През септември 2020 г. се запознах в интернет с една сестра. Тя ми каза, че Господ Исус се е завърнал като Всемогъщия Бог и изразява истини, за да осъществи делото на правосъдието. Вестта за Господното пришествие ме развълнува и започнах да се включвам в онлайн сбирки и да изследвам делото на Всемогъщия Бог. Четейки Неговите думи, научих за корена на сатанинската поквара у човека, какви са трите етапа на Божието спасително дело, за тайнствата на въплъщението, за Божието правосъдие от сетните дни и още много истини, за които дори не бях чувал преди. След като известно време търсих и изследвах, аз се уверих, че Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус, и се присъединих към Църквата на Всемогъщия Бог. Всеки ден жадно попивах Божиите думи и се чувствах духовно обогатен, както никога преди. В сравнение с тях проповедите на моя пастор бяха сухи и скучни, повтаряха до втръсване вече казани неща. Те не съдържаха светлина, не бяха градивни и затова спрях да посещавам църковните богослужения.

През февруари 2021 г., в Мианмар организираха военен преврат и спряха интернета. Вече нямаше как да се включвам в онлайн събранията. Не след дълго двама братя дойдоха в нашето село и казаха, че искат да организират събрания на място. Тогава се събирахме по двайсетина души. За наша изненада само след три-четири събрания някой казал на местния пастор. Той започна да разправя на енориашите, че вместо да ходим на богослуженията, ние се включваме в онлайн събрания и че не слушаме свещениците. Излъга ги, че сме отцепници, че сеем разкол в църквата. Нареди на всички да странят от нас. Почти всичките ми съселяни бяха християни, боготворяха пастора и го слушаха. Неговите нападки и определения за нас се разчуха, всички научиха за вярата ни във Всемогъщия Бог и дори и роднините ни, приятелите и съседите взеха да ни корят, че вече не ходим на църква и не слушаме пастора. Казваха, че постъпваме ужасно. Където и да отидех, хората заканително размахваха пръст срещу мен, а и родителите ми също ми оказваха натиск заради вярата ми във Всемогъщия Бог. Бях съкрушен. Дотогава се разбирах чудесно с приятелите и със съседите, помагахме си, а сега се отнасяха с мен като с прокажен, сякаш бях техен враг. Вярата е основна човешка свобода. Ние просто изповядвахме своята вяра и не правехме нищо незаконно. Защо пасторът ни хулеше и осъждаше, защо настройваше съселяните ни срещу нас? Неусетно изпаднах в депресия и се помолих на Бог: „Боже, пасторът ни напада, всички мои близки ме отхвърлят. Много съм нещастен. Боже, не разбирам защо се отнасят така с нас. Моля Те, дари ме с просветление, за да се измъкна от депресията“. После си припомних този пасаж от Божието слово: Всемогъщият Бог казва: „Когато Бог работи, грижи се за даден човек и го наблюдава, когато е благосклонен към него и го одобрява, Сатана върви плътно след него и се опитва да измами този човек и да му навреди. Ако Бог желае да придобие този човек, Сатана ще направи всичко възможно, за да попречи на Бог, като използва различни нечестиви уловки, за да изкушава, смущава и пречи на Божието дело, за да постигне скритата си цел. Каква е тази цел? Той не иска Бог да придобива никого; иска да завладее онези, които Бог иска да придобие, иска да ги контролира, да ги овладее, за да му се кланят, да се присъединят към него в извършването на нечестиви дела и да се противопоставят на Бог. Нима това не е зловещият мотив на Сатана? (…) Сатана воюва с Бог и върви след Него, защото цели да разруши цялото дело, което Бог иска да извърши, да овладее и контролира онези, които Бог иска да придобие, напълно да унищожи онези, които Бог иска да придобие. Ако не ги унищожи, те попадат във владение на Сатана, за да бъдат използвани от него — това е неговата цел“ („Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, Единственият IV“). Това ми помогна да разбера, че с опитите си да ни попречи да следваме Христос от сетните дни, пасторът води духовна битка с нас. Бог изразява истини, за да съди и да пречисти човеците в сетните дни. Така ще спаси и ще спечели група искрено вярващи. Но Божият враг Сатана прибягва до всякакви тактики, за да попречи на Божието дело, да му навреди. Целта му е хората да изоставят Бог, да Го предадат и да се покорят на сатанинската власт. Така ще може да ги контролира и накрая те ще бъдат наказани в ада заедно с него. Разбрах, че свещениците всъщност са лакеи на Сатана. Бяха чули, че Господ се е завърнал, но вместо да се поинтересуват, те пречеха на останалите. Проповедите им не съдържаха духовна храна, но свещениците не позволяваха на хората да търсят истинския път. Когато спряхме да ходим в църквата и да ги следваме, те ни охулиха и ни заклеймиха, притиснаха ни да се отречем от Всемогъщия Бог и да се върнем в тяхната църква, пак да сме под техен контрол. Тогава бихме изгубили Божието спасение от сетните дни. Като осъзнах това, си казах, че няма да се поддам на коварните сатанински номера. Не можех да се отрека от Всемогъщия Бог, за да следвам тях. Трябваше да проявя сила и устойчивост.

