На младини работех като служител в държавната администрация, съпругът ми беше гимназиален учител, а дъщеря ни беше симпатично, умно момиченце, което получаваше добри оценки. Всички ни завиждаха, че имаме такова наглед перфектно и хармонично семейство. После, към края на 2005 г., имах щастието да приема делото на Всемогъщия Бог от последните дни и разбрах, че Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус, и че Той изразява истината, за да извърши делото на съда, за да пречисти, спаси и отведе човека в Божието царство. Донесох тази прекрасна новина на съпруга си и свекърва си и скоро свекърва ми също прие Божието дело от последните дни. Съпругът ми не се противопоставяше на нашата вяра, макар и той самият да не я приемаше. През това време аз четях Божието слово всеки ден, водех общение върху истината с братята и сестрите и изпълнявах дълга си. Това бяха обогатяващи, ползотворни и щастливи дни. Изобщо не можех да си представя, че тези дни бързо ще приключат заради преследването от страна на Компартията.

Един следобед през 2006 г., след като току-що се бях прибрала от едно събрание, съпругът ми гневно ми каза: „Преди си мислех, че да вярваш в Бог е нещо хубаво, но току-що видях в интернет, че правителството налага строги мерки срещу вярващите. Църквата на Всемогъщия Бог е основна мишена на тези техни мерки и ако те арестуват, ще те приемат за сериозен нарушител и ще те вкарат в затвора. Всеки държавен служител, който има членове на семейството, вярващи във Всемогъщия Бог, ще бъде сурово наказан, ще го освободят от работа и социалните му осигуровки ще бъдат отнети, а децата му няма да могат да кандидатстват в университет, да служат в армията или да кандидатстват за държавна работа. От днес нататък вече ти е забранено да вярваш във Всемогъщия Бог!“. След като завърши тирадата си, той излезе бясно от къщата. Доста се ядосах и си помислих: „В нашата вяра всичко, което правим, е да ядем и пием Божието слово, да се стремим към истината и да вървим по правилния път — не правим нищо незаконно. Но въпреки това Компартията пак има за цел да ни арестува и потиска. Ама че са зли! Както и да ме преследват, аз ще продължа да следвам Всемогъщия Бог!“.

На следващия ден, след като приключих с изпълнението на дълга си и се прибрах вкъщи, строгата ми свекърва започна да ме разпитва: „Защо се прибираш толкова късно? Наистина ли ще продължиш да вярваш, макар и сега да е толкова опасно да го правиш? Днес прочетох в интернет, че може да те арестуват и да те вкарат в затвора заради това, че вярваш в Бог. Децата ви няма да могат да кандидатстват за колеж, а ти и съпругът ти ще бъдете освободени от длъжностите си на държавни служители. Заради бъдещето на моята внучка реших да спра да вярвам в Бог“. Със зловеща усмивка съпругът ми отбеляза: „Виждаш ли, майка ми има някакъв разум! Щом чу, че могат да те арестуват заради практикуване на вяра, тя веднага се отказа. Ти също трябва да спреш да вярваш! Ако те арестуват, докато вярваш, цялото ни семейство ще бъде въвлечено в това изпитание и всичко ще бъде заради теб. По-добре премисли това!