Роден съм в християнско семейство и следвах родителите си във вярата в Бог. Често посещавах и църковни събрания и участвах в различни църковни дейности. Един ден през март 2020 г. се запознах със сестра във Фейсбук. Говорихме за вярата в Господ и сметнах, че това, за което говори тази сестра, е нещо съвсем ново. Тя например ме попита дали познавам критериите за влизане в небесното царство и тази тема веднага събуди любопитството ми. Казах си: „От колко време вярвам в Господ, а пасторите и старейшините никога не са говорили за критериите за влизане в небесното царство. Никога не бях мислил дали можем да влезем в небесното царство чрез сегашната ни вяра“. Тогава за пръв път чух за тази тема и бях любопитен за науча отговора. По-късно, като посещавах срещи и четях словата на Всемогъщия Бог, разбрах, че след като сме покварени от Сатана, в нас има греховна природа и често извършваме грях. Ако не отстраним тази греховна природа, не можем да се избавим от греха. Тези, които са мръсни и покварени, не са достойни да влязат в небесното царство, защото Бог е праведен и свят, а хората не могат да виждат Бог, без да са святи. Тя ми каза също: „Господ Исус се е завърнал като Всемогъщия Бог, за да изразява истината и да върши делото на правосъдието и пречистването на хората. Той прави това, за да премахне грешната ни природа и напълно да ни избави от греха. Само като приемем Божието правосъдно дело в последните дни и се пречистим от покварата си, сме достойни да влезем в небесното царство“. Тя ми прочете и два откъса от словата на Всемогъщия Бог. „Ти знаеш само, че Исус ще слезе на земята в последните дни, но как точно ще слезе? Могат ли такива грешници като вас, които тъкмо са били откупени, но не са били променени, нито са усъвършенствани от Бог, да бъдат според Божието сърце? Вярно е, че ти, който все още имаш предишната си същност, си бил спасен от Исус и наистина не се броиш за грешник поради Божието спасение, но това не доказва, че не си грешен и нечист. Как може да си свят, ако не си бил променен? Вътрешно си обзет от нечистотия, егоизъм и подлост, но продължаваш да искаш да слезеш на земята с Исус — де този късмет! Пропуснал си една стъпка във вярата си в Бог: ти само си бил откупен, но не си бил променен. За да бъдеш според Божието сърце, Бог трябва лично да се заеме с това да те промени и пречисти; ако си само откупен, няма да можеш да постигнеш святост. Затова няма да ти се полага дял от добрите благословии на Бог, защото си пропуснал една стъпка от Божието дело по управлението на човека, която е ключовата стъпка на промяната и усъвършенстването. Следователно ти, грешникът, който току-що е бил откупен, не си способен пряко да получиш Божието наследство“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно названията и идентичността“). „При все че Исус свърши много работа сред хората, Той успя само да послужи като изкупление на всички човеци и се превърна в техен принос за грях; Той не освободи човека от покварения му нрав. За пълно избавление на хората от влиянието на Сатана беше необходимо не само Исус да стане изкупителна жертва за човешките грехове, но и Бог да положи още повече усилия, за да освободи напълно човека от сатанински покварения му нрав. И тъй, човешките грехове вече са опростени и Бог отново се въплъти, за да въведе хората в новата епоха, и започна делото на порицанието и възмездието. Това Негово дело пренесе човека в по-висш свят. Всички подчинили се на Неговата власт ще се радват на по-висша истина и ще бъдат още по-благословени. Те наистина ще живеят в светлината и ще бъдат дарени с истината, пътя и живота“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Предисловие“). Тогава помислих над тези слова и за моите дела и тези на братята и сестрите. Трябваше да призная, че вярваме в Господ и вършим някои добри дела, добри сме, не удряме другите, нито им се караме, но все пак често лъжем и вършим грехове, арогантни сме и гледаме отвисоко другите, все още завиждаме и мразим, и се състезаваме за слава и изгода. Всички живеем в порочен цикъл на грях и изповед и постоянно се борим с греха. Едва след като прочетох словата на Всемогъщия Бог, разбрах, че това е защото грешната природа в нас не е премахната. Чрез словата на Всемогъщия Бог също намерих пътя към избягването на греха и Божието спасение. Значи трябва да приемем делото на Всемогъщия Бог в последните дни. Едва след като покварата ни бъде пречистена, ще сме достойни да влезем в Божието царство. Смятах, че словата на Всемогъщия Бог са много добри и практични. Словата Му озариха сърцето ми и ми помогнаха да разбера истини, които не бях чувал преди. След това прилежно четях словата на Всемогъщия Бог, активно посещавах онлайн срещи, разговарях с другите за знанието и разбирането на Божиите слова и всяка среща за мен беше много ползотворна и приятна. След известен период разбрах, че много истини и мистерии, които не бях разбирал във вярата си в Господ, например какво е въплъщението, как да различим истинския Христос от фалшивите, мистерията на Божието име, целта на Божия план за управление, как Сатана покварява хората, как Бог работи стъпка по стъпка, за да спаси човечеството, как Божието царство се осъществява на земята и т.н. Също така на въпроси, които не разбирах, докато четях Библията преди това, намерих отговори в словата на Всемогъщия Бог. Осъзнах, че тези мистерии можеше да разбули само самият Бог. И така реших, че словото на Всемогъщия Бог е истината и Божият глас и че Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус. Много се развълнувах тогава. С много приятели споделих добрата новина за завръщането на Господ и им казах също да проучат делото на Всемогъщия Бог в последните дни.

