Запознах се със сестра Йе Шиан във Фейсбук през август 2020 г. Тя ми каза, че Господ Исус се е завърнал, че изразява много истини и осъществява правосъдието от сетните дни. Разказа ми и пророчествата, че Той ще се завърне, за да съди човеците: „Защото дойде времето да се започне съдът от Божия дом“ (1 Петрово 4:17). „И ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света. Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден“ (Йоан 12:47-48). „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина“ (Йоан 16:12-13). Като прочетох това и изслушах споделеното от Йе Шиан, разбрах, че Господ Исус е осъществил само изкупителното дело. Греховете на правоверните са били опростени, но сме запазили греховната си природа. Макар и да ходим на църква, да се молим и изповядваме, продължаваме да лъжем и прегрешаваме, неспособни сме да се освободим от оковите на греха. Наложително е Бог да извърши правосъдието и пречистването, за да разчупим тези окови и да станем достойни за Божието царство. Беседата на Йе Шиан много ме просветли. Тя ми каза неща, които не бях чувала в църквата. Исках да търся и да изследвам.

Двама братя дойдоха в селото ни да разпространят евангелието и аз ги подслоних у дома. Един път двайсетина мои съселяни дойдоха в къщи да чуят проповедта им. Тръгнаха си убедени, че словото на Всемогъщия Бог е чудесно и много ги е подхранило. Искаха да продължат да изследват. На другия ден пасторите и старейшините чуха за проповедите на братята и дойдоха да ме спрат. Още на прага пастор Тиян изстреля въпроса: „Кой е дошъл у вас да проповядва?“. Като видях суровите им изражения, нервите ми се опънаха до скъсване. Притесних се — двамата братя ще загазят, ако пасторите разберат, че са дошли да разпространят евангелието. Затова казах: „Това са мои приятели, запознахме се онлайн“. Тогава пастор Чен каза: „Чухме, че са дошли да разпространяват евангелието си. Да не си посмяла повече да им даваш подслон! Ако въпреки това го направиш, ще кажа на мъжа ти, че каниш у дома чужди мъже!“. Думите му страшно ме ядосаха. Подслоних ги само, за да споделят евангелието в селото. Не бях направила нищо нередно, но пасторът ме заплашваше и беше готов да излъже. Пастор Тиян добави: „Не вярвай в тяхното евангелие. Господ Исус ясно каза: „Тогава ако ви каже някой: Ето, тук е Христос, или: Там е, не вярвайте. Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно, и избраните“ (Матей 24:23-24). В сетните дни ще се появят много лъжехристи. Който каже, че Господ е пришествал, е лъжец. Не им се доверявай! Казвам това, за да те предпазя. Боя се, че ще те измамят“. Тогава все още не умеех да преценявам кое е истина и помислих, че пасторите са вярващи от толкова години, разбират повече от мен и думите им отговарят на писаното в Библията. Ами ако са прави и аз наистина съм била подведена? Повярвах им. Членове на Църквата на Всемогъщия Бог продължиха да ме канят на събрания, но аз си измислях причини да откажа, дори си смених Фейсбук профила и прекъснах всякакви контакти с тях.

Близо две седмици не се включвах в събранията. Пилеех си времето у дома, чатех си с приятели онлайн и гледах видеоклипове. Бях отегчена. Често се сещах за времето, в което се събирах с вярващи във Всемогъщия Бог. Тогава сърцето ми пееше, а сега притеснението ми нарастваше от ден на ден. Мислех си: „Ако Всемогъщият Бог действително е завърналият се Господ Исус, а аз не Го приема, няма ли да пропусна шанса си за спасение? Но пасторите казаха, че в сетните дни ще се появят много лъжехристи, за да измамят хората, и всеки, който проповядва, че Господ вече е пришествал, е лъжец. Ами ако са ме заблудили?“. Бях объркана и раздвоена и затова се помолих на Господ: „Господи Исусе, не мога да преценя в кого да се вслушам. Моля Те да ме просветлиш, за да проумея волята Ти и да не изгубя спасението Ти“. След тази молитва осъзнах, че не може просто да избягам, да спра да търся. Трябваше да намеря братята и сестрите от Църквата на Всемогъщия Бог и да изясня тези въпроси. За моя изненада, само след две събрания пасторите вече знаеха. Повикаха ни в къщата на пастор Тиян. Бях доста неспокойна. Нямах представа какво са замислили пасторите. Вечерта отидохме при пастор Тиян. Там бяха се събрали и други пастори и старейшини. Пастор Тиян започна: „Чувам, че напоследък се включвате онлайн да слушате проповеди. Защо слушате проповедите на Църквата на Всемогъщия Бог, а не нашите? Ако пак се върнете в църквата, слушате проповедите ни, молите се на Господ и се изповядвате, Бог ще забрави за това и когато Господ се завърне, ще възнесе всички ни в рая“. Помислих си: „Вярващите в Бог трябва да слушат Неговото слово. А пасторите и старейшините ни карат да се вслушваме в казаното от тях. Не карат ли хората да почитат тях вместо Бог?