Когато бях на осем години, семейството ми преживя неочакван инцидент. От този момент нататък майка ми и аз разчитахме един на друг, за да се справяме, и тя ме върна в дома ни в провинцията. По онова време бяхме крайно бедни. Другите хора живееха в многоетажни сгради, а ние — просто в една колиба с керемиден покрив. Беше ни много тежко. Завиждах на другите и се надявах, че когато порасна, ще печеля много пари, за да можем с майка ми да имаме финансова сигурност. За да печеля пари, след като завърших гимназия, не продължих образованието си. Тогава братята и сестрите искаха да се присъединя към църквата и да водя църковен живот. Аз обаче се притеснявах, че посещаването на събрания ще ми попречи да печеля пари. Все още бях доста млад и в бъдеще ми предстоеше да се оженя и да изкарвам прехраната си. Щях да имам нужда от пари, каквото и да правех. Затова отхвърлих добрите думи и съвети на братята и сестрите и решително тръгнах по пътя на стремежа към пари, слава и печалба.

Работех в строителството, а също и като портиер. По-късно изучавах маркетинг и се занимавах с бизнес с едни роднини. В крайна сметка бизнесът потръгна и малкият магазин, с който започнахме, се разрасна в малка компания с около десетина служители само за няколко години. На тази млада възраст станах шеф и печелех известна сума пари. Финансовото положение на семейството ми се подобри, купих си жилище и успявах да покривам всички основни разходи за живот. Въпреки че печелех все повече и повече пари и плътският ми живот беше задоволен, ставах все по-нещастен. В името на това да правя пари, трябваше да се държа весело пред клиентите, да ги лаская и да ги ухажвам, а лъжите и измамите на хората се превърнаха в ежедневие. Не се спирах пред нищо, за да обслужвам личните си интереси, и изобщо не живеех като човешко същество. В миналото бях видял, че Божиите слова ни казват да бъдем честни хора. Всеки път, когато си мислех за това, имах изключително гузна съвест. На всичкото отгоре, всеки ден влагах цялото си време и енергия в бизнеса, като винаги поддържах добро настроение и отношение към клиентите. Когато ми се обаждаха, за да уредя нещо, аз се заемах веднага, сякаш откликвах на императорски указ. Когато обаче майка ми искаше да ѝ помогна в домакинската работа или да поговоря с нея, винаги ѝ казвах, че съм зает, и я молех да не ме безпокои. Не посещавах събрания и почти не се молех. Състоянието ми беше изцяло на невярващ човек. Тъй като връзките бяха много важни в бизнеса, всеки ден мислех как да поддържам отношения с клиентите. Независимо с кого си имах работа, стига да можех да извлека някакви ползи от него, аз му правех комплименти и говорех неискрени думи, за да му се харесам. Бях отвратен от това мое поведение. Ставах все по-лицемерен и измамен и наистина стигнах дотам, че да се държа двулично. Все повече и повече се мразех, а също така мразех и този начин на оцеляване.

Няколко години след това, когато COVID се разпространяваше из страната, се заразих и цялото тяло много ме болеше. Няколко часа преди да започнат симптомите ми, кипях от енергия и се бях заел с различни делови въпроси, когато изведнъж нямах сили дори да се изправя. Лежах в леглото и всички мускули силно ме боляха, а главата ми сякаш щеше да се пръсне. Тъй като имах висока температура, която не спадаше, устните ми се напукаха. Повръщах и имах диария; чувствах се ужасно, сякаш смъртта не беше далеч. Тогава усетих колко крехък и малък е човекът. В онзи момент започнах да размишлявам, като си мислех: „За какво, по дяволите, живея по този начин?“. Минали събития се появяваха сцена по сцена в съзнанието ми като на филм и аз си мислех: „Всеки ден си блъсках главата, търсейки начини да спечеля повече пари, изричах лъжи и мамех хората. Наистина ли живея само за да печеля отчаяно пари и да работя по този начин? Всичко това само за да задоволя суетата и самоуважението си ли е, да накарам хората да имат високо мнение за мен? Само за да си угаждам с храна, напитки и удоволствия? Това ли ми е целта в живота? Това ли е всичко, от което се състои животът ми? Наистина ли ще умра по този начин?