Не след дълго обаче най-престижната християнска църква в моя район — Баптистката църква в Североизточна Индия — започна да разпространява документи сред вярващите, които бяха стъкмени от религиозните пастори така, че да заклеймят Църквата на Всемогъщия Бог. Тези документи съдържаха клевети от ККП и петняха Църквата на Всемогъщия Бог. Твърдеше се, че Църквата проповядва, че Бог се е завърнал въплътен и че е жена, което противоречи на Библията. Всички вярващи се приканваха да не посещават събранията на Църквата на Всемогъщия Бог. Това съдържание беше излъчено и по всички големи телевизионни канали в Индия. Още с пускането на новините по телевизията или онлайн се появяваше тази негативна пропаганда. Скоро тя се разпространи в цялата страна. Като виждах как тези пастори и водачи нагло изкривяват фактите, разпространяват неистини и петнят и клеймят Всемогъщия Бог, много се ядосвах и натъжавах. Много хора, които проучваха Божието дело в последните дни заедно с мен, се оттеглиха от групата, защото бяха заблудени. Някои дори се опитаха да ме убедят с твърдението, че това е църква, заклеймена от ККП, и че не може да ѝ се вярва. Разочаровах се, като виждах как се отказват от истинския път. Мислех си, ККП е атеистки режим. Не допуска вяра в Бог и постоянно преследва религиозните убеждения. Защо тези хора предпочитат да вярват на ККП — атеистка политическа партия, вместо да слушат Божия глас или да проучват Божието дело? Точно тогава един приятел от родния ми град видя статуса ми в WhatsApp, който гласеше: „Господ се е завърнал, а царството на Христос е дошло на земята“. Попита ме дали съм посещавал срещите на Църквата на Всемогъщия Бог. Аз отговорих: „Да“. Той каза, че не може да повярва. Изпрати ми и клеветнически изказвания и заблуди за Църквата на Всемогъщия Бог и каза: „Пасторът ни предупреди да не следваме Всемогъщия Бог. Завръщането на Господ в последните дни няма как да бъде в плът, затова не може да посещаваме срещите на Църквата на Всемогъщия Бог“. Думите на приятеля ти повлияха ли ти? Не особено, защото братята и сестрите от Църквата на Всемогъщия Бог вече бяха споделили истината за въплъщението с мен. Те казаха, че Господ ще се завърне в последните дни в плът, което е отдавна планирано от Бог и е доказано от пророчествата на Господ Исус. Господ Исус е казал: „Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син“ (Матей 24:27). „Защото както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще се яви и Човешкият Син в Своя ден. Но най-напред Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение“ (Лука 17:24-25). „Затова бъдете и вие готови; защото в час, в който не мислите, Човешкият Син иде“ (Матей 24:44). Когато Господ Исус е предсказал Своето завръщане в последните дни, Той много пъти е споменавал „пришествието на Човешкия Син“, „Човешкият Син иде“ и „Синът Човешки в Своя ден“. Тук „Човешкият Син“ се отнася до въплътената плът. Всемогъщият Бог е дошъл в последните дни и е изразил много истини. Той е пришествието на Човешкия Син, появата на Спасителя, който изпълнява пророчествата на Господ Исус. В общението на братята и сестрите ми аз научих също, че само Бог е истината, пътят и животът. Ако човек изразява истината и Божието слово и може да върши делото на Божия съд в последните дни, то този човек трябва да е въплътеният Бог. Колкото и обикновен да изглежда и без значение дали има ли статус и власт, или не, неговите слова и дело са най-важното нещо. Това е най-добрият начин да се докажат самоличността и статутът Му. С тези мисли споделих приятеля си какво съм разбрал и казах: „Бог е Създателят, Бог може да направи каквото поиска. Ние, хората, следва да търсим, а не да съдим и определяме Бог. Срещите на Църквата на Всемогъщия Бог ми помагат да разбирам много истини, затова няма да спра да ги посещавам. Когато вярваме в Бог, трябва да слушаме Божия глас, а не сляпо да следваме хората. Библията казва: „Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците“ (Деяния 5:29)“. Щом приятелят ми чу това, той много сериозно ми каза: „Ако продължаваш да вярваш във Всемогъщия Бог, върнеш ли се в родния град, Върховният съвет ще те подложи на разпит. Пасторът няма да ти разреши да вярваш, а селяните ще те отхвърлят. Помислил ли си за тези неща?“. Аз отговорих: „Да съм отхвърлен от хората не е страшно. Страшното е да не стъпвам в Божиите стъпки и Бог да се отрече от мен. Помислял ли си, че ако Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус, а ние не го приемем, ще попаднем в бедствие, ще плачем и ще скърцаме със зъби? Завръщането на Господ е важен въпрос, защо не потърсиш и проучиш?“. Тогава той все още отхвърляше съвета ми.

По-късно е казал на родителите ми, че вярвам във Всемогъщия Бог. Цяла седмица след това родителите ми се обаждаха и ми се караха всеки ден: „Пасторът ни каза да те накараме да спреш да посещаваш срещите на Църквата на Всемогъщия Бог. Трябва да спреш да ходиш на срещите и да напуснеш тази църква!“. Отговорих: „Църквата на Всемогъщия Бог не е това, което казва пасторът. На срещите им научих много истини, които по-рано не разбирах. Това е истинският път и аз не съм се отклонил“. Исках да свидетелствам за делото на Всемогъщия Бог, но те бяха толкова заблудени от слухове, че не ми позволиха да кажа нищо повече. По-късно заради епидемията се завърнах у дома от училище. Когато родителите ми видяха, че често посещавам срещи онлайн, се опитаха да ме ограничат. Съседите също говореха за мен. Твърдяха, че трябва да съм полудял, за да вярвам във Всемогъщия Бог и да не слушам пастора. Родителите ми още повече се ядосаха, щом научиха за това. Скараха ми се, когато се прибраха: „Знаеш ли какво говорят селяните за теб? Ще продължаваш ли да не ни слушаш и да ходиш на тези срещи?“. Аз отговорих: „Да, ще продължавам да ходя на срещите“. Те много се ядосаха и още по-усилено се опитаха да ме спрат. Често ме прекъсваха по време на срещи, с което затрудняваха участието ми. Помня веднъж как се молех по време на среща. Щом отворих очи, видях баща ми да стои до мен, от което се стреснах. Той ядосано ми се развика: „Спри интернета и веднага прекрати срещите си!