Роден съм в селско семейство. Когато бях малък, бяхме толкова бедни, че парите едва ни стигаха за храна и всички ни гледаха с пренебрежение. Мислех си: „Като порасна, ще направя много пари и ще улесня живота на семейството си. Тогава няма вече да ни гледат с пренебрежение и да ни се присмиват“. Малко след това мама се разболя и трябваше да дадем всичките си спестявания. Приятелите и роднините ни се тревожеха да не им искаме пари, затова си търсеха оправдания да ни отбягват. Точно когато бяхме изчерпали всички възможности, леля ми ни проповяда евангелието на Господ Исус. Мама оздравя като по чудо, след като откри Господ. Тогава повярвах и аз. Макар че бях още малък, мечтите ми за богатство никога не се промениха. За да направя повече пари и да си създам име, като станах на 13, започнах да продавам кибрити, цигари и семки на пазара. На 15 започнах да разпъвам сергии навсякъде, а на 18 започнах да се пробвам в търговията с дървен материал. Тъй като нямах достатъчно капитал обаче, брат ми ме заведе в къщата на един съученик в провинцията, за да взема пари назаем. Видях как това богато семейство има много уреди, яде дини и използва климатик в горещите летни дни, и страшно им завидях. Вкъщи нямахме дори вентилатор. Колкото и горещо да беше, можехме да използваме само ветрила и имахме само вода от кладенеца, за да утоляваме жаждата си. Защо семействата ни бяха толкова различни? Богатите си живееха добре — аз кога щях да мога да живея като тях? От този момент нататък желанието ми да живея на върха ставаше все по-силно. След като се ожених, още не изкарвах много пари от работата си. С жена ми пътувахме, за да работим, и карахме рикша, за да изкараме допълнително. Годините минаваха, но това, което печелехме, едва ни стигаше да свързваме двата края.

Беше февруари 2000 г. Бях видял, че някои хора правят много пари като търговски представители в бизнеса с дрехи и исках и аз да пробвам. В крайна сметка с усилен труд станах главен представител за провинцията. Отначало не идваха клиенти с поръчки, затова започнах да ходя от врата на врата да предлагам продуктите си. За да завъртя бизнеса, се грижех сам за всяко едно нещо — купувах продуктите, пишех фактурите, опаковах и изпращах поръчките… Работех почти 16 часа всеки ден. Често бях твърде зает, за да се храня. След няколко години усилен труд обаче най-накрая започнах да печеля. Купих кола и къща, а познатите, приятелите и роднините ми ми се възхищаваха и ме хвалеха за способностите ми. Където и да отидех, всички ме поздравяваха. Когато се прибрах за лунната Нова година, всички ме гледаха с възхищение и навсякъде ме наричаха „г-н Голяма Клечка“. Всички тези похвали ме правеха много щастлив и придаваха смисъл на страданието ми. Тъй като обаче бях зает по цяла година, се хранех много нередовно и развих сериозно заболяване на стомаха, от което получавах остра болка, щом хапнех нещо. Поради това, че много дълго се бях преуморявал от работа, един от лумбалните ми дискове беше деформиран и ръцете ми понякога изтръпваха, а друг път получавах крампи, но за да развивам бизнеса и да печеля повече, пренебрегнах болестите си и продължих да работя. Понякога ми се струваше, че тялото ми просто не може да понесе това, но като виждах, че продажбите се увеличаваха от година на година и че фирмата имаше нетен приход от над милион юана годишно, забравях за болестите и продължавах да работя. Една година нашият клон стана втори по продажби в страната и ни дадоха над 300 000 юана само под формата на бонуси. Всички други агенти ме гледаха със завист. Тогава компанията ми зададе още по-високи целеви стойности на продажбите и поиска да се постарая да стана първи. И аз се стремях към тази цел, тъй като колкото по-добри резултати постигах, толкова повече печелех и толкова повече бонуси получавах. Където и да отидех, печелех възхищението на другите и репутацията ми ставаше все по-добра. Но както се чувствах много доволен от себе си и се стремях към първото място, така и здравето ми се влошаваше. Стомахът ми все се възпаляваше, гърбът често ме болеше и не можех да стоя прав дълго. Отидох в болницата, за да ми поставят диагноза, и лекарят ми каза: „Лумбалният Ви диск се е деформирал. Трябва да си почивате повече и да не работите твърде много. Ако не ме послушате, е възможно притискането на нерва да доведе до парализа“. Тогава бях толкова зает. Кога да си почивам? Продължавах да се влача на работа с болежките си. Щом отворех очи, първата ми мисъл беше как да направя пари, а след натоварения ден често заспивах, щом помириша възглавницата. Жена ми каза, че ценя парите повече от живота. През деня бях толкова зает с работа, че забравях за болестите си, но като си легнех вечер и не можех да заспя, защото се въртях в леглото от болка, си мислех: „Спечелих някакви пари. Живея по-комфортно и другите ми се възхищават, но още нямам 40, а съм развалина. Кой знае в какво състояние ще бъда, като остарея“. Страданието от болестите ми, умственото напрежение, измамите и съперничеството в професионалния ми живот често ми носеха непоносима болка и изтощение. Защо богатството ми не ме направи щастлив? Не усещах вътрешен мир и спокойствие и всъщност не можех да разчитам на нищо. Наистина ли целият ми досегашен живот беше напразен, изпълнен с болка и се беше въртял около парите и славата? Такъв живот ли исках?