“. Като чух това, малко се притесних и си помислих: „Ако продължавам да практикувам вяра и да изпълнявам дълга си, и бъда хваната и арестувана, съпругът ми ще бъде уволнен от работа, а това ще се отрази негативно и на дъщеря ми. Ако това се случи, със сигурност и двамата ще ме намразят. Може би мога да избягвам да ходя на събрания за известно време, за да не създавам неприятности на семейството си“. Но когато ми хрумна тази мисъл, вътрешно се почувствах много неспокойна. Помислих си: „Ако не ходя на събрания и не изпълнявам дълга си, за да не бъда арестувана от Компартията, ще мога ли все пак да си остана вярваща? Ще мога ли все пак да постигна истината?“. Побързах да се обърна към Бог. Точно тогава се сетих за Божиите слова, които казват: „Моя е последната дума във всичко случващо се във вселената. Съществува ли нещо извън Моя контрол? Каквото кажа, то става, и кое човешко същество може да промени решенията Ми?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Думите на Бог към цялата вселена, Глава 1). Докато разсъждавах над Божиите слова, придобих по-ясно разбиране. Всички наши човешки съдби са в Божиите ръце. Бог вече беше предопределил дали аз и съпругът ми щяхме бъдем уволнени и какво щеше да е бъдещето на дъщеря ми. Това не са неща, които обикновените хора могат да решат. След като осъзнах това, им казах: „Бог има последната дума за това дали ще бъда арестувана и дали това ще се отрази на бъдещето на детето ни. Човекът е Божие творение и за нас е напълно естествено и оправдано да вярваме в Бог и да Го почитаме. Знам, че именно това трябва да правя, така че няма да се съглася с вас да изоставя истинския път“. Съпругът ми се разгневи и започна да ме унижава и да отправя словесни нападки: „Осъзнай се! Работили сме в системата на Компартията толкова много години, а ти все още не разбираш тяхната политика? Не е възможно в Китай да имаш истинска религиозна свобода. В Китай можеш да вярваш единствено в партията. Каквото реши партията, това е законът и не можеш да му се противопоставяш. Вземи за пример инцидента на площад Тянанмън: онези студенти просто се опитваха да постигнат демокрация и свобода, но бяха брутално смазани от Компартията и дори несправедливо ги обвиниха в подстрекаване към бунт и революция, за което много от тях бяха арестувани и хвърлени в затвора. Имаше дори студенти, които бяха прегазени от танкове. Само при мисълта за това ме побиват тръпки. Помисли: ако могат да постъпват толкова брутално със студентите, наистина ли мислиш, че вас, вярващите, ще ви оставят да се измъкнете лесно? Трябва да видиш това, което ще ти избоде очите: ти си китайски гражданин и затова можеш да вярваш само в Компартията и категорично не можеш да вярваш в Бог“. Като чух аргумента на съпруга си, си помислих: „Компартията е наистина доста жестока, свирепа и демонична. Ако настоявам да вярвам в Бог и ме хванат, със сигурност ще ме пребият до смърт“. Нямаше как изобщо да не се уплаша. Точно тогава си спомних словата на Господ Исус, в които се казва: „Не се бойте от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро се бойте от онзи, който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла“ (Матей 10:28). Божиите слова ме изпълниха с вяра — всички събития и неща са в Божиите ръце и без Божието позволение Компартията не би могла и с пръст да ме докосне. Дори ако накрая ме арестуват, пребият до смърт или осакатят, това ще бъде с Божието позволение. Ако можех да остана непоколебима в свидетелството си и да унижа Сатана, животът ми нямаше да бъде изживян напразно. Не биваше да бъда възпряна от това, което съпругът ми току-що каза, и да живея недостоен живот под властта на Сатана като него. Трябваше да се уповавам на Бог, за да остана непоколебима в свидетелството си.

