Израстване чрез несполуки и спънки

27 август 2023

Приех делото на Всемогъщия Бог от последните дни през декември 2020 г. След няколко месеца ме избраха за църковен водач. В църквата имаше много работа за вършене и проблеми за решаване. С ентусиазъм се впуснах в това. След време се запознах по-отблизо с църковното дело, но все още се натъквах на много проблеми. Много новодошли не идваха редовно на сбирките. Някои се влияеха от слухове в интернет, други не разбираха истините на виденията и не се бяха справили с религиозните си представи, а трети не можеха да идват редовно на сбирките, защото бяха твърде заети с работа. Изправена пред тези проблеми, аз работех упорито, за да разисквам с тях Божията воля и да им помагам в техните трудности, но проблемите не изчезваха. Бях истински обезсърчена. Постоянно се питах защо упоритата ми работа не дава резултати. Защо Бог не благославя нашата църква? Братята и сестрите имаха толкова проблеми, а многобройните ми разговори с тях бяха безуспешни. Може би не бях подходяща за водач? Упреквах се: аз съм причината за всичко това. Ако поема отговорност и се оттегля, някой друг може да стане водач и да върши делото по-успешно. Започнах да се чувствам потисната и станах пасивна в дълга си, само чаках да ме освободят. Даже си мислех, че Бог ми праща тези трудности, за да ме разобличи, да ме провали и навярно вече ме е изоставил. Тази мисъл ме плашеше. Беше ли ме изоставил Бог? Молех се и търсех, но пак не разбирах Божията воля. Мисълта, че Бог ме е изоставил, не спираше да се появява от време на време. През цялото време се чувствах депресирана, изтощена и слаба. Наистина се страхувах и вече не усещах в менче делото на Светия Дух.

По това време в църквата не достигаха водачи и отговорникът препоръча няколко новодошли. Аз веднага ги ангажирах, без да се замисля особено. Първоначално всички казаха, че искат да поемат задължения, но когато започнаха официално, единият каза, че има работа и е зает, така че се оказа негоден, а другият закъсняваше за сбирки заради семейни проблеми и също не можеше да върши работа. Аз реших, че за момента не бяха подходящи да се обучават за водачи. Работех упорито, за да преодолея трудностите, които срещах в работата, но известно време не постигах резултати. Точно тогава не можех да понеса всички тези неуспехи. Бях негативна и се страхувах от всеки нов ден. Не исках повече да върша църковна работа, защото работех много, а нищо не постигах. Мислех, че попадам в такава ситуация, защото Бог иска да ме изобличи като некомпетентна, но не исках да си позволявам да потъвам в такива мисли. Не исках да бъда разобличена и изпъдена, защото работата ми не дава резултати.

Веднъж в молитвите си попаднах на „Принципите за признаване на отговорност и напускане на работа“: „Всеки лъжлив водач или служител, който не приема истината, който не може да върши практическа работа и който от известно време е лишен от делото на Светия Дух, трябва да поеме отговорност и да се оттегли“ („170 принципа за практикуване на истината“). След като прочетох това, се почувствах още по-зле. Какво да правя? Не бях разрешила нито един от църковните проблеми, така че явно бях лъжеводач. Трябва ли да призная отговорността си и да напусна, за да може някой компетентен да стане водач? Вършех църковна работа от три месеца, но още не бях решила проблемите, които съществуваха в църквата. И в тази ситуация още не разбирах Божията воля и изобщо не напредвах. Дори Бог разбирах погрешно. Притеснявах се, че другите ще ме помислят за твърде негативна, и се страхувах, че ще ме порицаят, задето мисля за отказване.