“. Като си мислех за това, бях изпълнен с дълбоко разкаяние. Съжалявах, че от самото начало не бях вярвал правилно в Бог и не бях водил църковен живот. Много съжалявах и не исках да умра по този начин. Помислих си за Божиите слова, които бях чел в миналото: „Всевъзможни бедствия ще се случват едно след друго; всички народи и места ще бъдат сполетени от бедствия: повсеместни чума, глад, наводнения, суша и земетресения. Тези бедствия няма да се случват просто на едно или друго място и няма да свършват за ден или два. Вместо това те ще се разпространяват на все по-голяма територия и ще стават все по-сериозни. През това време ще възникват едно след друго всевъзможни бедствия от насекоми и явлението канибализъм ще присъства навсякъде. Това е Моят съд за всички нации и народи“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 65). „Хората прекарват живота си в стремеж към слава и пари. Те се вкопчват в тези сламки с вярата, че са единствената им опора, сякаш ако ги притежават, те ще продължат да живеят и ще се отърват от смъртта. Но едва в навечерието на смъртта хората разбират колко далеч са всички тези неща от тях, колко са слаби пред лицето на смъртта, колко са крехки, колко самотни и безпомощни са, че няма към кого да се обърнат. Те осъзнават, че животът не може да се купи със слава и пари, че колкото и богат да е човек, колкото и високо положение да заема, пред лицето на смъртта всички са еднакво бедни и незначителни. Те осъзнават, че парите не могат да купят живот, че славата няма да премахне смъртта, че нито парите, нито славата могат да удължат човешкия живот нито с минута, нито със секунда. И колкото повече хората усещат това, толкова повече копнеят да живеят; колкото повече го усещат, толкова повече се страхуват от приближаването на смъртта. Едва в този момент те наистина осъзнават, че техният живот не им принадлежи, че не те го контролират и че никой не може да се разпорежда с живота или смъртта си, че всичко това не може да бъде контролирано от човека“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III). Всъщност бях чел тези слова няколко пъти преди това. Въпреки че се страхувах от бедствия, стига да не се случваха на мен, винаги имах чувството, че са доста далече и продължавах да се стремя към богатство и към живота, който исках, както бях правил и преди. Сега лежах в леглото и цялото тяло ме болеше, бях много притеснен и тепърва разбрах, че макар богатството да може да донесе на хората някои материални облаги, то е наистина безполезно, когато се сблъскаш с COVID. Най-накрая разбрах, че наистина съм бил невеж и сляп. Бях толкова непреклонен! Като разгледах всичко по-детайлно, видях, че въпреки че вярвах в Бог, аз напълно пренебрегвах думите Му и никога не съм спирал да се стремя към богатство, слава и печалба. Това беше истинското ми отношение към Бог и Неговото слово. Едва когато се заразих с COVID, започнах да се самоанализирам. Помислих си за това, което е казал Господ Исус: „Каква полза ще има човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби, или какво ще даде човек в замяна на живота си?“ (Матей 16:26). Най-накрая придобих поне малко разбиране от първа ръка относно значението на тези думи. Човек наистина не може да си купи живот с пари! Успях да се обърна в леглото и коленичих, за да се помоля: „Всемогъщи Боже, аз съм толкова невеж и сляп. Сам съм си виновен за това, че стигнах дотук в живота си. Ти ме спасяваше през цялото време, като използваше братята и сестрите, за да ме каниш многократно да участвам в църковния живот, но аз така и не пожелах да го приема и отхвърлях Твоето спасение. Боже, толкова много съжалявам. Сега разбирам, че с пари не може да се купи здраве или живот. Винаги съм се стремял към парите, като исках да ги използвам, за да подобря живота си, но за да печеля пари, живеех във физическо и емоционално изтощение и това почти ме погуби. Не искам да продължавам да живея по такъв мъчителен начин. Не искам да продължавам да живея като лицемер в тази среда на взаимна измама, която е изпълнена с мошеничество и лъжи. Боже, моля Те, прости ми и ми дай още един шанс. Моля Те, спаси ме!“. Така се молех и се покайвах. Въпреки че физическата ми болка не намаля ни най-малко, в онзи момент сърцето ми се стопли, като на дете, сгушено в прегръдката на родителя си.

