха. Забелязах, че в тези филми четат от някаква книга, „Словото се явява в плът“ и я потърсих в интернет. После намерих приложението на Църквата на Всемогъщия Бог, свалих си го и през него изчетох много от словото на Всемогъщия Бог. Неговите думи са изключително авторитетни — колкото повече ги четях, толкова повече се убеждавах, че са изречени от Бог, че това действително е Неговият глас, несъмнено изразяващ истината. Бях приятно изненадан и чрез приложението бързо се свързах с Църквата на Всемогъщия Бог. След като няколко дни четох думите на Всемогъщия Бог на събранията и слушах споделеното от братята и сестрите и свидетелствата им, вече бях убеден, че Господ Исус се е завърнал и че Господ Исус пришества като Всемогъщия Бог. Господ наистина се е завърнал! Бях възхитен, развълнуван и се чувствах изключително благословен! В онзи момент имах едно-единствено желание — да оповестя пришествието Му навсякъде, тази прекрасна новина да достигне до всички вярващи. Сетих се, че пасторите от нашата църква често ни призоваваха да очакваме Господното завръщане и реших, че ще се въодушевят, ако научат, че Господ Исус отново е при нас. Идеше ми да изтичам презглава и да споделя с тях евангелието, за да чуят гласа на Господ и незабавно да Го приветстват. Първо се сетих за пастор Гилбърт и за старейшината Ромен от църквата ни. Те много усърдно изпълняваха църковния си дълг към Господ и се държаха с братята и сестрите търпеливо и сърдечно, много им помагаха. Особено пастор Гилбърт — беше се отказал от светската си длъжност, за да завърши семинария и да стане пастор. Реших, че тъй като са добри проповедници, ще са способни да приемат Божието дело. Първо споделих учението за Господното пришествие със старейшината Ромен.

Същият ден изгледахме заедно евангелски филм от Църквата на Всемогъщия Бог и аз свидетелствах пред него, че Господ Исус се е завърнал. Мислех, че ще ме обсипе с въпроси, но за моя изненада той нищо не каза, държеше се дръпнато и нямаше желание да търси и да разговаряме. Реших, че не съм му обяснил добре и затова му предложих да си свали приложението на Църквата на Всемогъщия Бог, за да прочете подробности, но той отказа. След като многократно го каних на проповедите на Църквата на Всемогъщия Бог, най-сетне склони неохотно. Но се включи половинчато само в една от онлайн сбирките ни и я напусна, без да каже дума. Това си остана единственото му участие. След това Ромен започна да ме отбягва и никога вече не се отби у дома. Бях озадачен от отношението му. Преди се разбирахме доста добре. Защо се отдръпна от мен, когато му съобщих, че Господ се е завърнал? В проповедите си той все ни повтаряше да бдим за Господното пришествие. Защо не желаеше да търси и да изследва сега, когато Господ Исус се бе завърнал? Преди да успея да си обясня тези неща, се случи нещо неочаквано.