На една сбирка прочетох следното в Божието слово: „Ти си обикновен човек. Трябва да претърпиш много неуспехи, много периоди на недоумение, много погрешни преценки и многократно отклоняване. Това може напълно да разкрие покварения ти нрав, слабостите и недостатъците ти, невежеството и глупостта ти, като ти позволи да преосмислиш и опознаеш себе си, както и да опознаеш Божието всемогъщество, Неговата мъдрост и Неговия нрав. Ще придобиеш положителни неща от Него, ще разбереш истината и ще навлезеш в реалността. Много неща от изживяното от теб няма да се случват така, както искаш, срещу което ще се чувстваш безсилен. За тях трябва да търсиш и да чакаш; трябва да получиш от Бог отговора на всеки въпрос и от Неговите слова да разбереш основната същина на всеки въпрос и същината на всеки тип човек. Така се държи един обикновен, нормален човек(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Да цениш Божиите слова е основата на вярата в Бог“). Бог е изключително мъдър. Придобих нови знания за това как действа Бог. Видях, че в работата си всеки трябва да премине през несполуки и спънки, а Божията воля е да търся истината чрез всичко това, за да се отърва от покварата. Натъкнах се на някои трудности в работата си и претърпях неуспехи, но не бях търсила истината или Божията воля. Просто винаги мислех да се откажа, защото усещах, че не съм изпълнила дълга си и не съм направила очакваното от един водач. Даже не смеех да кажа на останалите за истинското си състояние. Бях съвсем невежа. Не разбирах Божията воля, нито защо Бог позволява да ми се случват такива неща. От Божието слово прозрях, че съм просто обикновен човек и е нормално да се сблъсквам с трудности и несполуки в работата си. Такава беше Божията воля. И така, споделих с братята и сестрите за състоянието, в което се намирам, и потърсих помощта им. Казах им и че съм мислила да призная отговорността си и да напусна. Те не се отнесоха презрително с мен, а ми помогнаха, окуражиха ме и споделиха Божието слово. Бях истински трогната.

Те ми прочетоха думите на Всемогъщия Бог. Бог казва: „В хода на изживяването на Божието дело, независимо колко пъти си се провалял, падал, бил си кастрен, подлаган на справяне или разкриван, това не са лоши неща. Независимо от това как си бил кастрен или подлаган на справяне и дали е от водачи, работници или твоите братя и сестри, всичко това са добри неща. Трябва да запомниш следното: независимо колко страдаш, ти всъщност печелиш. Всеки, който има опит, може да потвърди това. Независимо от всичко, кастренето, подлагането на справяне или разкриването винаги е нещо добро. Това не е осъждане. Това е Божие спасение и най-добрата възможност да опознаеш себе си. Това може да обърне посоката на житейския ти опит. Без това няма да имаш нито възможността, нито условията, нито контекста, за да си способен да достигнеш до разбиране на истината за покварата си. Ако наистина разбираш истината и си способен да разкриеш покварените неща, скрити в дълбините на сърцето ти, ако можеш ясно да ги различиш, това е добре, това е решило основен проблем при навлизането в живота и е от голяма полза за промените в нрава. Да станеш способен наистина да опознаеш себе си е най-добрата възможност да си поправиш поведението и да станеш нов човек; това е най-добрата възможност да получиш нов живот. Щом наистина опознаеш себе си, ще можеш да видиш, че когато истината се превърне в нечий живот, тя е нещо наистина ценно и ще жадуваш за истината, ще я практикуваше и ще навлезеш в нейната реалност. Това е толкова велико нещо! Ако можеш да се възползваш от тази възможност, сериозно размишляваш върху себе си и придобиеш истинско познание за себе си, винаги, когато се провалиш или паднеш, ще можеш да се изправиш отново насред негативността и слабостта. Щом преминеш този праг, ще си способен да направиш голяма крачка напред и да навлезеш в реалността на истината(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „За да придобие истината, човек трябва да се учи от хората, вещите и предметите около себе си“). „Божието спасение на човечеството е спасяване на онези, които обичат истината, спасяване на онази част от хората, която има воля и решителност, и на онази част от тях, която в сърцето си копнее за истина и праведност. Решителността на човека е тази част от сърцето му, която копнее за праведност, доброта и истина и притежава съвест. Бог спасява тази част от хората и така променя покварения им нрав, за да могат те да разберат и да придобият истината, за да се очисти тяхната поквара и да се промени житейският им нрав. Ако нямаш тези неща в себе си, не можеш да бъдеш спасен… Защо се твърди, че Петър е плод? Защото в него има стойностни неща, неща, които си струва да се бъдат доведени до съвършенство. Той търсеше истината във всичко, имаше решителност и твърда воля; той имаше разум, беше готов да понесе трудности и обичаше истината в сърцето си; той не се отказваше от това, което се случваше, и беше способен да извлече поука от всичко. Всичко това са силни страни. Ако нямаш нито една от тези силни страни, това е проблем. Няма да ти е лесно да придобиеш истината и да бъдеш спасен. Ако не знаеш как да изживяваш или не си изживявал, няма да можеш да разрешиш затрудненията на други хора. Тъй като си неспособен да практикуваш и изживяваш Божиите слова, нямаш представа какво да правиш, когато ти се случаи нещо, и се разстройваш — избухваш в сълзи, когато се сблъскваш с проблеми, ставаш негативно настроен, бягаш, когато претърпиш някакъв малък неуспех и никога не си способен да реагираш по правилния начин — поради всичко това е невъзможно да навлезеш в живота(„Словото“, Т. 3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“). След този прочит една от сестрите ми заговори: „Независимо с какви пречки и несполуки се срещаме, трябва да се молим и да търсим Божията воля, да не се отказваме от истината и от дълга си. Отказването от дълга не е пътят към решаването на проблема. Единствено чрез трудностите и проблемите, които срещаме в дълга си, се разкриват покварата и недостатъците ни и успяваме истински да познаем себе си. Без този опит не бихме могли да видим собствената си поквара и какво ни липсва. Как тогава бихме могли да се променим? Така че неуспехите и пречките не са нещо лошо. Точно тогава трябва да търсим истината и да научим един урок — не може да разбираме Бог погрешно. Ако просто напуснем, ако изоставим дълга си, когато се сблъскаме с трудности, как ще изживеем Божието дело и ще търсим спасение? Какво свидетелство ще имаме? Бог не иска от нас много. Ако сме решителни пред проблемите и трудностите и искрено се молим и търсим истината, Бог ще ни води и ще ни помага“. Думите на сестрата бяха наистина просвещаващи за мен. Осъзнах, че несполуките и пречките са Божия любов и ми дават възможност да търся истината и да науча урока си. Спомних си за Петър, който преминал през много изпитания, облагородяване, спънки и провали в живота си. Понякога изпитвал плътска слабост, но никога не загубил вяра в Бог. Продължил да търси истината и Божията воля и така компенсирал каквото му липсвало. Накрая той проумял истината, познал Бог и постигнал смирение и любов към Бог. Трябва да съм силна и решителна като Петър, да заставам пред Бог в молитвите си и да търся Неговата воля, когато срещам спънки и несполуки, да разсъждавам какво ми липсва, вместо да разбирам Бог погрешно и да Го виня.

