През юли 2006 г. приех делото на Всемогъщия Бог от сетните дни. Мъжът ми ме подкрепяше, топло посрещаше братята и сестрите, които идваха у дома. Но после чу, че вярващите във Всемогъщия Бог ги грози арест и подпита братовчед ми, който работи в прокуратурата. Върна се вкъщи и ми каза: „Братовчед ти каза, че правителството е решило да вземе строги мерки срещу религията, особено спрямо вярващите във Всемогъщия Бог. Освен това, ако един член на семейството е вярващ, ще пострадат всичките му близки. Спри да следваш Всемогъщия Бог — вместо това иди в разрешената от властите протестантска църква“. Като видях, че съпругът ми не е наясно с вярата, аз му обясних: „Говориш за „Църквата на Трите Аз-а“. Тя е основана от комунистическата партия. При тях патриотизмът е на първо място, чак после идва Бог. За тях партията е по-велика от Бог, а това не е истинска вяра. Там не отивам“. Той безпомощно отвърна: „Знам, че вярата ти във Всемогъщия Бог е хубаво нещо, но трябва ясно да погледнеш ситуацията. Комунистическата партия е овладяла живота ни и ако запазиш вярата си, рискуваме работата си. Нима си готова да изгубиш длъжността си в болницата? Плюс това изплащаме ипотека и имаме нужда от пари, за да отгледаме дъщеря си. Как бихме оцелели без средства? Ако те хвърлят в затвора, хората ще ме гледат снизходително, а в училище ще се присмиват на дъщеря ни. Редно е да помислиш и за нас! Откажи се от вярата си“. Знаех си, че тъй като мъжът ми не е вярващ, у него ще се появят някои опасения и затова му казах: „Комунистическата партия са атеисти и винаги са преследвали вярващите. Няма да се откажа от вярата си в Бог заради гоненията им. Не знаеш ли, че страхливците няма да влязат в небесното царство? Бедствията се усилват напоследък и Спасителят ни, Всемогъщият Бог, изрази истини и осъществява правосъдието от сетните дни. Прави го, за да може напълно да пречисти и спаси човечеството. Така ще оцелеем насред бедствията и ще бъдем приети в Божието царство. Такава възможност не се отдава втори път! Вярата е съпътствана от временни страдания и опасности, но можем да добием истината и окончателно спасение. Това е важното“. Отговори ми: „Доста време ще измине, докато се отправим към Божието царство. Най-практично е човек да си живее живота. Бъдещето не ме интересува, изобщо не се замислям какво предстои да се случи“. По-нататък, като видя, че продължавам да участвам в събранията и да изпълнявам дълга си, той взе да подхваща чести караници с мен. Каза ми: „Човек не може да живее в постоянен страх. Ако продължиш да упорстваш с твоята религия, семейството ни ще се раздели“. Помислих си, че ако продължа да практикувам вярата, домът ни наистина ще се разтури. Дъщеря ми беше едва деветгодишна и много щеше да изстрада, ако с баща ѝ се разделим! По онова време не исках да изгубя семейството си, но ако мъжът ми продължеше да пречи на вярата ми, как щях да изпълнявам дълга си? Дъщеря ми, семейството ми, Бог — не бях готова да се откажа от никое от тези три неща. Докато се чувствах силно раздвоена, си припомних думите на Господ Исус: „Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мен; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мен; и който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене“ (Матей 10:37-38). Помислих си за светците през вековете, които жертвали всичко свое, за да разпространят евангелието и да изпълнят Божията заръка. Тъй като се радвах на такова обилно подхранване от истината, трябваше да се съобразя с Божията воля. Не можех да се откажа от вярата и от дълга си, за да опазя семейството. Бог се беше въплътил и бе дошъл на земята, за да ни спаси напълно от сатанинските сили, и бе изтърпял толкова тормоз от големия червен змей, беше под прицела на слухове и злословия, бе отхвърлен и заклеймен от религиозния свят, но кротко продължи да изразява истини, за да ни пои и да ни подхранва. Божията любов към човечеството е толкова велика! Бог ми даде толкова много, а аз дори и не помислих как да се отплатя за любовта Му, докато се радвах на семейното си щастие. Нима бях неблагодарна? При тази мисъл се почувствах изключително задължена на Бог и си обещах, че колкото и да се опитва да ми попречи мъжът ми, ще следвам Бог и ще разпространявам евангелието, за да свидетелствам за Него.