Впоследствие някои от новите вярващи и част от изследващите Божието дело от сетните дни се пречупиха и се оттеглиха. Макар че околните шумно роптаеха, останалите продължихме да се събираме. Като научи за това, пасторът побесня и някои от по-дейните енориаши се изредиха у дома да ме увещават да отида да говоря с пастора. Ядосах се. Мислех си, просто почитам Бог и беседвам за вярата си и това е моята свобода. Защо пасторът се е заинатил да ми пречи? Донякъде ми беше любопитно да чуя доводите му, да разбера къде според него съм сгрешил. Същата вечер отидох в къщата на пастора заедно с още няколко братя и сестри. Там бяха се събрали и други духовници. Пасторът рече: „Чух за онлайн събранията ви. Като ваши духовници сме длъжни да ви предупредим, че сте поели по лош път“. Отвърнах му: „Ние слушаме техните проповеди, но не предаваме Господ. Господ Исус се е завърнал и осъществява нов етап от делото…“. Но той не ме остави да се доизкажа, гневно ме прекъсна: „Млъкни! Стига с тези небивалици! Днес трябва да направите своя избор — дали ще продължите да вярвате в друг Бог, или ще се върнете в нашата църква!“. Докато говореше, той извади бележник, в който беше записал имената ни. Отсече с повелителен тон: „Който ще продължава да слуша техните проповеди, да зачеркне името си, а който се отказва от тях, да го отбележи с отметка. Лошо ви се пише, ако не ме послушате! Няма да отслужваме никакви сватбени обреди, опела и други церемонии за семействата ви, изобщо няма да ви помагаме“. Всички мълчаха. Разколебах се за момент при мисълта, че дори и да не отбележа нищо, пасторът все някак ще ми попречи да изповядвам вярата си. Ако задраскам името си, свещениците няма да отслужват никакви ритуали за моите близки. Това бяха отколешни обичаи в нашето село, хората много държаха на тях, придаваха им голямо значение и затова всички в селото слушаха свещениците. Ако те обърнеха гръб на някого, всички в селото се отдръпваха и човек не можеше да разчита на никого. Дали всички щяха да ме изоставят? От друга страна знаех, че Господ се е завърнал — ако поставя отметка срещу името си и се върна обратно в църквата, дали с това няма да се отрека от Бог и да Го предам? Не знаех как да постъпя и затова помолих Бог да ме напътства. Тогава си припомних следните думи на Господ Исус: „Никой, който е сложил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство“ (Лука 9:62). Вярно е. Аз вярвам в Бог. Ние, вярващите, трябва да почитаме Бог, да се покоряваме на делото Му и да Го следваме неотклонно. Как бих могъл да се нарека вярващ, ако ценя пастора повече от Бог? Как ще съм достоен за царството? Тогава отправих молитва: „Боже, искам днес да свидетелствам за Теб. Каквото и да се случи, желая да Те следвам“. Така се почувствах много по-спокоен и решително задрасках името си. Още няколко души също задраскаха имената си, само една от сестрите го отметна. Пасторът ядосано каза: „Щом така сте решили, от днес нататък пътищата ни се разделят. Не ме интересува как ще я карате оттук насетне“.

