От Джан Хуей, Китай

Малко след като бях приел делото на Всемогъщия Бог от последните дни, проповядвах евангелието на един брат от старата ми църква. Един следобед след това пастор Ли и съработник Уан дойдоха до дома ми. Сърцето ми се разтуптя. Запитах се: „Защо ли са дошли? Дали знаят, че съм приел Всемогъщия Бог? Когато други църковни членове приемаха Всемогъщия Бог, те пускаха слухове, сплашваха ги и караха семействата им да се противопоставят на вярата им. Какви ли тактики ще използват срещу мен?“. Синът и дъщеря ми дойдоха не след дълго. Бях озадачен. Децата ми бяха казали, че са много заети, защо тогава и двамата дойдоха в този ден? Пастор Ли ли беше уредил това? Осъзнах, че се бяха подготвили за това. Веднага се помолих на Бог: „О, Боже, не знам какво ще се опитат да направят с мен. Духовният ми ръст е твърде малък, за да знам как да се справя с това. Моля те, напътствай ме и ми помогни да остана твърдо на истинския път“. Успокоих се след молитвата.

Точно тогава пастор Ли се усмихна и каза: „Брат Джан, чух, че си приел Източна светкавица. Вярно ли е това? Колкото и истина да има в Източна светкавица, не можем да я приемем. Всички вярваме в Господ от много години и проповядваме и работим за Него. Всички знаем, че Господ Исус е разпънат на кръст и е станал принос за грях, с което е изкупил греховете ни. Трябва винаги да отстояваме името и пътя на Господ. Не можем да вярваме в друг Бог. Като се отклоняваш от Господ Исус и вярваш във Всемогъщия Бог, не предаваш ли Господ?“. Останах невъзмутим и спокойно казах: „Пастор Ли, трябва да сме обективни и практични. Трябва да следваме доказателствата, а не произволно да осъждаме. Не си проучил пътя на Източна светкавица, нито си прочел словата на Всемогъщия Бог, как можеш да решиш, че предавам Господ, приемайки Източна светкавица? Знаеш ли какъв е произходът на истината? Знаеш ли кой я изразява? Господ Исус е казал: „Аз съм пътят и истината, и животът“ (Йоан 14:6). Бог е източникът на истината. Как можеш да казваш, че колкото и истина да има в Източна светкавица, не можем да я приемем? Така не се ли съпротивляваме умишлено на истината и на Бог? Тогава броим ли се изобщо за вярващи в Господ? Напоследък прочетох много от словата на Всемогъщия Бог и видях, че всички те са истината, че разкриват много истини и тайнства. Цялата ми борба през годините ми на вяра се реши чрез словата на Всемогъщия Бог. Твърдо вярвам, че Всемогъщият Бог е завръщането на Господ Исус. Да следваме Всемогъщия Бог е да приветстваме идването на Господ. Казваш, че да вярваш във Всемогъщия Бог е да предадеш Господ Исус. Това в съгласие с истината ли е? Когато Господ Исус дойде, за да върши делото, много хора напуснаха храма, за да Го следват. Това значи ли, че са предали Бог Йехова? Макар че делото на изкуплението на Господ Исус е било различно от делото на провъзгласяването на закона, извършено от Бог Йехова, а и името Божие е било различно, Господ Исус и Йехова са един и същи Бог. С вярата в Господ Исус те не са предали Бог Йехова, а са следвали стъпките на Агнеца и са спечелили Божието спасение. Всъщност само тези, които са вярвали в Бог Йехова, но не са приели Господ Исус, са се отричали от Бог и са Го предавали. Делото на Всемогъщия Бог е различно от това на Господ Исус и Божието име е друго, но Те са един Бог. Просто Бог върши различни дела в различните епохи. Господ Исус е извършил делото на изкуплението в Епохата на благодатта, с което греховете ни само са били опростени. Той не е преодолял грешната природа на човечеството. Затова е обещал да се върне, за да извърши делото на правосъдието. Всемогъщият Бог е дошъл в последните дни, като е изразил истини, за да ни съди въз основа на делото на изкуплението на Господ, за да преодолее сатанинските ни нрави и грешна природа и напълно да ни спаси от греха, за да бъдем придобити от Бог. Делото и словата на Всемогъщия Бог напълно изпълняват пророчествата на Господ Исус. Вярата ми във Всемогъщия Бог не е предателство към Господ Исус. Така следвам стъпките на Агнеца. Ако вярваме в Господ Исус, без да приемаме делото на Всемогъщия Бог от последните дни, не сме ли точно като фарисеите, вярвали само в Бог Йехова и отхвърляли Господ Исус? Този тип хора се съпротивляват на Господ и Го предават. Трябва сериозно да проучите делото на Всемогъщия Бог от последните дни и да се убедите сами дали Неговите слова са Божият глас. Недейте произволно да го съдите и заклеймявате, за да не бъдете заклеймени, че се противопоставяте на Господ“.