След като съпругът ми видя, че все още не бях изоставила вярата си, той често се взираше в недостатъците ми, очерняше ме и ме порицаваше. Дори ме критикуваше пред дъщеря ми, че не съм вършела работата, която трябвало да върша. Свекърва ми също започна да ме гледа лошо и да ме ругае, като казваше, че съм имала твърде много свободно време, което да губя за безполезни неща, и съм пренебрегвала бъдещето на детето и семейството си в полза на собствената си вяра. Освен дъщеря ми никой не искаше да говори с мен — сякаш за мен нямаше място в семейството. С течение на времето започнах да се чувствам малко слаба, затова дойдох пред Бог в молитва и търсене и видях този откъс от Божието слово: „Големият червен змей преследва Бог и е Негов враг и затова в тази земя хората са подложени на унижение и потисничество заради вярата си в Бог. […] За Бог е изключително трудно да върши делото Си в земята на големия червен змей, но именно чрез тази трудност Бог изпълнява един етап от Своето дело, като проявява Своята мъдрост и Своите удивителни деяния, използвайки тази възможност, за да направи тази група хора пълноценни“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Толкова просто ли е Божието дело, колкото си представя човек?). Чрез Божиите слова научих, че режимът на Компартията е режим на Сатана. Компартията дълбоко мрази Бог и истината и затова всички, които вярват в Бог в Китай, неизбежно са подложени на потисничество от страна на Компартията. Божията мъдрост обаче се прилага въз основа на коварствата на Сатана и Бог използва трудните условия, създадени от арестите и потисничеството на Компартията, за да усъвършенства нашата вяра. Наред с Компартията ме преследваше и съпругът ми, а семейството ми ме отхвърли. Страдах и се чувствах малко унизена, но това беше страданието, което идваше със стремежа към истината и следването на правилния път, така че си заслужаваше. Не биваше да потъвам в негативизъм и слабост, което беше обидно за Бог. Трябваше да остана непоколебима в свидетелството си за Него! Когато осъзнах това, вече не се чувствах толкова тъжна и придобих нова вяра.

След това съпругът ми и свекърва ми се редуваха да ме наблюдават и не ми позволяваха да присъствам на събрания или да чета Божиите слова. Аз обаче не им позволих да ме възпират и се измъквах, когато те не гледаха, за да посещавам събранията, и четях Божиите слова през нощта под завивките с фенерче. Но един ден, когато излизах за едно събрание, свекърва ми ме хвана и със сълзи на очи каза: „Дете, моля те, моля те, спри да вярваш в Бог. Ако те хванат, какво ще стане със семейството ни? Синът ми каза, че ако продължаваш така, ще се разведе с теб. Ти си добра снаха, не искам да те загубя и не мога да понеса да виждам как семейството ни се разпада“. Наистина ми беше тежко да видя свекърва си в този вид със сълзи, които мокреха бузите ѝ. Преди тя винаги се беше отнасяла с мен като със собствена дъщеря и не можех да понеса да я виждам как страда, така че проведох общение с нея: „Мамо, ти самата си чела Божието слово, така че знаеш, че Бог е създал човечеството, небето, земята и всички неща. Животът ни и всичко, на което се радваме, идват от Него и да вярваш в Бог и да Го почиташ, е напълно естествено и оправдано. В последните дни Всемогъщият Бог е изразил много истини, за да ни спаси от греха. Ако се откажем от вярата си от страх да не ни арестуват, ще изгубим шанса си да бъдем спасени. Освен това аз вървя по правилния път на живота в моята вяра в Бог. Ако семейството ни се разпадне, не е ли виновна Компартията? Компартията е истинският злодей тук. Трябва да останем непоколебими в свидетелството си по време на това изпитание и да не предаваме Бог“. Свекърва ми гневно отвърна: „Знам, че е добре да вярваме в Бог, но как да се осмеля да продължа да вярвам, след като Компартията извършва арести? Ако държиш да вярваш в Бог, няма да имам друг избор, освен да застана на страната на сина си в името на семейството ни“. Единственото, което можех да направя, беше да ѝ кажа: „Ако искаш да се откажеш от вярата си, това е твой избор, но моля те, недей и ти, наред с Компартията, да ми пречиш и да ме преследваш заради това, че вярвам в Бог. Знаеш, че вярвам в истинския Бог и следвам истинския път. Дори да бъда арестувана и изпратена в затвора, до последно ще продължа да вярвам в Бог“. Като чу това, тя избухна и ядосано се върна в спалнята си, като на излизане затръшна вратата.

