Някога имах щастливо семейство и съпругът ми беше много добър с мен. Единственото, за което съжалявах, бе че дълги години след брака нямах деца. Ходих при много именити лекари и похарчих много пари, но всичко беше напразно. Поради това прекарвах по-голямата част от времето си в състояние на болка и отчаяние. Един ден през 2015 г. една сестра дойде в дома ми, за да се срещне със свекърва ми. Тя сподели с мен евангелието на Всемогъщия Бог от последните дни и ми прочете много от словата на Всемогъщия Бог. От Божиите слова разбрах, че човекът е създаден от Бог, че съдбите на хората са в Божиите ръце, че всичко, което човек има, му е дадено от Бог и че кога човек да има деца също е предопределено от Бог. Постепенно успях да се измъкна от болката си, вече не се чувствах тъжна, че нямам деца, и настроението ми беше много по-бодро от преди. По-късно се сдобих с дете. В онзи момент, въпреки че съпругът ми не вярваше в Бог, той подкрепяше вярата ни. Семейството ни беше щастливо и хармонично и съседите много ни завиждаха.

Но хубавите времена не продължиха дълго. През 2017 г. родителите на съпруга ми видяха по телевизията клеветите и лъжливите свидетелства на Компартията срещу Църквата на Всемогъщия Бог и как Компартията потиска и арестува онези, които вярват във Всемогъщия Бог. Те се страхуваха да не бъдат арестувани и вече не смееха да приемат вкъщи братя и сестри. Тогава се опитаха да ме убедят и аз да спра да вярвам. Един ден свекърът ми каза със сериозен тон: „Видях по телевизията, че Компартията навсякъде арестува хора, които вярват във Всемогъщия Бог. Много хора са били арестувани и чух, че след като ги арестуват, ги измъчват, че страда цялото семейство — от възрастните до децата, и че в бъдеще децата на тези хора няма да могат да учат в колеж, да постъпят в армията или да станат държавни служители. В името на това семейство не позволявай повече на братята и сестрите да идват в нашата къща на събрания. Ти също трябва да спреш да вярваш!“. Свекърва ми му пригласяше, като каза: „Има една сестра, която е издирвана от Компартията и е в бягство — и досега не може да се прибере у дома. Синът ѝ се записа в армията, но тъй като майка му вярва във Всемогъщия Бог, той се провали на политическия преглед и не е приет. В момента Компартията прилага много строги мерки. Трябва да спреш да вярваш!“. Като чух думите им, си помислих: „Хората са създадени от Бог и е правилно да Го почитаме. Ако спрем да вярваме в Бог от страх от преследване, не е ли това предателство спрямо Бог?“. Затова казах: „Ние вярваме в Бог, като се събираме, за да четем Божиите слова, и като вървим по правилния път в живота. Не правим нищо незаконно. Компартията арестува и преследва вярващите, защото това е атеистична партия, която се противопоставя на Бог. Просто трябва да бъдем по-внимателни в бъдеще“. Свекърва ми каза: „Да вярваш в Бог е хубаво нещо, но е безмислено да се опитваш да се бориш с Компартията. Компартията не позволява на хората да вярват, а ако държиш да вярваш и един ден те арестуват, това семейство ще бъде съсипано!“. Видях, че не мога да ги убедя, затова не казах нищо повече. По-късно и съпругът ми също беше подведен от слуховете на Компартията и се страхуваше, че заради вярата ми ще ме арестуват и ще замесят семейството, така че често ми пречеше да присъствам на събрания и да изпълнявам дълга си. Отношението на свекърва ми към мен също се промени драстично. Тя не само престана да ми помага с детето, но и ме наблюдаваше. Всеки път, когато излизах на събрание, тя казваше на съпруга ми, а той често ми се ядосваше и заплашваше, че ако продължа да ходя на събрания, ще потърси братята и сестрите, за да си разчисти сметките. Цялото ми семейство ме спираше да вярвам в Бог и никой не ми помагаше с детето. Не можех да излизам на събрания или да изпълнявам дълга си и се чувствах много слаба и измъчена. Често плачех от тъга, без да знам кога щяха да свършат тези дни. Понякога дори си мислех: „Ако ги послушам и престана да ходя на събрания, няма ли да спрат споровете? Ще може ли семейството ни да се върне към щастливия живот, който имахме преди?“. Но знаех, че е погрешно да мисля по този начин. Не можех да предам Бог, за да им угодя. Наистина щеше да ми липсва съвест, ако го направех.

