През 2005 г., малко след като бях приел делото на Всемогъщия Бог от последните дни, споделих евангелието с брат от старата ми църква. Един следобед след това пастор Ли и служител Уан дойдоха до дома ми. Сърцето ми се разтуптя. Запитах се: „Защо ли са дошли? Дали знаят, че съм приел Всемогъщия Бог? Когато други църковни членове приемаха Всемогъщия Бог, те пускаха слухове, сплашваха ги и караха семействата им да се противопоставят на вярата им. Какви ли тактики ще използват срещу мен?“. Синът и дъщеря ми дойдоха не след дълго. Бях изненадан. Децата ми бяха казали, че са много заети, защо тогава и двамата идваха в този ден? Пастор Ли ли беше уредил това? Осъзнах, че са се подготвяли за това. Веднага се помолих на Бог: „О, Боже, не знам какво ще се опитат да направят с мен. Духовният ми ръст е твърде нисък, за да знам как да се справя с това. Моля те, напътствай ме и ми помогни да остана твърдо на правия път“. Успокоих се след молитвата.

Точно тогава пастор Ли се усмихна и каза: „Брат Джан, чух, че си приел Източна светкавица. Вярно ли е това? Колкото и истина да има в Източна светкавица, не можем да я приемем. Всички вярваме в Господ отдавна и проповядваме за Него. Всички знаем, че Господ Исус е разпънат на кръст и е станал принос за грях, с което е изкупил греховете ни. Трябва винаги да зачитаме името и пътя на Господ. Не можем да вярваме в друг Бог. Като се отклоняваш от Господ Исус и вярваш във Всемогъщия Бог, не предаваш ли Господ?“.

Останах невъзмутим и спокойно казах: „Пастор Ли, трябва да сме обективни и практични. Трябва да следваме доказателствата, а не произволно да осъждаме. Не си проучил пътя на Източна светкавица, нито си прочел словата на Всемогъщия Бог, как можеш да решиш, че предавам Господ, приемайки Източна светкавица? Знаеш ли какъв е произходът на истината? Знаеш ли кой я изразява? Господ Исус е казал: „Аз съм пътят и истината, и животът“ (Йоан 14:6). Бог е източникът на истината. Как можеш да казваш, че колкото и истина да има в Източна светкавица, не можем да я приемем? Така не се ли съпротивляваме умишлено на истината и на Бог? Изобщо броим ли се за вярващи в Господ? Напоследък прочетох много от словата на Всемогъщия Бог и видях, че всички те са истината, че разкриват много истини и мистерии. Всички мои проблеми през годините на вяра се решиха чрез словата на Всемогъщия Бог. Твърдо вярвам, че Всемогъщият Бог е завръщането на Господ Исус. Да следваме Всемогъщия Бог е да приветстваме идването на Господ! Казваш, че да вярваш във Всемогъщия Бог е да предадеш Господ Исус. Това отговаря ли на истината? Когато Господ Исус дойде, за да върши делото, много хора напуснаха храма, за да Го следват. Това значи ли, че са предали Бог Йехова? Макар че делото на изкуплението на Господ Исус е било различно от делото на провъзгласяването на закона, извършено от Бог Йехова, а и името Божие е било различно, Господ Исус и Йехова са един и същи Бог. С вярата в Господ Исус те не са предали Бог Йехова, а са следвали стъпките на Агнеца и са спечелили Божието спасение. Всъщност само тези, които са вярвали в Бог Йехова, но не са приели Господ Исус, са се отричали от Бог и са Го предавали. Делото на Всемогъщия Бог е различно от това на Господ Исус и Божието име е друго, но Те са един Бог. Просто Бог върши различни дела в различните епохи. Господ Исус е извършил делото на изкуплението в Епохата на благодатта, с което греховете ни само са били опростени. Той не е поправил грешната природа на човечеството. Затова е обещал да се върне, за да извърши делото на правосъдието. Всемогъщият Бог е дошъл в последните дни, като е изразил истини, за да ни съди въз основа на делото на изкуплението на Господ, за да поправи сатанинските ни нрави и грешна природа и напълно да ни избави от греха, за да бъдем спечелени от Бог. Делото и думите на Всемогъщия Бог напълно изпълняват пророчествата на Господ Исус. Вярата ми във Всемогъщия Бог не е предателство към Господ Исус. Така следвам стъпките на Агнеца. Ако вярваме в Господ Исус, без да приемаме делото на Всемогъщия Бог от последните дни, не сме ли точно като фарисеите, вярвали само в Бог Йехова и отхвърляли Господ Исус? Този тип хора се съпротивляват на Господ и Го предават! Трябва сериозно да проучите делото на Всемогъщия Бог от последните дни и да се убедите сами дали Неговите слова са Божият глас. Недейте произволно да го съдите и заклеймявате, за да не бъдете заклеймени, че се противопоставяте на Господ!“.

