През януари 2022 г. бях избрана да служа като църковен водач и ми възложиха основно да надзиравам видеопродукцията. По това време изпитвах доста противоречиви чувства: от една страна, се тревожех, тъй като ми липсваха технически познания и ако се покорях, но не можех да върша работата си добре, щях да бъда разкрита и освободена. От друга страна, ако откажех да изпълня този дълг, щях да се чувствам доста виновна. Затова се помолих на Бог да ме напътства да разбера намеренията Му. Случи се така, че този ден имах среща с един брат, който, след като чу за състоянието ми, разговаря с мен по следния начин: „Основната причина, поради която не искаш да служиш като водач, е защото си загрижена за собствените си изгледи и съдба. Тревожиш се, че няма да можеш да свършиш реална работа и ще бъдеш разкрита и освободена. Също така имаш погрешния възглед, че е опасно да бъдеш водач, защото водачите подлежат на разкриване и отстраняване. Предпазлива си към Бог и Го разбираш погрешно. В действителност причината много водачи да бъдат разкривани и отстранявани е не защото заемат тази позиция, а по-скоро, защото не успяват да се стремят към истината и да вървят по правилния път, и винаги търсят статуса и действат небрежно“. Общението на брата разпозна точно моя начин на мислене и ми помогна да придобия малко познание за състоянието ми. След това потърсих Божии слова, свързани със състоянието ми, които да ям и пия.

Един ден попаднах на два откъса от Божиите слова: „Когато се прави проста корекция на дълга им, хората трябва да отвърнат с отношение на подчинение, да правят това, което им казва Божият дом, и да вършат това, на което са способни, и независимо какво правят, да го правят максимално добре според силите си, с цялото си сърце и с цялата си сила. Това, което Бог е направил, не е грешка. Такава проста истина може да бъде практикувана от хора с малко съвест и разум, но това е извън способностите на антихристите. Когато става въпрос за коригиране на дълга, антихристите веднага ще предложат доводи, извъртания и неподчинение, и дълбоко в себе си отказват да го приемат. Какво точно се крие в сърцето им? Подозрение и съмнение, а после проучват другите, като използват всякакви методи. […] Защо биха направили едно просто нещо толкова сложно? Има само една причина: антихристите никога не се подчиняват на подредбите в Божия дом и винаги тясно свързват дълга, славата, придобивките и статуса си с надеждата за придобиване на благословии и бъдеща крайна цел, сякаш щом загубят репутацията и статуса си, няма надежда да получат благословии и награди, а това им се струва равносилно на загуба на живота им. Те си мислят: „Трябва да бъда внимателен, не бива да бъда небрежен! Не може да се разчита на божия дом, на братята и сестрите, на водачите и работниците, дори на бог. Не мога да се доверя на никого от тях. Човекът, на когото можеш да разчиташ най-много и който е най-достоен за доверие, си ти самият. Ако не правиш планове за себе си, тогава кой ще се погрижи за теб? Кой ще се замисли за твоето бъдеще? Кой ще се загрижи дали ще получиш благословии, или не? Затова трябва да си правя внимателни планове и сметки заради себе си. Не мога да допускам грешки или да бъда дори малко небрежен, иначе какво ще правя, ако някой се опита да се възползва от мен?“. Затова те се пазят от водачите и работниците в Божия дом от страх, че някой ще ги разпознае или прозре, след което ще бъдат освободени и мечтата им за благословии ще се провали. Те смятат, че трябва да поддържат репутацията и статуса си, за да имат надежда да придобият благословии. Антихристът смята, че да бъдеш благословен е по-велико от небесата, по-велико от живота, по-важно от стремежа към истината, от промяната на нрава или от личното спасение, както и че е по-важно от това да изпълняваш дълга си добре и да бъдеш сътворено същество, което отговаря на критериите. Те смятат, че да бъдеш сътворено същество, което отговаря на критериите, да изпълняваш добре дълга си и да бъдеш спасен, са все нищожни неща, които едва