Когато приключих с тези думи, на пастор Ли му беше много неудобно, затова съработникът Уан побърза да изглади нещата, като каза: „Ние сме против Източна светкавица и не искаме членовете ни да си имат работа с тях, за да защитаваме църквата, да се грижим за паството. Как е възможно Господ да ни заклейми за това? Пастор Ли се чувства отговорен за живота ти. Той не иска да поемаш по грешния път. Ти си съработник и си направил толкова много за църквата. Всеки те уважава и ти има доверие. Всички толкова ще се разочароват, ако напуснеш, за да вярваш във Всемогъщия Бог!“. Пастор Ли бързо добави: „Брат Уан е прав. През всички тези години работи толкова усилено. Би било жалко просто да се оттеглиш от репутацията и статуса, които си си изградил! Върни се. Всички те чакат. Църквата ни е подготвила дом за пенсионери, имаме връзки с религиозни групи в чужбина и те ни дават финансова подкрепа. Ако се върнеш, веднага ще ти осигурим кола. Можеш, ако искаш, да управляваш дома за пенсионери или църквата, или да продължиш да се грижиш за финансите на църквата — от теб зависи“. Колкото повече го слушах, толкова повече усещах, че нещо не е наред. Как може вярващи да говорят така? Сетих се как дяволът Сатана изкушава Господ Исус в Библията: „Пак Го заведе дяволът на една много висока планина, показа Му всички царства на света и тяхната слава и Му каза: Всичко това ще Ти дам, ако паднеш да ми се поклониш“ (Матей 4:8-9). Не бяха ли всички тези неща, които казваха, в абсолютно същия тон, както казаното от Сатана? „Това е уловка на Сатана!“, казах си аз. „Като използват статуса и парите, те ме подмамват да се откажа от истинския път, да предам Всемогъщия Бог. Опитват се да ме хванат в капан, да ме унищожат“. Бях вярващ над 10 години и имах късмета да приветствам завръщането на Господ. Знаех, че не мога да бъда заблуден от Сатана и да предам Господ. Затова казах: „Аз чух Божия глас и намерих пътя към вечния живот. Избирам да следвам Бог. Не си хабете думите. Няма да се откажа от Всемогъщия Бог“. Тогава дъщеря ми се разплака и каза: „Татко, само ме изслушай за момент! Мама наскоро почина. Достатъчно страдахме. Ако вярваш в Източна светкавица и те отлъчат от църквата, братята и сестрите също ще ни отбягват!“. Ужасно беше да видя как дъщеря ми плаче. В мен избухна ожесточена вътрешна борба: „Ако се съглася да се върна в църквата, няма да бъда отхвърлен и ще запазя позицията си. Така обаче все едно затварям вратата пред Господ. Би било предателство към Господ!“. Изборът не беше лесен. Всред тази болка аз тихо извиках към Бог: „О, Всемогъщи Боже, между чука и наковалнята съм. Моля Те, дай ми вяра и сили, за да не бъда смущаван от тях, да мога да заема позиция и решително да Те следвам“. Точно тогава се сетих за откъс от словата на Всемогъщия Бог, който бях прочел няколко дни по-рано: „Трябва да сте будни и чакащи във всеки един момент и да се молите повече пред Мен. Трябва да прозирате различните интриги и лукави козни на Сатана, да различавате духовете, да познавате хората, да можете да разпознавате всякакви хора, събития и неща“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 17). Божиите слова ми дадоха сила и ме предупредиха, че трябва да практикувам проницателност. Дяволиите на Сатана бяха зад ситуацията, пред която бях изправен в този ден. Сатана използваше статуса и загрижеността ми за моето семейство, за да се опита да ме изкуши и нападне, да смути ума ми с цел да ме накара да предам Бог. Не можех да падна в капана на Сатана! Казах на децата си: „Проучих и всичко е съвсем ясно. Всемогъщият Бог е завърналият се Господ! През всички тези години копнеехме за завръщането на Господ. Сега, щом Той е дошъл и изразява истини за Своето дело на правосъдието, ако приемем съда и пречистването на Бог, ще бъдем спасени и ще влезем в Божието царство. Трябва да се страхуваме не че ще ни отхвърлят другите, а че Господ ще ни изостави и отстрани, че ще пропуснем шанса да бъдем грабнати, когато Господ се завърне. Тогава ще ридаем и ще скърцаме със зъби в големите катаклизми!“. Като чуха думите ми, децата спряха да настояват, а аз наум благодарих за Божиите напътствия. Като видяха колко непоколебима беше позицията ми, пастор Ли и съработникът Уан просто си тръгнаха ядосани.

