От Джао Дзъуън, Китай

През май 2024 г. получих докладно писмо. Ставаше въпрос за сестра Уан И, с която преди си сътрудничех. Проверките показваха, че докато е била водач, Уан И е била надменна и самоправедна. Тя беше повишила и използвала няколко зли хора и неверници за църковната работа и не се беше вслушвала в съветите на другите срещу това, с което беше причинила сериозна вреда на църковната работа. В крайна сметка тя беше освободена и поставена в изолация, за да се самоанализира. Като видях какво се случи с Уан И, бях дълбоко разтревожена. Почувствах, че да си водач, е наистина опасно — никога не знаеш кога може да извършиш зло и да бъдеш разкрит и отстранен. В края на септември получих писмо от водачите си, в което ме молеха да работя временно в църквата, за която отговаряше Уан И. Помислих си: „Моето навлизане в живота е слабо, а и нравът ми е доста надменен. Ако не се справя добре с работата, и аз ли ще бъда разкрита и отстранена?“. Знаех, че този дълг ми се възлага с Божието позволение и че ако откажа, това няма да е съгласно Божието намерение. Но се опасявах, че ако го приема, ще бъда разкрита. Чувствах се много раздвоена, но накрая неохотно се съгласих.

След това отидох да работя в тази църква. След известно време установих, че един технически надзорник не носеше бреме за дълга си, постоянно беше мързелив и безотговорен и трябваше да бъде освободен възможно най-бързо. По онова време обмислях да повиша Синчън, за да я обуча да изпълнява дълг като надзорник. От оценките на братята и сестрите видях, че Синчън носи бреме в дълга си и има умения в тази област, така че можеше да бъде поставена на изпитателен срок за известно време. Но моята партньорка, сестра Лин Хуей, каза, че семейството на Синчън я преследва заради вярата ѝ в Бог, и се тревожеше, че ако я направим надзорник, това ще породи рискове. След като проучих положението ѝ, научих, че когато Синчън започнала да вярва в Бог, съпругът ѝ я преследвал, но бяха минали няколко години и сега той не казваше нищо. Затова казах на Лин Хуей, че в момента няма друг подходящ човек и че Синчън може да върши работата, а ние ще я наблюдаваме, но Лин Хуей все още не беше съгласна. Помислих си: „Тъкмо пристигнах тук, за да изпълнявам този дълг, така че не познавам членовете на църквата толкова добре, колкото Лин Хуей. Освен това тя е доста твърда в позицията си. Ако настоявам да използваме Синчън, какво ще да стане, ако съпругът ѝ я преследва и излага църквата на опасност? Няма ли аз да нося отговорност за това? Няма ли братята и сестрите да кажат тогава, че съм надменна и самоправедна, защото не се вслушвам в чуждото мнение? Това ще е злодеяние от моя страна“. При тази мисъл не казах нищо повече. В резултат на това напредъкът на работата се забави, защото техническият надзорник не беше освободен своевременно. Освен това в работата по развиването на хора видях, че проповедничката Ли Йен има известни заложби и може да приеме истината. Навлизането ѝ в живота обаче беше повърхностно и тя не разбираше различни принципи. Все пак считах, че може да върши реална работа, щом ги разбере, затова планирах да я развивам. Но по-късно някои хора коментираха, че Ли Йен е доста измамна. Казваха, че е пропуснала да докладва за работа, която е трябвало да се докладва, и дори е твърдяла, че не знае как да го направи. След като се срещнах с нея, за да разбера положението, осъзнах, че тя не бе пропускала да изготвя доклади, нито е била измамна, а просто преживяването ѝ е било повърхностно и не е знаела как да върши работата. Тогава си помислих: „Братята и сестрите не се отнасят правилно с Ли Йен, а съдят само по външни признаци. Трябва да разговарям с тях за принципите за правилното отнасяне с хората“. Но тогава ми хрумна друга мисъл: „След като всички братя и сестри казват това, ако все пак настоявам на собственото си мнение, няма ли да кажат, че съм точно като Уан И — че не слушам чуждите предложения и действам произволно при развиването на хора? По-добре