В болката и смущението си през 2009 г. с жена ми приехме евангелието на Всемогъщия Бог от последните дни. Като четях Божието слово и водех църковен живот, разбрах, че Бог се е въплътил в последните дни, за да изразява истини и да върши делото на правосъдието и прочистването на хората, и че само тези, които приемат съда и прочистването Му, могат да бъдат отведени до добро назначение. С жена ми бързо се убедихме в Божието дело от последните дни. Жадно четях Божието слово всеки ден, наслаждавах се на напояването на словото Му. Сърцето ми се изпълни с мир и радост. Тогава се зачудих: „Преди исках само да забогатея и да имам щастлив живот, но след като изкарах пари, защо бях празен и живеех в болка, вместо да съм щастлив?“. Прочетох откъс от словото на Всемогъщия Бог, който разсея объркването ми. Всемогъщият Бог казва: „В сърцето ти е скрита огромна тайна, за която никога не си знаел, защото си живял в свят без светлина. Сърцето ти и духът ти са били отвлечени от лукавия. Очите ти са замъглени от тъмнина и не можеш да видиш нито слънцето на небето, нито онази трептяща нощна звезда. Ушите ти са запушени от измамни думи и не чуваш нито гръмотевичния глас на Йехова, нито шума на водите, които текат от престола. Изгубил си всичко, което ти принадлежи по право, всичко, което Всемогъщият ти е дарил. Навлязъл си в безкрайно море от страдания, без сили да се спасиш, без надежда за оцеляване, и единственото, което правиш, е да се бориш и да препускаш… От този момент нататък си бил обречен да бъдеш измъчван от лукавия, далеч от благословиите на Всемогъщия, отвъд грижите на Всемогъщия, вървейки по път, от който няма връщане назад. […] Нямаш представа откъде си дошъл, защо си се родил и защо ще умреш. Гледаш на Всемогъщия като на непознат; не знаеш произхода Му, още по-малко знаеш за всичко, което е направил за теб. Всичко, което идва от Него, ти е станало омразно; нито го цениш, нито знаеш стойността му. От деня, в който Всемогъщият е започнал да се грижи за теб, ти вървиш до лукавия. Изтърпял си хиляди години на бури и урагани заедно с лукавия и стоиш редом с него срещу Бог, Който е източникът на твоя живот. Не знаеш нищо за покаянието, а още по-малко знаеш, че си стигнал до ръба на гибелта. Забравил си, че лукавият те е съблазнил и измъчвал; забравил си откъде идваш. Така лукавият те е измъчвал на всяка крачка от пътя до днес. Сърцето и духът ти са вкочанени и разрушени. Престанал си да се оплакваш от досадата на човешкия свят; вече не вярваш, че светът е несправедлив. Още по-малко те интересува дали Всемогъщият съществува. И това е така, защото много отдавна си приел лукавия за свой истински баща и не можеш да се откъснеш от него. Това е тайната в твоето сърце“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Въздиханието на Всемогъщия). Човекът е създаден от Бог и ние сме живели под грижата и закрилата Му. Поради измамите и покварата на Сатана обаче човекът предаде Бог и се отдалечи от Него, нямаше представа за стойността и смисъла на живота, последва Сатана в стремежа към богатство, слава и земни удоволствия и заживя с тормоза му. Бях изпаднал под владичеството на Сатана. Исках само да съм богат и да живея на върха, и в стремежа си към повече пари напълно бях пренебрегнал тялото си. Дори когато болестите ми ми причиняваха огромно страдание, не пропусках възможност да изкарам пари. Живеех празен и мъчителен живот изцяло заради коварството и вредата на Сатана. Бог се е въплътил отново