През януари 2019 г. един приятел свидетелства пред мен за делото на Всемогъщия Бог от последните дни. Тогава прочетох словата на Всемогъщия Бог и те дълбоко ме привлякоха. За мен това беше нова истина — не бях на себе си от радост. Всемогъщият Бог е обяснил неща, които религиозният свят не може да разбере — тайните на Библията, тайните на въплъщението, корена на човешката поквара и пътя към отърваването от греха, пречистването и спасението. Никой човек не можеше да изрече такива думи. Почувствах, че това е гласът на Бог, че Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус. С радост го приех и споделих тази страхотна новина със семейството си. Майка ми, леля ми и някои братя и сестри приеха Всемогъщия Бог. Събирахме се всеки ден да четем словата на Всемогъщия Бог и се радвахме на истините, които е изразил. Чувствахме, че печелим много — повече, отколкото през всичките години в религията.

Скоро местните дякони и пасторката разбраха за вярата ми. Една вечер у нас неочаквано дойде един дякон и ме попита: „Защо ти и майка ти не идвате на служба?“. Казах му: „Вече не ходя на църква, защото намерих истинския път. Господ Исус се е завърнал, Той е Всемогъщият Бог. Чел съм много от словата на Всемогъщия Бог и съм изумен. Никога не съм чел нещо толкова новаторско. Всемогъщият Бог е разбулил много библейски тайни. Открих, че словата на Всемогъщия Бог са истината, и Той е завърналият се Господ Исус, Когото сме чакали“. Той ме изслуша и отговори с недоверие: „Господ Исус се е завърнал? Как е възможно?“. Казах му: „Всемогъщият Бог е поставил началото на Епохата на царството и извършва ново дело. Епохата на благодатта вече е приключила и Светият Дух вече не работи в религиозните църкви. Същото беше, когато Господ Исус дойде да извършва делото Си. Хората напуснаха храма и Го последваха. Сега трябва да сме в крак с новото Божие дело, за да бъдем спасени от Него в последните дни“. Когато видя, че съм твърдо решен да вярвам във Всемогъщия Бог, дяконът каза, че ще бъда отлъчен и просто си тръгна. След това пасторката и дяконите тръгнаха да тормозят едно семейство, което току-що беше приело Божието дело от последните дни. Пасторката им каза: „Присъединили сте се към Църквата на Всемогъщия Бог и не идвате на служба. Излъгали са ви, Господ не се е завърнал. Като пастор знам всичко за Библията. Ако Всемогъщият Бог наистина беше завърналият се Господ Исус, със сигурност щях да знам“. Тя добави: „Ако настоявате да напуснете църквата, трябва да кажете пред всички, че сте обърнали гръб на Исус. Освен това църквата няма да ви помага по никакъв начин. В неделя трябва да дойдете в църквата и да задраскате имената си, и да го обявите пред цялото паство. Иначе ще бъдете изгонени от селото“. Бях бесен. Всеки има право на свобода на вярата, но те използваха такива подли тактики, за да пречат на хората да изследват истинския път. Ако бяха доброжелателни служители, трябваше да имат търсещо сърце, да разберат на какво е посветена църквата на Всемогъщия Бог и да изследват делото на Всемогъщия Бог. Но изправени пред завръщането на Господ, те просто сляпо му се съпротивляваха и заклеймяваха. Какви търсачи на истината са те?