да не рискувам. Просто ще наблюдавам известно време и ще видя какво ще стане“. След като си го помислих, не се заех да развивам Ли Йен. Когато водачите ми писаха, за да попитат относно положението с развиването на хора, си помислих: „Ако препоръчам Ли Йен, какво ще стане, ако по-късно тя бъде разкрита? Няма ли водачите да кажат, че нравът ми е надменен и че не приемам различни мнения от братята и сестрите? Но ако не развивам никого, водачите ще кажат, че не върша никаква реална работа. По-добре просто да кажа на водачите, че не мога да я преценя ясно. Така, дори по-късно Ли Йен да бъде разкрита, отговорността няма да е само моя“. Затова, когато писах на водачите, от една страна казвах, че Ли Йен може да бъде развивана, а от друга — че не мога да я преценя ясно, като не изразявах ясна позиция. След това така и не се заех да развивам Ли Йен. Понеже винаги бях прекалено предпазлива, когато изпълнявах дълга си, от страх да не понеса отговорност, ако кадровите промени са неподходящи, все се бавех и не смеех да взема окончателно решение. В резултат на това част от работата напредваше бавно поради липса на персонал. Осъзнах, че състоянието ми е неправилно, затова се помолих на Бог: „О, Боже, в момента съм много пасивна в дълга си и винаги съм прекалено предпазлива. Изпитвам голяма болка в сърцето си. Моля Те, напътствай ме да разбера собствените си проблеми“.

По-късно водачите ми писаха с въпроса: „Защо напредъкът в развиването на хора е толкова бавен? Виждаме, че си много пасивна в дълга си и не знаем причината“. Разказах на водачите за състоянието си, а те ми изпратиха един откъс от Божиите слова: „Някои хора вярват в Бог от няколко години, но не разбират и грам от истината. Погледът им върху нещата остава същият като този на невярващите. Когато видят как някой лъжеводач или антихрист бива разкрит и отстранен, те си мислят: „Да вярваш в Бог, да следваш Бог и да живееш пред Бог е като да ходиш по тънък лед! То е като да вървиш по ръба на бръснача!“. Други пък казват: „Да бъдеш водач и работник и да служиш на Бог е рисковано. Правилно казват хората, че да си близо до цар е толкова опасно, колкото да лежиш до тигър. Ако направиш или кажеш нещо погрешно, ще накърниш Божия нрав и ще бъдеш отстранен и наказан!“. Правилни ли са тези думи? Какво означава „да ходиш по тънък лед“ и „да вървиш по ръба на бръснача“? Тези думи означават, че е налице голяма опасност, че опасност има във всеки един момент и при най-малкото невнимание човек ще загуби почва под краката си. Поговорката „да си близо до цар е толкова опасно, колкото да лежиш до тигър“ е много разпространена сред невярващите. Тя означава, че е опасно да се приближаваш до дяволски крал. Ако човек прилага тази поговорка към служенето на Бог, къде греши? Не е ли богохулство сравнението на дяволски крал с Бог, със Създателя? Това е сериозен проблем. Бог е праведен и свят Бог; това човек да бъде наказан за съпротива или враждебност към Бог е напълно естествено и обосновано. Сатана и дяволите не притежават и капка истина; те са мръсни и нечестиви, те колят невинни и поглъщат добри хора. Как може да бъдат оприличени на Бог? Защо хората изкривяват фактите и клеветят Бог? Това е чудовищно богохулство! Когато някои хора, които често са негативни и не изпълняват дълга си искрено, бъдат кастрени, те се тревожат, че ще бъдат отстранени и често си мислят: „Да вярваш в Бог наистина е като да ходиш по тънък лед! Направиш ли нещо грешно, те кастрят; щом бъдеш окачествен като лъжеводач или антихрист, те освобождават и отстраняват. В Божия дом често се случва Бог да е ядосан и когато хората са направили няколко лоши неща, те биват отстранени с една дума. Дори не им се дава шанс да се покаят“. Наистина ли така стоят нещата? Наистина ли Божият дом не дава на хората шанс да се покаят? (Това не е вярно.) Тези зли хора и антихристи са отстранени само защото са извършили многобройни злодеяния и са били кастрени, предупреждавали са ги многократно, но те въпреки