Аз бях учителка, а съпругът ми — инженер. В брака си имахме прекрасни отношения, а дъщеря ни беше умна и възпитана. Всички наши приятели и колеги ни се възхищаваха. После, през декември 2006 г., аз приех делото на Всемогъщия Бог от последните дни. Четенето на Божиите слова ме научи, че нашият Спасител, Всемогъщият Бог, е изразил много истини, за да пречисти и спаси човечеството. Да имаме вяра, да четем Божиите слова, да придобием истината и да отхвърлим греха и покварения си нрав е единственият начин да бъдем защитени от Бог в големите бедствия и накрая да влезем в Неговото царство. Научих също, че животът на всеки от нас е дошъл от Бог и че Той ни е дал всичко, което притежаваме. Като сътворени същества ние трябва да изпълняваме дълга си. По-късно започнах да споделям евангелието и да поя новодошлите. Всеки ден ме изпълваше с удовлетворение. Съпругът ми забеляза, че откакто бях станала вярваща, лицето ми винаги бе усмихнато, и ми каза щастливо: „Преди се прибираше от работа напълно изтощена и се притеснявах за теб. Като стана вярваща, пак си заета всеки ден, но се справяш все по-добре. Явно да имаш вяра е страхотно!“. Но хубавите неща не траят дълго. Скоро след това той започна да ме притиска и да застава на пътя на вярата ми.

Един ден през март 2007 г. той се прибра от работа и още с влизането каза строго: „Днес шефът ни свика общо събрание на кадрите от всички отдели и каза, че през последните години има все повече вярващи във Всемогъщия Бог, което поражда паника в партията. Направили са Църквата на Всемогъщия Бог основна национална цел и всички вярващи във Всемогъщия Бог подлежат на арест от комунистическата партия. Още по-лошо е положението с държавните служители: всеки, за когото се установи, че е вярващ или има член на семейството си в Църквата, без изключение ще бъде уволнен! Тъй като никой в училището ти все още не е разбрал за вярата ти, откажи се от нея, преди да е станало твърде късно. Ако шефът ти разбере, ще бъдеш арестувана!“. Помислих си, че да имаш вяра е правилният път и не нарушава никакви закони, така че защо Партията ще иска да ме спре? Затова му казах: „Когато Китай се присъедини към СТО, не обяви ли, че в страната има свобода на вярата? Защо сега се появиха тези забрани? Какво не е наред с моята вяра?“. Той много се ядоса и отговори: „Знам, че да имаш вяра е хубаво, но партията не го позволява, така че какво можем да направим? Срещу ръжен не се рита. Ако запазиш вярата си, всеки момент може да бъдеш арестувана и хвърлена в затвора. Ако те арестуват, това няма ли да разруши семейството ни? Трябва да се откажеш от вярата си в името на това семейство!“. Като чух това от него, се възмутих. Не си бях представяла, че в усилията си да попречи на хората да вярват в Бог партията щеше да използва началниците им, за да ги притиска, но това обясняваше рязката промяна в отношението на съпруга ми. Чудех се дали ще ми се размине, ако някога партията разбере за вярата ми. Защо е толкова трудно да си вярващ в Китай? Тогава си спомних за един откъс от Божиите слова, който веднъж ми прочете една сестра. „Големият червен змей преследва Бог и е Негов враг и така, в тази земя, вярващите в Бог са подложени на унижение и потисничество, и в резултат на това тези думи се изпълняват във вас, тази група хора. Тъй като е започнато в земя, която се противопоставя на Бог, цялото Божие дело се сблъсква с огромни пречки и изпълнението на много от Неговите думи отнема време; така в резултат на Божиите думи хората се облагородяват, което също е част от страданието. За Бог е изключително трудно да върши делото Си в земята на големия червен змей, но именно чрез тази трудност Бог изпълнява един етап от Своето дело, като проявява Своята мъдрост и Своите удивителни деяния, използвайки тази възможност, за да направи тази група хора пълноценни“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Толкова просто ли е Божието дело, колкото си представя човек?“). Спомням си, че тя също така сподели: „Комунистическата партия е атеистична партия. Тя мрази Бог и е против Него. Като вярващи в страна, управлявана от компартията, ние със сигурност ще бъдем потискани и унижавани. Веднъж Господ Исус каза: „Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство“ (Матей 5:10). Бог използва това потискащо обкръжение, за да усъвършенства вярата на хората. Способността да останеш непоколебим в такава потискаща, болезнена среда е това, което Бог най-много одобрява!“. Това ми даде вяра. Знаех, че не мога да се откажа заради гнета на партията. Както и да ми пречеше съпругът ми, аз бях решена да вярвам.