По-нататък китайската компартия засили натиска си върху църквата, а с това нарастваше и съпротивата на мъжа ми. Към края на 2007 г. ККП нанесе сериозен удар върху религията и упражни терор срещу църквите под предлог, че трябва да опази стабилността заради Олимпиадата. Арестуваха доста братя и сестри. Една сутрин през септември, докато се приготвях да изляза, за да споделям евангелието, мъжът ми препречи вратата и не ме пускаше да тръгна. После повика по-големия ми брат и каза: „Преди няколко дни мой братовчед спомена, че партията се е мобилизирала и ще организира масови арести на вярващи във Всемогъщия Бог. Арестуват ги и незабавно ги осъждат. Трябва да се откажеш от вярата си“. Брат ми също взе да ме убеждава: „Знам, че вярата е нещо хубаво, но партията не позволява. Мравката не може да надвие слона, така че ако толкова ти се иска, продължавай да си вярваш у дома, но спри да излизаш и да разпространяваш евангелието. Ами ако те арестуват?“. Казах им: „Знам, че и двамата ми мислите доброто, но искам да постъпя правилно — да запазя вярата си и да споделям евангелието, за да може повече хора да добият Божието спасение. Това е възможно най-доброто дело. Ако спра да правя това, за да опазя себе си, няма ли да съм абсолютен егоист?“. За моя изненада, като ме чу как говоря, мъжът ми падна на колене пред мен. Да. Каза: „Умолявам те. Заради дома ни, заради детето ни, откажи се от религията. Не го ли направиш, никога няма да допуснат дъщеря ни до университета и няма да си намери хубава работа. Ще съсипеш бъдещето ѝ! Тя ни е едничка — длъжна си да помислиш за нея! Ако те арестуват, хората ще злословят срещу мен. Как ще живея така?“. Като видях в какво състояние е мъжът ми, не знаех какво да правя. По принцип беше горд човек, а ето го сега — умолява ме на колене, и то пред брат ми. Като го видях такъв, реших, че ако настоя да запазя вярата си, ще го нараня още повече. Ами ако партията откаже на дъщеря ми достъп до образование и до добра работа заради вярата ми? Дори и големият ми брат беше против вярата ми. Следователно, щом научеха, че с мъжа ми се караме заради вярата ми, роднините ми също щяха да се обединят против мен. Тогава щеше да ми бъде още по-трудно да следвам Бог. Но пък ако отстъпех пред мъжа ми и се откажех от вярата, щях да предам Бог. При тази мисъл тревогата ми нарастваше все повече и безмълвно се помолих на Бог да бди над сърцето ми. И в този миг в ума ми изплува един откъс от Божието слово: „Всяка стъпка от работата, която Бог върши в хората, външно изглежда като взаимодействие между хората, сякаш е породено от човешка организация или от човешка намеса. Но зад кулисите всяка стъпка от работата и всичко, което се случва, е облог, направен от Сатана пред Бог, и изисква хората да останат непоколебими в свидетелството си за Бог“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само ако обичаш Бог, вярваш предано в Бог“). Привидно изглеждаше, че моето семейство се опитва да ми пречи, но в действителност това бе изпитание от Сатана. Бях поела по правилния път — имах вяра и изпълнявах дълга си. Сатана използваше семейството ми, за да ми препречи пътя и да предам Бог. Не можех да се поддам на номерата му. Трябваше да остана непоколебима в свидетелството си и да го унижа. С тази мисъл им отговорих с цялата си сериозност: „Бог властва над всичко. Той определя делата ни и бъдещето ни. Комунистическата партия няма последната дума. Възходът и падението на цели партии и държави са в Божиите ръце, та що остава за отделния човек. Момчета, знаете колко бях болна преди да приема вярата. Ако не беше Бог, отдавна да съм се споминала. Бог ми даде този живот. Той ми дари толкова много радост. Трябва да съм безсъвестна, за да се откажа от вярата и от дълга си. Нима тогава бих заслужавала да се нарека човек? Какъв би бил смисълът на живота ми?“. Брат ми се намръщи и неохотно отвърна: „Вярно е, че откакто вярваш си по-добър човек, но сега управлява комунистическата партия, а тя арестува вярващите. Не разбираш ли, че си търсиш белята като излизаш да споделяш евангелието?