всичко това не са се променили. Какъв е проблемът с този начин на мислене сред хората? Те си намират благовидни оправдания. Не се стремят към истината, нито полагат труд както трябва, и понеже се страхуват да не бъдат премахнати и отстранени, горчиво се оплакват и разпространяват представите си. Те очевидно имат некачествена човешка природа и често са нехайни и негативни и се отпускат в работата си. Страхуват се да не бъдат разкрити и отстранени, затова хвърлят цялата вина върху църквата и Бог. Какво е естеството на това? То е да съдиш Бог, да се оплакваш от Него и да Му се съпротивляваш. Тези думи са най-очевидните заблуди и най-абсурдните твърдения. Фактът, че тези хора могат да казват такива неща, доказва, че макар и да вярват в Бог от години, те никога не са се стремили към истината. Само това може да ги накара да изпаднат дотолкова, че да съдят Бог, да Му се съпротивляват и да Го хулят“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отърваване от покварения нрав). Божието строго разобличаване прониза сърцето ми и беше болезнено за понасяне. Спомних си за момента, когато видях как Уан И беше освободена, защото беше надменна, настояваше на своето, избираше хора в нарушение на принципите и прекъсваше и смущаваше църковната работа. Това ме накара да считам, че именно дългът ѝ на водач я е довел до извършването на тези злодеяния. Мислех си, че за в бъдеще никога не бива да бъда водач; ако извършех зло, нямаше да имам шанс да бъда спасена. Когато висшестоящите водачи поискаха да поема отговорността за църковната работа, външно се съгласих, но в сърцето си бях нащрек. Чувствах, че да си водач, е опасна работа и се страхувах да не сгреша, и след това да бъда разкрита и освободена. Ясно виждах, че техническият надзорник е безотговорен в дълга си и трябва да бъде освободен спешно. След като прецених нещата, счетох, че Синчън е подходящ кандидат, и исках да я повиша и да я развивам. Но когато чух, че партньорката ми не е съгласна да използваме Синчън, не настоях да обсъждаме това повече, защото се страхувах, че ще каже, че настоявам на своето. Страхувах се също, че съпругът на Синчън ще я преследва отново и аз ще трябва да понеса отговорността, ако това донесе неприятности на църквата. Затова не смених надзорника своевременно, което забави напредъка на работата. Освен това исках да развивам Ли Йен, но когато чух, че някои братя и сестри имат лоша оценка за нея, въпреки че знаех, че трябва да разговарям с тях относно принципите за справедливо отнасяне с хората, се страхувах, че ще кажат, че съм надменна и че не се вслушвам в другите, затова не посмях да настоявам. Тъй като бях толкова плаха и колеблива в изпълнението на дълга си и не смеех да заема позиция, персоналът не беше развит навреме, което попречи на църковната работа. От Божиите слова видях, че всички тези мои мисли бяха проява на предпазливост към Бог. Земните царе не са справедливи или праведни — щом открият, че някой е сгрешил или леко ги е подразнил, те го измъчват. Аз бях смятала Бог за земен цар, който държи хората отговорни, освобождава ги и ги отстранява, щом направят грешка. Това беше тежко хулене на Бог! Като се замисля, провалът на Уан И се дължеше главно на надменния ѝ нрав. Тя действаше произволно в дълга си, не слушаше, дори когато братята и сестрите я съветваха, и винаги настояваше на своето. Това навреди на работата и затова беше освободена. Тя обаче не беше отстранена заради една-единствена грешка. Аз не обърнах внимание на контекста или на хода на събитията, а просто отсъдих по външни признаци, като реших, че е била разкрита, защото е изпълнявала дълг на водач. Наистина казвах на черното бяло и не можех да различа правилното от погрешното! Бързо се помолих: „О, Боже, понеже не познавам праведния Ти нрав, винаги съм подозрителна и нащрек при изпълнението на дълга си. Мислите и проявленията ми Те хулят, а освен това попречиха на църковната работа. Мили Боже, моля Те, напътствай ме да опозная своя покварен нрав“.