Известно време срещите в работата му се провеждаха почти всеки ден. На тях се изтъкваше, че не може да има вярващи сред служителите или членовете на техните семейства. Съпругът ми се прибираше вкъщи и почти всеки ден ми изнасяше лекции по идеология. Една вечер, когато се прибрах от едно събиране, той ме погледна сериозно и каза: „Пак ли беше на събиране? Колко пъти съм ти казвал, че не може да ги посещаваш — защо не ме слушаш? Не е като да не знаеш, че партията забранява религията. Нашият шеф не спира да ни повтаря, че партията няма да прости лесно на нито един вярващ във Всемогъщия Бог! Не е ли запазването на вярата ти в такъв критичен момент само търсене на неприятности?“. Отговорих: „Вярата не нарушава никакви закони. С какво право партията я забранява?“. Отговорът му беше: „Партията не се интересува дали нарушаваш някакви закони, или не. Вярващите във Всемогъщия Бог се смятат за политически престъпници. Ако партията те арестува заради вярата ти, това не само ще съсипе репутацията ти, но и животът ти ще бъде в опасност, и семейството ти ще бъде замесено“. Казах на съпруга си: „Много добре знаеш, че партията е против Бог, но ти си на тяхна страна и заставаш на пътя ми. Не се ли страхуваш от наказание?“. Той отвърна пренебрежително: „Наказанието не е важно — важно е да разберем накъде духа вятърът. Сега на власт е Комунистическата партия, така че ако искаш да оцелееш при нейното управление, не трябва ли да правиш онова, което ти казва? Парите ми идват от партията, така че трябва да говоря и да действам от нейно име. Ти също работиш и получаваш заплата под ръководството на партията, така че защо ще те оставят на мира, ако следваш Бог вместо партията? Трябва да си наясно какви са залозите! Партията ли ще следваш, или Всемогъщия Бог? Трябва да избереш днес!“. По онова време бях наистина раздвоена. Ако решах да запазя вярата си, шефът ми можеше да разбере по всяко време. Тогава щях да загубя мястото си и вероятно щях да бъда арестувана от полицията. Повече от десет години бях прекарала на този пост. До този момент бях работила усърдно и ме повишиха в учител от среден ранг. Бях спечелила възхищението на учениците, уважението на родителите им, завистта на колегите ми и признанието и одобрението на шефа ми. Където и да отидех, роднини и приятели се отнасяха много добре с мен. Ако загубех работата си, семейството ми щеше да ме отхвърли и щях да се сблъскам с подигравките на другите и с презрението на колегите си. Страхувах се, че ако това се случи, репутацията ми ще е съсипана. Тогава си помислих: „Делото на правосъдието в сетните дни на Всемогъщия Бог е последният етап от Неговото дело за спасяване на човечеството. Единственият начин да се освободим от покварата е да преминем през Божия съд и пречистване, тогава ще можем да оцелеем в бедствията под Божията закрила и ще бъдем отведени до красива крайна цел. Ако пропусна този шанс, ще съжалявам цял живот“. Сетих се за нещо, което Бог казва. „Ако си с високо положение, с почтена репутация, притежаваш изобилно знание, собственик си на многобройни материални блага и си подкрепян от много хора, и тези неща не ти пречат да застанеш пред Бог, за да приемеш Неговото призвание и поръчение и да вършиш това, което Бог иска от теб, тогава всичко, което правиш, ще бъде най-значимата кауза на земята и най-справедливото начинание на човечеството. Ако отхвърлиш призива на Бог заради общественото си положение и собствените си цели, всичко, което правиш, ще бъде прокълнато и дори презряно от Бог“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Приложение 2: Бог контролира съдбата на цялото човечество“). Мисълта за Божиите слова озари сърцето ми. Да имаш вяра, да