ли си струва да бъдат споменавани или отбелязвани, докато придобиването на благословии е единственото нещо в целия им живот, което никога не може да бъде забравено. Каквото и да срещнат, независимо колко голямо или малко е то, те го свързват с придобиването на благословии и са изключително предпазливи и внимателни, като винаги оставят изход за себе си“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Дванадесета точка: те искат да се оттеглят, когато нямат статус и надежда да получат благословии). „Като сътворено същество, когато човек дойде пред Създателя, той трябва да изпълни своя дълг. Така е много правилно да се постъпи и хората трябва да изпълнят тази отговорност. Въз основа на това, че сътворените същества изпълняват своя дълг, Създателят извърши още по-голямо дело сред човечеството и изпълни още един етап от делото си върху хората. А какво е това дело? Той предоставя истината на хората, като им позволява да я получат от Него, докато изпълняват дълга си, и така да се отърсят от покварения си нрав и да се пречистят. Така те удовлетворяват Божиите намерения и тръгват по правилния път в живота, а накрая са способни да се боят от Бог и да отбягват злото, да постигнат пълно спасение и повече да не бъдат подлагани на страдания от Сатана. Това е крайният резултат, който Бог би искал човечеството да постигне, като изпълнява своя дълг. […] Толкова красиво и толкова велико нещо е изкривено от подобните на антихристите в сделка, в която те търсят венци и награди от Божията ръка. Такава сделка превръща нещо най-красиво и справедливо в нещо най-уродливо и нечестиво. Не правят ли точно това антихристите? Ако съдим по това, не са ли нечестиви антихристите? Те наистина са доста нечестиви! Това е проявление на тяхната нечестивост“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Седма част)). Божиите слова разобличиха, че антихристите вярват в Бог само за да придобият благословии. Независимо с каква ситуация се сблъскат, те винаги я обмислят през призмата на тяхната крайна цел и благословии. Дори ако се сблъскат с нещо толкова просто колкото корекция в дълга си, те не могат просто да се покорят, а премислят и претеглят как решението ще повлияе върху бъдещите им изгледи. Ако корекцията служи на интересите им и ще им позволи да придобият благословии, те я приемат, но ако заплашва изгледите и съдбата им, намират начин да се отърват от нея от страх, че ако направят погрешна стъпка, ще бъдат разкрити, отстранени и няма да имат надежда да придобият благословии. Видях, че природата същност на антихристите е наистина нечестива и измамна! Размишлявах върху това как моето отношение към коригирането на дълга ми беше точно като на антихрист. Когато чух, че съм избрана за църковен водач, първото, за което помислих, бяха бъдещите ми изгледи, изход и крайна цел. Проучих дълга, за да видя дали ще е изгоден за мен, и още преди дори да съм започнала да служа като водач, вече бях обмислила всички възможни последствия, ако не успеех да изпълнявам добре дълга си. Бях пълна с подозрения и недоверие към Бог и не се покорявах ни най-малко. Дори измислих някакви високопарни извинения, за да се измъкна от дълга — можех да кажа, че нямам заложбите да съм водач и че ще забавя работата. Външно може и да изглеждаше, че не се стремях към статус и бях доста разумна, но зад всичко това лежеше неизказан мотив. Страхувах се от това да поема отговорностите на водач и от риска да бъда разкрита и отстранена, ако се справям лошо. Ето защо исках да се отърва от този дълг, за да подсигуря бъдещите си изгледи. Божието намерение е да ни дава възможности да практикуваме изпълнението на дълг, за да ни помогне да разберем истината, да навлезем в реалността, да се отървем от покварения си нрав и да придобием спасение. Когато ми беше дадена тази чудесна възможност, аз не само не успях да съм благодарна за Божията благодат, а всъщност разбрах погрешно Бог и бях недоверчива към Него, исках да се измъкна и да отхвърля дълга, който ми беше възложен. Бях наистина егоистична и измамна!

