Роден съм в бедно семейство, където моите простодушни и трудолюбиви родители издържаха семейството ни чрез селскостопанска работа. Като дете виждах как богатите хора в селото се радват на добра храна и хубави дрехи и получават възхищение и подкрепа от другите. Завиждах им и вярвах, че да имаш пари, означава да имаш всичко. Дори и на сън си представях как печеля много пари. Тайно взех решение в бъдеще да стана богат и да се издигна в живота.

След като се ожених, за да осъществя бързо мечтата си, се преместих сам в града, за да работя като строителен работник. Въпреки че работих извънредно в продължение на няколко години, спестяванията ми останаха минимални. Започнах да размишлявам в сърцето си, че дори да работя толкова упорито цял живот, никога няма да мога да осъществя мечтите си. След дълго обмисляне, реших да стана предприемач и започнах собствен строителен бизнес. Взех пари назаем от роднини и приятели, купих парцел в града и построих сграда. За да си подсигуря договори и да печеля бързо пари, използвах връзки и подаръци, така че да спечеля даден проект от някоя строителна компания. За да съм сигурен, че работата се върши добре, всеки ден започвах да наблюдавам строителната площадка рано сутринта, като често пропусках закуската, и проверявах работата, след като работниците приключеха вечерта. Всяка некачествена работа се разрушаваше и се построяваше наново с извънреден труд. С времето спечелих доверието на ръководството на компанията и си осигурих допълнителни проекти. След две години спечелих малко пари, изплатих дълговете си и ремонтирах къщата си. Усещах неописуема радост в сърцето си. По време на Лунната нова година роднини и приятели дойдоха в дома ми, за да празнуваме. Някои се усмихваха и ми казваха: „Шефе, дойдохме да ти пожелаем щастлива Нова година! Пожелаваме ти все повече успехи и проспериращ бизнес!“. Други ми стискаха ръката и казваха: „Всички разчитаме на теб да печелим пари!“. В този момент се почувствах като център на внимание, заобиколен от възхищение. Помислих си: „Да имаш пари, е наистина страхотно — с пари хората ти се възхищават и те уважават, и можеш да се издигнеш в живота“. Мисълта за това ме накара да се почувствам доста доволен. За да печеля повече пари, се заех с още много строителни проекти и работех неуморно от зори до здрач всеки ден. С течение на времето не можех да спя нощем, притеснявах се, че работниците могат да паднат от скелето и да причинят злополука, което би довело до значителни финансови загуби. Чувствах се потиснат всеки ден и често страдах от треска, настинка и световъртеж. Въпреки че съм висок над метър и седемдесет, тежах само около 55 кг, едва говорех и заспивах прав. Много ми се искаше да си почина. Но ако не поемах строителни проекти, нямаше да печеля пари, нито възхищението на другите. Не ми оставаше нищо друго, освен да събера сили и да продължа да работя. Тъй като печелех все повече и повече пари, чувствах, че всичките ми страдания и изтощение са си стрували. Точно когато строителният ми бизнес процъфтяваше, съпругата ми работеше на скелето на третия етаж и обработваше една стена, когато случайно събори една дъска и падна на първия етаж, при което веднага загуби съзнание. Беше откарана в болница и претърпя повече от час спешно лечение, преди най-накрая да се стабилизира и да дойде в съзнание. Мина повече от месец, преди да се възстанови достатъчно, за да напусне болницата.