се стремиш към истината и да изпълняваш дълга си на сътворено същество е единственото нещо, което има стойност и смисъл. Но, изправена пред избора между вярата и работата, аз бях ограничена от име и положение, страхувах се, че компартията ще ми отнеме работата заради вярата ми, което ще съсипе репутацията ми. Кариерата и името ми все още бяха важни за мен. Но какво можеха да направят те за мен? Щяха само временно да задоволят суетата ми; никога нямаше да ми помогнат да придобия истината или да се отърва от покварения си нрав. А и какъв смисъл има възхищението на другите? Освен това знаех, че комунистическата партия е враг на Бог. Ако се откажа от вярата си заради едно безчестно съществуване под управлението на партията, за да запазя работата си и да се радвам на добър статус и репутация, няма ли така да предам Бог? Не бих могла да бъда такъв човек. Затова казах на съпруга си много спокойно: „Никога няма да се откажа от вярата си“. Той ме погледна право в очите и каза строго: „Ако продължаваш да вярваш, ще те докладвам в полицията, за да те арестуват“. Докато изричаше това, той вдигна телефона. Това напълно ме зашемети. Той знаеше, че комунистическата партия потиска вярващите, но въпреки това смяташе да ме предаде. Не беше ли това точно хвърляне на вълците? Той пренебрегна любовта ни като съпруг и съпруга заради собствените си интереси и искаше да ме докладва в полицията, за да ме накара да се откажа от вярата си. Не можех да отстъпя. Той не спираше да ме пита: „Реши ли вече?“. Отговорих: „Дори да ме арестуват и да излежавам присъда, ще запазя вярата си!“. Лицето му пребледня и той ядосано хвърли телефона на земята.

Спомням си, че една вечер изражението му се промени веднага щом ме видя да чета Божието слово, и той каза: „Колко пъти съм ти казвал? В Китай просто не можеш да поемеш по пътя на вярата! От централното правителство до местните власти, от ръководството до отделните служители, нещата се наблюдават и изпълняват на всички нива. Партията ще те докопа, ако продължаваш да вярваш в Бог!“. Като го чувах непрекъснато да повтаря това и като си мислех за постоянната опасност от арест заради вярата ми в страната на партията, аз изпитвах страх. Чудех се дали ще мога да издържа на мъченията, ако някой ден бъда арестувана. Ами ако ме пребият до смърт или ме осакатят? Ако не успея да понеса страданията и се превърна в Юда, който предава Бог, няма ли това да е краят на живота ми? Знаех, че не съм в добро състояние, затова бързо изрекох молитва към Бог в сърцето си. Помолих се за вяра, за да не загубя свидетелството си в тези трудности и гнет. Прочетох следното в Божието слово: „Когато хората са готови да пожертват живота си, всичко става незначително и никой не може да ги надвие. Какво може да бъде по-важно от живота? По този начин Сатана става неспособен да направи повече в хората, няма какво да направи с човека“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тълкуване на тайните на „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 36“). Божиите слова са толкова добре формулирани. Когато сме готови да изложим живота си на опасност и не сме ограничени от смъртта, ръцете на Сатана са вързани. Страхувах се да не бъда пребита до смърт от полицията главно защото ми липсваше вяра. Твърде много ценях собствения си живот. Всичко е под Божието управление, включително животът и смъртта ни. Трябваше да се отдам на Бог и да се подчиня на Неговото ръководство и организация. Дори и да ме пребият до смърт, това ще е преследване в името на праведността, което има стойност. С увереността, която получих от Божиите слова, аз прочетох някои от тях на съпруга ми: „Вярваме, че никоя държава или власт не може