Когато съпругът ми се върна вкъщи и чу, че съм била на събрание, започна гневно да ме разпитва: „Това предсмъртно желание ли е, или какво? Да не мислиш, че това, което казват в интернет, е шега? То е от от уебсайта на Националната служба за обществена сигурност. Знаеш ли, че много вярващи във Всемогъщия Бог вече са били арестувани, а някои от тях са били осъдени на затвор, пребити до смърт или осакатени? Не позволявай вярата ти да съсипе семейството ни!“. В див пристъп на ярост той започна да рови из спалнята ни, като търсеше моите книги с Божиите слова, и хвърли на земята фенерчето, с което четях, като крещеше: „Ако не се откажеш от вярата си и упорито продължаваш да вярваш в Бог, повече няма да си част от това семейство! Страхувам се и съм напрегнат всеки ден заради твоята вяра в Бог. Знаеш ли, че можем да загубим работата си, ако те арестуват? Жената на колегата ми постоянно повдига пред мен въпроса за това, че си вярваща, и вече ми е много неловко на работа. Заради теб изгубих напълно добрия си имидж! Трябва да ми дадеш отговор днес: Вярата си ли избираш, или нашето семейство? Ако избереш нашето семейство, тогава просто си живей нормално и прилично у дома, няма да имаш никакви задължения и дори ще ти давам пари всеки месец, за да играеш маджонг. Ще ти дам всичко, от което се нуждаеш. Ако държиш да продължиш с вярата си в Бог, ще се разведа с теб, няма да получиш никакъв дял от имуществото ни и няма да ти позволя да виждаш дъщеря ни“. Бях съкрушена да видя колко безсърдечен и жесток бе станал съпругът ми. От очите ми бликнаха сълзи и се почувствах дълбоко наранена. Бях работила толкова усилено, за да печеля пари за семейството ни, току-що бяхме ремонтирали къщата, а сега съпругът ми просто щеше да ме изпрати да си вървя след повече от десет години щастлив брак само за да спаси имиджа си и бъдещите си перспективи. Вече беше ясно, че бракът ни съществува само фиктивно. Отговорих му с думите: „Дори да ме оставиш без нищо след развода ни, аз пак ще избера да следвам Бог“. Със зловещ, отвратителен глас той отговори: „Ако ще избираш да следваш Бог, няма да те улесня. Ще те изпратя в Службата за обществена сигурност, те ще намерят как да се разправят с теб!“. С това той ми показа едно писмо, което беше разпечатал, в което пишеше: „Съпругата ми вярва във Всемогъщия Бог и вече не може да бъде спасена. Опитах всичко възможно, но тя просто не ме слуша, така че не ми остава нищо друго, освен да помоля Службата за обществена сигурност да ми помогне да се справя с жена си. Ако се изисква някакво съдействие от моя страна, ще се подчиня напълно“. Когато видях това писмо, побеснях. Помислих си: „Що за съпруг е той? Той е просто един демон! Явно е наясно колко брутално се е отнасяла Компартията към вярващите в Бог, но въпреки това е готов да ме изпрати в Службата за обществена сигурност. Не ме ли изпраща реално на смърт?“. Много се разтревожих, като видях, че собственият ми съпруг бе загубил напълно човешката си природа и сега беше способен да направи всичко. „Ако той наистина ме заведе в Службата за обществена сигурност, какво ще правя тогава? Тези хора са специалисти в това да нараняват и дори да убиват вярващи“. Колкото повече си мислех за това, толкова повече се страхувах, затова непрекъснато се молех на Бог да ми даде вяра и сила. След молитвата си припомних един откъс от Божиите слова, който бях чела по време на духовната си практика: „Не трябва да се боиш от това или онова; независимо пред колко трудности и опасности се изправяш, можеш да останеш уравновесен пред Мен, незадържан от никакви спънки, така че волята Ми да бъде изпълнена безпрепятствено. Това е твое задължение; […] Не се бой! С Моята подкрепа кой би могъл да препречи този път? Помни това! Не забравяй!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 10). Божиите слова ме изпълниха със сила и вяра — Бог е моят щит, така че няма от какво да се страхувам. С твърда убеденост казах на съпруга си: „Дори да ме предадеш на Службата за обществена сигурност, аз ще продължа да вярвам в Бог. Трябва да знаеш, че Компартията може само да малтретира и измъчва тялото ми, но никога няма да унищожи волята ми да следвам Бог. Както и да ме преследват, аз ще продължа да вярвам в Бог, дори и това да означава смърт за мен!“. Като видя колко твърдо решена бях във вярата си, съпругът ми поклати примирено глава и каза: „О, не, о, не, тя вече е неспасяема!“. Когато видях, че съпругът ми бе изчерпал идеите си, аз благодарих на Бог от цялото си сърце за това, че ми даде вярата да отстоявам позицията си.