След това се замислих. Какъв покварен нрав ме караше да бъда нащрек към Бог по този начин? Един ден прочетох един откъс от Божиите слова: „Хората трябва да подхождат към дълга си и към Бог с честни сърца. Онези, които се боят от Бог, би трябвало да могат да го направят. Каква нагласа имат към Бог хората с честни сърца? Най-малкото те имат богобоязливи сърца. Имат богопокорни сърца във всички неща; тоест не питат за благословии или бедствия, не поставят условия и се оставят на устроеното от Бог. Това са хора с честни сърца. Онези, които винаги са скептични към Бог, които винаги Го проучват внимателно и винаги се опитват да сключат сделка с Него — това хора с честни сърца ли са? (Не.) Какво се крие в сърцата на подобни хора? Измамност и нечестивост. Те винаги проучват внимателно. И какво е това, което проучват внимателно? (Отношението на Бог към хората.) Винаги проучват внимателно отношението на Бог към хората. Какъв е проблемът тук? И защо го проучват внимателно? Защото това засяга техните жизнени интереси. В сърцата си те си казват: „Бог нагласи тези обстоятелства за мен, направи така, че това да ми се случи. Защо Го направи? Това не се е случвало на други хора — защо трябваше да се случи на мен? И какви ще бъдат последствията след това?“. Това са нещата, които проучват внимателно — своите придобивки и загуби, благословии и нещастия. И докато проучват внимателно тези неща, способни ли са да практикуват истината? Способни ли са да се покоряват на Бог? Не, не са. И от какво естество са нещата, които се пораждат от размислите на сърцата им? По своята същност всички тези неща са съобразени със собствените им интереси, всички те са заради самите тях. […] А какъв е резултатът, когато хората се вълнуват само от собствените си перспективи, съдби и интереси? Не им е лесно да се покорят на Бог, а дори да желаят, не могат. Хората, които ценят особено собствените си перспективи, съдби и интереси, винаги проучват внимателно дали Божието дело е от полза за техните перспективи и съдби, както и за получаването на благословии. В крайна сметка какъв е резултатът от тяхната внимателна проверка? Всичко, което правят, е да се бунтуват срещу Бог и да Му се противопоставят. Дори когато настояват да изпълняват дълга си, те го правят нехайно, с негативно настроение. В сърцата си все мислят как да извлекат полза и да не са от губещата страна. Такива са мотивите им, когато изпълняват дълга си, и по този начин се опитват да сключат сделка с Бог. Що за нрав е това? Това е измамност, това е нечестив нрав. Това вече не е обикновен покварен нрав, а е ескалирал до нечестивост. А когато в сърцето на човека има такъв нечестив нрав, това е борба срещу Бог! Трябва да сте наясно с този проблем. Ако хората винаги проучват внимателно Бог и се опитват да сключват сделки, когато изпълняват дълга си, могат ли да го изпълняват правилно? Категорично не. Те не почитат Бог честно и със сърцето си, нямат честни сърца, а наблюдават, докато изпълняват дълга си, като винаги се въздържат — и какъв е резултатът? Бог не върши делото Си в тях и те стават объркани и смутени, не разбират истините принципи, действат според собствените си наклонности и винаги се провалят“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само като търси истините принципи, човек може да изпълнява дълга си добре). Разобличаването от Божиите слова ми показа колко невероятно егоистична и достойна за презрение бях. Замислих се как, още откакто се занимавах с докладното писмо срещу Уан И, в сърцето си бях имала представи за Бог и чувствах, че Уан И беше разкрита единствено заради дълга си на водач. С тази погрешна гледна точка станах плаха и колеблива в изпълнението на дълга си. Ясно можех да видя, че неподходящият персонал трябва да бъде освободен своевременно, а бях намерила и хора, които можеха да бъдат развивани. Но когато чух различни мнения, се притесних, че ако взема погрешното решение, ще трябва да понеса отговорността. Затова отлагах да заема позиция, като предпочитах църковната работа да бъде възпрепятствана, вместо да преназнача персонала своевременно, и така задържах напредъка на работата. Съобразявах се единствено със своя изход и със своята крайна цел, без изобщо да мисля за църковната работа. Бог ме въздигна, като ми даде толкова важен дълг, за да мога да водя братята и сестрите да преживяват Неговите слова и да практикуват истината, както и да намирам подходящи хора за изпълнение на различен дълг. Но аз се грижех само за собствените си интереси, бях изпълнена с подозрение към Бог и бях толкова прекалено предпазлива, че не смеех да изразя вижданията си. Изобщо не изпълнявах отговорностите си. Хората с честни сърца се отнасят към дълга си чистосърдечно. Те мислят как да защитят интересите на Божия дом и могат да придобият Божието ръководство в дълга си. Но като се вглеждах в себе си, винаги се притеснявах, че ако използвам погрешния човек, ще бъда разкрита и отстранена. Мислех единствено как да защитя собствените си интереси. С такъв начин на мислене в дълга си, за мен беше невъзможно да получа ръководството и благословиите на Бог.

