Мъжът ми не ми попречи, когато бях нова във вярата, и аз споделих евангелието и с него. Той обаче бе твърде отдаден на печеленето на пари, затова не пожела да се присъедини към вярата. След това забеляза, че цялостното ми поведение се е променило и че съм много по-уравновесена, и ме подкрепяше много. Година след това обаче започна да ми пречи. Един ден се прибра от работа и ме попита: „Тези, в които вярваш, са Източна светкавица, нали? Днес карах Майк до тях и той ми каза, че всички свещеници от неговата църква казват, че това не е истинският път, че проповедите им имат дълбочина и човек лесно може да бъде заблуден от тях. Майк ме предупреди, че не бива да слушаш проповедите им“. Майк беше шефът му, който вярваше в Господ отдавна. Беше много талантлив и мъжът ми изпитваше голямо уважение към него. Видях, че мъжът ми смята, че Майк е прав, и му казах, че не разбира въпросите на вярата и не може просто да повтаря като папагал думите на другите. Той се поколеба за миг, а после замълча.

Един друг път ми каза сериозно: „Проучих нещата в интернет. Твоят Всемогъщ Бог е преследван от Комунистическата партия. Освен това хората говорят много неща за Всемогъщия Бог — че е просто човек, а не Бог, и че Църквата на Всемогъщия Бог смуче пари от хората. Не позволявам повече да ходиш на събрания на църквата. Страх ме е да не те изпързалят“. Като чух това, много се ядосах и отвърнах: „Ти не си чел словата на Всемогъщия Бог и не разбираш църквата. Как може да съдиш лекомислено въз основа на някакви слухове в интернет? Знаеш, че всички християни вярват в Господ Исус и знаят, че Той е истинският Бог. Преди 2 000 години, когато Господ Исус вършеше делото Си, Той също бе осъден и отречен от мнозина. Казваха, че е просто обикновен човек, син на дърводелец. Отвън Господ Исус изглеждаше като обикновен човек, но имаше божествена същност и можеше да изразява истини и да изкупи човечеството. Той беше Божият дух, облечен в плът, Изкупителят на човечеството. Ако слушаме Комунистическата партия и казваме, че всеки, който външно изглежда като нормален човек, не е Бог, не бихме ли отрекли и Господ Исус Христос? Също като Господ Исус Всемогъщият Бог изглежда незабележим, но Той може да изразява истината, да изразява Божия глас. Вече съм прочела толкова много от словата на Всемогъщия Бог. Те разкриват всякакви тайни за Библията и ни казват как Сатана покварява човечеството, как Бог го спасява, посочват ни корена на мрака и злото в света и истината за човешката поквара. Показват ни и пътя към освобождаването от греха, Божието спасение и навлизането в небесното царство. Никой не би могъл да изрази тези истини, колкото и да е известен и велик. Кое човешко същество би могло да изрази истината? Кой би могъл да извърши делото на изкуплението и спасението? Никой. Това доказва, че Всемогъщият Бог наистина е въплътеният Бог, дошъл при човечеството“. Казах му също, че Църквата на Всемогъщия Бог никога не е отправяла призиви за дарения. Всички книги с Божиите слова се раздават безплатно. Твърдението на ККП, че църквата иска само парите на хората, е чиста клевета. Казах му, че в никакъв случай не бива да се връзва на тези лъжи. Излезе, без да обели дума.