“. Не бях съгласна с казаното от пастора, но не посмях да му възразя. После пастор Тиян ни подаде един бележник и извика: „Ще продължите ли да вярвате в други богове? Избирайте! Това е списък с имената ви. Бързо, подписвайте! Който реши да не вярва, да постави отметка, иначе да се отбележи с хиксче. Много беди ви чакат, ако продължите да вярвате в други богове! Ще спрем да помагаме на семействата ви за сватби, погребения, раждания и като си строите нови къщи“. В нашето село държим на тези обичаи и без подкрепата на пасторите, съселяните ни също щяха да се отдръпнат от нас. По онова време бях малко уязвима. Помислих си: „Семейството ми иска да вдигне нова къща. По местните обичаи това трябва да се реши от пасторите и старейшините. Ако нямаме тяхното одобрение, никой няма да ни помогне. Ако продължа да се включвам в събранията онлайн, ще ни е трудно, ако нещо се случи у дома. От друга страна, четох думите на Всемогъщия Бог и те са като изречени от Господ. Много вероятно е Всемогъщият Бог да е завърналият се Господ Исус. Ако послушам пасторите и се отрека от Всемогъщия Бог, няма ли да се опълча на Господ?“. Отбелязах с хиксче името си в списъка. Един след друг останалите направиха същото. Само един постави отметка. Пасторът се ядоса и каза: „От днес нататък не чакайте помощ от съселяните си като ви сполетят проблеми. И няма да ви споменаваме в молитвите си. Няма какво повече да си кажем!“.

Бях ядосана, но също и объркана. Помислих си за лъжехристите, за които говореха пасторите. Потърсих помощ от двете сестри, с които се събирахме да беседваме. Едната ми прочете тези думи на Всемогъщия Бог: „Бог, който стана плът, се нарича Христос, а Христос, който може да даде на хората истината, се нарича Бог. В това няма никакво преувеличение, защото Той притежава същността на Бог, нрава на Бог и мъдростта на Неговото дело, които са непостижими за човека. Онези, които наричат себе си Христос, но не могат да извършат Божието дело, са самозванци. Христос не е просто проявлението на Бог на земята, но и конкретната плът, в която Бог се е облякъл, изпълнявайки и завършвайки Своето дело сред хората. Тази плът не може да бъде заменена от никой друг човек — тя е онази плът, която е способна правилно да върши Божието дело на земята, да изразява Божия нрав, правилно да представлява Бог и да осигурява на човека живот. Рано или късно всички онези, които се преструват на Христос, ще паднат, защото макар да твърдят, че са Христос, в тях няма нищо от Христовата същност. И затова казвам, че човек не може да установи автентичността на Христос; това е нещо, на което Сам Бог дава отговор и което Той решава“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя към вечния живот“). След това сподели: „Как да различим истинския Христос от мнимите? Христос е въплътеният Божи Дух, дошъл на земята в човешки облик. Той е олицетворение на истината, пришествие на Спасителя. Христос изразява истини и разбулва тайнства. Той е способен да пречисти и да спаси хората и да осъществи делото на Самия Бог. Докато същината на лъжехристите е демонична. Колкото и да твърдят, че са Бог, те не са способни да изразят истината и да извършат Божието спасително дело. Единственото им умение е да проповядват части от Библията и да правят разни чудеса, за да заблудят хората“. После тя направи следното сравнение: Ако десет души със стетоскопи на врата, всичките в бели престилки, твърдят, че са лекари, но знаем, че само един от тях е истински, как да познаем кой е той? Облеклото и поведението им не са показателни. Важното е да проверим дали умеят да лекуват. Който ни излекува, той е истинският доктор. Не можем да разпознаем Христос по външни белези. Трябва да го различим от лъжехристите по делото Му, по думите Му и по нрава, който разкрива. Ако е способен да изразява истини и да осъществи делото на спасението, Той е Христос. Като четем думите на Всемогъщия Бог всички се убеждаваме, че словото Му е притежава власт и мощ и изразява истината. Той разбулва тайните на 6-хилядолетния Божи план за управление, трите етапа на делото Му, въплъщението Му, имената Му и истинската история на Библията. Той разкрива истината и същината на сатанинската поквара у хората, а също и защо хората се опълчват на Бог. Това ни помага да осъзнаем покварения си нрав. Той ни казва какви хора харесва, кои презира, кой вид човеци са достойни за Божието царство и на кои ще въздаде наказание. При това ни разкрива Своя праведен, ненакърним нрав. Всемогъщият Бог е изразил всички истини, от които се нуждае поквареното човечество, за да бъде спасено, и въздава правосъдието от сетните дни. Затова можем уверено да кажем, че Всемогъщият Бог е Христос от сетните дни. Лъжехристите не умеят да изразяват истини и да извършат Божието спасително дело и са съвсем неспособни да заличат покварения човешки нрав. Колкото и гръмко да твърдят, че са Бог, те са мними божества и зли духове и ги чака падение.