След това се замислих защо винаги съм прекалено предпазлива в изпълнението на дълга си, като се страхувах, че ако изразя различно мнение, хората ще кажат, че съм надменна и самоправедна. Каква тогава е разликата между това да си надменен и самоправеден и това да се придържаш към принципите? В търсене на отговор прочетох Божиите слова: „Има хора, които често нарушават принципите в действията си и не приемат кастрене. Те очевидно знаят в сърцата си, че нещата, които казват другите, са в съответствие с истината, но не ги приемат. Такива хора са толкова надменни и самоправедни! Защо казвам, че са надменни? В отказа си да приемат кастрене те са непокорни, а непокорството не е ли надменност? Мислят, че се справят добре, и не смятат, че правят нещо нередно, което означава, че не познават себе си и че са надменни“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Надменната природа на човека е коренът на съпротивата му срещу Бог). „И така, ако по време на изпълнението на дълга ти настъпи момент, в който мненията на всички са разделени, как трябва да практикуваш? Ще реши ли проблема непрестанното спорене за това? (Не.) Как тогава трябва да разрешите проблема? В тази ситуация някой, който разбира истината, трябва да пристъпи към разрешаването му, като първо изложи ясно въпроса и позволи на двете страни да споделят мнението си. Тогава всички заедно трябва да потърсят истината и след като се помолят на Бог, да разговарят за съответните истини от Божиите слова. След общение за истините принципи и след изясняване и двете страни ще успеят да се покорят. Всички трябва да се научат да се покоряват на истината. […] Непреклонната, решителна нагласа при защитаването на интересите на Божия дом е проявление на заемането на твърда позиция и придържането към принципите, и Бог го одобрява. Дори ако другите смятат, че има проблем с начина на говорене или нагласата на такъв човек, в действителност това не е проблем; това е проявление на притежаването на истината реалност. Някои хора, които нямат духовно разбиране и имат скрити мотиви, ще се опитат да се хванат за това като за слабо място, но това изобщо не включва разкриването на покварен нрав. Помнете, придържането към истините принципи е най-важното. Ако някой не се придържа към истините принципи, тогава колкото и приятни да са думите, които казва, той е лицемер“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. В живота може да се навлезе само с практикуване на истината). Божиите слова ми помогнаха да разбера разликата между това да си надменен и самоправеден и това да се придържаш към принципите: надменност и самоправедност означава, че когато действията ти явно нарушават принципите, ти въпреки това настояваш на своето и отказваш да приемеш, когато другите посочват проблемите ти или те кастрят, като вместо това просто вярваш, че си прав. Но да настояваш да направиш нещо, след като си потърсил и си потвърдил, че то е съгласно принципите — това е придържане към принципите и е съгласно Божието намерение. Видях, че Синчън носи бреме за дълга си и разбира техническата страна, което я правеше подходяща за технически надзорник. Моята партньорка се притесняваше за обстановката в дома на Синчън и не искаше да я повишава. Трябваше да бях потърсила истината заедно с партньорката си, за да гарантираме, че повишаваме и използваме хора според принципите, така че църковната работа да не бъде засегната. Видях, че Ли Йен можеше да бъде развивана и обучавана, но понеже братята и сестрите не разбираха принципите, я преценяваха по външни признаци и оценката им за нея не беше обективна. Трябваше да ги бях напътствала да възприемат хората според Божиите слова, но се страхувах, че ще кажат, че съм надменна и настоявам на своето, затова се отказах да я развивам. Видях колко абсурдно беше моето виждане — дори не можех да различа това да си надменен и самоправеден от това да се придържаш към принципите. Бях сметнала прилагането на принципите при разрешаването на проблеми за надменност и в резултат на това не смеех да изразя вижданията си или да се придържам към принципите, което възпрепятстваше църковната работа. Същевременно намерих и път за практикуване в Божиите слова: когато при изпълнението на дълга си се сблъскам с различни възгледи или мнения, трябва да поставя открито въпроса, за да може всички заедно да потърсим истината, така че да го решим. Щом осъзнах това, веднага изпитах чувство на освобождение.