След това веднъж, като се върнах от споделяне на евангелието, той ми каза много раздразнено: „Току-що прочетох в интернет, че партията казва, че хората от твоята църква изоставят семействата си. Напоследък доста излизаш. Да не би да се готвиш да отлетиш?“ Казах: „Полагам огромни грижи за дома ни. Как може да ми кажеш такова нещо? Излизам да споделям евангелието, за да знаят хората, че Спасителят е дошъл и могат да приемат спасението Му. Виждаш как хората стават все по-покварени, следват зли тенденции и живеят в грях. Виж приятелите си — всичките или играят комар, или ходят по проститутки. Има ли дори един, който да има морал? Светът е станал толкова зъл. Всички отричат Бог и Му се противят, а покварата е във вихъра си. Библията предрича големи бедствия в последните дни, които ще заличат цялото покварено човечество. Бедствията вече набират сила. Само ако хората приемат съда и наказанието на Всемогъщия Бог и се отърсят от греха и покварата, ще могат да получат закрилата на Бог в бедствията и да влязат в царството Му. Вярващите във Всемогъщия Бог разбират колко спешно Бог иска да спаси хората и са склонни да се откажат от плътските удоволствия и да се опитат да споделят евангелието на Божието царство и да свидетелстват за него. То е праведно! Но Комунистическата партия не дава на хората да имат вяра, да споделят евангелието или да свидетелстват за Бог и арестува и преследва християни като бясна. Това е принудило много християни да напуснат семействата си и да не могат да се върнат. Някои дори биват арестувани и пратени в затвора или преследвани до смърт. Не идва ли всичко от това, че Комунистическата партия преследва християни? Но те обвиняват жертвите и казват, че вярващите напускат семействата си. Това не е ли изопачаване на нещата и преобръщане на истината надолу с главата? Да имаш вяра е правилно и подобаващо. ККП е зла, тя само лъже. Но ти не я презираш, дори вярваш на лъжите ѝ. Просто се съгласяваш с нея, като казваш, че ние напускаме семействата си. Това е да не различаваш правилното от грешното“. Той се беше хванал на лъжите на ККП, затова изобщо не искаше да ме слуша. Каза ядосано: „Не ме интересува. Вярвай в каквото искаш, само не във Всемогъщия Бог“. Като видях, че много настоява, изведнъж ме обзе паника. Бяхме женени от повече от десет години и бяхме преживели много заедно. Винаги сме обсъждали всичко, подкрепяли сме се и не сме имали сериозни конфликти. Като видях колко ми е бесен заради вярата ми във Всемогъщия Бог, много се разстроих. Казах си молитва наум и помолих Бог да ме напътства да разбера волята Му. След молитвата си спомних този цитат от Божиите слова: „Всяка стъпка от работата, която Бог върши в хората, външно изглежда като взаимодействие между хората, сякаш е породено от човешка организация или от човешки смущения. Но зад кулисите всяка стъпка от работата и всичко, което се случва, е облог, направен от Сатана пред Бог, и изисква хората да останат непоколебими в свидетелството си за Бог“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само ако обичаш Бог, вярваш предано в Бог“). Той ми помогна да разбера, че отстрани изглеждаше сякаш мъжът ми пречи на вярата ми, но всъщност зад това стоеше намесата на Сатана. Сатана иска да властва над хората и да ги притежава вечно. Той не искаше да застана пред Бог и да Го почитам, затова полагаше всички усилия да ме спре, използваше лъжи и слухове в интернет, за да подведе мъжа ми, всячески се опитваше да го използва, за да ми попречи, така че да се откажа от истинския път и да предам Бог заради чувствата си към мъжа си. Сатана е толкова злокобен и порочен! Като разбрах това, реших, че каквото и да прави Сатана, аз ще запазя вярата си и ще следвам Бог, и никога няма да се дам на Сатана! И така, казах му: „Аз вярвам в Бог и Го следвам. Това е правилният път. Това е мой избор и ти нямаш право да се намесваш!“. Той излезе разгневен, без да каже и дума.

Един ден ме хвана да слушам химни с Божиите слова. Нацупи се и каза ядосано: „Казах ти да не вярваш във Всемогъщия Бог. Защо никога не ме слушаш? Майк е вярващ от години, той е наистина ревностен християнин. Каза ми, че Източна светкавица не е истинският път, така че, ако искаш да вярваш в Бог, отиди в църквата на Майк. Тя е голяма и известна. Ще те придружавам на службата всяка седмица, а Майк ще помоли пастора си да поговори с теб“. Отговорих му: „Защо толкова много вярваш на Майк? Защо смяташ, че пасторите са авторитети? Виждаш само, че пасторите имат квалификация и са известни, но не те интересува какво всъщност проповядват. Ако не приемат Всемогъщия Бог, те не се препитават от истината. Само говорят за познаване на Библията и въртят една и съща плоча. Нямат какво да кажат за прилагането на практика на словата на Господ или за решението на проблема с човешката греховност. Ходенето в тази църква няма да ми е от полза. Събранията на Църквата на Всемогъщия Бог ми харесват — те ме подхранват. Разбирам някои истини и научавам как да изживявам нормална човешка природа. Ти сам каза, че наблюдаваш промени у мен, откакто добих вяра. Защо тогава не гледаш фактите, а държиш да вярваш на лъжите на ККП и да ми пречиш?“. Той нямаше какво да каже насреща, затова просто ме заплаши: „Ти просто отказваш да ме слушаш. Ако настояваш на това, ще трябва да ми предоставиш всичките си пари и банкови сметки и да прехвърлиш къщата на мое име“. Думите му сякаш ме прободоха в сърцето. През всичките години брак съм била много пестелива и съм работила усърдно, за да печеля. Никак не беше лесно да съберем пари за първоначалната вноска за къщата. Не съм си позволила дори една дреха. Не съм пожалила нищо за дома ни. Бях шокирана да чуя от него нещо толкова безсърдечно. Как може връзката ни да стигне до задънена улица след всичките тези години само заради вярата ми? Ако нямах пари или имот, какво щях да правя, ако ме изрита? Сякаш някой беше забил нож в сърцето ми и дълбаеше. Отидох в спалнята и се разплаках, молейки се на Бог през сълзи: „Боже, боли ме и се чувствам много немощна. Не знам как да преживея това. Моля Те, напътствай ме да разбера волята Ти“.