Много ми олекна след общението с тази сестра. Разбрах, че думите на пасторите и старейшините не са никакъв критерий за разпознаването на Христос и че ключът е умението Му да изразява истини и да осъществи делото на спасението. Всемогъщият Бог е изразил толкова истини, разбулил е много от библейските тайнства и е подложил хората на правосъдие и пречистване. Това не е по силите на никое човешко същество. Вече бях абсолютно сигурна, че Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус. След това често се събирах с братята и сестрите от нашето село.

През април 2021 г. се обостри отдавнашно заболяване на мъжа ми. За жалост, той почина в болницата. Роднините ми искаха пасторите да дойдат да отслужат заупокойни молитви и обреди, но пасторите и старейшините злорадо ми се подиграваха и използваха момента да окажат натиск, за да се отрека от вярата си. Кметът на селото им пригласяше, хокаше ме, че не съм ги послушала, и забрани на съселяните ми да ми помогнат. После каза: „Ако на всеослушание се разкаеш и обещаеш да се отречеш от Всемогъщия Бог и редовно да посещаваш църковните служби, ще ти помогнем да погребеш мъжа си“. Не предполагах, че ще използват погребението на мъжа ми, за да ме притиснат да се откажа от вярата си. Бяха толкова подли и отвратителни. Нямах причина да се изповядвам пред тях. В безсилието си гушнах петмесечния си син и се разплаках. Като видяха, че не се поддавам, те накараха роднините ми да окажат натиск върху мен, за да призная, че съм сгрешила. Никой не беше на моя страна. Цялата треперех, чувствах се безнадеждно изоставена. Помислих си: „Ако не призная вина, никой няма да ми помогне да погреба мъжа си, но ако призная, ще отрека Бог и ще Го предам. Как да постъпя?“. В отчаянието си се обърнах към Бог: „Всемогъщи Боже! Вярвам, че ти си Самият Бог, единствен Създател на всичко, Всемогъщ Бог на небесното войнство и всичко е в Твоите ръце. Готова съм да се подчиня на Твоето ръководство“. След тази молитва се сетих за един пасаж от Божието слово, който бях чела. Всемогъщият Бог казва: „Всяка стъпка от работата, която Бог върши в хората, външно изглежда като взаимодействие между хората, сякаш е породено от човешка организация или от човешка намеса. Но зад кулисите всяка стъпка от работата и всичко, което се случва, е облог, направен от Сатана пред Бог, и изисква хората да останат непоколебими в свидетелството си за Бог. Да вземем, например, когато Йов беше подложен на изпитание: зад кулисите Сатана направи облог с Бог и това, което се случи с Йов, беше дело на хората и тяхната намеса. Зад всяка стъпка от работата, която Бог върши във вас, стои облогът на Сатана с Бог — зад всичко това се крие битка. (…) Когато Бог и Сатана се сражават в духовната сфера, как трябва да удовлетвориш Бог и как да останеш непоколебим в свидетелството си за Него? Трябва да знаеш, че всяко нещо, което ти се случва, е голямо изпитание и е момент, в който Бог има нужда да свидетелстваш“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само ако обичаш Бог, вярваш предано в Бог“). Разбрах, че пречките и преследването срещу мен само привидно идваха от кмета и пасторите. В действителност те бяха подтикнати от Сатана. Макар и да казваха, че го правят за мое добро, те използваха приетите обичаи в селото ни за сватби, погребения, раждания и строене на къщи, за да накарат селяните да ми обърнат гръб и да ме принудят да се отрека от Бог и да Го предам. При това искаха да ме привлекат обратно към тяхната религия, отново да ги слушам и следвам. Бог отдавна е напуснал църквите от Епохата на благодатта, за да въздава правосъдието от сетните дни. Ако послушах кмета и пасторите и се върнех към тяхната църква, щях да изгубя шанса си Бог да ме спаси и щях да се озова в ада, за да търпя наказанието си заедно с тях. Това бе злокобното намерение на Сатана. Както и да се изпречваха на пътя ми, нямаше да ги послушам. Трябваше да се моля, да се осланям на Бог, да свидетелствам непоколебимо и да засрамя Сатана. Но практическият проблем си оставаше — нуждаех се от помощ, за да погреба съпруга си. Съселяните ми, роднините ми, приятелите ми нямаше да