Веднъж в молитвите си прочетох откъс от Божието слово, който ми помогна да разбера донякъде Божията воля. Всемогъщият Бог казва: „Хората трябва да се научат да се вслушват в Божиите слова и да разбират Неговото сърце. Те не трябва да разбират Бог погрешно. Всъщност в много случаи загрижеността на хората произтича от техните собствени интереси. Най-общо казано, това е страхът, че те няма да имат изход. Те винаги си мислят: „Ами ако Бог ме разкрие, ако ме пропъди и отхвърли?“. Това е твоето погрешно тълкуване на Бог; това са само твои мисли. Трябва да разбереш какво е Божието намерение. Той не разкрива хората, за да ги пропъди. Той разкрива хората, за да изобличи техните недостатъци и грешки и същината на тяхната природа, да ги накара да опознаят себе си и да бъдат способни на истинско покаяние; така разкриването на хората е с цел да помогне на живота им да израства. Ако хората нямат чисто разбиране, те са склонни да тълкуват погрешно Бог и да стават негативно настроени и слаби. Те дори могат да се поддадат на отчаянието. Всъщност, да бъдат разкрити от Бог не означава непременно, че хората ще бъдат пропъдени. То е, за да ти помогне да опознаеш собствената си поквара и да те накара да се покаеш. Често, тъй като хората са непокорни и не търсят истината, за да намерят решение, когато имат изблици на поквара, Бог трябва да ги дисциплинира. И така, понякога Той разкрива хората, като излага на показ тяхната грозота и окаяност и им позволява да опознаят себе си, което помага на живота им да израства. Разкриването на хората има две различни последствия: за нечестивите хора да бъдат разкрити означава да бъдат пропъдени. За онези, които са способни да приемат истината, това е напомняне и предупреждение; те са принудени да се замислят за себе си, да видят истинското си състояние и повече да не бъдат своенравни и безразсъдни, защото да продължават по същия начин би било опасно. Разкриването на хората по този начин има за цел да им напомни, така че когато изпълняват дълга си, да не бъдат объркани и небрежни, да не са несериозни, да не се задоволяват само с това, че са ефективни в известна степен, като считат, че са изпълнили дълга си на приемливо ниво, когато всъщност са много далеч от това, което Бог иска, но въпреки това продължават да са самодоволни и да смятат, че се справят добре. При такива обстоятелства Бог ще дисциплинира, ще предупреждава и ще напомня на хората. Понякога Бог разкрива тяхната грозота, което очевидно служи за напомняне. В такива моменти трябва да размишляваш върху себе си: да изпълняваш дълга си по този начин е незадоволително, в това има непокорство, то съдържа твърде много негативни неща, то е съвсем повърхностно и ако не се покаеш, ще бъдеш наказан. Когато Бог те дисциплинира и те разкрива, това не означава непременно, че ще бъдеш пропъден. Към този въпрос трябва да се подходи правилно. Дори и да бъдеш пропъден, трябва да го приемеш, да се подчиниш и да побързаш да размислиш и да се покаеш(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Само чрез практикуване на истината и подчинение на Бог може да се постигне промяна в нрава“). Божието слово ми показа, че целта Му, когато изобличава хората, не е да ги пропъди, а да ги накара да осъзнаят покварата и недостатъците си, така че да могат да търсят истината, за да решат проблемите си и да напредват по-бързо в живота. Започнах да анализирам себе си. Изправена пред различни трудности и проблеми, не разсъждавах истински и не търсех Божията воля, не се самоанализирах, за да разбера собствените си проблеми. Мислех, че Бог използва тези ситуации, за да ме изобличи и да ме пропъди, че не ставам за водач и трябва да се откажа. Не разбирах правилно Бог. Тогава осъзнах, че толкова проблеми в работата ми оставаха нерешени най-вече защото не влагах сърце в дълга си. Вечно се чувствах претрупана със задължения, но нямах посока и цел, докато работех. Просто правех каквото ми хрумнеше, без да се стремя към определени резултати. Някои хора бяха подведени от слухове, а аз не мислех на кои аспекти на истината трябва да посветя общението ни, за да разсея техните представи и те да могат да разпознават тези слухове и да застанат твърдо на верния път. Когато убеждавах хората, не търсех принципите зад това или да придобия ясна представа за реалните им обстоятелства, а просто действах на сляпо. В резултат на това не постигах нищо и в това отношение. При напояването на новодошли не обмислях предварително за кои аспекти на истината да им говоря, за да решат проблемите си, затова и там нямах резултати. Макар отстрани да изглеждаше, че работя упорито, не бях внимателна и не реагирах на проблемите в нашата работа