Най-после край на погрешните схващания

27 януари 2024

Преди няколко години правех видеоклипове в църквата. Имаше период, в който не се справях добре с дълга си, и публикуването на два от моите клипове беше временно задържано, тъй като имаше проблем със замисъла им. Тогава това много ме натъжи, защото се боях, че братята и сестрите ми ще ме гледат със снизхождение. За да докажа, че съм компетентна, се залових здраво за работа и прекарах няколко дни в измисляне на нов клип, но когато водачът прочете плана ми, изтъкна, че концепцията е остаряла и неясна. След обсъждането всички смятаха, че не си струва планът ми да се изпълни, и той бе отхвърлен. Чувствах, че съм се провалила, бях негативно настроена и нямах енергия да изпълнявам дълга си. Няколко дни след това църквата трябваше да избере супервайзър на видео продукциите ни и случайно узнах, че според някои братя и сестри умът ми бил объркан и неясен. Сърцето ми веднага се сви, мислите ми трескаво запрепускаха. „Водачът каза, че мисленето ми е неясно, а пък братята и сестрите казаха, че умът ми е объркан. Дали това означава, че съм и объркан човек? А обърканите хора дали успяват да проумеят истината и да бъдат спасени от Бог? Ще бъда ли изпъдена?“. Тази мисъл ме накара да се чувствам много негативно и измъчено и исках да избягам от тази ситуацията.

На следващия ден със сълзи на очи се обърнах към водача: „Качеството ми е твърде ниско, а този дълг е толкова труден. Моля те да ми възложиш друг дълг“. Водачът ми разговаря с мен, като ми каза: „Всички имаме недостатъци и неизбежно ще се сблъскаме със спънки и провали в изпълнението на дълга си. Трябва да направим разбор на евентуалните проблеми и отклонения, да търсим истината, за да ги разрешим и да продължим да се стараем. Не е речено, че няма да се справиш с този дълг“. В онзи момент обаче това не достигна до мен и единственото ми желание беше да си тръгна. И така, тръгнах си с погрешно разбиране за Бог и отчуждена от братята и сестрите. По-късно започнах да проповядвам евангелието. Известно време хвърлях всички сили и ставах все по-ефективна в дълга си, а братята и сестрите от моята група често се допитваха до мен, когато имаха въпроси. Чувствах, че бях възвърнала част от увереността си, всеки ден бях в добро настроение и имах енергия да изпълня дълга си.

Неочаквано обаче година по-късно стана така, че се наложи водачът да ми възложи пак да работя по клипове. В началото ефективно изпълнявах дълга си и не се чувствах ограничена от нищо. По-късно обаче, когато видео продукцията наложи нововъведения, моето мислене се оказа остаряло и плановите ми бяха отхвърляни и отново ме обзе негативно настроение. Самоопределих се като човек с ниско качество, объркан ум и неспособен да се справи с дълга си Водачът на групата видя, че бях сравнително пасивна в дълга си и не поемах бреме, и търпеливо разговаря с мен за истината, оказа ми помощ и подкрепа и накрая ми каза: „Двамата с брат Франсис започнахте да правите клипове по едно и също време. Той е много добросъвестен, бързо схваща и резюмира и напредва добре в дълга си. Ти не се справяш толкова добре, трябва да си по-усърдна“. Като чух това обаче, се почувствах наистина дискомфортно. Помислих си: „Добре, посочи проблема в дълга ми, така че ще се поправя. Защо обаче ме сравняваш с Франсис? Той е с добро качество, ясна мисъл и винаги е бил възприемчив. Докато аз съм разпиляна. Не съм на неговото ниво. Няма място за сравнение“. Възпротивих се на предложенията и помощта на водача на групата и не се вгледах в себе си. Седмица по-късно водачът на групата разбра, че със сестра Джули не работехме добре заедно и пак разговаря с мен: „С Джули сте екип. Тя е с по-гъвкаво мислене, а твоите технически умения превъзхождат нейните, така че добре се допълвате. Повече обсъждайте нещата заедно, изслушвай мненията ѝ повече, и се учи от силните ѝ страни. Така се постига напредък. Напоследък работата ти не дава добри резултати, а и концепциите ти за клиповете са все така остарели. Дали не трябва да помислиш върху това?“. Много се натъжих, че водачът на групата излага проблемите ми по такъв начин. Реших, че ме гледа отвисоко и ме презира. Само няколко дни по-рано ми бе посочил проблемите ми, а сега, преди да съм се съвзела, пак ме изобличаваше. Колкото повече мислех за това, толкова по-зле се чувствах и се разплаках от безсилие. Не се сдържах и казах нещо, за което до ден-днешен съжалявам. Казах му: „Чувствам се безполезна в тази група. Нищо не допринасям, а ти все пак ме държиш тук“. В този момент водачът на групата силно се изненада. Отвърна ми: „Как може да говориш така? Никой не те възприема така! За да разрешим проблемите в дълга си, трябва да търсим истината. Не можем да бъдем негативнии да упорстваме“. Каквото и да ми говореше обаче водачът на групата, думите му не стигаха до мен. Мислех, че съм с объркан ум, че Бог е недоволен от мен, че братята и сестрите не ме искат и че съм маловажна и заменима в групата. Колкото повече мислех за това, толкова по-онеправдана се чувствах и бях изпаднала в състояние на негативност и неразбиране, все повече се отчуждавах от Бог и самоувереността ми ставаше все по-ниска. В главата ми натрапчиво се въртеше фразата „Качеството ми е ниско“.