Отидох да ги видя на другия ден. Братът каза, че те вярват, че Всемогъщият Бог е истинският Бог, така че дори да ги изгонят от селото, ще продължат да вярват в Него. След това пасторката започна да разпространява лъжи и слухове, за да пречи на хората да изследват истинския път. Това ми показа, че да вярваш в Бог и да Го следваш, не е лесна работа. Точно както е казал Господ Исус: „Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води към погибел, и мнозина са онези, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които ги намират“ (Матей 7:13-14). Въпреки че пасторката ни възпрепятстваше и потискаше, ние бяхме приели истинския път и бяхме намерили пътя към вечния живот. Бяхме благословени. Помислих си как Господ Исус бе угнетяван от юдейската религия, когато дойде и извърши делото Си. Малцина Го последваха тогава. Сега Всемогъщият Бог е дошъл да върши дело и също е потискан от религиозния свят. Повечето хора слушат и вярват на духовенството и не приемат идването на Господ. Това ми изясни и един факт — истинският път е бил потискан от древността. Малцина приемат истинския път и следват Бог, докато мнозина почитат хора и следват пасторите в религията. Това също ме направи по-силен във вярата ми да следвам Всемогъщия Бог.

После тя докладва вярата ми във Всемогъщия Бог на Църковната асоциация. Една вечер пасторката дойде у нас с група хора. Каза ми да отида в къщата на някой дякон и ясно да обясня вярата си във Всемогъщия Бог на цялото духовенство и на всички колеги. Бяха толкова зли, заклеймяваха Божието дело в последните дни и му се противяха. Нямах смелостта да се изправя пред тях. Но знаех, че ако не отида да се срещна с тях, щяха да си измислят слухове. Бог ме беше дарил със Своята благодат, като ми беше позволил да чуя гласа Му и да науча някои истини. Сега, когато имаше нужда да свидетелствам за делото Му, не можех да избягам. За това се помолих: „Всемогъщи Боже, моля Те, води ме и ми дай нужните думи, за да имам вярата да свидетелствам за делото Ти“. Когато стигнах до къщата на дякона, седнах на един стол и видях над дванадесет души да седят около мен, включително петима пастори от Църковната асоциация, както и селското духовенство и някои членове на паството. Като видях толкова хора там, отново се почувствах плах и не знаех какво ще последва. Непрестанно се молех на Бог в сърцето си да ми помогне да се успокоя. Постепенно страхът отшумя, защото знаех, че Всемогъщият Бог е с мен. Една по-възрастна пасторка от Църковната асоциация ме попита много строго: „Защо ти, майка ти и баба ти не идвате на служба? Знаете ли какво е църквата? Знаете ли, че да я напуснете означава да предадете Господ Исус и Той ще ви изостави?“. Казах ѝ: „Господ Исус ни е казал: „Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях“ (Матей 18:20). Какво е истинска църква? За да бъде църква, няма значение колко членове има или къде се намира. Колкото и хора да идват на събрания, ако имат делото на Светия Дух, Божието присъствие и притока на истината, това е църква. Сега ако погледнем днешната църква, има ли тя делото на Светия Дух? Носи ли просветление четенето на Божието слово? Службите приятни ли са и осигуряват ли препитание? Пасторите само проповядват едно и също, а то изобщо не помага на хората да опознаят Господ. Вярващите не могат да получат никакво препитание за живот. Те са слаби и негативни, алчни за богатство и други светски неща. Днешната църква е като храма по времето на Господ Исус — загубила е делото на Светия Дух и не може да се нарече истинска църква. Защо искаме да вярваме във Всемогъщия Бог сега и да спрем да ходим на служби? Защото всичко, което е изразил Всемогъщият Бог, е истина. Той е разбулил толкова много скрити тайни на Библията. Четенето на словата на Всемогъщия Бог наистина отвори очите ми, озари сърцето ми и подхрани духа ми. Това е плодът на делото на Светия Дух. Всемогъщият Бог е появата на истинския Бог и Църквата на Всемогъщия Бог е истинската църква. Днес много истински вярващи от различни вероизповедания, които копнеят за идването на Господ, четат словата на Всемогъщия Бог онлайн по различни начини. Те са сигурни, че това е Божият глас. Защо не изследвате това? Вие сте пастори, проповедници в църквата. Трябва да водите вярващите да приветстват Господ. Така бихте поели отговорност за живота им!“. Когато свърших, всички затихнаха.