По-късно прочетох един откъс от Божиите слова и състоянието ми донякъде се промени. Бог казва: „Днес повечето хора нямат това знание. Те вярват, че страданието няма стойност, светът ги е изоставил, семейният им живот е проблемен, не са възлюбени от Бог и перспективите им са мрачни. Страданието на някои хора стига до крайност и мислите им се обръщат към смъртта. Това не е истинска любов към Бог; такива хора са страхливци, не са постоянни, а са слаби и безсилни! Бог желае човек да Го обича, но колкото повече човек Го обича, толкова по-големи са страданията му, и колкото повече Го обича, толкова по-големи са изпитанията му. Ако Го обичаш, тогава ще те сполети всякакъв вид страдание, а ако не Го обичаш, тогава вероятно при теб всичко ще върви гладко и всичко около теб ще е спокойно. Когато обичаш Бог, ще почувстваш, че около теб има доста непреодолими неща и тъй като духовният ти ръст е твърде малък, ще бъдеш облагороден; освен това ще си неспособен да удовлетвориш Бог и винаги ще чувстваш, че Божиите намерения са твърде възвишени, че са извън обсега на човека. Поради всичко това ще бъдеш облагороден — тъй като в теб има много слабости и много неща, които не са способни да удовлетворят Божиите намерения, ще бъдеш вътрешно облагороден. И все пак трябва ясно да разберете, че очистването се постига само чрез облагородяване. Затова през тези последни дни трябва да свидетелствате за Бог. Колкото и да е голямо страданието ви, трябва да вървите до самия край и дори до последния си дъх трябва да продължавате да сте верни на Бог и да се оставяте на устроеното от Бог; само това е истинска любов към Бог и само това е силно и отекващо свидетелство“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само чрез преживяването на болезнени изпитания можеш да опознаеш Божията обичливост). Четенето на Божиите слова ме трогна дълбоко. Семейството ми вярваше на слуховете на Компартията, преследваше ме и ме възпрепятстваше да вярвам в Бог, като ме караше да правя компромиси. Бях толкова слаба и лишена от духовен ръст. Компартията се противопоставя на Бог и да вярваш в Бог, да го следваш и да вървиш по правилния път на живота в страната, където тя управлява, неминуемо е осеяно с препятствия. Преследването на семейството ми беше и изпитание за мен — за да се види дали щях да застана на страната на Бог, или на Сатана. Като мислех за това, реших, че колкото и да ме преследва семейството ми, никога няма да направя компромис, и колкото и да страдам, ще следвам Бог докрай. По-късно се преместих в друга къща заедно с детето си и вече не бях под наблюдението на свекъра и свекърва си. Съпругът ми излизаше от къщи през деня, тъй като беше на работа, и аз отново можех да посещавам събрания и да изпълнявам дълга си. Бях наистина щастлива.