“. Казах им: „Господ Исус наистина се е завърнал като Всемогъщия Бог, за да извърши делото на правосъдието, започвайки от Божия дом. Ако не вървим по Божиите стъпки, не приемем Божието правосъдно дело и не избягаме от греха, няма да можем да влезем в Божието царство и накрая ще попаднем в бедствие и ще бъдем наказани“. Родителите ми обаче изобщо не ме слушаха, а повтаряха идеите, проповядвани от пастора. Казаха, че е невъзможно Бог да се е въплътил в жена. Сетих се за откъс от словото на Всемогъщия Бог, който братята и сестрите от Църквата на Всемогъщия Бог ми бяха прочели. „Всеки етап от делото, което Бог върши, има своето практическо значение. По онова време, когато Исус дойде, Той дойде под формата на мъж, а когато Бог идва този път, Неговата форма е на жена. От това се вижда, че създадените от Бог и мъже, и жени могат да бъдат използвани в Неговото дело и че за Бог няма разлика между половете. Когато Неговият Дух идва, Той може да се прояви във всяка плът, която пожелае, и тази плът може да Го представлява; независимо дали е мъж или жена, плътта може да представлява Бог, стига да е тялото на въплътения Бог. Ако Исус се беше явил като жена във времената, когато дойде, или, с други думи, ако беше заченат от Светия Дух като малко момиче, а не като момче, този етап от делото пак щеше да бъде завършен. Ако беше станало така, сегашният етап от делото трябваше да бъде завършен от мъж, но делото пак щеше да бъде завършено. Делото, което се извършва по време на всеки етап, има своя смисъл; нито един етап от делото не се повтаря, нито пък влиза в противоречие с друг“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Двете въплъщения на Бог придават пълен смисъл на въплъщението“). Помня, че те споделиха, че Божието въплъщение е когато Божият дух носи плът и стане обикновен човек. Затова, без значение дали е мъж, или жена, Той е Самият Бог и може да изразява истината и да върши Божието дело. Господ Исус е бил мъж. Той е разпънат на кръст заради човечеството и е поел човешките грехове, с което е изпълнил делото на изкуплението на човечеството. През последните дни Бог идва въплътен като жена и въз основа на делото на Господ Исус изразява цялата истина, необходима за спасението на хората, и върши делото по пречистването им. Затова независимо дали въплътеният Бог е мъж, или жена, Той може да изразява истината и да върши делото на изкуплението и спасението на човечеството. Ако Бог се бе въплътил като мъж и двата пъти, хората щяха да Го поставят в рамки и да смятат, че Той може да се въплъти само като мъж, а не като жена. Жените тогава нямаше ли да срещат още повече дискриминация и предубеждения? Бог е праведен Бог. Той е създал и мъжете, и жените. Първия път Бог се е въплътил като мъж, а в последните дни Той отново е станал плът като жена, тоест Той е справедлив и към мъжете, и към жените. Ако Бог се бе въплътил като мъж и двата пъти, това нямаше да е честно спрямо жените, затова Бог е станал плът като жена в последните дни. Това показва Божията праведност и че Бог е създал мъжа и жената, и че те са равни пред Бог. Толкова е смислено! Мислейки за това, казах на родителите си: „Бог е създал мъжа и жената по Свой образ, затова въплътеният Бог може да бъде мъж или жена. Не е важно как изглежда въплътеният Бог. Важното е, че понеже може да изразява истината, за да спаси човечеството, Той е въплъщението на Божия Дух, Самият Бог“. Родителите ми не можаха да ме оборят, затова казаха: „Твърдиш, че Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус, но ние не вярваме. Ще го приемем, когато пасторите и старейшините го приемат. Пасторът казва, че Всемогъщият Бог е обикновен човек, роден в обикновено семейство, така че това не може да бъде въплъщението на Бог“. В отговор на това им казах: „Когато Господ Исус е дошъл, за да извърши делото, главните пастори, писарите и фарисеите на юдаизма не са Го признали като Бог заради обикновения му произход и външен вид. Казвали са: „Това синът на дърводелеца ли е? Майка му не се ли казва Мария?“. Тези фарисеи са гледали само външния вид на Господ Исус. Не са проучили дали словата и делото Му идват от Бог. С арогантните си нрави са преценили, че Той е обикновен човек, а не Бог. Клеветели са и са заклеймявали Господ Исус. Вярващите в юдаизма са ги боготворели и са им се подчинявали и затова са ги последвали в разпъването на Господ на кръст. Накрая са загубили Божието спасение и са били наказани. И днес е така. Тези пастори и старейшини не проучват дали изразяваните от Всемогъщия Бог слова са истината и гласът на Бог. Те сляпо съдят и заклеймяват Всемогъщия Бог, казват, че Всемогъщият Бог е обикновен човек, и поставят под въпрос Неговия произход и потекло. Това не е ли същото, както когато фарисеите са осъждали Господ Исус?“. Тогава се сетих за откъс от Божиите слова, който братята и сестрите ми бяха прочели. „Въплътеният Бог притежава Божията същност; въплътеният Бог притежава Божието проявление. Въплъщавайки се, Бог ще осъществи Своя замисъл делото Си, и тъй като Бог се превръща в плът, Той ще изрази Своята същност и ще може да осени човека с истината, ще го дари с живота и ще го насочи по правилния път. Плът, която не съдържа Божията същност, категорично не е въплътеният Бог; в това няма съмнение. Ако човек иска да разбере дали пред него е Самият въплътен Бог, той трябва да прецени това по изразявания от Него нрав и по изричаните от Него думи. Иначе казано, за да потвърди, че това е въплътеният Бог и да прецени дали това е истинският път, човек трябва да ползва за ориентир Божията същност. Тоест, за да определи дали това действително е въплътеният Бог, той трябва да се вгледа в същността Му — в Неговото дело, в словото Му, в нрава Му и в множество други аспекти — вместо да съди по външни белези. Невеж и неук е човекът, който се взира само в Неговото външно проявление и в резултат пренебрегва същността Му“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Предисловие“). Тогава казах на родителите си: „Трябва да преценяваме дали това е въплътеният Бог според това дали Той може да изразява истината и да върши делото на спасението на човечеството, а не по външния Му вид. Помислете си, ние вярваме в Господ Бог заради плътския му образ ли? Не. Приехме Господ Исус, защото прочетохме словата Му в Библията и видяхме, че те са истината и че Той може да изкупи цялата човешка раса. Вярвам във Всемогъщия Бог днес, защото видях, че изразените от Него думи са истината. Те имат власт и сила и са гласът на Бог. Едва тогава повярвах, че Той е въплътеният Бог, завърналият се Господ Исус. Добре е и вие да прочетете словата на Всемогъщия Бог. Недейте сляпо да слушате думите на пастора и да му вярвате. Ако той поеме по грешния път, съпротивлява се на Бог и Го заклеймява, вие ще го последвате ли в съпротивата и осъждането на Бог?