Няколко дни по-късно пастор Гилбърт ме покани в кабинета си. Бях малко нащрек. Веднага щом отидох, пастор Гилбърт започна: „Давид, май си си намерил приятели и контактуваш с тях онлайн. Това е много интересно. Кои са те? От коя църква са?“ Тъй като тонът му беше сърдечен, реших, че иска да се позапознае с темата, и му казах, че са от Църквата на Всемогъщия Бог. Той си записа името и гордо заяви: „Знам ги тях. Не бива да ги слушаме. Библията ясно ни казва, че в последните дни ще се появят много лъжехристи и ще заблудят доста хора“. Като каза това, той разгърна Библията и ми прочете следните стихове от 1 Солунци 4:16-17 „Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христос ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господа“. След като прочете стиховете, ми обясни с назидателен тон: „Тези стихове ясно ни казват, че при Господното пришествие ангелите ще тръбят, мъртвите ще възкръснат и ще бъдат възнесени в облаците, за да се срещнат с Господ. Неверни са твърденията, че Господ се е завърнал — та ние още сме на земята и никой не ни е вдигнал в небето, за да Го срещнем! Когато Господ дойде, ще напуснем земята и ще се пренесем в небесата за вечен живот заедно с Него“. Но когато той каза това, аз напълно блокирах. Според стиховете, които той прочете, Господ ще се спусне върху облаци, докато филмите на Църквата на Всемогъщия Бог споделяха, че Той ще се въплъти тихомълком. Ама че противоречие! Бях малко объркан. В Библията Господ Исус неведнъж предрече „пришествието на Човешкия Син“ и че „Човешкият Син иде“. Той говореше за въплъщението на Господ в Човешки Син и тайното Му пришествие. Господ Исус никога не е казвал, че бъдем възнесени в облаците. Защо думите на Павел противоречаха на казаното от Господ Исус? Каква бе причината за това несходство? Дали Всемогъщият Бог действително е завърналият се Господ? Ако не е, как би било възможно думите Му да съдържат толкова истина, да са толкова авторитетни и въздействащи? Наистина не разбирах. Веднага след това пастор Гилбърт започна да ме подпитва. Накара ме да му разкажа какво още бях научил в общуването си с Църквата на Всемогъщия Бог. Подхвърли някои пренебрежителни и злостни коментари. Тогава осъзнах, че ми задава въпроси не за да търси и изследва, а за да изкопчи още информация, за да ми попречи да изследвам истинския път. В този момент се сетих за филма на Църквата на Всемогъщия Бог „Измъкни се от примката“, в който се говори за съвременните фарисеи. В този филм пасторите и старейшините сляпо заклеймиха Всемогъщия Бог, без изобщо да са се запознали с делото Му, и бълваха дезинформация, за да възпрепятстват хората, решени да изследват истинския път и да следват Бог. А сега пастор Гилбърт правеше същото. Искаше да изкопчи още информация, за да разпространява слухове и така да попречи на Божиите овце да чуят Божия Глас и да приветстват Господ. В сърцето си призовах Бог да ме осени с мъдрост, за да му отвърна. Казах му: „Засега нищо не мога да ви кажа. Все още ги проучвам. Нека първо добия по-пълна представа“. Накрая той каза, че няма да се присъедини към мен в търсенето ми и разговорът ни приключи. Но аз продължавах да съм леко объркан относно твърдението, че Господ ще дойде и ще ни вдигне в небесата.

Същият този ден, като си тръгнах от пастора, се помолих на Бог за напътствия и просветление. По-късно продължавах да мисля за тези стихове от 1 Солунци 4:16-17. След дълги разсъждения се сетих, че стиховете, които пастор Гилбърт ми прочете, са думи, изречени от Павел. Господ Исус нито веднъж не е казал, че при завръщането Си ще възнесе вярващите в облаците. Никога не е казвал, че небесното царство е на небето. По-нататък в процеса на молитви и търсене изгледах друг филм на Църквата на Всемогъщия Бог, „Пробуждане от съня“, който наистина ме просвети. Той съдържаше убедителни обяснения на въпроси около възнесението и дали царството е на небето. Във филма хората, които споделяха евангелието, казаха, че масовото вярване, че небесното царство е на небето, се дължи на нашите представи. Но къде се намира царството всъщност? Виждаме, че Господ Исус каза: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята!“ (Матей 6:9-10). Господ Исус ясно заяви, че Божието царство е на земята, а не в небесата: Да бъде Божията воля както на небето, така и на земята. Да видим и Откровение 21:2-3: „Видях и святия град, новия Йерусалим, да слиза от небето от Бога (…) Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негов народ; и сам Бог ще бъде с тях — техен Бог“. А също и Откровение 11:15: „Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува за вечни векове“. В пророчествата е споменато и че „скинията на Бога е с човеците“, „новият Йерусалим слиза от небето от Бога“ и „Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос“. Това доказва, че Бог ще установи царството Си на земята и ще заживее сред хората. Земните царства трябва да станат Христово царство во век