По-късно по-голямата ми сестра научи, че съпругата ми е изписана от болницата, и ни дойде на гости. Тя сподели с нас Божието дело от последните дни. Спомням си, че в онзи момент бях дълбоко развълнуван от някои от Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „От момента, в който с плач идваш на този свят, ти започваш да изпълняваш дълга си. Ти изпълняваш ролята си и започваш жизнения си път за Божия план и за Неговото предопределение. Какъвто и да е произходът ти и каквото и да е пътуването, което ти предстои, никой не може да избегне устроеното и подреденото от Небето, и никой не може да управлява съдбата си, защото само Онзи, Който господства над всички неща, е способен да извърши подобно дело. Още от деня, в който човекът се е появил, Бог върши делата Си тъкмо така, управлявайки вселената и определяйки правилата на промяната и траекторията на движение на всички неща. Както всички неща, човекът тихо, без да осъзнава това, е подхранван от Божията сладост, дъжд и роса; както всички неща, така и човекът, без да съзнава това, живее според устроеното от Божията ръка. Човешкото сърце и духът му се държат в Божията ръка и всичко в живота му преминава пред Божиите очи. Независимо дали вярваш в това или не, всички неща, било то живо или мъртво, ще се смени, промени и обнови и ще изчезне в съответствие с Божиите мисли. Ето как Бог господства над всички неща“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог е източникът на човешкия живот). Като прочетох Божиите слова, разбрах, че съдбата на всеки човек е в Божиите ръце. Когато съпругата ми падна от третия етаж и оцеля, това не беше защото имаше късмет, а заради Божията закрила. Помислих си за злополуките, които се случиха на строителните площадки на други предприемачи. Някои работници паднаха от скелето на третия етаж и не успяха да бъдат спасени, дори след като бяха откарани в болница. Други паднаха от скелето на втория или първия етаж и умряха на място. Не беше ли всичко това свидетелство за онова, което Бог каза: „Никой не може да управлява съдбата си, защото само Онзи, Който господства над всички неща, е способен да извърши подобно дело“? Това, че в онзи ден по-голямата ми сестра разпространяваше евангелието сред нас, също беше организирано от Божието върховенство. Чрез нейното общение научих, че хората и всички неща са създадени от Бог. Бог е извършил три етапа на делото, за да спаси човечеството, като го е водил и е предоставял ресурс на човечеството до днес. Това дело от последните дни е последният етап от Божието дело за спасение на човечеството и е рядка възможност за хората да бъдат спасени. Можем да имаме добра съдба само като вярваме в Бог и Го почитаме. Със съпругата ми с радост приехме Божието евангелие от последните дни и оттогава активно посещавахме събранията. По време на събранията братята и сестрите водеха общение върху Божиите слова и аз разбрах някои истини, които накараха сърцето ми да се чувства особено спокойно и умиротворено, и се освободих от потискането, което изпитвах преди.

По-късно водачът видя, че участвам активно в събранията, и искаше да ме назначи за водач на група, която да пои трима новоповярвали. Но аз малко се колебаех, защото през деня ръководех строителството, а вечер трябваше да записвам работните точки и да водя счетоводството. Откъде щях да намеря време да поя новоповярвалите? Не исках да изпълнявам този дълг. Чувствах се обаче малко порицан: когато за пръв път повярвах в Бог и бях зает със строителна работа, братята и сестрите идваха да ме поят и подкрепят вечер, и ми помагаха да разбера истината чрез общение върху Божиите слова. Сега, когато в църквата имаше повече новоповярвали, а нямаше достатъчно хора, които да помагат с поенето, аз трябваше да дам своя принос. Мислейки за това, аз се помолих на Бог да ме напътства и просветлява, за да направя правилния избор. Прочетох тези Божии слова: „Казвам ви следното: изпълнението на дълга на човека е онова, което той трябва да свърши; ако човек не може да изпълнява дълга си, това е непокорство. Именно чрез процеса на изпълнение на дълга си човек постепенно се променя и именно чрез този процес проявява своята вярност. И така, колкото повече изпълняваш дълга си, толкова повече истина ще добиеш и толкова по-реален ще става изказът ти“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг). Божиите слова ми помогнаха да разбера, че това да изпълняваме дълга си като сътворени същества, е напълно естествено и оправдано, защото животът ни идва от Бог и всичко, на което се наслаждаваме, е дар от Него. Изпълнението на дълга ни е като синовното отношение към родителите ни — то е неоспорима отговорност и задължение. Ако не приемех този дълг, това би било истинска липса на съвест. Освен това, поддържането и поенето на новоповярвалите се случваше само вечер два пъти седмично, така че нямаше да пречи много на управлението на строителната ми дейност. Като осъзнах това, аз се съгласих да поема този дълг. Понякога, когато не можех да преодолея състоянията или представите на новоповярвалите, се молех на Бог и търсех напътствие. Чрез четене на Божието слово несъзнателно разбирах някои истини. Състоянията и представите на новоповярвалите биваха преодолени, а моето разбиране за истината на виденията стана по-ясно. Станах по-активен в изпълнението на дълга си, защото чувствах, че като изпълнявах дълга си, можех да получа просветлението и ръководството на Светия дух, да разбера повече истини и да придобия чувство на мир и увереност в сърцето си.