“. Мъжът ми бе застанал отстрани и кимаше в съгласие. Но както и да ме увещаваха, аз настоях да си запазя вярата. Като видяха, че няма да ме убедят, те прибягнаха до по-зловещи тактики, за да ми попречат. Около месец по-късно, тъкмо се връщах в къщи от събрание, мъжът ми ме пресрещна в коридора, зашлеви ме два пъти и каза ядосано: „Партията се е развилняла да арестува вярващи, а ти продължаваш да ходиш по събрания и да си изповядваш вярата! Откакто сме заедно те уважавам, никога не съм вдигал ръка срещу теб. Брат ти и жена му казват, че съм те разглезил и трябва да те стегна, така че да не продължаваш с тази твоя вяра“. Бях изумена, че си позволи това и само го гледах слисано. Стана му неудобно, наведе глава и каза: „Не исках да те удрям. Но и не искам да те хвърлят в затвора заради вярата ти. Правя го за твое добро“. Това обяснение много ме разстрои. Съпругът ми винаги се бе държал добре с мен, но сега бе като оръжие в ръцете на комунистическата партия, страх го беше от преследване. Беше готов на всичко, за да ме принуди да предам Бог. Как така го е правел за мое добро? По-нататък, като видя че съм решена за запазя вярата си, дори спря да ходи на работа. Навсякъде вървеше подире ми, не ми даваше да чета Божието слово, да ходя на събрания, да изпълнявам дълга си. Тогава в църквата имаше много работа, но аз бях като затворничка у дома и нямаше как да участвам. Казах му, че не е редно да пречи на вярата ми: „Преди, когато ме подкрепяше, ти усети много от Божията благодат, нали? Почти катастрофира на няколко пъти, но Бог те предпази. Как може да се противиш на Бог след цялата милост и благодат, която получихме от Него?“. Отвърна ми: „Преди вярата ти беше благотворна, но сега нещата са други. Партията ще е по петите ти, докато вярваш, а оттам ще си изпати и цялото ни семейство. Трябва да оцелеем някак“. Тъй като се боеше да не го замесят, той предложи да се разведем. В онзи момент това ми дойде като студен душ, но мразех големия червен змей повече от всичко. Мъжът ми ме потискаше, вдигна ръка срещу мен, а накрая поиска и да се разведем. За всичко бе виновно потисничеството на компартията. Припомних си този откъс от Божието слово: „Сега е моментът: човекът отдавна е събрал всичките си сили, посветил е всичките си усилия и е платил всяка цена за това да разкъса отвратителното лице на този демон и да позволи на хората, които са били заслепени и са понесли всякакви страдания и трудности, да се надигнат от болката си и да обърнат гръб на този зъл стар дявол. Защо се поставя такова непреодолимо препятствие пред Божието дело? Защо се използват различни трикове, за да се измами Божият народ? Къде са истинската свобода и законните права и интереси? Къде е справедливостта? Къде е удобството? Къде е топлината? Защо се използват измамни схеми, за да се мами Божият народ?“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Работа и навлизане (8)“). Партията е демон, който ненавижда Бог и Му се опълчва. Преследва и арестува вярващите, за да попречи на Божието дело, да го заличи. Фабрикува всякакви слухове, за да оклевети Божието дело и да заблуди хората, за да се възпротивят на Бог и краят им да е злочест. Партията дори замесва близките на вярващия и съсипва цялото семейство заради вярата на един човек. Моето семейство отначало подкрепяше вярата ми, но близките ми се оставиха да ги заблудят гоненията и слуховете и така станаха съучастници на партията, изправиха се срещу Бог. Партията е толкова зла! Сетих се за друг откъс от Божието слово: „Човек, който е нормален и който се стреми да има любов към Бог, да навлезе в царството, за да стане част от Божия народ, — това е вашето истинско бъдеще и живот, който има изключително голяма стойност и значение; никой не е по-благословен от вас. Защо казвам това? Защото онези, които не вярват в Бог, живеят за плътта и за Сатана, а вие днес живеете за Бог и живеете, за да вършите Божията воля. Ето защо казвам, че животът ви има изключително значение. Само тази група хора, които са избрани от Бог, са способни да водят живот, който има изключително значение: никой друг на земята не може да изживее живот с такава стойност и смисъл“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Опознайте най-новото дело на Бог и следвайте Неговите стъпки“). Божиите думи ме просветлиха, когато се замислих над тях. Вече бях приела Божието дело от сетните дни. Радвам се на напояването и подхранването на словото Му, изпълнявам дълга си на сътворено същество и помагам на още хора да се стекат пред Бог и да добият спасението Му. Това е най-ценното, най-праведното нещо. Не можех да се откажа от вярата си и от дълга си, за да предпазя своето семейство. Неотклонно щях да следвам Бог, та дори и това да означаваше развод. Затова се обърнах към мъжа ми: „Решена съм да продължа по този път. Щом настояваш на развод, аз съм съгласна“.