навреме, което означаваше, че нищо не постигах. Не само не успявах да анализирам и да разбера себе си, но не успях и да потърся истините, в които трябваше да навляза. Първата ми реакция беше да прехвърля отговорността върху Бог, като предположа, че той целенасочено ме изобличава, като ме представя в лоша светлина. Постоянно мрънках, не исках да се сблъсквам със спънки и несполуки, исках винаги да ми е лесно и всичко да върви по вода. Не разбирах правилно Бог и го обвинявах и при най-малката трудност. Как бих могла да преживея Божието дело и да изпълня добре моя дълг? Бях толкова неразумна. Едно сътворено същество не бива да постъпва така. Щом осъзнах това, изпитах огромно съжаление и се помолих на Бог: „Боже, Ти създаде тази ситуация, за да ме научиш, да ми позволиш да израсна в живота, но аз не разбрах волята Ти, разбрах Те погрешно. Толкова съм непокорна. Моля те, напътствай ме и ми помогни да разбера покварената си природа“. После прочетох откъс от словото на Всемогъщия Бог, който ми помогна да разбера себе си. Бог казва: „На Мен са ми приятни онези, които не са подозрителни към другите, и харесвам онези, които с готовност приемат истината. Към тези два типа хора проявявам голяма грижа, защото в Моите очи те са честни хора. Ако си служиш с измама, тогава ще бъдеш предпазлив и подозрителен към всичко и към всички, и така твоята вяра в Мен ще бъде изградена на основата на подозрение. Никога не бих могъл да приема такава вяра. Когато ти липсва истинска вяра, ти си още по-лишен от истинска любов. И ако си склонен да се съмняваш в Бог и да правиш догадки за Него, когато ти скимне, то ти без съмнение си най-измамният от всички хора. Ти правиш догадки за това дали Бог може да бъде като човека: непростимо грешен, с дребнав характер, лишен от обективност и разум, без чувство за справедливост, отдаден на порочни тактики, коварен и хитър, привлечен от злото и тъмнината и т.н. Причината хората да имат такива мисли не е ли, защото им липсва и най-малко познаване на Бог? Такава вяра не е нищо друго освен грях! Някои дори вярват, че тези, които са Ми приятни, са точно онези, които ласкаят и се подмазват, а онези, на които им липсват такива умения, няма да бъдат добре дошли в Божия дом и ще загубят мястото си там. Това ли е единственото нещо, което сте научили след всичките тези години? Това ли сте придобили? И вашето знание за Мен не се изчерпва с тези погрешни разбирания. Дори още по-лошо е вашето богохулство срещу Божия Дух и злословенето по адрес на небето. Затова казвам, че вяра като вашата само ще ви накара да се отдалечите още повече от Мен и да Ми се противопоставяте още повече(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Как да познаем Бог на земята“). Онова, което разкрива Божието слово, ме накара ужасно да се засрамя. Бях недоверчива към Бог и Го разбирах погрешно, когато се сблъсквах с несполуки и спънки. Мислех, че Той е толкова студен и безсърдечен, колкото са хората. Мислех, че когато Бог иска да използва някого, Той ще му позволи да се радва на Неговата благодат, в противен случай ще го пропъди, ще го отхвърли и ще го пренебрегне. Критикувах и подозирах Бог въз основа на психологията на неправедник. Толкова бях коварна! Бях вярваща от скоро, не разбирах всички истини, имах много недостатъци, но братята и сестрите все пак ме избраха за водач и ми дадоха шанс да практикувам, за да науча истината по-бързо и да навляза в реалността ѝ. Макар че бях недостатъчно внимателна в работата си и поради това понякога не постигах нищо, църквата не ме освободи от длъжност. Останалите все така ми помагаха и ме окуражаваха, споделяха с мен Божието слово, насочваха ме, за да разбера Божията воля и да осъзная покварата и недостатъците си. Всичко, което Бог правеше за мен, наистина ме развиваше и спасяваше. Той е толкова добър и чудесен! Но аз се отнасях към Него с подозрение и съмнение. Нима това можеше да се нарече истинска вяра в Бог? Толкова дълбоко бях отровена от Сатана, винаги се подвеждах по лъжите му като „не вярвай на никого, защото даже сянката ти ще те изостави в тъмнината“ и „не може да си злонамерена, но трябва да си нащрек“. Бях нащрек с всички, дори с Бог. Това ми показа, че лукавият ми нрав е много силен и че от него идва недоверието ми към Бог и неспособността ми да Го разбера. Изправена пред трудности, аз критикувах Бог и Го разбирах погрешно, но Бог пак ме водеше към разбирането на истината, като ми показваше собствените ми проблеми. Усещах Божията любов и колко е истинско спасението Му за мен. Застанах пред Бог и се молих, готова да се разкая пред Него и да спра да живея според лукавия си нрав, да се отнасям недоверчиво към Бог и да не го разбирам.