Пастор Ли се върна няколко дни по-късно, за да ме изкуши с потенциален брак. Пастор Ли каза: „Наскоро загуби жена си, дъщеря ти е омъжена, а синът често не е вкъщи. Сигурно ти е много трудно да си съвсем сам. Трябва ти някой, който да ти готви. Сестра Уан в църквата също е необвързана. Тя е заможна, харесвана и ентусиазирана във вярата си. Не би ли било прекрасно, ако се съберете, за да се грижите един за друг и заедно да служите на Господ?“. Сестра Уан ми се обади същата вечер и ме увещаваше вече да не вярвам в Източна светкавица. Каза също, че ако не ми достигат пари за сватбата на сина ми, трябва само да кажа. Като чух това, се раздвоих. Когато жена ми беше болна и на легло, дъщеря ни претърпя автомобилна злополука, докато ѝ вземаше лекарствата. Влезе в болница. Сестра Уан дойде да се грижи за жена ми и дъщеря ми. Винаги съм ѝ бил много признателен. Щях ли да нараня сестра Уан, ако не приемех съвета ѝ? Ако обаче се съгласях с нея, щях да предам Господ. Бях наистина разстроен и не спирах да се моля на Бог. Известно време се борих с това, после много деликатно отклоних предложението.

Един ден пастор Ли дойде и ме намери, докато работех на полето. Той каза: „Брат Джан, ако не за себе си, то за децата си помисли. Синът ти тъкмо се сгоди и цялото семейство на годеницата му вярва в Господ. Ако разберат, че вярваш във Всемогъщия Бог, ще я оставят ли да се омъжи за човек от твоето семейство? Няма ли това да е пагубно за брака на сина ти? Трябва добре да обмислиш това“. Тогава си помислих: „Заплашваш ме с брака на сина ми, за да ме държиш далеч от истинския път. Колко презрително!“. Непоколебимо казах: „Вярата ми във Всемогъщия Бог си е моя работа. Няма нищо общо с брака на сина ми. Освен това, дали бракът му ще проработи, е в Божиите ръце. Убеден съм, че Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус и ще Го следвам до края. Ако сега синът ми не разбира, един ден ще разбере“. Първо си помислих, че пастор Ли само приказва, но за моя изненада той действително прибегна до нещо толкова важно като брака на сина ми, за да ме накара да предам Всемогъщия Бог.

След няколко дни посетих заваръчния цех на сина ми. Той сбърчи вежди и каза: „Татко, годеницата ми каза, че пастор Ли е отишъл при семейството ѝ и им е казал, че вярваш в Източна светкавица. Тя каза, че ако не се откажеш от това, сватбата се отменя“. Бях зашеметен и бесен. Пастор Ли наистина използваше брака на сина ми, за да ме заплашва. Как е възможно вярващ в Господ да направи нещо толкова достойно за презрение? Беше ужасно да видя сина си толкова унил. До сватбата им оставаха само 18 дни. Наистина ли щеше да се провали така? Очите ми се наляха със сълзи. Той продължи: „Татко, тя каза също, че има три условия, за да се оженим. Първото е да прекратим отношенията си на баща и син. Второто — да не се грижа за теб на стари години. Третото — да прекъсна всички връзки със семейството си. Мама вече не е с нас. Моля те, спри да вярваш в Източна светкавица в името на семейството ни“. Тези негови думи и изпълненото му с болка лице прободоха сърцето ми като с нож. Само защото вярвах във Всемогъщия Бог, тези пастори ме третираха като враг, принуждаваха сина ми да прекъсне връзката си с мен. Толкова е отвратително! Казах на сина си: „Дете мое, ти вече си голям и нямаш нужда да се грижа за теб. Аз съм стар. Искам просто да практикувам вярата си и да следвам Бог през остатъка от дните си. Надявам се, че разбираш“. При това се обърнах и излязох от цеха. У дома се молих на Бог: „Всемогъщи Боже! Пасторът използва всевъзможни номера, за да ме смущава и принуждава. Синът ми ще прекъсне отношенията си с мен. Толкова слаб се чувствам сега. Моля Те да ме напътстваш и да ми дадеш вяра“.

