Когато бях малка, майка ми и баща ми казваха, че Бог е създал човека и затова той трябва да живее като почита Създателя. Когато пораснах, започнах да посещавам събрания. Около 2017 г. майка ми беше отлъчена като зъл човек, защото прекъсваше и смущаваше работата на църквата и упорито отказваше да се покае. След това тя не ме подкрепяше толкова много във вярата ми. През 2018 г. започнах да уча в колеж и всеки път, когато се прибирах вкъщи или майка ми ми се обаждаше, тя винаги ми казваше да уча усърдно и ме питаше какви са плановете ми за учението и за живота. Почти никога не споменаваше вярата ми в Бог, а освен това бях заета с учението си и рядко ядях и пиех от Божието слово, така че постепенно се отдалечих от Бог. Често се чувствах празна и изтощена.

Един ден, когато си бях у дома за зимната ваканция през 2020 г., прочетох откъс от Божието слово: „Бог не просто плаща цена за всеки човек през десетилетията от раждането му до днес. Според Бог ти си се появявал на този свят безброй пъти и си се прераждал безброй пъти. Кой отговаря за това? Бог отговаря за това. Ти няма как да знаеш тези неща. Всеки път, когато идваш на този свят, Бог лично прави подредби за теб: Той подрежда колко години ще живееш, в какво семейство ще се родиш, кога ще си построиш дом и ще направиш кариера, както и какво ще правиш в този свят и как ще си изкарваш прехраната. Бог ти подрежда начин, по който да си изкарваш прехраната, така че да можеш безпрепятствено да изпълняваш мисията си в този живот. А що се отнася до това какво трябва да правиш в следващото си въплъщение, Бог подрежда и ти дава този живот според това, което би трябвало да имаш и което би трябвало да ти се даде…. Бог е правил тези подредби за теб много пъти и накрая ти си се родил в епохата на последните дни, в сегашното си семейство. Бог е подредил за теб среда, в която можеш да повярваш в Него, позволил ти е да чуеш гласа Му и да се върнеш пред Него, за да можеш да Го следваш и да изпълняваш дълг в Неговия дом. Ти си доживял до днес само благодарение на това напътстване от Бог. […] Бог поема пълната отговорност за всяка душа, която се преражда като човек. Той върши делото Си внимателно, като плаща с цената на Своя живот, напътства всеки човек и подрежда живота на всеки. Бог се труди и плаща цената по този начин заради човека и Той дарява на човека всички тези истини и този живот. Ако в тези последни дни хората не изпълняват дълга си на сътворени същества и не се върнат пред Създателя — ако накрая, независимо колко живота и поколения са преживели, те не изпълняват добре дълга си и не успяват да изпълнят Божиите изисквания — няма ли тогава дългът им към Бог да бъде прекомерно голям? Няма ли да бъдат те недостойни за всички цени, които Бог е платил? Те биха били лишени от съвест до такава степен, че да не заслужават да бъдат наричани хора, тъй като дългът им към Бог би бил твърде голям. Следователно в този живот — не говоря за предишните ти животи, а в този живот — ако не си способен да се откажеш от нещата, които обичаш, или от външните неща в името на твоята мисия — като материалните удоволствия и любовта и радостта на семейството, — ако не се откажеш от плътските удоволствия в името на цената, която Бог плаща за теб, или за да се отплатиш за Божията любов, тогава наистина си нечестив! В действителност всяка цена, която плащате за Бог, си заслужава. В сравнение с цената, която Бог плаща за вас, на какво се равнява малкото, което предлагате или отдавате вие? На какво се равнява малкото, което изстрадвате? Знаеш ли ти колко много е страдал Бог? Малкото страдание, което понасяш, не си струва дори да се споменава, когато се сравни с това, което Бог е изстрадал. Нещо повече, като изпълняваш дълга си сега, ти получаваш истината и живота и накрая ще оцелееш, и