На пастор Ли му беше много неудобно, затова служителят Уан побърза да оправи нещата: „Ние сме против Източна светкавица и не искаме членовете ни да си имат работа с тях, за да защитаваме църквата, да се грижим за паството. Как е възможно Господ да ни заклейми за това? Пастор Ли се чувства отговорен за живота ти. Той не иска да поемаш по грешния път! Ти си служител и си направил толкова много за църквата. Всеки те уважава и ти има доверие. Всички толкова ще се разочароват, ако напуснеш, за да вярваш във Всемогъщия Бог!“. Пастор Ли бързо добави: „Служител Уан е прав. През всички тези години работи толкова усилено. Би било жалко просто да се оттеглиш от името, което си си изградил! Върни се. Всички те чакат. Църквата ни е подготвила дом за пенсионери, имаме връзки с религиозни групи в чужбина и те ни дават финансова подкрепа. Ако се върнеш, веднага ще ти осигурим кола. Можеш, ако искаш, да управляваш дома за пенсионери или църквата, или да продължиш да се грижиш за финансите на църквата — от теб зависи“.

Колкото повече го слушах, толкова повече усещах, че нещо не е наред. Как може вярващи да говорят така? Сетих се как дяволът изкушава Господ Исус в Библията: „Пак Го заведе дяволът на една много висока планина, показа Му всички царства на света и тяхната слава и Му каза: Всичко това ще Ти дам, ако паднеш да ми се поклониш“ (Матей 4:8-9). Всички тези техни думи не извикваха ли точно същото чувство, нямаха ли същия тон, както казаното от Сатана? „Това е уловка на Сатана!“, казах си аз. „Със статус и пари те ме подмамват да се откажа от истинския път, да предам Всемогъщия Бог. Опитват се да ме хванат в капан, да ме унищожат!“. Бях вярващ над 10 години и имах късмета да приветствам завръщането на Господ. Знаех, че не мога да се поддам на Сатана и да предам Господ. Затова казах: „Аз чух Божия глас и намерих пътя към вечния живот. Избирам да следвам Бог. Не си хабете думите. Няма да се откажа от Всемогъщия Бог“.

Тогава дъщеря ми се разплака и каза: „Татко, само ме изслушай за момент! Мама наскоро почина. Достатъчно страдахме. Ако вярваш в Източна светкавица и те отлъчат от църквата, братята и сестрите също ще ни отбягват!“. Ужасно беше да видя как дъщеря ми плаче. В мен избухна ожесточена вътрешна борба. „Ако се съглася да се върна в църквата, няма да бъда отхвърлен и ще запазя позицията си. Така обаче все едно затварям вратата пред Господ. Би било ужасно предателство!“. Изборът не беше лесен. Всред тази болка аз тихо извиках към Бог: „О, Всемогъщи Боже, между чука и наковалнята съм. Моля те, дай ми вяра и сили, за да не бъда смутен, да мога да заема позиция и решително да Те следвам“. Точно тогава се сетих за откъс от словата на Всемогъщия Бог, който бях прочел само няколко по-рано: „Трябва да сте будни и чакащи във всеки един момент и да се молите повече пред Мен. Трябва да разпознавате различните интриги и лукави кроежи на Сатана, да познавате духовете, хората, да можете да различавате всякакви хора, събития и неща“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 17“). Божиите слова ми дадоха сила и ме предупредиха, че трябва да практикувам проницателност. Дяволиите на Сатана бяха зад ситуацията, пред която бях изправен в този ден. Сатана използваше статуса и семейните отношения, за да ме изкуши и атакува, да смути ума ми с цел да ме накара да предам Бог. Не можех да падна в капана на Сатана! Казах на децата си: „Проучих и всичко е съвсем ясно. Всемогъщият Бог е истинският Бог и словата и делото Му са истинският път. През всички тези години копнеехме за завръщането на Господ. Сега, щом Той е дошъл и изразява истини за Своето правосъдно дело, трябва да не изоставаме от делото Му и да приемем съда и пречистването на Бог, та да избегнем бедствията и да влезем в Божието царство. Трябва да се страхуваме не че ще ни отхвърлят другите, а че Господ ще ни унищожи, че ще пропуснем шанса да бъдем възнесени. Тогава ще ридаем и скърцаме със зъби в големите бедствия! Трябва да погледнете словата на Всемогъщия Бог. В тях ще чуете гласа на Бог. Тогава ще се убедите, че Всемогъщият Бог е Христос от последните дни!“. Децата спряха да настояват, а аз наум благодарих за Божиите напътствия.