По-късно, когато братята и сестрите видяха моя ентусиазъм в стремежа към истината, те ме избраха да служа като евангелски дякон. Бях доста щастлив, тъй като знаех, че това, че получавам този дълг, бе израз на Божията любов. Исках да я ценя и да изпълнявам добре този дълг. Въпреки това имах някои притеснения в сърцето си: строителният ми бизнес се беше разраснал значително и рентабилността му вероятно щеше да продължи да се подобрява. Ако приемех дълга на евангелски дякон, със сигурност щях да имам по-малко енергия за управление на строителния бизнес, което щеше да доведе до по-малко доходи. Озовах се пред дилема. Тогава си спомних, че делото от последните дни е последното Божие дело за спасение на човечеството. Ако се съсредоточах само върху печеленето на пари и пренебрегнех дълга си, как бих могъл да придобия истината? Затова се помолих на Бог да ме води в търсенето на истината и разрешаването на собствените ми трудности. Прочетох един откъс от Божието слово: „Днес това, което се изисква да постигнете, не е допълнително изискване, а дълг на човека и това, което трябва да се прави от всички хора. Ако дори не можете да изпълнявате дълга си или не можете да правите това добре, няма ли да си навлечете беди? Не си ли играете със смъртта? Как можете да очаквате, че все още имате бъдеще и перспективи? Божието дело се извършва заради човечеството, а сътрудничеството на човека се дава в името на Божието управление. След като Бог е направил всичко, което е трябвало да направи, от човека се изисква да бъде всеотдаен в своята практика и да съдейства на Бог. В делото на Бог човекът не бива да пести усилия, той трябва да предлага своята преданост и не трябва да се отдава на многобройни представи или да седи пасивно и да чака смъртта. Бог може да се пожертва за човека, така че защо човекът да не може да предложи своята преданост към Бог? Бог има едно сърце и един ум към човека, така че защо човекът да не може да предложи малко сътрудничество? Бог работи за човечеството, така че защо човек да не може да изпълни част от дълга си в името на Божието управление? Божието дело е стигнало толкова далеч, но вие все още само виждате, но не действате, чувате, но не се движите. Не отиват ли такива хора към погибел? Бог вече е посветил всичко на човека, така че защо днес човекът да не може да изпълни добросъвестно своя дълг? За Бог Неговото дело е основен приоритет и делото на Неговото управление е от изключителна важност. За хората прилагането на Божиите слова на практика и изпълнението на Божиите изисквания са техен основен приоритет. Това е, което всички трябва да разберете“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека). След като прочетох Божиите слова, бях дълбоко развълнуван. За да изкупи човечеството, Бог първо се въплъти като човек и беше разпнат, за да опрости човешките грехове. В последните дни Бог отново се въплъти, за да изрази всички истини, необходими за пълното спасение на човечеството, като проведе ясно и задълбочено общение върху тези истини, за да ни помогне да разберем по-добре истината, да придобием истината и да получим спасение. Всичко, което Бог прави, е за нас. Така че защо не можех да изпълня дълга си, за да се отплатя за Божията любов? Изобщо не проявявах внимание към Божиите намерения и от притеснение, че приемането на този дълг ще се отрази на собствените ми доходи, исках да откажа. Вниманието ми беше насочено към това как да печеля пари и не ме беше грижа за моя дълг — бях наистина егоистичен и жалък! Когато братята и сестрите ме избраха да служа като евангелски дякон, това беше дълг, който дойде при мен от Бог — отговорност и задължение — и аз трябваше да го приема и да се покоря. Ако откажех, бях недостоен да се нарека човек и щях да загубя възможността да придобия истината, а накрая щях да бъда отстранен. Въпреки че не можех веднага да се откажа от привързаността си към богатството, бях готов да действам според Божиите слова и да приема този дълг, като направя всичко възможно да го изпълня.