Същият ден отидохме в гражданското, за да подпишем документите. Вече бях взела химикалката в ръка, когато в канцеларията се втурнаха брат ми и жена му, мълчаливо ме завлякоха в колата си и ме откараха в магазина, който държаха. Баща ми чакаше там. Щом ме видя, налетя да ме удари. Служителите се втурнаха да го спрат. Той ми се разкрещя като бесен: „Мислех, че правителството одобрява вярата ти. Не подозирах, че може да те арестуват и да замесят семейството ти. Спри да вярваш в този Бог или ще те лиша от наследство“. Като видях, че не е на себе си от яд, аз му казах: „Тате, Бог ни е създал и Той властва над всички неща. Човеците са длъжни да вярват в Бог и да Го почитат. ККП не вярват, че има Бог. С все сили Му се противят и вече са наказани от Него. Защо в Китай се случват все ужасяващи бедствия? Защото партията работи против Бог и преследва вярващите. Каква надежда ни остава, ако нямаме вяра?“. Преди да успея да довърша, брат ми попита на висок глас: „Дори и да ти коства семейството, пак ли ще продължиш да вярваш?“. Отвърнах му без колебание: „Нищо лошо няма във вярата ми. Аз не ги изоставям — мъжът ми иска да се разведем“. Брат ми се развика като бесен: „Приятелят ми, който работи за правителството, ми каза, че има нова разпоредба, според която вярващите във Всемогъщия Бог са основна цел, подлежаща на унищожение. Посъветва ме да те държим под око и настрана от вярата ти, за да не пострадаме и ние покрай теб“. Като каза това, той взе една бамбукова лента и ме перна през очите с нея, викайки: „Ще те науча аз, щом отказваш да проумееш какво се случва!“. Много ме заболя от това отношение на роднините ми. С все сила се отскубнах от тях и побягнах навън. Не спрях да плача по пътя обратно към къщи. Чувствах се толкова безпомощна и самотна и наистина не знаех как да остана на избрания си път. Обляна в сълзи се помолих на Бог: „Боже, вече всички мои близки са против мен, пречат ми и казват, че трябва да се откажа от вярата си. Много ми е тежко. Боже, моля Те да ме напътстваш, за да проумея волята Ти и да разбера как да се справя с тази ситуация“. След това се сетих един откъс от Божието слово. „Навярно всички вие си спомняте тези думи: „Защото нашата кратковременна лека скръб произвежда все повече и повече една изобилна вечна слава за нас“. Всички вие сте чували тези думи и преди, но никой от вас не е разбирал истинския им смисъл. Днес вие дълбоко осъзнавате истинската им значимост. Тези думи ще бъдат изпълнени от Бог през последните дни и ще се изпълнят в онези, които са били жестоко преследвани от големия червен змей в земята, където той лежи свит. Големият червен змей преследва Бог и е Негов враг и така, в тази земя, вярващите в Бог са подложени на унижение и потисничество, и в резултат на това тези думи се изпълняват във вас, тази група хора. Тъй като е започнато в земя, която се противопоставя на Бог, цялото Божие дело се сблъсква с огромни пречки