Те не се съгласиха, а ядосано си тръгнаха. Върнаха се няколко дни по-късно, за да ме изкушат с потенциален брак. Пастор Ли каза: „Наскоро загуби жена си, дъщеря ти е омъжена, а синът ти не е наблизо. Сигурно ти е много трудно да си съвсем сам. Трябва ти някой, който да ти готви. Сестра Уан в църквата също е необвързана. Тя е заможна, харесвана и ентусиазирана във вярата си. Не би ли било прекрасно, ако се съберете, за да се грижите един за друг и заедно да служите на Господ?“. Сестра Уан ми се обади същата вечер и ме увещаваше вече да не вярвам в Източна светкавица. Каза също, че ако не ми достигат пари за сватбата на сина ми, е, достатъчно само да кажа. Като чух това, се раздвоих. Когато жена ми беше болна и на легло, дъщеря ни претърпя автомобилна злополука, докато ѝ вземаше лекарствата. Влезе в болница. Сестра Уан дойде да се грижи за жена ми и дъщеря ми. Винаги съм ѝ бил много признателен. Щях ли да нараня сестра Уан, ако не приемех съвета ѝ? Ако обаче се съгласях с нея, за да защитя отношенията ни, щях да предам Господ. Бях много смутен и не спирах да се моля на Господ. Помислих за известно време, после много деликатно отклоних предложението.

Един ден пастор Ли дойде и ме намери, докато работех на полето. Той каза: „Брат Джан, ако не за себе си, то за децата си помисли. Синът ти тъкмо се сгоди и цялото семейство на годеницата му вярва в Бог. Ако разберат, че вярваш във Всемогъщия Бог, ще я оставят ли да се свърже с твоето семейство? Няма ли това да е пагубно за брака на сина ти? Трябва добре да обмислиш това“. Тогава си помислих: „Заплашваш ме със сватбата на сина ми, за да ме възпрепятстваш от истинския път. Колко презрително!“. Непоколебимо казах: „Вярата ми във Всемогъщия Бог си е моя работа. Няма нищо общо с брака на сина ми. Освен това, дали бракът му ще проработи, е в Божиите ръце. Разбрал съм, че Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус и ще го следвам до края. Децата ми не разбират, но един ден ще разберат“. Първо си помислих, че пастор Ли само приказва, но за моя изненада той действително прибегна до нещо толкова важно, за да ме накара да предам Всемогъщия Бог.

След няколко дни посетих заваръчния цех на сина ми. Той сбърчи вежди и каза: „Татко, годеницата ми каза, че пастор Ли е отишъл при семейството ѝ и им е казал, че вярваш в Източна светкавица. Тя каза, че ако не се откажеш от това, сватбата се отменя“. Бях ужасѐн и бесен. Пастор Ли наистина използваше брака на сина ми, за да ме заплашва. Как е възможно вярващ в Господ да направи нещо толкова отвратително? Беше ужасно да видя сина си толкова унил. До сватбата им оставаха само 18 дни. Наистина ли щеше да се провали така? Очите ми се наляха със сълзи. Той продължи: „Татко, тя каза също, че има три условия, за да се оженим. Първото е да прекратим отношенията си на баща и син. Второто — да не се грижа за теб на стари години. Третото — да прекъсна всички връзки със семейството си. Мама вече не е с нас. Моля те, спри да вярваш в Източна светкавица в името на семейството ни“. Тези негови думи и изпълненото му с болка лице прободоха сърцето ми като с нож. Само защото вярвах във Всемогъщия Бог, тези членове на духовенството ме третираха като враг, принуждаваха сина ми да прекъсне връзката си с мен. Отвратително! Казах на сина си: „Дете мое, ти вече си голям и нямаш нужда да се грижа за теб. Аз съм стар. Искам просто да практикувам вярата си и да следвам Бог през остатъка от дните си. Надявам се, че разбираш“. При това се обърнах и излязох от цеха. У дома се изправих пред Бог в молитва: „Всемогъщи Боже! Пасторът използва всевъзможни трикове, за да ме тормози и принуждава. Синът ми ще прекъсне отношенията си с мен. Толкова слаб се чувствам сега. Моля Те да ме напътстваш и да ми дадеш вяра“.