“. Щом чуха тези мои думи, родителите ми много се ядосаха. Скараха ми се: „Посмееш ли да се опълчиш на пасторите и старейшините, ще бъдеш прогонен от селяните. Ако това се случи, къде ще отидеш? Няма да можем да ти помогнем, ако стане така! Спри да говориш за всичко това и не свидетелствай за Всемогъщия Бог пред другите. Когато пасторът и старейшините го приемат, и ние ще го направим. Засега не си създавай проблеми“. Колкото и да разговарях с тях, не изобщо не слушаха и строго ме порицаваха. Казваха: „Колко пари похарчихме за учението ти, за храна и дрехи, а ти си толкова непокорен. За нас си разочарование“. По това време двамата ми братя също бяха на страната на родителите ми. Никой от семейството ми не ме слушаше. Опитах се да им кажа, че Всемогъщият Бог е изразил много истини и се опитах да споделя наученото с тях, но каквото и да кажех, те не искаха да чуят. В миналото родителите и съселяните се отнасяха много добре с мен, но сега, просто защото вярвах във Всемогъщия Бог, отношението им към мен се промени. В очите им бях станал злодей и изгнаник. Дори и у дома не усещах близостта на семейството си. Бях самотен и нещастен. Знаех обаче, че не трябва да спирам да ходя на събрания въпреки всичко, защото не ходех ли и не се ли въоръжавах с истината, щеше да е невъзможно да устоя в такава среда. По-късно, за да избягвам ненужни конфликти, трябваше да се крия от тях и да посещавам събрания тайно. Не можех да говоря и общувам. Можех да общувам с другите само писмено.

Помня как една вечер пасторът и негов колега ненадейно дойдоха у дома. Съседите и някои селяни също дойдоха да гледат. Пасторът каза: „За какво говорехте на тези срещи на Църквата на Всемогъщия Бог?“. Отговорих: „Църквата на Всемогъщия Бог свидетелства, че Господ Исус се е завърнал и че е въплътеният Всемогъщ Бог, който върши делото на правосъдието в последните дни. Обсъдихме също какъв вид хора могат да влязат в небесното царство, как да се стремим към спасение и да го спечелим и други въпроси“. Пасторът каза: „Тогава кажи ми какъв вид хора могат да влязат в небесното царство“. Тонът му бе презрителен. Отговорих му: „В Библията пише: „Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата“ (Матей 7:21). „Така, бъдете святи, защото Аз съм свят“ (Левит 11:45). От тези стихове виждаме, че ако искаме да влезем в небесното царство, трябва да сме свободни от греха и пречистени от покварения си нрав, и да се превърнем в хора, които истински се подчиняват на Бог. Сега всички все още живеем в грях. Често лъжем, грешим и не практикуваме Божиите слова, затова не можем да влезем в небесното царство“. Казах му също: „Не можех да разбера защо сме хванати в порочния цикъл на грях, изповядване, а после пак грях. Защо не можем да избягаме от оковите на греха? Едва щом прочетох словата на Всемогъщия бог, разбрах, че когато вярваме в Бог, греховете ни се опрощават, но грешната ни природа — коренът на нашия грях — не е премахната, затова и продължаваме често да лъжем и грешим. В Библията пише: „Без освещение никой няма да види Господа“ (Евреи 12:14). Бог е свят, Ззатова, ако продължаваме да грешим и да се съпротивляваме на Бог, не можем да влезем в Божието царство. Сега Господ Исус се е завърнал, за да извърши делото на правосъдието в последните дни. Той изразява всички истини, които пречистват и спасяват човечеството. Това изпълнява пророчеството на Господ Исус: „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина“ (Йоан 16:12-13). Всемогъщият Бог е изразил много истини. Той разкрива не само мистерията на Божия план за управление, но и първопричината за греха у хората, съди и разкрива човешката грешна природа, като например арогантност, измама, злоба и така нататък, и разкрива различните замърсители в нашата вяра в Бог, както и грешната представа да вярваш в Бог само за да влезеш в небесното царство. Хората в Църквата на Всемогъщия Бог преминават през съда на Божиите слова, постепенно осъзнават истината за своята поквара и същината на природата си, постигат искрено покаяние и пречистват покварения си нрав. Това е въздействието, което постигат Божиите слова в Епохата на царството. Ако искаме да влезем в небесното царство, трябва да приемем делото на съда на Всемогъщия Бог в последните дни и едва след като сме пречистени от поквара, ще сме достойни да влезем в Божието царство“. След като приключих, пасторът каза: „Знам, че отдавна се стремиш към истината, но все още си много млад. Не разбираш Библията, затова и лесно се мамиш. Най-добре да спреш да следваш Всемогъщия Бог, да признаеш греховете си на Господ, да се покаеш и да спреш да посещаваш срещите им“. По-късно пасторът видя, че не съм го послушал, и каза: „Ти си мое агне. Как смееш да не ми се подчиняваш? Трябва да се покаеш веднага, да се оттеглиш от Църквата на Всемогъщия Бог и да спреш да се молиш в името на Всемогъщия Бог“. Казах му: „Никога няма да спра да следвам Всемогъщия Бог“. Той много се ядоса и ме предупреди: „Църковният върховен съвет ми възложи да се „грижа за теб“. Ако не спреш, ще бъдеш изправен пред Върховния съвет за разпит. Знай, че стигне ли се дотам, не само че учението ти ще пострада, но и ще имаш лоша репутация в църквата. Може дори да не можеш да си намериш работа в бъдеще. Защо си създаваш проблеми?“. В този момент, при тези думи на пастора, се почувствах много притиснат. Знаех, че щом ме разпита Върховният съвет на църквата, никога няма да ме оставят на мира. Ако не се откажех да следвам Всемогъщия Бог, когато в бъдеще ми трябваше удостоверение, селският наместник нямаше да ми го подпише и дори можеше да не си намеря работа. Родителите ми ме бяха изпратили в колеж, за да си намеря добра работа след училище. Ако не си намерех работа, родителите ми дори още повече щяха да ме възпират от вярата ми във Всемогъщия Бог. Освен това тъкмо бях започнал да вярвам във Всемогъщия Бог и все още не разбирах почти нищо от истината. Ако бъдех отведен за разпит и ме изправеха пред група хора, които ме нападаха, щях ли да устоя? Ако настоявах на вярата си във Всемогъщия Бог, щяха ли да ме изгонят от училище? Щяха ли да поискат всички останали вярващи да ме отхвърлят? Тези мисли много ме тревожеха, затова тихо се помолих на Бог да ме напътства и казах, че искам да бъда твърд в свидетелството си. След като се помолих, прочетох още два откъса от Божието слово. „Трябва да сте будни и чакащи във всеки един момент и да се молите повече пред Мен. Трябва да разпознавате различните интриги и лукави кроежи на Сатана, да познавате духовете, хората, да можете да различавате всякакви хора, събития и неща“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 17“). „Сатана присъства постоянно — той се промъква в сърцата на хората и поглъща познанието за Мен, скърца със зъби и вади ноктите си в агония преди края. Желаете ли да станете жертви на лукавите му козни в тези времена? Нима искате да съсипете живота си сега, когато Моето дело най-сетне е завършено?