После пасторката ме пита: „Казваш, че Господ Исус се е завърнал. Откъде знаеш?“. Тогава тя отвори Библията, посочи един откъс и ми каза: „В Библията пише: „А за онзи ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец“ (Матей 24:36). Това значи, че никой няма да разбере, когато Господ дойде. Ти как разбра?“. Казах: „Ако абсолютно никой не знаеше, че е дошъл, как бихме Го приветствали?“. В Библията пише: „А за онзи ден и час никой не знае“, което означава, че никой не знае часа на идването Му, но Той ще проговори, след като дойде, и ще извърши делото Си. Когато чуем гласа на Господ и разберем истините, които е изразил, няма ли да сме сигурни, че се е завърнал? Точно както казва Господ Исус: „А посреднощ се нададе вик: Ето, младоженецът иде! Излизайте да го посрещнете!“ (Матей 25:6). „Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“ (Откровение 3:20). Затова ключът към приветстването на Господ е да слушаме гласа Му. Ако чуем някой да казва, че младоженецът е дошъл, тоест, да свидетелства за завръщането на Господ, трябва да отидем да се срещнем с Него и смирено да слушаме гласа на Господ. Само такъв човек е разумна девица, която може да приветства Господ и да пирува с Него. Според вашето мислене никой няма да разбере дори след като Господ е дошъл. Тогава как могат всичките тези библейски откъси да бъдат обяснени и оправдани?“. Дадох им и пример. Казах им: „Спомнете си времето, когато Господ Исус дойде да извърши делото Си. Първоначално никой не Го разпозна като Бог. Когато започна да работи и говори, Светият Дух свидетелства: „Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение“ (Матей 3:17). След това Той започна да показва знамения и чудеса, да изцерява болните, да проповядва пътя на покаянието и да опрощава греховете на хората. Той започна делото на изкуплението от Епохата на благодатта. Едва тогава хората разпознаха Господ Исус като Изкупителя на човечеството, Самия Бог. Вярата ни в Господ не се ли основава изцяло на делото и словата Му? Големите бедствия вече са започнали — всички пророчества за пришествието на Господ са изпълнени. Той се е завърнал и извършва делото Си. Той изразява истините, необходими за пречистването и спасението на човечеството, и върши делото на правосъдието, като започва от Божия дом. Той е създал група от победители. Това са факти, които никой не може да отрече. Не можем пасивно да чакаме гибелта си и да преценяваме Божието дело според представите си. Така ще пропуснем шанса си да приветстваме Господ“. След това една млада пасторка от Църковната асоциация се ядоса и ме попита: „Къде е този Всемогъщ Бог? Виждал ли си го? Ако не, откъде си толкова сигурен, че Той е завърналият се Господ Исус?“. Отговорих ѝ с въпрос: „Ти, като вярваш в Господ Исус, виждала ли си Го? Щом никой от нас не е виждал Господ, защо вярваме в Него?“. Никой не отговори. Тогава казах: „Преди, когато Господ Исус работеше в плътта, не Го ли бяха виждали много хора? Първосвещениците, книжниците и фарисеите бяха виждали лицето на Господ, но разпознаха ли Го като Господ? Последваха ли Го? Не само че не Го последваха, но и Го заклеймиха и отхвърлиха, и в крайна сметка разпънаха Господ Исус на кръста. Какво означава всичко това? Дори да видиш лицето на Господ, ако не Го разбираш и не можеш да разпознаеш гласа Му, ще продължаваш да Му се противопоставяш и ще бъдеш заклеймен от Него. Ако бяхте родени в тази епоха, и бяхте видели Господ Исус и бяхте чули проповедите Му, щяхте ли да Го разпознаете като Христос? Трудно е да се каже“. Когато свърших, пасторката ми отвърна: „Казваш, че Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус. На какво основание?“. Отговорих: „Господ Исус е казал: „Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват“ (Йоан 10:27). За да определим дали Всемогъщият Бог е проявлението на Бог, най-важното е да разберем дали говори истината. Ще ви прочета словата на Всемогъщия Бог и ще видите дали това е Божият глас. Тогава ще разберете дали Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус“. Тогава им прочетох няколко откъса от словата на Всемогъщия Бог от телефона си.