Продължих и потърсих още откъси от Божиите слова, свързани с моите погрешни възгледи. Открих тези откъси: „Кажете Ми, щом покварените хора придобият статус — независимо кои са те — тогава стават ли антихристи? Това безусловно ли е? (Ако не се стремят към истината, ще станат антихристи, но ако се стремят към истината, няма да станат.) Това е абсолютно вярно: ако хората не се стремят към истината, те със сигурност ще станат антихристи. А дали е вярно, че всички, които вървят по пътя на антихристите, го правят заради статуса? Не, това е така главно защото не обичат истината, защото не са правилните хора. Независимо дали имат статус, всички хора, които не се стремят към истината, вървят по пътя на антихристите. Колкото и проповеди да са чули, такива хора не приемат истината, не вървят по правилния път, а са решени да поемат по кривия път. Това е подобно на начина, по който хората се хранят: някои не консумират храна, която може да подхрани тялото им и да поддържа нормалното им съществуване, а вместо това настояват да консумират неща, които им вредят, като в крайна сметка сами се прострелват в крака. Не е ли това техният собствен избор? След като бъдат отстранени, някои водачи и работници разпространяват представи, като казват: „Не бъди водач и не си позволявай да придобиваш статус. Хората са в опасност в момента, в който придобият какъвто и да е статус, и Бог ще ги разкрие! Веднъж разкрити, те няма да са компетентни да бъдат дори обикновени вярващи и няма да получат никакви благословии“. Що за изказване е това? В най-добрия случай то представлява погрешно разбиране за Бог, а в най-лошия — сквернословие срещу Него. Ако не вървиш по правилния път, не се стремиш към истината и не следваш Божия път, а вместо това настояваш да вървиш по пътя на антихристите и накрая се оказваш на пътя на Павел, като в крайна сметка стигаш до същия изход, същия край като Павел, като все още се оплакваш от Бог и отсъждаш, че Бог е неправеден, тогава не си ли истинският образец за антихрист? Такова поведение е прокълнато!“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да преодолеете изкушенията и робуването на статуса). „Някои хора си мислят: „Всеки, който ръководи, е глупав и невеж и причинява собственото си унищожение, защото като водачи хората непременно разкриват покварата си, та да я види Бог. Щеше ли да се разкрие толкова много поквара, ако не вършеха тази работа?“. Каква абсурдна идея! Ако не изпълняваш ролята на водач, няма ли да разкриваш поквара? Това, че не си водач, дори и да показваш по-малко поквара, означава ли, че си постигнал спасение? По тази логика да не би всички, които не са водачи, да са тези, които могат да оцелеят и да бъдат спасени? Не е ли твърде нелепо това твърдение? Хората, които служат като водачи, напътстват Божиите избраници да ядат и пият Божието слово и да преживеят Божието дело. Изискванията и стандартите са високи, така че е неизбежно те да разкрият някои покварени състояния в началото на обучението си. Това е нормално и Бог не го заклеймява. Бог не само не го заклеймява, но също така просветлява, озарява и ръководи тези хора и ги натоварва с допълнително бреме. Докато могат да се покоряват на Божието напътствие и дело, те ще напредват по-бързо в живота от обикновените хора. Ако са хора, които се стремят към истината, те могат да поемат по пътя, по който Бог ще ги направи съвършени. Това е най-благословено от Бог. Някои хора не могат да разберат това и изкривяват фактите. Според човешкото разбиране, колкото и да се променя един водач, Бог няма да го е грижа. Той ще гледа само колко поквара разкриват водачите и работниците и ще ги заклеймява само според това. А тези, които не са водачи и работници, тъй като разкриват малко поквара, дори и да не се променят, Бог няма да ги заклейми. Не е ли абсурдно това? Не е ли богохулство срещу Бог? Ако се съпротивляваш на Бог толкова сериозно в сърцето си, можеш ли да бъдеш спасен? Не можеш да бъдеш спасен. Бог определя резултатите на хората главно въз основа на това дали те притежават истината и истинско свидетелство, а това зависи главно от това дали са хора, които се стремят към истината. Ако се стремят към истината и могат наистина да се покаят, след като бъдат съдени и наказани за извършване на прегрешение, тогава, стига да не изричат думи или не вършат неща, които хулят Бог, те със сигурност ще са способни да постигнат спасение. Според вашите фантазии всички обикновени вярващи, които следват Бог до края, могат да постигнат