помогнат, те се подчиняваха на кмета и на пасторите. Какво да правя? Продължих да призовавам Бог: „Всемогъщи Боже, изцяло в Твоите ръце е дали някой ще ми помогне да погреба мъжа си. Осланям се на Теб за това. Каквото и да решиш, ще приема волята Ти и никога няма да Те предам“. След този молитва се поуспокоих, болката ми поутихна. В този момент чух чичо ми да казва на някого отвън: „Умолявам те да помогнеш, извинявам се от нейно име“. А кметът му отвърна: „Лично тя трябва да се извини“. Помислих си: „На всичко са готови, за да ме принудят да предам Бог, но колкото повече опитват, толкова по-непоколебима трябва да бъда в свидетелството си, за да посрамя Сатана“. Майка ми неочаквано ми звънна десетина минути по-късно. Каза: „Не унивай. Някои от приятелите на мъжа ти, с които е служил в армията, ще ти помогнат с погребението, вече тръгнаха към теб“. Това много ме трогна. Бог беше изпратил хора, които да ми помогнат в тази криза, когато се чувствах най-безпомощна. Припомних си откъс от Божието слово: „Знаеш, че всичко, което съществува в средата, която те обкръжава, е там с Мое позволение, всичко е планирано от Мен. Прогледни и угоди на сърцето Ми в средата, която ти дадох. Не се страхувай, Всемогъщият Бог на войнството непременно ще бъде с теб — Той стои зад вас и е вашият щит“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 26“). Убедих се, че всичко е в Божиите ръце. Стига истински да се осланяме на Бог, Той ще отвори за нас пътека. Макар че продължаваха да ме преследват, аз видях Божията насока, сърцето ми стана непоколебимо и вече не бях слаба и негативно настроена.

Погребението на мъжа ми беше уредено, но майка му продължи да ме гълчи, че хората в селото ни избягват, защото съм предала Господ Исус и съм повярвала в грешен Бог. И роднините ми ме засипваха с подобни нападки. Дори и семейството на майка ми не посмя да ме навести. Само майка идваше да ме види, но и тя все подмяташе: „Защо не послушаш пасторите, кмета, първенците? Погледни се, остана без мъж и ако не можеш да разчиташ на тях и на сватовете, кой ще ти помогне? Детето ти още е бебе. Трябва да се изповядаш и да спреш да вярваш във Всемогъщия Бог!“. Където и да отидех, съселяните ми злословеха зад гърба ми и все аз бях в устата им. Мислех си колко добре се разбирахме преди, а сега ме тормозеха и ми обръщаха гръб само заради вярата ми. Това много ме нарани и угнети. Тогава спряха интернета в Мианмар. Не можех да се включвам в събрания, нито да слушам проповеди онлайн, а братята и сестрите не смееха да дойдат у дома да разговаряме за Божието слово и да ми помогнат. Чувствах се като в дълбок кладенец, не виждах светлина. Можех само да се моля всеки ден на Бог да ме насочва в тези мрачни дни. Един ден получих SMS с Божието слово. „Не се обезсърчавай, не бъди слаб и Аз ще изясня нещата за теб. Пътят към царството не е толкова гладък, нищо не е толкова просто! Ти искаш благословиите да идват при теб лесно, нали? Днес всеки ще се срещне с горчиви изпитания. Без такива изпитания любящото сърце, което имате за Мен, няма да стане по-силно и няма да изпитвате истинска любов към Мен. Дори и тези изпитания да се състоят само от незначителни обстоятелства, всеки трябва да премине през тях. Просто трудността на изпитанията ще е различна за всеки човек. Изпитанията са благословия от Мен, а колко от вас идват често пред Мен и молят на колене за Моите благословии? Глупави деца! Вие винаги мислите, че няколко благоприятни думи се считат за Моята благословия, но не разбирате, че горчивината е една от Моите благословии“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 41“). Много се развълнувах като го прочетох. Повлия ми както ефикасно лекарство изцерява тежко болен човек, изпълних се с вяра и сила. Като размислих над Божиите думи разбрах, че е не е лесно да следваш Бог. Всеки преминава през болки и страдания. Тялото ми страдаше, но това ме подтикваше често да се моля на Бог и да се осланям на Него. И колкото повече страдах, толкова по-мотивирана бях да търся истината. Неусетно бях добила известно знание за Божия суверенитет, връзката ми с Него беше укрепнала и бях още по-решена