След вечеря седнах на леглото си и размишлявах за всичко, което се беше случило през този ден. Осъзнах, че не мога да продължа да живея в тази къща. Докато мислех за това, малко се натъжих — не ми се искаше да си тръгна и от очите ми потекоха сълзи. Като видя, че плача, съпругът ми се опита отново да ме изкуши, като каза: „Ако обещаеш да не вярваш в Бог, няма да се разведа с теб и няма те изпратя в Службата за обществена сигурност. Тогава семейството ни ще може пак да си живее хармонично, както преди“. Аз отговорих: „Всемогъщият Бог е изразил истините, за да извърши делото по съда и пречистването на човечеството. Всички ние трябва да приемем истината и да дойдем пред Бог в покаяние, за да бъдем спасени от Него. Това е единственият ни изход. В наши дни се случват все по-големи бедствия. Ако продължиш да следваш Компартията във възпрепятстването и преследването на вярата ми в Бог, ще станеш жертва на тези бедствия и ще бъдеш наказан!“. Съпругът ми просто не можеше да приеме това, което казвах, и гневно отвърна: „Изобщо не ми говори за вярата си. Дори Всемогъщият Бог действително да е истинският Бог, аз пак няма да вярвам в Него. Ако ти продължаваш упорито да вярваш в Бог, още утре ще те заведа в Службата за обществена сигурност!“. Като видя, че не го слушам, той изпадна в ярост. Притисна ме на леглото, удари ми един шамар и започна да ме души, като казваше: „Твоята вяра не само разруши семейството ни, но повлича и мен надолу. Ще видим дали пак ще вярваш в Бог, след като те пребия до смърт!“. Докато се борех отчаяно да се освободя, свекърва ми чу суматохата и влезе в спалнята ни. Тя ме нахока, като каза: „Заради твоята вяра това семейство се разпадна, а сега тя повлича и сина ми“. Това ме вбеси и си помислих: „Истинската причина да изчезне хармонията в семейството ни е, че вие двамата повярвахте на слуховете на Компартията и започнахте да ме преследвате заради религиозната ми практика. Просто няма никакъв здрав разум в това да казвате, че всичко е по моя вина, вместо да мразите Компартията. Не мога повече да живея така“. Бях толкова ядосана, че се затичах към прозореца и се готвех да скоча и да сложа край на живота си. Точно когато се канех да скоча, свекърва ми размаха пръст към мен и каза: „Давай, скачай. Скочи през прозореца, никой няма да жертва живота си заради теб!“. Като каза това, аз изведнъж се опомних и се сетих за Божиите слова, в които се казва: „През тези последни дни трябва да свидетелствате за Бог. Колкото и да е голямо страданието ви, трябва да вървите до самия край и дори до последния си дъх трябва да продължавате да сте верни на Бог и да се оставяте на устроеното от Бог; само това е истинска любов към Бог и само това е силно и отекващо свидетелство“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само чрез преживяването на болезнени изпитания можеш да опознаеш Божията обичливост). Докато разсъждавах върху Божиите слова, не можех да сдържа сълзите, които се стичаха по лицето ми. Въпреки че семейството ми не ме разбираше и дори ме преследваше, Бог продължаваше да ме просвещава и напътства, за да ми покаже какво е Неговото намерение. В такава обстановка знаех, че трябва да се уповавам на Бог, да поддържам вярата си в Него и да остана непоколебима в свидетелството си, за да унижа Сатана. Аз обаче не търсех Божието намерение и когато се сблъсвках с някакво преследване, исках да избягам чрез смъртта. Не се ли бях хванала на уловката на Сатана? Бях толкова глупава и не бях успяла да свидетелствам. Не можех повече да се оставям на заблудите на Сатана. Трябваше да продължа да живея, да вярвам в Бог и да изпълнявам дълга си, както и да ме преследваше семейството ми.