След това се сетих за тези Божии слова: „В миналото всички хора заставаха пред Бог, за да вземат своите решения, и казваха: „Дори ако никой друг не обича Бог, аз трябва да Го обичам“. Но сега те спохожда облагородяване и тъй като то не съответства на твоите представи, ти губиш вяра в Бог. Това истинска любов ли е? Чел си много пъти за делата на Йов — нима си забравил за тях? Истинската любов може да се оформи само от дълбините на вярата. Чрез облагородяванията, на които си подложен, ти развиваш истинска любов към Бог и именно благодарение на своята вяра можеш да се съобразяваш с Божията воля в практическия си опит; именно благодарение на вярата се отричаш от собствената си плът и се стремиш към живота; това е, което хората трябва да правят. Ако правиш това, ще можеш да разбереш Божиите действия, но ако ти липсва вяра, няма да можеш да разбереш Божиите действия или да преживееш Неговото дело“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които трябва да бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване“). Божиите слова ми дадоха малко сила. В лицето на тормоза и трудностите Бог иска от нас искрена вяра и любов. Каквото и да ни се случи и колкото и да страдаме, не можем да се отклоняваме от Него. Знаех, че имам голям късмет да чуя Божия глас в последните дни. Това, че мога да приветствам завръщането на Господ, да съм свидетел на появата на Бог и да се наслаждавам на подхранването с всички истини, изразени от Него, наистина бе проява на любовта Му към мен. Страданието в името на следването на Христос имаше стойност и смисъл. То беше заради праведността. Помислих си за апостолите и учениците на Господ Исус, които Го последваха и свидетелстваха за Него. Те бяха брутално преследвани от римската управа и осъждани и тормозени от религиозните водачи. Някои от тях дори бяха мъченици за Господ и дадоха живота си. Незначителното ми страдание днес беше нищо в сравнение с това, през което са преминали светците през вековете. Не трябваше да се самосъжалявам, а да се поуча от тях. Трябваше да следвам Бог докрай, каквото и да стане. При тази мисъл избърсах сълзите си, излязох от спалнята и казах на мъжа си: „Женени сме от повече от десет години и съм направила много за семейството ни. А ти сега искаш да ми вземеш всички пари и имоти, да ме контролираш финнсово, за да ме накараш да се откажа от истинския път. Няма да те слушам. Ще последвам Бог!“. Като чу да казвам това, той побесня. Изтръгна MP3 плейъра от ръцете ми като обезумял, а после взе да тършува из личните ми вещи. Взе ми всички документи за самоличност и бижутата, и банковите карти, и парите в брой. После грабна телефона ми, запрати го с все сила в пода, след това взе един стол и го разби на парчета. Опитваше се да ми отреже всички контакти с външния свят.