По-късно се сетих за Божиите слова и пътят ми за повишаване и развиване на хората стана по-ясен. Бог казва: „За определени талантливи личности, в ситуации, когато никой не може напълно да ги прозре или разбере, те могат да бъдат предварително повишени и използвани според нуждите на църковното дело — не отлагайте работата и не отлагайте развитието на хората. Това е от съществено значение. Някои хора питат: „Ами ако той проваля работата, след като бъде използван? Кой е отговорен?“. Когато използваш някого, нима го поставяш на пустинен остров, без никой да може да се свърже с него? Нима около него всъщност няма много други, ангажирани с конкретни задачи? Има начини да се разрешат всички тези въпроси, а именно като го надзиравате, наблюдавате и разбирате, и ако условията позволяват, чрез близък контакт. Какво точно включва близкият контакт? Той включва да работите заедно с него. Процесът на работа е процес на разбирането му. Няма ли постепенно да го разберете чрез такъв контакт? Ако имаш възможност за контакт, но не го осъществяваш, а се задоволяваш с това просто да се обадиш по телефона, за да зададеш няколко въпроса, е невъзможно да го разбереш. Трябва да осъществиш контакт с онези, с които можеш, за да разрешаваш проблеми. Следователно водачите и работниците не бива да бъдат мързеливи в своята работа. Как трябва да постъпиш тогава, ако искаш да наблюдаваш и да разбереш някого? (Като осъществиш контакт с него.) Нали така? Ключът е да вложите сърцата си в това!“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (7)). Божиите слова ми помогнаха да разбера, че никой не може да гарантира абсолютна точност, когато избира някого. Достатъчно е изборът ти да е съгласно принципите в настоящия момент, да отговаря на изискванията за развиване и използване според нуждите на работата и да е от полза за нея. След това, при последващо наблюдение, подходящите хора могат да продължат в ролята си, а неподходящите могат да бъдат преназначени или освободени. Тази практика е от полза за църковната работа. Ако някой, който е повишен и развиван, по-късно се окаже неподходящ, Божият дом няма да те държи отговорен — в края на краищата никой не може да прозре същността на даден човек с един поглед. По-късно разговарях с партньорката си в контекста на Божиите слова и тя се съгласи да преназначи Синчън на дълга технически надзорник. След като Синчън пое дълга, тя не създаде никакви рискове за сигурността на църквата. Аз също проведох общение с Ли Йен и ѝ помогнах по отношение на нейните недостатъци. След известно време Ли Йен постигна известен напредък и започна да се съсредоточава върху това как да постигне резултати в дълга си. Впоследствие беше избрана за областен водач. Когато видях, че целият персонал е правилно преназначен и всички изпълняват дълга си нормално, изпитах още по-голяма омраза към това колко егоистична и достойна за презрение съм била в миналото. Бях се грижила само за собствените си интереси и бях създала толкова голяма пречка пред църковната работа. След това се отдадох на дълга си. Когато се сблъсквах с въпроси, които не можех да видя ясно, търсех принципите заедно с братята и сестрите. След известно време постигнахме напредък в различните елементи на работата. Благодарих на Бог от все сърце и преживях това колко спокойно и радостно е да изпълняваш дълга си според принципите.