в последните дни, за да изрече истини, да спаси човечеството от влиянието на Сатана, да му даде шанс да избегне покварата и вредата на Сатана и да поведе човека до добро назначение. Благодарение на Божието спасение и милостта Му към мен имах щастието да мога да приветствам завръщането на Господ и да чуя гласа на Създателя. След това постепенно се оттеглих от бизнеса и започнах да прекарвам повече време на събрания и в четене на Божието слово. Постепенно започнах да разбирам някои истини. Това, че Всемогъщият Бог изразява истини в последните дни и извършва делото на правосъдието, е окончателният етап от Неговия шестхилядолетен план за управление и онези, които не приемат Божия съд в последните дни и не са прочистени, ще загинат в бедствията и в крайна сметка ще бъдат наказани. Около мен обаче имаше мнозина, които още не бяха чули Божия глас и не бяха приветствали завръщането на Господ. Това много ме тревожеше. Като гледах как другите проповядваха евангелието и свидетелстваха за Бог, а аз още бях оплетен в бизнес въпроси и не изпълнявах дълг, усещах, че разочаровам Бог, но не знаех какво да направя. И така, изложих мислите и проблемите си пред Бог в молитва и Го помолих да ме преведе през тази ситуация.

След като се помолих, прочетох откъс от Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Осъзнаваш ли бремето, което лежи на плещите ти, даденото ти поръчение и своята отговорност? Къде е усетът ти за историческа мисия? Как ще се справиш задоволително с ролята на господар в следващата епоха? Имаш ли силно развито чувство за собственост? Как би обяснил господаря на всички неща? Наистина ли е господар на всички живи същества и на всички материални неща в този свят? Какви са плановете ти за напредъка на следващата фаза на делото? Колко хора очакват да станеш техен пастир? Тежка ли е задачата ти? Тези хора са бедни, окаяни, слепи и объркани, те ридаят в тъмнината: „Къде е пътят?“. Как копнеят те за светлината, която, подобно на падаща звезда, внезапно да се спусне и да разпръсне силите на тъмнината, които са потискали хората в продължение на толкова много години. Кой би могъл да знае мащаба на трескавата им надежда и денонощния им копнеж по това? Дори в деня, когато светлината проблясва покрай тях, тези дълбоко страдащи хора остават затворени в подземията на мрака, без надежда за освобождение. Кога ще спрат риданията им? Страшно е нещастието на тези крехки духове, които никога не са получавали покой, и те отдавна са затворени в това състояние от безмилостни връзки и замръзнала история. И кой е чувал техните ридания? Кой е виждал окаяното им състояние? Замислял ли си се някога колко натъжено и обезпокоено е Божието сърце? Как търпи Той да гледа как невинното човечество, създадено от собствените Му ръце, е подложено на такова мъчение? В крайна сметка хората са жертвите, които са били отровени. И макар че са оцелели до днес, кой би могъл да знае, че човечеството отдавна е тровено от лукавия? Нима си забравил, че ти си една от жертвите? Нямаш ли желание, от любов към Бог, да се опиташ да спасиш тези оцелели? Не си ли готов да посветиш всичките си сили, за да се отплатиш на Бог, който обича човешкия род като Своя плът и кръв? След всичко изречено и направено, какво е разбирането ти за това да бъдеш използван от Бог, за да живееш своя необикновен живот? Наистина ли притежаваш решителността и увереността да живееш изпълнения със смисъл живот на благочестив човек, който служи на Бог?