Когато съпругът ми осъзна, че не може да ме спре, той повика чичо си. Чичо му ми каза: „Чувам, че държиш да продължиш да вярваш в Бог. Знаеш, че ако те хванат, това ще засегне цялото семейство и племенникът ми ще се разведе с теб. Ако тази вечер напишеш обещание, че няма да вярваш в Бог, това семейство може да остане заедно“. След това съпругът ми ми подаде химикалка и лист хартия и ми каза да напиша обещанието. В главата ми се въртяха мисли: „Ако наистина се разведем, какво ще стане с детето ни? Тя е още малка и ако ме няма мен, за да се грижи за нея, другите може да ѝ се подиграват. Ако съпругът ми се ожени повторно, дали мащехата ѝ ще я малтретира? Дали ще израсне в добро здраве? Ако външно се съглася да напиша обещанието и запазя вярата си в тайна, семейството ще остане заедно и аз ще мога да продължа да вярвам. Няма ли така и вълкът да е сит, и агнето цяло?“. Но мисълта да направя това ме правеше неспокойна и затова се помолих на Бог, като търсех как да постъпя, за да бъда съгласно Неговото намерение. След молитвата ме осени мисълта, че да напиша обещанието би било предателство спрямо Бог. Осъзнах, че за пореден път почти се бях поддала на триковете на Сатана. Ако напишех това обещание, щях да предам Бог и да не успея да свидетелствам, така че категорично не можех да го напиша. Тъй като все още не бях започнала да пиша обещанието, чичото на съпруга ми стисна зъби и каза: „Толкова ли е страшно наистина, ако спреш да вярваш в Бог? Ако жена ми се държеше като теб, щях да ѝ счупя ръцете и краката. Да видим дали тогава тя щеше да може да практикува вяра!“. От думите му ми призля и се зачудих как изобщо човек може да изрече такава гадост. Не говореше ли той точно като дявола? Гневно отвърнах: „НЯМА да напиша това обещание!“. Веднага щом казах това, съпругът ми ядосано грабна споразумението за развод, което беше написал, и без колебание се подписа. В споразумението пишеше, че къщата и детето ни ще останат за него, а аз няма да имам нито собственост, нито право да посещавам дъщеря ни. Въпреки че се бях подготвила психически за развода преди това, накрая, когато това се случи в реалния живот, все пак започнах да се чувствам малко слаба. Бях работила усилено, за да стигнем до там, където бяхме, а сега щях да остана без дома ни и без достъп до дъщеря ни. Не можех да понеса да напусна това семейство, да оставя дъщеря си, но съпругът ми оказваше натиск и аз просто не можех да реша. Точно тогава си спомних един откъс от Божието слово. Всемогъщият Бог казва: „Ти трябва да понесеш трудности заради истината, трябва да се жертваш заради истината, трябва да изтърпиш унижения заради нея, и за да добиеш повече от истината, трябва да изтърпиш още повече страдания. Това е, което трябва да направиш. Не бива да зарязваш истината заради насладата от хармоничен семеен живот и не бива да губиш достойнството и почтеността на целия си живот в името на моментното удоволствие. Трябва да се стремиш към всичко, което е красиво и добро, и да се стремиш към път в живота, който да е по-смислен. Нима не пропиляваш живота си, ако го живееш по такъв вулгарен начин, без да преследваш никакви цели? Какво можеш да придобиеш от такъв живот? Трябва да се отречеш от всички плътски удоволствия заради една истина, а не да зарязваш всички истини заради малко удоволствие. Такива хора нямат нито почтеност, нито достойнство; тяхното съществуване е безсмислено!