да застане на пътя на това, което Бог желае да постигне. Тези, които възпрепятстват Божието дело, противопоставят се на Божието слово и нарушават и пречат на Божия план, в крайна сметка ще бъдат наказани от Бог. Противопоставящият се на Божието дело ще бъде изпратен в ада; всяка държава, която се противопоставя на Божието дело, ще бъде унищожена; всяка нация, която се надигне срещу Божието дело, ще бъде заличена от тази земя и ще престане да съществува“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Приложение 2: Бог контролира съдбата на цялото човечество“). Дадох му свидетелство за Божия праведен нрав, който не търпи оскърбления. Комунистическата партия, която арестува и преследва вярващите, върши зло и се противопоставя на Бог и ще бъде наказана от Него. Като заставаше на страната на партията и ме възпираше от вярата ми, той вършеше зло заедно с тях. След като ме изслуша, той каза безпомощно: „Мислиш, че искам всичко това? Комунистическата партия го осъществява. Ако не ти попреча да вярваш в Бог, аз също може да загубя прехраната си. Защо не помислиш и за мен? Ако те арестуват и вкарат в затвора заради това, че си вярваща, ако не те убият, то поне ще откъснат от плътта ти. Как бих могъл просто да гледам как страдаш? Какво да направя, за да те накарам да се откажеш от вярата си?“. Отговорих: „Всемогъщият Бог е единственият истински Бог и аз никога няма да се откажа от вярата си!“. За мой ужас, щом видя, че няма да се предам, той ми посегна. В гнева си ми каза: „Ако те арестуват заради вярата ти, това е задънена улица. Ти просто настояваш да се предадеш в ръцете им. Но, кажи ми, в какво ще вярваш, ако си мъртва?“. След това ме притисна към леглото като обезумял, стисна ме силно за шията и каза: „Ще те удуша, а после ще видим дали ще можеш да вярваш!“. Задушаваше ме и не можех да дишам, борех се, колкото можех, но нямаше никаква полза. Изгубих съзнание. Докато постепенно идвах в съзнание, си мислех как съпругът ми, който никога не ме беше удрял за толкова години брак, беше станал така жесток към мен, за да защити положението и работата си, че едва не ме удуши. Бях съсипана. Освен това намразих още повече комунистическата партия. Ако не бяха използвали работата и бъдещето на членовете на семейството в заплахите си, съпругът ми никога нямаше да стане толкова безмилостен.

Всеки път, когато службата на съпруга ми оказваше допълнителен натиск, той ме тормозеше все повече. Един ден, когато се прибра от събрание, ми изнесе поредната идеологическа лекция и каза, че при управлението на ККП в Китай, ако един човек е вярващ, цялото семейство страда, така че не мога да запазя вярата си, иначе и двамата ще загубим работата си, а това ще се отрази на обучението и кариерата на дъщеря ни. Попита ме как дъщеря ни ще върви с вдигната глава, ако аз съм в затвора заради вярата си, и каза, че дори да не мисля за нас двамата, трябва да мисля за нея. Помислих си, че ако заради вярата ми комунистическата партия отнеме работата на съпруга ми и съсипе бъдещето на дъщеря ми, няма ли и двамата да ме намразят завинаги? Бях искрено притеснена, затова се обърнах мислено към Бог и Го помолих да ме напътства. Спомних си следния откъс от Божието слово: „Моя е последната дума във всичко случващо се във вселената. Съществува ли нещо извън Моя контрол? Каквото кажа, то става и никое човешко същество не може да повлияе на решенията Ми. […] Не произтича ли лично от Мен тази подредба?