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как трябва да изпълниш бъдещата си мисия?). Усетих неотложната Божия воля от Божието слово. Божието дело по спасението на човечеството ще приключи много скоро, но има още много хора, които не са чули гласа Му и не са приветствали появата Му, и те още страдат в мрак, особено тези, които вярват в Господ от много години. Те се надяват появата и делото на Господ Исус да ги избави от мрака, но тъй като са подведени от пасторите и старейшините, още не са приветствали завръщането на Господ и имат отчаяна нужда някой да свидетелства пред тях за Божието дело от последните дни и да ги отведе пред Бог, за да приемат Неговото спасение. Като сътворено същество трябва да имам съвест и разум, да се вслушвам в Божията воля, за да се отплатя за любовта Му, и да доведа повече хора пред Него, които да приемат спасението Му. Това е най-праведната кауза и мой неотменим дълг и задължение. Изправен пред Божията воля и изисквания, знаех, че ако останех безразличен и неспособен да се отплатя за Божията любов, това щеше наистина да е лишено от съвест и разум и нямаше да съм достоен да се нарека човек. Осъзнах мащаба на отговорността си и исках веднага да проповядвам евангелието. И така, говорих с жена си за това да прехвърля фирмата на някого, за да имам повече време и енергия да се стремя към истината и да изпълнявам дълг. Каза ми: „Радвали сме се на толкова много от Божията благодат и благословии през тези години, трябва да положим всички усилия, за да разпространяваме евангелието на царството. Ако не можем да поемем отговорността си и да работим с Бог, за да се отплатим за любовта Му чрез дълг, то наистина Го разочароваме и съвестта ни няма да може да го понесе“. Като чух думите на жена ми, още повече се убедих в решението си да се откажа от фирмата. Когато обаче се върнах във фирмата и видях как работниците бързат да опаковат и изпратят стоките, усетих внезапно чувство на загуба спрямо фирмата, която бях създал със собствените си ръце. Не беше лесно да я развия до това ниво и да добия всички тези активи, затова не бях много склонен да я предам изцяло. Сетих се за годините, в които карах рикша, продавах труда си и се отнасяха с мен като с впрегатно животно. Помислих си как след всичките тези години усилен труд вече имах собствена фирма, бях спечелил много клиенти и си бях осигурил стабилен доход. Ако наистина се откажех от фирмата, нямаше ли да изгубя целия си доход и бързо да похарча всичките си спестявания? Щях ли в крайна сметка отново да заживея онзи изпълнен със страдание живот? Хората не просто нямаше да ми се възхищават, те щяха да ме презират. Но поради това, че по цял ден бях зает с бизнеса и изкарването на пари, не ми оставаше време да изпълнявам дълг и не можех да се успокоя пред Бог. Как щях да добия истината с такава вяра? После ми хрумна решение — да назнача двама управители на фирмата, които да се занимават с администрацията и управлението, и да остана собственик на представителството. Така, след като им раздам дивидентите, пак щях да получавам 1,6 милиона юана на година и хем щях да имам стабилен доход, хем щях да имам време да изпълнявам дълг. С един куршум — два заека, нали? После обаче се разтревожих, че те може да се съюзят срещу мен. Тогава не само щях да остана без доход, но и можех да загубя първоначалната стойност на фирмата. Това нямаше ли само да сипе сол в раната? При тази мисъл не посмях да оставя фирмата в чужди ръце.