спасение, а всички, които служат като водачи, трябва да бъдат отстранени. Ако ви помолят да станете водач, вие ще си помислите, че няма да е добре да откажете, но и че ако трябва да служите като водач, неволно ще разкриете поквара, а това е все едно сами да се изпратите на гилотината. Всичко това не е ли последица от погрешното ви разбиране на Бог? Ако резултатите на хората се определяха въз основа на покварата, която разкриват, никой нямаше да може да бъде спасен. В такъв случай какъв е смисълът Бог да извършва делото на спасението? Ако наистина е така, къде е Божията праведност? Човечеството нямаше да е способно да види Божия праведен нрав. Следователно всички вие сте разбрали погрешно Божиите намерения, което показва, че нямате истинско познание за Бог“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). От Божиите слова научих, че лъжеводачите и антихристите не са разкривани и отстранявани, защото служат като водачи, а по-скоро, защото не успяват да се стремят към истината и да вървят по правилния път, след като придобият статус. Нещо повече, те прекъсват и смущават църковната работа и не се покайват, независимо как ги кастрят другите — това е истинската причина да бъдат разкривани и отстранявани. Бог не порицава хората въз основа на едно разкриване на поквара или на една грешка. Той взима предвид тяхната природа същност и пътя, по който вървят. Макар че ние разкриваме покварения си нрав многократно и извършваме определени прегрешения, докато търсим истината и се разкайваме искрено, Бог ще ни дава друга възможност. Бог отстранява само антихристи и зли хора, които мразят и изпитват неприязън към истината, и никога не се разкайват, независимо колко прегрешения извършат. Помислих си за лъжеводачите и антихристите, които бяха разкрити и отстранени от Бог в миналото. Някои само изричаха думи и доктрини и даваха нареждания, но не успяваха да разрешат действителни проблеми и ламтяха за изгодите на статуса си. В крайна сметка, те бяха определени за лъжеводачи и бяха освободени. Други само търсеха статус и репутация, докато работеха, надпреварваха се с другите за слава, потискаха и тормозеха произволно хората, противопоставяха се тежко на работните подредби и следваха собствените си планове, установяваха „независимо царство“, впримчваха хората, напълно отказваха да се покаят и в крайна сметка бяха разкривани като антихристи-демони и бяха отлъчвани. Такива са хората, които са разкривани и отстранявани. Като осъзнах това, разбрах, че хората не биват разкривани и отстранявани въз основа на това какъв дълг изпълняват, а въз основа на това дали се стремят към истината и дали същността на човешката им природа е добра, или зла. Ако някой не се стреми към истината и има лоша човешка природа, тогава дори и да не е водач, той няма да изпълнява дълга си добре. Ако винаги е отпуснат, докато работи, ако е нехаен и дори не изпълнява приемливо работата си, той в крайна сметка все пак ще бъде отстранен. Осъзнах, че църквата управлява и подрежда хората по много принципен начин, че Божият нрав е праведен и че църквата се управлява от истината и праведността. Само че не бях забелязала този факт и погрешно бях мислила, че да съм водач, ще ме съсипе. Възгледите ми бяха толкова абсурдни!

Веднъж по време на духовната си практика, попаднах на този откъс от Божиите слова: „Няма нищо общо между дълга на даден човек и това дали той е благословен, или проклет. Дългът е нещо, което човек трябва да изпълни, това е негово дадено от Бог задължение, което не бива да зависи от отплата, условия или причини. Само тогава става дума за изпълнение на дълга. „Да си благословен“ означава човек да бъде усъвършенстван и да се радва на Божиите благословии, след като е бил подложен на съд. „Проклятие“ означава нравът на човека да не се променя след наказание и съд, когато човек преживява наказание, а не усъвършенстване. Но независимо дали са благословени, или прокълнати, сътворените същества трябва да изпълняват своя дълг, като правят това, което трябва да правят, и това, което са способни да правят. Това е минимумът, който човек, стремящ се към Бог, трябва да изпълни. Не бива да изпълняваш дълга си само заради благословиите и да отказваш да действаш от страх да не бъдеш прокълнат. Казвам ви следното: изпълнението на дълга на човека е онова, което той трябва да свърши; ако човек не може да изпълнява дълга си, това е непокорство. Именно чрез процеса на изпълнение на дълга си човек постепенно се променя и именно чрез