Два месеца по-късно висшестоящите водачи ме помолиха да напиша автобиография и започнаха да събират оценки за мен. Помислих си: „Ще ми преназначават ли дълга отново?“. При мисълта, че преди бях изпълнена с догадки и съмнения относно преназначаванията на дълг, се помолих на Бог в сърцето си, като заявих, че този път съм готова да се покоря, независимо на какъв дълг съм преназначена. Няколко дни по-късно водачите писаха, че съм избрана за член на групата за вземане на решения. Когато видях, че става въпрос за групата за вземане на решения, все още бях малко изненадана и нервна. „Да изпълняваш дълг в групата за вземане на решения, е свързано с още по-голяма отговорност. Много въпроси изискват решения и ако се вземе лошо решение, което ще навреди на църковната работа, ще бъда отстранена и ще загубя шанса си за спасение“. Чувствах се донякъде раздвоена. Тогава водачите ми изпратиха един откъс от Божиите слова: „Има принципи за това какви хора Божият дом издига и оползотворява и какви хора не оползотворява, както и кои хора развива и кои не; всичко се основава на нуждите на делото на Божия дом. Независимо кой е повишен и оползотворен, целта е да бъде развит, така че да може да изпълнява добре дълга си и да знае как да преживява Божието дело, и така да е способен да поеме работа и да действа според истините принципи. Независимо какъв проблем се решава, целта е да му се даде възможност да разбере повече от истината и да се научи как да си извлича поуки и да придобива проницателност от различните хора, събития и неща, с които се сблъсква. По този начин за него е по-лесно да навлезе в истината реалност във всички аспекти. Не става въпрос за това да те експлоатират, за да служиш, още по-малко за това да те експлоатират, за да запълниш свободна позиция, защото не може да се намери подходящ човек, само за да те изритат, когато се появи някой подходящ. Нещата не стоят така. Всъщност това ти дава възможност да се обучаваш. Ако се стремиш към истината, ще останеш непоколебим; ако не се стремиш към истината, все така няма да можеш да останеш непоколебим. И дума не може да става, че понеже Божият дом те намира за неприятен, ще намери коз срещу теб и ще търси възможност да те отстрани. Когато Божият дом казва, че ще те развие и повиши, той наистина ще те развие. Важното е как се стремиш към истината. Ако ни най-малко не приемаш истината, тогава Божият дом ще се откаже от теб и повече няма да те развива. След период на развиване някои хора биват освобождавани, защото заложбите им са слаби и не могат да вършат действителна работа. По време на периода си на развиване някои ни най-малко не приемат истината, действат своеволно и прекъсват и смущават делото на Божия дом, и биват освобождавани. Други пък изобщо не се стремят към истината, вървят по пътя на антихристите, винаги работят за слава, придобивки и статус и биват освобождавани и отстранявани. Божият дом се справя с тези ситуации според принципите за оползотворяване на хора. Той все пак ще развива тези, които могат да приемат истината и да се стремят към нея, дори ако извършат прегрешения, като допуснат някои грешки. Ако не е някой, който може да приеме истината, и не приема истината, когато го сполети кастрене, тогава той трябва да бъде директно освободен и отстранен. […] Каквато и да е ситуацията, когато Божият дом повишава тези хора, винаги е, за да ги развива и да ги въведе в истината реалност с надеждата, че те могат да вършат добре делото на църквата и да изпълняват добре дълга, който трябва да изпълняват. Дори да не знаеш как да вършиш някаква работа, защото си глупав и ти липсва проницателност или защото заложбите ти са слаби, стига да се стремиш към истините принципи, да имаш това чувство за отговорност, да желаеш да вършиш добре тази работа и да можеш да защитаваш работата на църквата, Божият дом все пак ще те развива, дори ако в миналото си правил някои глупави неща. Някои хора, макар да имат малко слаби заложби, все пак могат да вършат някаква проста работа. Въпреки че общението им за истината за решаване на проблеми не може да даде добри