ще навлезеш в Божието царство. Каква велика благословия е това! Докато следваш Бог, независимо дали страдаш, или плащаш цена, ти всъщност работиш с Бог. Каквото и да иска от нас Бог, ние се вслушваме в Божиите слова и практикуваме според тях. Не се бунтувайте срещу Бог и не правете нищо, което да Му причини скръб. За да работиш с Бог, трябва малко да пострадаш, да се отречеш и да се откажеш от някои неща. Трябва да се откажеш от слава, облаги, статус, пари и светски удоволствия — трябва да се откажеш дори от неща като брак, работа и от перспективите си в света. Знае ли Бог дали си се отказал от тези неща? Може ли Бог да види всичко това? (Да.) Какво ще направи Бог, когато види, че си се отказал от тези неща? (Бог ще бъде утешен и доволен.) Бог не само ще бъде доволен, но ще каже: „Цените, които платих, дадоха плод. Хората са готови да работят заедно с Мен, те имат тази решимост и Аз ги придобих“. Независимо дали Бог е доволен, или щастлив, удовлетворен или утешен, Той няма само такова отношение. Той също така върши делото Си и иска да види постигнатите резултати от Своето дело, иначе това, което Той изисква от хората, би било безсмислено. Благодатта, любовта и милосърдието, които Бог проявява към човека, не са просто вид отношение — те са и факт. Какъв е този факт? Става въпрос за това, че Бог влага Своите слова в теб, като те просветлява, за да можеш да видиш какво е обичливото в Него и какво представлява този свят, така че сърцето ти да се изпълни със светлина, която да ти позволи да разбереш Неговите слова и истината. По този начин, без да знаеш, ти придобиваш истината. Бог върши толкова много работа върху теб по съвсем реален начин, като ти дава възможност да придобиеш истината. Когато придобиеш истината, когато придобиеш това най-ценно нещо, каквото е вечният живот, Божиите намерения са изпълнени. Когато Бог вижда, че хората се стремят към истината и желаят да Му сътрудничат, Той е щастлив и доволен. Тогава Той има отношение и докато има това отношение, се заема с работа, одобрява и благославя човека. Той казва: „Ще те възнаградя с благословиите, които заслужаваш.“ И тогава ти ще си придобил истината и живота. Когато познаеш Създателя и придобиеш Неговата оценка, ще продължиш ли да чувстваш празнота в сърцето си? Няма. Ще се чувстваш пълноценен и ще изпитваш наслада. Не означава ли точно това животът на човека да има стойност? Това е най-ценният и смислен живот“ (Словото, Т.3 — Беседите на Христос от последните дни. Да платиш цената, за да придобиеш истината, е от голямо значение). От Божиите слова разбрах, че всичко, което човек има, идва от Бог, че днес сме живи само защото Бог се грижи за нас и ни закриля и че хората имат съвест и живеят смислен живот само когато изпълняват дълга си като сътворени същества. Това, че съм се родила в последните дни и съм имала щастието да чуя Божия глас, е предопределено от Бог преди цяла вечност, заедно с отговорностите и мисията, които трябва да изпълнявам. Въпреки че от малка следвах родителите си във вярата, никога не бях изпълнявала дълг. Исках да изпълнявам такъв когато постъпих в колеж, но не можех да се откажа от обучението си и перспективите за бъдещето. Просто присъствах на събранията, тъй като такъв беше регламентът, но сърцето ми беше отчуждено от Бог. Като се замисля, почти всички от хората, с които общувах в колежа, бяха невярващи и с течение на времето започнах да следвам нечестиви тенденции, да ям и пия и да се забавлявам. Прекарвах все по-малко време в ядене и пиене на Божието слово, и също така станах все по-егоистична и измамна. По нищо не се различавах от тези, които не вярваха. Мислех за Божиите слова: „Само чрез търсене на истината хората могат да израстват в живота“ (Словото, Т.6, — За стремежа към истината I. Какво означава