Като се прибрах у дома, пак ме налегна тревога. По правило, каквото и събитие да се случеше в някое семейство в нашето село, разчитахме на пастора да се моли за нас и да води религиозните обреди. Как щяхме да се справяме, ако пасторът ни изоставеше съвсем? Всички щяха да ни отритнат и да ни ругаят. Не знаех още какви тактики ще приложи той, за да ни попречи да практикуваме вярата си и кога ще приключи този кошмар. Всички тези мисли ми причиняваха болка и не знаех как да превъзмогна случващото се. Незабавно отправих молитва: „Боже, виждам колко незначителен е ръстът ми. Все се тревожа за мнението на околните. Страх ме е да не ме отхвърлят и се чувствам слаб. Боже, моля те да ме напътстваш, да ме изведеш от трудностите“. После се свързах онлайн с една от сестрите, за да ме напои с Божието слово. Разказах й какво преживявах. Тя ми изпрати следния пасаж от Божиите думи: Всемогъщият Бог казва: „Като получи свидетелство от Йов след края на неговите изпитания, Бог реши, че ще спечели група — или повече от група — хора като Йов, но Той реши никога повече да не позволява на Сатана да напада или да тормози друг човек, използвайки средствата с което беше изкушил, нападнал и тормозил Йов, като се беше обзаложил с Бог; Бог не позволи на Сатана никога повече да прави такива неща на човека, който е слаб, глупав и невеж — достатъчно беше, че Сатана беше изкушавал Йов! Да не позволява на Сатана да тормози хората, както пожелае, е милост Божия. За Бог беше достатъчно, че Йов изтърпя изкушенията и тормоза на Сатана. Бог не позволи на Сатана никога повече да прави такива неща, защото животът и всичко, което притежават хората, следващи Бог, се управлява и организира от Бог и Сатана няма право да манипулира Божиите избраници по свое усмотрение — трябва да сте наясно с това! Бог се интересува от слабостта на човека и разбира неговата глупост и невежество. Въпреки че за да бъде човекът напълно спасен, Бог трябва да го предаде на Сатана, Бог не желае той да играе ролята на глупак и Сатана да го тормози, нито пък желае човекът винаги да страда. Човекът е създаден от Бог и това, че Бог управлява и урежда всичко, което е свързано с човека, е напълно естествено и оправдано; това е отговорността на Бог и това е властта, чрез която Той управлява всички неща! Бог не позволява на Сатана да тормози и да се отнася зле с човека по свое усмотрение, Той не позволява на Сатана да използва различни средства, за да отклони човека от правия път, и освен това не позволява на Сатана да се намесва във върховенството на Бог над човека, нито пък да потъпква и унищожава законите, чрез които Бог управлява всички неща, да не говорим за великото Божие дело на управлението и спасяването на човечеството! Тези, които Бог иска да спаси, и тези, които са способни да свидетелстват за Бог, са сърцевината и кристализацията на делото на шестхилядолетния план за управление на Бог, както и цената на Неговите усилия през шестте хиляди години работа. Как може Бог случайно да предаде тези хора на Сатана? “ („Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“). Божиите думи ми помогнаха да видя, че пред каквото и да сме изправени, Бог е позволил то да се случи и всичко е в ръцете Му. Без Неговото позволение Сатана е с вързани ръце, не може да ни навреди, колкото и да му се иска, колкото и да е зъл. Всички тези неприятности се случваха по Божията воля. Той ми пращаше изпитание и чрез него ми даряваше спасение. Надяваше се да бъда като Йов и без колебание да свидетелствам за Него, въпреки трудностите. Освен това при създалите се обстоятелства щях да се осланям на Бог и да изживея Неговото дело и слово, за да постигна истинска вяра в Бог. Но аз бях впримчен в клопката на Сатана. Исках да запазя добрите си отношения с околните, да не ме хулят, да не ме отхвърлят. Постоянно се боях, че ще се случи нещо лошо. Не бях вникнал в Божията воля. Поуспокоих се и се помолих: „О, Боже! Сега разбирам, че Ти допускаш случващото се, за да ме избавиш и пречистиш, да усъвършенстваш вярата ми. Готов съм да свидетелствам за Теб. Но тъй като ръстът ми е толкова дребен, Те моля да укрепиш вярата ми, за да се справя с изпитанията“.