На следващия ден майка ми чу, че съм се заразил, и дойде да се погрижи за мен. Тя ми прочете много от словата на Всемогъщия Бог и някои от тях оставиха дълбоко впечатление у мен. Всемогъщият Бог казва: „Сатана използва славата и облагите, за да овладее умовете на хората до степен, в която хората да мислят само за слава и облаги. Боричкат се за слава и облаги, понасят трудности за слава и облаги, подлагат се на унижения за слава и облаги, жертват всичко свое за слава и облаги и са готови на всякакви преценки и решения в името на слава и облаги. Така Сатана стяга човеците в невидими окови и те нямат нито силата, нито куража да се освободят от тях. Те несъзнателно носят тези окови и продължават напред с голяма трудност. Заради славата и облагата човечеството отбягва Бог, предава Го и става все по-нечестиво. Ето така се унищожават поколение след поколение насред славата и облагите за Сатана“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI). „Парите управляват света“ е сатанинска философия. И тя преобладава сред цялото човечество, във всяко човешко общество. Може да се нарече тенденция, тъй като тя е насадена в сърцето на всеки човек, който първоначално не я приема, но след като се сблъска с реалния живот и започне да чувства, че тези думи всъщност са верни, мълчаливо се съгласява с нея. Не е ли това процес на покваряване на човека от Сатана? Може би хората не разбират този афоризъм в еднаква степен, но всеки човек го тълкува и разбира в различна степен въз основа на това, което се случва около него, и на личния му опит. Не е ли така? Колкото и да сте преживявали този афоризъм, какъв може да бъде негативният му ефект върху сърцето на човек? Нещо се разкрива чрез нрава на хората в нашия свят, включително на всеки един от вас. Какво е то? Култът към парите. Трудно ли е да го премахнете от човешкото сърце? Много е трудно! Очевидно човекът е много дълбоко покварен от Сатана! Сатана използва парите, за да изкушава хората, и ги покварява, като ги кара да се кланят на парите и да почитат материалните блага. И как се проявява този култ към парите при хората? Имате ли чувството, че без пари няма да можете да оцелеете в този свят, че дори един ден не може да мине без тях? Положението на човек, както и степента на уважение към него, се определя от това колко пари има той. Бедните се свиват от срам, докато богатите се радват на високото си положение. Те се изправят гордо, говорят силно и живеят високомерно. Какво носят този афоризъм и тази тенденция на хората? Не са ли готови мнозина да пожертват всичко за пари? Не губят ли мнозина достойнството и почтеността си в стремежа си да получат повече пари? Нима мнозина не се лишават от възможността да изпълняват своя дълг и да следват Бог заради парите? Да загубиш възможността да постигнеш истината и да бъдеш спасен не е ли най-голямата загуба за човека? Не е ли Сатана зъл, щом използва този метод и този афоризъм, за да поквари до такава степен човека? Това не е ли злонамерена уловка?“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият V). Докато четях словата на Всемогъщия Бог, почувствах, че всяко изречение е истина. Словата, които Той изричаше, бяха толкова правилни и стигаха до дълбините на сърцето ми. Бях същият като това, което Бог беше разобличил: винаги се прекланях пред парите, като действах според идеята „парите над всичко“. Вярвах, че ако имам пари, ще имам всичко и ще мога да живея живот от висша класа, да живея, както ми харесва и другите да имат високо мнение за мен, докато, ако нямах пари, нямаше да мога да направя нищо. Чрез това, което разобличиха Божиите слова, видях злонамереността и подлите мотиви на Сатана. Сатана използваше парите, славата и печалбата, за да контролира ума ми, като ме караше да се изгубя дълбоко в тези неща и да превърна преследването на пари в цел и посока, към които се стремях в живота си. По този начин ме караше да отбягвам Бог, да Го предавам и да ставам все по-измамен, нечестив и алчен, така че накрая да бъда унищожен заедно със Сатана. В миналото винаги бях живял според идеите, които Сатана ми внушаваше, а съзнанието ми беше насочено единствено към парите, славата и печалбата. Вярвах, че хората не могат да направят нищо без пари и че тези, които имат пари, могат да се радват на по-добър живот и да накарат другите да имат високо мнение за тях. Това на пръв поглед просто убеждение ме сковаваше с невидими вериги, като ме държеше твърдо под контрола на Сатана, без ни най-малка смелост да се боря за свобода. Така бях измамен и покварен от Сатана. В името на парите, славата и печалбата се отдалечих и станах безсърдечен, действах по всевъзможни начини и бях изпълнен с лъжи и измами. Изобщо не живеех като човешко същество. След като спечелих малко пари, в желанието си да облекча болката си, тръгнах да пътувам навсякъде. В действителност това беше само временен начин да я притъпя. Въпреки че бях вложил цялата си енергия и време в работата, като исках това да обогати живота ми, никога не можех да се отърся от празнотата, която усещах в себе си. Онова, което събуди сърцето ми, бяха Божиите слова. Започнах внимателно да изследвам стремежите си и не исках да продължавам упорито да се стремя към пари, слава и печалба. Тези неща не бяха толкова всемогъщи, колкото си представях. Когато лежах в леглото, неспособен да стана, материалните удоволствия и парите ми се струваха толкова незначителни. Парите не могат да спасят човешкия живот и не са коренът на човешкото съществуване. Те не освобождават хората от болката.