После прочетох този откъс от Божието слово: „Въпреки че сега може да изпълняваш дълга си с готовност и с готовност да правиш жертви и да даваш всичко от себе си, ако все още таиш неразбирания, предположения, съмнения и оплаквания относно Бог или даже непокорство и съпротива срещу Него, или ако използваш различни методи и техники, за да Му се противопоставяш и да отхвърляш Неговото върховенство над теб — ако не разрешиш тези неща — тогава ще бъде почти невъзможно истината да бъде господар на твоята личност, а животът ти ще бъде изтощителен. Хората често се борят и се измъчват в тези негативни състояния, сякаш са потънали в тресавище, вечно живеят сред истини и лъжи, сред правда и неправда. Как могат да открият и разберат истината? За да търси истината, човек трябва първо да се подчини. Тогава, след известен период на изживяване, хората ще са способни да придобият известно просветление и на този етап е лесно да разберат истината. Ако човек все се опитва да разбере кое е правилно и кое — грешно и се увлече в това, кое е вярно и кое — не, той няма как да открие или разбере истината. А какво ще стане, ако човек никога не може да разбере истината? Неразбирането на истината поражда представи и погрешно разбиране на Бог, а при погрешни разбирания е лесно да се почувстваш огорчен; когато избухне недоволство, то се превръща в противопоставяне; противопоставянето на Бог е съпротива срещу Него и е сериозно прегрешение, а многото прегрешения се превръщат в многобройни злини и затова човек трябва да бъде наказан. Това е нещо, което следва от вечната неспособност за разбиране на истината(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Само чрез търсене на истината човек може да се справи със своите представи и погрешно разбиране за Бог“). След като го прочетох, се уплаших от случилото се. Ако продължавах да живея в негативно състояние, без да търся истината, без да се открия пред братята и сестрите, щях да продължа да живея с лукавия си нрав и да разбирам Бог погрешно. Тогава лесно щях да виня Бог и да Му се противопоставям, което щеше да е прегрешение. Може би щях дори да върша зло и да тръгна против Бог. Това е опасно! По това време разбирах Бог погрешно и Го критикувах, намирах се всъщност под контрола на негативното си състояние. Вечно се притеснявах, че ще бъда изобличена и пропъдена. Нямах усещане за свобода — беше толкова уморително. При изпълнението на дълга си просто полагах усилия да изпълня задачите си. Появеше ли се проблем, разбирах Бог погрешно и исках да се откажа. Божието слово ме насочи да се открия пред другите, да потърся истината и да науча за покварения си нрав. Иначе щях да продължа да разбирам Бог погрешно и щях да реша да се откажа от дълга си. Последиците от това щяха да са страшни.