После извика родителите ми, сестрите ми и зет ми у нас и всички те се съюзиха срещу мен. Сестрите ми бяха чели в интернет какви ли не клевети, измислени от Комунистическата партия за Църквата на Всемогъщия Бог, и ми показваха разни неща за случая с Джаоюен, изфабрикуван от ККП. Казах: „Знам всичко това. Случаят Джаоюен беше отнесен в съда на ККП и заподозрените не са казали, че са от Църквата на Всемогъщия Бог. Ясно са заявили в съда, че никога не са контактували с църквата, но съдията от ККП настоял да кажат, че са членове на църквата. Това не е ли, за да натопи църквата? Не е ли очевидно, че този случай е изфабрикуван? Знаете, че комунистите са атеисти и партията им преследва религиозните вероизповедания, откакто е дошла на власт. Как може да вярвате на всичко, което казва срещу Църквата на Всемогъщия Бог?“. Но двете ми сестри се бяха хванали на лъжите ѝ и не гледаха критично на слуховете, разпространени от ККП. Казаха: „Това се говори по всички големи новинарски канали. Как да не е вярно?“. Отговорих им: „Всички китайски медии се контролират от Комунистическата партия, те са официози на ККП. Длъжни са да кажат, каквото ККП им нареди да кажат, и не смеят да съобщават истината. Много от чуждите медии също са купени от ККП и говорят, каквото тя иска. Не виждате ли какво става? Съветвам ви да си отворите очите и да спрете сляпо да вярвате на тези слухове“. Нямаше какво да отговорят на това. Майка ми каза ядосано: „Ти просто не искаш да ни чуеш. Толкова ли ти е трудно да се откажеш от Всемогъщия Бог? Цялото семейство се тревожи за теб заради вярата ти. Защо не приемаш съветите ни?“. После се разплака. Беше ми много тежко да видя майка си така натъжена. Беше ни отгледала сама и трите и никак не ѝ беше лесно. Вече беше възрастна и не исках да се тревожи за мен. От тази мисъл ми се доплака. След това малката ми сестра каза: „Виж какво причиняваш на мама. Нея ли искаш, или Всемогъщия Бог?“. Другата ми сестра каза студено: „Ако искаш да запазиш религията си, не можеш да ни виниш, че не се отнасяме с теб като с член от семейството. Ще те докладваме на полицията за престъпление, ще кажем, че си измамила някого, и ще те екстрадират в Китай. Не забравяй, че аз ти дадох пари да дойдеш в Канада“. Страшно се ядосах, като ги чух. Никога не съм си представяла, че ще се опитат да ме принудят да се откажа от вярата си и дори ще ме заплашват по такъв злостен и долен начин. Нямаше да се хвана. Вече бях натурализиран канадски гражданин, така че не можеха просто да ми лепнат обвинения и да ме депортират. Никога не бях допускала, че родната ми сестра ще ми каже нещо такова. Почувствах се ужасно и не можех да спра да плача.

След това се сетих за един от химните на църквата. „Ти си с мен през целия път“: „Твоите слова и дело ме напътстват, а Твоята любов ме въодушевява да Те следвам. Всеки ден словата Ти наслада са за мен. Мой вечен спътник Ти си. Когато съм мрачен и слаб, словата Ти са ми опора и сила. Когато ме преследват неуспехи и провали, словата Ти ръката са, която ми помага. Когато ме връхлита Сатана, словата Ти ми вдъхват смелост и мъдрост. Когато срещам изпитания и се облагородявам, словата Ти ме направляват да свидетелствам. Словата Ти ме съпровождат и насочват, а сърцето ми е топло и спокойно. Любовта Ти е толкова истинска, а сърцето ми е пълно с благодарност…“ („Следвайте агнеца и пейте нови песни“). Знаех, че дори да имам семейство, което ме тормози и не ме разбира, Бог винаги е на моя страна. С просветлението и напътствието на словата Му провидях триковете на Сатана, а Бог ме успокои и ми даде сила и вяра със словата Си. Като го погледнах по този начин, вече не се чувствах толкова нещастна. Спомних си и друг откъс: „Не се обезсърчавай, не бъди слаб и Аз ще изясня нещата за теб. Пътят към царството не е толкова гладък, нищо не е толкова просто! Ти искаш благословиите да идват при теб лесно, нали? Днес всеки ще се срещне с горчиви изпитания. Без такива изпитания любящото сърце, което имате за Мен, няма да стане по-силно и няма да изпитвате истинска любов към Мен. Дори и тези изпитания да се състоят само от незначителни обстоятелства, всеки трябва да премине през тях. Просто трудността на изпитанията ще е различна за всеки човек. (…) Хората, които споделят Моята горчивина, със сигурност ще споделят и Моята сладост. Това е Моето обещание и Моята благословия за вас“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 41“). Като разсъждавах върху това, разбрах, че пътят към небесното царство е осеян с трудности, които никой не може да избегне. Този тормоз и обстрел от семейството ми беше за мен шанс да свидетелствам пред Сатана. Прозрението за злата и богоборческа същност на ККП никога нямаше да ме споходи в комфортна обстановка. Това страдание имаше стойност и смисъл. Тъй като бях сигурна, че това е истинският път, че това е Божие дело, бях готова да продължа да следвам Бог въпреки тормоза и нещастието.