резултати, те могат да защитават работата на църквата. Какъвто и аспект на истината да се обсъжда на всяко събиране, те са способни да го приемат, да се подчинят и да се покорят. Ако някоя работа не е свършена добре, те могат да си извлекат поуки от това. Въпреки че заложбите им са малко слаби, сърцата им могат да се стремят към истината. След като работят известно време, те напредват и резултатите им стават все по-добри и по-добри. В Моите очи такива хора имат надежда да придобият спасение. Повечето хора вярват, че онези с добри заложби е вероятно да получат спасение. Според Мен не е непременно така. Решаващият фактор е, че хората трябва да се стремят към истината, за да могат да получат делото на Светия Дух, да се отърват от покварения си нрав и да придобият спасение. Някои хора имат средни заложби и резултатите от дълга им също са средни, но след години на поене и приток от Божия дом, те започват да влагат сърцата си в истината и наистина стигат до разбирането на някои истини. Те също така придобиват някои практически преживявания, могат да прозрат някои неща и могат да решават някои проблеми, като постигат все по-голям напредък в църковната работа. Това е доста добре; такива хора си струва да бъдат развивани“ (Словото, Т.7 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (26)). Бях дълбоко трогната от Божиите слова и почувствах още повече колко достойна за презрение и нечестива съм била, с дребнавото си мислене постоянно да подозирам Бог. Същевременно от Божиите слова разбрах също, че Божият дом има принципи за повишаване и отстраняване на хора. Когато някой е повишен и използван, това се прави с искреното намерение да бъде развиван. Бог спасява и усъвършенства онези, които се стремят към истината; Той разкрива и отстранява онези, които не го правят. Въпреки че онези, които се стремят към истината, може да имат отклонения и недостатъци в своя дълг, стига да приемат истината, те ще постигат все по-голям напредък и няма да бъдат отстранени. Онези, които са отстранени, в крайна сметка са освободени само защото не се стремят към истината, не изпълняват дълга си правилно, независимо колко помощ и подкрепа получават, и забавят църковната работа. Спомних си как и аз бях използвала някои хора неправилно, когато бях водачка или работничка, но Божият дом не ме заклейми, нито спря да ме развива за това. Вместо това той проучи контекста, в който бях използвала погрешните хора по онова време, и като видя, че съм се самоанализирала и съм разбрала донякъде себе си, ми даде още един шанс да се обуча. Като осъзнах това, сърцето ми се успокои. Помолих се на Бог с готовност да се покоря на разпоредбите на църквата и след това приех дълга.

Веднъж, когато избирахме надзорник на екип, разглеждахме оценките за една сестра. Повечето хора бяха написали, че този човек може да понася трудности, че ще се покори на всеки възложен дълг и че често говори за това, че познава себе си, затова се съгласиха да я изберат за надзорник. Преди това бях имала контакт с тази сестра. Въз основа на моето разбиране за нея тя постоянно не следваше принципите в своя дълг, можеше да изрича някои думи и доктрини, но нямаше истината реалност, не можеше да разрешава действителни проблеми и не постигаше резултати в своя дълг. Тя не беше подходяща да бъде надзорник. Исках да изразя собственото си виждане, но тогава си помислих: „След като всичките ми партньори се съгласиха тя да бъде надзорник, ако аз съм единствената, която не одобрява, няма ли да кажат, че съм твърде надменна?“. Поколебах се малко. В този момент си спомних за разликата между придържането към истината и това да си надменен и самоправеден. Да действаш според принципите, не е надменност. Освен това те не познаваха добре този човек. Трябваше да изразя собственото си мнение и да преценя въпроса с всички според принципите. И така, аз изразих виждането си. След като го чуха, те счетоха, че тя не е подходяща за повишение в момента и че бъдещите ѝ проявления трябва да бъдат наблюдавани. Като практикувах по този начин, изпитах силно умиротворение в сърцето си. Благодаря на Бог!