След това започнах да търся как трябва да се стремя, за да живея стойностен и смислен живот. Тогава прочетох тези Божии слова: „Човек, който е нормален и който се стреми да има любов към Бог, да навлезе в царството, за да стане част от Божия народ, — това е вашето истинско бъдеще и живот, който има изключително голяма стойност и значение; никой не е по-благословен от вас. Защо казвам това? Защото онези, които не вярват в Бог, живеят за плътта и за Сатана, а вие днес живеете за Бог и живеете, за да следвате Божията воля. Ето защо казвам, че животът ви има изключително значение. Само тази група хора, които са избрани от Бог, са способни да водят живот, който има изключително значение: никой друг на земята не може да изживее живот с такава стойност и смисъл“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Опознайте най-новото дело на Бог и следвайте Неговите стъпки). „Какъвто и дълг да изпълнява човек, това е най-правилното нещо, което би могъл да направи, най-красивото и най-справедливото нещо сред хората. Като сътворени същества хората трябва да изпълняват дълга си и само така могат да получат одобрението на Създателя. Сътворените същества живеят под властта на Създателя и приемат всичко, което е осигурено от Бог, и всичко, което идва от Него, така че трябва да изпълняват своите отговорности и задължения. Това е напълно естествено и оправдано и е постановено от Бог. Оттук се вижда, че за хората изпълнението на дълга на сътворено същество е по-справедливо, по-красиво и по-благородно от всичко останало, което правят, докато живеят на земята; нищо сред човечеството не е по-смислено или по-достойно и нищо не придава по-голям смисъл и стойност на живота на един сътворен човек от изпълнението на дълга му на сътворено същество. На земята само групата хора, които истински и искрено изпълняват дълга си на сътворени същества, са онези, които се покоряват на Създателя. Хората в тази група не следват светските тенденции; те се покоряват на водачеството и напътствията на Бог, слушат само словата на Създателя, приемат истините, изречени от Него, и живеят според словата Му. Това е най-истинското, най-убедителното и най-доброто свидетелство за вяра в Бог. Това, че едно сътворено същество е способно да изпълни дълга си на сътворено същество, да удовлетвори Създателя, е най-хубавото нещо сред човечеството и трябва да се разпространява като приказка, която да бъде възхвалявана от всички хора. Всичко, което Създателят поверява на сътворените същества, трябва да се приема от тях безусловно; за човечеството това е въпрос на щастие и чест, а за всички, които изпълнят дълга на сътворени същества, няма нищо по-хубаво и по-достойно за възпоменание — то е нещо положително“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Седма част)). Чрез четенето на Божиите слова намерих посока в живота си. Разбрах, че като сътворено същество човек трябва да живее, за да се стреми към истината, да удовлетворява Божиите намерения и да придобие одобрението на Създателя. Като сътворено същество човек трябва да поеме своя дълг и да изпълни отговорността си. Няма нищо по-ценно и значимо от това. Като следва Сатана и се стреми към пари, слава и печалба, човек не само че не може да придобие истинско щастие, но и ще става все по-егоистичен и алчен. В крайна сметка ще бъде напълно завладян от Сатана и ще изпадне в безкрайна болка. В онзи момент Божието дело от последните дни беше почти приключило; ако все още не можех да се възползвам от този шанс да повярвам правилно в Бог, наистина бях твърде глупав. Не исках идеите, които Сатана ми беше внушил, да продължават да ми вредят и реших да се откъсна от този мъчителен живот. На третия ден откакто бях на легло, все още имах температура, но вече не изпитвах толкова силни болки. Казах на майка ми: „Искам да посещавам събрания“. Не след дълго започнах да водя църковен живот и благодарих на Бог в сърцето си. Бог ми беше дал още един шанс да се върна в Неговия дом и аз трябваше да го ценя подобаващо. Не можех да не изпълня намеренията Му.