да Го следвам. От дете вярвах в Господ, но преди само се радвах на милостта, благодатта, спокойствието и щастието, които Той ми даряваше. Не бях изпитвала никакви болки и несгоди. Преди не знаех нищо за Господ и бях съвсем наивна по отношение на хората. Като вярваща във Всемогъщия Бог, изстрадах тези преследвания и несгоди, но се научих да различавам хората. Ясно видях грозните, измамни, противящи се на Бог лица на пасторите и старейшините. Преди си мислех, че щом пасторите могат да обяснят Библията и да се молят за нас, значи милеят за нас, разбират Библията и познават Бог. Но когато чуха, че Господ Исус се е завърнал, те не пожелаха да търсят и да изследват. Те попречиха и на вярващите да изследват Божието дело и използваха местните обичаи и настроиха съселяните ми, за да ме нападнат и да ме насилят да се отрека от Всемогъщия Бог. Видях, че са лицемерни фарисеи и окончателно ги отхвърлих. Като си спомня тези дни на болка и отчаяние, ако не беше напътствието на Божието слово, тези демони щяха да ме подлудят. То ми помогна да преодолея всички тези трудности. Искрено съм благодарна на Всемогъщия Бог! След известно време възстановиха интернета в Мианмар. Свързах се с някои братя и сестри и си организирахме събрания онлайн. Но пасторите и кметът засилиха натиска си върху мен.

През януари 2022 г. свикаха събрание на селото. Присъстваха към 300 души. Накараха 14 от нас, вярващите, да стоим клекнали под жаркото слънце. Кметът рече: „В това село не може да има две вери. Свиках това събрание, за да може вие, следовниците на Всемогъщия Бог, да направите своя избор. От името на цялото село ви питам, ще продължите ли да вярвате във Всемогъщия Бог или ще се върнете в църквата ни?“. Повикаха роднините ни, за да ни увещават един по един. Бащата на брат Ай Уан беше от селските първенци. Заповяда на сина си да коленичи и да се изповяда. Ай Уан отвърна, че вярата във Всемогъщия Бог не е нещо лошо, и отказа да коленичи. Баща му троснато каза: „Трябва да вярваш в същото, в което вярват родителите ти. Не ни ли изоставяш, като не се вслушваш в нас и вярваш във Всемогъщия Бог?“. Ай Уанг отговори: „Аз вярвам в Бог. Кога съм казал, че ви изоставям? Обичам родителите си, но повече обичам Бог, нашия Създател“. Баща му съвсем се разлюти и изрева: „Ти си мой син! Всичко, което притежаваш, дължиш на мен! Забранявам ти да ми говориш така!“. Тази сцена още по-ясно ми показа колко арогантни са тези хора. Макар че вярваха в Господ, те нито Го почитаха, нито Го възхваляваха. Тогава дошлият представител на властите каза: „В Китай не позволяват на хората да следват Всемогъщия Бог и арестуват вярващите в Него. Ще проведем собствено разследване. Кой ви насочи към тази вяра? Кой е водачът ви?“. Всички казахме, че нямаме водач. Негов колега взе да ни притиска с въпроси, но ние повтаряхме, че нямаме водач. Тогава чиновникът от околийската служба ни попита: „Кого наричате „Всемогъщ Бог?“. Отвърнах му: „Не знаете ли? Всемогъщият Бог е Създателят — Господ, който е създал и Вас“. Това го вбеси и ни заповяда да направим своя окончателен избор. Който искаше да запази вярата си във Всемогъщия Бог трябваше да каже „продължавам“, а ако решеше да се откаже, трябваше да каже „изоставям“. Ако кажехме „продължавам“, щяха да предадат случая на началниците си. Кметът добави, че ако „продължим“, ще трябва да напуснем селото, но избралите да „изоставят“ вярата можеха да останат и да се върнат в църквата. После ни накараха един по един да заявим какъв е изборът ни. Три сестри, които стояха точно пред мен избраха да „изоставят“, за да не ги преследват. Дойде моят ред. Мама, с бебето ми в цедилка на гърба, ми извика да кажа „изоставям“, да спра да вярвам. Свиваше ми се сърцето като гледах майка ми с бебето. Боях се какво ще се случи с тях, ако ме арестуват. На мама щеше да ѝ е трудно да се грижи за детето ми. Затова се помолих на Бог да ми вдъхне вяра. Припомних си думите на Господ Исус. „Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мен; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мен; и който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене“ (Матей 