По-късно сестра Чън Пин дойде да се срещне с мен, но съпругът ми разбра и я прогони, а после ядосано ми каза: „На тези хора не им е позволено повече да идват в дома ни на събрания. Ако полицията разбере, цялото ни семейство ще пострада. Ако ги намеря отново тук, ще се обадя в полицията!“. Побеснях и му отвърнах, но каквото и да казвах, съпругът ми не ми позволяваше повече да вярвам в Бог. Помислих си как сестра Чън Пин вече не можеше да идва да се среща с мен и че детето ми е твърде малко, за да мога да го водя на събранията и да изпълнявам дълга си. Усетих вътрешна слабост и почувствах, че пътят на вярата е твърде труден и може би трябва да спра да изпълнявам дълга си за известно време и да изчакам детето ми да порасне, за да започна отново. По-късно прочетох Божиите слова и придобих известна проницателност за състоянието си. Бог казва: „Когато Бог работи, грижи се за даден човек и го проучва внимателно, когато е благосклонен към него и го одобрява, Сатана върви плътно след него и се опитва да подведе този човек и да му навреди. Ако Бог желае да придобие този човек, Сатана ще направи всичко възможно, за да попречи на Бог, като използва различни нечестиви уловки, за да изкушава, смущава и унищожава Божието дело, за да постигне скритата си цел. Каква е тази цел? Той не иска Бог да придобива никого; иска да притежава тези, които Бог иска да придобие, иска да ги контролира, да ги овладее, за да му се кланят, да се присъединят към него в извършването на нечестиви дела и да се противопоставят на Бог. Нима това не е зловещият мотив на Сатана? Често казвате, че Сатана е толкова нечестив, толкова лош, но дали сте го виждали? Виждате колко лоши са хората, но не сте видели колко лош е истинският Сатана. И все пак в случая с Йов ясно долавяте точно колко нечестив е Сатана. Този случай разкрива много ясно отвратителния лик на Сатана и неговата същина. Сатана воюва с Бог и върви след Него, защото цели да разруши цялото дело, което Бог иска да извърши, да овладее и контролира онези, които Бог иска да придобие, напълно да унищожи онези, които Бог иска да придобие. Ако не ги унищожи, те попадат във владение на Сатана, за да бъдат използвани от него — това е неговата цел“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият IV). От Божиите слова ясно видях злото и подлостта на Сатана. Бог работи, за да спасява хората, но Сатана прави всичко възможно, за да им попречи да следват Бог. Той измисля всякакви слухове, за да очерни Църквата на Всемогъщия Бог, и се отнася към вярващите като към най-големите престъпници в държавата, като ги арестува, преследва и дори замесва семействата на християните, като сплашва нашите невярващи роднини и ги използва, за да ни смущават и възпрепятстват във вярата ни. Подлата цел на всички тези действия на големия червен змей е да накара всички нас да предадем Бог и да отидем в ада заедно с него. Семейството ми се страхуваше да не бъде арестувано от Компартията; те не смееха да вярват в Бог и се обединиха, за да попречат на моята вяра. Когато се сблъсках с преследване, се почувствах слаба и исках да се откажа от дълга си, за да защитя щастливото ни малко семейство. Това щеше да означава да попадна в капана на Сатана! Като разбрах това, реших, че колкото и да е труден пътят пред мен, няма да правя компромиси, и че трябва да се уповавам на Бог, за да остана непоколебима в свидетелството си. По-късно тайно извеждах детето си на събрания. За мое удивление той заспиваше веднага щом стигнехме в дома на сестрата, и се събуждаше едва след като събранията ни приключваха, което означаваше, че можех спокойно да присъствам на събранията. По-късно бях избрана за църковен водач и работата в църквата беше много натоварена, затова изпратих сина си на детска градина и продължих да изпълнявам дълга си.