Въпреки това все още имах една дилема пред себе си. Имах някои дългогодишни клиенти в бизнеса си и въпреки че вече не се опитвах толкова отчаяно да разширя бизнеса, все още влагах енергията си в него. По време на събрания се чувствах неспокоен, не можех да успокоя сърцето си пред Бог. Когато събранията приключваха, изваждах телефона си и виждах само пропуснати обаждания и съобщения от клиенти. По време на всяко събрание изпитвах всевъзможни смущения. Спомням си, че веднъж бях на път за едно събрание, когато трябваше да приема внезапно обаждане от клиент, който се нуждаеше спешно от някаква стока. Почти бях пристигнал на мястото, където се събирахме, но тъй като се поддадох на натиска от страна на клиента, отидох на мястото на събранието и съобщих на братята и сестрите, че е възникнало нещо и след това си тръгнах набързо. Чувствах, че това твърде много пречи на събранията и исках да се откажа от бизнеса, но бях много раздвоен. В миналото по цял ден се срещах с клиенти, като исках да поддържам отношенията си с тях на всяка цена. Ако сега спрях и пропилеех всичките си предишни усилия, щеше да е наистина жалко. Исках да посещавам събрания, но не можех да се откажа от парите, затова се помолих на Бог да ми покаже изход.

Един ден прочетох откъс от Божието слово: „Ако сложа малко пари пред вас точно сега и ви дам свободата да избирате — и ако не ви осъждам за вашия избор — тогава повечето от вас биха избрали парите и биха се отказали от истината. По-добрите от вас ще се откажат от парите и ще изберат истината неохотно, докато тези по средата ще грабнат парите в едната си ръка и истината в другата. Няма ли по този начин истинската ви същност да стане очевидна? Когато избирате между истината и нещо, на което сте верни, вие всички ще направите този избор и отношението ви ще остане същото. Не е ли така? Не са ли много тези сред вас, които са се колебали между правилното и грешното? При противопоставянето между положителното и негативното, черното и бялото, вие със сигурност сте наясно с изборите, които сте направили между семейството и Бог, децата и Бог, мира и разрухата, богатството и бедността, високия статус и обикновеността, между това да бъдете подкрепени и това да бъдете отхвърлени и т.н. Между хармонично и разбито семейство вие избрахте хармоничното и го направихте без никакво колебание; между богатствата и задълженията вие отново избрахте богатствата, дори без желание да се върнете на брега; между лукса и бедността вие избрахте лукса. Когато избирахте между вашите синове, дъщери, съпруги и съпрузи и Мен, вие избрахте тях; и между представата и истината отново избрахте представата. Изправен пред всичките ви зли дела, Аз просто загубих вяра във вас. Просто Ме удивлява, че вашите сърца са толкова трудни за смекчаване. Многото години всеотдайност и усилия очевидно не са Ми донесли нищо повече от изоставяне от ваша страна и отчаяние, но надеждите Ми за вас се увеличават с всеки изминал ден, тъй като Моят ден беше напълно разкрит пред всички. И все пак вие продължавате да търсите тъмни и зли неща и отказвате да ги пуснете. Какъв тогава ще бъде изходът за вас? Обмисляли ли сте някога внимателно това? Ако бъдете помолени да изберете отново, какъв ще бъде вашият избор? Все още ли ще изберете същите неща? Отново ли ще Ми причините разочарование и окаяна скръб? Все още ли в сърцата ви ще има само частица топлина? Все още ли няма да знаете какво да направите, за да утешите сърцето Ми? В този момент какво избирате? Ще се подчините ли на думите Ми, или ще изпитате неприязън към тях?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. На кого си верен?). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че точно както казва Бог, аз съм човек, който в едната си ръка държи парите, а в другата — истината. Въпреки че бях видял ясно, че парите не могат да спасят човешкия живот, че те не са коренът на човешкото съществуване и че не могат да освободят хората от болката, все пак не можех да устоя на изкушението им. Когато имах да върша работни дела, които влизаха в противоречие с времето за събрания, бях поставил парите на първо място и не бях в състояние да направя правилния избор. Не бях ли твърде упорит и неразумен? Бях точно такъв, какъвто Божиите слова разобличаваха: „И все пак вие продължавате да