Като видя, че няма да се преклоня, очите му заблестяха гневно и каза с агресия: „Знам, че приятелката ти те приобщи към тази вяра. Искала е само да измъкне пари от теб. Презирам я. Вярваш или не, ще я убия, дори и да трябва да я излежа“. Думите му ме шокираха дълбоко и много се уплаших. Разтреперих се. Никога не бях допускала, че мъжът, с когото бях живяла толкова години, може изведнъж да стане така брутален. Какъв съпруг беше той? Той явно беше демон, който мрази Бог и истината! Каза нещо толкова ужасно само за да попречи на вярата ми. Тогава видях звяра у него и наистина се уплаших, че ще убие приятелката ми. Още не се бях опомнила, когато майка ми каза: „Вие двамата явно ще се карате. Вземи си дрехи и ела у нас за няколко дни. Няма да излизаш и да ходиш на работа, ще стоиш вкъщи да си помислиш за това, което си направила“. Разтревожих се, като чух какво каза. Мъжът ми беше обезумял — кой знае какво щеше да направи. Беше разбил телефона ми и нямаше как да предупредя приятелката си. Сега нямаше да ми дават да говоря с никого и дори да ходя на работа. Та това не беше ли домашен арест? Не знаех как ще се свържа с църквата и ще водя църковен живот. Веднага призовах Бог в сърцето си и Го помолих да ме напътства. След това си спомних, че религиозните права са защитени в западните страни, че хората имат свобода на вярата. Сестрите ми искаха да ме докладват на полицията, да ме оклеветят, но и аз можех да подам жалба в полицията. Едно, за да защитя приятелката си, и второ, като е замесена полицията, нямаше да смеят да правят проблеми. Така че казах на майка си: „Не искам да ходя у вас, искам да подам жалба в полицията“. Те замръзнаха на място и не казаха нищо. Тръгнах веднага към полицейското управление. Като стигнах там, им разказах накратко как семейството ми ме тормози заради вярата ми. Те дори не вярваха, че в една западна страна може да се случи такова нещо. Проявиха искрено съчувствие и ме съпроводиха до нас. Предупредиха съпруга и семейството ми: „В тази страна имаме религиозна свобода. Не можете да пречите на вярата ѝ, нито да ограничавате личната ѝ свобода. Ако иска да ходи на работа, не можете да я спрете. Освен това документите за самоличност са лична собственост. Върнете ѝ ги“. Те не посмяха да ме насилват повече, след като чуха какво каза полицията. Бях толкова благодарна на Бог и Му благодарих за това, че отвори път пред мен.

Мъжът ми беше обуздан от закона и не посмя да предприеме действия срещу мен, но не се отказа и продължи да мисли как да ме накара да изоставя вярата си. Два дни по-късно започна да ме притиска да прехвърля къщата на негово име. Разтревожих се от тези негови думи. Само два дни преди това ми беше взел всичките пари и бижута, а сега искаше да му прехвърля къщата. Ако наистина ме изриташе, щях да остана без нищо. А и родителите и сестрите ми нямаше да ме приемат. Започнах пак да се разстройвам от тези мисли, но точно тогава си спомних Божиите слова: „Когато Бог работи, грижи се за даден човек и го наблюдава, когато е благосклонен към него и го одобрява, Сатана върви плътно след него и се опитва да измами този човек и да му навреди. Ако Бог желае да придобие този човек, Сатана ще направи всичко възможно, за да попречи на Бог, като използва различни нечестиви уловки, за да изкушава, възпрепятства и пречи на Божието дело, за да постигне скритата си цел. Каква е тази цел? Той не иска Бог да придобива никого; иска да завладее онези, които Бог иска да придобие, иска да ги контролира, да ги овладее, за да му се кланят, да се присъединят към него в извършването на нечестиви дела и да се противопоставят на Бог. Нима това не е зловещият мотив на Сатана?