10:37-38). „Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство“ (Матей 5:10). Всемогъщият Бог казва: „Бог каза: „Бог е източникът на човешкия живот“. Какво е значението на тези думи? Целта им е да покажат на всички хора следното: животът и духът ни идват от Бог; те са сътворени от Бог. Те не идват от родителите ни и със сигурност не са от природата. Те са ни дадени от Бог. Само плътта ни е родена от нашите родители, но дори и тя се появява по Божиите разпоредби. Тъй като човечеството е сътворено от Бог и предците на хората са сътворени от Бог, няма съмнение, че нашите родители също са сътворени от Бог и не са произлезли от природата. Съдбите на хората са в Божиите ръце. Това, че можем да вярваме в Бог, е възможност, която Той ни е дал; тя е повелена от Него и е Негова благодат. Следователно ти не си длъжен да поемаш задължения или да отговаряш за друг човек; единственото ти задължение е да изпълняваш за Бог дълга, който едно сътворено същество трябва да изпълнява. Това е най-същественото, което човек трябва да прави, и измежду всички важни неща в живота на даден човек то е най-важното, което той трябва да свърши — то е основното дело на живота му“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Само ако признае собствените си погрешни възгледи, човек може да се промени истински“). Разбрах, че съдбата ни е в Божиите ръце. Къде се раждаме, при какви родители, какви трудности ни чакат — Бог отдавна е предопределил всички тези неща. Макар че аз съм родила детето си, мога само да изпълня майчиния си дълг, тоест да го родя и да се грижа за него. Не мога да променя съдбата му или онова, което ще му се случи. Някои дечица осиротяват като малки, но въпреки това отрастват. Моите родители се разведоха, когато бях малка и за разлика от други деца нямах баща, който да се грижи за мен, но все пак пораснах, станах здрав възрастен. Бог определя бъдещето на детето ми. Мама беше още млада. Дори и да ме нямаше, тя щеше да се грижи за моето дете. Трябваше да ги поверя на Бог и да се подчиня на Неговата организация. Все по-настойчиво усещах, че правилният избор е да вярвам в Бог и да Го следвам, непоколебимо да свидетелствам за Него и да засрамя Сатана. Затова се изправих и казах: „Аз продължавам!“. Кметът отсече: „Който избере да продължи, ще направи грешка“. Отвърнах му: „Вярвам в Бог и Го следвам. Само Неговата дума слушам. Това не е грешка!“. Представителят на властите ме нахока ядосано, нарече ме вероотстъпница и каза, че предавам Господ. Но в сърцето си аз знаех, че Всемогъщият Бог е изразил много истини, въздал е правосъдието от сетните дни и че Той е завърналият се Господ Исус. Бях чула Божия глас и приех Господното спасение. Нима можех да предам Господ, щом следвах стъпките на Агнеца? Толкова ми се искаше да ги оборя, но в настаналата врява така и не успях. Старейшината Ли ме наруга, като ме нарече неблагодарна непрокопсаница, и грабна една талпа да ме бие. Бях ужасно уплашена, безмълвно се молех на Бог. За моя изненада, свекърва ми внезапно се втурна и го спря. Благодарих на Бог за закрилата Му. Още петима членове на църквата избраха да „продължат“. Като видяха, че не отстъпваме, продължиха да ни разпитват кой е водачът ни. Никой не отговори. Много дълго ни държаха клекнали на слънце, от 9.30 сутринта до 5 следобед, над седем часа в онзи пек, без храна, без вода. Един по-болнав брат, който страдаше от ниско кръвно, припадна. Роднините му се завтекоха към него, но кметът ги спря. Каза: „Ако вашият Бог е истинският, защо позволи той да припадне?“. След това кметът ни нареди да си вземем семействата, добитъка и вещите и същата вечер да напуснем селото. Добави, че щом тръгнем, ще изгорят къщите ни до основи. Околийският представител му каза: „Не си губи времето с тези. Готови са да умрат, но няма да кажат кой е водачът им. Отпратѝ ги по къщите им. Утре ще изпратя доклада си на властите, а началниците да решават какво да ги правят. Това ще ги постресне“. Но аз не бях чак толкова уплашена. Знаех, че всичко е в Божиите ръце и че дори и по-висшите власти да дойдат и да ни арестуват, всичко е в Божиите ръце и е организирано от Него.