През 2018 г. Компартията започна друга специална операция, насочена срещу Църквата на Всемогъщия Бог, и всички улици бяха облепени с плакати с надписи: „Строги мерки срещу църквата на Всемогъщия Бог“ и „Войските няма да бъдат изтеглени, докато не приключи чистката“. По високоговорителите в жилищните квартали гърмяха съобщения от сутрин до вечер, които целяха да разбунят обществеността и да накарат хората да докладват онези, които вярват във Всемогъщия Бог, като за всеки арест се имаше награда от 2000 юана. По това време бяха арестувани много братя и сестри, а над града надвиснаха тъмни облаци и паника. Съпругът ми се страхуваше, че ще ме арестуват, и започна да ме преследва още по-жестоко. Един ден, когато се готвех да изляза, съпругът ми каза: „Не си мисли, че не знам, че излизаш тайно на събрания. Виждам колко си заета, сигурно вече си водачка! Полицията специално арестува хората, които вярват във Всемогъщия Бог. Погледни, навсякъде по улиците има камери за наблюдение и устройства за контрол и полицията може да те хване във всеки един момент. Не можеш да вярваш повече, иначе ще ни повлечеш със себе си! Трябва още сега да ми напишеш гаранция, в която да обещаеш, че повече няма да вярваш във Всемогъщия Бог. Ако не я напишеш, ще те изхвърля от тази къща и никога повече няма да видиш детето ни!“. Бях шокирана, като го чух да казва това. Само дяволите от Компартията биха накарали човек да напише гаранция, че няма да вярва в Бог. Нима той не е дявол! Казах твърдо: „Всемогъщият Бог е Спасителят, Който е дошъл да спаси човечеството. Никога няма да предам Бог, камо ли да напиша гаранция!“. Това накара съпруга ми да изпадне в ярост. Той ме хвана за врата с лявата си ръка, а с дясната ми нанесе два силни шамара. Лицето ми веднага пламна от болка, а сълзите се стичаха неудържимо по лицето ми. През всичките ни години заедно съпругът ми никога не ме беше удрял, но в този ден ме удари, защото повярва на слуховете на Компартията. Чувствах се толкова наранена и слаба. През сълзи се молех на Бог да ми даде вяра и сила. Като видях, че е време да отида на събрание, си намерих извинение, за да изляза. Но съпругът ми ме спря и каза: „Единственото нещо, което ще правя днес, е да те следя. Ако посмееш да отидеш на събрание, ще се обадя в полицията и всички ще ви арестуват!“.

Но след това все пак намерих начин да присъствам на събранието. Съпругът ми видя, че не го слушам, затова каза ужасни неща за мен пред родителите и роднините ми, като се опита да накара семейството ми да ме подтикне да не вярвам. Майка ми каза: „Знам каква е тя. Откакто е дошла в дома ти, не е спорила с теб и прави всичко, което трябва. Тя просто вярва в Бог. Какво грешно има в това?“. Брат ми също се опита да го убеди. Като видя, че семейството ми няма да застане на негова страна, съпругът ми изпадна в ярост. Намери MP5 плейъра ми, с който четях Божието слово, и го разби. Разкъса и Библията, а след това счупи стъклената врата на банята, голяма част от кухненската ни посуда и много други неща. Свекър и свекърва ми се втурнаха към дома ми, когато разбраха, и гневно започнаха да ме критикуват, като казаха: „Компартията не позволява на хората да вярват в Бог, така че не можеш ли просто да спреш да вярваш? Ако все още настояваш да вярваш в Бог и те хванат, това ще бъде пагубно за нашето семейство. Съпругът ти повече няма да бъде наеман за строителни дейности, имуществото ни ще бъде конфискувано и тогава цялото семейство няма да има никакви средства, за да живее. Всичко това приключва днес! Отърви се от книгите и спри да вярваш!“. Свекърва ми накара и свекъра ми да отиде в дома на Чън Пин, за да се разправи с нея. Помислих си за това, че Чън Пин отговаряше за работата в църквата и че ако нещо се случеше с нея, това щеше да се отрази на цялата църква, и ядосано казах: „Да вярвам в Бог е мой личен избор. Недей да ходиш да притесняваш другите. Отсега нататък тя няма да идва тук и аз няма да ходя при нея“. Като ме чуха да казвам това, те помислиха, че съм направила компромис, и си тръгнаха. Но по-късно съпругът ми все пак отиде в дома на Чън Пин, за да я притеснява, като не ѝ остави друг избор, освен да напусне дома си, за да изпълнява дълга си. Като си помислих как Чън Пин не можеше да се прибере вкъщи заради мен, наистина почувствах вина и дискомфорт и също така си помислих как заради преследването на семейството ми не можех да се свържа с братята и сестрите. Прекарвах дните си в състояние на дълбока потиснатост. Трябваше да внимавам, когато четях Божиите слова, тъй като се страхувах да не бъда разкрита от съпруга си, а когато погледнех голямата ни стая, се чувствах като птица, затворена в клетка. Въпреки че имах комфортен живот, не изпитвах никакво щастие. Колко ми се искаше да мога свободно да вярвам в Бог и да чета Неговото слово!