Брат Лин от Църквата на Всемогъщия Бог ме навести на следващия ден и му разказах за случилото се. Той ми прочете откъс от словата на Всемогъщия Бог. „Всяка стъпка от работата, която Бог върши в хората, външно изглежда като взаимодействие между хората, сякаш е породено от човешка организация или от човешки смущения. Но зад кулисите всяка стъпка от работата и всичко, което се случва, е облог, направен от Сатана пред Бог, и изисква хората да останат непоколебими в свидетелството си за Бог. Да вземем, например, когато Йов беше подложен на изпитание: зад кулисите Сатана направи облог с Бог и това, което се случи с Йов, беше дело на хората и тяхното смущение. Зад всяка стъпка от работата, която Бог върши във вас, стои облогът на Сатана с Бог — зад всичко това се крие битка. […] Всичко, което хората правят, изисква от тях да платят определена цена в своите усилия. Без действително изпитание те не могат да удовлетворят Бог; те дори не се доближават до това да удовлетворят Бог и само бълват празни лозунги!“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само ако обичаш Бог, вярваш предано в Бог“). След това сподели, че в основата на това има духовна битка и аз разбрах, че когато сме възпрепятствани, тормозени и принуждавани от духовенството, може да изглежда, че това го правят хора, но всъщност е Сатана, който се опитва да ни разруши. Сатана се меси във всичко, което върши Бог. Сатана мрази делото на Бог за спасяване на човечеството, затова използва какви ли не тактики и трикове, за да попречи на хората да Го следват, да вземе хората долу в ада със себе си. Пастор Ли и останалите се опитаха да ме отклонят от истинския път, неколкократно ме тормозеха, обещаваха да ми дадат кола, да ми поверят управлението на църковните финанси или пенсионерския дом. Предложиха ми и да ми намерят съпруга. Щом нищо от това не проработи, ме заплашиха със сватбата на сина ми. Пробваха и с добро, и с лошо. Бяха толкова злокобни и злонамерени.

Брат Лин сподели още: „Когато Господ Исус се яви и върши дело, водачите на юдейската вяра намразиха истината и намразиха Бог. Те много добре знаеха, че пътят на Господ Бог е меродавен. Не само че отказаха да го проучат, но и яростно Му се съпротивляваха, клеймяха Го и богохулстваха. Правеха всичко възможно, за да накарат хората да не Го следват, и имаха пръст в разпъването Му. Те направиха това, защото се страхуваха, че ще загубят статута и прехраната си, ако хората последваха Господ Исус. Точно както е написано в Библията: „Затова главните свещеници и фарисеите свикаха съвет и си казваха: Какво правим ние? Този Човек върши много знамения. Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните, като дойдат, ще ограбят и храма ни, и народа ни. […] И така, от онзи ден те се съвещаваха да Го убият“ (Йоан 11:47, 48, 53). Бог е дошъл в последните дни, за да извърши делото на правосъдието, за да пречисти и спаси човечеството. Религиозното духовенство знае, че словото на Всемогъщия Бог е истината, но не търси, нито го проучва. Дори яростно Му се съпротивлява и Го заклеймява, и пречи на другите да Го следват. С какво същността им е различна от тази на фарисеите, противопоставяли се на Господ Исус? Господ Исус много отдавна осъди и прокълна тези лицемери. Господ Исус е казал: „Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред хората, понеже самите вие не влизате, нито оставяте желаещите да влязат“ (Матей 23:13). „Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото обикаляте море и суша, за да направите един човек прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас“ (Матей 23:15). Словата на Всемогъщия Бог също разобличават същността и първопричината за съпротивата на религиозните водачи към Бог. Всемогъщият Бог казва: „Има такива, които четат Библията в големи църкви и я рецитират по цял ден, но нито един от тях не разбира целта на Божието дело. Нито един от тях не е в състояние да опознае Бог, а още по-малко да се придържа към Божията воля. Всички те са безполезни, долни люде, които се издигат високо, за да корят Бог. Те умишлено се противопоставят на Бог дори когато носят Неговото знаме. Твърдейки, че вярват в Бог, те все пак ядат човешка плът и пият човешка кръв. Всички подобни хора са дяволи, които поглъщат душата на човека, архидемони, които умишлено смущават онези, които се опитват да стъпят на правилния път, и прегради, възпрепятстващи онези, които търсят Бог. Те може да изглеждат „със здрава физика“, но как да знаят техните последователи, че не са нищо друго, освен антихристи, които карат хората да се опълчват срещу Бог? Как техните последователи да знаят, че са живи дяволи, отдадени на поглъщането на човешки души?“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Всички, които не познават Бог, са хора, които се противопоставят на Бог“)“. Щом прочетох Божиите слова, разбрах по-добре демоничната природа на религиозните водачи, които мразят истината и се съпротивляват на Бог. Те яростно се съпротивляват на Всемогъщия Бог и Го заклеймяват, и преследват братята и сестрите, които свидетелстват за Божието дело от последните дни, защото искат да запазят завинаги властта си над Божието стадо. Те искат Божието стадо да е тяхно, да го държат твърдо под контрол. Те пречат на вярващите да направят това, което те не могат — да влязат в Божието царство. Те ще отидат в ада и ще завлекат и други със себе си. Те наистина са глутница демони! Ако лично не бях станал обект на усилията на тези членове на духовенството да ми попречат, ако не беше появата на въплътения Бог и Неговото дело в последните дни, с което разобличава тези зли слуги и антихристи, криещи се в църквите, никога нямаше да видя демоничната им същност на съпротива срещу Бог. Щяха да ме подведат и съсипят, без изобщо да се усетя. Видях техните лицемерни, отвратителни лица и вярата ми да следвам Всемогъщия Бог се усили.