“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 1“). Всичко е в Божиите ръце. Дали аз и съпругът ми щяхме да загубим работата си, дали обучението на дъщеря ми щеше да бъде засегнато и дали тя щеше да си намери работа, всичко това бе организирано от Бог. Само Той, а не комунистическата партия, може да определи всичко. След като си помислих това, казах на съпруга си: „Съдбите на хората са в ръцете на Бог, под Неговото владичество. Мислиш ли, че ако слушаш комунистическата партия, работата ти е гарантирана? Партията няма контрол дори над собствената си съдба, така че как може да контролира съдбите на другите?“. Той гневно ми отвърна: „Ако си твърдо решена да останеш вярваща, партията ще те залови. Те изпращат на смърт всички вярващи, които открият. По-добре ще е да умреш от моята ръка“. Преди да успея да реагирам, той се втурна в кухнята като обезумял, грабна един нож и застана пред мен, след което каза строго, насочил ножа към мен: „Вярваща ли ще бъдеш, или ще имаш хубав живот? Ако настояваш да останеш вярваща, ще ти прережа гърлото!“. Едновременно ядосана и уплашена, аз настоятелно призовах Бог в сърцето си. Точно тогава дъщеря ни внезапно изскочи от стаята си, застана между мен и него и извика: „Татко! Ако искаш да убиеш мама, ще трябва първо да убиеш мен!“. Той се стресна от постъпката ѝ, впери поглед в нея и мускулите на лицето му застинаха. Отпусна бавно ръката, в която държеше ножа. Сърцето ми се изпълни с необяснимо чувство на загуба и болка, а от очите ми бликнаха сълзи на скръб и възмущение. Никога не си бях представяла, че съпругът ми ще заплашва живота ми, защото вярвам в Бог. Това не бе човекът, за когото се бях омъжила. Това явно беше демон!

Един ден, докато се молех, прочетох следното в Божието слово: „Защо мъжът обича жена си? Защо жената обича своя мъж? Защо децата слушат родителите си, а родителите обсипват децата си с обич и грижи? Какви са истинските намерения, които хората таят в сърцата си? Нима не се стремят да осъществят плановете си и да удовлетворят егоистичните си щения? Искрено ли желаят да подпомагат Божия план за управление с действията си? Действително ли подчиняват поведението си на Божието дело? Решени ли са да изпълнят своя дълг на Божии творения?“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог и човекът ще встъпят в покой заедно“). „Всеки, който не признава Бог, е враг. Иначе казано, всеки, който не признава въплътения Бог — независимо дали е вътре в този поток, или извън него — е антихрист! Кой е Сатана, кои са демоните и кои са Божиите врагове, ако не противопоставящи се на Бог неверници? Не са ли те същите онези хора, които се бунтуват срещу Бог?“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог и човекът ще встъпят в покой заедно“). Замислих се върху Божиите думи. Сцените от тормоза на съпруга ми се разиграваха в съзнанието ми като филм. Защо, откакто бях станала вярваща, съпругът ми, който никога не ми бе крещял и не ме беше удрял, правеше всичко възможно, за да ме тормози? Защо дългогодишният ни брак просто се разпадна пред лицето на личната изгода? Между хората няма истинска любов — всички просто се използват един друг. Преди съпругът ми се държеше добре с мен, защото можех да ходя на работа, да печеля пари и да му раждам деца. В неговите очи аз бях полезна. Но сега, след като бях избрала вярата, което засягаше неговите интереси, той не се интересуваше от чувствата между нас. За да ми попречи да повярвам в Бог, той искаше да ме докладва на полицията, душеше ме, докато не загубих съзнание, и дори ме заплаши с нож. Твърдеше, че не иска да имам вяра, защото мисли за мен и се бои, че ще ме арестуват, но всичко това беше заради самия него. Той поставяше своята кариера и репутация над всичко останало. За да защити прехраната си, той бе готов да бъде послушното псе на комунистическата партия, неин лакей, като ме вкара в задънена улица. Дори използваше всякакви подли, зли