и веков. Ако се водим по фантазиите си, мислейки, че Божието царство ще е на небето и че щом дойде, Господ ще ни вдигне в небесата, тези Божии думи биха се оказали изречени всуе, нали? Тогава какво ще рече да бъдем „грабнати“? Повечето хора не знаят. Загадката с грабнатите светци намери отговор едва с появата на Всемогъщия Бог. Всемогъщият Бог казва: „Да бъдеш издигнат“ не означава да бъдеш вдигнат от ниско на високо място, както хората биха могли да си представят. Това е огромна грешка. „Да бъдеш издигнат“ се отнася за Моето предопределение и последващо избиране. То е насочено към всички онези, които съм предопределил и избрал. (…) Това е абсолютно несъвместимо с представите на хората. Онези, които в бъдеще ще споделят Моята обител, са всички, които са били издигнати пред Мен. Това е абсолютно вярно, непроменимо и неопровержимо. Това е контранападение срещу Сатана. Всеки, когото съм предопределил, ще бъде издигнат пред Мен“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 104“). Всемогъщият Бог е пределно ясен. Да бъдеш грабнат не е, както си въобразяваме, да бъдеш вдигнат от земята на небето, за да се срещнеш с Господ в облаците. „Грабването“ се отнася до момента, в който Бог се завръща на земята, за да говори и да работи, хората чуват Божия глас и се надигат да Го последват и се покоряват на Божието дело от сетните дни. Това е същинското значение на възнасянето пред Божия престол. Всички, които разпознават Божия глас, успяват да открият и да приемат истината в думите на Всемогъщия Бог и се обръщат към Него, са мъдрите девици. Тези хора са „скъпоценните камъни“, „грабнати“ и отнесени обратно в дома Божий, които приемат истината и разбират Божия глас. Те наистина са възнесени и са група хора, които Бог усъвършенства в победители, когато скришом идва да осъществи делото си в сетните дни. Откакто Всемогъщият Бог се зае с делото Си от сетните дни, все повече хора, копнеещи за Божията поява, разпознават Божия глас в думите на Всемогъщия Бог и приемат Божието правосъдно дело от сетните дни. Те са възнесени пред Божия престол, за да Го срещнат и са нахранени и напоени с Божието слово. Те добиват истинско разбиране за Бог, пречистени са от покварените си нрави и изживяват реалността на Божиите думи. Добили са Божието велико избавление. Вече са превърнати в победители преди бедствията. Те са първите зрели плодове, добити от Бог. Но онези, които остават вкопчени в представите си и предубежденията си — празноглавците, които чакат Господ да ги вдигне в небето и отказват да приемат Божието правосъдно дело от сетните дни — са неразумните девици, които Бог ще пропъди. Накрая те ще са изложени на бедствията, ще ридаят и ще скърцат със зъби. Това е извън съмнение.

След като изгледах филма, разбрах, че не може да тълкуваме „грабването“ буквално. То означава най-вече, че определени хора ще чуят Божия глас, ще приветстват Господ и ще се явят пред Неговия престол. Това е значението на „грабването“. Приелите Божието дело от сетните дни са мъдрите девици, грабнати и вдигнати пред Божия престол. Те ядат и пият словото на Всемогъщия Бог и приемат правосъдие и пречистване. Това означава да присъстваш на сватбения пир на Агнеца. Това е практическият смисъл на възнесението. Божието дело е толкова смислено и мъдро! Убедих се, че времето, което бях посветил на събрания и общение с членове на Църквата на Всемогъщия Бог, е точно това. Те водят нормален земен живот като всички нас. Разликата е, че те ядат и пият Божието слово, а общението им за истината е изпълнено с прозрения и просветление. Възгледите им за живота и за вярата са толкова свежи. Когато се сблъскват с проблеми, не се втурват да изпросят Божията милост, а търсят и беседват как да обичат Бог и да Му се покорят, как да осъзнаят и премахнат покварените си нрави и как да практикуват истината и да изживеят Божието слово. Истински почувствах, че те са в нов свят, че са навлезли в нова епоха и изживяват съвсем нов вид живот. Никога преди не бях срещал такива хора. Те бяха несравнимо по-напреднали от останалите вярващи в Господ. Това ме накара да жадувам още повече за думите на Всемогъщия Бог и силно да желая да изпитам Неговото правосъдие, и аз да живея като тях. Тогава ми стана съвсем ясно, че казаното от Павел изразява само собствените му идеи и осъзнах, че истината е в Господното слово, а не в думите на Павел, защото той беше просто човек. Изключително опасно е да се доверим на човек по съществен въпрос като посрещането на Господ. Не бива да се осланяме на казаното от човека, особено когато то противоречи на изреченото от Господ. Като изтъкна казаното от Павел, пасторът почти успя да ме измами и заблуди. През всички тези години никой не успя да вникне в тайнството с на възнесението на светците и никой не прозря, че казаното от Павел беше просто израз на неговите предположения. Оказа се, че те са в пълно противоречие с думите на Господ Исус. Това ми даде яснота.