“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 6“). От Божието слово разбрах, че всичко, което ми се случва, са дяволии на Сатана. Сатана искаше да ме смути и да ми попречи да следвам Бог. Макар да бях с нисък духовен ръст и да не знаех почти нищо от истината, бях готов да се осланям на Бог, за да устоя и унижа Сатана. Затова им казах: „Няма да спра да посещавам срещите. Ще продължа да следвам Всемогъщия Бог“. Родителите ми много се ядосаха, когато не послушах пастора. С гняв в очите баща ми се развика: „Как смееш да отказваш? Преди пасторът да си е тръгнал, искам да се закълнеш, че ще спреш да вярваш във Всемогъщия Бог!“. Пасторът отново ме заплаши, че ако не спра да посещавам срещите до една седмица, ще ме отведе на разпит пред Върховния съвет. Нямах съжаления обаче, защото много добре знаех, че изборът ми е правилен. Преди да приема делото на Всемогъщия Бог в последните дни, аз вярвах в Бог, но не разбирах изискванията за влизане в небесното царство. Понякога умът ми бе пълен с фантазии, а друг път, понеже често съгрешавах и не знаех ще мога ли да вляза в царството, бях много объркан. Сега вече разбирам. Единствено правосъдното дело на Всемогъщия Бог би премахнало грешната ни природа и едва тогава ще можем да бъдем спасени от греха, ще спечелим спасение и ще влезем в Божието царство. Само чрез словата на Всемогъщия Бог успях да видя ясно този зъл свят и да разбера как Сатана покварява човечеството. Ако не бях прочел словата на Всемогъщия Бог, цял живот щях да следвам сатанински светски философии. Изобщо нямаше да знам как да избягам от покварата на Сатана. Затова, колкото и да ми пречеха, нямаше да се откажа да следвам Всемогъщия Бог. После пасторът видя, че нямам намерение да се откажа, затова ядосано си тръгна.

Родителите ми също бяха много гневни, че не послушах пастора, и яростно ми казаха: „Осмели се да не послушаш пастора и да направиш нещо забранено от църквата. В такъв случай е прието да бъдеш изгонен от селото. Ако селяните те отлъчат, когато в бъдеще ти трябва удостоверение, селският наместник няма да ти го подпише. Няма да можеш да си намериш и работа. Помислил ли си за тези последици? Къде ще отидеш тогава? Още си студент. Няма къде да живееш, няма да си намериш работа. Как ще оцелееш?“. Баща ми каза също, че се срамува, че има син като мен. Каза, че тежко съм ги посрамил и че повече не съм негов син. Никога през живота си не бях чувал баща ми да ми се кара така, та чак да каже, че вече не съм негов син. Не можех да повярвам, че родителите ми са способни да изрекат такива неща. Толкова се натъжих, че не исках да отвърна нищо. Баща ми продължи: „Пак ти казвам, ако продължаваш да вярваш във Всемогъщия Бог, по-добре ми върни всички пари, които вложих в отглеждането ти“. От това се почувствах унизен и много тъжен. Допреди това родителите ми се отнасяха добре с мен. От десетте си деца те харесваха мен най-много и имаха най-високи очаквания от мен. Никога не бяха казвали нещо толкова коравосърдечно, но отношението им сега беше коренно различно. Липсваше ми тяхната добрина към мен, не исках да сме в лоши отношения. Чувствах се много слаб и не знаех какво да направя, затова се помолих на Бог да ме напътства в тази ситуация. Тогава се сетих за откъс от словата на Всемогъщия Бог. „Ти трябва да понесеш трудности заради истината, трябва да се отдадеш на истината, трябва да изтърпиш унижения заради нея, а за да спечелиш повече от истината, трябва да преминеш през още повече страдания. Ето какво трябва да направиш. Не бива да отхвърляш истината в името на спокойния семеен живот и не бива да губиш достойнството и почтеността на живота си в името на моментното удоволствие. Трябва да се стремиш към всичко, което е красиво и добро и в своя живот да вървиш по път, който е по-смислен. Нима не пропиляваш живота си, ако го живееш по такъв вулгарен начин, без да преследваш никакви цели? Какво можеш да спечелиш от такъв живот? Трябва да се отречеш от всички плътски удоволствия заради една истина, а не да отхвърляш всички истини заради малко удоволствие. Такива хора нямат нито почтеност, нито достойнство; тяхното съществуване е безсмислено!“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Изживяванията на Петър: знанията му за порицанието и съда“). Божиите слова ме вдъхновиха. Разбрах, че трябва да страдам за истината. Въпреки че семейството ми беше против мен, пасторът ме възпрепятстваше, селяните ме съдеха, а аз се чувствах измъчен и донякъде слаб, каквото и да казваха, не можех да се откажа от следването на Всемогъщия Бог. Като четях Божиите слова и посещавах срещите, разбирах много истини и в сърцето си вече бях решен, че Всемогъщият Бог е Господ Исус, Който се е завърнал, Христос от последните дни, затова не можех да спра да посещавам срещите. Знаех, че ако спра да посещавам срещите, нещата ще се уталожат. Семейството ми вече нямаше да е против мен и щеше да се отнася добре, както преди, и вече никой нямаше да ми се смее. Щях обаче да загубя шанса да спечеля истината и да бъда спасен от Бог. Казах си, че не мога да се откажа от истината и не мога да предам Бог заради неодобрението на семейството ми. Всемогъщият Бог е истината. Само Той може да ни каже как Сатана покварява човечеството и само той ни е показал пътя към избавлението от греха и Божието спасение. Да съм способен да страдам сега за истината си струваше. Затова реших вече да не търпя ограниченията на семейството си. Дори и да спрат да плащат учението ми, дори да ме изгонят от селото и животът да стане труден, аз нямаше да се откажа да вярвам в Бог и да се стремя към истината.