тактики, за да ме откаже да вярвам в Бог. В действителност той бе демон, който мразеше Бог и му се противеше. Тогава прочетох друг откъс от Божието слово. „Човек, който е нормален и който се стреми да има любов към Бог, да навлезе в царството, за да стане част от Божия народ, — това е вашето истинско бъдеще и живот, който има изключително голяма стойност и значение; никой не е по-благословен от вас. Защо казвам това? Защото онези, които не вярват в Бог, живеят за плътта и за Сатана, а вие днес живеете за Бог и живеете, за да следвате Божията воля. Ето защо казвам, че животът ви има изключително значение. Само тази група хора, които са избрани от Бог, са способни да водят живот, който има изключително значение: никой друг на земята не може да изживее живот с такава стойност и смисъл“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Опознайте най-новото дело на Бог и следвайте Неговите стъпки“). Божиите думи наистина ме вдъхновиха и ми помогнаха да разбера смисъла на живота. Да имаш вяра, да се стремиш към истината и да изпълняваш дълга на сътворено същество е единственият начин да живееш смислен и стойностен живот. В този свят се бях скъсвала от работа и си бях създала име, но вътрешно се чувствах празна и нещастна. Бях се разболяла от изтощение и абсолютно нормалният ми глас бе станал толкова дрезгав, че едва можех да говоря. В този момент наистина чувствах, че колкото и почетни грамоти да имах или колкото и да ми се възхищаваха, това никога нямаше да ме спаси от болестта или от духовната празнота. Репутацията, към която се стремях и която притежавах, нямаше да ми помогне да придобия истината или да ме спаси от покварата и злините на Сатана. На всичкото отгоре, докато бях учителка, аз бях втълпявала на учениците всякакви неща, които отричаха Бог. През цялото време бях рецитирала възхвали на комунистическата партия. Ако бях продължила така, нямаше как да имам добър резултат. Трябваше да спра да служа на партията. Молех се на Бог в сърцето си да ми покаже изход. По-късно, когато отидох на медицински преглед, лекарят ми каза: „Гърлото ви е в ужасно състояние. Цялото е променило цвета си и се е наляло с кръв. Подуто е и е толкова уголемено, че засяга гласните ви струни. Като се има предвид професията ви, ако не спрете да използвате гърлото си, вероятно изобщо ще загубите способността си да говорите“. След това ми предложи шестмесечен отпуск по болест. Сърдечно Му благодарих. Мислех, че ще имам повече време да чета Божието слово и да изпълнявам дълга си, но съпругът ми започна да използва още по-гнусна тактика, за да застане на пътя ми.

Един ден, през февруари 2009 г., той помоли двама мои съученици и по-малкия ми брат да дойдат у дома. Вкараха ме в една кола и ме отведоха в психиатрична клиника. Но в мен нямаше нищо нередно, така че болницата не ме прие. Съпругът ми каза: „Знаеш, че партията арестува вярващите и че това е смъртна присъда, но продължаваш да държиш на вярата си. Само човек с психични проблеми не се страхува от смъртта. Тестовете, които тази болница може да направи, са ограничени. Областната психиатрия има по-добри условия и по-компетентни лекари. Ще те заведа там на преглед, за да проверя дали си не си психично болна“. Отговорих му ядосано: „Мисля, че ти си този, който има психични проблеми. Не че не се страхувам да умра. Избирам да вярвам, дори това да означава смърт, защото знам, че Всемогъщият Бог е пришествието на Спасителя. Той е изразил толкова много истини и може да спаси човека от греха и бедствията. Неверниците, които не приемат Божия съд и пречистване, ще загинат в бедствията“. Но той не искаше да слуша. Рано сутринта на следващия ден ме накара да отида в областната