Оттогава всеки път, когато с моя партньор снимахме нов клип и нейното мнение се различаваше от моето в дискусията, отстъпвах и казвах: „Качеството ми е ниско и идеите ми не са добри. Виждаш проблема точно, така че просто следвай своите идеи.“ После изтривах предложението си. Като видя това, партньорът ми се разтревожи и каза: „Защо го изтри? Имам куп недостатъци и също не винаги успявам да видя проблемите точно“. По-късно тя дойде да сподели с мен как се чувства. Каза ми, че проявявала арогантен нрав в работата си и гледала на мен с леко снизхождение и затова трябвало да се замисли върху себе си. При тези нейни думи привидно запазих спокойствие, но всъщност се терзаех и не исках този откровен разговор да продължи, затова се насилих да кажа: „Може да ти бъде простено да демонстрираш арогантност. Кой не би, когато изпълнява дълга си с някой с ниско качество като мен? На твое място щях да бъда същата“. Тогава тя не е знаела как да реагира и какво да ми каже. И така продължих да си живея изпълнена с негативизъм и неразбиране. Толкова се измъчвах и страдах, че ми беше трудно да изпълнявам дълга си особено след като завършехме някой клип и трябваше да обясним концепцията си и да поискаме от всички да направят коментари. Рядко взимах думата и не смеех да участвам в дискусиите, а разчитах на моя партньор в тези ситуации. През тези няколко дни бях в окаяно състояние. Когато не можех да спя нощем, се питах: „Защо сама си налагам ограничения в дълга ми и ми липсва увереност? Защо постоянно ме е страх да не ме гледат със снизхождение? Защо животът ми е такова мъчение?“. Вече не исках да съм така депресирана. Исках и аз да съм с положителна нагласа като другите и да мога нормално да изпълнявам задълженията си, но не успявах да се отърся от негативното си настроение. Можех само да зова Бог да ме спаси и да ми помогне да изляза от това трудно положение.