Всемогъщият Бог казва: „Осъществявам делото Си из цялата вселена и от изток безспир прогърмяват оглушителни тътени и разтърсват всички народи и религии. С гласа Си преведох цялото човечество в настоящето. Карам всички хора да бъдат завоювани от Моя глас, да попаднат в този поток и да се предадат пред Мен, защото отдавна прибрах славата Си от цялата земя и отново я пуснах навън на изток. Кой не копнее да види Моята слава? Кой не очаква с трепет завръщането Ми? Кой не жадува за повторното Ми явяване? Кой не копнее за обичливостта Ми? Кой не би дошъл при светлината? Кой не би погледнал към изобилието на Ханаан? Кой не копнее за завръщането на Избавителя? Кой не обожава Този, чието могъщество е безгранично? Гласът Ми ще отекне из цялата земя. Ще се обърна към Моя избран народ и ще им говоря още, подобно на мощен гръм, разтърсващ планините и реките. Отправям думите си към цялата вселена и към човечеството. Ето защо Моето слово е пазено като съкровище от хората и цялото човечество цени думите Ми. Светкавицата проблясва от изток чак до запад. Словата Ми са такива, че хората не желаят да се откажат от тях и същевременно ги смятат за неразгадаеми, но им се наслаждават още повече. Всички хора отбелязват Моето пришествие с радост и веселие, като новородено дете. Заради гласа Си ще призова при Себе Си всички хора. От този момент нататък официално ще навляза в човешкия род, за да дойдат те да Ми се преклонят. Със славата, която излъчвам, и с думите, изричани от Моята уста, ще накарам всички хора да дойдат пред Мен и да видят, че светкавицата просветва от изток и че съм слязъл на Елеонския хълм на изток. Ще видят, че от дълго време пребивавам на земята, вече не като Еврейски син, а като Мълнията от изток. Защото отдавна възкръснах и напуснах мястото си сред хората, и след това отново се появих сред тях със слава. Аз съм Този, на когото се покланяха от векове, а също съм и младенецът, от когото израилтяните се отрекоха преди хилядолетия. При това Аз съм преславният Всемогъщ Бог на днешната епоха! Нека всички да застанат пред Моя трон и да видят великолепния Ми лик, нека чуят Моя глас и се вгледат в делата Ми. Това са всички Мои намерения, това е краят и зенитът на Моя план, а също и целта на управлението Ми: всяка нация да се прекланя пред Мен, да Ме признае всяка уста, всеки човек да се уповава на Мен и всички народи да Ми се подчинят!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Екотът на седемте гръма — предсказващи, че Евангелието на царството ще се разпространи из цялата вселена). „Христос от последните дни носи живот, носи вечния и непреходния път на истината. Тази истина е пътят, по който човек придобива живота, и е единственият път, по който човек познава Бог и получава Неговото одобрение. Ако не търсиш пътя на живота, който дава Христос от последните дни, тогава никога няма да получиш одобрението на Исус и никога няма да бъдеш достоен да влезеш през портата на небесното царство, защото си едновременно марионетка и затворник на историята. Онези, които се ръководят от правила, от думи и са оковани от историята, никога няма да могат да придобият живот, нито пък вечния начин на живот. Това е така, защото всичко, с което разполагат, е мътна вода, към която са се придържали в продължение на хиляди години, вместо водата на живота, която тече от трона. Тези, които не си набавят водата на живота, завинаги ще останат трупове, играчки на Сатана и синове на ада. Как тогава ще могат да видят Бог? Ако само се придържаш към миналото, само се стремиш да оставиш нещата такива, каквито са били, като стоиш на едно място, и не се опитваш да промениш статуквото и да отхвърлиш историята, няма ли тогава неизменно да си против Бог? Етапите на Божието дело са огромни и могъщи, като бушуващи вълни или гръмотевици, а ти седиш пасивно и очакваш унищожение, вкопчил се в глупостта си и не правиш нищо. По този начин как може да се смяташ за човек, който следва следите на Агнеца?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя към вечния живот).