човек да се стреми към истината (1)). Разбрах, че само като изпълняваме дълга си и преживяваме Божието дело, можем да придобием истината, да продължим да израстваме в живота и накрая да бъдем придобити от Бог. Как можем да постигнем спасение, ако не изпълняваме дълга си и се стремим към светски тенденции? След това случайно чух един химн с Божии слова: „Събудете се, братя! Събудете се, сестри! Денят Ми няма да бъде отложен. Времето е живот, а да уловиш обратно времето означава да спасиш живот! Времето е близо! Ако не издържите приемния изпит в университета, можете да се подготвяте и да се явявате отново, колкото си искате. Но Моят ден няма да позволи такова отлагане. Помнете! Помнете! Призовавам ви с тези добри думи. Краят на света се разгръща точно пред очите ви, а големите бедствия бързо се приближават. Кое е по-важно — вашият живот или сънят, храната, напитките и дрехите ви? Дошло е време да претеглите тези неща“ (Словото, Т.1 — Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 30). След като чух този химн, осъзнах, че не ми е останало много време, за да изпълня някакъв дълг. Когато се явих на изпитите, за да вляза в колежа, можех да остана в училище още една година и да се явя отново на изпитите, ако не бях успяла. Но има само един шанс да бъдем спасени от Бог и ако го пропуснем, той ще изчезне завинаги. Замислих се и колко сериозна е пандемията и как без Божията грижа и закрила можем да умрем по всяко време. Чувствах, че пандемията е Божият начин да ме предупреди. Години наред бях следвала светските тенденции и бях изгубила толкова много време, пропуснах толкова много шансове да изпълнявам дълга си и да придобия истината. Сега не исках да пропускам повече шансове. Ако не използвах това скъпоценно време, за да изпълнявам дълга и да подготвям повече добри дела, тогава щях да бъда пометена от някое бедствие и щеше да е твърде късно да съжалявам. Сега усещах нарастваща неотложност да изпълня дълга си и когато пандемичните блокирания приключиха, започнах да изпълнявам дълга по поенето на новодошлите.

Тъй като пандемията все още продължаваше, занятията ми бяха онлайн и не бяха твърде много, така че можех едновременно да присъствам на занятия и да изпълнявам дълга си. Изобщо не мислех, че това ще направи майка ми нещастна. Причината беше, че тя искаше да си намеря почасова работа, която да върша в свободното си време. Една вечер тя ме попита яростно: „Казах ти да си намериш работа, така че какво мислиш за това?“. Аз отговорих: „Планът ми е да продължа да изпълнявам дълга си“. Тя много се ядоса и каза: „Не те моля да спреш да изпълняваш дълга си; можеш да го изпълняваш и да работиш едновременно. Не трябва да приемаш вярата си толкова сериозно. Не бъди като мен; аз се отказах от всичко и в крайна сметка ме премахнаха“. Помислих си: „Това да се държиш за света и същевременно да вярваш в Бог, не е ли просто опит да имаш и двете неща? Това не е искрена вяра в Бог! Също така, да се откажеш от работата и семейството си и да бъдеш премахнат, са две отделни неща. Ти беше премахната, защото вършеше всякакви злини и отказваше да се покаеш“. Така че казах на майка ми: „Сега уча; ако си намеря и работа, как ще имам време да изпълнявам дълга си? Няма да си търся работа“. Майка ми ме смъмри, като каза: „Виждам, че не искаш да слушаш нищо, което ти казвам. Не разбираш ли, че просто искам най-доброто за теб?“. Отговорих: „Ще те изслушам за всичко останало, но не и по този въпрос“. Тя толкова се ядоса, че вдигна лаптопа ми и го разби. Чувствах се много онеправдана и не разбирах защо е изпаднала в такава ярост. След това винаги, когато исках да отида на събрание или да изпълнявам дълга си, тя ми даваше да върша някаква домакинска работа. Понякога бързах да изляза от къщи, а тя се ядосваше и ми се караше.