Продължих да споделям Евангелието с братята и сестрите си от старата църква. Една сутрин се бяхме събрали, когато Пастор Ли и сподвижниците му отново ме посетиха. Той каза: „Неколкократно ти казвахме да се откажеш от Източна светкавица. Ти не само че отказваш да слушаш, а и крадеш от моето стадо и му проповядваш Източна светкавица. Наистина ли искаш да ми се опълчиш?“. Аз отвърнах: „Пастор Ли, не си прав да говориш така. Църквата е на Бог и стадото е Негово. Ти си просто пастор. Как можеш да казваш, че стадото е твое? Аз споделям евангелието с братята и сестрите, за да чуят те Божия глас и да се завърнат пред трона Му. Така е правилно и редно. Защо би попречил на това? Всеки се чувства слаб и негативен. Духовно е изчерпан и е в мрак. Не получава храна за живот. Всемогъщият Бог е изрекъл думи, с които ни е дал пътя към вечния живот. Защо не искаш хората да ги прочетат? Защо отнемаш на хората правото и свободата да потърсят истинския път? Като ги възпрепятстваш, не ги ли оставяш да умрат от жажда и без пристан в религията? Това поведение на добър или на лош слуга е?“. Изражението на Пастор Ли веднага се промени и той яростно изкрещя: „Ти си неспасяем. Ако не ни последваш във вярата си, само почакай и ще бъдеш наказан в ада!“. Аз казах: „Не си ти този, който определя дали ще отида в ада. Ти дори не знаеш как да разпознаеш гласа на Господ или да Го приветстваш. Как би повел другите към Неговото царство? Само Христос от последните дни е нашата врата към небесното царство. Аз намерих пътя към вечен живот чрез Него. Отговорността за живота ми носи Бог, а не ти“. Унили, те си тръгнаха след тези мои думи. Повече никой не дойде да ме притеснява.

Чрез тази духовна битка получих проникновение за триковете на Сатана. Видях също, че пасторите и старейшините са просто лицемерни фарисеи, че са антихристи, които отричат и се съпротивляват на Христос. Бях напълно освободен от структурите им. Словата на Всемогъщия Бог ме водеха стъпка по стъпка към триумфа над Сатана и аз непоклатимо вървях по истинския път. Искрено благодаря на Бог! Като се замисля отново за всичко това, виждам, че е било едно голямо изпитание. Бях на границата между живота и смъртта. Без напътствията на Божиите слова никога нямаше да прозра триковете на Сатана. Ако бях последвал плътта и се бях поклонил на Сатана, излизайки от правия път, щях сериозно да предам Бог. Щях напълно да изгубя шанса си за спасение. Наистина висях на косъм! Толкова съм благодарен за Божията закрила и спасение!