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че е ценно и смислено да се страда, за да се постигне истината. Само живот, прекаран в стремеж към истината във вярата, е смислен. Ако накрая заживеех лесен начин на живот поради стремежа си към семейна хармония и плътски удобства, но изгубех възможността да бъда спасена от Бог, щях да съжалявам за това до края на живота си. Колкото до бъдещето на дъщеря ми и до това какви страдания щеше да ѝ се наложи да понесе, Бог вече бе предопределил всичко това. Дори и да останех до нея, нямаше как да гарантирам, че тя ще живее всеки ден в добро здраве, а още по-малко щях да мога да променя съдбата ѝ. Трябваше да оставя съдбата ѝ на Бог и да се покоря на Неговото устройване и подредби. След като разбрах Божието намерение, почувствах, че пред мен се бе открил път, и не се чувствах толкова разстроена. След това си спомних друг откъс от Божието слово, който гласи: „Всеки, който не признава Бог, е враг. Иначе казано, всеки, който не признава въплътения Бог — независимо дали е вътре в този поток, или извън него — е антихрист! Кой е Сатана, кои са демоните и кои са Божиите врагове, ако не противници, които не вярват в Бог?“ „Вярващите са несъвместими с невярващите; те са по-скоро противници“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно). Докато разсъждавах върху Божиите слова, си спомних, че когато съпругът ми чу, че вярващите в Бог ще бъдат арестувани и потискани от Компартията, той започна да ме преследва, като не ми позволяваше да чета Божиите слова, забраняваше ми да се срещам с братя и сестри, използваше всички необходими средства, за да възпрепятства практикуването на вярата ми и дори стигна дотам, че заплаши да ме изпрати в Службата за обществена сигурност, където ме чакаше сигурна гибел. Сега той ме принуждаваше да напиша обещание, че няма да практикувам вяра, като се заканваше да се разведе с мен, да ме изрита и да ме остави без нищо, ако не го напиша. Видях, че съпругът ми не е нищо повече от демон, който се противопоставя на Бог и мрази истината. Като се има предвид, че и той се противопоставяше на Бог наред с Компартията, докато аз се стремях да следвам Бог и да вървя по правилния път, явно се движехме в различни посоки и щяхме само да страдаме, ако останехме заедно. Когато осъзнах това, успях спокойно да се изправя пред ситуацията, в която се намирах, и реших да подпиша документите за развод.

Чрез преживяването на това изпитание осъзнах отвратителната, отблъскваща и противопоставяща се на Бог природа на Компартията. Както се казва в Божието слово: „Религиозна свобода? Законните права и интересите на гражданите? Всичко това са трикове за прикриване на греха! […] Защо се поставя такова непреодолимо препятствие пред Божието дело? Защо се използват различни трикове, за да се измами Божият народ? Къде са истинската свобода и законните права и интереси? Къде е справедливостта? Къде е удобството? Къде е топлината? Защо се използват измамни схеми, за да се мами Божият народ? Защо се използва сила, за да се потули идването на Бог? Защо не се остави Бог да броди свободно по земята, която е създал? Защо се преследва Бог, докато Той няма къде да си отдъхне?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (8)). Управлението на Компартията е управление на самия Сатана. За да укрепи стабилността на своето автократично управление, Компартията яростно се противопоставя на Бог и прави всичко възможно, за да смути и унищожи Божието дело за спасяване на човечеството. Тя използва медиите, за да клевети, злослови, заклеймява и хули Бог. Освен това прилага всякакви стратегии за арестуване и потискане на християните и подвежда и подстрекава семействата на християните да ги потискат и нападат, с което предизвиква разпад на семействата им. В същото време изопачава истината и твърди, че вярващите изоставят семействата си — колко достойна за презрение и зла е тя! Чрез преживяването на това преследване придобих прозрение за истинската същност на омразата на съпруга ми към истината. Също така разбрах, че Бог е единственият, на Когото мога истински да се уповавам. Когато бях най-слаба и най-измъчена, Божиите слова ме просветляваха и напътстваха отново и отново, като ми вдъхваха вяра и сила и ми позволиха да прозра злия заговор на Сатана, за че да мога да се остана непоколебима пред потисничеството. Отсега нататък ще продължавам да се стремя към истината и да изпълнявам добре дълга си, за да се отплатя на Бог.