Скоро след това на едно събрание водачът прочете откъс от Божието слово, който ми помогна да осъзная какъв е проблемът ми и да го преодолея. Бог казва: „Когато хората се отдалечат от Бог, когато живеят в състояние, в което Го тълкуват погрешно или Му се съпротивляват и противопоставят и спорят с Него, те изобщо не са под Божията грижа и закрила и напълно са се отдалечили от светлината на Божието присъствие. Когато хората са в подобно състояние, няма как да не живеят според собствените си чувства. Някоя незначителна мисъл може така да те разтревожи, че да не можеш да се ядеш или да спиш. Нечий случаен коментар може да те потопи в съмнения и недоумение. Дори един кошмар може да те направи негативен и да те накара да тълкуваш погрешно Бог. След като се създаде такъв порочен кръг, хората решават, че всичко е свършено, че са загубили всякаква надежда за спасение, че Бог ги е изоставил и че няма да ги спаси. Колкото повече мислят така и колкото повече изпитват подобни чувства, толкова повече потъват в негативизъм. Истинската причина, поради която хората се чувстват така, е, че не търсят истината и не практикуват според истините принципи. Хората постоянно се тревожат, тъй като не търсят истината и не я практикуват, когато нещо се им случи, понеже все вървят по своя път и живеят сред собствените си дребнави интриги, прекарват дните си в сравняване с другите и в съревнование с тях, завиждат на всеки, който ги превъзхожда, и го мразят, подиграват се и се присмиват на всеки, когото смятат за по-низш от тях, живеят с нрава на Сатана, не постъпват според истините принципи и отказват да приемат увещанията на когото и да е, а това в крайна сметка води до всякакви заблуди, предположения и преценки. Не са ли си виновни сами? Само хората могат да се обременяват с такива мъчителни последици и наистина си го заслужават. Каква е причината за всичко това? Причината е, че хората не търсят истината, прекалено са надменни и самоправедни, действат според собствената си воля, все се изтъкват и сравняват с другите, все се опитват да се отличат, винаги предявяват неразумни изисквания към Бог и т.н. Всички тези неща карат хората постепенно да се отдалечават от Бог, да Му се противопоставят и да се съпротивляват на истината. В крайна сметка те се потапят в мрак и негативност. А в такива моменти за тях е невъзможно да разберат ясно собственото си непокорство и съпротивата си. Още по-невъзможно е да възприемат правилна нагласа. Вместо това те се оплакват от Бог, разбират Го погрешно и се опитват да Го поставят под съмнение. Когато това се случи, хората най-накрая осъзнават, че покварата им е много дълбока и че са твърде проблемни, затова решават, че се противопоставят на Бог, и няма как да не се потопят в негативност. Те са неспособни да се измъкнат. Те вярват в следното: „Бог ме мрази и отхвърля, Бог не ме иска. Твърде съм непокорен и си го заслужавам. Определено Бог вече няма да ме спаси“. Те смятат, че това са все факти и че всичко това е истина. Решават, че съкровените им предположения са действителност. Който и да разговаря с тях за истината, е безполезно. Те не могат да го приемат. Мислят си: „Каква е ползата да вярвам в Бог, щом няма да ме благослови и няма да ме спаси?“. Способни ли са хората още да вярват в Бог, когато пътят на вярата им е стигнал до този етап? Не. Защо вече не могат да продължат? Има един факт. Когато негативизмът на хората достигне определена степен, когато сърцата им са изпълнени с противопоставяне и оплаквания, а те искат напълно да прекъснат връзката си с Бог, това вече не е просто липса на страх от Бог, не е просто непокорство към Бог и те не просто не обичат истината и не я приемат. А какво се случва? В сърцата си те сами са взели решение да се откажат от вярата си в Бог. Смятат, че е срамно пасивно да чакат да бъдат пропъдени, че е по-достойно