Шепнеха си един на друг, изглеждаха поразени. След това възрастната пасторка ме посочи и каза: „Мисля, че това, което току-що прочете, няма как да са Божиите слова. Божиите слова са милостиви, а това е прекалено сурово. Това не са Божиите слова“. Казах: „Мислиш, че Бог е милостив и не би използвал строги слова, за да разобличава и проклина хората. Сигурна ли си, че това отговаря на действителността? Господ Исус много пъти е смъмрял хората. Да не би да сте забравили? Той заклеймяваше фарисеите с думите: „Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред хората, понеже самите вие не влизате, нито оставяте желаещите да влязат“ (Матей 23:13). „Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото обикаляте море и суша, за да направите един човек прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас“ (Матей 23:15). Има още много такива примери. Това доказва, че Божият нрав съдържа не само милост и любов, но и величие и гняв. Не можем да измерваме Божието дело и словата Му според собствените си представи и измислици. Така бихме допуснали грешката да съдим Бог и да Го поставяме в рамка“. Продължих: „Библията също предсказва Божието правосъдно дело в последните дни: „Защото дойде времето да се започне съдът от Божия дом“ (1 Петрово 4:17). Бог изразява истини и съди човечеството в последните дни, като разпределя всеки според вида му, грижливо разделя овцете от козите, житото от плявата и добрите слуги от лошите. Ако Бог беше дошъл да извършва делото Си в последните дни, изпълнен с милост и любов, без никакво праведно осъждане и проклинане, как би могла да приключи епохата?“. Тогава им прочетох още един откъс от словата на Всемогъщия Бог. Всемогъщият Бог казва: „Ако предположим, че при разкриването на изхода на човека през последните дни Бог продължава да дарява човека с безкрайно състрадание и любов и продължава да бъде любящ към него, като не го подлага на справедлив съд, а по-скоро проявява търпимост, търпение и прошка и прощава на човека, независимо от това колко тежки са греховете му, без никаква справедлива присъда, кога тогава ще приключи цялото Божие управление? Кога подобен нрав на Бог ще бъде в състояние да доведе хората до правилната крайна цел на човечеството? Да вземем за пример един съдия, който винаги проявява любов, който съди с мило лице и меко сърце. Той обича хората въпреки престъпленията, които може да са извършили, обича хората и е търпелив към тях, каквито и да са те. Кога в такъв случай той ще може да произнесе справедлива присъда? В последните дни само справедливият съд ще може да раздели хората според вида им и да ги въведе в новия свят. Така цялата епоха ще бъде доведена до край чрез Божия праведен нрав на съд и наказание“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Видение за Божието дело (3)). След като чуха това, нямаха с какво да ми отговорят. В следващия момент по-възрастната пасторка ме посочи с пръст и ми каза с укор: „Знаеш ли откъде е Църквата на Всемогъщия Бог? От Китай е и е забранена от китайското правителство. Правителството на държавата не я зачита като истинския път. Защо тогава вярваш в нея?“. Отговорих с въпроса: „Кои са хората в китайското правителство? Те последователи на Бог ли са, или са атеистичен, сатанински режим? Как може да вярваш в сатанински режим, като си пастор? Това е глупаво. По твоята логика, ако правителството не одобрява нещо, значи то не е истинският път. Това съответства ли на реалността? Когато Господ Исус дойде и извърши делото Си, не страдаше ли от заклеймяването и потискането на управниците? Как се стигна дотам да Го разпънат? Не бяха ли фарисеите, подчинени на римското правителство, тези, които приковаха Господ Исус на кръста? Според твоята логика всичко потиснато и забранено от правителството не може да бъде истинският път. Не трябва ли тогава да отричаш и заклеймяваш делото на Господ Исус? Това не е ли проява на глупост? В Библията пише: „Целият свят лежи в лукавия“ (1 Йоаново 5:19). Целият свят е в ръцете на Сатана. Властите също са покварени хора — познават ли те Бог? До ден днешен не сме видели ръководители на държава да полагат усилия и да изследват делото на Всемогъщия Бог или да водят хората към това да Го почитат. Какво ни показва това? И в религиозните, и в атеистичните държави, никой управник не познава Бог. Как биха могли те да различат истинския път от фалшивите? Няма как да могат. Техните преценки са изцяло въз основа на сатанинска логика и не съдържат истина“.