Един ден тя ме попита: „Какви са плановете ти за бъдещето?“. Отговорих: „Реших да изпълнявам дълга си в Божия дом“. Тя видя, че давам приоритет на дълга си, затова каза със строго изражение: „Отгледах те през всичките тези години, а от това не произлезе нищо добро. По-добре щеше да е да си имам куче. Можех да храня това куче и то щеше да ми маха с опашка. Какво получих в замяна на всички усилия, които положих за теб? Просто си тръгни. Отиди, където си поискаш. Не искам хрантутници в тази къща!“. Като го чух, бях зашеметена и си помислих: „Аз просто вярвам в Бог, не съм направила нищо лошо, а ти искаш да ме изгониш“. Майка ми продължи, като каза: „Ако упорстваш във вярата си и изпълняваш дълга си, това семейство ще бъде разбито. От този ден нататък аз няма да имам дъщеря, а ти няма да имаш майка. Ще съм те отгледала напразно!“. Чувствах се толкова наранена и онеправдана, когато тя каза това, и си помислих: „Преди майка ми вярваше в Бог, не би ли трябвало да ме подкрепя? Защо ми пречи?“. Чувствах, че пред мен има два пътя: пътят на вярата в Бог, изпълнение на дълга ми и прекратяване на връзката с майка ми, и пътят, по който удовлетворявам обичта си, предавам Бог и не мога повече да изпълнявам дълга си. Когато трябваше да направя избор, сърцето ми се разкъсваше на две. Изпитвах такава дълбока обич към майка ми. Тя ме беше обичала толкова много през целия ми живот. Беше се лишила от хубава храна и нови дрехи и оставяше най-хубавите неща за мен. Тя беше най-важният човек за мен. Но не можех да оставя и Бог. Бог ми беше дал живот. Бог беше Този, Който ми беше дал жизнения дъх, Който се грижеше за мен и ме закриляше, докато растях. Здравето ми никога не бе било отлично и често се разболявах. Без Божията грижа и закрила отдавна щях да съм умряла и нямаше да съм тук днес. Ако напуснех майка си, поне щях да мога да живея. Но ако напуснех Бог, нямаше ли просто да се превърна в ходещ труп? Какъв смисъл щеше да има животът тогава? Знаех, че трябва да избера да вярвам в Бог, но ако направех този избор, нямаше ли да остана без майка в бъдеще? Моето топло, мило семейство щеше да изчезне. Чувствах се под толкова голям натиск от страна на майка ми. Защо трябваше да е или едното, или другото? Защо трябваше да правя този избор? Тогава се сетих за един откъс от Божието слово, който бях чела преди: „Всяка стъпка от работата, която Бог върши в хората, външно изглежда като взаимодействие между хората, сякаш е породено от човешка подредба или от човешки смущения. Но зад кулисите всяка стъпка от работата и всичко, което се случва, е облог, направен от Сатана пред Бог, и изисква хората да останат непоколебими в свидетелството си за Бог. Да вземем, например, когато Йов беше подложен на изпитание: зад кулисите Сатана направи облог с Бог и това, което се случи с Йов, бяха дела на хората и тяхното смущение. Зад всяка стъпка от работата, която Бог върши във вас, стои облогът на Сатана с Бог — зад всичко това се крие битка“ (Словото, Т.1 — Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог). Божиите слова ми помогнаха да разбера, че макар на пръв поглед да изглеждаше, че майка ми ме притиска и ме кара да избирам, зад всичко това се криеше духовна битка. Това беше и изкушението на Сатана. Сатана знаеше най-слабото ми място и затова използваше обичта, за да ме притисне да изоставя вярата си. Ако бях последвала майка си, ако бях се отказала от вярата и от дълга си, тогава щях да се поддам на замисъла на Сатана и да изгубя шанса си за спасение. Независимо дали щях да бъда изгонена от дома си, или не, не можех да предам Бог и да се откажа от дълга си в името на обичта. Помислих си за още от Божиите слова: „Когато си изправен пред изпитания, трябва да удовлетвориш Бог, въпреки че може да плачеш горчиво или да не желаеш да се разделиш с нещо, което обичаш. Само това е истинска любов и вяра“ (Словото, Т.1 — Явяването и делото на Бог. Тези, които трябва да бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване). Сърцето ми намери своята сила. Без значение с какво щях да се сблъскам в бъдеще, щях да се уповавам на Бог, за да продължа напред. Затова казах на мама: „Винаги съм искала това семейство, винаги съм искала теб и татко. Предпочитам да ям по-малко и да харча по-малко и да бъда добра дъщеря за теб. Ако не мога да изпълня изискванията ти, то е просто, защото не съм в състояние. Това е най-доброто, което мога да направя. Но да вярвам в Бог и да изпълнявам дълга си е правилният път и не мога да се откажа от него“. Майка ми се ядоса неимоверно и по-късно се изнесе и нае друго жилище.