Не след дълго съпругът ми каза: „Един приятел от полицейския участък каза, че правителството започва специална операция срещу вас, вярващите във Всемогъщия Бог, и че щом ви хванат, с никакви пари няма да можете да бъдете освободени под гаранция. Не само ти ще страдаш вътре, но и цялото ни семейство ще бъде повлечено надолу с теб. Правителството иска да забрани всички религиозни вярвания. Дори Църквата на Трите Аз-а ще бъде унищожена. Мислиш ли, че можеш да живееш добре, ако не слушаш Компартията? Да вярваш в Бог в Китай е предсмъртно желание! Не искам да живея в постоянен страх и тревога заради вярата ти. Имаш два избора: Първият е да се откажеш от вярата си и да си останеш вкъщи, за да се грижиш за сина ни. Ако го направиш, ти ще отговаряш за това семейство и аз ще те слушам във всичко. Вторият е да запазиш вярата си, но да оставяш сина ни и да напуснеш тази къща без нищо“. Беше ми ясно, че с брака ни е свършено. Чувствах се много тъжна, а мисълта, че детето ми ще трябва да се раздели с майка си на толкова ранна възраст, ме накара да се почувствам особено слаба и да заплача с тихи сълзи. При вида на предстоящото разпадане на семейството ми миналото премина през съзнанието ми като сцени от филм. Можех ли наистина да се откажа от семейството, което бях изграждала толкова упорито през всичките тези години? Особено като си помислих, че трябваше да се разделя с детето си и нямаше да мога да го виждам как расте, ми се стори десет хиляди пъти по-трудно да си тръгна. Сърцето ме болеше, сякаш го режеха с нож, а главата ми беше замаяна. В тази мъчителна борба в главата ми се появи една мисъл: „Ако престана да вярвам в Бог, съпругът ми няма да се разведе с мен. Мога да прекарвам дните си до детето си и цялото семейство да се върне към предишното си състояние, да живеем в щастливо семейно блаженство“. Когато си го помислих, осъзнах, че това е предателство към Бог. Сетих се как, когато не вярвах в Бог, прекарвах дните си, като живеех в мрак и празнота, и как Бог беше този, който ме спаси от това море от страдания, като ми предостави истината и ми даде възможност да се спася. Ако изберях да предам Бог заради семейството си, щях да бъда недостойна за Божието спасение! Затова се помолих на Бог в сърцето си: „Боже, не искам да Те предам, искам да вярвам в Теб, да изпълнявам дълга си и да се отплатя за Твоята любов, но не мога да понеса да оставя детето си. Толкова съм слаба. Моля Те, дай ми вяра и сила“. След като се помолих, си припомних един химн с Божии слова, озаглавен „Трябва да се отречеш от всичко заради истината“:

1  Ти трябва да понесеш трудности заради истината, трябва да се жертваш заради истината, трябва да изтърпиш унижения заради нея, и за да добиеш повече от истината, трябва да изтърпиш още повече страдания. Това е, което трябва да направиш. Не бива да зарязваш истината заради насладата от хармоничен семеен живот и не бива да губиш достойнството и почтеността на целия си живот в името на моментното удоволствие.