Поставих въпроса с предаването на фирмата пред Бог в молитва: „Боже! Искам да изпълнявам добре дълга си, за да се отплатя за любовта Ти, но се страхувам да не изпадна в лишение, ако предам фирмата си на друг. Чувствам се между чука и наковалнята и не знам какво да направя. Моля Те, напътствай ме да намеря път за практикуване“. След това прочетох откъс от Божието слово. Бог казва: „Ако сложа малко пари пред вас точно сега и ви дам свободата да избирате — и ако не ви осъждам за вашия избор — тогава повечето от вас биха избрали парите и биха се отказали от истината. По-добрите от вас ще се откажат от парите и ще изберат истината неохотно, докато тези по средата ще грабнат парите в едната си ръка и истината в другата. Няма ли по този начин истинската ви същност да стане очевидна? Когато избирате между истината и нещо, на което сте верни, вие всички ще направите този избор и отношението ви ще остане същото. Не е ли така? Не са ли много тези сред вас, които са се колебали между правилното и грешното? При противопоставянето между положителното и отрицателното, черното и бялото, вие със сигурност сте наясно с изборите, които сте направили между семейството и Бог, децата и Бог, мира и разрухата, богатството и бедността, високия статус и обикновеността, подкрепата и отхвърлянето и т.н. Между хармонично и разбито семейство вие избрахте хармоничното и го направихте без никакво колебание; между богатствата и задълженията вие отново избрахте богатствата, дори без желание да се върнете на брега; между лукса и бедността вие избрахте лукса. Когато избирахте между вашите синове, дъщери, съпруги и съпрузи и Мен, вие избрахте тях; и между представата и истината отново избрахте представата. Изправен пред всичките ви зли дела, Аз просто загубих вяра във вас. Просто Ме удивлява, че вашите сърца са толкова трудни за смекчаване. Многото години всеотдайност и усилия очевидно не са Ми донесли нищо повече от изоставяне от ваша страна и отчаяние, но надеждите Ми за вас се увеличават с всеки изминал ден, тъй като Моят ден беше напълно разкрит пред всички. И все пак вие продължавате да търсите тъмни и зли неща и отказвате да ги пуснете. Какъв тогава ще бъде изходът за вас? Обмисляли ли сте някога внимателно това? Ако бъдете помолени да изберете отново, какъв ще бъде вашият избор? Все още ли ще изберете същите неща? Отново ли ще Ми причините разочарование и окаяна скръб? Все още ли в сърцата ви ще има само частица топлина? Все още ли няма да знаете какво да направите, за да утешите сърцето Ми? В този момент какво избирате? Ще се подчините ли на думите Ми, или ще изпитате неприязън към тях?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. На кого си верен?). Чувствах се сякаш съм лице в лице с Бог и Той сериозно ме пита какво избирам — богатството или истината. Бог възлагаше надежди на избора ми, но аз бях избрал богатството. Като си мислех за това, се изпълвах с вина. Мислех за някои от братята и сестрите ми. Щом са разбрали Божията воля, са успели да се откажат от всичко, за да следват Бог, да изпълняват дълг и да разпространяват евангелието на царството. А аз? Вярата ми се изразяваше само в това, че ходех на събрания и четях Божието слово. Не изпълнявах дълга си на сътворено същество и се чувствах лишен от съвест и разум. Не исках да отлагам дълга си, но и не исках да отрязвам източника на доходите си. Бях точно както разкрива Бог: „Докато тези по средата ще грабнат парите в едната си ръка и истината в другата“. Просто търсех хляб, за да заситя глада си, затова не можех да добия никаква истина. В крайна сметка щях просто да бъда пропъден от Бог. Помислих си как жената на Лот е избягала от Содом. Била е превърната в стълб от сол, защото не можела да загърби богатството и погледнала назад, с което се е превърнала в символ на срама. По какъв начин се различавах аз от нея? Спомних си словата на Господ Исус: „Никой, който е сложил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство“ (Лука 9:62). Бог ми бе дал безброй притежания, хранеше ме и ме обличаше, а аз пак копнеех за богатство и не изпълнявах дълг. Бях като змия, която се опитва да погълне слон — вечно недоволен! Бях готов да се боря и да отдам живота си на богатството, но не бях склонен да дам нищо за истината. Наистина бях недостоен за Божието царство. После прочетох един откъс от Божието слово: „Събудете се, братя! Събудете се, сестри! Денят Ми няма да бъде отложен. Времето е живот, а да уловиш времето означава да спасиш живот! Времето е близо! Ако не издържите приемния изпит в университета, можете да се подготвяте и да се явявате отново, колкото си искате. Но Моят ден няма да позволи такова отлагане. Помнете! Помнете! Призовавам ви с тези добри думи. Краят на света се разгръща точно пред очите ви, а големите бедствия бързо се приближават. Кое е по-важно — вашият живот или сънят, храната, напитките и дрехите ви? Дошло е време да претеглите тези неща. Спрете да се съмнявате и не избягвайте увереността!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. „Слова на Христос в Началото“, Глава 30). Всяко от Божиите слова докосваше струна в сърцето ми и ми напомняше кое е по-важно — животът или богатството. Бог се е въплътил в последните дни, за да изрича истини и да извършва делото на правосъдието. Това беше добър шанс да изпълнявам дълг, да добия истината и да бъда усъвършенстван от Бог. Ако пропуснех този шанс, щях да съжалявам вечно. Когато настъпят големите бедствия, каква щеше е ползата от всичките ми притежания? Нямаше ли пак да умра? После отново поставих въпроса с предаването на фирмата в молитва към Бог и реших да я предам, като помолих Бог да открие път пред мен.