сами да се откажат, и затова поемат инициативата и сами прекъсват връзката си с Бог. Те заклеймяват вярата в Бог като нещо лошо, укоряват истината, че е неспособна да промени хората, и заклеймяват Бог като неправеден и огорчени питат защо не ги спаси Той. „Направих толкова много жертви, бях толкова сериозен, работих толкова усърдно, страдах много повече от другите и се стараех много повече от всички останали, но въпреки това Бог не ме благослови. Сега разбирам, че Той не ме харесва, че не е безпристрастен“. Те се осмеляват да превърнат съмненията си за Бог в заклеймяването Му и в богохулство. Хората могат ли да продължат по пътя на вярата в Бог, когато се породят подобни неща? Те са изгубени, понеже се бунтуват срещу Бог и Му се противопоставят, не приемат истината и изобщо не се замислят над себе си(„Словото“, Т.5, „Отговорностите на водачите и работниците“, „Отговорностите на водачите и работниците (17)“). Всяка от тези Божии думи отекваше като подсещане, анализ и дори предупреждение у мен, особено, когато Бог казва: „Истинската причина, поради която хората се чувстват така, е, че не търсят истината и не практикуват според истините принципи“. Тези думи ме накараха да се замисля за себе си и най-сетне осъзнах, че толкова време, във всички тези ситуации не съм търсила истината и изобщо не съм практикувала съгласно нейните принципи. Живеех изцяло подчинена на собственото си въображение и предположения. Спомних си как, когато клиповете ми непрекъснато се проваляха и бях чула братята и сестрите да казват, че умът ми е размътен, не се замислих за проблемите си, а вместо това предпочетох да избягам и да живея в негативност и неразбиране. Когато пак се заех с видеообработка, не се поучих от предишните си грешки. Вместо това не влагах сърце в работата си и подхождах към нея предпазливо. Когато наставникът похвали другите, а мен разкритикува, станах още по-негативно настроена. Чувствах, че качеството ми е ниско, а умът ми — размътен. Подозирах, че братята и сестрите гледат на мен с пренебрежение и още по-погрешно разбирах Бог. Това усили болката и мрака в сърцето ми и не успявах да изпълнявам добре дълга си. Не проявявах способностите си, чувствах, че ми липсва свобода за изява. Чак сега ясно видях, че проблемът не е в хората и нещата около мен и че Бог не е несправедлив към мен. Не търсех истината, постоянно се противях, упорито негодувах срещу всякакво разправяне и подкастряне. Непослушанието ми и съпротивата ми срещу Бог бяха твърде силни и затова потънах в болка и мрак и се отчуждих от Бог. Кой ми беше виновен, че не изпълнявах добре своя дълг? Най-сетне разбрах значението на израза „да бойкотираш себе си“. И друго осъзнах — макар че вярвах в Бог, бях всеотдайна и себеотрицателна, не приемах безрезервно истината и не вярвах, че тя спасява хората, когато е изразена от Бог. Реагирах на проблемите и грешките в работата си враждебно и неразумно и реших, че качеството ми е ниско. Дори чувствах, че съм негодна за Божието спасение. Често изпитвах неудовлетворение и мислех, че и аз мога да понасям трудности и да се жертвам за дълга си. Страдах не по-малко от останалите. Тогава защо вечно сочеха с пръст недостатъците ми? Защо Бог не беше милостив към мен? С това не отричах ли Божията праведност? Извършвах богохулство! Колкото повече се замислях, толкова по-силно се плашех. Усещах, че състоянието ми е опасно. Наложително беше да се променя и искрено да се разкая. Иначе Бог със сигурност щеше да ме пропъди! Всичко, казано в Божия анализ, докосна сърцето ми. Разридах се, като видях колко сериозен е проблемът ми. Мразех се, че не следвах истината, че не приемах Божието слово и сама си вредях. Почувствах дълбоко разкаяние и се обърнах към Бог. Казах Му „Боже, не искам вече да съм непокорна и инатлива, да живея в неразбиране и да Те наскърбявам. Искам да се разкая!“.