2  Трябва да се стремиш към всичко, което е красиво и добро, и да се стремиш към път в живота, който да е по-смислен. Нима не пропиляваш живота си, ако го живееш по такъв вулгарен начин, без да преследваш никакви цели? Какво можеш да придобиеш от такъв живот? Трябва да се отречеш от всички плътски удоволствия заради една истина, а не да зарязваш всички истини заради малко удоволствие. Такива хора нямат нито почтеност, нито достойнство; тяхното съществуване е безсмислено!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда)

Под просветлението и напътствието на Божиите слова разбрах, че не мога да предам Бог, за да запазя семейството си. Мислех за това как Бог, за да спаси хората от властта на Сатана, претърпява огромно унижение, като става плът, за да говори и работи сред хората, като понася всякакви трудности. Бог е платил цялата Си мъчителна цена. Ако аз предам Бог в името на щастието на моето семейство, по какъв начин бих имала съвест или човешко достойнство? Стремежът ми към истината и Божието спасение в моята вяра в Бог е правилният път в живота и всички страдания, понесени за получаването на истината, си заслужават. Независимо от физическото удоволствие или комфорта на живота, всичко това е празно и само когато получи истината, човек може да бъде спасен и да продължи да живее. Не биваше да отхвърлям истината и да предавам Бог заради детето и семейството си. Трябваше да бъда силна, да се стремя към истината, да се отплащам за Божията любов и да живея смислен живот. В този момент всичко ми стана ясно. Независимо как ме притискаше съпругът ми, никога нямаше да направя нещо, с което да предам Бог. Съпругът ми ме притискаше да се разведа, тъй като се страхуваше, че ако бъда арестувана, ще го повлека със себе си. Той действаше, за да защити собствените си интереси. Видях, че само Бог обича хората истински. Къде е любовта между хората? Взаимоотношенията между хората се ръководят единствено от лични интереси, а когато няма интереси, които да бъдат придобити, хората стават враждебни. Съпругът ми ясно знаеше, че вярата в Бог е правилният път, но въпреки това застана на страната на Компартията, за да ме притиска. Същността му се противопоставяше на Бог, а като следваше Компартията, той вървеше по пътя към гибелта и унищожението. В същото време, като вярвах в Бог и се стремях към истината, аз следвах пътя на спасението. Пътищата ни бяха коренно различни. Да живеем заедно означаваше единствено да продължавам да бъда под негов натиск и да нямам възможност свободно да вярвам в Бог или да се стремя към истината. Затова спокойно казах: „Щом като предлагаш развод, съгласна съм“. Съпругът ми се усмихна презрително и каза: „След като се разведем, никога повече няма да видиш детето ни, а ако разбера, че си идвала за него, ще се обадя в полицията и ще ви арестуват всички!“. След това свекърва ми дойде, за да се опита да ме убеди, като каза: „Ако просто престанеш да вярваш в Бог, можеш да водиш детето си, където си поискаш, и да си живеете добре! Освен това той е толкова малък, как ще понесеш да си тръгнеш?“. Като чух думите на свекърва ми, се почувствах така, сякаш имах забит нож в сърцето. Помислих си: „Откакто се е родил, той никога не е бил отделян от мен. Кой ще се грижи за него в бъдеще? Ще страда ли той? Дали другите ще го тормозят? Какво ще стане, ако се разболее и няма кой да се грижи за него?“. Колкото повече мислех за това, толкова повече ме болеше. Тогава си спомних Божиите слова: „Винаги ще утешавам всички, които възприемат Моите намерения, и няма да позволя да страдат или да бъдат наранени. Важното сега е да можете да предприемате действия в съответствие с Моите намерения. Тези, които правят това, със сигурност ще получат Моите благословения и ще дойдат под Моята закрила. Кой може наистина и напълно да отдаде всичко на Мен и да Ми предложи всичко от себе си? Всички вие сте половинчати. Мислите ви непрекъснато се въртят в кръг, като си мислите за дома, за външния свят, за храната и облеклото. Независимо от факта, че си тук пред Мен и правиш неща за Мен, дълбоко в себе си ти все още мислиш за жена си, децата и родителите си у дома. Нима всички тези неща са твоя собственост? Защо не ги повериш в ръцете Ми? Нямаш ли достатъчно вяра в Мен? Или се страхуваш, че ще подредя нещата по неподходящ за теб начин? Защо винаги се притесняваш за семейството на твоята плът и винаги копнееш за любимите си хора? Имам ли определено място в сърцето ти?