психиатрия. Качихме се на втория етаж и видях една луда жена, свита на кълбо на пода в коридора, заключена с много тежка верига. Мъж на средна възраст държеше веригата за единия край и я дърпаше много силно, като влачеше жената по пода. Тя се бе вкопчила уплашено във веригата и с двете си ръце, бореше се с всички сили и крещеше силно. Като видях приличащата ѝ на слама коса и ужасеното ѝ изражение и като чух сърцераздирателните ѝ писъци, кръвта ми се смрази. В този миг ме обзе чувство на болка и на обида. Чувствах, че това е огромна обида за достойнството ми, и поисках веднага да се обърна, да сляза долу и да се махна от това проклето място, но не можех. Съпругът ми ме следваше по петите. Тогава си спомних нещо от Божието слово. „Много са безсънните нощи, които Бог е изтърпял в името на делото за човечеството. От високото до най-ниските дълбини Той е слязъл в ада, в който живеят хората, за да прекара дните Си с тях, никога не се е оплаквал от занемареността сред хората и не ги е упреквал за непокорството им, а понася най-голямото унижение, докато изпълнява делото Си лично. Как би могъл Бог да принадлежи на ада? Как би могъл да прекара живота Си в ада? Но заради цялото човечество, за да може то по-скоро да намери покой, Той понесе унижението и несправедливостта да дойде на земята и лично влезе в „ада“ и „Хадес“, в леговището на тигъра, за да спаси човека. С какво право се противопоставя на Бог човекът? Каква причина има той да се оплаква от Бог? Как може да има наглостта да поглежда към Бог?“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Дело и навлизане (9)“). За да спаси човечеството, Бог се въплъщава в последните дни и идва в управлявания от атеисти Китай, явява се и работи на това най-злокобно, най-противопоставящо се на Бог място, понася потисничеството и осъждането на комунистическата партия и религиозния свят и търпи големи унижения, но Бог приема всичко това, без да каже нито дума. Той е Господ на творението, толкова висш и благороден, но е дошъл да живее сред покварени човешки същества, като понася огромни унижения. Той изразява истини сред хората и тихо върши делото по спасяването на човечеството. А аз, един покварен човек, щом видях, че ще ме определят за душевноболна, почувствах, че достойнството ми е наранено и че това е унизително за мен. Исках да избягам. Нямах ни най-малка решимост да страдам в името на истината. Тази мисъл ме смути и аз отправих безмълвна молитва към Бог, като се заклех, че с каквото и да се сблъскам по-нататък и каквито и унижения да претърпя, никога няма да се предам на Сатана. Лекарят само небрежно ми даде няколко торбички с лекарства и ме изпрати вкъщи. Когато съпругът ми видя, че наистина не може да ме откаже от вярата ми, той просто спря да ми обръща внимание и аз отново поех дълга си. След това, през октомври 2012 г., когато един Юда ни издаде, полицията разбра, че може би съм църковен лидер, и започна да изпраща цивилни служители да ме следят. За да не ме арестуват, трябваше да напусна дома си и да отида в друг регион, за да изпълнявам дълга си. По-късно разбрах, че в деня след като напуснах дома си, полицията отишла в дома ми, за да ме арестува. Арестуваха и други трима братя и сестри, за да ги разпитат за местонахождението ми, и започнаха да ме издирват, като използваха моя снимка. Два месеца по-късно Бригадата за национална сигурност претърсила дома ми и конфискувала няколко книги с Божието слово, а на съпруга ми казали, че ще ме хванат, дори да избягам на края на света. От Бюрото по образование също ходили в дома ми почти всеки ден и принуждавали съпруга ми да ме търси. Тогава бях сред първите в списъка на комунистическата партия с издирвани лица.