Мислех си, че пасторът ще ме остави на мира и ще мога да участвам в събранията ни необезпокоявано, след като вече съм потвърдил избора си да следвам Всемогъщия Бог. Но заради агресията на пастора сега пък съселяните ми взеха да ме корят и да ми пречат. Подиграваха ни се, ругаеха ни, крещяха ни пред близките ни, обвиняваха ни, че не участваме в религиозните обреди, че нарушаваме местните правила. Дори ни заплашваха, че ако запазим вярата си ще съобщят за нас на властите, за да ни арестуват. Този тормоз повлия на семейството ми. Постоянно се заяждаха с мен, притискаха ме да се откажа от вярата. И другите братя и сестри преживяваха същото. Някои дори ги изпъдиха от къщи и им забраниха да престъпват прага. Пасторът пък бълваше лъжи. Твърдеше, че всичките ни проблеми с родителите ни се дължат на отказа ни да се вслушаме в духовниците и да се върнем в църквата. Даже искаше да подложи на разпит двамата братя, които бяха дошли да ни напоят със словото. Бях извън себе си от яд! Свещениците силно изопачаваха истината. Ако не бяха техните нападки, никога нямаше да се стигне до последвалите проблеми. Впоследствие една сестра каза на братята, които ни навестяваха, за да ни напоят със словото, да спрат да идват, защото ги грози опасност. По онова време всички бяхме слаби и унили. Липсваше ни мотивация, за да се събираме и да изпълняваме дълга си. Като гледах какво се случва, и аз се чувствах безпомощен. Не знаех как да помогна на братята и сестрите, как да им окажа подкрепа. Пътят към вярата внезапно ми се стори твърде стръмен. Не разбирах случващото се. Ние бяхме просто вярващи, които се събираха, за да четат Божието слово. Защо не ни оставяха на мира, защо ожесточено ни изтикваха към задънена улица? В терзанието си се обърнах към Бог: „Боже, чувствам се много слаб, не успявам да овладея емоциите си. Как да се задържа на пътя към вярата? Моля Те да ме напътстваш и просветлиш“. Тогава си спомних тези думи на Господ Исус: „Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. Ако бяхте от света, светът щеше да обича своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази“ (Йоан 15:18-19). Изведнъж осъзнах, че те ни мразеха и ни притесняваха, защото в действителност мразеха Божието пришествие и се бореха срещу Бог. Бог се е въплътил в сетните дни и изразява истини, докато въздава правосъдието Си, за да пречисти и да спаси човечеството. С идването Си и с делото Си Той изобличава хората, отдадени на светското. Те не обичат истината, а я ненавиждат. Мразят Бог. Вярват в един неясен Бог горе в небесата и затова критикуват и заклеймяват словото и думите на въплътения Бог. Повтаря се случилото се с Господ Исус. Когато Той дойде, за да върши делото Си, юдейските първенци отказаха да приемат изразените от Него истини и с все сили Го хулеха и заклеймяваха. Вярващите юдеи се присъединиха към тях, отхвърлиха Господ и накрая Го разпнаха на кръста. Този свят е ужасно порочен! Но колкото повече го отхвърляха миряните и го заклеймяваше духовенството, толкова по-ясно ставаше, че това е верният път и Божието дело. Това удвои желанието ми да продължа по този път!