Сбирките и общението усилиха критичността ми спрямо клира. Духовниците от традиционната църква добре бяха изучили Библията, но нямаха представа дали да посрещнат Господ според Божието слово, или според думите, изречени от човеци. Те изобщо не познаваха Бог. Няколко дни по-късно, една вечер, както си вървях край футболното игрище в селото, срещнах пастор Гилбърт. Пак се опита да ми повлияе. Този път ми изнесе цяло представление, като комедиант. Вдигна нагоре ръце, взря се в небето, после запристъпва със сгънати колене, сякаш изкачваше стъпала. И каза: „Ние ще можем да ходим по облаците. Но ти ще си останеш долу този ден, ако не си изпълнен със Светия Дух“. Това детинско изпълнение на пастора затвърди убеждението ми, че историята с вдигането в облаците си е чисто човешка измислица. Беше толкова абсурдна и забавна, че ми идеше да се изсмея. Като за 5-годишни, които вярват, че дядо Коледа наистина идва на 25 декември и разнася подаръци на децата. Оттогава нататък престанах да вярвам в тази измислица, съсредоточих се върху реалността и продължих да изследвам делото на Всемогъщия Бог в сетните дни.

Впоследствие малкият брат на пастор Гилбърт прие делото на Всемогъщия Бог от сетните дни заедно с мен и получихме книги със словото на Всемогъщия Бог. И двамата бяхме много въодушевени и щастливи. Като узна това, пастор Гилбърт побесня и не само се опита да пречи на вярата на брат си, но му взе книгите и изпрати някои от тях на старейшината Ромен. Знаех, че са взели книгите със словото на Всемогъщия Бог не за да търсят истината, а за да открият недостатъци и да ги използват, за да заклеймят появата и работата на Всемогъщия Бог и по този начин да ни накарат да Го предадем. Не бяха с чисти намерения. Ето какво се случи после.

Един ден старейшината Ромен ми каза: „Тази книга не съдържа нищо особено, нищо ново. Всичко това вече е написано в Библията“. Повторно се разочаровах от тези негови думи. Казах си, че словото на Всемогъщия Бог е толкова правдиво и въздействащо, разкрива истината зад тайнствата. Само обладан от демони би излъгал така, че то не съдържа нищо ново, нали? Думите на Всемогъщия Бог разбулват тайнствата в 6-хилядолетния Божи план за управление, въплъщението, Божиите имена, как Той осъществява правосъдното Си дело и много други неща. То съдържа още много загадки и истини. Всичко това не е включено в Библията и ние, вярващите, никога не сме ги знаели. Как може Ромен да твърди, че не е открил нищо ново в книгата? Това е абсурдно. Нямаше да му позволя да ме прави на глупак. Думите му ми показаха и че ненавижда истината и изобщо не разбира Божия глас. Пастор Гилбърт реагира по същия начин. Той не само не се опита да вникне в написаното, а го заклейми още по-яростно, още по-усилено проповядваше религиозни догми на енориашите, повтаряйки, че цялото Божие слово е включено в Библията и че извън нея не може да бъде намерено нищо. Втълпяваше им, че Господ Исус ще се спусне върху облак и че който твърди, че Господ вече се е върнал, е лъжец. По онова време все още служех като преводач в църквата. Чувствах се ужасно. Мислех си, че като превеждам тези заблуди, които отклоняват хората от пътя, ставам съучастник на злото. Не допринасях ли за опълчването на свещениците, за богохулството? Безобразията, които те вършеха, ме подсетиха за този пасаж от думите на Всемогъщия Бог: „Погледнете водачите на всяко вероизповедание — всички те са арогантни и самоправедни, а тълкуванията им на Библията са извън контекста и се ръководят от собствените си идеи и представи. Всички те разчитат на дарби и ерудиция, за да вършат работата си. Нима хората щяха да ги следват, ако изобщо не можеха да проповядват? В крайна сметка те имат известни познания, могат да проповядват някаква доктрина или знаят как да печелят хората и използват известна хитрост. Те използват всичко това, за да заблудят хората и да ги доведат пред себе си. Формално тези хора вярват в Бог, но в действителност следват своите водачи. Когато срещнат някого, който проповядва истинския път, някои от тях казват: „Трябва да се посъветваме с нашия водач за вярата си“. Вижте как хората все още се нуждаят от съгласието и одобрението на другите, когато вярват в Бог и приемат истинския път — нима това не е проблем? В какво са се превърнали тези водачи? Нима не са станали фарисеи, лъжепастири, антихристи и препъникамъни за приемането на истинския път от хората?