Тъстът ми изпадна в гняв, след като разбра, че предавам фирмата на други. Той ми каза със свъсени вежди: „Готов си просто така да предадеш фирмата, за която толкова много си работил, на някой друг? Нетният ѝ приход беше над 2 милиона юана на година. Няма да ти позволя просто така да я зарежеш!“. Думите му доста ме потресоха. Бизнесът беше надминал очакванията ми и беше особено успешен тази година, а и не можеше да се каже още колко по-успешен можеше да стане. Ако просто го оставех в нечии ръце и в крайна сметка започнехме да изяждаме спестяванията си, кой от приятелите и роднините ни щеше да продължи да ни уважава? Мислех да предам отговорностите, но да задържа някакви акции, за да продължим да получаваме доходи от дивиденти всяка година. Предложих това на жена си, а тя ми каза: „Предлагам да се откажеш изцяло от фирмата, за да не мислиш за дялове. Така ще имаш енергия да се стремиш към истината и дългът ти няма да изостава. Когато настъпят бедствията, никакви пари няма да ни спасят. Това трябва да ти е ясно“. Тя продължи: „Сега за нас най-важно е да отделяме повече време за стремежа си към истината. Да добием истината и да подготвим добри дела, е по-важно от материалното богатство“. Децата ми изразиха подкрепа за този възглед и казаха, че трябва да предам фирмата на друг. Размишлявах за това няколко дни. Поставих въпроса пред Бог в молитва: „Боже! На теория знам, че Ти решаваш дали някой ще живее в богатство, или в бедност, но наистина ми е много трудно да се откажа от богатството си. Моля Те, дай ми вяра, за да взема вярното решение“.

След това прочетох откъс от Божието слово. Бог казва: „Всеки ден пресмятате как да получите нещо от Мен. Всеки ден изчислявате колко богатства и колко материални неща сте получили от Мен. Всеки ден вие очаквате да ви се дадат все повече благословения, така че да можете да се наслаждавате, в по-големи количества и на по-високо ниво, на нещата, които носят наслада. Не Аз съм този, който е във вашите мисли във всеки един момент, нито истината, която идва от Мен, а по-скоро вашите съпруг или съпруга, вашите синове, дъщери и нещата, които ядете и обличате. Мислите си как можете да получите все по-голямо, все по-велико удоволствие. Но дори когато сте напълнили стомасите си до пръсване, не сте ли при все това мъртви тела? Дори когато външно се украсявате с толкова красиво облекло, не сте ли при все това ходещи трупове, лишени от живот? Вие се трудите за стомаха си, докато косата ви посивее, но никой от вас не жертва нито един косъм за Моето дело. Вие сте постоянно в движение, обременявайки тялото си и натоварвайки мозъка си в името на собствената си плът и заради синовете и дъщерите си, но никой от вас не показва тревога или загриженост за Моята воля. Какво все още се надявате да получите от Мен?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Мнозина са призовани, но малцина са избрани). Божието слово разкри точното ми състояние. Винаги съм се колебал дали да избера богатството, или дълга. Винаги съм искал първо да се погрижа за материалните си блага, а после да помисля да отдам всичко от себе си за Бог. Видях, че съм твърде объркан във вярата си и не давам всичко от себе си за Бог искрено. Бог работи с цялото Си сърце, за да спаси човечеството, дори дава живота Си за нас. Аз обаче никога не посветих сърцето си изцяло на Бог. Никога не разбрах и не се вслушах във волята Му. За мен богатството беше по-важно от всичко. Видях, че съм бил истински егоист! Спомних си какво е казал Господ Исус: „Понеже каква полза ще има човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби, или какво ще даде човек в замяна на живота си?