Когато братята и сестрите узнаха какво се е случило, ми изпратиха пасаж от словото на Всемогъщия Бог. Всемогъщият Бог казва: „Не се обезсърчавай, не бъди слаб и Аз ще изясня нещата за теб. Пътят към царството не е толкова гладък, нищо не е толкова просто! Ти искаш благословиите да идват при теб лесно, нали? Днес всеки ще се срещне с горчиви изпитания. Без такива изпитания любящото сърце, което имате за Мен, няма да стане по-силно и няма да изпитвате истинска любов към Мен. Дори и тези изпитания да се състоят само от незначителни обстоятелства, всеки трябва да премине през тях. Просто трудността на изпитанията ще е различна за всеки човек. Изпитанията са благословия от Мен, а колко от вас идват често пред Мен и молят на колене за Моите благословии? Глупави деца! Вие винаги мислите, че няколко благоприятни думи се считат за Моята благословия, но не разбирате, че горчивината е една от Моите благословии. Хората, които споделят Моята горчивина, със сигурност ще споделят и Моята сладост. Това е Моето обещание и Моята благословия за вас. Не се колебайте да ядете и пиете и да се наслаждавате на Моите слова. Когато тъмнината премине, огрява светлина. Най-тъмно е преди зазоряване, след това небето постепенно се прояснява и после слънцето изгрява. Не се страхувайте и не бъдете плахи“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 41“). Прочетеното силно ме развълнува. Свещениците ни пречеха, съселяните ни несправедливо ни нападаха, защото следвахме новото Божие дело. Това беше неизбежно. Защото човеците са дълбоко покварени от Сатана и светът е много зло и мрачно място. Никой от хората не приветства Божието пришествие. Не е лесно да следваш Бог. Налага се да изтърпим гонения и несгоди, за да ни допусне в царството Си и да получим одобрението Му. Бог ни закриля. Той винаги е с нас. Нямаше от какво да се страхувам. Просто трябваше да се моля и да се осланям на Него и Той положително щеше да ни напътства, за да преодолеем намесата на пастора. Сетих се за преживяното от китайските ни братя и сестри — бях гледал филми и видеа, описващи трудностите им. Китайското правителство ги потиска, преследва ги, следи ги, постоянно ги застрашава арест. Страдат и семействата им, отнемат им имуществото, губят работата си. Мнозина са хвърлени в затвора и са подложени на страшни изтезания. Страданията им са ужасни, но продължават да се осланят на Бог и свидетелстват, че са победили Сатана. После си помислих как беше страдал Бог в двете си въплъщения. Когато Господ Исус се въплъти и пришества, за да изкупи греховете на човечеството, евреите Го заклеймиха, охулиха Го и накрая Го разпнаха. В настъпилите вече сетни дни Бог отново се въплъти и изразява истини, за да спаси човечеството. Сатанинският режим и антихристите в духовенството се опълчват срещу Него, заклеймяват Го, отхвърлят Го, хулят Го. Моите дребни несгоди са съвсем незначителни в сравнение със страданията, които Бог търпи, за да спаси човешкия род. Бог е свят и цялото Негово страдание е в името на нашето избавление. Аз бях подложен на страдание, за да добия истината и спасението и затова трябваше да го изтърпя. Макар че преживяването беше болезнено, отчасти бях прозрял какво представляват свещениците и укрепих вярата си в Бог. Бог наистина ни поставя в трудни ситуации, за да ни осени с истина и да усъвършенства вярата ни. Те са Божия благодат! Като узнах Божията воля, доста се успокоих и успях да се освободя от депресията. След това побързах да организирам събрание за всички мои братя и сестри, които бяха все така обезверени. В процеса на общението ни всички разбраха каква е Божията воля, възвърнаха си увереността да следват Бог и вече не бяха унили. Възобновихме нормалния си църковен живот, споделяхме евангелието и свидетелствахме, всички бяхме мотивирани.