“ („Словото“, Т. 3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“). Божиите думи ми показаха, че свещениците пречат на хората да търсят и да изследват Божието дело от сетните дни под предлог, че проповядват и работят за Господ, че пазят стадото Му. А всъщност те улавят енориашите в клопката си и ги държат на къс повод, за да запазят властта си над тях. Те не жадуват искрено за пришествието на Господ Исус, а са съвременни фарисеи. В природата им е да мразят истината и да се противят на Бог. Тогава се отдръпнах от пастора и престанах да му превеждам. Почувствах се освободен като птичка, излетяла от клетката.

Но те не ме оставиха на мира. Една неделя след службата старейшината Ромен ме навести у дома и ме попита защо съм се отказал от работата си на църковен преводач. Обясних му, че не съм съгласен с някои неща от последните проповеди на пастора. Той каза, че Господ ще се спусне върху облак и ако някой твърди, че Христос вече е пришествал, но ние не сме вдигнати в небето, то този някой е лъжехрист. Но дали Господ Исус някога беше казал нещо подобно? Ако ли не, нима пасторът не отричаше завръщането на Господ като Всемогъщия Бог? Значи разпространяваше слухове, за да заблуди хората. Старейшината Ромен каза: „Какво му е погрешното? В Библията действително е казано, че Господ ще се спусне върху облаци в сетните дни“. Отвърнах му: „Библията наистина казва, че Господ ще се завърне сред облаци в последните дни, но тя съдържа и множество пророчества, че Господ ще се въплъти в Човешкия Син и ще се върне тайно в сетните дни“. Отворих Библията и му прочетох няколко стиха. „Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син“ (Матей 24:27). „Затова бъдете и вие готови; защото в час, в който не мислите, Човешкият Син иде“ (Матей 24:44). „И както стана в Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син“ (Матей 24:37). Казах му: „Пришествието на Човешкия Син“ означава, че Господ ще се върне въплътен, скришом. „Човешкият Син“ обозначава роден от хора, човек от плът и кръв с обичайните характеристики на хората. Господ Исус бе наречен Човешки Син и Христос. По външност Той приличаше на съвсем обикновен човек. Хранеше се, обличаше се, живееше като всички други човеци. Нито Божият Дух, нито духовното тяло на Господ Исус след възкресението Му се наричат „Човешкият Син“. Следователно, „пришествието на Човешкия Син“, споменато в тези пророчества означава, че Господ ще се завърне като Човешкия Син — скришом и въплътен. Старейшината Ромен отвърна: „Това е вярно“. Продължих: „Всъщност, Той се е завърнал преди доста време — Той е Всемогъщият Бог. Изразява истини, върши делото на правосъдието, вече е определил група победители преди бедствията. А големите бедствия вече ни сполитат и щом отшумят, Бог ще се спусне открито върху облак, за да Го видят всички хора, всички народи. Тогава ще се сбъднат всички пророчества за пришествието на Човешкия Син и за слизането на Бог върху облак. Това напълно отговаря на Библията. Защо отказваш да търсиш и да изследваш? Защо четеш само пророчествата за спущането на Господ върху облак? Нима с това не придаваш на Божието слово друго значение? Тълкуваш го погрешно. Винаги напасваш смисъла на пророчествата според представите си и мислиш, че единственият начин Господ да пришества е върху облак. Точно като фарисеите си — и те обясняваха пророчествата за идването на Месията така, че да отговарят на техните представи и очаквания. Мислеха, че Месията ще бъде като цар, с благородна осанка, от царско потекло и че ще избави хората от римското владичество. Но когато Месията дойде, се оказа, че Той е обикновен човек, роден в ясла. Семейството му беше скромно, а не видно, и Той не спаси хората от римската власт. Дори Го приковаха към кръста. Появата и делото на Господ Исус изобщо не отговаряха на фарисейските представи. И сега е същото — как може да се водим по идеите си и да твърдим, че Господ идва върху облак?