След това водачът ми и водачът на групата дойдоха да си поговорим. Те посочиха склонността ми към негативност и ми прочетоха Божието слово. То искрено ме трогна. „На всеки етап, било то, когато Бог те дисциплинира или поправя, или когато ти напомня и те увещава, щом между теб и Бог е възникнало противоречие, а ти не постигаш обрат и продължаваш да се вкопчваш в собствените си идеи, възгледи и нагласи, макар и да се движиш напред, противоречието между теб и Него, погрешното ти разбиране на Бог, оплакванията и непокорството ти срещу Него не се поправят и сърцето ти не се обръща. Тогава, от своя страна, Бог ще те пропъди. Макар и да не си се отказал от текущия си дълг и все още да го изпълняваш, макар и да си донякъде предан към това, което Бог ти е поръчал, и за хората да изглежда приемливо, спорът между теб и Бог се е превърнал в траен възел. Не си използвал истината, за да го развържеш и да придобиеш истинско разбиране за Божията воля. В резултат на това погрешното ти разбиране на Бог се задълбочава и все си мислиш, че Той е сбъркал и че си онеправдан. Това означава, че не си постигнал обрат. Непокорството ти, представите ти и погрешното ти разбиране на Бог все още продължават да съществуват, а това води до непокорната ти нагласа все да се бунтуваш срещу Него и да Му се противопоставяш. Такъв човек не се ли бунтува срещу Бог, не Му ли се противопоставя и не отказва ли упорито да се покае? Защо Бог отдава такова значение на обрата при хората? Какво трябва да е отношението на сътвореното същество към Създателя? Отношение, с което признава, че каквото и да прави Създателят, то е правилно. Ако не го признаеш, думите, че Създателят е истината, пътят и животът, за теб ще са само празни приказки. Можеш ли все още да постигнеш спасение, ако е така? Не можеш. Няма да си подходящ, а Бог не спасява хора като теб. […] Трябва да постигнеш обрат и да загърбиш идеите и намеренията си. Щом имаш това намерение, естествено и отношението ти ще е покорно. А по-точно, това означава, че хората правят обрат в отношението си към Бог, Създателя, и признават и утвърждават факта, че Създателят е истината, пътят и животът. Ако успееш да се обърнеш, значи можеш да загърбиш онова, което смяташ за правилно, или онова, което поквареното човечество колективно приема за правилно, а вместо това признаваш, че Божиите слова са истината и положителното. Ако отношението ти е такова, това е доказателство, че признаваш идентичността на Създателя и Неговата същина. Така гледа Бог на въпроса и затова смята, че обратът у хората е особено важен(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Човек може да тръгне по правилния път на вярата в Бог само като се отърве от представите си (3)“). Размислих над Божиите думи и разбрах защо за Бог е толкова важна коренната промяна на хората. Когато Бог осъществява спасителното Си дело, Той не се интересува колко работоспособен е човек или колко страдания е в състояние да понесе. Той се вглежда в сърцата на хората. Проверява дали хората вярват в правотата на действията Му, дали признават, че Бог е пътят, истината и животът и дали са богопослушни. Ако някой е твърде покварен и действията му противоречат на истината, но не се замисля за проблемите си и не приема истината и винаги грешно разбира Бог, дори и погледнато отвън да е търпелив и жертвоготовен, за Бог този човек Му се опълчва и Го предава. Накрая тези хора до един ще бъдат пропъдени. Те не подлежат на спасение. Помислих си как през годините постоянно разбирах Бог погрешно и гледах на Него с недоверие, но така и не изкорених тези свои недостатъци. Просто ги загърбвах и се потапях в дълга си. Когато проблемите в дълга ми излязоха наяве и стана ясно, че имам много слабости, това уязви егото ми. Инстинктивно се заклеймих с негативни думи и дори изрекох думи на оплакване или неразбиране срещу Бог. Негодуванието в сърцето ми се засилваше с течение на времето, все повече се отчуждавах от Бог и състоянието ми се влошаваше. Не можех да не се запитам: „При все че от сутрин до вечер изпълнявам своя дълг и никога не съм направила нищо наистина лошо, сърцето ми е далеч от Бог, държа Го на разстояние и погрешно Го разбирам. Достойна ли съм да се нарека вярваща в Бог? Дали Бог би одобрил такъв вид вяра? Често имах погрешно възприятие за нещата, бях негативна и постоянно бях напрегната. Дори и докато изпълнявах дълга си ми беше трудно да приема делото на Светия Дух. С мъка се справях с работата, като разчитах на предишния си опит. Как можех да се развивам така? Какво бих могла да спечеля от този вид вяра?“. Тогава ясно осъзнах колко важно е да се освободя от погрешните си схващания за Бог и да се покая от все сърце! Цели три години не успявах да преодолея коментара на братята и сестрите, че мисленето ми било объркано. Така и не потърсих истината в този проблем и не анализирах себе си в светлината на Божието слово. Знаех, че трябва да потърся истината, за да преодолея проблема.