и изпълнението на много от Неговите думи отнема време; така в резултат на Божиите думи хората се облагородяват, което също е част от страданието. За Бог е изключително трудно да върши делото Си в земята на големия червен змей, но именно чрез тази трудност Бог изпълнява един етап от Своето дело, като проявява Своята мъдрост и Своите удивителни деяния, използвайки тази възможност, за да направи тази група хора пълноценни“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Толкова просто ли е Божието дело, колкото си представя човек?“). Божиите думи ми помогнаха да разбера, че в сетните дни Бог работи в страната на големия червен змей, където съпротивата срещу Него е най-силна. Затова който от нас последва Бог, със сигурност ще бъде потискан и отхвърлен. Бог работи така, за да прозрем порочната, противяща се на Бог същина на големия червен змей и никой да не живее в заблуждение. Прави го също и за да усъвършенства вярата ни, и да свикнем да се уповаваме на Бог, когато сме в беда. Едва тогава можем да се отърсим от сатанинските сили и да Го следваме с истинска вяра. Но след това дребно страдание аз чувствах, че ми е твърде трудно да поддържам вярата си. Бях обезверена и исках да избягам от ситуацията. Наистина ми липсваше вяра. Трябваше да приема, че Бог ме изправя пред тези проблеми, да се моля, да търся истината и да свидетелствам за Бог. Това беше дългът ми на сътворено същество. Щом проумях Божията воля, вече не се чувствах толкова нещастна. По-късно разбрах, че мъжът ми всъщност не искал развод, но роднините ми го подучили, защото мислели, че това ще ме принуди да се откажа от вярата.

Няколко дни по-късно мъжът ми предложи да ме закара да пазарувам, но изведнъж излезе на магистралата и ме закара в една психиатрична болница. Заведе ме в приемния кабинет и каза на доктора: „Тя вярва във Всемогъщия Бог и проповядва това учение. Сложете я под ключ, за да я отделите от другите вярващи. Нещо като детоксикация. Може да я освободите, когато се излекува от вярата си и се откаже да я проповядва“. Докато го слушах, изтръпнах от ужас. Искаше да ме набута при душевноболните, за да спра да вярвам в Бог. Тогава аз наистина щях да полудея! Бързо се обърнах към доктора: „Аз също съм лекар. Първо направете оценка на душевното ми здраве, за да установите дали мястото ми е в тази болница“. След това стегнато разказах на доктора как се бях справяла с всички семейни задължения през последните няколко години. Като ме изслуша, той се обърна към мъжа ми: „Тя не страда от психическо разстройство. Не можем да я хоспитализираме. Ако настоявате да я оставите тук, не можем да гарантираме за безопасността ѝ“. Но мъжът ми продължи да настоява да ме приемат в болницата. Казах му: „Ако все пак ме заключат тук по твое настояване, ще се самоубия“. Докторът се изплаши, че ще му потърсят отговорност, и не посмя да ме приеме. Като нямаше как, мъжът ми ме откара обратно у дома.