“. Прочетох му още един пасаж от Библията. „Защото Моите мисли не са като вашите мисли, нито вашите пътища са като Моите пътища, каза Йехова. Понеже както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища и Моите помисли — от вашите помисли“ (Исая 55:8-9). „От Светото Писание ясно виждаме, че хората никога няма да успеят да предугадят Божиите действия, защото Бог е мъдър и пророчествата Му са забулени в тайнство. Хората не умеят да ги тълкуват и не успяват да ги разберат, преди да са се сбъднали. Фарисеите тълкуваха пророчествата според собствените си представи и затова стигнаха до грешни заключения за пришествието на Месията. Ето защо, когато Господ Исус се появи, те се опълчиха срещу Него и Го заклеймиха. Затова Бог ги наказа и ги прокле. Днес не е правилно да тълкуваме пророчествата според собствените си представи. Всъщност, ще ги разберем едва след като се сбъднат. Тъй като Господ Исус вече се е завърнал и всички пророчества за Господното пришествие са се изпълнили, разбираме какво са означавали“. Много говорих на старейшината Ромен, но той изобщо не желаеше да ме чуе.

Изненада ме това, че пастор Гилбърт и старейшината Ромен не само отказваха да търсят, но оказаха още по-яростна съпротива срещу вярата ми. Една неделя, когато всичките четирима пастори и старейшини бяха в църквата, те вкупом ме попитаха докъде съм стигнал с вярата си във Всемогъщия Бог. Не им дадох никаква информация за Църквата на Всемогъщия Бог, защото знаех, че се опитват да намерят слабостите й, за да изфабрикуват слухове. Бях лаконичен. Казах само, че още я преценявам. Пасторът не се съгласи и ми каза да избирам. Ако не съм престанел да изследвам делото на Всемогъщия Бог, щели да съобщят на всички църкви, че съм изгонен. Помислих, че ако ме отлъчат, всичките ми познати ще ме презрат и ще се отдръпнат от мен, защото ще решат, че съм тръгнал по лош път. Мисълта за това ме разтревожи. Но пък знаех, че, ако страхът от унижение ме откаже от Всемогъщия Бог, ще изгубя шанса си да приветствам Господ и никога няма да добия истината и спасението. Това са сериозни последствия. Имах вътрешни противоречия. В този момент пасторът ме заплаши, че ще ме прокълне, ако не ги послушам. Почувствах, че това е като изречено от демон и нищо не отговорих. Сетих се за тези стихове от Библията: „Той извика със силен глас: Падна, падна великият Вавилон“ (Откровение 18:2). „И чух друг глас от небето, който казваше: Излез от нея, народе Мой, за да не участваш в греховете ѝ и да не споделяш язвите ѝ“ (Откровение 18:4). Спомних си и един филм на Църквата на Всемогъщия Бог, който бях гледал, и знаех, че религиозният свят е Вавилонската блудница. Тези стихове съвсем недвусмислено съветват да изоставим Вавилон, да напуснем религиозния свят и да не ставаме съучастници в греха му. Тогава осъзнах, че трябва да напусна църквата и религиозния свят и да последвам Бог. Бях проумял колко пуст е религиозният свят, че никой там не търси истината, че всички духовници се борят за слава и престиж, че църквата не е осенена от Светия Дух, а е изпълнена с низост и грях. Когато чуха вестта за Господното завръщане, религиозните водачи не го потърсиха, а се опълчиха и го заклеймиха, прибягнаха до какви ли не тактики, за да попречат на вярващите да изследват истинския път. Поведението им беше в разрез с Господното учение. Усещах, че моята църква наистина е Вавилонска блудница и ако не си тръгна час по-скоро, няма да успея да приветствам Господ и да вляза в небесното царство. Щях да изгубя делото на Светия Дух, щях да се омърся с тяхната греховност и щях да изпусна шанса си за спасение. Твърдо реших, че дори и те да не ме изгонят, сам ще напусна този религиозен пущинак. Никога повече не престъпих прага на тази църква.