Първоначално успявах да намирам време за събранията, обучавах се за това как се разпространява евангелието и как се свидетелства пред братята и сестрите. Въпреки това, тъй като поех повече строителни проекти, се оказа, че жертвам времето, предназначено за моя дълг и събранията. Веднъж един собственик на имот поиска от мен да построя четири триетажни сгради заедно с някои допълнителни проекти. Аз се поколебах. Този проект беше значителен, а все още имах друг незавършен проект, за чието управление трябваше да се грижа. Ако се заемех с новия проект, това би означавало да имам още по-малко време за дълга си и събранията. Опитах се да преговарям със собственика на имота, за да отложа началната дата, но той не се съгласи. Чувствах се притиснат, защото, ако не започнех навреме, подписаните договори щяха да станат невалидни, което щеше да доведе до финансови загуби и да навреди на репутацията ми. Кой би ми се доверил за бъдещи проекти, ако не можех да изпълня ангажиментите си? Дали щях да мога да печеля пари и без проекти? Въпреки опасенията си, в крайна сметка се съгласих с исканията на собственика на имота и се заех с новите строителни работи. Понякога, когато на строителната площадка имаше много проблеми, сутрин, преди да изляза, просто хвърлях един поглед на Божиите слова. Това не само прекъсваше нормалния ми духовен живот, но и не ми оставаше време да се занимавам с евангелската работа. През този период, като не виждах никакви резултати в евангелската работа, се чувствах малко порицан. В сърцето си тихо реших: независимо колко натоварен ще стане строежът в бъдеще, трябва да давам приоритет на участието в събранията и изпълнението на дълга си.

Един ден, точно когато се бях уговорил да присъствам на едно събрание, телефонът ми изведнъж звънна, докато бях на път. На строителната площадка имаше проблем, който изискваше незабавното ми внимание. Поколебах се. Този път първоначалното ми желание беше да се съберем и да общуваме за работата по евангелието, но после се появи този проблем. Ако отидех да се справя с проблема на строежа, нямаше да мога да присъствам на събранието. Нямаше ли това да е измама спрямо Бог? Но какво щеше стане, ако не отидех и собственикът на имота се оплачеше? Това можеше да навреди на репутацията и финансовото ми състояние. Ако това продължаваше, как щях да управлявам строителните си проекти? Реших да дам приоритет на разрешаването на проблема със строителството и си обещах да намеря време за събранията и дълга си по-късно. Така че отидох на строителния обект.