За следващата седмица обаче пасторът нареди на двама служители да идват в къщата ни всяка вечер. Те повтаряха едни и същи думи всеки ден, за да ме накарат да спра да посещавам срещите. Въпреки думите им аз продължавах да ходя. През тези дни често се молех на Бог да успокои сърцето ми и да ме предпазва от тези смущения. После чичо ми се разтревожи да не би семейството ми да стане обект на осмиване, ако това се разчуеше, затова отиде при пастора, за да обсъдят нова стратегия. Отведоха ме при теолог, доктор по теология, запознат добре с Библията. След като се срещнахме, теологът ме разпита. Каза: „Защо вярваш във Всемогъщия Бог? Осъзнаваш ли, че Всемогъщият Бог е обикновен човек? Защо да вярваш в човек?“. Аз отвърнах: „Всемогъщият Бог е Въплътеният Бог. Той изглежда като обикновен човек, но в себе си носи Божия Дух и е въплъщението на Божия Дух. Той има не само нормална човешка природа, но и пълна божественост. Също както Господ Исус — на вид е бил обикновен човек, а всъщност е бил въплътеният Човешки Син, Самият Бог. Можел е да изразява истината и да върши делото на изкуплението и спасяването на човечеството. Всемогъщият Бог е дошъл в последните дни и е изразил много истини, например Божият план за управление за шест хиляди години, мистерията на въплъщението и как Бог върши делото на правосъдието в последните дни, за да пречисти и спаси хората. Той е разкрил различни мистерии на истината и първопричината за греха у хората. Смятате ли, че един обикновен човек може да изрази толкова много истина? Няма известен или велик човек на този свят, който да е способен на това. Само Самият Бог може да изразява тези истини. Никой, освен Бог, не може да го направи. Всички истини, изразени от Всемогъщия Бог, са достатъчни, за да се докаже, че е въплътеният Бог, Самият Бог“. Щом казах тези неща, теологът ме прекъсна и каза: „Не си прав в това, което казваш. Всички Божии слова са в Библията и няма как да има нови слова извън нея. Тези слова на Всемогъщия Бог просто не могат да бъдат новите Божии слова“. Оборих го, като казах: „Имате ли библейски доказателства за това? Има ли доказателство в словото на Господ Исус? Господ Исус е казал: „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина“ (Йоан 16:12-13). В Библията се пророкува, че Агнецът в последните дни ще разгърне свитъка. Всички те показват, че Бог ще проговори, когато се върне в последните дни. Ако, както казвате, Бог не изрича нови слова извън Библията, така не отричате ли всички слова и делото на завръщането на Господ?“. Изобщо не ме слушаше. Каза някои осъдителни неща за Всемогъщия Бог и постоянно ме караше да спра да слушам Източна светкавица. Тогава започна да се величае с възвишената си академична степен по теология, колко е страдал, за да проповядва за Господ и т.н. Каза също, че съм твърде млад, за да разбирам Библията, и че трябва да слушам него. Каза ми да спра да се срещам с хора от Църквата на Всемогъщия Бог. Чичо ми се присъедини: „Не трябва да вярваме в това, което религиозните кръгове осъждат“. Каза още: „Този теолог е добре известен с библейските си познания и ти си късметлия, че имаш шанса да разговаряш с него. Надявам се да го послушаш и да спреш да посещаваш срещите“. Казах им: „Преди бях объркан относно живота в грях. Не можех да разбера защо хората не могат да се отърват от греха. Не разбирах, докато не прочетох думите на Всемогъщия Бог, че всичко е заради грешната природа вътре в нас. Ако грешната ни природа не бъде премахната, никога няма да се освободим от оковите на греха“. Свидетелствах пред тях и за истината на въплъщението. След тези ми думи теологът каза, че е вдъхновен от споделеното. Каза, че е било много добро и че се надява да има шанса да го обсъди с мен в бъдеще, но настояваше да не приемам Всемогъщия Бог. Видях, че макар този теолог да е запознат с Библията, да има големи теологични познания и добра репутация, всъщност е духовно беден и не разбира истината. Беше и много арогантен, не прие истината и не прояви интерес да проучи Божието дело в последните дни. Подобно на фарисеите, които са се съпротивлявали на Господ Исус, той осъждаше делото на Всемогъщия Бог в последните дни. Този разговор не промени решимостта ми да следвам Всемогъщия Бог. Напротив, помогна ми да разбера тези пастори и теолози в религиозния свят. Спрях да им се възхищавам. А като посещавах срещи и четях Божието слово през този период, добих представа и за лъжите в религиозния свят. Така дори още повече се убедих, че словото на Всемогъщия Бог е истината и че Всемогъщият Бог е проявлението на единствения истински Бог.