На третия ден сутринта властите свикаха събрание на околията. Бяха се събрали над 400 човека. Тревожех се, че ще ни притиснат да охулим Бог и да подпишем документ, че сме вероотстъпници, и затова се помолих на Бог да ни закриля, за да останем непоколебими в свидетелството си. На събранието околийският началник ни каза: „Всичките сте млади и нищо не разбирате. Днес не съм дошъл да ви съдя, но отсега нататък трябва да слушате родителите си, да се трудите усърдно и да спрете да слушате думите на Всемогъщия Бог и да разпространявате евангелието Му. Иначе кметът ще ви арестува и ще ви предаде на властите“. Един член на околийския съвет заяви пред всички: „Ще се отнесем към следовниците на Всемогъщия Бог по същия начин както китайската компартия. ККП издирва и арестува тези вярващи и могат безнаказано да ги пребият до смърт. Ще направим същото тук, в щата Ва. Ще арестуваме всички вярващи, независимо дали са престъпили закона или не, и след това безнаказано ще ги пребием до смърт. Да не съм ви чул да казвате „Тези вярващи не бяха сторили нищо лошо“. Това е нареждане на правителството. Не се съпротивлявайте и ако видите вярващи във Всемогъщия Бог, предайте ги на властите“. После той посочи нас, вярващите, и каза: „Хубаво ги огледайте, за да ги разпознаете по-късно. Тези лица вярват във Всемогъщия Бог. Ако забележите, че се събират или проповядват, предайте ги на властите!“. После накара някакъв околийски чиновник да прочете на висок глас материали, охулващи Бог. Хората повярваха на думите на началника и някои ни загледаха с отвращение. Казаното много ме разгневи. Знаех, че властите преследват нас, вярващите, за да ни принудят да се откажем от вярата си и да сплашат хората да не изследват делото на Всемогъщия Бог, за да изгубят Божието спасение. Още по-силно намразих тези дяволи. След това ни позволиха да се разотидем по домовете си. Като се върнах вкъщи, прочетох откъс от словото на Всемогъщия Бог. „Без значение колко „могъщ“ е Сатана, без значение колко безочлив и честолюбив е той, без значение колко голяма е способността му да нанася щети, без значение колко мащабни са методите, чрез които покварява и изкушава човека, без значение колко умели са хитростите и машинациите, чрез които сплашва човека, без значение колко променлива е формата, в която съществува, Сатана никога не е бил способен да създаде нито едно живо същество, никога не е можел да налага закони или правила за съществуването на всички неща и никога не е можел нито да управлява или контролира който и да е предмет, независимо дали е одушевен, или неодушевен. В космоса и на небесната твърд няма нито един човек или предмет, който да е роден от Сатана или който да съществува благодарение на Сатана; няма нито един човек или предмет, които да е управляван от Сатана или да е контролиран от него. Дори напротив, Сатана трябва не само да живее под господството на Бог, но трябва и да се подчинява на всички Божии заповеди и повели. На Сатана му е трудно да докосне дори капка вода или песъчинка на земята без Божието разрешение, няма свободата да премести дори мравките по земята, да не говорим за човечеството, създадено от Бог. В очите на Бог Сатана е по-незначителен от лилиите в планините, от птиците, летящи във въздуха, от рибите в морето и червеите в земята. Неговата роля сред всички неща е да им служи и да работи за човечеството, да служи на Божието дело и Неговия план за управление. Независимо колко злонамерена е неговата природа и колко зла е неговата същина, единственото, което Сатана може да направи, е да изпълнява послушно своята функция: да полага труд за Бог и да бъде фон, на който Бог да изпъква. Това са реалната стойност и мястото на Сатана. Неговата същина не е свързана с живота, не е свързана с могъществото, не е свързана с властта — тя е просто играчка в Божиите ръце, просто машина в служба на Бога!“ („Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, Единственият I“). Божиите думи ми вдъхнаха надежда. Колкото и да ни притискаха пасторите и старейшините, дори и властите да ни арестуваха и осъдеха, както и да подтикваха семействата ни да ни принудят да изоставим Всемогъщия Бог, каквото и да кажеха, каквото и да направеха, без Божието позволение нямаше да успеят да ни навредят. Ето, когато старейшината Ли се втурна да ме налага с талпата, свекърва ми, която иначе ме ненавиждаше, внезапно се застъпи за мен и го спря. Всичко беше в Божиите ръце. Чувствах Божието могъщество и върховенство над цялото мироздание и усещах, че Той бди над мен. Знаех, че Бог съобразява ситуациите с духовния ми ръст и че не поставя на плещите ми бреме, което не бих могла да понеса. Преживяното усили вярата ми в Бог и почувствах, че всичко, което Той прави, е добро. Толкова съм благодарна на Бог! Преживяното отвори очите ми и за природата на пасторите и старейшините — те мразят Бог и се опълчват срещу Него. По Божиите думи, „Има такива, които четат Библията в големи църкви