Вечерта, на път за вкъщи, докато размишлявах върху събитията от деня, се почувствах порицан. Бях планирал да присъствам на събранието, но позволих на притесненията си относно финансите да попречат на изпълнението на дълга ми. През този период съсредоточаването ми върху строителните работи възпрепятстваше напредъка в разпространението на евангелието и осъзнах, че не съм изпълнил дълга си както трябва. Ако обаче оставех настрана строителството и спрях да печеля пари, как бих могъл да имам успешен и уважаван живот? Тъй като се чувствах раздвоен, аз се обърнах към Бог и се помолих: „Боже, сърцето ми е разтревожено. Знам, че е напълно естествено и оправдано да вярвам в Теб и да изпълнявам дълга си, но ми е трудно да се откажа от парите. Моля Те, напътствай ме, така че да направя правилния избор“. След молитвата сърцето ми постепенно се успокои. Докато търсех, прочетох един откъс от Божието слово: „Ако сложа малко пари пред вас точно сега и ви дам свободата да избирате — и ако не ви осъждам за вашия избор — тогава повечето от вас биха избрали парите и биха се отказали от истината. По-добрите от вас ще се откажат от парите и ще изберат истината неохотно, докато тези по средата ще грабнат парите в едната си ръка и истината в другата. Няма ли по този начин истинската ви същност да стане очевидна? Когато избирате между истината и нещо, на което сте верни, вие всички ще направите този избор и отношението ви ще остане същото. Не е ли така? Не са ли много тези сред вас, които са се колебали между правилното и грешното? При противопоставянето между положителното и негативното, черното и бялото, вие със сигурност сте наясно с изборите, които сте направили между семейството и Бог, децата и Бог, мира и разрухата, богатството и бедността, високия статус и обикновеността, между това да бъдете подкрепени и това да бъдете отхвърлени и т.н. […] Многото години всеотдайност и усилия очевидно не са Ми донесли нищо повече от изоставяне от ваша страна и отчаяние, но надеждите Ми за вас се увеличават с всеки изминал ден, тъй като Моят ден беше напълно разкрит пред всички. И все пак вие продължавате да търсите тъмни и зли неща и отказвате да ги пуснете. Какъв тогава ще бъде изходът за вас? Обмисляли ли сте някога внимателно това? Ако бъдете помолени да изберете отново, какъв ще бъде вашият избор?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. На кого си верен?). Това, което Бог разобличи, беше моето състояние. Нима не бях човек, който в едната си ръка е стиснал парите, а в другата — истината? Заявих готовност да изпълнявам дълга си, за да удовлетворя Бог, и реших в сърцето си да се опълча на плътта и да изпълня добре дълга си. Когато обаче дългът ми влезе в противоречие с финансовите интереси, не успях да се противопоставя на примамката на парите и славата. Установих, че неволно следвам собствените си желания и избирам парите. Знаех, че поемането на този голям строителен проект изисква повече време и усилия, и не ми оставаше време да изпълнявам дълга си. Но въпреки това избрах да го приема, за да спечеля още пари и да получа възхищението на другите, въпреки че знаех, че това е погрешно. Сърцето ми беше съсредоточено върху печеленето на пари и повече от месец пренебрегвах проследяването на работата по евангелието, което доведе до застой в разпространението на евангелието. Ето така се бях отнесъл към дълга, даден ми от Бог, с което наистина станах задължен на Бог.

Тогава се замислих защо не можех да се откажа от парите, макар да знаех, че изпълнението на дълга ми ще доведе до придобиване на истината. По-късно, докато търсех, прочетох два откъса от Божието слово: „Сатана прибягва до много коварно средство, което никак не е радикално и което отлично се вписва в човешките представи, за да накара хората неусетно да приемат натрапения им от него начин на живот и неговите правила, желаните от него цели и житейски посоки. Правейки това, те несъзнателно развиват амбиции. Колкото и възвишени да изглеждат тези техни амбиции, те са неразривно свързани със „славата“ и „облагата“. Всички стремежи на великите и прочутите — всъщност всички човешки стремежи — се свеждат до тези две думи: „слава“ и „облага“. Хората