Тогава ясно прозрях, че уверенията на мъжа ми, че всичко е за мое добро, са фалшиви. Той гледаше собствения си интерес и затова ме оскърби и унижи толкова пъти. Дори поиска да ме освидетелства. Беше способен на всичко, за да ме откъсне от вярата ми. Мъжът ми се присъедини към партията и тръгна срещу Бог, което доказваше, че и той обича злото, угодничи на силните и ненавижда истината. Божиите слова гласят: „Вярващите са несъвместими с невярващите; те са по-скоро противници“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог и човекът ще встъпят в покой заедно“). Вървяхме по различни пътища. Окончателно се разочаровах от него и не поисках развод само заради детето. След случая с психиатрията не спря да се кара с мен, да ме ругае и да настоява да се откажа от вярата си. Особено като наближи олимпиадата, братовчед ми каза, че правителството арестува предимно вярващи във Всемогъщия Бог, строго ги наказват и не ги пускат дори и под гаранция. Мъжът ми пак взе да ме следи неотклонно и все вървеше подире ми. Заключи ме у дома цели 11 дни. Вкъщи нямаше как да практикувам вярата си — налагаше се да изляза, също и за да изпълня дълга си. Но не можех да понеса раздяла с дъщеря си. Ако си тръгнех, тя щеше да преживее липсата ми тежко! Ами ако не съм там, няма кой да се грижи за нея и тя тръгне по лош път? При тази мисъл от очите ми рукваха сълзи. Когато се озовах в бездната на отчаянието се сетих за откъс от Божието слово: „Ти трябва да понесеш трудности заради истината, трябва да се отдадеш на истината, трябва да изтърпиш унижения заради нея, а за да спечелиш повече от истината, трябва да преминеш през още повече страдания. Ето какво трябва да направиш. Не бива да отхвърляш истината в името на спокойния семеен живот и не бива да губиш достойнството и почтеността на живота си в името на моментното удоволствие. Трябва да се стремиш към всичко, което е красиво и добро и в своя живот да вървиш по път, който е по-смислен. Нима не пропиляваш живота си, ако го живееш по такъв вулгарен начин, без да преследваш никакви цели? Какво можеш да спечелиш от такъв живот? Трябва да се отречеш от всички плътски удоволствия заради една истина, а не да отхвърляш всички истини заради малко удоволствие. Такива хора нямат нито почтеност, нито достойнство; тяхното съществуване е безсмислено! “ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Изживяванията на Петър: знанията му за порицанието и съда“). Като прочетох тези Божии думи се замислих за моите години с вярата. Сатана все използваше близките ми, за да ме потиска, да ме разстройва, да ме накара да напусна Бог, да Го предам. Бях със семейството си, но не бях щастлива и мъжът ми не ми даваше да чета Божието слово, да споделям евангелието и да изпълнявам своя дълг. Това беше злочест живот. Бог беше уредил да се родя в сетните дни и да приема евангелието Му, за да следвам истината, да добия Божието спасение и да изпълня дълга си на сътворено същество. Това беше моят път. Сетих се за Божиите думи: „Съдбата на човека е в Божиите ръце. Ти не си способен да се контролираш: въпреки постоянното суетене и грижа за себе си, човекът остава неспособен да се контролира. Ако ти знаеше какво те очаква в бъдеще, ако можеше да контролираш собствената си съдба, щеше ли още да си сътворено същество?“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасно назначение“). Вярно е. Бог отдавна е предопределил житейския път на всеки човек, който се ражда на този свят, и страданията, които са му отредени. Човек не може да поеме чуждото бреме. Аз бях родила дъщеря си, но животът ѝ беше в Божиите ръце. Бог беше ѝ отредил преди много време колко страдания и радости да изпита. Дори и да останех до дъщеря си, не бих могла да изтърпя страданието ѝ вместо нея. Не успявах да контролирам собствената си съдба, та що остава за нейната? Трябваше да я поверя на Бог и да се покоря на Неговата владичество. Един ден се измъкнах от къщи, докато мъжът ми спеше.