От време на време майка ми ме канеше в своята квартира, за да си поговорим. Един път тя ми каза: „Здравето на баща ти не е добро. Трябва да мислиш за него. Какво ще правиш, ако някой ден се разболее? Никога не съм казвала, че не можеш да вярваш в Бог. Еди кой си и еди кой си вярват в Бог и също така имат работа, нали? Не трябва да приемаш вярата толкова сериозно. Когато ти казвам да си намериш работа, не е ли само защото мисля за твоето бъдеще?“. Бях толкова разстроена. Здравето на баща ми наистина не беше добро от няколко години насам. Ако той наистина се разболееше, какво щях да правя като негова дъщеря, без да имам пари, за да му помогна? Колкото повече мислех за това, толкова по-нещастна ставах. В сърцето си продължавах да се моля на Бог с думите: „О, Боже, моля Те, защити ме от примките на Сатана. Искам да Те удовлетворя, но съм слаба. Скоро ще се срина под този натиск. Моля Те, дай ми вярата да прозра замислите на Сатана и да остана непоколебима в свидетелството си за Теб“. След като се помолих, в съзнанието ми дойдоха Божиите слова: „Защо не ги повериш в ръцете Ми? Нямаш ли достатъчно вяра в Мен? Или се страхуваш, че ще подредя нещата по неподходящ за теб начин?“ (Словото, Т.1 — Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 59). Божиите слова внезапно внесоха светлина в сърцето ми. Бог държи върховенство над всичко и Той контролира живота и смъртта ни. Значи със сигурност има още по-голямо върховенство над това дали някой ще се разболее, или не? Дали баща ми щеше да се разболее в бъдеще, или не, или какво щеше да бъде здравето му, не бяха неща, които можех да контролирам. Трябваше да го оставя в Божиите ръце и да се покоря на Божието върховенство и подредби. Също така разбрах, че майка ми е станала лакей на Сатана. Ако строгият подход към мен се проваляше, тя опитваше мекия подход, като използваше всички средства, за да ме изкуши и подмами да предам Бог. Затова казах на мама: „Вече съм възрастна. Мога да мисля за себе си и да правя собствени избори. Твърдо решена съм да вярвам в Бог. Моята вяра е нещо повече от това да кажа, че Го признавам, и да вярвам в Него в сърцето си. Имам ли наистина вяра в Бог, ако не изпълнявам дълга си? Не ме интересува как тези хора, които спомена, вярват в Бог. Ако те вървят надолу, трябва ли и аз да ги последвам? Не е вярно, че нямам съвест. Именно защото имам съвест, аз знам какво да правя и какво да не правя“. Майка ми замълча, след като чу това. Знаех, че не може аз да съм казала тези думи. Това беше Бог, Който ме напътстваше да противодействам на замислите на Сатана.

Въпреки това на път за вкъщи се чувствах много разстроена Майка ми говореше с мен отново и отново, и аз не разбирах защо винаги трябва да се държи така с мен, или защо винаги искаше да избирам между вярата си и нея и баща ми. Кога щеше да свърши всичко това? Наистина не исках повече да преминавам през това. Докато вървях, се сетих за един откъс от Божиите слова: „Когато Бог работи с цел да облагороди човека, човекът страда. Колкото по-облагороден е един човек, толкова по-боголюбиво ще е сърцето му и толкова повече Божието могъщество ще се разкрива в него. И обратното, колкото по-малко облагородяване получава човек, толкова по-малко боголюбиво ще е сърцето му и толкова по-малко Божието могъщество ще се разкрива в него. Колкото по-голямо е облагородяването и болката на такъв човек и колкото повече мъчения преживява той, толкова по-дълбока ще бъде неговата любов към Бог, толкова по-истинска ще стане вярата му в Бог и толкова по-задълбочени ще бъдат знанията му за Него“ (Словото, Т.1 — Явяването и делото на Бог. Тези, които трябва да бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване). Докато вървях, размишлявах върху този откъс от Божиите слова и, без да забелязвам, сърцето ми се изпълни с енергия. Именно защото сега съм избрала пътя на вярата, Сатана се опитва да ми пречи. Ако не вярвах в Бог и не бях избрала да изпълнявам дълга си, нямаше да бъда облагородявана по този начин. Помислих си за многото братя и сестри, които бяха подложени на преследване и бяха възпрепятствани от семействата си заради това, че вярваха в Бог, но така и не се отказаха от вярата или дълга си. Вместо това те се молеха на Бог и се осланяха на Него, за да останат непоколебими в свидетелството си. Сега бях избрала да следвам Бог и да изпълнявам дълга на сътворено същество. Нямаше начин Сатана да ме остави да се измъкна толкова лесно, затова се опитваше да ме накара да отбягвам Бог чрез майка ми, която непрекъснато ме преследваше. Бог също така използваше това преследване, за да усъвършенства вярата ми в Него и за да се науча да се осланям на Него, така че да оставам непоколебима в свидетелството си. Щом разбрах това, се трогнах толкова много. Бог не ме беше изоставил, когато бях негативна, а използваше словата Си, за да ме напътства, като ми даваше възможност да остана непоколебима и да не бъда подвеждана и съблазнявана от Сатана. Чувствах, че Бог е до мен и ме води за ръка напред. Чувствах се толкова стабилна и подкрепяна и имах вярата да се справя с тази ситуация.