си въобразяват, че веднъж добили слава и облаги, могат да извлекат от тях изгода — високо обществено положение и значително богатство — и да се наслаждават на живота. За тях славата и облагите са своеобразен капитал, върху който могат да стъпят, за да достигнат живот на удоволствия и разюздани плътски наслади. Заради така жадуваните от човеците слава и облаги хората охотно, макар и несъзнателно, полагат в ръцете на Сатана телата си, умовете си и всичко свое, бъдещето и съдбите си. Правят го без миг колебание, без изобщо да им мине през ум, че ще трябва да си възвърнат всичко дадено. Щом така се осланят на Сатана и са му предани, в състояние ли са хората да запазят поне малко контрол над самите себе си? Категорично не. Те са изцяло под неговата власт. Затънали са до гуша в тресавище и не успяват да се измъкнат от него. Затъне ли в слава и облаги, човек спира да търси това, което е светло, което е справедливо и това, което е добро и красиво. Това е, защото славата и облагата са твърде изкусителни за хората; те се превръщат в неща, към които хората се стремят през целия си живот и дори за цяла вечност без край. Не е ли вярно това?“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI). „Сатана използва славата и облагите, за да овладее умовете на хората до степен, в която хората да мислят само за слава и облаги. Боричкат се за слава и облаги, понасят трудности за слава и облаги, подлагат се на унижения за слава и облаги, жертват всичко свое за слава и облаги и са готови на всякакви преценки и решения в името на слава и облаги. Така Сатана стяга човеците в невидими окови и те нямат нито силата, нито куража да се освободят от тях. Те несъзнателно носят тези окови и продължават напред с голяма трудност“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI). Докато размишлявах над Божиите слова, разбрах, че като подмамва хората да се стремят към пари, слава и печалба, целта на Сатана е да ги поквари и контролира, като отдалечава сърцата им от Бог, и в крайна сметка да ги хване в примките на Сатана, от които те не могат да се измъкнат. Всеки ден работех неуморно от зори до здрач по строителни проекти, за да печеля пари. Това се дължеше на влиянието на сатанинските отрови още от детството ми, като например: „Парите карат света да се върти“ и „Парите не са всичко, но без тях си за никъде“. Вярвах, че да имаш пари, означава да имаш всичко, включително възхищението на другите, както и превъзходен начин на живот. Тъй като строителните ми проекти ставаха все по-големи, а роднините и приятелите ми много ме хвалеха, станах още по-убеден, че богатството може да спечели възхищението на хората. Стремежът към пари се превърна в цел на живота ми и се трудех неуморно за тях всеки ден, като живеех в постоянно безпокойство и страх, винаги се тревожех заради евентуални злополуки на работното място и за последствията от тях. Външно изглеждаше, че печеля пари и придобивам слава, но вътрешно се чувствах потиснат. Тялото ми страдаше, а съпругата ми едва не загуби живота си. Но въпреки тези преживявания, все още не можех да се откажа от стремежа си към богатство, слава и печалба. След като влязох в Божия дом, разбрах, че вярата в Бог трябва да включва стремеж към истината. Въпреки това не бях в състояние да прозра схемите на Сатана и се оказа, че неволно се стремя към слава и печалба. Като евангелски дякон бях длъжен да върша добре евангелската работа. Въпреки това, за да спечеля повече пари, в продължение на един месец пренебрегвах проследяването ѝ, като оставях настрана дълга си. Естеството на това поведение беше равносилно на измама и предателство към Бог. Освен това бях зает с ежедневното управление на строителни проекти, като пренебрегвах духовните практики и събрания, което накара сърцето ми да се отдалечи от Бог и живота ми да претърпи загуби. Ако продължавах по този начин, в крайна сметка щях да изгубя възможността да изпълня дълга си и да постигна спасение. Накрая осъзнах, че стремежът към богатство, слава и печалба не е добър път; той е средство, с което Сатана покварява хората и им вреди, заробващо средство, което в крайна сметка води до това да бъдем изиграни и наранени от Сатана.