и я рецитират по цял ден, но нито един от тях не разбира целта на Божието дело. Нито един от тях не е в състояние да опознае Бог, а още по-малко да се придържа към Божията воля. Всички те са безполезни, долни люде, всеки от които се издига високо, за да гледа Бог отвисоко и Го кори. Те умишлено се противопоставят на Бог дори когато носят неговото знаме. Твърдейки, че вярват в Бог, те все пак ядат човешка плът и пият човешка кръв. Всички подобни хора са дяволи, които поглъщат душата на човека, архидемони, които умишлено пречат на онези, които се опитват да стъпят на правилния път, и прегради, възпрепятстващи онези, които търсят Бог. Те може да изглеждат „със здрава физика“, но как да знаят техните последователи, че не са нищо друго, освен антихристи, които карат хората да се опълчват срещу Бог? Как техните последователи да знаят, че са живи дяволи, отдадени на поглъщането на човешки души?“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Всички, които не познават Бог, са хора, които се противопоставят на Бог“). Пасторите и старейшините изобщо не разбираха Библията. Предаваха ни само думите и догмите в нея, но не приветстваха Господ и изобщо не търсеха истината. Когато се изправиха пред Божието дело от сетните дни, те не пожелаха да търсят и да изследват, а грешно изтълкуваха Господното слово и натрапваха идеите си, за да заблудят вярващите. Казваха, щом някой проповядва, че Господ се е завърнал — лъже, за да попречат на вярващите да чуят Божия Глас и да приветстват Господ. Дори твърдяха, че така предпазват преданите на Бог, а всъщност се страхуваха, че никой няма да ги слуша, ако всички последват Всемогъщия Бог. Това застрашаваше положението и препитанието им. Затова ни принуждаваха да се отречем от Него. Стигнаха дотам да използват обичаите ни за погребения, сватби, раждане и строене на къщи, за да ме заплашват, и ме насилваха да се подпиша, че съм вероотстъпница. Не се посвениха да използват погребението на съпруга ми, за да ме накарат да се отрека от Всемогъщия Бог. Когато не ги послушах, се съюзиха с властите и свикаха събрание, за да ме обвинят. Накараха семейството ми да ме увещава да предам Бог. Даже искаха да ни прокудят от селото, да изгорят домовете ни до основи и да ни предадат на по-висшата инстанция. Пред нищо не се спряха в гоненията си срещу нас, за да предадем Всемогъщия Бог и да изгубим шанса си за спасение и достъп до Божието царство. Тези пастори бяха изключително зли и порочни! Припомних си как Господ Исус заклейми фарисеите. Господ Исус е казал: „Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред хората, понеже самите вие не влизате, нито оставяте желаещите да влязат. (…) Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото обикаляте море и суша, за да направите един човек прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас“ (Матей 23:13, 15). Под предлог, че предпазват паството си, старейшините и пасторите пречеха на хората да приемат Божието дело от сетните дни. Подмамиха хората да ги последват и да се опълчат на Бог и накрая ще ги отведат в ада. Те са живи дяволи, които препречват пътя на хората към Божието царство. Демони и антихристи са, противят се на Бог и вредят на хората. Ясно прозрях, че в същината си мразят и Бог, и истината и още по-убедено повярвах в Бог и Го последвах. Както и да ми пречеха и да ме заблуждаваха, нямаше да се отрека от Всемогъщия Бог. В молитвата си обещах на Бог добре да изпълнявам дълга си и да доведа при Него още зажаднели за пришествието Му, за да приемат спасението Му. За да престанем да вярваме във Всемогъщия Бог и да участваме в онлайн събранията, кметът организира хора да ни проверяват телефоните на всеки три дни и щом си инсталираме Фейсбук, те да го премахват. За да не ни следят нито те, нито властите нарамвахме мотиките и се качвахме горе в планината — правехме се, че работим, за да общуваме тайно. По принцип не смеехме свободно да говорим за вярата си в селото. Но както и да ни преследваха, ние се осланяхме на Бог и продължихме да разпространяваме евангелието в съседни села. С времето все повече хора приемаха нашето учение. Но кметът разбра, че споделям евангелието, и ме притисна да издам останалите и да си призная пред кого съм проповядвала. Когато отказах да говоря, той ме заплаши, за да ме откаже от вярата ми и да се върна в паството. В противен случай щял да ме арестува. За да участвам в събрания, спокойно да проповядвам евангелието и да избегна гонения и арест, избягах от Мианмар в друга страна. Сега живея с други братя и сестри. Общуваме, разпространяваме евангелието и свидетелстваме за Божието дело. Толкова ми е приятно. Изтърпях много болка и тормоз, но прозрях какви са пасторите и старейшините. Сега по-ясно виждам колко зли са властите, но вече съм извън техния контрол. Добих и известно познание за Божието върховенство и още по-силно вярвам в Бог. Това са все неща, които нямаше да постигна, ако животът ми беше безоблачен.