Месец и половина по-късно майка ми се върна у дома. Една сутрин майка ми дойде в стаята ми и ме попита какво мисля за това да си намеря работа. Аз казах: „Не съм си променила мнението. Избрах да изпълнявам дълга си в Божия дом“. Тя ме нарече неблагодарна нещастница и тръгна да ме удря в ярост. Не мога да си спомня точно колко пъти ме удари. Дори ме държеше за врата и удряше главата ми в стената. Едва когато бях на път да спра да дишам, тя спря. Наистина не можех да разбера защо постъпва така с мен. Нима това, което правех, не беше просто да вярвам в Бог и да изпълнявам дълга си? Не правех нищо лошо. Докато тя ме удряше, си мислех за братята и сестрите, които бяха жестоко измъчвани от големия червен змей. Големият червен змей е царят на дяволите и той измъчва братята и сестрите толкова много. Но това беше моята майка. Тя беше най-близкият ми човек и като ме удари толкова силно, аз не почувствах физическа болка — тя разби сърцето ми.

Скоро настъпи пролетта на 2021 г. Един ден току-що се бях прибрала от изпълнение на дълга си и майка ми нарочно се скара с мен заради някакви тривиални неща. Тя тръгна да ме удря отново и изкрещя: „Отглеждах те през всичките тези години и нищо добро не излезе от това. Щом е така, просто си тръгни. Махай се! Ще се преструвам, че не си ми дъщеря. Не си дошла от мен!“. Помислих си: „Единственият начин да изпълнявам дълга си е да си тръгна. Но честно казано, не исках и да напускам родителите си. Да се изнеса щеше да означава да живея сама. Изобщо не бях смела. Когато си помислих как ще се превърна в дете без семейство, се чувствах толкова разстроена. Ако ме накараше да се откажа от вярата си, щях да мога да запазя дома си, но се бях радвала на толкова много от Божията благодат и бях яла и пила толкова много от Божието слово, къде щеше да бъде съвестта ми, ако не можех да изпълня дълга си?“. В този момент се почувствах толкова разстроена, сякаш някой беше изтръгнал сърцето ми с нож. Болката беше толкова силна, че си помислих за смъртта. Помислих си, че ако умра, няма да ми се налага да търпя тази болка. В най-голямата си болка, прочетох Божиите слова: „Днес повечето хора нямат това знание. Те вярват, че страданието няма стойност, светът ги е изоставил, семейният им живот е проблемен, не са възлюбени от Бог и перспективите им са мрачни. Страданието на някои хора стига до крайност и мислите им се обръщат към смъртта. Това не е истинска любов към Бог; такива хора са страхливци, не са постоянни, а са слаби и безсилни! Бог желае човек да Го обича, но колкото повече човек Го обича, толкова по-големи са страданията му, и колкото повече Го обича, толкова по-големи са изпитанията му. Ако Го обичаш, тогава ще те сполети всякакъв вид страдание, а ако не Го обичаш, тогава вероятно при теб всичко ще върви гладко и всичко около теб ще е спокойно. Когато обичаш Бог, ще почувстваш, че около теб има доста непреодолими неща и тъй като духовният ти ръст е твърде малък, ще бъдеш облагороден; освен това ще си неспособен да удовлетвориш Бог и винаги ще чувстваш, че Божиите намерения са твърде възвишени, че са извън обсега на човека. Поради всичко това ще бъдеш облагороден — тъй като в теб има много слабости и много неща, които