търсите тъмни и зли неща и отказвате да ги пуснете“. Сърцето ми беше толкова непреклонно и своенравно, ни най-малко не разбирах Божията загриженост и не бях разбрал напълно как Бог упорито чака човека. Исках да вярвам правилно в Бог; не можех повече да не отговарям на намеренията Му. Знаех обаче, че духовният ми ръст е малък и че не бих могъл да преодолея това сам. Спешно се помолих на Бог: „Боже! Искам да се освободя от този живот. По цял ден съм зает с работа и печелене на пари и не мога спокойно да чета Твоето слово и да посещавам събрания. Това сериозно се отрази на църковния ми живот. Боже, моля Те, покажи ми изход. Наистина искам да се променя; Моля Те, дай ми вяра и сила да се освободя от този мъчителен живот“.

По-късно, по време на едно събрание, прочетох два откъса от Божието слово, които дълбоко докоснаха сърцето ми. В Божиите слова се казва: „Очите, които са пълни с измама и предразсъдъци към другите, не са неща, които младите хора трябва да имат, и младите хора не трябва да извършват разрушителни, отвратителни действия. Те не бива да са лишени от идеали, стремежи и ентусиазъм да стават по-добри; не бива да са обезсърчени за перспективите си, нито да губят надежда в живота или увереност в бъдещето; трябва да имат постоянството да продължат по пътя на истината, който сега са избрали — да осъществят желанието си да отдадат целия си живот за Мен. Те не бива да са лишени от истина, нито да таят лицемерие и неправедност — трябва да остават непоколебимо на правилната позиция. Те не трябва просто да се носят по течението, а да имат духа да се осмелят да правят жертви и да се борят за справедливост и истина. Младите хора трябва да имат смелостта да не се поддават на потисничеството на силите на мрака и да променят значението на своето съществуване. Младите хора не трябва да се примиряват с несгодите, а да бъдат открити и откровени, с дух на прошка към своите братя и сестри. […] На младите хора не трябва да им липсва решимостта да проявяват проницателност по въпросите и да търсят справедливост и истина. Трябва да се стремите към всичко красиво и добро и да постигате реалността на всички положителни неща. Трябва да сте отговорни към живота си и не трябва да го приемате лекомислено“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова за млади и стари). „Събудете се, братя! Събудете се, сестри! Денят Ми няма да бъде отложен. Времето е живот, а да уловиш времето означава да спасиш живот! Времето е близо! Ако не издържите приемния изпит в университета, можете да се подготвяте и да се явявате отново, колкото си искате. Но Моят ден няма да позволи такова отлагане. Помнете! Помнете! Призовавам ви с тези добри думи. Краят на света се разгръща точно пред очите ви, а големите бедствия бързо се приближават. Кое е по-важно — вашият живот или сънят, храната, напитките и дрехите ви? Дошло е време да претеглите тези неща“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 30). Когато прочетох тези Божии слова, сърцето ми бе толкова трогнато и си помислих: „Вече пропуснах няколко шанса и няма да мога да си върна това време. В днешно време ситуацията във всички държави е неспокойна, със земетресения, войни, пандемия и други природни и причинени от човека бедствия, които продължават непрекъснато. Няма да имам още много възможности да се стремя към истината и да следвам Бог. Ако продължавам да пропускам такива, може би ще ги пропусна завинаги; може би никога няма да имам друг шанс. Наистина ли ще чакам да се сблъскам със смъртта, за да повярвам в Бог? Дали тогава няма да е твърде късно? Кое е по-важно — печеленето на пари или животът ми? Време е да претегля всичко това“. От Божиите слова усетих намеренията и изискванията на Бог към младите хора, а те гласяха: „Младите хора трябва да имат смелостта да не се поддават на потисничеството на силите на мрака и да променят значението на своето съществуване“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова за млади и стари). Божиите слова ми дадоха вяра и сила. Вече не можех да продължавам да бъда така упорит и неразумен. Не биваше да живея за пари, слава и печалба. Това, което трябваше да правя, беше да вървя по пътя на вярата в Бог и стремежа към истината. Трябваше да сложа край на предишния си живот и затова реших да се откажа от този бизнес.