този процес проявява своята вярност. И така, колкото повече изпълняваш дълга си, толкова повече истина ще добиеш и толкова по-реален ще става изказът ти. Онези, които подхождат формално към дълга, които не търсят истината, ще бъдат отстранени накрая, защото такива хора не изпълняват дълга си в практикуване на истината и не практикуват истината в изпълнението на дълга си. Такива хора няма да се променят и ще бъдат прокълнати. Проявите им не само че са нечисти, но и всичко, което излъчват, е зло“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг). След като прочетох Божиите слова, се почувствах още по-наясно. Няма връзка между дълга, който човек изпълнява, и това дали ще бъде благословен, или прокълнат. Това следва от факта, че ние сме сътворени същества, които трябва да изпълняват дълга си. Ако някой е неспособен да осъществи дълга си, тогава не може да бъде наречен сътворено същество. Точно както за децата е правилно и подходящо да са предани на родителите си. Независимо дали родителите в крайна сметка им даряват права върху собствеността си, децата трябва да изпълняват своите отговорности и задължения. Колкото до мен, какво отношение имах към дълга си? Когато помислих, че ще трябва да поема повече отговорности като водач и ако се справех зле, това щеше да застраши изгледите и съдбата ми, исках да потърся извинение да се измъкна от дълга и да го откажа. Не разглеждах дълга ни най-малко като отговорност или задължение, което трябва да изпълня. Вместо това гледах на него като на вид сделка и го подбирах въз основа на това дали ще ми донесе благословии или проклятия. Нямах и най-малка частица разум, какъвто трябваше да има едно сътворено същество по отношение на дълга си. Нещо повече, погрешно вярвах, че понеже не бях професионалист и нямах технически умения във видеопродукцията, нямаше да мога да върша добре работата си. И все пак, Бог ясно казва: „Всъщност като водач, след като приключите с организацията на работата, трябва да следите за нейния напредък. Дори да не сте запознати с тази област на работа — дори да нямате никакви познания за нея — можете да намерите начин да си свършите работата. Можеш да намериш някого, който е запознат, който разбира от въпросната работа, който да провери нещата и да направи предложения. Въз основа на неговите предложения можеш да определиш подходящите принципи и по този начин ще можеш да следиш работата“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (4)). Божиите слова директно опровергаваха представите ми — Бог никога не изисква да сме овладели всички технически умения в дадена област, за да сме водачи. Дори да нямаме професионален опит в дадена област, винаги можем да намерим братя и сестри с техническо познание, за да си сътрудничат с нас, и да търсим принципите по този начин. Така все пак ще можем да свършим работата и ако наистина не успяваме да разберем нещо, можем да потърсим помощ от висшите водачи. И все пак, ако вложех цялото си сърце и се опитах с всички сили, но духовният ми ръст просто беше твърде малък, нямах заложби и просто не бях дорасла за тази работа, тогава можех да напусна и да поема различен дълг. Като осъзнах Божиите намерения, се почувствах много по-наясно с въпроса и отхвърлих тревогите и притесненията си.

По-късно попаднах на други два откъса от Божиите слова, които казваха: „Когато Ной направи това, което Бог му нареди, той не знаеше какви бяха Божиите намерения. Той не знаеше какво иска да постигне Бог. Бог само му беше дал заповед и му беше наредил да направи нещо и без много обяснения Ной се захвана и го направи. Той не се опита да разбере Божиите желания тайно, не се противопостави на Бог и не прояви неискреност. Той просто отиде и го направи с чисто и искрено сърце. Той вършеше всичко, което Бог му заръча, а покорството и вслушването в Божието слово заздравиха основата на вярата му в това, което правеше. Ето с такава прямота и простота се справяше с повереното му от Бог. Неговата същност — същността на действията му — беше покорство, без да се съмнява, без да се съпротивлява и освен това без да мисли за личните си интереси или за това какво ще спечели и какво ще загуби. Освен това, когато Бог каза, че ще унищожи света с потоп, Ной не попита кога, нито попита какво ще се случи и със сигурност не попита Бог как ще унищожи света. Той просто направи това, което Бог му нареди. Както Бог поиска да се направи и с каквото поиска да се направи, Ной го изпълни точно така, както Бог поиска, и също така започна