“ („Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият IV“). „Ако хората искат да бъдат спасени и искат да бъдат напълно спечелени от Бог, всички, които следват Бог, трябва да се изправят както срещу големите, така и срещу малките изкушения и нападки на Сатана. Онези, които преодолеят тези изкушения и нападки и са в състояние окончателно да победят Сатана, са хора, спасени от Бог. С други думи, хората, спасени от Бог, са онези, които са преминали през Божиите изпитания и които са били изкушавани и нападани от Сатана безброй пъти. Спасените от Бог разбират Божията воля и изисквания, способни са да се подчиняват на Божието върховенство и Неговите подредби и не се отказват от пътя на богобоязливостта и отбягването на злото всред изкушенията на Сатана. Спасените от Бог са честни, добросърдечни, разграничават любовта и омразата, имат чувство за справедливост, рационални са и са способни да обичат Бог и да ценят всичко, което е от Бог. Тези хора не са ограничавани и наблюдавани от Сатана, не са обвинявани и обиждани от него, те са напълно освободени и избавени. Йов беше такъв свободен човек и точно в това се съдържа смисълът на предаването му на Сатана от Бог“ („Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“). Причината Йов да устои на обвиненията и изкушенията на Сатана е била истинската му вяра, преданост и почит към Бог. Той е вярвал, че Бог има абсолютна власт и че всичко, което има, му е дадено от Бог, затова е съумял да го приеме и да се подчини, независимо дали Бог му дава, или му взима. Когато загубил имуществото си, децата си и дори тялото му се покрило с циреи, той пак не обвинил Бог, а възхвалявал името Му. Жена му му казала: „Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри“ (Йов 2:9). А той я упрекнал с думите: „Ти говориш, както говори някоя от безумните жени. Какво? Доброто ли ще приемаме от Бога, а да не приемаме и злото?“ (Йов 2:10). Свидетелството на Йов беше наистина вдъхновяващо за мен. Исках да бъда като него. Колкото и да ме тормозеше мъжът ми и колкото и имущество да ми отнемеше, дори да ме изриташе и да ме оставеше без нищо, аз пак щях да следвам Бог във вярата, да свидетелствам и да унижавам Сатана.

На следващия ден, като отидохме в банката да прехвърлим ипотеката, банковата служителка ни каза, че кредитът ни е нов, така че, ако искаме нова ипотека, процесът е много сложен, а и свързан със съществени загуби. Тя предложи да я прехвърлим след пет години, ако изобщо е възможно. Мъжът ми беше с вързани ръце и се отказа. След това се свързах отново с братята и сестрите. Когато разбра, мъжът ми ме попита дали ще продължавам да ходя на събрания. Аз го попитах в отговор: „А ти ще продължаваш ли да ме спираш? Ако е така, мога да се изнеса и да отида да живея другаде. Не се ли тревожиш, че църквата ще ме измами и ще напусна семейството? За всичките ми години в църквата измамили ли са ме някога с пари? Верни ли са слуховете, че ние, вярващите, напускаме семействата си?“. Той беше потресен и след миг каза: „Права си. Не съм видял църквата да те мами с пари и явно не ни напускаш. Твърде много се поддадох на тези слухове. Исках да те предпазя от измама. Можеш да вярваш в каквото искаш“. Бях толкова щастлива. Не бях ходила на събрания нормално, откакто започна да ми пречи, а сега знаех, че повече няма да ме възпира. След това на него му омръзна да се занимава със семейните финанси, а и смяташе, че не го бива особено в това, така че прехвърли това задължение на мен. Никога повече не повдигна въпроса за прехвърлянето на ипотеката на негово име.

Преживеният тормоз от семейството ми ми показа колко зла е Комунистическата партия. Тя не само бясно преследва и арестува християни в Китай, но и разпространява лъжите си в интернет, като клевети Църквата на Всемогъщия Бог в опитите си да подведе целия свят да тръгне срещу нея, да се противопостави на Бог заедно с нея, та накрая всички да свършат наказани в ада. Комунистическата партия е зъл демон, който се противи на Бог, лъже хората и ги поглъща цели. Сатана е невероятно зъл, но Божията мъдрост се упражнява въз основа на кроежите на Сатана. Сатана искаше да използва този тормоз, за да ме накара да предам Бог, да загубя шанса си за спасение, но не му е хрумвало, че това ми помогна да прозра и провидя неговата грозота. Проклех го и го отхвърлих с цялото си сърце и сега вярата ми в Бог е по-силна. Слава Богу!