“ (Матей 16:26). Колкото и пари да печелех, на колкото и материално богатство да се радвах и колкото и да ми се възхищаваха, ако не спечелех истината и не променях покварения си нрав, какво значение имаха тези неща? Нямаше ли в крайна сметка пак да загина? Никакви пари не можеха да спасят живота ми или да откупят шанса ми за спасение. Спомних си за един световно известен предприемач, който имаше активи по целия свят и чиито фирми увеличаваха богатството му с всяка секунда. Беше невероятно богат, пътуваше по целия свят и се радваше на материални удоволствия, но въпреки богатството и притежанията си се чувстваше празен. Не намираше стойност или смисъл в живота, затова се самоуби, като скочи в океана. Колкото повече човек се стреми към богатство и слава, толкова повече духовна нищета и празнота чувства и в крайна сметка това го погубва. Сетих се как работех непрекъснато като машина по цял ден за пари и слава и как това ме разболя тежко. Не можех нито да се храня, нито да спя добре и живеех в постоянна болка. Бог е дошъл, за да извърши делото на правосъдието спрямо човека в последните дни, а аз се тревожех да не изпадна в бедност и да не ме презират. Просто не можех да се разделя с парите си. Колкото и пари да изкарвах, ако в крайна сметка загубех истината и шанса си за спасение, какво значение щяха да имат каквито и да е пари? Бог се е въплътил в последните дни, за да изрича истини и да извършва делото на правосъдието. Бог се надява, че повече хора ще излязат и ще разпространяват евангелието Му, за да може онези, които копнеят за появата Му, да чуят гласа Му и да се завърнат пред Него, Създателя. Още повече, Бог се надява, че ще бъдем прочистени и променени чрез делото Му и че накрая ще бъдем спасени от Него. Аз обаче не разбирах неотложната воля на Бог и държах на парите си. Бях толкова глупав и сляп! Това, което трябваше да направя, беше да се откажа от всичко и да давам всичко от себе си за Бог, и да се стремя към истината. Това е истински важното. Пренебрегнах настоятелната съпротива на тъста си и прехвърлих фирмата на брат си.

Тогава спрях да се тревожа за управлението ѝ. Бремето и напрежението от всички тези години изведнъж изчезна, животът ми придоби ритъм и аз бавно и като по чудо се излекувах от всички болести, които ме бяха измъчвали. Това наистина беше Божията благодат. Присъединих се към евангелските работници и се трудех в хармония с другите в разпространението на евангелието на Божието царство и свидетелстването за него. Чувствах се толкова пълноценен от този живот. В следващите си преживявания от съда и разобличаването на Божиите слова видях ясно корена на неспособността си да се откажа от богатството си във вярата. Всемогъщият Бог казва: „Парите управляват света“ е сатанинска философия. И тя преобладава сред цялото човечество, във всяко човешко общество. Може да се нарече тенденция, тъй като тя е насадена в сърцето на всеки човек, който първоначално не я приема, но след като се сблъска с реалния живот и започне да чувства, че тези думи всъщност са верни, мълчаливо се съгласява с нея. Не е ли това покваряване на човека от Сатана? […] Сатана използва парите, за да изкушава хората, и ги покварява, като ги кара да се кланят на парите и да почитат материалните блага. И как се проявява този култ към парите при хората? Имате ли чувството, че без пари няма да можете да оцелеете в този свят, че дори един ден не може да мине без тях? Положението на човек, както и степента на уважение към него, се определя от това колко пари има той. Бедните се свиват от срам, докато богатите се радват на високото си положение. Те се изправят гордо, говорят силно и живеят високомерно. Какво носят този афоризъм и тази тенденция на хората? Не са ли готови мнозина да пожертват всичко за пари? Не губят ли мнозина достойнството и почтеността си в стремежа си да получат повече пари? Нима мнозина не се лишават от възможността да изпълняват своя дълг и да следват Бог заради парите? Да загубиш възможността да постигнеш истината и да бъдеш спасен не е ли най-голямата загуба за човека? Не е ли Сатана зъл, щом използва този метод и този афоризъм, за да поквари до такава степен човека? Това не е ли злонамерена уловка? […] Можеш ли да се усетиш, когато Сатана те мами и покварява? Не. Щом не виждаш стоящия точно пред теб Сатана и не усещаш подмолните му действия, ще можеш ли да видиш сатанинската порочност? Би ли могъл да знаеш как Сатана покварява човечеството? Той покварява човека по всяко време и навсякъде. Сатана лишава човек от възможността да се