Изненадах се, когато 2 седмици след това един от водачите ми каза, че съпругът ми всеки ден прави проблеми на братята и сестрите и казал, че ако не се върна, ще ги докладва на полицията. Налагаше се да се върна у дома, за да ги предпазя от неприятности. Сега съпругът ми взе да ме следи още по-зорко. Настояваше да стоя вкъщи и вечно беше на две крачки от мен. Заключваше външната врата и криеше ключа. Вървеше подире ми из апартамента, дори докато готвех или ползвах банята. Телевизорът беше постоянно включен и всеки ден ме караше да гледам новините и разни патриотични филми заедно с него. Каза си, че искал да ми промие мозъка. Мъжът ми каза, че братовчед ми го посъветвал да не ми дава никакви възможности да се моля или да чета Божието слово. Трябвало да ми пълни главата с телевизионни предавания, за да нямам възможност да мисля за религия. Така щял да ме откаже от вярата. Също каза, че и за секунда не може да ме остави на мира, защото ако се помоля на Бог, Той ще ми покаже път за бягство и пак ще тръгна по събрания и да проповядвам. Ядосано му отвърнах: „Имам право на вяра. Защо пригласяш на партията, защо ме потискаш и ме лишаваш от личната ми свобода? Самият ти бе облагодетелстван с Божията милост заради вярата ми и с очите си видя Божиите дела. А сега си се изпречил на пътя ми и ме тормозиш. И не само тормозиш мен, а се опълчваш срещу Бог!“. Изненадах се, когато той ми кресна в отговор: „Щом се опълчвам на Бог, нека заповяда да ме накаже!“. Слисах се като чух това. Как може да говори такива работи? Съвсем беше обезумял. И така си стоях под ключ още седмица. Дори не можех да напускам къщата. Не можех да чета Божието слово, да ходя на събрания, да изпълнявам дълга си. Бях сломена — нямах апетит, мъчеше ме безсъние. Много се измъчвах и мислех, че всички други допринасят за делото, а аз съм заключена вкъщи и мъжът ми дори не ми позволява да се моля на Бог. Ако това продължеше все така, дали нямаше да се отдалеча от Бог? Всичките ми роднини бяха на страната на мъжа ми, потискаха ме и вече просто не издържах. Колкото повече мислех за това, толкова по-нещастна, самотна и безпомощна се чувствах.

Една вечер изчаках мъжът ми да заспи и отправих безмълвна молитва към Бог. Тя гласеше: „Боже, мъжът ми ме държи като пленница у дома и ми забранява да чета словото Ти. Съсипана съм. Боже, духовният ми ръст е толкова малък, че Те моля за вяра и сила“. След това си припомних тези Негови думи: „Тези, които Бог нарича „победители“, са онези, които все още са способни да свидетелстват и да запазят своята увереност и преданост към Бог, когато са под влиянието на Сатана и когато са обсадени от Сатана, т.е. когато се намират сред силите на тъмнината. Ако ти все още си в състояние да запазиш чисто сърце пред Бог и да поддържаш искрената си любов към Бог независимо от всичко, тогава стоиш като свидетел пред Бог и това е, което Бог нарича „победител“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да поддържаш предаността си към Бог“). Божиите думи ми показаха, че Той иска да събере група победители в сетните дни и че те няма да се огънат под натиска на силите на мрака и няма да се поддадат на натиска на тъмните сили, а ще запазят вярата си в Бог и ще Му останат предани. Щом разбрах Божиите намерения, вече не бях толкова нещастна. Бях готова да се покоря и да науча урока си. Както и да ми пречеше мъжът ми, както и да ме потискаше, щях да остана непоколебима и да удовлетворя Бог. Оттогава взех да изчаквам мъжът ми да заспи и разсъждавах върху Божиите думи, молех се и си пеех химни наум. Това ми доставяше известна радост. На 19-тия ден от домашния ми арест веднага щом подхванеше караница с мен, мъжът ми тутакси се чувстваше зле — заболяваше го ту главата, ту стомахът, ту гърбът. Колкото повече се разлютяваше, толкова повече го заболяваше, чак се разплакваше от болка. Повече не посмя да ми повиши тон. Накрая вдигна ръце и каза: „Не издържам повече! Толкова време те държа под ключ, а ти просто цъфтиш, докато аз съм на път да полудея“. На другия ден ме заключи вкъщи и отиде на работа. Успях да намеря един забутан резервен ключ и от все сърце благодарих на Бог, че най-сетне пак ще посещавам събранията. Бог наистина ти е дал изход.

След това мъжът ми престана да ме следи чак толкова строго. Щом понечеше да ми се скара му прилошаваше и силно го заболяваше вратът. Един ден през март 2012 г. ми каза: „През всички тези години исках да избереш или семейството, или вярата. Ти не се отказа от вярата си. Дай да сложим край на това още днес. Избирай: ако решиш да останеш в дома ни, не може да следваш Бог, а ако си решила да следваш Бог, пътят ти към този дом е затворен завинаги“. Отвърнах му с твърд тон: „Аз вече избрах да следвам Бог и никога няма да се отметна“. Събрах си багажа и напуснах семейния ни дом. Благодаря на Всемогъщия Бог!