За да ме привлекат обратно, пастор Гилбърт дойде у дома и каза на родителите ми, че вече не посещавам богослуженията. Помоли ги да ми повлияят да се върна. Баща ми също беше старейшина. Двамата с мама вече знаеха за вярата ми във Всемогъщия Бог и макар че отстояваха своите си идеи, не оказваха натиск върху мен. Но след разговора с пастора и те взеха да настояват да се върна обратно в църквата. Отказах. Щом дойдеше време за събрание на Църквата на Всемогъщия Бог, баща ми започваше да се заяжда с мен, а и всеки ден ме критикуваше с грозни думи. Майка ми дори ми посягаше, за да не се включвам в сбирките, опитваше се да ми вземе телефона всеки път щом се включех в онлайн сбирките. Даже ме заплаши, че ще го счупи, за да не мога да участвам. Веднъж татко издебна удобен момент и ми скри телефона, а после заплаши, че ще спре тока у дома. Родителите ми ме притискаха все по-ожесточено и аз едва издържах, но Божието слово ме водеше и така устоях. Един ден казаха, че ще ме изхвърлят от къщи и ще прекъснат всякакви контакти с мен. Измъчен от тормоза на моите родители, потърсих утеха в Божието слово. Божиите думи ме просветлиха и ясно осъзнах случващото се. Бог казва: „Когато Бог работи, грижи се за даден човек и го наблюдава, когато е благосклонен към него и го одобрява, Сатана върви плътно след него и се опитва да измами този човек и да му навреди. Ако Бог желае да придобие този човек, Сатана ще направи всичко възможно, за да попречи на Бог, като използва различни нечестиви уловки, за да изкушава, възпрепятства и пречи на Божието дело, за да постигне скритата си цел. Каква е тази цел? Той не иска Бог да придобива никого; иска да завладее онези, които Бог иска да придобие, иска да ги контролира, да ги овладее, за да му се кланят, да се присъединят към него в извършването на нечестиви дела и да се противопоставят на Бог. Нима това не е зловещият мотив на Сатана?“ („Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, Единственият IV“).

„Всяка стъпка от работата, която Бог върши в хората, външно изглежда като взаимодействие между хората, сякаш е породено от човешка организация или от човешка намеса. Но зад кулисите всяка стъпка от работата и всичко, което се случва, е облог, направен от Сатана пред Бог, и изисква хората да останат непоколебими в свидетелството си за Бог. Да вземем, например, когато Йов беше подложен на изпитание: зад кулисите Сатана направи облог с Бог и това, което се случи с Йов, беше дело на хората и тяхната намеса. Зад всяка стъпка от работата, която Бог върши във вас, стои облогът на Сатана с Бог — зад всичко това се крие битка. (…) Когато Бог и Сатана се сражават в духовната сфера, как трябва да удовлетвориш Бог и как да останеш непоколебим в свидетелството си за Него? Трябва да знаеш, че всяко нещо, което ти се случва, е голямо изпитание и е момент, в който Бог има нужда да свидетелстваш. Макар че отстрани, когато се случват, тези неща може да изглеждат маловажни, те показват дали обичаш Бог, или не. Ако го обичаш, ще можеш да останеш непоколебим в свидетелството си за Него, а ако не си приложил на практика любовта си към Него, това показва, че не си човек, който прилага истината на практика, че си без истината и без живот, че си плява! Всичко, което се случва на хората, се случва, когато Бог се има нужда да останат непоколебими в свидетелството си за Него. Въпреки че в момента не ти се случва нищо съществено и не даваш силно свидетелство, всеки детайл от ежедневието ти е въпрос на свидетелство за Бог“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само ако обичаш Бог, вярваш предано в Бог“). Божието слово ми помогна да разбера защо съм изправен пред низ от препятствия. Макар и да изглеждаше, че раздорът е между мен и моите родители, нещата бяха много по-дълбоки. Зад него се криеха козните и кроежите на Сатана. Сатана използваше семейството ми, за да попречи да вярвам във Всемогъщия Бог и да приема Божието спасение. Това беше духовна битка. Тогава почувствах, че Божията воля е да остана непреклонен в свидетелството си. Затова твърдо реших, че както и да се опитват да ме спрат родителите ми, ще продължа да се включвам в онлайн събранията с другите братя и сестри, ще чета словото на Всемогъщия Бог и ще изпълнявам дълга си непоколебимо, за да опозоря Сатана.