По-късно прочетох още един откъс от Божието слово и той ми показа пътя, който да поема, ако срещна трудности в църковното дело. Бог казва: „По отношение на проблемите, които възникват в църквата, не се изпълвайте с такива тежки опасения. В процеса на изграждане на църквата грешките са неизбежни, но не изпадайте в паника, когато се сблъскате с проблеми, а по-скоро бъдете спокойни и сдържани. Не ви ли казах вече? Идвай често пред Мен и се моли, и Аз ще ти покажа ясно Моите намерения(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 41“). От Божието слово научих, че сблъсъкът с различни трудности в църковното дело е неизбежен. Това е съвсем нормално и Бог го позволява. Стига да се молим искрено и да се уповаваме на Бог, когато срещаме трудности, Той ще ни води напред. Някои нови вярващи, току що приели Божието дело от последните дни, не разбират напълно истините на виденията и слуховете могат да ги отклонят от пътя. Имах нужда повече да се уповавам на Бог, да използвам Неговото слово за изобличаване на хитростите на Сатана и да помагам на новите вярващи да стоят твърдо на истинния път. След като разбрах Божията воля и се завърнах към църковното дело, преразгледах грешките и проблемите, които съществуваха в предишната ни работата, въоръжих се с истини, свързани с проблемите, които срещаха новите вярващи, и чрез общение им помогнах да се заемат с тях. Що се отнася до обучението на хората, първо открих тези принципи и се помолих от сърце, после на сбирките наблюдавах внимателно кой според принципите е подходящ за обучение. Изборът на хора по този начин беше по-точен. Все още се случва да се натъкна на неуспехи и трудности в дълга си, но вече гледам на тези проблеми от друг ъгъл. Питам се: Какъв урок иска Бог да науча от тази ситуация? Моля се, чета Божието слово и търся пътя на практиката. Научих се и да търся помощ от другите братя и сестри. Другите ми посочват проблеми в работата ми и така виждам собствените си недостатъци. Вече не вярвам, че Бог се опитва да ме представи в лоша светлина, а смятам, че това е възможност да се самоанализирам, да позная себе си и да търся растеж в живота. Една от сестрите ми каза: „Забелязвам, че си станала по-търпелива с новите вярващи и когато се натъкнеш на проблеми, по-добре от преди търсиш Божията воля“. Думите ѝ ме развълнуваха. Макар че промяната от моя страна беше съвсем незначителна, преживяното от мен показа, че Божията любов и спасение за човешкия род са чисти и истински. Бог винаги ме насочва, води ме, Той е до мен. Имам по-голяма решимост да изпълнявам дълга си и да удовлетворявам Бог.

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свързано съдържание

Вече не треперя от страх

Чух, че на 2 септември са арестували една сестра. В онзи ден отидох до дома на един от водачите, но нямаше никой там. Сестра Сяо Хун, която...

Leave a Reply

Свържете се с нас в Messenger