Затова прочетох свързани с проблема ми откъси от Божието слово. Божиите слова гласят: „Когато Бог те нарече глупак, Той не иска да приемеш някакво твърдение, дума или определение, а иска да разбереш истината по този начин. И така, когато Бог нарече някого глупак, каква истина се съдържа в това? Всеки разбира повърхностното значение на думата „глупак“. Често обаче хората не са наясно що се отнася до това, какви са проявленията и какъв е нравът на глупака, кои от извършваните от хората неща са глупави и кои не са, защо Бог разобличава така хората, дали глупаците могат да дойдат пред Бог, дали са способни да постъпват според принципите, дали са в състояние да разберат кое е правилно и кое е грешно, дали са способни да разграничат това, което Бог обича, от това, което презира. Тези неща са двусмислени и не са дефинирани добре, а и никак не са очевидни за хората. Те най-често например не знаят и не им е ясно дали като правят нещо по определен начин, просто следват правила, или практикуват истината. Те също така не знаят и не им е ясно дали Бог обича нещо, или го презира. Не знаят дали практикуването по определен начин поставя ограничения на хората, или представлява споделяне на истината и помага на хората, както обикновено. Не знаят дали принципите, които стоят зад начина, по който се отнасят към хората, са правилни, и дали се опитват да създадат съюзници, или да помагат на хората. Не знаят дали спазват принципите и остават с непоколебима позиция, като действат по определен начин, или са надменни и самоправедни и се изтъкват. Когато останат без работа, някои хора обичат да се взират в огледалото. Те не знаят дали това е нарцисизъм и суета, или е нормално. Някои хора имат лош характер и са малко странни. Могат ли да кажат дали това е свързано с лошия им нрав? Хората дори не могат да направят разлика между тези обикновени, често срещани неща. И все пак те продължават да твърдят, че са спечелили толкова много от вярата си в Бог. Това не е ли глупаво? Можете ли да приемете да ви наричат глупаци? (Можем.) […] А искате ли да бъдете глупаци през целия си живот? (Не искаме.) Никой не иска да бъде глупак. Всъщност това общение и този анализ не целят да те накарат да се опиташ да се причислиш към глупаците. Както и да те определя Бог, каквото и да разкрива за теб, както и да те съди и порицава, както и да се справя с теб и да те кастри, крайната цел е да ти позволи да излезеш от тези състояния, да разбереш истината, да я придобиеш и да се постараеш да не бъдеш глупак. И така, какво трябва да направиш, ако не искаш да си глупак? Трябва да се стремиш към истината. Преди всичко трябва да знаеш по кои въпроси си глупав, по кои въпроси винаги проповядваш доктрини и все се луташ в теорията и думите и доктрините, а когато се сблъскаш с действителността, гледаш с празен поглед. Когато разрешиш тези проблеми и разбираш всеки аспект на истината, по-рядко ще си глупав. Когато имаш ясно разбиране за всяка истина, когато не си обвързан във всичко, което правиш, когато не си озаптен или ограничен, когато си способен да намериш правилните принципи, които да практикуваш, и наистина си способен да постъпваш според тях, след като си се молил на Бог в търсене на истината или си намерил някого, с когото да разговаряш, щом нещо ти се случи, тогава вече няма да бъдеш глупав. Ако нещо ти е ясно и си способен правилно да практикуваш истината, що се отнася до това нещо, няма да си глупав. Хората само трябва да разберат истината, за да могат сърцата им да бъдат просветлени естествено(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Шест показателя за израстване в живота“). Бог ясно описва поведението на обърканите хора. Те са в безпътица, залутани са във всички свои действия. Нямат позиция, нямат принципи, не знаят какво обича и какво мрази Бог и не умеят да преценяват хората и обстоятелствата. Не успяват да осъзнаят собствените си недъзи и покварата, която демонстрират. Не умеят да разграничат добро от лошо и нямат принцип или път на практика. Като съпоставих поведението си с Божието слово, в ума ми изплуваха сцени от работата ми. Преди, стремежът ми да работя усърдно бе за сметка на интереса ми към Божието слово и към принципите на истината. Когато братята и сестрите ми даваха идеи за монтажа на клиповете, не им обръщах много внимание. Понякога даже не разбирах какво ми казват и продължавах да действам на сляпо. Мислех си, че страданието е израз на преданост към Бог. Работата ми разкриваше толкова мои недостатъци и поквара, но аз не застанах пред Бог, за да потърся истината и да разреша проблема. Вместо това години наред живях в негативно състояние и сетивата ми бяха много притъпени. Не разбирах колко сериозен е проблемът ми и колко е опасно да продължавам така. Всеки ден блуждаех, бях в безпътица. Не са ли това чертите на обърканите хора? Едва тогава осъзнах, че братята и сестрите са ме преценили добре. Но пак отказах да призная, че са прави. Подозирах, че всички гледат на мен със снизходителност. Затова бях предубедена и се отчуждих от тях. А не биваше да го правя! През изминалите години братята и сестрите често ме подкрепяха, помагаха ми и никога не са ме гледали със снизхождение. Вината беше моя — бях враждебна и несговорчива, затварях си очите за истината. Като си дадох сметка за това, най-сетне се освободих от миналото. Ненавиждах тази своя обърканост, неспособността си да търся истината. Презирах се, че съм била толкова твърдоглава и неразумна.