Родителите ми продължиха да ме тормозят и да ми пречат, но каквото и да говореха, каквото и да правеха, аз се осланях на Бог, за да устоя на словесните им атаки и продължих да участвам в сбирките и в четенията на словото на Всемогъщия Бог. Полека-лека спряха да ме упрекват. В сърцето си благодарях на Бог за това. Думите на Всемогъщия Бог действително изразяват истината, а тя е моят щит срещу нападки и опити да унищожат вярата ми във Всемогъщия Бог.

Впоследствие свещениците взеха да пречат още повече на братята и сестрите, заели се да изследват истинския път. Пастор Гилбърт оказа силен натиск върху малкия си брат. Накара го да провежда церемонии в църквата и да не я напуска. Между двамата братя се разрази яростна студена война. Малкият брат се боеше да напусне дома си. Бе принуден да се подчини на разпорежданията на брат си и не можеше да посещава събранията ни. Беше ми жал за него и още по-ясно прозрях какво представлява духовенството. Те действително са новите фарисеи. Самите те не търсят истинския път, а пречат и на другите да го изследват. Теглят хората надолу към ада и заради тях те губят Божието спасение от сетните дни. Не се ли превръщат във врагове на Бог? Точно както каза Господ Исус: „Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред хората, понеже самите вие не влизате, нито оставяте желаещите да влязат“ (Матей 23:13). Всемогъщият Бог казва: „Има такива, които четат Библията в големи църкви и я рецитират по цял ден, но нито един от тях не разбира целта на Божието дело. Нито един от тях не е в състояние да опознае Бог, а още по-малко да се придържа към Божията воля. Всички те са безполезни, долни люде, всеки от които се издига високо, за да гледа Бог отвисоко и Го кори. Те умишлено се противопоставят на Бог дори когато носят неговото знаме. Твърдейки, че вярват в Бог, те все пак ядат човешка плът и пият човешка кръв. Всички подобни хора са дяволи, които поглъщат душата на човека, архидемони, които умишлено пречат на онези, които се опитват да стъпят на правилния път, и прегради, възпрепятстващи онези, които търсят Бог. Те може да изглеждат „със здрава физика“, но как да знаят техните последователи, че не са нищо друго, освен антихристи, които карат хората да се опълчват срещу Бог?“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Всички, които не познават Бог, са хора, които се противопоставят на Бог“). Чрез откровението на Божието слово и преживяванията, за които ви разказах, истински прозрях фарисейщината, порочното лице на клира. Духовниците уж обясняват библията много добре, уж живеят скромно и богоугодно и съветват вярващите да бдят за Господното пришествие, но сега, когато Господ Исус се е завърнал, те не само че не чуват Божия глас, а се опълчват срещу Него и го заклеймяват, пречат на вярващите да изследват истинския път. Безспорно е, че са като фарисеите, разпнали Господ Исус на кръста. Всичките до един са грешници, в природата им е да ненавиждат истината. Те са антихристи, изобличени от Божието дело. Те са слуги на злото, работещи срещу Бог! Щом прозрях, че в същината си и по природа свещениците са богоборци и ненавиждат истината, разбрах колко струват в действителност. Привидно доброто им поведение не можеше да ме заблуди повече. Окончателно се бях освободил от примката на религиозните антихристи. Слава на Всемогъщия Бог!