не са способни да удовлетворят Божиите намерения, ще бъдеш вътрешно облагороден. И все пак трябва ясно да разберете, че очистването се постига само чрез облагородяване. Затова през тези последни дни трябва да свидетелствате за Бог. Колкото и да е голямо страданието ви, трябва да вървите до самия край и дори до последния си дъх трябва да продължавате да сте верни на Бог и да се оставяте на устроеното от Бог; само това е истинска любов към Бог и само това е силно и отекващо свидетелство. […] В голяма част от Божието дело се вижда, че Бог наистина обича човека, въпреки че очите на човешкия дух все още не са напълно отворени и той не е в състояние ясно да види голяма част от Божието дело и Неговите намерения, нито многото обичливи неща, свързани с Бог; човек има твърде малко истинска любов към Бог. Ти си вярвал в Бог през цялото това време и днес Бог е отрязал всички възможности за бягство. Реално погледнато, нямаш друг избор, освен да поемеш по правилния път, правилната пътека, до която си бил доведен от суровия съд и върховното Божие спасение. Само след като изпита трудности и облагородяване, човек разбира, че Бог е обичлив. Преживявайки това до днес, може да се каже, че човек е познал част от Божията обичливост, но това все още не е достатъчно, защото на човека му липсва толкова много. Той трябва да изпита повече от чудното Божие дело и повече от цялото облагородяване на страданието, отредено от Бог. Само тогава животът нрав на човека може да се промени“ (Словото, Т.1 — Явяването и делото на Бог. Само чрез преминаването през болезнени изпитания можеш да опознаеш Божията обичливост). След като прочетох това, почувствах такава болка. Да се изправиш срещу страданието е Божията любов, но аз винаги съм чувствала ситуацията като твърде болезнена и не исках да продължавам да преминавам през нея. Наистина бях толкова крехка. Казвах, че искам да изпълнявам дълга си, но когато нещата станаха трудни, исках да се свия и дори мислех да умра. Това не беше ли точно знак, че попадах в клопката на Сатана? Ако се изнесях, все още щях да имам Бог. Това беше идеално за да се науча да живея самостоятелно и да се осланям на Бог, когато възникнат проблеми. Това беше полезно за живота ми. След като разбрах Божието намерение, вече не страдах в сърцето си. Бях готова да премина през настоящата ситуация. Коленичих и се помолих на Бог с думите: „О, Боже, независимо колко труден е пътят пред мен, аз решително ще продължа да вървя. Моля Те, напътствай ме“. След като се помолих, се почувствах още по-спокойна и уравновесена. На следващия ден казах на майка ми, че ще си наема жилище. Неочаквано, отношението ѝ изведнъж се промени и тя сама ме заговори. През следващите няколко дни отношението ѝ много се смекчи. Помислих си за Авраам. Когато Бог му каза да принесе най-ценния си син в жертва на Бог, въпреки че той не желаел да го направи, когато решил да предложи сина си на Бог, Бог не го приел. Това, което Бог искал, били искреността и послушанието на Авраам. Като си спомням за това преживяване, имам чувството, че Бог ме изпитваше. След като веднъж бях решила да изпълнявам дълга си, Сатана нямаше избор и най-накрая можех да изпълнявам дълга си без възпирания.