Когато казах какво мисля, всички изгубиха дар слово. След известно време старата пасторка ми размаха пръст и каза разпалено: „Ако напуснеш църквата и някой от твоето семейство се разболее, духовенството няма да се моли за него. Няма да се излекува и когато умре, душата му няма да отиде в рая. Тогава какво ще направиш?“. Знаех в сърцето си, че тя се опитва да използва старите селски обичаи, за да ме контролира. Ние ласкаехме пасторите и разчитахме на тях да се молят за нас. Пасторите бяха високо уважавани от вярващите и разчитахме на тях за всичко. Но откакто вярвам във Всемогъщия Бог, разбрах, че духовенството не може да представлява Бог и не определя дали хората ще отидат в рая, след като умрат. И така, казах им: „Ако нещо се случи в семейството ми, няма да имаме нужда от молитвите ви“. По-младата пасторка каза: „Какво ще правите, ако никой не ви помогне за погребение?“. Аз отговорих решително: „Ако някой в семейството ми умре, ще погребем тялото му. Няма нужда от никакви погребални ритуали. Библията казва: „А друг от учениците Му каза: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си. Но Исус му каза: Върви след Мен и остави мъртвите да погребват своите мъртъвци“ (Матей 8:21-22). Кое е по-важно — смъртта на член от семейството или заповедите на Господ? Господ ясно ни е заръчал да Го следваме и да Го почитаме като велик. Това е най-важното. Защо продължавате да се подчинявате на безсмислени обреди, вместо да търсите истината и да приветствате завръщането на Господ? Изходът и крайната цел на човека са в Божиите ръце. Хората не решават тези неща. Хората не могат да отидат в рая заради молитвите на някакъв си пастор — това е абсурдно“. Продължих: „Сега Господ се е завърнал и е изразил много истини. Той ни е показал пътя към отърваване от греха, за да бъдем пречистени и спасени. Ако не последваме Всемогъщия Бог и не приемем съда и пречистването от словата Му, а живеем в безсмислени религиозни обреди, това достатъчно ли е наистина, за да бъдем пречистени?“. След като казах това, загубиха ума и дума. Тогава друг пастор ми се усмихна и ми каза: „Дземон, ти си способен човек, мислещ човек. Църквата те цени. Ако продължиш да работиш за църквата и присъединиш още хора, църквата ще стане по-силна. Заедно можем да вършим Божието дело — това би било прекрасно!“.