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 59). „Освен раждането и възпитанието отговорността на родителите в живота на техните деца не се простира по-далеч от осигуряването на определена среда, в която те да пораснат, защото само предопределеното от Създателя влияе върху съдбата на човека. Никой не може да контролира бъдещето, което очаква даден човек; то е предопределено много преди това и дори родителите му не могат да променят съдбата му. Що се отнася до съдбата, всеки човек е независим и всеки има своя собствена съдба. Така че родителите не могат да поставят бариера пред житейската съдба на детето си или да окажат дори най-малкото влияние върху ролята, която то ще играе в живота. Може да се каже, че семейството, в което е предопределено да се роди човек, и средата, в която той расте, са само предпоставки за изпълнението на неговата мисия в живота. Те по никакъв начин не определят онова, което му е орисано в живота, или неговата съдба, в рамките на която той изпълнява своята мисия“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III). Божиите слова ми дадоха вяра и сила. Помислих си как дълги години бях безплодна поради болест, пред която дори именити лекари бяха безпомощни, и че когато живеех в мрак и болка, именно Божиите слова ми донесоха светлина, позволиха ми да разбера Божието върховенство и предопределеност и ми помогнаха да се освободя от болката. По-късно като по чудо се сдобих с дете. Семейството и детето ми са дарове от Бог. Винаги съм си мислела, че мога да се грижа добре за детето си, и никога не съм го поверявала в Божиите ръце. Божиите слова ме накараха да разбера, че всъщност Бог е Този, Който бди над всеки човек, пази го и му предоставя ресурс. Съдбата на детето ми е в Божиите ръце и Той ще подреди всичко за него. Съдбата му и това дали ще страда — всичко това се определя от Бог. Самият факт, че съм си вкъщи, не означава, че мога да се грижа добре за него, нито мога да гарантирам здравето и безопасността му, като просто съм с него всеки ден. Трябва да поверя всичко, свързано с детето ми, на Бог и да се съсредоточа върху изпълнението на дълга си. Като мислех по този начин, се освободих от някои притеснения, които имах за детето си, и вече не изпитвах такава болка в сърцето. Свекърва ми продължаваше да се оплаква от мен, но аз не исках да споря с нея. Мислех си: „Очевидно синът ти е този, който иска развод, за да се защити, и въпреки това казваш, че изоставям семейството и детето си заради вярата си в Бог. Не виждаш ли, че обръщаш истината с главата надолу?“.

Помислих си и за един брат в нашия район, който беше преследван от Компартията заради вярата си. Той беше рискувал живота си, за да се върне тайно у дома и да се грижи за възрастния си парализиран баща, но беше заловен и пребит до смърт от Компартията. По какъв начин вярващите изоставяха семействата си? Не беше ли жестокото преследване на християните от страна на Компартията онова, което водеше до такива резултати? Припомних си един откъс от Божието слово: „Това е мръсна земя от хиляди години. Тя е непоносимо мръсна, мизерията е в изобилие, навсякъде вилнеят призраци, които мамят и заблуждават, отправят безпочвени обвинения, безмилостни са и са жестоки, тъпчат този призрачен град и го оставят осеян с трупове. Вонята на разложение се носи над земята и прониква във въздуха, а той е строго охраняван. Кой може да види света отвъд небето? Дяволът завързва плътно цялото тяло на човека, превързва очите му и запечатва здраво устните му. Царят на дяволите е вилнял в продължение на няколко хиляди години, та чак до днес, когато все още следи отблизо призрачния град, сякаш е непробиваем дворец на демони. През това време тази глутница кучета пазачи с гневни погледи е дълбоко уплашена, че Бог