По-късно на една среща разговарях с братята и сестрите ми за скорошните събития и те споделиха някои от Божиите слова с мен, от които научих за фалшивите пастири и антихристите в религиозния свят. Господ Исус е казал: „Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред хората, понеже самите вие не влизате, нито оставяте желаещите да влязат“ (Матей 23:13). „Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото обикаляте море и суша, за да направите един човек прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас“ (Матей 23:15). След като прочетох Божиите слова и изслушах общението им, много ми олекна на сърцето. Видях, че тези пастори и водачи в религиозния свят са точно като фарисеите, осъдени от Господ Исус. Те се съпротивляват на делото на Всемогъщия Бог от последните дни и го заклеймяват. Правят всичко, за да попречат на хората да чуят Божия глас и да приемат Господ. Те са спънки пред влизането на хората в Божието царство. Те са толкова подли, че освен че те самите няма да влязат, искат да попречат и на останалите. Всемогъщият Бог казва: „Има такива, които четат Библията в големи църкви и я рецитират по цял ден, но нито един от тях не разбира целта на Божието дело. Нито един от тях не е в състояние да опознае Бог, а още по-малко да се придържа към Божията воля. Всички те са безполезни, долни люде, които се издигат високо, за да корят Бог. Те умишлено се противопоставят на Бог дори когато носят Неговото знаме. Твърдейки, че вярват в Бог, те все пак ядат човешка плът и пият човешка кръв. Всички подобни хора са дяволи, които поглъщат душата на човека, архидемони, които умишлено смущават онези, които се опитват да стъпят на правилния път, и прегради, възпрепятстващи онези, които търсят Бог. Те може да изглеждат „със здрава физика“, но как да знаят техните последователи, че не са нищо друго, освен антихристи, които карат хората да се опълчват срещу Бог? Как техните последователи да знаят, че са живи дяволи, отдадени на поглъщането на човешки души?“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Всички, които не познават Бог, са хора, които се противопоставят на Бог“). „Погледнете водачите на всяка религия и всяко вероизповедание — всички те са арогантни и самоправедни, а тълкуванията им на Библията са извън контекста и се ръководят от собствените си идеи и представи. Всички те разчитат на дарби и знания, за да вършат работата си. Нима хората щяха да ги следват, ако изобщо не можеха да проповядват? В крайна сметка те имат известни познания, могат да проповядват някакви доктрини или знаят как да печелят хората и използват известни трикове. Те използват тези неща, за да заблудят хората и да ги доведат пред себе си. Формално тези хора вярват в Бог, но в действителност следват тези водачи. Когато срещнат някого, който проповядва истинския път, някои от тях казват: „Трябва да се посъветваме с нашия водач относно въпросите, свързани с вярата.“ Вижте как хората все още се нуждаят от съгласието и одобрението на другите, що се отнася до вярването в Бог и приемането на истинския път — нима това не е проблем? В какво са се превърнали тези водачи? Нима не са станали фарисеи, лъжепастири, антихристи и препъникамъни за приемането на истинския път от хората? Такива хора са от същия вид като Павел“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“). Бог ясно разкрива същината на религиозните водачи, които мразят истината и се съпротивляват на Бог! Всемогъщият Бог се е появил и е изразил толкова много истина, но те изобщо не търсят. Вместо да слушат Божия глас, те слушат думите на атеистката партия ККП, заклеймяват делото на Всемогъщия Бог и разпространяват лъжи, за да заблудят вярващите, да ни попречат да чуваме Божия глас и да Го приветстваме. Това пропилява шанса ни да бъдем спасени и да влезем в небесното царство. Въпреки че пасторите и водачите често обясняват Библията на хората в църквата, те нямат и най-малко познание за Бог и Неговото дело. Те нямат и страх от Бог. В същината си са точно като фарисеите. Всички те са антихристи, които мразят истината и се съпротивляват на Бог. После се сетих как вярващите в юдаизма сляпо са се прекланяли пред религиозните водачи и поради това са последвали фарисеите в съпротивата срещу Господ Исус и са загубили Божието спасение. Родителите ми също боготворяха пасторите и старейшините. Макар че от много години вярваха в Бог, в сърцата им нямаше място за Него. Не разбираха истината и нямаха проницателност. Смятаха, че подчиняваш ли се на пасторите и старейшините, се подчиняваш на Господ и го следваш. Каквото и да кажеха пасторите и старейшините, родителите ми слушаха. По важен като приветстването на Господ въпрос те нямаха преценка и сляпо слушаха пастора, но щом аз свидетелствах пред тях за словата на Всемогъщия Бог, те изобщо не слушаха, а повтаряха осъдителните за Всемогъщия Бог думи на пастора и теолога. Дори казаха: „Дори и това да е истинският път, ние няма да го приемем, ако пасторът не го приеме“. Видях, че родителите ми са много жалки. Как всъщност вярваха в Господ? Не вярваха ли просто в пасторите и старейшините? Казах им: „Ако се бяхте родили в Епохата на благодатта, когато Господ Исус се яви, за да изпълни делото, щяхте да сте същите като вярващите в юдаизма в миналото и да следвате фарисеите в съпротивата и осъждането на Господ Исус, защото слушате само пастора. Ако пасторите и старейшините осъдят нещо като фалшиво, вие се съгласявате. Вие сами обаче не проучвате истинския път, нито се опитвате да чуете Божия глас. Не сте ли точно като тези, които са следвали фарисеите и са се съпротивлявали на Господ Исус? Така можете ли да имате добри резултати?“. Бях добил представа за родителите си и вече не бях ограничен от емоциите си, затова реших бъда свидетел за Бог.