защити от тази поквара и го прави безпомощен пред нея. Сатана те принуждава да приемеш неговите мисли, неговите възгледи и всичките злини, които произтичат от това в ситуации, когато си неосъзнат и нямаш представа какво се случва с теб. Хората приемат всичко това без изключение. Ценят го високо и го пазят като съкровище, позволяват му да ги манипулира и да си играе с тях. Ето така живеят хората във властта на Сатана, подчиняват му се несъзнателно и покварата им се задълбочава все повече и повече“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият V). Божието слово разкри днешното общество и собственото ми истинско състояние. От детството ми сатанински отрови като „Светът се върти около парите“, „Човек с пари е повече от човек без пари“ и „Парите не са всичко, но без тях не можеш да направиш нищо“ ми бяха оказвали подмолно влияние и ме бяха накарали да ценя парите повече от всичко друго. Караха ме да мисля, че парите са всичко, че ако имаш пари, можеш да живееш в материално удобство и да ходиш с високо вдигната глава, че където и да отидеш, ще бъдеш подкрепян, уважаван и хвален и че това е достоен и пълноценен начин на живот. Мислех, че хората не уважават и се заяждат с безпаричните, затова в съзнанието ми парите бяха единствената цел, която си заслужаваше да се преследва. Първо си блъсках главата да измисля как да направя пари и да спечеля клиенти, като използвах ласкателство и захаросани неистини и ходех като муха без глава. Това ме умори, изтощи и даже разболя. Не можех да си почина и един ден и в резултат на това тялото ми рухна. Имах всякакви проблеми със стомаха и долната и горната част на гърба, които правеха живота ми толкова болезнен, че не можех нито да се храня, нито да спя добре. Но дори и в това състояние продължавах да работя като вол за пари. Бях живял според сатанинските правила за оцеляване и бях станал себичен и алчен до крайна степен. Бях се превърнал в роб на парите. Сатана беше използвал парите и славата, за да ме поквари изцяло. Това, че успях да се откажа от фирмата и парите си, за да изпълнявам дълг, беше изцяло в резултат на просветлението и напътствието на Божието слово. Истински благодарен съм на Бог за това, че ме спаси. Трябва да ценя този рядък шанс и да изпълнявам дълга си, за да се отплатя за Божията любов.

След това прочетох няколко откъса от Божиите слова, които много ме мотивираха. Бог казва: „Човек, който е нормален и който се стреми да има любов към Бог, да навлезе в царството, за да стане част от Божия народ, — това е вашето истинско бъдеще и живот, който има изключително голяма стойност и значение; никой не е по-благословен от вас. Защо казвам това? Защото онези, които не вярват в Бог, живеят за плътта и за Сатана, а вие днес живеете за Бог и живеете, за да следвате Божията воля. Ето защо казвам, че животът ви има изключително значение“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Опознайте най-новото дело на Бог и следвайте Неговите стъпки). „В момента всеки ден, който преживявате, е решаващ и е от изключителна важност за вашето предназначение и вашата съдба, така че трябва да цените всичко, което имате днес, и да цените високо всяка изминала минута. Трябва да отделите колкото може повече време, за да придобиете най-големите ползи, така че да не сте живели този живот напразно“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. На кого си верен?). Божието слово ми показа още по-ясно, че решението да се откажа от бизнеса, да последвам Бог и да изпълнявам дълг, е правилният път в живота и най-стойностният и смислен начин на живот. Днес най-накрая ми е ясно, че вярата и дългът са естествени и правилни, че те са мисията на човешкия живот. Най-стойностният и смислен начин на живот е подчинението на Божията воля и Бог ще благослови и похвали тези хора повече от всичко друго. Сега няма много възможности да се стремя към истината и да изпълнявам дълга си. Трябва да ценя всеки ден, да чета повече Божието слово, да проповядвам евангелието и да работя усилено, за да се отплатя за Божията любов и да утеша сърцето Му във времето, което ми остава.