По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова: „Това, от което се нуждаете, не е истината и животът, нито принципите за това как да се държите, а още по-малко от Моето ревностно дело. Вие по-скоро изпитвате нужда от всички притежания на плътта — богатство, статус, семейство, брак и т.н. Вие напълно пренебрегвате Моите думи и дело, така че мога да обобщя вашата вяра с една дума: нехайна. Няма да пожалите нищо, за да постигнете нещата, на които сте абсолютно отдадени, но разбрах, че не бихте направили същото заради въпросите, свързани с вярата ви в Бог. По-скоро сте относително отдадени и относително сериозни. Ето защо твърдя, че онези, които нямат сърце, изпълнено с искреност, са претърпелите провал във вярата си в Бог. Помислете внимателно — много ли са претърпелите провал сред вас?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За крайната цел). Божиите слова ми помогнаха да разбера, че вярата в Бог изисква да се стремим към истината и да изпълняваме собствения си дълг. Като изпълняваме дълга си и разбираме истината, ние постепенно се отърваваме от покварения си нрав и така можем да получим Божието спасение. Спомних си какво е казал Господ Исус: „Ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик“ (Лука 14:33). В Епохата на благодатта Петър не се стремеше към богатство, слава или печалба. Когато Господ Исус го призова, той успя да се откаже от риболова и да последва Господ. Стремежът му беше единствено към истината, към това да изпълнява дълга си на сътворено същество, да опознае себе си чрез Божието слово и да се отърве от покварения си нрав. В крайна сметка, той даде красиво и звучно свидетелство за Бог, като бе усъвършенстван от Него и води смислен живот. Докато размишлявах върху опита на Петър, осъзнах колко значимо е за нас да се стремим към истината и да изпълняваме дълга си. Сега, когато се бяха спуснали огромни бедствия, ако продължавах да се придържам към стремежа към богатство, слава и печалба, като пренебрегвам истината и дълга си, щеше да е твърде късно. В крайна сметка щях само да изпадна в бедствия, да ридая и да скърцам със зъби. Трябваше да последвам примера на Петър и да се стремя към истината. Не можех да давам приоритет на печеленето на пари пред изпълнението на дълга си. За да мога да присъствам редовно на събранията и да изпълнявам дълга си, обсъдих със съпругата си идеята да продадем всичките си строителни съоръжения на друг и да се заемем с някаква временна работа, за да се издържаме. Първоначално съпругата ми не беше съгласна, но аз ѝ обясних моите мисли и разбирания, и тя не се противопоставяше повече. По-късно продадох всички съоръжения и се посветих изцяло на изпълнението на дълга си. Като изпълнявах дълга си, аз преживях делото на Светия Дух и напътствията Му в партньорството ми с братята и сестрите и се почувствах избавен и свободен. Всеки път, когато разкривах покварата си, търсех истината, размишлявах и се опитвах да опозная намеренията си, както и естеството и последиците от действията си. Когато бях в състояние да се опълча на себе си и да практикувам в съответствие с истините принципи, изпитвах радост и вътрешен мир. Благодарение на този опит придобих практическо разбиране за значението на това да се стремя към истината и да изпълнявам дълга си.

След известно време, докато вършех някаква временна работа, шефът ми каза: „Знам, че си способен да ръководиш строителни проекти. Тук има много работа и тя е доста доходоносна. Нека си партнираме — всеки от нас с половин дял. Не е изключено да спечелим по няколкостотин хиляди юана“. След като чух думите на шефа си, се почувствах малко разколебан и си помислих: „Това е рядка възможност да спечеля добри пари. Ако правя това няколко години, мога да спечеля милиони. Животът ще бъде малко по-добър. Трябва ли да се съглася с предложението на шефа ми?“. Но след това ми хрумна друга мисъл: „Ако започна да се занимавам с управление на проекти заради парите, как ще посещавам събрания и ще изпълнявам дълга си? Ще изгубя шанса да придобия истината и Божието спасение. Не са ли това схемите на Сатана? Сатана се опитва да ме примами с пари, но аз не трябва да се хващам на номера му“. Така че отказах на шефа си. Като видя решителната ми позиция, шефът ми си тръгна разочарован.

Чрез тези преживявания осъзнах вредата и последствията от стремежа към богатство, слава и печалба. Прозрях факта, че Сатана използва парите, за да изкушава и покварява хората. Също така разбрах, че Бог иска от нас да се стремим към истината и да се избавим от богатството, за да ни освободи от вредата на Сатана и да ни позволи да придобием истината и Божието спасение. Това е най-значимото и ценно нещо. Сега вече мога да оставя настрана работата и парите и да се посветя изцяло на изпълнението на дълга си. Именно чрез напътствията на Божиите слова придобих цялото това знание и преобразяване. Благодаря на Бог!