Видях, че са много неискрени. Те искаха само да се разпореждат с още хора, защото така щяха да получават повече дарения. Не копнееха за появата на Бог. Казах им: „Приветстването на Бог е по-важно от всичко. Каквото и да казвате, никога няма да спра да следвам Всемогъщия Бог! Вие сте църковни пастори. Защо не водите вярващите към приветстването на Божието пришествие, вместо да му се противите и да го заклеймявате? Не ви ли е страх, че ще тръгнете срещу Бог и ще бъдете наказани от Него?“. Тогава младата пасторка ме прекъсна гневно и каза: „Всичко, което правим, е за да защитим стадата си. Щом си решил да вярваш във Всемогъщия Бог, църквата ще те отлъчи и няма да ти позволим да крадеш овцете ни!“. Като чух това, се ядосах още повече. Господ се е завърнал и иска да намери овцете Си. Тези църковни водачи трябва да поемат инициативата да водят вярващите към изследване на истинския път и да доведат Божиите овце пред Него. Така би постъпил верният слуга. Но те не правят това. За да защитят статуса и прехраната си, те мамят и лъжат вярващите под претекст, че пазят стадата, като повличат хората след себе си, противопоставят се на Божието дело и го заклеймяват. Те са толкова лицемерни — чиста проба лоши слуги! Това ми напомни на цитат от Всемогъщия Бог. „Днес мнозина допускат същата грешка. Заявяват с пълна сила, че Бог ще се появи всеки момент, а в същото време осъждат явяването Му; тяхното „невъзможно“ още веднъж ограничава явяването на Бог в рамките на тяхното въображение. Виждал съм много хора да избухват в див грубиянски смях при срещата си с Божието Слово. Но дали има разлика между този смях и осъждането и богохулството на евреите? Вие не благоговеете в присъствието на истината, а още по-малко изпитвате копнеж. Само учите безразборно и чакате с лековата безгрижност. Какво ще спечелите с това учене и чакане? Мислите ли, че ще получите лични напътствия от Бог? Ако не можеш да отличиш Божиите слова, по какъв начин си достоен да станеш свидетел на появяването на Бог?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 1: Появата на Бог възвестява нова епоха). Словата на Всемогъщия Бог са кристално ясни. Тези пастори не проявяват и капка уважение към истината и Божието дело. Те са антихристите, лошите слуги, разобличени от Бог в последните дни. Те нямат право да свидетелстват за Божията поява. В крайна сметка, когато видяха колко непоклатима е вярата ми във Всемогъщия Бог, нямаше какво да направят, освен да ме пуснат да си отида.

Разпространяваха представи и слухове сред вярващите. Не им позволяваха да имат контакт с вярващи във Всемогъщия Бог и ги подлъгваха да Му се противят. Те предупреждаваха всеки един човек, че ще бъде изхвърлен от църквата, ако последва Всемогъщия Бог. Много хора не смееха да изследват делото на Всемогъщия Бог заради тази заблуда и пречка. Като видях, че духовенството е толкова решено да върви срещу Божието дело, много се ядосах и исках да ги убедя, но знаех, че усилията ми ще бъдат напразни. Молех се на Бог да ме просветли, за да знам какво да правя. По-късно една сестра сподели с мен: „Когато фарисеите настояваха Господ Исус да слезе от кръста, за да докаже, че е Месията, Той не го направи. Въпреки че не им го доказа нагледно, нима евангелието Му не се разпространи по целия свят? Всичко се управлява и урежда от Бог. Той използва действията на тези антихристи, за да можем да различим доброто от злото. Чрез тях виждаме как Сатана заблуждава хората и се бори срещу Бог. Можем да видим злото и безсрамността на Сатана, да го презрем и да отхвърлим това религиозно духовенство. Това е Божията мъдрост“. Нейното общение озари сърцето ми и духовенството вече не ме спираше. Тъй като пасторите държаха църквите си затворени, първо отидохме да споделим евангелието на други места. Скоро много хора изследваха и приеха делото на Всемогъщия Бог от последните дни.