Щом осъзнах, че съм объркана се сетих колко често определях качеството си като ниско. Налагаше се да потърся истината, за да реша и този проблем. После прочетох откъс от Божието слово. „Ако Бог те е направил глупав, в твоята глупост има замисъл; ако те е направил интелигентен, в твоята интелигентност има замисъл. Всичко има предназначение за Бог, каквито и дарби да ти е дал, каквито и да са силните ти страни, колкото и висок да е коефициентът ти на интелигентност. Всичко това е по Божията повеля. Бог отдавна е повелил твоята роля в живота и дълга, който изпълняваш. Някои хора негодуват, че другите притежават силни страни, които те самите нямат. Те искат да се променят, като научат повече, видят повече и като се стараят повече. Това, което старанието им може да постигне обаче, е ограничено и те не могат да надминат онези, които притежават дарби и компетентност. Безполезно е, колкото и да се бориш. Бог е отредил какъв ще бъдеш и никой не може да направи нищо, за да го промени. Трябва да насочиш усилията си към това, в което си добър. Трябва да изпълняваш този дълг, за който си подходящ. Не се опитвай да се налагаш в области, за които нямаш умения, и не завиждай на останалите. Всеки си има предназначение. Не си мисли, че можеш да правиш всичко добре или че си по-съвършен или по-добър от останалите. Не бива все да искаш да замениш другите и да се покажеш. Това е покварен нрав. Някои хора смятат, че нищо не могат да правят добре и че нямат никакви умения. В такъв случай просто трябва да слушаш, да си покорен и земен човек. Прави това, което можеш, и го прави добре, като дадеш всичко от себе си. Това е достатъчно. Бог ще е доволен. Недей все да мислиш как да надминеш всички, как да вършиш всичко по-добре от останалите и как да си изключителен във всяко отношение. Що за нрав е това? (Надменен.) Хората винаги имат надменен нрав и дори и да искат да се стремят към истината и да удовлетворят Бог, все не са на нужната висота. Хората се заблуждават най-лесно, когато са подвластни на надменния си нрав. Например някои хора все държат да се изтъкнат, като вместо Божиите изисквания изразят добрите си намерения. Дали Бог би похвалил подобен показ на добри намерения? За да си внимателен към Божията воля, трябва да следваш Божиите изисквания, а за да изпълняваш дълга си, трябва да се подчиняваш на Божиите подредби. Когато демонстрират добри намерения, хората не се съобразяват с Божията воля, а вместо това все се опитват да измислят нови хитрости и да изричат високопарни думи. Бог не иска от теб да си внимателен по този начин. Някои хора твърдят, че това е проява на тяхната способност да се съревновават. Да се съревноваваш само по себе си е нещо негативно. Това е разкриване и проявление на надменния нрав на Сатана. С такъв нрав все се опитваш да надделееш над останалите и да ги изпревариш, все мамиш и се опитваш да отнемеш от хората. Ти си особено завистлив, не отстъпваш пред никого и все се стараеш да изпъкнеш. Това вещае проблеми. Така постъпва Сатана. Ако наистина искаш да бъдеш приемливо Божие създание, недей да се стремиш към собствените си мечти. Лошо е да се опитваш да си по-добър и по-способен, отколкото си в действителност, за да постигнеш целите си. Трябва да се научиш да се подчиняваш на Божието ръководство и на Неговите подредби и да не се издигаш над положението си. Само това показва разум(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Принципите, които трябва да ръководят човешкото поведение“). Бог ни говори толкова ясно! Защо продължавах да мисля, че качеството ми е ниско? Защото бяха арогантна по природа. Бях амбициозна и честолюбива, исках да съм повече от другите и ако не успеех, ме обземаше негативизъм, вбесявах се и си лепях етикети. Твърде силна беше жаждата ми за репутация и издигнато положение. Във всяка група се страхувах да не ме гледат с пренебрежение, защото търсех възхищение. А всъщност така разкривах множество свои проблеми и недостатъци. Когато ме кастреха и се разправяха с мен, при всички дребни спънки и неуспехи чувствах, че имиджът ми е накърнен и репутацията ми е дискредитирана. Неправилно възприемах случващото се и решавах, че качеството ми е твърде ниско и че съм твърде объркана. Освен това често се сравнявах с другите. Когато виждах, че другите в групата имат силни страни и са с по-високо качество от моето, решавах, че съм бездарна и незабележителна. Не успявах да се примиря с реалността и затова постоянно се чувствах потисната и нищожна. Едва тогава проумях, че всъщност се стремя към престиж и статус и затова постоянно съпоставям качеството и уменията си с тези на другите и съм вечно жадна за похвали. Сатанинският ми нрав беше много дълбок. Дарбите и качеството не определят дали човек е способен да изпълни добре дълга си. А възхищението и почитта на околните не гарантират спасение. Бог никога не е казвал нищо подобно. Той иска от нас да имаме човешка природа и да бъдем разумни, да следваме истината спокойно и трезво, да се отървем от покварения си нрав и да изживяваме човешко подобие. Това изисква Бог от хората. Сетих се за тези Негови слова: „Независимо дали ви наричам изостанали или с ниско качество, всичко това е факт. Когато казвам така, това не означава, че искам да ви изоставя, че съм изгубил всякаква надежда за вас, още по-малко, че не искам да ви спася. Днес съм дошъл да извърша делото на вашето спасение, с други думи, делото, което върша, е продължение на делото на спасението. Всеки човек има шанса да бъде усъвършенстван: ако го желаеш, ако се стремиш към това, накрая ще можеш да го постигнеш и никой от вас няма да бъде изоставен(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасно назначение“). Божиите думи са толкова разбираеми. Бог казва, че хората са с ниско качество и са объркани, само за да ги накара да се вгледат в проблемите си и да опознаят недостатъците си, за да е успешен стремежът им към истината, да се променят и да израснат в живота. Дори и качеството ни да е ниско, ако обичаме истината и я търсим, ако се стремим да отговорим на Божиите изисквания, Бог ще ни просветлява и напътства. От друга страна, ако качеството ни е високо, но не се стремим към истината, ще бъдем изобличени и изпъдени. Безспорно беше, че качеството ми бе ниско и често бях объркана, но Бог никога не е казвал, че заради това няма да ме спаси и ще пропъди. Той продължи да ми дава шансове да изпълня дълга си. Просто трябваше да следвам истината, да напредвам активно, да компенсирам недостатъците си и да подобря качеството си.