Те дори използваха детето ми, за да ме привлекат обратно у дома. Един следобед, в края на декември 2012 г., дъщеря ми ми се обади неочаквано: „Мамо, страхувах се да ти се обадя. Полицията те търси навсякъде и претърси къщата ни. Сега ти се обаждам, за да ти кажа, че началниците от Бюрото по образование и от твоето училище накараха татко и мен да ти кажем, че искат да се откажеш от вярата си и да се върнеш у дома, и обещават, че няма да ти търсят отговорност. Също така казаха, че стига да се върнеш у дома, дори повече да не ходиш на работа, те пак ще ти плащат пълната заплата“. Когато чух това, се възмутих. Комунистическата партия използваше положението и парите, за да ме изкуши да се откажа от вярата си. Колко подло! Това, което наистина ме натъжи, беше, че дъщеря ми изглежда искрено вярваше на думите на правителството и училищните власти. Така ясно видях, че както съпругът ми, така и дъщеря ми са били заблуждавани и използвани от компартията. Решително казах на дъщеря ми: „Скъпа, гледаш твърде наивно на това. Знаеш ли какво ще стане, ако се върна у дома? Ще да бъда като агне сред вълци. Не мога да се прибера“. Тя отговори разтревожено: „Казаха, че ако не се върнеш у дома, ще ти отменят всичките над 20 години за пенсия. Мамо, върни се. Ако не го направиш, ще накарат татко да се разведе с теб, а мен ще накарат да прекъсна връзките си с теб. Ако не се прибереш, вече няма да си ми майка“. Бях зашеметена. Комунистическата партия не само ми отнемаше прехраната, но дори принуждаваше съпруга ми да се разведе с мен, а дъщеря ми да прекъсне връзките си с мен. Това беше зло и подло! Мразех партията с цялото си сърце. Сетих се за Божието слово. „Религиозна свобода? Законните права и интересите на гражданите? Всички това са трикове за прикриване на греха! Кой е прегърнал Божието дело? Кой е дал живота си или е пролял кръвта си за Божието дело? Защото поколение след поколение, от родители до деца, поробеният човек безцеремонно е поробвал Бог — как това да не предизвика ярост? Хиляди години на омраза са концентрирани в сърцето, хилядолетия на греховност са изписани в сърцето — как това да не предизвика отвращение? Отмъстете за Бог, унищожете напълно Божия враг, не му позволявайте да вилнее повече и не му позволявайте да управлява като тиранин! Сега е моментът: човекът отдавна е събрал всичките си сили, посветил е всичките си усилия и е платил всяка цена за това да разкъса отвратителното лице на този дявол и да позволи на хората, които са били заслепени и са понесли всякакви страдания и трудности, да се надигнат от болката си и да се опълчат срещу този зъл стар дявол. Защо се поставя такова непреодолимо препятствие пред Божието дело? Защо се използват различни трикове, за да се измами Божият народ? Къде са истинската свобода и законните права и интереси? Къде е справедливостта? Къде е удобството? Къде е топлината? Защо се използват измамни схеми, за да се мами Божият народ? Защо се използва сила, за да се потули идването на Бог?“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Дело и навлизане (8)“). Компартията прокламира свобода на религията, но тайно използва всякакви подли тактики, за да потиска вярващите. Това ясно показва злата ѝ природа, която мрази истината и се противопоставя на Бог. Партията се опитваше със санкции и стимули да ми попречи да вярвам, като първо използваше щедрата заплата като примамка, опитваше се да използва парите, за да ме изкуши да се прибера, за да може да ме арестува. Когато не се хванах на това, те искаха да ми отнемат работата и заплатата, да отрежат всичките ми доходи и да ме прогонят от дома. Това ясно ми показа, че външно партията изглежда морална и справедлива, но в сърцето си е брутална и зла. Тя е извратена банда от демони, която на всяка крачка се противи на Бог. Искрено я намразих и отхвърлих, и се заклех, че ще се освободя от нея, дори това да ми струва живота! Не се върнах у дома. Съпругът ми беше принуден да се разведе с мен, а дъщеря ми прекъсна връзките си с мен.

Преди, докато работех в партийната система, не можех да видя нейната зла същина. Възхвалявах я през цялото време и ѝ служех вярно. След като преживях нейното преследване, най-накрая видях злата ѝ същина — да мрази истината и да работи срещу Бог — и искрено я намразих и се отрекох от нея, като се заклех никога повече да не я следвам. Видях и Божията любов. Именно Божиите думи ми дадоха вяра и сила, като ми позволиха да устоявам твърдо на преследванията и трудностите. Толкова съм благодарна на Бог. Колкото и да е труден пътят пред мен, аз ще следвам непоколебимо Всемогъщия Бог докрай!