Един брат от Църквата на Всемогъщия Бог ме навести на следващия ден и му разказах за случилото се. Той ми прочете откъс от словата на Всемогъщия Бог: „Всяка стъпка от делото, което Бог върши в хората, външно изглежда като взаимодействие между хората, сякаш е породена от човешка подредба или от човешко смущение. Но зад всяка стъпка от делото и всичко, което се случва, стои облог, направен от Сатана пред Бог, и те изискват хората да останат непоколебими в свидетелството си за Бог. Например, когато Йов бе подложен на изпитание: зад кулисите Сатана направи облог с Бог и това, с което се сблъска Йов, бяха действията и смущението на хората. Зад всяка стъпка от делото, което Бог върши у вас, стои облогът на Сатана с Бог — зад това се крие битка. […] Всичко, което хората правят, изисква определено количество от кръвта на сърцето им. Без истинско страдание те не могат да удовлетворят Бог; те дори не се доближават до това да удовлетворят Бог и само бълват празни лозунги!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог). След като прочете Божиите слова, той общува много с мен в контекста на този откъс. Разбрах, че когато сме възпрепятствани, тормозени и принуждавани от пасторите, може да изглежда, че това го правят хора, но всъщност е Сатана, който се опитва да използва хора, за да ни смущава. Винаги, когато Бог върши делото Си, Сатана се намесва. Сатана мрази делото на Бог за спасяване на човечеството, затова използва какви ли не тактики и трикове, за да попречи на хората да Го следват, да вземе хората долу в ада със себе си. Пастор Ли и останалите се опитаха да ме отклонят от истинския път, неколкократно ме тормозеха, обещаваха да ми дадат кола, да ми поверят управлението на църковните финанси или пенсионерския дом. Предложиха ми и да ми намерят съпруга. Щом нищо от това не проработи, използваха брака на сина ми, за да ме принудят да предам Бог. Беше толкова зловещо и злобно! Братът сподели още в общение: „Когато Господ Исус се яви и извърши делото Си, водачите на юдейската вяра намразиха Бог до крайност. Те много добре знаеха, че проповядването на Господ Исус е властно. Не само че отказаха да го проучат, но и яростно Му се съпротивляваха, клеймяха Го и богохулстваха. Правеха всичко възможно, за да накарат хората да не Го следват, и в крайна сметка Го разпънаха. Те направиха това, защото се страхуваха, че ще загубят статуса и прехраната си, ако хората последваха Господ Исус. Точно както е написано в Библията: „Затова главните свещеници и фарисеите свикаха съвет и си казваха: Какво правим ние? Този Човек върши много знамения. Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните, като дойдат, ще ограбят и храма ни, и народа ни. […] И така, от онзи ден те се съвещаваха да Го убият“ (Йоан 11:47, 48, 53). Бог е дошъл в последните дни, за да извърши делото на правосъдието, за да пречисти и спаси човечеството. Пасторите и старейшините от религиозния свят знаят, че словото на Всемогъщия Бог е истината, но не търсят, нито го проучват. Дори яростно Му се съпротивляват и Го заклеймяват, и пречат на другите да Го следват. С какво същността им е различна от тази на фарисеите, противопоставяли се на Господ Исус? Господ Исус много отдавна осъди и прокълна тези лицемери. Господ Исус е казал: „Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред хората, понеже самите вие не влизате, нито оставяте желаещите да влязат“ (Матей 23:13). „Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото обикаляте море и суша, за да направите един човек прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас“ (Матей 23:15). Словата на Всемогъщия Бог също разобличават същността и първопричината за съпротивата на религиозните водачи към Бог. Всемогъщият Бог казва: „Има такива, които четат Библията в големи църкви и рецитират пасажи по цял ден, но нито един от тях не разбира целта на Божието дело, нито сред тях има някой, който да може да познава Бог — камо ли някой, който да може да бъде в съгласие с Божиите намерения. Всички те са безполезни, противни хора, които поучават „Бог“ отвисоко. Те са хора, които действат под знамето на Бог, но въпреки това преднамерено се съпротивляват на Бог, които носят етикета на вярата в Бог, докато ядат плътта и пият кръвта на човека. Всички такива хора са зли дяволи, които поглъщат човешки души, главни демони, които преднамерено смущават хората да поемат по правилния път, и препъникамъни, които пречат на хората да търсят Бог. Може да изглеждат „физически силни“, но как последователите им да знаят, че те са антихристи, които водят хората към съпротива срещу Бог? Как последователите им да знаят, че те са живи дяволи, посветени на поглъщането на човешки души?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Всички, които не познават Бог, са хора, които се съпротивляват на Бог)“. След като чух общението на брата и прочетох Божиите слова, разбрах по-добре демоничната природа на религиозните водачи, които мразят истината и се съпротивляват на Бог. Те яростно се съпротивляват на Всемогъщия Бог и Го заклеймяват, и се опитват с всички сили да попречат на вярващите да приемат Божието дело от последните дни, защото искат Божиите овце за себе си, да ги държат здраво под контрол. Самите те не влизат в небесното царство и пречат на вярващите да влязат в него. Те се съпротивляват на Бог и са обречени да отидат в ада и дори завличат и други със себе си. Те наистина са глутница демони! Ако не беше явяването и делото на въплътения Бог в последните дни, с което разкрива тези зли слуги и антихристи, криещи се в църквите, и без моето преживяване на възпрепятстването и смущаването на пастора, никога нямаше да видя демоничната им същност на съпротива срещу Бог. Щяха да ме подведат и съсипят, без изобщо да се усетя. Ясно видях техните лицемерни, отвратителни лица и решимостта ми да следвам Всемогъщия Бог се усили.