След това прочетох още няколко откъса от словата на Всемогъщия Бог. Те ми дадоха повече яснота за същината на пасторите да се противят на Бог. Всемогъщият Бог казва: „Искате ли да знаете в какво се корени противопоставянето на фарисеите на Исус? Искате ли да узнаете същността на фарисеите? Те имаха измислени представи за Месията. Нещо повече, те вярваха само, че Месията ще дойде, но не се стремяха към живота истина. И така, дори и днес те все още очакват Месията, тъй като не познават пътя на живота и не знаят какъв е пътят на истината. Как според вас такива глупави, упорити и невежи хора биха могли да получат Божието благословение? Как биха могли да съзрят Месията? Те се противопоставяха на Исус, защото не познаваха напътствието на делото на Светия Дух, защото не познаваха пътя на истината, изречена от Исус, и освен това защото никога не са живели редом с Месията. И тъй като никога не бяха виждали Месията и никога не бяха прекарвали време с Него, те допуснаха грешката да се придържат само към името на Месията, а се противопоставяха на същността Му с всички възможни средства. По същество тези фарисеи бяха упорити, арогантни и не се подчиняваха на истината. Принципът на тяхната вяра в Бог беше: колкото и задълбочена да е Твоята проповед, колкото и висша да е Твоята власт, Ти не си Христос, ако не си наречен Месията. Това убеждение не е ли абсурдно и нелепо?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. До момента, в който видиш духовното тяло на Исус, Бог ще е направил наново небето и земята). „Има такива, които четат Библията в големи църкви и я рецитират по цял ден, но нито един от тях не разбира целта на Божието дело. Нито един от тях не е в състояние да опознае Бог, а още по-малко да съответства на Божиите намерения. Всички те са безполезни, долни люде, които се издигат високо, за да корят Бог. Те умишлено се противопоставят на Бог дори когато носят Неговото знаме. Твърдейки, че вярват в Бог, те все пак ядат човешка плът и пият човешка кръв. Всички подобни хора са дяволи, които поглъщат душата на човека, архидемони, които умишлено смущават онези, които се опитват да стъпят на правилния път, и препъникамъни, възпрепятстващи онези, които търсят Бог. Те може да изглеждат „със здрава физика“, но как да знаят техните последователи, че не са нищо друго, освен антихристи, които карат хората да се опълчват срещу Бог? Как техните последователи да знаят, че са живи дяволи, отдадени на поглъщането на човешки души?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Всички, които не познават Бог, са хора, които се противопоставят на Бог). Преди много се възхищавах на пасторите. Те са работили за Господ много години и добре познават Библията. Изглеждаха много любящи към другите. В проповедите си те казваха на вярващите да са наблюдателни и търпеливо да чакат идването на Господ, затова мислех, че са истински вярващи, които очакват идването на Господ. Но това, което показаха разкритията на словата на Всемогъщия Бог и фактите, заличи тази моя идея. Те изглеждаха отдадени, но когато чуеха някой да разпространява новината за Божието пришествие, техните богоборчески и божемразни лица излязоха наяве. Когато свидетелствах пред тях за делото на Всемогъщия Бог, се държаха изключително арогантно и упорито се вкопчваха в буквалните слова на Библията. Колкото и силни и авторитетни да бяха словата на Всемогъщия Бог, те не ги приемаха, а продължаваха да им се противят и да ги заклеймяват. Дори прибегнаха до заплахи, като така пречеха на вярващите да изследват делото на Всемогъщия Бог. Те крояха планове, за да не позволят на хората да изследват истинския път заради собствения си статус и прехрана. Страх ги беше, че ако всички вярваха във Всемогъщия Бог, никой нямаше да им дава дарения и щяха да загубят позициите си. Всичко, което правеха, беше същото като това, което фарисеите правеха срещу Господ Исус преди 2000 години, което беше заклеймено и прокълнато от Бог. Господ Исус ги заклейми с думите: „Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред хората, понеже самите вие не влизате, нито оставяте желаещите да влязат“ (Матей 23:13). „Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото обикаляте море и суша, за да направите един човек прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас“ (Матей 23:15).

В онзи директен спор с тях само Всемогъщият Бог ми даваше сила и резултатите, които постигнах, се дължаха на малкото истина, която бях научил от четенето на словата на Всемогъщия Бог. Това беше много специално преживяване в живота ми. Ако не вярвах във Всемогъщия Бог и не бях чел словата Му, щях да бъда като всички други вярващи, които вярват в Бог, но почитат и следват хора. Нямаше да мога да прозра тези лицемерни фарисеи, тези антихристи. Накрая щях да поема по грешния път заради почитта си към духовенството и щях да бъда пропъден от Бог. Слава на Всемогъщия Бог!