След това споменах за тази идея на роднините си. Те направиха всичко възможно, за да ме убедят да не го правя, като казаха, че ще повишат както тринайсетата ми заплата, така и основното ми възнаграждение. По този начин щях да печеля повече от 10 000 юана на месец, а заедно с тринайсетата ми заплата щях да изкарам почти 200 000 юана за една година. Това вече беше доста голяма сума за човек в малък град. Бях много изкушен и въпреки че това беше привлекателно предложение, вече бях взел решение. Не исках повече да живея този живот, в който в едната ръка държах здраво парите, а в другата — истината. По-късно прочетох още от Божиите слова: „Ако си с високо положение, с почтена репутация, притежаваш изобилно знание, собственик си на многобройни активи и си подкрепян от много хора, но тези неща не ти пречат да дойдеш пред Бог, за да приемеш Неговото призвание и поръчение и да вършиш това, което Бог иска от теб, тогава всичко, което правиш, ще бъде най-значимата кауза на земята и най-справедливото начинание на човечеството. Ако отхвърлиш призива на Бог заради общественото си положение и собствените си цели, всичко, което правиш, ще бъде прокълнато и дори презряно от Бог“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 2: Бог господства над съдбата на цялото човечество). В миналото живеех за плътта си и за Сатана, като се стремях единствено към пари, слава и печалби. В резултат на това ставах все по-злонамерен и покварен, все повече се отдалечавах от Бог и прекарвах всеки ден като ходещ труп. Сега исках да променя начина си на живот и да следвам Бог с цялото си сърце.

По-късно моите роднини отново ме подканиха да остана и тъй като знаех, че това е Сатана, който ги използва, за да ме спре да застана пред Бог, аз се помолих на Бог да ми покаже изход: „Боже, не искам да продължавам да се стремя към пари, слава и печалба и да вървя по грешен път. Искам да живея живот със смисъл и стойност. Моля Те, напътствай ме и ми дай вяра, за да преодолея това изкушение от Сатана!“. Разбрах, че това е начинът на Сатана да ме съблазни и да ме спечели, затова се засмях и казах на моите роднини: „Знам, че намеренията ви са добри, но искам да се впусна в света, докато съм още млад, и да не разчитам винаги на роднини и приятели. Вече съм решил — ще тръгна сам по своя път“. Роднините ми видяха, че съм взел решение, и уважиха избора ми. Разбрах, че това е Бог, Който ми показва изход, и се възползвах от този шанс, за да се избавя от работата си. След това вече можех да вярвам в Бог и да посещавам събранията на спокойствие, и започнах да изпълнявам дълга си. Когато общувах с братята и сестрите, вече не ми се налагаше да слагам маска и да се държа лицемерно, както когато се занимавах с бизнес. В църквата можех да премахна всякакви товари и преструвки. Ако имах някакви проблеми, можех да се моля на Бог, да отворя сърцето си за братята и сестрите и да общувам с тях, а те щяха да ми помогнат искрено и от все сърце. Усещах колко искрени и мили са братята и сестрите и чувствах топлина. Това бяха неща, които никога преди не бях усещал. Бях много щастлив да живея по този начин, а такова спокойствие и радост бяха неща, които не могат да се купят с никакви пари! Сега съм си намерил една проста, обикновена работа и ми е достатъчно да имам само дрехи и храна. Влагам времето и енергията си в това, което е най-смислено и ценно: да се стремя към истината и да изпълнявам добре дълга си. Благодаря на Бог, че ми позволи да се заразя с COVID, че събуди безчувственото ми сърце и ми помогна да видя ясно житейския си път и посока и да направя най-правилния избор.