Но свещениците продължиха да оказват натиск с всички средства. Когато съпругът на една сестра почина след заболяване, цялото ѝ семейство взе да я притиска да се извини на пастора, за да изнесе той опелото и погребалните обреди. Свещениците се възползваха от обстоятелствата, за да я притиснат да се откаже от вярата си във Всемогъщия Бог и да се върне в църквата им. Бях много ядосан. Тя скърбеше за мъжа си, а те сипваха сол в раната ѝ, притискаха я да признае, че е сгрешила, за да я върнат в църквата и да я подчинят. Това беше омерзително! Един пастор с по-висш сан дойде и дълго говори с нас. Заклейми Бог, хулеше Го. Многократно ни приканваше ни да се отречем от вярата си. Но ние вече умеехме да различаваме добро от зло и той не успя да ни повлияе. Като видяха, че сме непоклатими, свещениците и селските първенци накараха съселяните ни да се отдръпнат от нас, да ни изолират. Казаха им: „Тези хора отказват да се вслушат в нас, така че ги оставете да си вярват, но наглеждайте децата си, пазете ги от тях. Ще сметнем за въвлечено цялото семейство на всеки, който поддържа контакт с тях или обсъжда вярата им и няма да ги погледнем повече“. Дори накараха младите енориаши да следят нас, вярващите във Всемогъщия Бог. Щом някой си разменеше няколко думи с нас, пасторът го привикваше да го разпитва. Така видях още по-ясно истинското им лице на антихристи. Държаха вярващите в здрава хватка, под контрол и не им позволяваха да застанат пред Бог и да чуят гласа Му. Сетих се за фарисеите. Когато Господ Исус пришества, делото Му и словото Му бяха изпълнени със сила, но фарисеите отказаха да ги търсят и изследват. Страхуваха се, че ще изгубят званията си и облагите си, ако вярващите последват Господ Исус, и затова с все сили Го заклеймиха и дори Го приковаха към кръста. Държаха вярващите в желязната си хватка и им позволяваха да почитат само тях. Отказваха да върнат Божиите овце на Бог. Те бяха слуги на злото, а днешните пастори и старейшини са същите като тях. Припомних си думите, с които ги заклейми Господ: „Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред хората, понеже самите вие не влизате, нито оставяте желаещите да влязат“ (Матей 23:13). „Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото обикаляте море и суша, за да направите един човек прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас“ (Матей 23:15). Съвременните духовници с нищо не се различават от тогавашните фарисеи. Те са слуги на злото, препречващи пътя ни към царството. Точно както казва Всемогъщият Бог: „Има такива, които четат Библията в големи църкви и я рецитират по цял ден, но нито един от тях не разбира целта на Божието дело. Нито един от тях не е в състояние да опознае Бог, а още по-малко да се придържа към Божията воля. Всички те са безполезни, долни люде, които се издигат високо, за да корят Бог. Те умишлено се противопоставят на Бог дори когато носят неговото знаме. Твърдейки, че вярват в Бог, те все пак ядат човешка плът и пият човешка кръв. Всички подобни хора са дяволи, които поглъщат душата на човека, архидемони, които умишлено смущават онези, които се опитват да стъпят на правилния път, и прегради, възпрепятстващи онези, които търсят Бог. Те може да изглеждат „със здрава физика“, но как да знаят техните последователи, че не са нищо друго, освен антихристи, които карат хората да се опълчват срещу Бог? Как техните последователи да знаят, че са живи дяволи, отдадени на поглъщането на човешки души?“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Всички, които не познават Бог, са хора, които се противопоставят на Бог“). Свещениците не само отказват да изследват новото Божие дело, но като разберат, че някой друг проявява интерес към него, издигат на пътя му всякакви препятствия, защото се боят, че вярващите ще спрат да ги следват и почитат, даренията за църквите им ще секнат и хората ще последват Всемогъщия Бог. В нашето село контролираха хората чрез старите местни традиции и обреди и така ги принуждаваха да останат в църквата. Твърдяха, че са вярващи, но не изпитваха и капка почит към Бог. По природа те са демони, които ненавиждат Бог и истината. Те са препъни-камъните по пътя ни към царството. Зная, че Бог позволява цялото това потисничество, за да ни отвори очите и да се освободим от контрола на духовенството. Нападките на свещениците ме обезвериха само за кратко и при това укрепиха вярата ми. Успях да се освободя от хватката им и продължих да споделям евангелието и да свидетелствам. Лека-полека някои от приятелите ми и роднините ми също прозряха мотивите за поведението на свещениците и някои от тях приеха делото на Всемогъщия Бог от сетните дни. Това ме убеди, че Бог използва сатанинските козни, за да прояви мъдростта Си. Благодарение на натиска и спънките от страна на пасторите коите бяха отделени от овцете. Неколцина застанаха зад свещениците и също ни нападнаха, но други прогледнаха за същината им. Чуха Божия глас и се обърнаха към Него. Божието дело е чудо! От това преживяване научих, че всичко случващо се е по Божията воля. Той ни поставя точно в обстоятелствата, от които се нуждаем, за да ни усъвършенства и да ни спаси. Реших, че каквото и да ми се случи в бъдеще, ще се подчинявам на всичко, което Бог е уредил за мен, и ще Му се осланям. Слава на Всемогъщия Бог!