По-късно прочетох още от Божиите слова и придобих известно разбиране за майка ми. Всемогъщият Бог казва: „Онези от братята и сестрите, които постоянно дават израз на негативността си, са слуги на Сатана и смущават църквата. Един ден тези хора трябва да бъдат отлъчени и отстранени. Ако сърцата на хората, които вярват в Бог, не са богобоязливи и покорни на Бог, тогава те не само няма да могат да вършат никаква работа за Него, а тъкмо обратното, ще смущават работата Му и ще Му се противопоставят. Да вярваш в Бог, но да не Му се покоряваш и да не се боиш от Него, а вместо това да Му се противиш — това е най-големият позор за вярващите. Ако те си позволят същото нехайно и несдържано поведение и реч като невярващите, то те са дори по-нечестиви от невярващите; те са първообразът на демоните. Онези, които развързват езици в отровни и зловредни изказвания в църквата, разпространяват слухове, сеят неразбирателство и оформят групички сред братята и сестрите — всички те е трябвало да бъдат отлъчени от църквата. Но тъй като сега е различна епоха от Божието дело, тези хора биват ограничавани, защото безспорно трябва да бъдат отстранени. Всички покварени от Сатана са с покварен нрав. Някои просто са с покварен нрав, докато други са различни: те не просто са с нрав, покварен от Сатана, но са и изключително злобни по природа. Те не само разкриват покварения си сатанински нрав чрез думите и действията си, а са същински дяволи и сатани. Поведението им прекъсва и смущава Божието дело, смущава навлизането в живота на братята и сестрите и вреди на нормалния живот на църквата. Рано или късно тези вълци в овчи кожи трябва да бъдат изчистени; към тези слуги на Сатана трябва да проявяваме безпощадно отношение и отхвърляне. Само тогава ще сме застанали на Божията страна, а неуспелите да направят това се въргалят в тинята със Сатана. Искрено вярващите в Бог непрестанно Го носят в сърцата си, винаги имат богобоязливи и боголюбиви сърца. Вярващите в Бог трябва да пристъпват към всичко с предпазливост и благоразумие и всичко, което вършат, трябва да е съобразено с Божиите изисквания, за да удовлетворят Неговото сърце. Не бива да са вироглави и да постъпват, както им се нрави; това не подобава на светото благоприличие. Хората не бива да вилнеят и да развяват Божието знаме навсякъде, докато се перчат и мамят навред; това е най-непокорният вид поведение. Семействата си имат правила, държавите си имат закони — нима това не е още по-валидно за Божия дом? Не са ли изискванията в него още по-стриктни? Не са ли управленските му закони още по-строги? Хората могат да правят каквото пожелаят, но не и да изменят Божиите управленски закони според прищевките си. Богът е Бог, който не търпи обиди от хората; Той е Бог, който умъртвява човеците. Нима хората още не са проумели това?“ (Словото, Т.1 — Явяването и делото на Бог. Предупреждение към онези, които не практикуват истината). Видях, че това, което Бог разобличаваше, беше точно поведението на майка ми. Никога преди това не бях имала никакво разбиране за майка ми и чувствах, че тя ще може да ме разбере и подкрепи във вярата и в изпълнението на дълга ми. Едва чрез нейните пречки и преследвания започнах да виждам същността ѝ на зъл човек. Тя разбираше всичко и въпреки това продължаваше да ме преследва и да ми пречи във вярата. Това се определяше от нейната същност, която мразеше Бог. Преди това можех да се подведа от външния ѝ вид, като си мислех, че тя бе вярвала в Бог в продължение на много години, беше се отказала от семейството и кариерата си и беше страдала много, че е истински вярващ човек, и въпреки че беше премахната от църквата, може би някой ден щеше да се промени. Но в действителност тя не само не се покая, тя започна да си изгражда представи за Божия дом и да дава воля на негативността си, дори ми пречеше да вярвам в Бог и да изпълнявам дълга си, искаше да сграбча света и също така да вярвам в Бог. Тя даваше вид, че мисли за мен, но по същество искаше да отбягвам Бог и да изгубя шанса си да бъда спасена. Тя познаваше моята слабост, че се страхувам да не загубя дома си, затова използваше всякакви начини да ме преследва във вярата ми. Ако не правех това, което ми казваше, тя се нахвърляше с цинизми срещу мен, и дори ме удряше. Видях, че природата на майка ми е такава, че мрази истината и е враждебна към Бог. Видях също, че междуличностните отношения се основават на интереса. Когато избрах да изпълнявам дълга си и не можех да си намеря работа, не можех да правя това, което тя искаше, тя се обръщаше срещу мен, удряше ме и ми се караше, искаше да се отрече от мен, и дори да ме изхвърли от къщата. Видях, че тя не ме обичаше истински. След като веднъж различих същността на майка ми, сърцето ми успя да се избави от обичта си към нея.

Преминавах през ситуацията в продължение на една година и Бог ме накара да преодолея смущенията и преследванията на майка ми. Чувствам, че в Божиите слова има сила и власт. Те ме изведоха от негативността и слабостта отново и отново и също така стигнах до известно разбиране за същността на майка ми като зъл човек. Благодаря на Бог за това, че ме спаси.