да действа незабавно. Той действаше според Божиите напътствия с нагласата да удовлетвори Бог. Дали го е направил, за да си помогне да избегне катастрофата? Не. Дали попита Бог колко време ще мине, преди светът да бъде унищожен? Не попита. Дали попита Бог и дали знаеше колко време ще отнеме да построи ковчега? Той не знаеше и това. Той просто се покоряваше, слушаше и действаше както подобава“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I). „Какви са проявите на честния човек? На първо място е това да не се съмнява в Божиите слова. Това е една от проявите на честния човек. Освен тази най-важната проява е това, че търси и практикува истината във всичко — това е най-важното. Казваш, че си честен, но винаги държиш Божиите слова на заден план в ума си и просто правиш каквото си поискаш. Нима това е проява на честен човек? Ти казваш така: „Макар че заложбите ми са лоши, аз имам честно сърце“. В същото време, когато ти се падне някакъв дълг, ти се страхуваш от страданието и от това да понесеш отговорността си, ако не го изпълниш добре, и затова си измисляш оправдания, за да се измъкнеш от дълга си, или предлагаш някой друг да го изпълни. Така ли се проявява честният човек? Разбира се, че не. Как трябва да се държи честният човек тогава? Той трябва да се покори на Божията подредба, да бъден предан на дълга, който се очаква от него да изпълни, и да се стреми да удовлетворява Божиите намерения. Това се проявява по няколко начина: един от тях е да приемаш дълга си с честно сърце, да не вземаш под внимание плътските си интереси, да не изпълняваш дълга си половинчато и да не нагласяш нещата в своя собствена полза. Ето това са прояви на честност. Друг начин е да влагаш цялото си сърце и цялата си сила в това да изпълняваш дълга си добре, да правиш нещата както трябва и да влагаш сърцето и любовта си в дълга си, за да удовлетвориш Бог. Това са проявите, които трябва да има един честен човек, когато изпълнява дълга си“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). От Божиите слова научих, че Ной не бил чувал много Божии слова и никога преди не бил строил ковчег, но когато получил Божието поръчение, той не го анализирал или проучвал и не се опитвал да отгатне Божиите желания. Той просто се подчинил, покорил се и направил това, което Бог му казвал, без да мисли как това ще засегне собствените му интереси. Невинността и честността на Ной ми въздействаха дълбоко и се почувствах много засрамена и смутена. Помислих си, че моите братя и сестри ме бяха избрали за техен водач, но когато се изправих пред този важен дълг, всичко, за което можех да мисля, бяха моите собствени интереси и дори обмислих всички възможни последствия, които можеха да ме сполетят, ако поемех този дълг. Видях колко измамна съм била — човешката ми природа изобщо не можеше да се сравнява с тази на Ной. Как изобщо можех да изпълнявам добре дълга си с такава нагласа? Попаднах на откъс от Божиите слова, който гласи: „Какъв човек се осмелява да поеме отговорност? Какъв човек има куража да понесе тежко бреме? Това е някой, който поема водачеството и излиза смело напред в най-решителния момент от работата на Божия дом, който не се страхува да носи тежка отговорност и да понася големи трудности, когато вижда най-важната и решаваща работа. Това е някой, който е предан на Бог, добър войник на Христос“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Първа част)). Божиите слова ме трогнаха дълбоко — осъзнах, че трябва да спра да обмислям бъдещите си изгледи. Бях избрана за водач, затова трябваше да проявя внимание към Божието намерение, да дръзна да приема тази огромна отговорност и да подражавам на Ной, като подходя към дълга си с честно и чисто сърце. Отначало не знаех откъде да започна с дълга си, затова често се молех на Бог и получавах също търпелива подкрепа от сестрата, с която си партнирах, както и окуражаване от другите братя и сестри. Понякога, когато се натъкнех на трудности, търсех братята и сестрите, които имаха добри резултати в работата си, и те щедро споделяха с мен принципите, които бяха схванали, и всички ефективни методи, които бяха използвали. Бях дълбоко трогната. Постепенно започнах да схващам определени принципи и пътища за практикуване и станах по-ефективна в дълга си. Наистина почувствах Божието ръководство и бях особено благодарна на Бог. Все още имам много недостатъци и знам, че нося тежка отговорност, но вече не желая да се свивам — ще се уповавам на Бог, за да се опитам да се усъвършенствам!