През това време родителите ми следяха всяка моя стъпка. Не можех спокойно да участвам в срещи у дома. Налагаше се нощем тайно да ходя до една горичка на края на нашето село за срещите. Там имаше много комари и насекоми. Комарите ме хапеха ожесточено и не можех да си намеря комфортно място. Понякога оставах в гората до късно през нощта. За да не разберат родителите ми, че съм бил на среща, трябваше да се прокрадвам обратно вкъщи, за да спя, и да ставам рано сутрин преди тях, за да си помислят, че съм се наспал. През деня обикновено трябваше да ходя на полето, за да помагам на родителите си. След време се изморявах и ми се доспиваше. Беше ужасно изтощително. Започнах да се чувствам слаб и не знаех кога ще свърши този период. Понякога дори си мислех, че ако бях послушал родителите си и бях спрял да ходя на срещи, нямаше да страдам толкова, съседите нямаше да ми се подиграват и нямаше да ми е трудно да си намеря работа. Като си мислех за това, се разколебавах малко. После обаче се сещах как на всяка среща разбирах още истини и че тези истини чувах за пръв път. Не исках да се откажа от това. По това време един химн с Божието слово ме окуражи много, слушах го много пъти. „В делото от последните дни от нас се изисква изключителна вяра и любов. Можем да се препънем и при най-малката небрежност, защото този етап на делото е различен от всички предишни: това, което Бог довежда до съвършенство, е вярата на хората, която е едновременно невидима и неосезаема. Това, което Бог прави, е да превръща словата във вяра, в любов и в живот. Хората трябва да стигнат до момент, в който са претърпели облагородяване стотици пъти и притежават вяра, по-голяма от тази на Йов. Те трябва да понесат невероятни страдания и всякакви мъчения, без никога да изоставят Бог. Когато те са покорни до смърт и имат голяма вяра в Бог, тогава този етап от Божието дело ще е завършен“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Пътят… (8)“). От тази песен разбрах, че в труден момент може да стана слаб и нещастен, но тогава трябва да се уча да се отричам от плътта. Ако следвах плътта си, нямаше да удовлетворя Бог. Много добре знаех, че всяка среща е полезна за разбирането ми за истината и че и спечелената истина е безценно богатство. Въпреки че всяка среща нощем в гората беше физически изморителна и трудна, тя беше и изпитание за мен, за да проверя дали мога да страдам за истината и дали имам истинска вяра. Родителите ми искаха да преследвам слава и богатство в света, да си намеря добра работа, да дам на семейството си добър живот и да са горди с мен. Това е, което те искаха и очакваха. Ако обаче слушах тях и спрях да ходя на срещите, макар че нямаше да понасям тези страдания, нямаше да спечеля истината. Щях да си бъда същият, като щяха да ме вълнуват единствено развлечения и плътски стремежи, които са безсмислени. Да мога да приема Божието дело в последните дни и да се насладя на толкова много истина за мен бе най-голямата благословия. Малкото страдание, което изтърпях, беше нищо в сравнение с разбирането на истината и всичко това беше смислено. С тези мисли бях готов да се откажа от плътските удоволствия и не ме беше грижа какво казва семейството ми за мен. Надявах се само да мога да се осланям на Бог, за да преодолея тези трудности. По-късно, като четях словото на Всемогъщия Бог, състоянието ми постепенно се подобри. Бавно започнах да разбирам и че само в такава трудна среда мога да търся още от Божията воля, а вярата ми — да се затвърди. Затова бях много благодарен на Бог!

След това продължих да ходя на срещи в гората. Веднъж обаче по време на среща някой, не знам кой, е разбрал и е казал на родителите ми. На закуска на следващия ден майка ми каза: „Мислех, че си спрял да ходиш на срещи след разговора с теолога. Не знаех, че ходиш на срещи в гората нощем. Не те ли е страх?“. Докато говореше, се разплака. За пръв път видях майка ми да плаче пред мен. Не знаех какво да кажа, Сълзите напираха и в моите очи. Знаех, че не мога да се откажа от Всемогъщия Бог, но не исках да наранявам родителите си. Тази битка беше специална. По-късно се сетих за откъс от словата на Всемогъщия Бог. „Когато Бог работи, грижи се за даден човек и го наблюдава, когато е благосклонен към него и го одобрява, Сатана върви плътно след него и се опитва да измами този човек и да му навреди. Ако Бог желае да придобие този човек, Сатана ще направи всичко възможно, за да попречи на Бог, като използва различни нечестиви уловки, за да изкушава, смущава и пречи на Божието дело, за да постигне скритата си цел. Каква е тази цел? Той не иска Бог да придобива никого; иска да завладее онези, които Бог иска да придобие, иска да ги контролира, да ги овладее, за да му се кланят, да се присъединят към него в извършването на нечестиви дела и да се противопоставят на Бог. Нима това не е зловещият мотив на Сатана? […] Сатана воюва с Бог и върви след Него, защото цели да разруши цялото дело, което Бог иска да извърши, да овладее и контролира онези, които Бог иска да придобие, напълно да унищожи онези, които Бог иска да придобие. Ако не ги унищожи, те попадат във владение на Сатана, за да бъдат използвани от него — това е неговата цел“ („Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият IV“). След като поразмишлявах над Божиите слова, разбрах. Бог работи за спасението на хората, а Сатана полага усилия, за да Му попречи и да спре хората в следването им на Бог и приемането на Божието спасение. Сетих се как жената на Йов го е изкушила да се отрече от Бог. Това е било трик на Сатана. През това време приятелите ме смущаваха, пасторът и семейството ми също ми пречеха и ме заплашваха, за ме накарат да спра да вярвам в Бог. Всички те бяха изкушения на Сатана. Семейството ми каза, че ги е страх да не ме изгонят от селото и да нямам къде да отида. Майка ми също каза, че се тревожи за мен. Тя само звучеше като да се притеснява, но всъщност Сатана използваше семейството ми, за да ми попречи да следвам Бог. Сатана искаше да ме принуди да се откажа, да продължа да следвам пастора, да остана в религията и да загубя Божието спасение. Не можех да се поддам на триковете на Сатана. След това продължих да посещавам срещи и да чета словото на Всемогъщия Бог. Знаех, че в бъдеще пак може да срещам много изкушения от Сатана и да претърпявам много спънки, но знам в сърцето си, че словото на Всемогъщия Бог е истината. Да мога да чета словото на Всемогъщия Бог, да усещам Божието дело и да спечеля истината за мен има голям смисъл. Колкото и да страдам, си струва!