След този момент, каквото и да се случеше, аз се съсредоточавах върху търсенето на истината и при всякакви обстоятелства — независимо дали ставаше дума за разправяне и кастрене или за неуспехи и провали, аз се подчинявах и търсех принципите на истината. При това ми преживяване аз неусетно започнах да долавям Божието присъствие и умът ми се проясни. Когато братята и сестрите разискваха идеи за клипове, вече не се свивах в черупката си. Понякога изразявах погрешни мнения или братята и сестрите ми даваха предложения, но аз реагирах адекватно и спокойно. Така се чувствах много близо до Бог. Усещах, че Бог е до мен и ми вдъхва сила и увереност. Макар че в дълга си срещах множество трудности, като дирех Божията воля чрез молитви, като разчитах на Бог и на съдействието на братята и сестрите, накрая някои от проблемите намериха решение и станах по-ефективна. От все сърце благодаря на Бог, че ме спаси!

Като се върнах мислено във времето, когато не разбирах правилно Бог и се отчуждих от Него, изпитах силно съжаление. После прочетох друг откъс от Божието слово, който много ме развълнува. „Не искам никой от вас да се чувства сякаш Бог го е оставил навън на студа, че го е изоставил или му е обърнал гръб. Едничкото Ми желание е да видя как всеки от вас поема по пътя на истината и се стреми да разбере Бог, как крачи напред непоколебимо, без опасения и без товар. Каквито и да са прегрешенията ти, колкото и надалеч да си се отклонил от пътя и колкото и сериозни да са простъпките ти, не ги носи със себе си като бреме, като допълнителен товар по своя пътя към вникването в Бог. Продължавай да крачиш напред. В сърцето Си Бог винаги таи човешкото спасение; това не се променя според обстоятелствата. Това е най-ценната част от Божията същина(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият VI“). От години вярвах в Бог и повтарях, че Бог обича хората, но не познавах истински Божията любов. Благодарение на това преживяване наистина проумях и усетих Божията любов. Макар че бях коравосърдечна и непокорна, Бог разпореди какво да преживея. Изчака ме да се променя, разбуди ме със словото Си и ме изведе от състоянието ми на негативизъм и неразбиране. Божието желание да спаси хората е толкова искрено, толкова красиво! Много съм благодарна на Бог и единственото ми желание е добре да следвам истината, добре да изпълнявам своя дълг и да се отплатя за Божията любов.

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свързано съдържание

Фалшът в моите саможертви за Бог

Един ден миналия април изведнъж усетих ужасна болка в гърба от дясната страна. Мислех, че съм разтегнала нещо, затова не ѝ обърнах много...

Leave a Reply

Свържете се с нас в Messenger