ще ги свари неподготвени и ще ги изтреби всички, че ще ги остави без спокойно и щастливо място. Как изобщо жителите на призрачен град като този биха могли да видят Бог? Наслаждавали ли са се някога на нежността и обичливостта на Бог? Каква представа имат за въпросите на човешкия свят? Кой от тях може да разбере нетърпеливите Божии намерения? Затова не е чудно, че въплътеният Бог остава напълно скрит: как в такова мрачно общество, където демоните са безмилостни и безчовечни, царят на дяволите, който убива хора, без да му мигне окото, би могъл да търпи съществуването на Бог, Който е обичан, мил и свят? Как би могъл да аплодира и да се радва на Божието идване? Тези лакеи! Те отвръщат на добротата с омраза, отдавна са започнали да се отнасят към Бог като към враг, злоупотребяват с Бог, крайно диви са, не изпитват ни най-малко уважение към Бог, грабят и плячкосват, загубили са всякаква съвест, вървят срещу всякаква съвест и изкушават невинните до изпадането им в безсъзнание. Предци от древността? Любими водачи? Всички те се противопоставят на Бог! Тяхната намеса е оставила всичко под небето в състояние на мрак и хаос! Религиозна свобода? Законните права и интересите на гражданите? Всичко това са трикове за прикриване на греха!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (8)). Докато размишлявах върху Божиите слова, видях, че Компартията наистина е зъл демон, който се противопоставя на Бог и вреди на хората. Тя се преструва, че подкрепя религиозните свободи, но тайно безумно се противопоставя на Бог, преследва и залавя Неговите избраници. Компартията наистина трябва да бъде проклета и порицана! Бог е въплътен, за да изрази истината на земята, да пречисти и спаси хората, но Компартията безумно създава прекъсвания и смущения. С цел да залови и преследва Божиите избраници и да изкорени делото Му, през годините Компартията не само е провеждала различни специални операции за потискане на Църквата на Всемогъщия Бог, но и проследява мобилни телефони и инсталира електронно наблюдение по улиците, за да наблюдава и залавя братя и сестри, което принуждава много братя и сестри да останат без дом и да се разделят със семействата си, като много от тях са били заловени, измъчвани в затвора и дори пребити до смърт. Компартията също така лишава семействата на християните от правото им да работят и да ходят на училище, като подстрекава и разпалва семейни конфликти и причинява разпадане на безброй семейства. Компартията е наистина достойна за презрение и зла! Моето някога щастливо семейство беше разбито и разделено заради слуховете и потискането от страна на Компартията. Компартията е демонична група, която се противопоставя на Бог, вреди на хората и ги поглъща! Като преминах през тези преследвания, видях също, че Божията мъдрост се осъществява въз основа на коварните планове на Сатана. Въпреки безумното преследване от страна на Компартията то не разколеба решимостта на Божиите избраници да Го следват. Напротив, все повече хора приемат Божието спасение от последните дни, а Божието евангелие от последните дни се разпространи в много страни отвъд океана. Това, което идва от Бог, със сигурност ще процъфтява! Помислих си колко много хора все още са заслепени от слуховете на Компартията, живеят под властта на Сатана и не знаят за Божието спасение от последните дни. Имам отговорността и задължението да споделям Божието евангелие от последните дни с онези, които копнеят за Божието явяване. Взех твърдо решение пред Бог, че ще Го следвам докрай и ще разпространявам евангелието, за да се отплатя за любовта Му. По-късно преминах през процеса на развод със съпруга ми.

Сега, когато си спомням за преживяванията си, въпреки че загубих семейството си, вече не живея толкова комфортно, колкото преди, и не мога да прекарвам дните и нощите си с детето си, разбрах някои истини и придобих проницателност. Това, че днес мога да дойда пред Бог и да изпълнявам дълга си като сътворено същество, както и да разпространявам и свидетелствам за Божието спасение от последните дни, е наистина ценно и значимо! Никога няма да съжалявам за избора си.