След това продължих да проповядвам евангелието на братята и сестрите от старата църква. Една сутрин се бяхме събрали, когато пастор Ли и сподвижниците му отново ме посетиха. Той каза: „Многократно ти казвахме да се откажеш от Източна светкавица. Ти не само че отказваш да слушаш, а дори крадеш овцете ми и им проповядваш Източна светкавица. Наистина ли искаш да ми се опълчиш?“. Аз отвърнах: „Пастор Ли, не си прав да говориш така. Църквата е на Бог и стадото е Негово. Ти си просто пастор. Как можеш да казваш, че овцете са твои? Аз проповядвам евангелието на братята и сестрите, за да чуят Божия глас и да се завърнат пред престола Му и да приемат Божието спасение. Защо би попречил на това? Всеки се чувства слаб и негативен. Пресъхнал е духовно и е в мрак. Не получава храна за живот. Всемогъщият Бог е изразил истината, с която ни е дал пътя на вечния живот. Защо не искаш хората да четат словата Му? Защо отнемаш на хората правото и свободата да проучат истинския път? Като ги възпрепятстваш, не ги ли оставяш да умрат от жажда, заседнали в религията? Това поведение на добър или на зъл слуга е?“. Изражението на пастор Ли веднага се промени и той яростно изкрещя: „Ти си неспасяем! Ако не ни последваш във вярата си, само почакай и ще бъдеш наказан в ада!“. Аз казах: „Не си ти този, който определя дали ще отида в ада. Ти дори не знаеш как да разпознаеш гласа на Господ или да Го приветстваш. Как би повел другите към небесното царство? Само Христос от последните дни е нашата врата към небесното царство. Аз намерих пътя на вечния живот, като Го следвах. Отговорността за живота ми носи Бог, а не ти!“. Унили, те си тръгнаха след тези мои думи. Повече никой не дойде да ме притеснява.

След като преодолях препятствията и смущенията на пастора, придобих проницателност за номерата на Сатана. Видях също, че пасторите и старейшините в религиозния свят са просто лицемерни фарисеи, че са антихристи, които се съпротивляват на Бог. Бях напълно освободен от робството и възпирането им. Словата на Всемогъщия Бог ме водеха стъпка по стъпка, за да триумфирам над Сатана и да остана непоколебим на истинския път. Искрено благодаря на Бог! Като се замисля отново за всичко, което преживях, виждам, че е било едно голямо изкушение. Бях на границата между живота и смъртта. Без напътствията на Божиите слова никога нямаше да прозра триковете на Сатана. Ако бях последвал плътта и бях отстъпил пред Сатана, като изоставя истинския път, щях напълно да изгубя шанса си за спасение. Наистина висях на косъм! Толкова съм благодарен за Божията закрила и спасение!